РЕШЕНИЕ
гр.София, 03.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на тридесети
октомври две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3545 по описа за 2015 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно
съединени искове с правно основание
чл.49 и чл.86 от ЗЗД.
Ищците Е.И.Й. и В.С.Н., и двете от
гр.София, твърдят, че в резултат на бездействие на лекари при ответника, на
техния наследодател С.В.Й. не е приложено изискуемото от закона лечение за
периода 14.01.2013г. – 23.11.2013г., когато наследодателят им е починал. В исковата молба се сочи, че на 14.01.2013г.
общият наследодател на ищците е бил приел при ответника за планова операция на
лява ингвинална херния, която е извършена на 15.01.2013г. в Първа хирургия на
ответника. Преди операцията здравословното състояние С.Й. е било добро с
нормални показатели от кръвни изследвания. Операцията е извършена от д-рС..
След операцията здравословното състояние С.Й. се влошило, наложило се отново да
бъде приет в „УМБАЛСМ Н.И.Пирогов“ ЕАД на 13.08.2013г. Направена му е втора по ред операция от д-рС..
В оперативния протокол е посочено, че има клинични данни за абсцес в лява
ингвинална област, като при операцията е намерена абсцесна кухина изпълнена с
гъста гной. След изписването на наследодателя на ищците, състоянието му не
се подобрило. Вместо да бъде лекуван с
антибиотик , пациентът е бил насочен към личен лекар. След 11 дни С.Й. е бил
отново приет в „УМБАЛСМ Н.И.Пирогов“ ЕАД, когато за пръв път е лекуван с
антибиотици. Според ищците е изписан недоизлекуван и е бил насочен да се обърне
към личния си лекар за по-нататъшно продължение на лечението. Състоянието му
обаче е продължило да се влошава, появили са се болки в таза, тръпнене на
крайниците, поради което е приет във ВМА в Катедра образна диагностика. Там
неправилно му е направен скенер на гръбначния стълб, а не на таза, където се
намирало и се развивало гнойно огнище- причината за болките и страданията. От
силните болкоуспокояващи лекарства, които наследодателят Й. е приемал, се
получава кръвоизлив на съществувала и на новообразувала се язви. Отново е приет
в „УМБАЛСМ Н.И.Пирогов“ ЕАД в отделение по „Ендоскопия“, където язвената криза
е овладяна, но здравословното му състояние е продължило да се влошава от
гнойното огнище в малкия таз. Поради силно влошеното му състояние е извикана Бърза
помощ, бил откаран в „УМБАЛСМ Н.И.Пирогов“ ЕАД, но дежурният лекар не го приел
и бил насочен към Белодробна клиника. От там също не го приели, а бил насочен
към личната си лекарка. С нейно съдействие С.Й. е бил приет в МБАЛ „Св.Иван Рилски“ в Клиника
по ревматология, където му е било направено
микробиологично изследване от 4.10.2013г., в резултат на което е
установено наличие на микроорганизми : S.aureus, което, според ищците,
се дължи на замърсяване, извършено при първата операция, извършена от д-рС. на
15.01.2013г. С.Й. е бил насочен към Гнойно септична хирургия в „УМБАЛСМ
Н.И.Пирогов“ ЕАД, където първоначално д-р М. не е искал да го приеме и отричал
поставена в МБАЛ „Св.Иван Рилски“ диагноза „сепсис“. По настояване на лекуващия
лекар в МБАЛ „Св.Иван Рилски“ С.Й. все пак е бил приет при ответника в увредено
общо състояние с температура 38,9 С, оток на лявата мишница и с установена
микробиология S.aureus. Предписан му е антибиотик, направена е операция на
лявата ръка. Изписан е на 16.10.2013г., но поради бързо влошаващото се състояние
е бил приет отново при ответника в Отделение по изгаряния и пластика, където
след направен скенер е установено гнойно огнище на таза. Направена му е
операция на 1.11.2013г. При
микробиологичното изследване отново е установено наличието на S.aureus. Изписан
е антибиотик за гнойния абсцес. Състоянието С.Й. не се подобрило и от „Пирогов“
е бил насочен за приемане в БАЛББ „Св.София“ ЕАД с много нисък хемоглобин - 67,
крайници с оток, не можещ да се обслужва
сам, с тежко дишане, налагало се да ползва кислород. След изписването му от тази болница, С.Й. е
бил приет за лечение в хоспис „Леонардо да Винчи“, където починал на
23.11.2013г. Ищците твърдят , че лекари при ответника не са взели
задължителните медицински мерки за предотвратяване на развитие на гноен абсцес
с лечение с антибиотици. Считат, че лекуващите лекари при ответника са нарушили
чл.79 от Закона за здравето, Закона за лечебните заведения, Устава на
ответника, българското и европейското законодателство. Освен това д-рС. не е изпълнил
и задължението си по чл.28б от ЗЗ, в следствие на което С.Й. не е получил здравна
информация за собственото си здравословно състояние и копие от медицинските му
документи. Поради лекарската небрежност се наложило ищците да се лекуват с
нервоуспокояващи медикаменти по време на лечението на наследодателя им, което
продължило и след неговата смърт и до настоящия момент. Първата ищца е била
съпруга С.Й. в продължение на 46 години, а втората ищца - негова дъщеря. И двете
са били в много близки отношения с наследодателя си. Неговата смърт им е
донесла неизмерими и неописуеми страдания. Предявяват срещу ответника частични
искове за търпените от тях неимуществени вреди в размер на по 50 000лв. ,
като целия размер на вземането си от ответника определят на по 300 000лв. Претендират и лихва за
забава върху търсените суми считано от 15.01.2013г. Освен това, първата ищца
твърди, че е търпяла и имуществени вреди от противоправното поведение на лекарите при
ответника в размер на 2 058,51лв. за заплатени суми за престой на
придружител, за такси, за лечение в хоспис „Леонардо да Винчи“ след отказа на
ответника да го приеме за лечение. Претендира и лихва за забава върху всяка
една от престациите от датата на извършването им. Претендира и разноските по
делото.
Ответникът „УМБАЛСМ Н.И.Пирогов“ ЕАД
оспорва предявените искове както по основание, така и по размер. Оспорва
твърденията изложени в исковата молба. Посочва, че както оперативната
интервенция на 15.01.2013г., така и съпътстващото лечение са проведени по
правилата на добрата медицинска практика и в съответствие с медицинските
стандарти, поради което счита, че същата не може да бъде причина за следващите
оперативни интервенции и смъртта С.Й.. Счита, че събраните по делото
доказателства установяват, че лекуващите лекари са действали професионално -
своевременно и в достатъчна степен и в съответствие с медицинските стандарти и
правилата за добра медицинска практика. Ответникът счита, че ищците не са
посочили и не са установили кои конкретни действия на лекаря/ите са извършени в
нарушение на нормативните правила и че именно вследствие на тези
действия/бездействия е настъпила
вредата. Поради липсата на причинна
връзка между действието или бездействието на лекуващите лекари при ответника и
вредоносния резултат, счита предявените искове за вреди за неоснователни. Моли
съда да ги отхвърли, както и исковете за претендирана мораторна лихва.
Претендира разноските по делото.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, и във връзка с доводите на страните, установи следното от
фактическа страна:
Ищцата Е.Й. е била съпруга С.Й. от
1967г. , когато е сключен гражданският им брак. Ищцата В.Н. е негова дъщеря. Не се спори, че С.Й. , на 69г. , е бил
пенсионер, но е продължавал да работи. Съгласно Експертно решение на ТЕЛК общи
заболявания IV МБАЛ София № 5046/05.11.2004г. С.Й. са определени 75% трайно
намалена работоспособност с диагноза: ИБС (исхемична болест на сърцето).
Артериална хипертония Ист.Камерна екстрасистолия СН2 ФИ. Хроничен калкулозен
пиелонефрит. ХБН (хронична бъбречна недостатъчност) - 0.Лумбална остеохондроза.
Язва на дванадесетопръстника.
Въз основа на представената медицинска
документация по делото и изслушаните основна и допълнителна съдебно медицински
експертизи с вещо лице хирург , се установява , че С.Й. е постъпил за оперативно лечение в Първа
хирургична клиника при УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов" на 14.01.2013г. В епикриза № 1586/2013г. е вписана диагноза:
Левостранна слабинна херния и придружаващи заболявания Артериална хипертония - ІІст.
В лист за преглед на пациент при постъпването /л.308/ е отбелязано, че
оплакванията са от около 2 месеца, като пациентът постъпва за планово
оперативно лечение. Описани са и медикаментите, които С.Й. приема - Норваск
2х1т., Небилет х1т., Саритек 2х1/2т., Аспирин протект х 1т. Отбелязано е, че
през 1988г. му е извършена операция по повод на слабинна херния в дясно. Извършени
са изследвания на кръв и урина ( повишена е стойността на кръвната захар - 8.5
ммол/л при норма до 6.6) и консултации с интернист и анестезиолог. С.Й. е
опериран на 15.01.2013г. с оператор д-рС.. В съставения оперативен протокол №52 е описано, че се касае
за индиректна слабинна херния с големина на сака 8/6см. Сакът, който е бил
празен, е лигиран и е направена пластика на задната стена на ингвиналния канал,
подсилена с фиксиране с полипропиленово платно. Следоперативно е проведено
медикаментозно лечение с Аналгин, Трамал (обезболяващи) и Зибор -
антикоагулант. Изписан на 17.01.2013г. в подобрено общо състояние, сменена
превръзка и с указание за два безплатни прегледа и окончателна диагноза:
Левостранна индиректна слабинна херния и придружаващи заболявания Артериална
хипертония. Към историята на заболяването е приложено и Експертното решение на
ТЕЛК № 5046/05.11.2004г. Няма документация, от която да е видно, че С.Й. са
направени двата прегледа.
