Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Павликени, 02.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАВЛИКЕНИ, IV-ти състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТИНА МИНЕВА
при участието на секретаря Ирена
Илиева, като разгледа докладваното от съдия Катина Минева АНД № 287 по описа на съда за 2018
г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано
е по жалба от С.С.П., с ЕГН ********** срещу наказателно постановление №***********/15.06.2018 година издадено от И. Г. И.- началник на РУП към ОДМВР- *****, РУ ******, с което жалбоподателят е санкциониран, както следва: 1.) на основание чл.
175а, ал.1, предл. 3 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 3 000,00 лева /три хиляди лева/ както и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т.2 ЗДвП; 2.) на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300,00 лева /триста лева/ за нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП; 3.) на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 1 и 2 ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 150,00 лева /сто и петдесет лева/
за нарушение на чл. 6, т. 1, ЗДвП.
В депозирана въззивна жалба са инвокирани съображения,
касателно
неправилността и незаконосъобразността на атакуваното наказателно
постановление, претендират се нарушения на материалния закон, с изложение на
аргументи в твърдените насоки, допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Отправена
е молба за отмяна на оспореното наказателно постановление като незаконосъобразно
в частта му касателно санкцията по чл. чл. 175а, ал.1, предл. 3 ЗДвП за
нарушението по чл. 104б, т.2 ЗДвП и намаляване размер на санкцията по чл. чл.
177, ал. 1, т. 2 ЗДвП за нарушението с правна квалификация по чл. чл. 150а, ал.
1 ЗДвП.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно
призован, се явява лично и с процесуалния си представител адвокат С.К.- ****.
Поддържат жалбата и излагат съображения в нейна подкрепа.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител, който да вземе становище по фактите и приложимия по делото закон.
Районен съд Павликени, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения
и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по
реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа
всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана
по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на
административно нарушение серия Г, № ***/15.05.2018
г., съставен от М.Х.Й. – мл. автоконтрольор при ОДМВР *****, РУ ****** и в присъствието на свидетеля А.Б.А.- очевидец е констатирано, че на 15.05.2018г.
в 12:15 часа в гр. П., ул. „С.“ посока ул. "Х. Б." жалбоподателят П.
управлява мотоциклет марка „Сузуки“ *****, с ДК № ******,
собственост на С. Л. И., с ЕГН ********** като не спира на подаден звуков
и светлинен сигнал, продължава посоката си на движение по ул. "Х. Б.",
като на кръстовището с ул. „19-ти *****“ не спира на пътен знак Б-2
"Стоп", продължава по ул. „19-ти ******“, като
на кръстовището с ул. "К. и М." не спира на пътен знак Б-2
"Стоп", като създава опасност за реализиране на ПТП, продължава
посоката си на движение по ул. "К. и М." ,
като на кръстовището с ул. "И. З."
не спира на пътен знак Б-2 "Стоп", като създава опасност за
реализиране на ПТП, продължава посоката си на движение по ул. "К. и М.",
преминава по пл. "С. К.", като на кръстовището до номер 10 не спира
на пътен знак Б-2 "Стоп" и продължава посоката си движени към "**"
гр. П., като
демонстративно фурсира двигателя на мотоциклета, превърта гуми и навлиза в
платното за насрещно движение, като използва пътя за други цели. Водачът
управлява МПС, без да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията към която спада управляваното от него превозно средство.
В акта е отразено, че са нарушени
разпоредбите на чл. 104б, т.2 ЗДвП, чл. 150а, ал.1 ЗДвП и чл. 6, т. 1, предл. 3 ЗДвП и след съставянето му препис от същия е връчен на въззивника, с
отбелязване, че последният няма възражения.
Въз
основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно
постановление ******/15.06.2018 година от И. Г. И.- началник на РУП към ОДМВР- ******, РУ *******, с което, при цялостното
възпроизвеждане на фактическите констатации от акт, жалбоподателят П. е
санкциониран, както следва: : 1.) на основание чл. 175а, ал.1, предл. 3 ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 3 000,00 лева /три хиляди лева/
както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на
чл. 104б, т.2 ЗДвП; 2.) на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева /триста лева/ за
нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП; 3.) на основание чл. 179, ал. 1, т. 5,
предл. 1 и 2 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
150,00 лева /сто и петдесет лева/ за нарушение на чл. 6, т. 1, ЗДвП. Като тук е
мястото да бъде посочено, че в наказателното постановление в разрез с всички
нормативно установени правила е привнесено за първи път твърдение, че П. не
съобразява поведението си с маркировка, обстоятелство липсващо в АУАН и
установяващо се за първи път в санкционната част на наказателното
постановление.
Препис от санкционния акт е връчен на
03.08.2018 г. лично на въззивника като жалбата, инициирала производството пред
настоящата инстанция, е депозирана чрез наказващия орган на 06.08.2014 г.,
видно от отбелязването на входящия й номер от въззиваемата страна.
