№ 2
гр. , 08.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, I -ВИ СЪСТАВ в публично заседание на трети
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Яна В. Ангелова
Секретар:Николина Д. Златева
като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Гражданско дело №
20202310100461 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на „ОТП ***“ ЕАД, с
ЕИК *** против М. Т. А., с ЕГН **********, от гр. Елхово, с която по реда на
чл. 422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК е предявен иск за установяване на вземането
на ищеца, за което против ответникът е била издадена Заповед за незабавно
изпълнение №300 от 17.03.2014 година въз основа на документ по чл.417 от
ГПК по ч. гр. д. № 168/2014 година по описа на РС– Елхово, съединен с
евентуален осъдителен иск.
Ищецът твърди, че на 29.08.2008 г. между „Банка ДСК“ ЕАД като
кредитор и М. Т. А. и С.И.С. като кредитополучатели е сключен Договор за
кредит за текущо потребление за сума в размер на 13 000.00 лева със срок за
издължаване на кредита 120 месеца, считано от датата на усвояване.
Съобразно постигнатите договорки между страните е била определена
падежна дата по погасителен план - 27-мо число на месеца при краен падеж
29.08.2018 г. С договора за кредит е уговорено предоставеният кредит да се
олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на
договора е бил 13.45 %. Договорен бил и годишен процент на разходите в
размер на 14.65 %. Като неразделна част от Договора за кредит за текущо
потребление от 29.08.2008 г. са били изготвени и подписани от
кредитополучателите Общи условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление и Погасителен план. За обезпечаване на изпълнението по
Договора за кредит за текущо потребление от 29.08.2008 г. е прието като
обезпечение поръчителството на В.А.А-. съгласно Договор за поръчителство
1
от 29.08.2008 г. към Договор за кредит за текущо потребление от 29.08.2008 г.
Поради необслужване на задълженията по кредита и на основание т.19.2 от
Общите условия към договора за кредит, поради забава в плащанията над 90
дни, кредитът е превърнат в автоматично предсрочно изискуем на
27.09.2013г.
Ищецът излага, че на 14.03.2014 г. кредиторът по договора за кредит
- „Банка ДСК“ ЕАД е подала в Районен съд - Елхово заявление за издаване
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на което е
било образувано ч.г.д. № 168/2014 г. по описа на PC - Елхово. По делото в
полза на банката – заявител, е била издадена Заповед № 300 от 17.03.2014 г. за
незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от
17.03.2014 г. против М. Т. А. и С.И.С. в качеството им на кредитополучатели
и В.А.А-. в качеството й на поръчител за сума в общ размер на 9204.75 лева,
от които: главница в размер на 8762.95 лева; редовна лихва в размер на 367.22
лева за периода от 27.12.2013 година до 13.03.2014 година; наказателна лихва
в размер на 14.58 лева за периода от 11.03.2014 година до 13.03.2014 година, в
едно със законната лихва върху главницата, считано от 14.03.2014 година до
окончателното изплащане на вземането, заемни такси в размер на 60.00 лева,
както и за направените в заповедното производство разноски от заявителя.
На 15.09.2014 г. заявителят по ч.г.д. № 168/2014 г. по описа на PC -
гр. Елхово - „Банка ДСК" ЕАД по силата на Договор за покупко-продажба на
вземания е прехвърлил вземането си от кредитополучателите М. Т. А., С.И.С.
и В.А.А-. произтичащо от Договор за кредит за текущо потребление и
Договор за поръчителство о 29.08.2008 г., ведно с всичките му
принадлежности, привилегии, изтекли лихви и обезпечения на ищеца в
настоящото производство – „ОТП ***“ ЕАД.
Ищецът твърди, че за извършената цесия ответникът М. Т. А. е бил
надлежно уведомен от цесионера въз основа на пълномощно, предоставено
му от цедента. В случай, че съдът не приеме надлежно уведомяване на
длъжника за извършената цесия, ищецът желае съдът да приеме, че това е
станало с връчването на исковата молба, в едно с приложенията към нея, сред
които и писмено уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че въз основа на издадената заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело №
1302/2018 г. по описа на ЧСИ И.Х. per. № 878 на КЧСИ, с район на действие
ОС - Ямбол. След връчване на поканата за доброволно изпълнение, ведно със
заповедта за изпълнение, длъжникът е подал писмено възражение по чл. 414
от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение, във връзка с което ищецът
2
чрез цедента по договора за цесия е бил уведомен за дадените от съда
указания да предяви иск за установяване на вземането си против длъжника
М.Ш. по реда на чл.422 от ГПК.