Следващата хоспитализация на С.В.Й. е на
13.08.2013г. , когато постъпва в Първа хирургична клиника при УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов"
по спешност с оплаквания от една
седмица, изразяващи се с болка и
подуване в лявата слабинна област. В обективния статус в анамнезата
/л.272/ е отбелязано, че пациентът е в задоволително общо състояние. Корема е
без палпаторна болка, но се опипва инфилтрат в лявата ингвинална област. От
лабораторните изследвания се вижда ускорено СУЕ - 99мм/ч (при норма до 15),
завишени стойности на левкоцитите - 14.7 г/л (норма до 11.0), както и на
гранулацитите. Завишени са и стойностите на кръвната захар - 9.4ммол/л (норма
до 6.6), калий - 5.5 ммол/л (норма до 5.1), урея - 11.3 ммол/л (норма до 9.3).
След извършени консултации с кардиолог и анестезиолог е опериран на
13.08.2013г. с оператор д-рС.. В оперативния протокол №1347 е отразено, че при отваряне на предната стена
на слабинния канал в ляво е намерена абсцесна кухина, изпълнена с гъста гной и
след вземане на материал за микробиологично изследване и евакуация на гнойта е
извършен дебридман или изрязване на некротичните тъкани на границата със здравите.
Поставен е и Редон дрен (дрен с вакуум), както и превръзка с Браунол
(антисептик). В следоперативния период е проведено лечение с обезболяващи.
Преди изписването дрена е свален. Направено е микробиологично изследване от
16.08.13г., което показва наличието на Staphylococcus aureus с чувствителност
към доста антибиотици /л.275/. С.Й. е изписан на 16.08.13г. в подобрено общо
състояние. В епикризата под № 27124/2013г. е посочена окончателна диагноза:
Абсцес в лявата слабинна област и придружаващи заболявания Артериална
хипертония. В същата е отбелязано, че при микробиологично изследване е
установено наличие на S
aureus.
В епикризата не е описано какво лечение е предписано, поради което съдът
приема, че лечение не е предписано. Посочено е, че са дадени съвети за спазване
на хигиенно-диетичен режим и пациентът е насочен към личен лекар за
по-нататъшно наблюдение и лечение. Отбелязано е и правото му на 2 контролни
прегледа до 1 месец след изписването му.
На 27.08.2013г. С.Й. отново постъпва в
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов", Първа хирургична клиника. Видно от Епикриза №
28776/2013г. при постъпването е бил в задоволително общо състояние с бледи кожа
и видими лигавици. Описана е вторично зарастваща рана в лявата слабинна област.
От направените лабораторни изследвания се установява ускорена СУЕ (скорост на
утаяване на еритроцитите) - 131мм/ч. (норма до 15), кръвна захар - 9.5ммол/л
(норма до 6.6). При извършеното ехографско изследване на корем е установено, че
слезката е неуголемена, а бъбреците са със запазени размери и паренхимна зона,
която е с неравни очертания. При направената посявка от раната е изолиран
Staphylococcus aureus. Проведено е лечение с антибиотик Клиндамицин от 29.08.
до 2.09.2013г., т.е. за 5 дни видно от реанимационно-терапевтичен лист /л.253/.
Вещото лице хирург обяснява в СМЕ, че Клиндамицин е антибиотик от групата на
линкозамидите. Той се използва за лечение на инфекции, причинени от
микроорганизми, чувствителни към Клиндамицин, като например чувствителни
анаеробни бактерии, чувствителни щамове на аеробни Грам-положителни бактерии
(стрептококи, стафилококи и пневмококи. От температурния лист е видно, че за
времето на болничния престой, ищецът е бил афебрилен. Изписан е на 3.09.2013г. в
подобрено общо състояние с окончателна диагноза: Субилеус /непълна чревна
непроходимост/. Състояние след лапаротомия и придружаващи заболявания
Артериална хипертония. Исхемична болест на сърцето. В епикризата не е
отбелязано дали и какво медикаментозно лечение е предписано на пациента, поради
което съдът приема, че такова не е било предписано. С.Й. е насочен за
наблюдение към личния си лекар. Епикризата е подписана за лекуващ лекар от д-рС..
Видно от Амбулаторен лист №
375/09.09.2013г. и № 377/12.09.2013г./ л.16 и л.17/ , С.Й. е прегледан от специалист невролог по
повод силни болки в кръста, провеждащи се в левия крак с изтръпване в него и
ограничения на движенията. Описан е резултата от КТ на гръбначен стълб: на ниво
L 4-L5 спондилоза, остеохондроза на
диска, тотална дискова протрузия стенозираща двата неврофорамена, на ниво L5-S1 дискова протрузия. Изписана е
терапия с Милгамма, Мидокалм, Профинид.
Видно от фиш за преглед на пациент от
спешна медицинска помощ с дата 29.09.2013г., на 29.09.2013г. С.Й. е транспортиран от дома си до „УМБАЛСМ
Н.И.Пирогов“ ЕАД. Поставена му е работна диагноза: Фебрилно състояние.
Артериална хипертония II-III cm. Съмнение за левостранна пневмония. Артрит на
лявата лакетна става. Отбелязано е , че е с температура 37,8С, стягане в гърдите
и затруднено дишане. Не е отбелязано в този ден да е приет в „Пирогов“, където
е бил транспортиран, или в друго заведение.
На следващия ден, 30.09.2013г., С.В.Й. е
приет за лечение в Клиника по Ревматология при МБАЛ „Св. Иван Рилски" ЕАД-София
видно от Епикриза №13529/3282. В анамнезата на същата подробно е описана
историята на заболяването до този момент. Отбелязано е, че от около седмица
пациентът е с болка, оток, зачервяване и
топлина в областта на лявата лакътна става. Оттогава е с температура до 37.7 С.
Има редукция на тегло около 20кг за 1 месец. Обективното състояние е описано
като силно увредено, фебрилен, кожа с бледосива оцветка, корем над нивото на
гръдния кош, мек, респираторно подвижен. Походката е силно затруднена, намалена
мускулна сила на ръцете. Болка, оток, зачервяване, ограничени движения в лявата
лакетна става, както и в лявата раменна става, дясната колянна става и лявата
тазобедрена става. Ограничени движения в дясната тазобедрена става и поясната
част на гръбначния стълб. При направеното СТ (скенер) изследване има данни за
чернодробна стеатоза, двустранна нефролитиаза, дегенеративни промени в поясния
отдел на гръбначния стълб, дискови протрузии и вторична стеноза на
гръбначно-мозъчния канал. Находката в областта на симфизата - двете пубисни
кости са с неравни контурни очертания, а меките тъкани по съседство са оточни,
могат да се свържат с възпалителен процес. Лабораторни изследвания - завишени
стойности на левкоцити - 17.0г/л, , кр. захар - 8.44, С-реактивен протеин 485.04мг/л
(норма до 6). Проведено е антибиотично лечение - Ванкомицин, Метронидазол,
както и Ексомокс (Фунголон), обезболяващи, вливания. В клиничното обсъждане на
пациента е било в съображение т.н. септичен дисцит.
Според вещото лице хирург септичен дисцит
представлява състояние, което се характеризира с възпаление на междупрешления
диск, често дължащо се на инфекция. Много често това заболяване се придружава и
от остеомиелит на прилежащите прешлени, като двете заболявания обикновено имат
еднаква етиология, патофизиология, симптоматика и лечение. Най-често се засяга
поясния отдел на гръбначния стълб, последван от шийния и на последно място се
намира гръдния отдел. Най-честата причина за възникване на дисцит, неуточнен, е
инфекция със силно вирулентен микроорганизъм, най-често стафилококус ауреус.
Дисцитът може да се прояви впоследствие на различни процедури или да се появи
спонтанно. Дисцит, неуточнен, може да протече със силно изразена симптоматика
или протрахирано. При възрастни пациенти, Дисцит, неуточнен, има бавно,
постепенно начало, което често води до закъсняване поставяне на диагнозата с
месеци. Първоначалните оплаквания се характеризират с болка във врата или гърба
с ограничена чувствителност. Движенията водят до обостряне на симптомите, които
не отшумяват след приложение на аналгетици, почивка на легло и други. При
пациенти с хроничен дисцит се наблюдава висока честота на засягане на
епидуралното пространство от инфекцията, което води до слабост на долните
крайници или плегия. Треска, загуба на тегло и симптоми на системно заболяване
могат да бъдат наблюдавани, въпреки че не са чести при тези пациенти. При
постоперативните пациенти, симптомите се появяват дни до седмици след
провеждане на операцията. Симптомите са подобни на тези, които се наблюдават при
спонтанен дисцит, и се състоят в болка без неврологични нарушения. Обикновено
при тези болни диагнозата не закъснява, поради което не се наблюдава
неврологичен дефицит. Диагнозата дисцит, неуточнен, се поставя след снемане на
подробна анамнеза и извършване на щателен физикален преглед и някои образни и
лабораторни изследвания. Особено полезни за поставяне на диагнозата са
компютърната томография и магнитния резонанс. Диференциална диагноза се прави с
остеомиелит, ревматоиден спондилит, тумори на гръбначния стълб. Лечението на
дисцит, неуточнен, може да бъде консервативно или хирургично. Консервативното
лечение се състои в прилагане на медикаменти като антибиотици, имобилизиране на
гръбначния стълб и почивка на легло. Индикациите за хирургично лечение са неповлияване
от антибиотичната терапия, поява на неврологичен дефицит, деформиране на
гръбначния стълб и други. Целта на хирургичното лечение е отстраняване на
некротичните тъкани, декомпресия на нервните структури и осигуряване
стабилността на гръбначния стълб.