При проведените непосредствени разпити на свидетелите-очевидци
М.Х.Й., А.Б.А. и Г. Х. Г. и частично от обясненията на С.П. установените в
акта фактически положения се потвърдиха по безспорен и категоричен начин,
касателно обстоятелствата, че П. на процесната дата в посочения часови
интервал, на отразените места е управлявал мотоциклет марка „Сузуки“ ******, с ДК
№ ********,
собственост на С. Л. И., без да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията към която спада управляваното от него превозно средство,
както и че е фурсирал двигателя на управляваното МПС и че по време на движение
същият не е спази, съответно изпълнил няколкократно предписанията на пътен знак
Б-2 "Стоп", като създал опасност за реализиране на ПТП, както и че не
се подчинил на разпорежданията на органите на ред, като не спрял на подадения
от тях сигнал, напуснал територията на град П.,
посока, село В., през град Б. ч. Установява се също така, че
след установяване самоличността на жалбоподателя същият след като бил
информиран, че е търсен от органите на ред се е явил в РУ *******,
където съдействал за съставянето на АУАН, като същият му бил връчен и подписан
от него без възражения. Показанията на посочените лица и обясненията на П., в
посочените части, са логични, последователни, вътрешно балансирани и
кореспондират по между си напълно, поради което следва да бъдат кредитирани без
резерви, имайки предвид липсата на фактически данни, водещи до компрометиране
на техните разкази. Фактът, че свидетелката Г. посочи
пред съдебния състав че не е възприела че свидетелите А. и Й. са подавали
звуков и светлинен сигнала на П. за да спре, не следва да се използва като
дискредитиращ показанията й като необективни, тъй като същите действия не са
били отправени към нея като водач на МПС и е нормално свидетелят да излага пред
съда това, което е възприел, съборазявайки обстоятелството, че същият управлява
МПС и следва да бъде концентриран в изпълнение на задълженията си като водач на
такова превозно средство.
Безспорно
по делото е установено от справка за нарушител/водач на С.С.П., с ЕГН **********,
че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, считано от 07.02.2018 г. като
му е издадено СУМПС № ********, за категории „В“, „М“. На същия
неколкократно са налагани административни наказания за нарушения на ЗДвП и
подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, извън процесните, а
именно на 15.05.2018г. и на 18.06.2018г.
При съвкупната преценка и
интерпретация на събрания по делото доказателствен материал за този съдебен
състав не съществува съмнение във факта на извършените нарушенията на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП и чл. 6, т.
1, предл. 3 ЗДвП, техните времеви и пространствени параметри, механизъм и
авторство, за разлика от нарушенито на чл. 104б, т.2 ЗДвП,
което е доказателствено необезпечено, предвид пространственото изложение на
свидетелите Й. и А., с утвърден от датата на събитието спомен, като нито те,
нито свидетелката Георгиева споделиха пред съда П. да е "демонстративно"
фурсирал двигателя на мотоциклета, да е превъртал гуми и да е навлизал в
платното за насрещно движение, обстоятелства послужили първо на Й., а след това
и на АНО да субсумира така описаното поведение в нарушение на нормата на чл. 104б, т.2 ЗДвП.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно
да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на
контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща,
обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени
от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност и предвидените от чл.
34 ЗАНН давностни срокове, но въпреки това същите не могат да доведат до
законосъобразното възникване, респективно ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото му на защита,
по отношение на нарушението по чл. чл. 6, т. 1, предл. 3.
Както актосъставителят, така и
наказващият орган не са изпълнили акуратно задълженията си да квалифицират
вмененото на въззивника П. нарушение, свързано с неспазване на пътен знак Б-2
"Стоп". Разпоредбата на чл. 6, т. 1, предл. 3 ЗДвП е обща и предвижда
абстрактно задължение за участниците в движението да съобразяват своето
поведение с пътните знаци. В конкретния случай административните органи не са
направили необходимата привръзка с чл. 49, т. 2 от Наредба № 18 от 23.07.2001
г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци /обн. в ДВ. бр. 73 от 21.08.2001 г., издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството/, в която разпоредба е описано значението на пътния знак и
дължимото поведение на водачите на МПС при неговото наличие. Демонстрираният
подход е незаконосъобразен, тъй като е лишил жалбоподателя от възможността да узнае вмененото му деяние не само от
фактическа, но и от правна страна, с което правото му на защита е ограничено по
недопустим начин.
На следващо място е необходимо да се
отбележи, че административнонаказващият орган е приложил некоректно и
санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 2 ЗДвП, доколкото на първо място не е
посочено което точно от предложенията на чл. 6, т.1 ЗДвП с поведението си П. е
нарушил, за разлика от АУАН и за пръв път в НП се появява обвинение, че с
поведението си като водач на МПС същият не е спазил пътната маркировка, като впрочем,
същото най-вероятно е изводимо от отбелязването, че е навлизал в платното за
насрещно движение, обстоятелство обаче квалифицирано като нарушение по чл.