Ищецът желае съдът да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът М. Т. А. му дължи сумите, за които е била издадена
Заповед № 300 от 17.03.2014 г. за изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист от 17.03.2014 г. по ч.гр.д. № 168/2014 г. по
описа на PC- Елхово, както следва: 8762. 95 лева - неизплатена главница,
ведно със законната лихва върху нея от 14.03.2014 г. до окончателно
плащане; 367.22 лева - договорна лихва за периода от 27.12.2013 г. до
13.03.2014г., 14.58 лева - наказателна лихва за периода от 11.03.2014 г. до
13.03.2014г., 60.00 лева - заемни такси.
При условията на евентуалност, в случай, че съдът прекрати
производството по предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК или
отхвърли същия поради липса на надлежно обявена на кредитополучателя
предсрочна изискуемост по кредита, ищецът желае ответникът М. Т. А. да
бъде осъден да му заплати като частен правоприемник - цесионер на „Банка
ДСК“ ЕАД– цедент, следните суми, произтичащи от неизпълнението на
Договор за кредит за текущо потребление от 29.08.2008 г. с настъпил краен
падеж на 29.08.2018 г., и включващи: непогасена по давност главница
6 086.21 лева - незаплатена главница, формирана от сбора на главниците на
вноски с настъпил падеж по погасителен план от вн. № 83 до вн. № 120 вкл. с
падеж от 29.07.2015 г. до 29.08.2018 г., ведно със законната лихва върху нея
от предявяване на настоящата искова молба до окончателното плащане,
219.24 лева - непогасена по давност възнаградителна лихва като част от
падежирали неплатени вноски по Погасителен план от вн. № 107 до вн. № 120
вкл. с падежи от 29.07.2015 г. до 29.08.2018 г., 165.13 лева - непогасена по
давност наказателна лихва за забава по чл. 19.1 от Общите условия за
периода от 1,08.2017 г. до 1.10.2018 г.
Ищецът претендира сторените разноски в заповедното и в исковото
производство.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на
исковата молба, не е изразил становище по допустимостта и основателността
на предявените искове.
В съдебно заседание предявените главен и евентуален иск се
поддържат от процесуален представител на ищеца.
В депозирани по делото писмени бележки се излагат подробни
съображения за основателността на предявените искове.
3
Ответникът чрез процесуален представител – пълномощник,
изразява становище за частична основателност на предявения установителен
иск до размера, посочен от вещото лице, установен след приспадане на
сумите, които са били погасени по давност, като е изразено становище за
дължимост на сумата от 6470.58 лева и неоснователност на предявения иск за
разликата над тази сума до сумата от 9204.75 лева.
От събраните по делото писмени доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч. гр. д. № 168/2014 г. по описа на ЕРС се
установява, че по същото в полза на „Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК ********* са
присъдени процесните вземания по предявения установителен иск, като е
издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК № 300 от 17.03.2014 година, с която е
разпоредено на длъжниците М. Т. А., С.И.С. и В.А.А-. първите двама в
качеството им на кредитополучатели, а третата в качеството й на поръчител,
да заплатят солидарно на кредитора „БАНКА ДСК” ЕАД - гр.София, сума в
общ размер на 9204.75 лева, от които: главница в размер на 8762.95 лева;
редовна лихва в размер на 367.22 лева за периода от 27.12.2013 година до
13.03.2014 година; наказателна лихва в размер на 14.58 лева за периода от
11.03.2014 година до 13.03.2014 година, в едно със законната лихва върху
главницата, считано от 14.03.2014 година до окончателното изплащане на
вземането, заемни такси в размер на 60.00 лева, дължими по силата на
Договор за кредит за текущо потребление от 29.08.2008 година, сключен
между „Банка ДСК” ЕАД като кредитор и М. Т. А. и С.И.С. като
кредитополучатели в размер на 13 000 лева, Договор за поръчителство от
29.08.2008 година, сключен с В.А.А-. Общи условия за предоставяне на
кредити за текущо потребление, неразделна част от договора за кредит,
Извлечение от счетоводните книги за кредит – сметка № 11/16082209 от
14.03.2014 година, с което се установява вземането на банката поради
настъпила изискуемост, както и направените по в заповедното производство
разноски в общ размер на 600.24 лева, която сума съставлява заплатена
държавна такса за образуване на настоящото заповедно производство в
размер на 184.10 лв. и юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,
ал.8 от ГПК в размер на 416.14 лв.