В епикризата на МБАЛ „Св. Иван
Рилски" ЕАД-София е посочено, че септичен дисцит не е бил доказан. На
30.09.2013г. е направено микробиологично изследване. Резултатът от 4.10.2013г.
отново установява наличие на S aureus . С.Й. е изписан на 02.10.2013г. с
окончателна диагноза: Остеоортроза. И придружаващи заболявания Флегмон (дифузно
гнойно възпаление) на предмишницата. Дискови протрузии. Радикулопатия, и
насочен за оперативно лечение след
консултация с д-р М., гнойно-септичен хирург в „Пирогов“.
В същия ден С.Й. постъпва в Клиника по
гнойно-септична хирургия при УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов" . В епикризата с №
33371/2013г. е посочено, че при постъпването е бил в увредено общо състояние с
оток зачервяване и палпаторна болезненост в лявата мишница и предмишница.
Проведено е антибиотично лечение с Линкомицин и Флажил, както и оперативно
лечение на 03.10.2013г., при което е извършена инцизия, некректомия,
фасциотомия, дренаж. Състоянието се е стабилизирало със стихване на
възпалителните процеси. Изписан е на 10.10.2013г. с окончателна диагноза:
Некротичен флегмон на мишницата и предмишницата на лявата ръка и придружаващи
заболявания: Хронична исхемична болест на сърцето. Артериално хипертония.
Хроничен пиелонефрит. Захарен диабет.
Още на следващия ден, 11.10.2013г. С.Й.
отново е приет в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов"
и преведен в IV-та Хирургична клиника с клинични данни за кървене от
гастро-интестиналния тракт изявено с хематемеза (повръщане на кръв). Проведено
фиброгастроскопско изследване, при което е установена кървяща язва по малката
кривина на стомаха и язва на пилора. Извършена е ендоскопска хемостаза.
Проведено е лечение със вливания, стрес-улкус профилактика. Стабилен
хемодинамично (хемоглобин - 83г/л). Изписан на 16.10.2013г. с окончателна
диагноза: Кървяща язва на стомаха. Язва на пилора.
На следващия ден, 17.10.2013г. С.Й. е
приет в Отделение по Изгаряния и Пластична хирургия - възрастни при УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов" с оплаквания от
умерена болка в областта на хипертрофичните белези на ръката, както и намалена
и затруднена двигателна активност на лявата предмишница. При постъпването е бил
в увредено общо състояние. На 18.10.2013г. е опериран, като е извършено
изрязване на хипертрофичните белези в областта на лявата предмишница и е
извършена свободна кожна пластика. При микробиологичната посявка на секрет от
рана отново е изолиран Staphylococcus aureus. Извършено е СТ (скенер)
изследване, при което в дясно от
пикочния мехур, ретроперитонеално е установено хипоехогенна зона с размери
7.6/2.5см. с резки граници. Слезката е уголемена с около 2 см. Изписан на
29.10.2013г. със стабилна присадка и окончателна диагноза: Цикатрикси -
следоперативни белези нормо- и хипертрофични на лявата предмишница.
На следващия ден, 30.10.2013г. С.Й. е
приет за лечение в ІІ-ра Хирургична
клиника при УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов" с оплаквания от болки в корема съпроводени с гадене без
повръщане, с температура до 38 С от около седмица. При извършеното Рентгеново
изследване на белия дроб са установени наличието на неголеми по обем изливи
двустранно в плевралните кухини и малки инкапсулирани изливи в интерлобовете
двустранно, както и състояние след ТБК с петрификации в плеврата. На
01.11.2013г. е извършено оперативно лечение като е установен ретроперитонеален
абсцес с калозна стена и размери 7-8/3-4см. Абсцесът е обработен и е заложен
тръбен дрен. Изолираният микроорганизъм от абсцеса е Staphylococcus aureus.
Проведено е антибиотично лечение с Ванкомицин, Флажил, антикоагуланти,
аналгетици, хемотрансфузия по повод ниските стойности на хемоглобина,
превръзки. Изписан на 08.11.2013г. в добро общо състояние, съответстващо на
естеството и стадия на заболяването, вида и обема на интервенцията с
окончателна диагноза: Ретроперитонеален абсцес в дясно и придружаващи
заболявания: Хипертонична болест. Захарен диабет. ИБС. Хроничен бронхит.
На 11.11.2013г. С.Й. е постъпил за
лечение в СБАЛ по Белодробни болести „Света София" - ЕАД с оплаквания от кашлица,
бодежи в гърдите, трудно отделяне на слузни храчки. Обективно е бил в средно
увредено общо състояние /виж Епикриза на л.437/. От лабораторните изследвания се
установяват ниски стойности на хемоглобина - 67, СУЕ - 160. Проведено е
антибиотично лечение с Ванкомицин, Урбазон, инхалации, кислород, анти
коагулант. След проведеното лечение обективното състояние се е подобрило, а
субективните оплаквания са отзвучали. Изписан на 19.11.2013г. с подобрение и
окончателна диагноза: Бронхиектазна болест. ХОББ (хронична обструктивна
белодробна болест) бронхитна форма изострена. АХ Ист. Състояние след оперативно
лечение на ретроперитонеален абсцес в дясно.
На 18.11.2013г. С.Й. е постъпил в хоспис
„Леонардо Да Винчи"в увредено общо състояние. В история на заболяването
под № 127 /л.464/ е посочено, че пациентът е бил с превръзка на корема в дясно
и лявата ръка в областта на лакътната става. На 23.11.2013г. С.Й. е починал в
хосписа, видно от Медицинско свидетелство за смърт №156/24.11.2013г. Като
основна причина за смъртта е посочено: Остра сърдечно-съдова и дихателна
недостатъчност, Стафилококов сепсис - болестно състояние довело до причината за
смъртта и Операция по повод ретроперитонеален абсцес в дясно. Като придружаващи
заболявания са отразени Хронична
обструктивна белодробно болест (ХОББ) и Артериална хипертония II cm.
Аутопсия на починалия не е правена.
Изслушаната по делото СМЕ – основна и
допълнителна с вещо лице хирург, дава следното заключение:
При постъпването си за операция при
ответника на 14.01.2013г. С.Й. е имал хронични заболявания, които са отразени в
Експертно решение на ТЕЛК общи заболявания IV МБАЛ София № 5046/05.11.2004г. -
определена му е 75% трайно намалена работоспособност с диагноза: ИБС (исхемична
болест на сърцето). Артериална хипертония Пет. Камерна екстрасистолия СН2 ФК.
Хроничен калкулозен пиелонефрит. ХБН (хронична бъбречна недостатъчност) - 0.
Лумбална остеохондроза. Язва на дванадесетопръстника.
Във връзка с установените постоянно
намаляващите стойности на хемоглобина С.Й., вещото лице посочва, че две са
основните причини за ниските стойности на хемоглобина.
Първата основна причина е острото
кървене от гастроинтестиналния тракт, установено клинично с мелена и
фиброгастроскопски - кървяща язва по малката кривина на стомаха и язва на
пилора. За спиране на кървенето е извършена ендоскопска хемостаза. Към този
момент имаме рязък спад в стойностите на хемоглобина - от 120 г/л на
30.09.2013г. на 80 г/л 10.10.2013г.
Втората основна причина е наличието на
хронично септично състояние, представящо се с множество гнойници - оперативната
рана от проведената херниотомия в ляво, флегмона в областта на лявата ръка,
ретроперитонеалния абсцес в дясно, както и изолирането на същия причинител -
Staphylococcus aureus от кръвта.
Стафилококите са грам-положителни
бактерии, които нормално се намират по повърхността на кожата на здравия човек.
Познати са над 20 вида стафилококи. Стафилококите са силно разпространени сред
населението - смята се, че около 30 % от хората са носители на вредните
микроорганизми. В повечето случаи срещата със стафилококи не развива болестно
състояние. Коварството на тези бактерии е, че при благоприятни за тях условия
бързо се размножават и водят до инфектиране, а оттук и на развитие на тежки
усложнения, които трудно се поддават на лечение. Златистият стафилокок
(Staphylococcus aureus) е от най-опасните видове, поради резистентността му към
антибиотици, включително и от най-ново поколение, които доскоро показват
ефективност срещу него. Познат е още като метицилин-резистентен златист стафилокок.
Може да се срещне изписан със съкращенията МРЗС или MRSA. В 70 % от случаите
този стафилокок не реагира на метицилин и други антибиотици от групата на
бета-лактамите като пеницилин, амоксициклин, оксацилин и др. Златистият
стафилокок се открива по кожата на 30-50 % от населението. Рискът при
инфектиране с Staphylococcus aureus е, че симптомите не се разпознават от
симптомите на сходни заболявания, което и води до напреднал стадий на
инфекцията. Златистият стафилокок така, както и всички останали микроорганизми,
намиращи се на повърхността на кожата, се предават чрез контакт кожа в кожа.