104б, т.2 ЗДвП и доказателствено необезпечено по делото. Абсолютно недопустимо
е едва със санкционния акт да се вменяват фактически положения, които не
фигурират в съставения АУАН, който всъщност определя рамките на
„административното обвинение“ и фиксира параметрите на реципрочната функция
свързана с упражняване правото на защита на жалбоподателя.
Относно възведено
административно „обвинение“ за нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, свързано с
управление на МПС без П. да притежава свидетелство за управление за съответната
категория, този съдебен състав намира, че е доказано по категоричен начин.
Констатациите в този смисъл, залегнали в АУАН, категорично се потвърдиха от свидетелските
показания, обясненията на жалбоподателя, както и от справка за нарушител/водач
на С.С.П., с ЕГН **********, видно от която жалбоподателят е правоспособен
водач на МПС, считано от 07.02.2018 г. като му е издадено СУМПС № ********, само за категории „В“, „М“. Съгласно разпоредбата на
чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, водачът на МПС следва да притежава СУМПС валидно за
категорията, към която спада управляваното от него МПС. В ал. 2 на същия текст
са посочени необходимите категории за управление на различните видове МПС, като
в т. 4 е предвидено, че за управление на мотоциклети и триколесни моторни
превозни средства с мощност над 15 kW е необходимо водачът да притежава СУМПС с
категория "А", а в чл. 150 ЗДвП е въведено изискването всяко МПС,
участващо в движението да бъде управлявано единствено от правоспособен водач.
Разпоредбата на предвижда налагане на административно наказание
"глоба" в размер от 100 до 300 лева, за водач, който управлява МПС
без да притежава съответното СУМПС. Фактически жалбоподателят П. не е
разполагал с валидно СУМПС за категория А, тъй като такова свидетелство за
управление на МПС от категория "А" не му е било издавано, но въпреки
това той е управлявал посоченото МПС – мотоциклет, спадащ към категория А. При анализа на използваните от законодателя
изразни средства при формулиране на задължението по чл. 150а ЗДвП, следва да се
има предвид, че задължението за водача е формулирано като притежание на СУМПС
валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС. Следва да се
има предвид разликата с използваните изрази в разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП – управление от правоспособен водач. Следователно, за да е
реализиран съставът на нарушението по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП е необходимо и
достатъчно водачът да управлява такова МПС, без да притежава валидно СУМПС за
необходимата категория. А в случая не е спорен въпросът, че СУМПС за категория
"А" не е издавано на жалбоподателя П. до датата на нарушението.
Следва да се има предвид, че АНО е дал правилната правна квалификация на
деянието – по чл. 150 а,
ал. 1 НК, във вр. чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП, поради липсата
на съответно валидно свидетелство за управление на МПС за категория
"А" на водача. В този смисъл съдът намира, че правилно е определена и
санкционната разпоредба. Поради изложеното съдът намира, че от обективна страна
е осъществен състава, като на 15.05.2018 г. около 12:15 ч. в град П. жалбоподателят С.П. управлявал МПС – мотоциклет марка „Сузуки“ *, с ДК № *****, собственост на С. Л. И., с ЕГН **********, без да притежава валидно свидетелство за управление на
МПС от категория "А". От субективна страна деянието е извършено
умишлено, тъй като нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и пряко
е целял настъпването на същите, доколкото е съзнавал, че не притежава валидно
СУМПС за категория "А", но въпреки това е управлявал мотоциклета. Налице
е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка
в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно
възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова
квалификация. Предвиденото административно наказание в чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП е "глоба" от 100 до 300 лева. В конкретния случай
административнонаказващият орган е определил санкцията в максимално предвидения
такъв от 300,00 лева без обаче да изложи каквито и да било съображения в
очертаната насока, а това индицира наличието на допуснат порок в сложния процес
по индивидуализация на отговорността на жалбоподателя. По делото липсват
фактически данни за други нарушения предшестващи процесните, а това мотивира
съда да приеме, че размерът на наложената санкция следва да бъде редуциран до
предвидения в закона минимум от 100,00 лева,
в който смисъл и следва да бъде изменено наказателното постановление.
За пълнота
следва да се посочи, че обсъжданото нарушение, по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, не следва да се третира като
маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, докладчик-съдия ******* преценката на административнонаказващия орган за
„маловажност” на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи
на съдебен контрол. Приложеното поле на визирания нормативен регламент
винаги е фактическо и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай.
Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с
естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на
настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които нарушението
е намерило проявление в обективната действителност – време, място, обстановка,
механизъм и т.н. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление
/административно нарушение, б.м./ с оглед липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност /вредност, б.м./ в сравнение с
обикновените случаи на престъпление /административно нарушение, б.м./ от
съответния вид”. В случая не би могло да се говори за липса или
незначителност на вредните последици, тъй като посоченото нарушение е формално,
на просто извършване и за довършването му не е необходимо настъпването на
някакъв допълнителен съставомерен резултат. Не е налице и третата алтернатива
от визираната дефинитивна норма, а именно “други смекчаващи обстоятелства”,
които да редуцират степента на обществена вредност на деянието съпоставима с
нарушенията от същия вид.
Доказателствено
необезпечени са изводите на АНО, касателно твърдението за осъществено нарушение
по чл. 104б, т.2 ЗДвП. С посочената норма законодателят въвежда забрана за
водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари. Твърди се в АУАН и съответно в НП, че на 15.05.2018г. без да е
конкретизирано точно къде в град Павликени, жалбоподателят П. "демонстративно
фурсирал двигателя на мотоциклета, превъртал гуми и навлизал в платното за
насрещно движение", посочените обстоятелства, както вече беше посочено са
доказателствено необезпечени, тъй като сведения за подобно поведение съдебният
състав не извлече от разпита на свидетелите по делото, които посочиха, че добре
помнят процесната ситуация, в частност свидетелите Й. и А.. В тежест на наказващия орган е да установи и
докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни
за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства,
които обуславят административнонаказателната отговорност. В случая приетото от
наказващия орган, че описаното в съставения АУАН и в издаденото въз основа на
него НП поведение сочи на "използване на пътя за други цели, а не по
предназначение" от водача на МПС, е фактически и доказателствено
необосновано. Фурсирането на двигател и превъртане на гуми според принципното
становище на този съдебен състав не представлява противоправно поведение,
визирано от законодателя в сочената норма, още повече, че изобщо не е изследван
въпросът за какви точно "други" цели е използван пътят. Никакви други
фактически обстоятелства не са изложени относно осъществяване на състава на
административното нарушение по чл. 104б, т.2 ЗДвП. Събраните в съдебно производство гласни доказателства не
потвърждават посоченото в АУАН за поведението на П.. При така установеното по
делото обвинителната теза е неясна и не съответства на предвидените в закона
деяния, съставляващи административни нарушения. Хипотетично е възможно
описаното от свидетелите единствено в АУАН, неспоменато пред съда, движение на мотоциклета
да е в резултат от грешки и объркване на водача или желание за подобряване на
шофьорските умения, а не демонстративно управление. Констатираният
доказателствен дефицит и възприета фактология на базата на предположения са
основания за отмяна на атакувания санкционен акт в обсъжданата му част като
неправилен, поради което съдебният състав прие, че неправилно е подведена
отговорността на въззивника към конкретния административно наказателен състав.
Съдът
констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така протеклата
фаза на административнонаказателното производство по установяване на
административно нарушение и налагане на административно наказание е опорочена
поради допуснати съществени процесуални нарушения по пункт 3 от наказателното
постановление, а именно касателно претендираното нарушение на чл. 6, т. 1,
предл. 3 ЗДвП, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Отговорността на въззивника С.П. е ангажирана неправилно по пункт 1 от
санкционния акт, а именно относно нарушението по чл. 104б, т.2 ЗДвП, а що се
отнася за пункт 3 на наказателното постановление относно нарушението на чл.
150а, ал. 1 ЗДвП то наказателно постановление следва да бъде изменено в частта,
касателно размера на наложното административно наказание за нарушението в насока
неговото намаляване до законоустановения минимум.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление следва да бъде отменено частично като незаконосъобразно и
неправилно и съответно изменено.
Така мотивиран, на основание
чл. 63, ал. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗАНН, Районен
съд Павликени, IV-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № ****/15.06.2018,
издадено от И. Г. И. - началник на РУП към ОДМВР- **, РУ ****, с което жалбоподателят С.С.П., с ЕГН ********** е
санкциониран, В ЧАСТТА, както следва: 1.) на основание чл. 175а, ал.1,
предл. 3 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3
000,00 лева /три хиляди лева/ както и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т.2 ЗДвП; 3.) на основание чл. 179,
ал. 1, т. 5, предл. 1 и 2 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 150,00 лева /сто и петдесет лева/ за нарушение на чл. 6, т. 1, ЗДвП, като неправилно и незаконосъобразно.
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление № ***/15.06.2018,
издадено от И. Г. И.- началник на РУП към ОДМВР- ********, РУ *******, с което жалбоподателят С.С.П., с ЕГН ********** е
санкциониран както следва 2.) на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева /триста лева/ за нарушение на чл.
150а, ал. 1 ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера
на наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева /сто
лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
Велико Търново, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета
от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ВМ