4
Въз основа на заповедта за незабавно изпълнение против
длъжниците е издаден изпълнителен лист от 17.03.2014 година, получен от
пълномощник на заявителя на 02.04.2014г.
От изисканата и представена по ч.гр.д. № 168/2014 година справка
от ЧСИ И.Х. с рег. № 878, с РД – Окръжен съд гр. Ямбол, се установява, че
издадената по делото заповед за незабавно изпълнение е връчена на длъжника
М.Ш. на 22.10.2019г. ведно с покана да доброволно изпълнение.
По делото не са представени доказателства относно събрани суми от
длъжниците по изпълнителното производство.
На 25.10.2019г. от длъжника М. Т. А. е постъпило възражение по
чл.414, ал.1 от ГПК с твърдение, че не дължи изпълнение на сумите по
издадената заповед за незабавно изпълнение поради изтекла погасителна
давност по чл.110 от ЗЗД.
По делото не са налице данни другите двама длъжници да са подали
възражения против заповедта за незабавно изпълнение.
Във връзка с подаденото от длъжника възражение, на заявителя
„Банка ДСК“ ЕАД е указано да предяви в едномесечен срок от съобщаването
установителен иск относно вземането си против длъжника М.Ш..
Разпореждането с дадените указания е връчено на процесуален представител
на заявителя на 05.06.2020г.
На 06.07.2020г. /понеделник/ в РС – Бургас е била депозирана искова
молба от „ОТП ***“ ЕАД, с която против длъжника М. Т. А. е предявен иск с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, съединен с
евентуален осъдителен иск, образувана в гр.д. № 3451/2020г. по описа на РС –
Бургас. С влязло в законна сила Определение № 4838 от 07.07.2020г.
производството по делото е прекратено пред РС – Бургас и делото е
изпратено по подсъдност на РС – Елхово, в района на който се намира
настоящия адрес на ответника, имащ качеството на потребител.
Правният си интерес от предявяването на установителен иск по
чл.422 от ГПК ищецът „ОТП ***“ ЕАД обосновава със сключен на 15.09.2014
година, т.е. след издаване на заповедта за незабавно изпълнение и
5
изпълнителния лист между него и заявителя по ч.гр.д. № 168/2014 година
Договор за покупко – продажба на вземания /цесия/, по силата на който
заявителят по заповедното производство е прехвърлил вземането си от
длъжниците, произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление и
Договор за поръчителство от 29.08.2008 година, ведно с всичките му
принадлежности, привилегии, изтекли лихви и обезпечения.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
На 29.08.2008 година между М. Т. А. и С.И.С. като
кредитополучатели и „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор, е сключен Договор за
кредит за текущо потребление, по силата на който банката е предоставила на
кредитополучателите кредит в размер а 13 000.00 лева. Срокът за
издължаване на кредита е 120 месеца, считано от датата на неговото
усвояване. Кредитополучателите по силата на чл.5 от Договора са се
задължили да погасява кредита чрез разплащателна сметка с посочен номер
на месечни анюитетни вноски, съгласно погасителен план, който е
приложение №1 към договора, с месечна падежна дата 27 –мо число на
месеца. Съгласно чл.7 от договора за предоставения кредит,
кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за
този вид кредит, определян периодично от Банката - кредитор, и надбавка,
която може да бъде намалена с отстъпка. Към датата на сключване на
договора общият лихвен процент по кредита е 13.45 %. Страните по
договора са уговорили в чл.8, че годишният процент на разходите по кредита
е 14.65 % и същият може да бъде променян при предпоставките, предвидени
в общите условия.
Крайния срок на договора е 29.08.2018 година – падежната дата на
последната погасителна вноска.