Попадат и се задържат по предмети и повърхности, които най-често са в контакт с
нея. Най- докосваните битови повърхности като дръжки в градския транспорт,
врати, прозорци създават благоприятна среда за размножаване и пренасяне на
вредните микроорганизми - на тях се наслагват пот, замърсявания, мъртви човешки
клетки. Наличието на рана или охлузване на кожата се превръща във входна врата
за проникване на вредните микроорганизми в тъканите и развитие на инфекция.
Сред населението битува мнение, че болничните заведения са източник на
стафилококи. Проучвания показват обаче, че стафилококите и конкретно златистият
метицилин-резистентен стафилок ауреус водят до развитие на кожни заболявания
при хора, които не са имали болничен престой и не са претърпели медицински
манипулации. Всъщност стафилококовите и други вредни микроорганизми се внасят в
болничните заведения от самите пациенти и посещаващите ги. Инфектиране може да
се получи при манипулации, при които има нараняване на повърхността на кожата -
операционни, стоматологични кабинети, козметични студия и др. Инфекции със
стафилококи се наблюдават и при продължително пребиваване на много хора в едно
помещение. Особено податливи на инфектиране от стафилококи са болните в
специализираните лечебни заведения, хората с отслабнал имунитет, малки деца,
родилки, както и спортисти и военнослужещи. Всяка една интервенция, при която
се нарушава целостта на кожата, дава възможност за проникване на
микроорганизмите и развитие на инфекция с последващи усложнения. Златистият
стафилокок основно уврежда кожата, но може да засегне и вътрешни органи и да
порази целия организъм. Поради резистентността към лечението с антибиотици и
дефицит на защитни имунни механизми тежките инфекции със златист стафилокок
носят 30 % риск за живота. Придобитите стафилококови инфекции сред населението
обикновено се изразяват чрез инфектиране на кожата във вид на пъпки и
загнояване на рани. Златистият метицилин-резистентен стафилокок води до редица
инфекции и възпаления с отделяне на гной и токсични състояния. При инфектиране
на наранени участъци на кожата се образуват повърхностни кожни лезии. При
отслабнал имунитет и предразположеност стафилококите проникват в тъканите и предизвикват
локални възпаления като фурункулоза, ечемик и др. При инфектиране на рана
възстановяването на болния е по-продължително. Стафилококите могат да причинят
инфекции на пикочните пътища, половите органи, устната кухина, дихателните
пътища, очите. При размножаването си могат да навлязат в органи като бял дроб и
да причинят стафилококова пневмония, което заболяване е едно от честите
усложнения след преболедуване от грип. Причина са за мастит, флебит (възпаление
на стените на съдовете), менингит (възпаление на мозъчните обвивки), дълбоки
инфекции като остеомиелит (възпаление на костите) и ендокардит. Стафилококите
отделят специфични токсини. Веднъж попаднали в организма, при активното им
размножаване, расте и количеството на синтезираните от тях токсини. Лечението
срещу стафилококовите инфекции, включително и срещу златистия стафилокок, е с
антибиотици. Поради резистентността на тези микроорганизми, терапията се
назначава след антибиограма, като се спазват точно дозите, интервалите и
продължителността на приема на медикаментите, предписани от лекаря. Златистият
стафилокок бързо придобива устойчивост към лечението с антибиотици, включително
и към най-новите препарати. Винаги съществува риск инфекцията да рецидивира.
Във връзка с един от спорните
въпроси - какво е значението на
непредписването от д-рС. на медикаменти против инфекция на извършената на
15.01.2013г. операция, вещото лице посочва, при нормално протекъл
следоперативен период, както в случая, правилата за добра медицинска практика
при този вид операция, не налагат приложението на антибиотик. Няма медицински
документи показващи, че към този момент е имало данни за инфектиране на раната,
което да налага приложението на антибиотик.
Във връзка с установените високи
стойности на С-реактивен протеин - 485.04 mg/L при пациента, вещото лице
обяснява, че С-реактивният протеин (CRP) представлява белтък , нормално
откриващ се в кръвната плазма. Той се синтезира в черния дроб и участва в
имунната защита. Концентрациите му в кръвта зависят от възпалителната реакция в
организма, тъй като синтезата на С-реактивен протеин от черния дроб се
стимулира от молекулите на възпалението, наречени цитокини. CRP се синтезира
още във висцералната мастна тъкан и в коронарните съдове, но извънчернодробната
синтеза не допринася за концентрацията му в серума. Референтните стойности на
С-реактивен протеин са до 5 мг/л. Изследване на С- реактивен протеин е
оправдано при съмнение от възпалителни, инфекциозни и неинфекциозни заболявания,
тъканни увреждания. Стойностите на С-реактивен протеин 485.04 mg/L показват, че
при С.Й. е налице активен възпалителен процес в организма.
На въпроса какво е значението на гнойния
абсцес на оперираната херния за смъртта С.Й. вещото лице посочва следното: общия
процент на усложненията след операции по повод слабинна херния е от порядъка до
4.8% от оперираните пациенти, а само възпалителните усложнения - нагноявания са
около 0.2%. При С.Й. няма данни за ранни следоперативни усложнения, вкл. и
възпалителен процес. При хоспитализацията на 13.08.2013г. в Първа хирургична
клиника при УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов" е отбелязано, че постъпва по спешност с
оплаквания от една седмица, изразяващи се с болка и подуване в лявата слабинна
област. В обективния статус е отразено, че е в задоволително общо състояние.
Коремът е без палпаторна болка, но се опипва инфилтрат в лявата ингвинална
област. От лабораторните изследвания се установява ускорено СУЕ - 99мм/ч (при
норма до 15), завишени стойности на левкоцитите - 14.7 г/л (норма до 11.0),
както и на гранулацитите. Завишени са и стойностите на кръвната захар -
9.4ммол/л (норма до 6.6), калий - 5.5 ммол/л (норма до 5.1), урея - 11.3 ммол/л
(норма до 9.3). На 13.08.2013г. (оперативен протокол №1347) е опериран като в
оперативния протокол е отразено, че при отваряне на предната стена на слабинния
канал в ляво е намерена абсцесна кухина, изпълнена с гъста гной и след вземане
на материал за микробиологично изследване и евакуация на гнойта е извършен
дебридман или изрязване на некротичните тъкани на границата със здравите.
Поставен е и Редон дрен (дрен с вакуум), както и превръзка с Браунол
(антисептик). В следоперативния период е проведено лечение с обезболяващи.
Преди изписването, дрена е свален. Микробиологичното изследване от 16.08.13г.
показва наличието на Staphylococcus aureus с чувствителност към доста
антибиотици. Изписан на 13.08.13г. в подобрено общо състояние. Вещото лице
посочва, че в случая се касае за едно от късните следоперативни усложнения
(първата операция е извършена на 15.01.2013г.) - нагнояване в областта на
проведената оперативна интервенция и се явява част от системното заболяване -
хроничен сепсис, развиващ се от инфекция със Staphylococcus aureus.
В допълнителното си заключение вещото
лице посочва, че при извършените медицински интервенции в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов" ЕАД са изпълнени медицинските стандарти за лечение на
установените при С.Й. заболявания и са спазени правилата за добра хирургична
практика.
Във връзка с установяване причините за наличието
на изолираната при С.Й. бактерия S. aureus и връзката й с неговото здравословно
състояние, по делото е назначена и изслушана съдебна микробиологична
експертиза.
На въпроса дали е възможно изолираната
при С.Й. бактерия да бъде в латентно състояние при попадане в кръвта му за
период от операцията през м.януари 2013г. до м.август 2013г., вещото лице дава
следния отговор: Всяка инфекция, включително и септичната, може да бъде
екзогенна или ендогенна. Важно условие за нейното развитие е наличието на имунодефицит
в макроорганизма, обусловен от предшестващи заболявания (диабет, тумори,
хепатит, туберкулоза, други първични или вторични имунодефицитни състояния),
различни оперативни интервенции, травма или провеждана имуносупресивна терапия
с цитостатици, кортикостероиди и др. Не може да се изключи възможността С.Й. да
е бил здрав носител на изолирания бактериален вид (S. aureus) още преди
извършването на първата хирургична интервенция на 15.01.2013г., както и
възможността лицето да се колонизира със същия микроорганизъм и в периода след
интервенцията. Трябва да се има пред вид факта, че пациента е страдал от
сериозни хронични и соматични заболявания - исхемична болест на сърцето,
артериална хипертония, захарен диабет, прекарана в миналото ТБК. В представената
медицинска документация се споменава и за белодробно сърце. Инфекцията на
хирургичното място (ИХМ) е честа форма на инфекция, свързана със здравното
обслужване и грижи. ИХМ представляват 38% от нозокомиалните (вътреболнични)
инфекции. Смята се, че ИХМ се развиват при 2 - 5% от 30-те милиона пациенти,
претърпели хирургична интервенция за една година в САЩ. Един на всеки 24
пациенти, на които е извършена амбулаторна хирургична интервенция (за
едногодишен период) развива ИХМ. Центърът за контрол и превенция на болестите в
САЩ (CDC) предоставя критерии, които дефинират ИХМ като: инфекция свързана с
оперативна хирургична процедура, която се намира в, или близо до хирургичния
разрез и се проявява в рамките на 30 или до 90 дена (ако се имплантират протезни
материали) от извършването на интервенцията и в зависимост от типа на
извършената процедура. ИХМ най-често се локализира в мястото на инцизията, но
може да обхване и по- дълбоко разположени съседни тъкани. В този случай,
оплакванията С.Й. (според данни от медицинската документация представена по
делото), започват поне 7 - 7,5 месеца, след извършената на 15.01.201Зг. планова
интервенция. При тези обстоятелства не може да се даде ясен и категоричен
отговор на въпроса: кой е източника на изолирания 7-8 месеца след първата
хирургична интервенция бактерии и дали този бактерии е „вътреболничен“ щам или
щам „придобит в обществото“.