По силата на чл.9 от договора, кредитът е обезпечен с
поръчителство, като неразделна част към договора е и сключеният Договор за
поръчителство между Банката и едно физическо лице – В.А.А-. като
поръчител по кредита. Поръчителят с подписването на Договор за
поръчителство, се е задължил спрямо кредитора при неизпълнение от
кредитополучателите на задълженията им, да погасява задължението по
6
договора чрез удръжки от касиер - платец, удръжки от разплащателната
сметка или чрез вноски в брой.
Договорът за кредит е сключен при общи условия, подписани от
кредитополучателите и приложени по делото.
Съгласно чл.19.1 от Общите условия към договора за кредит при
забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата,
определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се
олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от 10
процентни пункта. В случай, че забавата в плащането е над 90 дни, съгласно
чл.19.2 от общите условия, целият остатък от кредита става предсрочно
изискуем и се отнася в просрочие, като до предявяване на молбата за
събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10
процентни пункта.
От заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-
счетоводната експертиза, което не е оспорено от страните и се възприема от
съда като обективно и компетентно, се установява, че кредитът е бил усвоен
на 29.08.2008 година, като сумата от 13 000.00 лева е преведена по банкова
сметка с титуляр М. Т. А.. За периода от 27.09.2008 година до 08.07.2014
година ответникът М.Ш. е внесъл по банковата сметка в „Банка ДСК“ ЕАД
сума в размер на 4395.89 лева. С внасяните суми са погасявани главница,
договорна лихва и санкционираща лихва върху главница, в размери, посочени
в банковото извлечение /Приложение №2 към заключението на вещото лице/.
В хода на извършената проверка вещото лице е установило, че месечните
вноски по кредита не са съобразени по размер с този, посочен в погасителният
план към договора, като не са внасяни дължимите по погасителния план
анюитетни вноски в размер на 197.57 лева. Установена е била забава в
плащанията на главница и лихва. На 08.07.2014 година ответникът е внесъл и
са осчетоводени в банката – кредитор сумата от 165.00 лева. Със същата сума
са извършени вноски по договор за кредит за текущо потребление от
29.08.2008 година, като 132.90 лева са осчетоводени за погасяне на главница и
32.10 лева за лихви. След тази дата вещото лице не е установило други
постъпили средства за погасяване на кредита както от кредитополучателите
или от поръчителя. Установено е, че кредита е бил обявен за предсрочно
изискуем от банката на 27.09.2014 година.
Вещото лице е установило, че към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение - 14.03.2014г.
общата дължима сума по кредита е в размер на 9204.75 лева, от които
7
главница в размер на 8762.95 лева, редовна лихва в размер на 367.22 лева за
периода от 27.12.2013 година до 13.03.2014 година, наказателна лихва в
размер на 14.58 лева за периода от 11.03.2014 година до 13.03.2014 година и
заемни такси в размер на 60.00 лева.
На 15.09.2014 година между Банка „ДСК” ЕАД и „ОТП ***” ЕАД е
сключен Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ по силата на който
Банка „ДСК” ЕАД е продала и прехвърлила на „ОТП ***” ЕАД вземанията,
посочени в приемно-предавателния протокол срещу определена цена. Видно
от същия под №2802 е записано задължението на М. Т. А.. Цесията е
потвърдена от цедента.
От приложеното по делото пълномощно се установява, че цедента
по договора за цесия е упълномощил цесионера по този договор да уведоми
от името на „Банка ДСК“ ЕАД длъжниците по вземанията по кредити, които
банката е цедирала с посочения по – горе договор за цесия, като подпише
писмени съобщения по чл.99, ал.3 от ЗЗД от името на банката до длъжниците
по прехвърлените вземания. До ответникът М.Ш. е изготвено уведомително
писмо от 15.10.2014 година, като по делото не са налице представени от
ищеца доказателства същото да е връчено на адресата. Уведомителното
писмо е приложено към исковата молба и е връчено на М.Ш. с връчването на
исковата молба на 01.09.2020г.
Представените от ищеца писмени доказателства касателно
здравословното му състояние, като такива извън предмета на делото, не
следва да бъдат обсъждани.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният главен иск е с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.
415, ал.1, т.1 от ГПК - за установяване по отношение на ответника, че същият
дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 16882014 година по описа на РС – Елхово, а именно: главница в
размер на 8762.95 лева; редовна лихва в размер на 367.22 лева за периода от
27.12.2013 година до 13.03.2014 година; наказателна лихва в размер на 14.58
лева за периода от 11.03.2014 година до 13.03.2014 година, в едно със
законната лихва върху главницата, считано от 14.03.2014 година до
8
окончателното изплащане на вземането, заемни такси в размер на 60.00 лева.
Съдът намира предявеният установителен иск за допустим, като
предявен от активно легитимирано лице и в срока по чл. 415, ал.4 от ГПК.
Установителният иск е предявен по реда на чл.422, ал.1, вр. чл. 415,
ал.1, т.1 от ГПК от ищеца в качеството му на цесионер, каквато правна
възможност съществува с оглед приетото в т.10 б. „б“ от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК.
При частно правоприемство, в хипотезата на прехвърляне на вземане
чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за
изпълнение до предявяване на иска реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК –
какъвто е и настоящият случай, легитимиран да участва в производството по
установителния иск е и цесионерът - т. 10 б. „б“ от Тълкувателно решение
4/2014 г., по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Нито в
мотивите, нито в диспозитива на този акт на тълкуване са посочени
изключения от постановките във връзка с процесуалноправната легитимация
на цесионера да установи съществуването на вземането, предмет на издадена,
на основание чл. 417, т. 2 от ГПК, заповед за изпълнение в полза на банката
(цедент), след като прехвърлянето на вземането е осъществено след издаване
на заповедта за изпълнение, но преди завеждане на специалния установителен
иск – в този смисъл са Определение № 665/04.11.2019 г., по ч.т.д. №
2390/2019 на ВКС и Определение № 102/24.02.2020 г., по ч.т.д. № 2643/2019
на ВКС.
По изложените съображения настоящата инстанция приема, че при
частното правоприемство, основано на сключения на 15.09.2014 година
договор за цесия между „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП ***“ ЕАД, настъпило след
издаване на Заповедта за незабавно изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК в полза на „Банка ДСК“ ЕАД,
цесионерът „ОТП ***“ ЕАД (който не притежава качеството банка) е
легитимиран да предяви иска по чл. 422 от ГПК.
Предвид гореизложеното са налице процесуалните предпоставки за
допустимост на исковата претенция.
Предмет на иска по чл.422 от ГПК е установяване на
9
съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение и
успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на
сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение. За да се уважи
предявения иск дружеството – ищец следва да установи вземането си на
претендираното договорно основание /договор за цесия/ и в претендирания
размер, както и изправността на цедента – наличието на сключен договор за
потребителски паричен кредит, по който е била предоставена и усвоена
твърдяната парична сума, като установи изискуемост на вземането си и
докаже конкретния размер на дълга, който се претендира. В тежест на
ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават
спорното право в т.ч. и възражението му за изтекла погасителна давност.
Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът приема за
безспорно, че отпуснатият кредит от 13 0000.00 лева е бил усвоен изцяло от
кредитополучателя, който е допуснал забава в плащанията на главница и
лихви над 90 дни, като за периода от 27.06.2013 година до 27.09.2013 година
не е погасил четири месечни анюитетни вноски по лихви и главница. В
резултат на това към датата на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК –
14.03.2014 година са били налице условията по чл. 19, т.2 от Общите условия
към договора за настъпване на предсрочната изискуемост по кредита, т.к.
посочената договореност предвижда, че при допусната забава в плащанията
на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става
предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. Основанието на предявения
иск е автоматична предсрочна изискуемост, настъпваща без отправяне на
известие от кредитора до длъжника. Договореностите от общите условия
обаче, противоречат на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. В т.18 от същото ВКС приема, че в хипотезата
на предявен иск по чл. 422, ал.1 от ГПК за вземане, произтичащо от договор
за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и
кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането
става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след
като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно
изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Такова
обявяване не е направено преди завеждане на заповедното производство, за
10
което не се спори и между страните. Подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение не може да се счита за надлежен акт по обявяване
на предсрочната изискуемост на длъжника, тъй като не се изпраща препис от
заявлението, поради което банката не е упражнила надлежно правото си да
направи кредита предсрочно изискуем към момента на предявяване на иска
по смисъла на чл. 422 от ГПК, респективно не са налице предпоставките за
установяване на изискуемост на вземането на това основание.