На въпроса какъв е процеса на заразяване
и проявление на симптомите с S. aureus по
кръвен и по безкръвен път , вещото лице микробиолог дава следния отговор: При
попадане на масивен брой бактерии S.aureus
по кръвен път, т. е. директно в кръвта
на макроорганизма, би следвало да се очаква бързо (в рамките на няколко дена
след заразяването) развитие на клиничната симптоматика, респективно по-тежко
протичане на една генерализирана инфекция. S.aureus е един от най-вирулентните
бактериални видове. Той притежава богат арсенал от различни по биологичния си
ефект върху макроорганизма патогенни фактори, чрез които може да увреди тежко и
за кратък период от време състоянието на пациента. В конкретния случай (на
основание представената до момента медицинска документация по делото), няма
убедителни данни за подобно развитие на заболяването С.Й. в периода от
15.01.2013г. до 13.08.2013г. Попадането
на бактерии по контактен път, т.е. не по кръвен, може да се представи като
безсимптомна инфекция (колонизация), или като локална инфекция, която най-често
протича по-леко от генерализираната инфекция.
Рискови фактори за формиране на огнище в
човешкото тяло са: напреднала възраст, захарен диабет, затлъстяване, намалена
двигателна активност, имуносупресия, импланти и др.
Лечение на сепсиса трябва да бъде
комплексно и при нужда да включва и консервативни и хирургични мероприятия.
Основните лечебни принципи включват:
•
санация на първичното огнище - разкриване на гнойната колекция, и отстраняване
на ексудата и некрозите и осигуряване на ефективен дренаж;
•
борба с инфекцията - подходящо антибактериално лечение;
•
общо интензивно лечение - инфузионна терапия и парентерално хранене;
•
текуща корекция на нарушенията във функциите на жизнено важни органи и системи:
поддържане на циркулацията и
сърдечносъдовата дейност
поддържане и стимулиране на диурезата
хепатопротективна терапия
корекция на нарушенията на
хемокоагулацията
•
стимулиране на жизнените сили на организъма - гамаглобулин, кръвопреливане,
витамини и др.
В случая е прилагано адекватно
антибактериално лечение, съобразно резултата от антибиограмата (клиндамицин,
ванкомицин, метронидазол).
Във връзка с изясняване какво
представлява бактериемията вещото лице посочва, че това е инвазия и наличие на бактерии в кръвния поток
на макроорганизма. Бактериите навлизат в тялото при рани или инфекции, или чрез
хирургични процедури или инжекции. В някои случаи бактериите могат да бъдат
внесени в оперативната или в други рани и в домашни условия, по време на
обслужване и обгрижване на болния от близките, или при контакт на раната с
други телесни повърхности на самия пациент. Последното може да се случи, и ако
самият пациент е здрав бактерионосител. В тези случаи говорим за т. нар.
придобити в обществото инфекции т.е., не е задължително бактериите причинители
на ИХМ и на бактериемия да са вътре-болнични щамове. По-голяма вероятност един
бактериален щам да бъде приет за „вътреболничен“ е той да притежава значителна
устойчивост (резистентност) към значителна или към по-голямата част от прилаганите
в практиката антимикробни средства. Бактериемията може да протече безсимптомно
или със симптоми, като втрисане, лесна уморяемост, фебрилитет и др. Причини за
бактериемията могат да бъдат усложнения на инфекции, като менингит или
пневмония, различни хирургични интервенции, операция, поставяне на катетри или
други чужди тела, влизащи в артерии, вени и тъкани, инфекции на дебелото черво,
инфекции на пикочно-половите органи, перитонит и др. Рискови групи са хора с
диабет, изгаряния, тежки травми, пациенти страдащи от тежки и хронични
соматични заболявания, такива с увредена или отслабена имунна система, на
хемодиализа, на имуносупресивна терапия (лъче-, и/или химиотерапия).
Най-честите причинители на бактеремия са E.coli, други чревни бактерии от т. нар.
КЕС група, S.aureus, P.aeruginosa, Streptococcus, Enterococcus, Neisseria и др.
Наличие на бактерии в кръвта при бактериемия, може да се установи чрез вземане
на кръв за микробиологично изследване (хемокултура). Най-тежката форма на
протичане на бактериемията е състоянието наречено сепсис (септицемия). Днес се
говори за синдром на системен възпалителен отговор (SIRS), което включва в себе
си старите представи за сепсис, пречупени през новите интерпретации за
специфичен отговор на организма към едно тежко, генерализирано възпаление.
Независимо от терминологията, става въпрос за тежко състояние, което трябва да
се лекува в спешен порядък и може да застраши живота на всеки пациент.
Най-често изолирани бактериални видове
при бактериемия са: Staphylococcus aureus
- 28.2%; Pseudomonas aeruginosa - 25.2%; Escherichia coli - 7.8%; Staphylococcus
epidermidis - 7.1% и Enterococcus
faecalis - 5.6%.
Определяне на съответните
клинико-лабораторни показатели, вземане на хемокултури за микробиологично
изследване по възможност преди началото на антибиотично лечение, приложението
на широкоспектърни антибиотици и инфузии са мероприятия, които трябва да се
извършат при съмнение за сепсис. Диагнозата сепсис се поставя при наличие на
инфекция (документирана или суспектна) и някои от следните критерии: общи
симптоми: фебрилитет >38.3 С; хипотермия (централна температура <36 С);
сърдечна честота >90 y/min; тахипнея; променен ментален статус; значителни
отоци или положителен баланс на течностите (>20 ml/kg за 24 часа);
хипергликсмия (>7.7 mmol/1) при отсъствие на диабет. Възпалителни маркери:
левкоцитоза (>12x103); левкопения (<4x103); нормален общ брой левкоцити с
>10% незрели форми; CRP > 2 стандартни отклонения над нормата; плазмен
прокалцитонин >2 стандартни отклонения над нормата хемодинамични показатели:
артериална хипотония (SBP <90 mmHg), MAP <70 mmHg или намаление на SBP
>40 mmHg.
На
въпроса дали има разлика в резистентността на бактериите към антибиотици с
оглед на това дали са вътрешноболнични
щамове или са външни щамове, вещото лице уточнява, че съществува разлика между
бактериите по отношение на резистентността им към определени антибиотици в
зависимост от това дали изолираният щам е вътреболничен, или е щам придобит в
обществото, т.е. външен. Обикновено вътреболничните щамове са много
по-резистентни, а често и полирезистентни, към използваните в практиката
антимикробни средства. Това е така поради оказвания в болничните заведения
„селекционен натиск“ върху вътреболничните микроорганизми и селектирането на
предимно резистентни щамове.
За операцията , извършена на
14.08.2013г. вещото лице уточнява в с.з., че същата не представлява сепсис, а
локална инфекция. Изолат от рана не означава изолат от кръв и хемокултура. За
сепсис може да се говори, когато се изолира микроорганизма от кръвта. Вещото
лице счита, че лекуващите лекари са имали адекватно поведение , тъй като
веднага щом е изолиран причинителя, е било предприето антибиотично лечение с
правилния антибиотик Ванкомицин.
Свидетелите Н. и С. установяват, че С.Й.
е работил в сервиз за поправка на автомобили, полагал физически труд и бил в
много добро здравословно състояние. Оплаквал се от херния и споделил на
свидетелите, че ще си направи операция. Бил си дал срок от месец да се върне на
работа. След операцията се чувствал добре, но през м.май започнал да се
оплаква, че операцията го боли, чувствал дискомфорт. Мислел си , че организма
му не приема платното. Ходил на преглед при лекаря, който му направил
операцията, но му казали че нещата са добре и няма проблем. Раната обаче се подула и се наложило С.Й. да
влезе отново в болницата, за да му отворят раната, защото имало гной. Той така
и не могъл да се върне обратно на работа. Св.Н. превозвал С.Й. няколко пъти до „Пирогов“
и до други болници, водил го на превръзки след операцията. Спомня си, че след
като положението му се влошило , никоя болница не искала да го приема. А С.Й.
имал много силни болки и не искал да го разкарват по болници. Щом седнел в
колата и започвал да реве като дете. Боляло го много от кръста надолу.
Св.Сивриева, сестра на първата ищца, си спомня, че преди операцията през
м.август направили С.екография. Лекарката не им обяснила какво е установила, казала
им, че лекарят ще им обясни. Той обаче не им казал нищо, казал че лекарката е
сбъркала и скъсал разчета на екографията и го изхвърлил. От „Пирогов“ изписвали
С.без да го насочат в друго отделение. Наложило се да търсят връзки, за да го
приемат отново в някоя от клиниките.