Не следва да се приеме също, че изискуемостта е обявена със самата
искова молба, доколкото според тълкувателното решение правото на
кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, т.е. във всички случаи, за
да се приеме, че установителният иск е основателен в посочената хипотеза,
според установилата се съдебна практика, изискуемостта трябва да е обявена
преди образуването на заповедното производство.
Видно е обаче от договора за кредит и погасителния план към него,
че всички погасителни вноски са с настъпил падеж към 29.08.2018г., т.е.
преди подаване на исковата молба и преди приключване на съдебното дирене
пред районния съд. При тези данни и тъй като вземането, което е в предмета
на иска е формирано от вноските с настъпил вече падеж, приложение намират
разясненията, дадени в Тълкувателно решение №8 от 02.04.2019 година по
Тълкувателно дело №8/2017г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно цитираното
тълкувателно решение, при вземане, произтичащо от договор за банков
кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на
длъжника преди подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, не може да се игнорира, че съществува валидна облигационна
връзка по договора за кредит при условията, договорени между страните -
кредитор и кредитополучател. Вземането произтича от договор за кредит с
определени срокове за плащане на отделните вноски, които са намерили
отражение в счетоводните книги на банката. Размерът и падежът на всяка
вноска са определени в договора и за настъпването на изискуемостта им не е
необходимо удостоверяването на обстоятелства по чл. 418, ал. 3 ГПК.
Липсата на точно изпълнение, съобразно договореното по погасителен план,
подписан от страните за погасяване на задължението - главница или лихви,
11
следва да бъде съобразено в рамката на исковото производство по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК, дори и да не са настъпили последиците на надлежно обявена
предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит.
Длъжникът - ответник по иска, дължи изпълнение, макар и само за онази част
от дълга, по отношение на която е настъпил падежът, договорен от страните.
Дори когато в производството не бъде доказано, че претендираното вземане е
изцяло изискуемо поради предявената предсрочна изискуемост, то не може
изцяло да се отрече съществуването на вземането и да бъде отхвърлен изцяло
искът при безспорно установено неизпълнение на същото това вземане по
отношение на вече падежираните вноски.
Съгласно задължителните указания в т. 9 на Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014 г. по Тълкувателно дело № 4/2013 на ОСГТК, ВКС,
съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия
процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира
приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на
удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на
сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за
незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Последователното
прилагане на този принцип, а и на нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, според която
съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, които
са от значение за спорното право, означава да се вземе предвид и
настъпването на падежа на определени вноски след предявяването на иска по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Това е обусловено и от момента, към който се
формира силата на пресъдено нещо - приключване на съдебното дирене, след
което решението е влязло в сила. След като се приема, че съществуването на
вземането се установява към момента, в който се формира сила на пресъдено
нещо, а не към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, искът по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК следва да се уважи за
изискуемите вземания към датата, към която се формира сила на пресъдено
нещо.
В производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК съдът е обвързан от
посочения в петитума на исковата молба размер и период на претенциите за
12
главница, възнаградителна лихва, мораторно обезщетение. Видно от
заключението на вещото лице размера на дължимите от ответника суми по
договора за кредит към датата на изготвяне на заключението на вещото лице –
21.11.2020г. е както следва: главница в размер на 8762.95 лева; договорна
лихва в размер на 367.22 лева за периода от 27.12.2013 година до 13.03.2014
година; наказателна лихва в размер на 14.58 лева за периода от 11.03.2014
година до 13.03.2014 година, заемни такси в размер на 60.00 лева, като
периода на претендираните лихви – договорна и наказателна лихва е
съобразен със задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение №8
от 02.04.2019 година по Тълкувателно дело №8/2017г. на ОСГТК на ВКС.
Ищецът е установил качеството си на кредитор спрямо ответника за
посочените вземания, придобити по договора за цесия, сключен с „Банка
ДСК“ ЕАД. Цесията на вземане има действие спрямо длъжника от деня,
когато предишният кредитор - цедента, му съобщи за станалото прехвърляне.
Съобщението до длъжника, направено от новия кредитор - цесионера, не
поражда правно действие, но предишният кредитор може да упълномощи
новия кредитор от негово име да съобщи на длъжника за извършената цесия,
в който случай е налице изпълнение на разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД.
Същевременно, уведомление, изхождащо от цедента, приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника, съставлява надлежно
съобщаване на цесията (чл.99, ал.3 ЗЗД), с което прехвърлянето на вземането
поражда правно действие за длъжника от този момент, съгласно разпоредбата
на чл.99, ал.4 ЗЗД. Такова уведомяване представлява релевантен за спорното
право факт, настъпил след предявяване на иска и на основание чл.235, ал.3
ГПК следва да бъде съобразено от съда. В случая старият кредитор е
упълномощил новия кредитор - ищеца, да уведоми от негово име длъжника -
ответника за извършената цесия. По делото не се установява, а и не се твърди
уведомление за цесията да е връчено на ответника преди подаване на
исковата молба. Уведомлението до ответника за цесията е приложено и към
исковата молба на ищеца и е връчено на ответника с връчването на исковата
молба, с което факта на съобщаване на цесията също е осъществен и следва да
бъде зачетен.
Следва да се приеме, че цесията има действие за длъжника и
доколкото същия не твърди да е извършил плащане на прехвърлените суми на
13
предишен кредитор и/или на цесионера. Нормата на чл.99, ал.4 ЗЗД е
създадена в интерес на длъжника, с оглед избягване изпълнение на
ненадлежен кредитор с т.н. двойно плащане.
Ответникът, в чиято тежест бе, не противопостави доказателства за
погасяване на вземането на ищеца, чрез плащането му, като единственото му
правопогасяващо възражение по делото е за изтекла давност. Съдът намира за
неоснователно това възражение на ответника. Законодателят е предвидил в
чл. 114 от ЗЗД, че давността тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. Ответникът претендира погасителна давност, без да конкретизира
становището си.
Налице е практика на ВКС, която следва да бъде съобразена, а
именно Решение № 261 от 12.07.2011 г. по гражд. д. № 795 от 2010 г., ІV г. о.,
ГК и Решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о.,
ГК. В тези решения се приема, че при договор за банков кредит, който по
същество е договор за заем е налице неделимо плащане и договореното
връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за
периодични платежи, а представлява частични плащания по договора.
Приложим е общият петгодишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД. Към тази
практика, следва да бъдат отнесена и по-новата такава, а именно определение
№ 35 от 15.01.2016 г. по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК на ВКС, постановена
по жалба срещу Решение от 07.05.2014г. по в. т. дело № 86/2014г. на Окръжен
съд - Шумен. В това определение ВКС приема, че „…от мотивите на
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г.,
ОСГК, във връзка с определяне белезите на периодичното плащане се
извежда отговор и на въпроса кога плащането представлява самостоятелна
престация и кога частично изпълнение. Поради това като е приел, че
разсроченото погасяване на общото задължение за връщане на
потребителския кредит на отделни части не трансформира договора за кредит
в договор с периодични плащания на отделни самостоятелни задължения,
съдебният състав не се е отклонил от постоянната практика на ВКС…“.
Договореното връщане на заема на погасителни вноски
представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на
длъжника на части, което обаче не превръща този договор в такъв за
14
периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. По
делото е установено, че по договора не е налице предсрочна изискуемост,
което обосновава извода, че намира приложение чл.84, ал.1 от ЗЗД. Касае се
за изискуеми вземания, които не са платени до датата на падежа, а именно
29.08.2018г.
Ето защо, съдът счита по същество за неоснователно направеното от
ответника възражение за погасяване по давност на цедираното вземане и
съответно обуславя недействителност на възражението за погасяване на
задължението за главница. За това, съдът приема исковата претенция по
същество за основателна.
По отношение на претенциите за договорна лихва и наказателна
лихва, периодите, за които те се претендират попадат в тригодишния период
преди датата на подаване на заявлението, поради което съдът приема, че
същите не са погасени по давност.
Предявеният от ищеца против ответника установителен иск в частта
досежно законната лихва върху главницата се явява основателен и доказан за
периода, следващ последната погасителна вноска по договора за кредит, а
именно от 30.08.2018г. /датата, следваща крайния срок на договора/, от която
дата целият дължим остатък от непогасената главница е станал изискуем. За
периода от 14.03.2014 година до 29.08.2018г. вкл., искът за заплащане на
законна лихва върху главницата се явява неоснователен и недоказан и
подлежи на отхвърляне.