Свидетелите посочват, че между С.Й.,
съпругата му и децата му имало много близка връзка. Били непрекъснато заедно. По
време на лечението, съпругата му била постоянно с него, дъщеря му също се
грижела за него, отсъствала от работа. Семейството разчитало С.за осигуряване
доходи в семейството. Дъщеря им В. живеела при тях. Родителите й помагали в
отглеждането на детето й, помагали й също и финансово. Ищците много трудно и тежко преживели смъртта
на Славчо. Съпругата му много отслабнала, започнало да й става лошо, пиела
лекарства. Изписвали й успокоителни лекарства със зелена рецепта.
Във връзка с претенцията си за имуществени
вреди първата ищца представя 2бр. касови бележки, издадени от хоспис „Леонардо
да Винчи“ на обща стойност 618,51лв. , 3бр. фактури, издадени от ответника за
сумите общо 1400лв ,за ползване на самостоятелна стая по желание на пациент с
придружител, и 1 бр. ф-ра издадена от ответника за 40лв. - допълнително
обслужване извън регламентираното.
Представена е и медицинска документация
във връзка с лечението на първата ищца в МБАЛ „Св.Иван Рилски за периода
19.02.2016г. – 23.02.2016г. Поставена й е диагноза лабиринтна дисфункция в
стадий на субкомпенсация. Представени са и рецепти за предписани
нервоуспокояващи лекарства в периода
2015 -2016г.
По делото не се спори, че лекуващите С.Й.
лекари, при хоспитализациите му в „Пирогов“ са били в трудови правоотношения с
ответника.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Ответникът, болнично заведение, носи
гаранционно обезпечителна отговорност по чл.49 от ЗЗД за виновните действия или
бездействия на своите служители – лекари и медицински персонал, на които то е
възложило осъществяването на медицинска дейност и отговаря за техните вредоносни
действия или бездействия. Вредите следва да са причинени непосредствено от
лицата, на които е възложено извършване на медицински действия, и тези лица
следва да са действали виновно и да отговарят на основание чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на болницата има за цел да обезпечи правото на увредения пациент
да получи обезщетение за претърпените от него по време на лечението вреди. Тази
отговорност възниква само ако се установи, че лица от персонала на болницата,
на които е възложено да извършат медицински действия , при или по повод на
осъществяването им са: 1.нарушили задължението си да прилагат при упражняване
на своята професия и при оказване на медицинска помощ методи и средства, които
са утвърдени от медицинската наука и практика, каквото изискване чл.79 от
Закона за здравето поставя; 2. от това е настъпила вреда (неблагоприятно
засягане на телесната цялост и здравето на пациента); 3. да е налице причинна
връзка между противоправното поведение на лекарите и настъпилия неблагоприятен
резултат и 4. да е налице вина на лекарите. Вината се предполага до доказване
на противното съгласно чл.45 от ЗЗД. Т.е. пострадалите не следва да доказват,
че поведението на лекарите и медицинския персонал е било виновно. Ответникът е
този който следва да установи, че лекарите нямат вина за настъпилия
неблагоприятен резултат, т.е. че са положили дължимата грижа, че са направили
всичко необходимо, за да не бъде увреден пациентът.
Общите правила за поведение на лекарите
се съдържат в Закона за здравето (ЗЗ). Съгласно чл.80 от ЗЗ качеството на
медицинската практика се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на
чл.6 ал.1 от Закона за лечебните заведения и правилата за добра медицинска
практика, приети и утвърдени по реда на чл.4 от Закона за съсловните
организации на лекарите и стоматолозите. Такива медицински стандарти в областта
на хирургията са утвърдените с Наредба №20/23.06.2010г. на Министерството на
здравеопазването /ДВ бр.53/2010г./ Общи медицински стандарти по хирургия,
неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска
хирургия, пластично възстановителна и естетична хирургия и лицево-челюстна
хирургия. Тези стандарти обаче имат повече организационен характер и засягат
предимно образованието и специализацията на хирурзите, оборудването на болниците,
списък на различните видове операции, и т.н., които за съда не представляват източник
на информация за добра медицинска практика в конкретния случай. И това е
обяснимо, тъй като поради спецификата на медицинската наука и индивидуалността на всеки
отделен пациент е невъзможно въвеждането и описването на всеки един
диагностично-лечебен метод в медицинските стандарти. Независимо дали съществува стандарт в
областта на хирургията или не, който да съдържа медицински стандарти и правила
за добра медицинска практика, медицинските специалисти са длъжни при оказване
на медицинска помощ да прилагат методи и средства, които са утвърдени от
медицинската наука и практика. От тях се изисква при изпълнение на своята
професия да проявяват изключителна добросъвестност и да използват всички свои
знания и достъпни за тях средства за опазване и възстановяване на здравето на
хората. Дори и да липсват конкретни правила за поведение, лекарите следва да
спазват общия принцип да не се вреди другиму. Съгласно чл.81 ал.2 т.1 от ЗЗ
медицинската помощ се осъществява при следните принципи: своевременност,
достатъчност и качество; равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с
приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; сътрудничество,
последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; зачитане правата на пациента. Освен това
медицинската дейност се урежда не само от правни норми, но и от етичните
кодекси , приети от съсловната организацията на лекарите – Българския лекарски
съюз . Поради това осъществяването на медицинската дейност следва да отговаря и
на етичните изисквания към упражняването на медицинската професия.
Твърденията на ищците за противоправно
поведение на лекари при ответника се свеждат до следното: лекари при ответника
не са взели задължителните медицински мерки с лечение с антибиотици
за предотвратяване на развитие на гноен абсцес при наследодателя на ищците, вследствие
на което той е починал, а неговата смърт е причинила на ищците болки и
страдания от загубата; не са предоставили информация на наследодателя на ищците
за собственото му здравословно състояние, вкл. и медицинска документация, не са
предоставили такава на първата ищца и се е наложило тя да я заплаща; причинили
са на ищците душевни страдания по време на некачественото лечение на техния
наследодател и се е наложило те да се лекуват с нервно успокояващи медикаменти
и здравословното им състояние се влошило.
По делото е установено, че С.Й. е
опериран от херния на 15.01.2013г. от д-рС., лекар – хирург при ответника.
Почувствал дискомфорт и болки в областта на операцията през м.май 2013г., за
което уведомил лекуващия лекар /така свидетелски показания/. За това
уведомяване или преглед при лекаря няма съставен медицински документ, но съдът
няма основание да не даде В.на свидетелите, още повече, че С.Й. е ходил и на
смяна на превръзките на разреза от операцията, за което също липсват медицински
документи. Липсата на документ не означава, че преглед или консултация не е
проведена /в този см. е и решение № 565/19.06.2009г. по гр.д.№ 94/2008г. на
ВКС, ІІІ г.о, ГК/. През м.август 2013г. е установено, че операцията е
възпалена, при което С.Й. е хоспитализиран и на 14.08.13г. е извършено хирургично
лечение на появилия се абсцес. Взет е материал за микробиологично изследване,
което е установило наличието на бактерия
S.aureus. На пациента не е предписано лечение, вкл. и с антибиотик, и той е
изписан на 16.08.13г. Поради влошаването на пациента, на 27.08.2013г. до
3.09.2013г. му е проведено болнично антибиотично лечение с Клиндомацин –
широкоспектърен антибиотик. Следва постепенно влошаване състоянието на
пациента, като за период от около месец не е установена действителната причина за
болестните му прояви – от 03.09.13г., когато е изписан от „Пирогов, до
30.09.2013г. - е лекуван във ВМА от дископатия, посещавал е ортопед, заради
болките в лявата лакътна става, а всички тези прояви и болки всъщност се
обясняват с развиващия се по него време сепсис. При хоспитализацията му в болница
„Св.Иван Рилски“ му е приложено антибиотично лечение с Ванкомицин, който след
преместването му в „УМБАЛСМ Н.И.Пирогов“ ЕАД е заменен с Линкомицин и Флажил,
които са прилагани до изписването му на 10.10.13г. Следва хоспитализиране и
изписване на пациента в различни отделения на ответника без връзка на
извършваните манипулации - след като е
изписан на 10.10.13г. след операция на ръката, на следващия ден е приет за
лечение на язва, изписан е на 16.10.13г. и на 17.10. отново е хоспитализиран за
операция на краищата на белега на ръката. Изписан е на 29.10. и на 30.10.
отново е приет в друго отделение за операция на възпалителния процес в малкия
таз. 2 дена след изписването от ответника е бил приет в болница „Св.София“ с оплаквания
от кашлица и болки в гърдите, а непосредствено след изписването му от болница „Св.София“
е бил хоспитализиран в хоспис „Леонардо да Винчи“, където е починал.
Съдът не може да направи заключение, че
бактерията S.aureus е попаднала в организма С.Й. при първата
операция през м.януари 2013г. Данни за това няма. Според вещото лице
микробиолог бактерията се развива много бързо. Ако инфекцията е свързана с
извършената хирургическа процедура, то тя трябва да се прояви в рамките до 90
дни. Инфекцията на хирургическото място се е проявила според свидетелските
показания 4 месеца по-късно, през м.май 2013г., т.е. изминали са повече от 90
дни. Съдът възприема извода на вещото лице микробиолог, че липсва връзка между
извършената от д-рС. на 15.01.2013г. операция и появата на бактерията S.aureus,
респ. получената инфекция на хирургичното място.