Поради уважаването на предявеният главен установителен иск като
основателен и доказан по размер, съдът не дължи произнасяне по
предявеният с исковата молба евентуален осъдителен иск против ответника.
По отношение на разноските в заповедното производство:
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 година от
18.06.2014 година на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в
заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските
се извършва въз основа на издаден след влизане в сила на решението по
15
установителен иск, изпълнителен лист по реда на чл.404, т.1 от ГПК от съда в
исковото производство. В заповедното производство направените от
заявителя – „Банка ДСК“ ЕАД разноски са в размер на 600.24 лева, като
същите се дължат солидарно от тримата длъжници М.Ш., Стафида Симова и
Величка Ангелова. По силата на договора за цесия от 15.09.2014 година,
сключен между заявителя и ищеца по настоящото производство, с решението
по делото съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца в качеството
му на частен правоприемник на банката – заявител при условията на
солидарна отговорност с другите двама длъжници направените в заповедното
производство разноски в размер на 600.24 лева.
По отношение на разноските в настоящото производство:
Ищецът по делото е направил следните разноски в производството:
за държавна такса за образуване на настоящото производство – 184.10 лева,
внесено възнаграждение за вещо лице в размер на 300.00 лева. Претендира се
на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. с чл. 25 от НЗПП и заплащане на
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Последното съдът на
основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1 от НЗПП
определя на 200.00 лева. Или ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски в исковото производство в общ размер на 684.10 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Т. А., с ЕГН **********,
от гр. Елхово, ул. *** №30, ДЪЛЖИ солидарно със С.И.С., с ЕГН
**********, от гр. Елхово, ул. „*** №22 и В.А.А-. с ЕГН **********, от гр.
Елхово, ул. „*** №1, на „ОТП ***“ ЕАД, с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. София, район „***е“, бел. „***“ №19, ет.2, представлявано от
изпълнителния директор *** – М следните суми: главница в размер на
8762.95 лева; редовна /договорна/ лихва в размер на 367.22 лева за периода от
27.12.2013 година до 13.03.2014 година; наказателна лихва в размер на 14.58
лева за периода от 11.03.2014 година до 13.03.2014 година, в едно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.08.2018 година до
16
окончателното изплащане на вземането, заемни такси в размер на 60.00 лева,
дължими по силата на Договор за кредит за текущо потребление от 29.08.2008
година, сключен между „Банка ДСК” ЕАД като кредитор и М. Т. А. и С.И.С.
като кредитополучатели и Общи условия към него и Договор за цесия от
15.09.2014 година, сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП ***“ ЕАД, за
които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение № 300 от 17.03.2014г.
и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 168/2014 година по описа на РС – Елхово в
полза на „Банка ДСК“ ЕАД, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта за
законната лихва върху главницата, считано от 14.03.2014 година до
29.08.2018г. вкл., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М. Т. А., с ЕГН **********, от гр. Елхово, ул. *** №30,
на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК да заплати на ищеца „ОТП ***“ ЕАД,
с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. София, район „***е“, бел.
„***“ №19, ет.2, представлявано от изпълнителния директор *** – М при
условията на солидарна отговорност със С.И.С., с ЕГН **********, от гр.
Елхово, ул. „*** №22 и В.А.А-. с ЕГН **********, от гр. Елхово, ул. „***
№1, сторени по заповедното производство по частно гр.д. № 168/2014 година
по описа на РС – Елхово разноски в размер на 600.24 лева.
ОСЪЖДА М. Т. А. , с ЕГН **********, от гр. Елхово, ул. *** №30,
на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК да заплати на ищеца „ОТП ***“ ЕАД,
с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. София, район „***е“, бел.
„***“ №19, ет.2, представлявано от изпълнителния директор *** – М сторени
по настоящото гр. д. № 461/2020 година разноски в размер на 684.10 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ямболски
окръжен съд чрез Елховски районен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото.
Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати за
прилагане по ч. гр. д. № 168/2014 година по описа на РС – Елхово.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
17