Съдът обаче намира, че лекуващия д-рС.
не е имал поведение съобразено с изискванията за качествена, навременна и
достатъчна медицинска помощ при последващите си действия по отношение С.Й.. При
извършената операция за отстраняване на инфекцията на хирургичното място през
м.август 2013г. е бил изолиран микроорганизъм, и то от особено опасната
бактерия S.aureus. Лекарят не е предприел антибиотично лечение и е изписал
пациента. И двете вещи лица считат, че
това поведение отговаря на добрите медицински практики. Според вещото лице
хирург в тази ситуация д-рС. не е бил длъжен да предпише антибиотик, било е
въпрос на негова преценка, а и няма някакво нормативно изискване за предприемане
на антибиотично лечение. Вещото лице микробиолог счита, че към момента на
операцията на 14.08.2013г. е нямало данни за сепсис, а само установена локална
инфекция. Едва при установяване на сепсис е необходимо да се включи антибиотик,
което е и направено при установяване на бактерията в кръвта на пациента през
м.септември-октомври 2013г. Съдът не споделя това разбиране на вещите лица. То
не съответства на логиката и съдържанието на представените от тях заключения. Не
съответства и на житейската логика и опит на самия съд. Приетите по делото за
установени обстоятелства не подкрепят тези изводи на вещите лица, поради което
съдът не ги възприема в тази част. Лечението е строго индивидуален процес ,
който може да протече по различен начин при различните пациенти. Лечението на
инфекция при хирургичното място при млад пациент и при възрастен пациент не
протича при един и същи начин.
Пациентът е бил възрастен човек, на 69
годишна възраст, с хронични заболявания, установени с решение на ТЕЛК, и със
слаб имунитет /претърпял е две операции – на 15.01. и н 14.08./. Хирургичното
място на извършената му на 15.01.2013г. операция се е инфектирало. Установено е
и наличието на бактерията S.aureus. За нея вещото лице хирург установява, че при
благоприятни за бактерията условия тя бързо се размножава и води до
инфектиране, а оттук и на развитие на тежки усложнения, които трудно се
поддават на лечение. Златистият стафилокок (Staphylococcus aureus) е от
най-опасните видове, поради резистентността му към антибиотици. Рискът при
инфектиране с Staphylococcus aureus е, че симптомите не се разпознават от
симптомите на сходни заболявания, което и води до напреднал стадий на
инфекцията /както и в случая е станало/. Съдът счита, че при тези данни, д-рС.
е проявил небрежност /противоправно бездействие, като не е назначил на пациента
антибиотично лечение. Противоправното поведение на лекаря не се повлиява от
обстоятелството, че предписването на антибиотично лечение не е било
задължително. Твърдението на вещото лице микробиолог, че към момента на
операцията от 14.08.2013г. не е имало диагноза сепсис, не е основание да се
приеме, че грижа на пациента да се предотврати такъв, не се дължи. Д-рС. е
назначил микробиологично изследване на материал от абсцеса /л.274/, без да разпореди
изследване на хемокултура. Изследване на хемокултура е направено едва в МБАЛ „Св.Иван
Рилски“. Според вещото лице микробиолог изследването на кръв и хемокултура ще
определи дали пациентът страда от сепсис или не. В случая пропуска или
бездействието на д-рС. да изследва и кръвта на пациента за бактерии не може да
го оправдае, нито пък съдът да приеме, че сепсис се е появил едва през октомври
2013г., когато са направени микробиологичните изследвания в болницата „Св.Иван
Рилски“. Небрежността не извинява, нито от нея могат да се черпят благоприятни
правни последици. Отделно от това, при хоспитализацията на 27.08.2013г. при
ответника, на пациента е приложено антибиотично лечение с антибиотик , който е
широкоспектърен и който не е изследван при микробиологичното изследване за
резистентност - Клиндомицин не е включен
в изследването за резистентност - вж.
л.275. Подходящият за тази бактерия антибиотик Ванкомицин е включен в лечението на пациента в болница „Св.Иван
Рилски“, но е прилаган 2 дни, след което при непосредственото хоспитализиране
на пациента при ответника антибиотичното лечение е продължило с друг вид
антибиотик Линкомицин и Флажил. Кое е наложило да се замени Ванкомицин с Линкомицин /безспорно също
ефективен по отношение на бактерията/ не е ясно. Към него момент лечението с
антибиотик е било вече закъсняло. По отношение С.Й. не е положена дължимата
медицинска грижа, която изисква своевременно и достатъчно лечение. Липсата на
своевременност и достатъчност сочи, че липсва и качество на медицинската
услуга.
Фактът, че С.Й. е имал хронични
заболявания, установени с решение на ТЕЛК, не може да обосноват защитната теза
на ответника , че пациентът не е бил в добро здраве преди операцията на
15.01.2013г. От гласните доказателства се установи, че С.Й., пенсионер по
болест, е работел в собствена работилница за поправка на коли, като работата му
е била свързана с физически труд. Със спечелените пари осигурявал издръжката на
семейството си. Планирал след операцията отново да се върне на работа. По
делото няма данни планираната за м.януари 2013г. операция да е била рискова за
пациента с оглед на хроничните му заболявания. Липсват доказателства д-рС. като
оператор и лекуващ лекар да е информирал пациента или близките му за евентуални
рискове от операцията. Впоследствие С.Й. са направени още четири оперативни
интервенции за период от 3 месеца –
почистване на хирургическото място, операция на флегмона на ръката, обработка
на белезите на тази операция, и операция в областта на малкия таз. Никъде в
медицинската документация не е описан риск за живота и здравето на пациента от
хирургичната намеса.
Не са касае и за случайно събитие, което
изключва противоправностти и вината на служителите при ответника. Случайните
събития се отличават от противоправните деяния по своята непредвидимост и
непредотвратимост. Когато заболяването следва своя естествен ход , който не
може да бъде предотвратен, не е налице противоправно деяние. Може обаче дадено
събитие да не може да бъде предвидено, но да е възможно последиците от него да
бъдат ограничени чрез своевременно разпознаване на усложнението, предприемане
на адекватно лечение и прекъсване на прогресията на заболяването,
респ.усложнението. Ако е било обективно възможно предотвратяването на всички
или на някои от отрицателните последици от настъпилото усложнение, но не са
предприети никакви действия или
предприетите действия са били неадекватни, бездействието или неправилните действия
ще са противоправни /така „Медицинският
деликт“, М.Ш., 2018г./. Конкретно, на 16.08.2013г., когато от микробиологичното
изследване е установено наличието на S.aureus в хирургичното място и от
спецификите на пациента /възраст, хронични заболявания/ може да се предполага,
че неговият имунитет не би се справил с локалната инфекция, за да предотврати
сепсис, д-рС. е бил длъжен да започне антибиотично лечение/терапия с
антибиотик, към който бактерията е чувствителна /в микробиологичното изследване
са посочени подходящите антибиотици/. Бездействието му е причинило настъпилото усложнение
на здравето, довело до леталния резултат.
Съдът счита, че неполагането на
дължимата грижа от медицински екип при ответника - изразяващо се в невлючването
на правилно антибиотично лечение след хирургичната намеса на 14.08.2013г. /с антибиотик,
който е ефективен по отношение на S.aureus/ се явява бездействие, което е в
пряка причинно следствена връзка с настъпилия летален край на пациента С.Й.,
съответно с настъпилите за ищците неимуществени вреди от преживените морални
страдания от смъртта на техния съпруг и баща.
За липсата на качество на медицинската
грижа говорят и множеството хоспитализации на пациента в различни отделения на УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД без наличието на връзка между лечението в отделните
отделения, без проявеното усилие пациентът да бъде излекуван и без проявена
дължима грижа и зачитане на личното му достойнство. Пациентът е бил изписван неизлекуван от едно отделение,
връщан е у дома си с болки и страдания, приеман е в друго отделение, където
отново е изписван неизлекуван /вкл. и с температура/ , връщан у дома си, след
което отново е хоспитализиран.
Свидетелите установяват, че С.Й. е изпитвал много силни болки при
транспортирането си, което не е съобразено от лекуващите екипи при ответника. Аргумент,
че са се спазвали изискванията на клиничните пътеки, не може да оправдае тези
действия. Клиничните пътеки касаят договорните отношения между лечебното
заведение – ответника и НЗОК, която заплаща лечението на здравноосигурените
пациенти. Изискванията, формулирани от клиничните пътеки, не могат да се
противопоставят на пациента и не могат да изключат прилагането на предвидените
в ЗЗ стандарти за качество на медицинската помощ. ЗЗ установява принципите на сътрудничество,
последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения и зачитане правата на пациента. Принципа за последователност
и координираност на дейностите между лечебните заведения следва да се прилага с
още по-голяма тежест между отделенията на едно и също лечебно заведение. Лекарите, освен компетентна и своевременна
медицинска помощ, дължат на пациентите и техните близки хуманно и добронамерено
отношение, проявяване на разбиране и съчувствие към тяхната болка. Съгласно
общите принципи на правото и медицина,
те носят отговорност не само при допускане н грешка. На обезщетяване по общия
ред подлежат всички вреди, вкл. и тези, които са причинени в резултат на
поведение, изразяващо се в незачитане и несъобразяване с етични правила и норми
– така решение № 473/13.09.2010г. на ВКС по гр.д.№ 1329/09г. , ІІІ г.о., ГК.
В конкретния случай длъжностни лица при
ответника са изписвали С.Й. след приключване на клиничната пътека и без да е
излекуван, в незадоволително състояние , което е наложило ищците да търсят
начин той отново да бъде хоспитализиран, тъй като домашно лечение не е било подходящо
и адекватно при неговото състояние. Подложили са на излишен стрес и притеснение
близките на пациента, както и самия пациент. Ръководството на болницата е било
длъжно да създаде вътрешен ред и да приложи съответстващ на отговорностите си
по чл.81 ал.2 от ЗЗ режим. Водената от
ответника медицинска документация поставя под съмнение нейната вярност.
Медицинската епикриза е официален писмен документ с правно значение на чл.179
ал.1 от ГПК и има обвързваща съда формална доказателствена сила. От друга
страна обаче, неправилното отразяване състоянието на пациента не е основание
съдът да приеме, че описаното действително се е осъществило. В епикриза № 33371/2013г.
касаеща хиспитализацията на пациента за периода 2-10.10.2013г. е записано, че С.Й.
е приет в увредено общо състояние, изписан е стабилизиран, с подобрение. В
епикриза № 34520/13г. касаеща хоспитализацията С.Й. на следващия ден
11.10.2013г. до 16.10.2013г. е записано, че е приет в увредено общо състояние,
изписан е като оздравял. На следващия ден, 17.10.2013г. отново е хоспитализиран
при ответника като в епикриза № 35297/2013г. е посочено, че е приет в увредено
общо състояние. Изписан е с подобрение на 29.10.2013г., а на следващия ден
отново е приет в Пирогов в увредено общо състояние – Епикриза №
37134/30.10.2013г. Противоречието в медицинската документация /за целите на
делото/ сочи, че пациентът е бил лекуван неефективно и некачествено, без
координация на действията на медицинските екипи в различните отделения, като
преследваната цел не е била пълно излекуване на пациента /поне това показва
информацията, съдържаща се в епикризите/.
На 29.09.2013г. лекар при ответника е
отказал да приеме С.Й. за лечение при транспортирането му от Спешна медицинска
помощ с аргумент, че районът му е друг. Вследствие , С.Й. е хоспитализиран в болница
„Св.Иван Рилски“, която е болницата в неговия район, и след като е установено, че там не може да му
бъде указано нужното адекватно лечение, 2 дена по-късно е хоспитализиран отново
при ответника. Това ненужно прехвърляне на пациента от болница в болница отново
е израз на противоправна качествена грижа. Ищците не могат да претендират вреди
за търпените от наследодателя им болки, страдания, неудобство, понижено
качество на живот в последните му дни /това са лични права, които не се
наследяват/, но могат да претендират вреди от причинените им от служители на
ответника душевния страдания по време на некачественото лечение на техния
наследодател, вкл. и от притесненията и трудностите къде да го настанят и коя
болница ще го приеме за лечение. Представената
от ищците медицинска документация във връзка с лечението на първата ищца и
ползването на успокоителни лекарства не обосновава категоричен извод, че
здравословното й състояние е влошено вследствие на противоправното поведение на
служители при ответника. Съдът обаче приема за установени болките, страдания , трудностите,
тревогите, стреса, притеснението, което ищците са преживяли по време на
лечението на техния наследодател.
Установи се също, че лекуващите медицински
екипи при ответника не са предоставили С.Й. и на неговите близки информация за
неговото здравословно състояние. Свидетелките показания установяват, че д-рС. е
избягвал контакт с тях, не им е обяснил какво лечение предстои, какви
усложнения са настъпили при пациента. Правото С.Й. да получи информация по
чл.86 ал.1 т.8 от ЗЗ е нарушено, но тъй като се касае за лично право, което не
е наследимо, ищците не могат да претендират вреди от това. Те могат да
претендират вреди само за причинени им на тях вреди. Екипът на ответника не е
имал задължение да информира семейството на пациента за неговото състояние,
поради което противоправно поведение в непредставяне на информация не е налице.
По делото не се установи твърдението на ищците за нарушено от ответника тяхно
право по чл.28б ал.3 от ЗЗ – „При смърт на пациента неговите наследници и
роднини по права и по съребрена линия до четвърта степен включително имат право
да се запознаят със здравната информация за починалия, както и да направят
копия от медицинските му документи“. Не са представени доказателства, че ищците
са поискали от ответника да се запознаят с медицинската документация на
наследодателя си , и ответникът да им е отказал, вкл. и да са направили разходи
за снабдяване с нея. Отделно от това, законът не изисква информацията да се
предоставя безплатно.
С оглед на изложеното, съдът намира, че при
установеното по делото противоправно поведение на служители на ответника във
връзка с неосигуряване на дължима качествена медицинска грижа, от което е
последвала смъртта на наследодателя на ищците и от което са последвали и лични
за ищците вреди от страдание, притеснение, стрес, е налице фактическия състав
на чл.49 от ЗЗД. Предявените искове за неимуществени вреди следва да бъдат
уважени. Установи се също близката връзка на ищците с техния наследодател,
страданията, които са изпитали от неочакваната му смърт, загубата, която са
преживели. Първата ищца е била съпруга на починалия от 46 години. Живеели са в
разбирателство, подкрепяли са се. Ищцата е разчитала на съпруга си за
осигуряване на доходите в семейството. За близката им връзка сочи и
обстоятелството, че първата ищца е била неизменно до съпруга си по време на
лечението му, грижела се е за него. Втората ищца, дъщеря на починалия, също е
била близка с баща си. Живеели са в едно домакинство, подкрепяли са се. Тя също
е полагали грижи за баща си по време на лечението, отсъствала е от работа.
Разчитала е на подкрепата на баща си при отглеждането на децата си, вкл. и
финансово. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съд по
справедливост /чл.52 от ЗЗД/. Съобразявайки причинените болки и страдания,
съдът намира предявените претенции в частичен размер за изцяло основателни и
доказани по размер. Тъй като се касае за деликтно поведение, върху дължимото
обезщетение за причинени неимуществени вреди, ответникът , на основани чл.86
ал.1 от ЗЗД , дължи и лихва за забава. Лихвата се дължи от датата на
увреждането – настъпилата смърт. На 15.01.2013г. вреди за ищците все още не са
били настъпили, поради което претенцията лихвата да се начисли от тази дата е
неоснователна. Законната лихва върху дължимото обезщетение има обезщетителен
характер, но тя не е обезщетение за вредите от деликта, а обезщетение за
забавено плащане на парично задължение.
Искът на първата ищца за търпени
имуществени вреди от противоправното поведение на ответника съдът намира за
основателен. Направените разходи по представените по делото
фактури и касови бележки общо в размер на 2 058,51лв. не биха били сторени,
ако лекуващият лекар е предприел качествено лечение на пациента. Всяко едно от
претендираните пера се дължи ведно с лихва за забава от датата на увреждането –
смъртта на съпруга на ищцата. Разходите са направени по-рано, но реално вредата
е настъпила със смъртта С.Й.. Претенцията за лихва за забава от по-ранна от
присъдената дата е неоснователна.
По разноските:
Всяка от страните претендира разноски по
представен списък по чл.80 от ГПК.
Ищцата Е.Й. претендира разходи за
3197,50лв. Ищцата В.С.Н. претендира разходи в размер на 2 197,50лв.
Ответникът не оспорва списъците с разноските на ищците.
Ответникът претендира разноски в размер
на 5725лв. ищците чрез своя процесуален представител оспорват размера на
претендирания адвокатски хонорар като завишен по размер.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК, с оглед
изхода на делото, на ищците се следват изцяло направените от тях разноски, а на
ответника разноски не се следват.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК,
ответникът дължи на съда следващата се върху уважените искове държавна такса в
размер на 4082,34лв. Други разходи за сметка на съда не са правени.
Воден от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД , ЕИК ********, с адрес гр.София, бул.“********да
заплати на Е.И.Й., ЕГН ********** с адрес *** на основание чл.49 и чл.86 от ЗЗД
следните суми: сумата 50 000лв. като частичен иск от 300 000лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от болки и страдания и сумата 2
058,51лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – разходи по
лечение, от непозволено увреждане при лечението на нейния съпруг С.В.Й.,
починал на 23.11.2013г., ведно със законната лихва върху двете
суми от 23.11.2013г.до окончателното изплащане и 3197,50лв. разноски по делото,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за лихва от
претендираните до уважените периоди.
ОСЪЖДА
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД , ЕИК ********, с адрес гр.София, бул.“********да
заплати на В.С.Н., ЕГН ********** с адрес *** на основание чл.49 и чл.86 от ЗЗД
сумата 50 000лв. като частичен иск от 300 000лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане при лечението на нейния баща
С.В.Й., починал на 23.11.2013г., ведно със законната лихва върху присъдената суми
от 23.11.2013г. до окончателното изплащане и 2 197,50лв. разноски по делото,
като
ОТХВЪРЛЯ иска за лихва от
претендирания до уважения период.
ОСЪЖДА
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес гр.София, бул.“********да
заплати по сметката на Софийски градски съд на основание чл.78 ал.6 от ГПК
държавна такса в размер на 4082,34лв.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД за присъждане на разноските по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните .
Съдия: