Решение по дело №330/2018 на Окръжен съд - Плевен

                                          РЕШЕНИЕ   №                

                                 Гр.Плевен  , 04.10.2018 г.        

                 В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О Д  А

Плевенски окръжен съд ,първи граждански състав  , в  публично    съдебно     заседание  на двадесет и седми септември   , през   две хиляди  и осемнадесета година, в  състав :                   

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ 

                                                         ЧЛЕНОВЕ :  ТАТЯНА БЕТОВА

                                                                                СВЕТЛА ДИМИТРОВА     

При секретаря Петър Петров  и в присъствието   на Прокурора................., като разгледа докладваното    от      Съдията Данчев  в.гр.д.№330 / 2018г.  по описа на ПлОС и за да се произнесе взе предвид:

       Въззивно обжалване.

      С решение № 367/16.03.2018г., постановено по гр.д.№ 7897 / 2016 г.Плевенски районен съд ОТХВЪРЛЯ предявените от П.И.Д., ЕГН **********,***, против Б.Х.М., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.124 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че ищеца е собственик на 30 кв.м., представляващи изградена бетонова настилка по цялата южна граница на имота на ищеца на 3 метра навътре, и с правно основание чл.108 от ЗС – за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху 30 кв.м., представляващи изградена бетонова настилка по цялата южна граница на имота на ищеца на 3 метра навътре, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

    ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК П.И.Д., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА Б.Х.М., ЕГН **********,***, деловодни разноски в размер на 220,00 лева за депозит за ВЛ и 800,00 лева за адвокатско възнаграждение.  

 

 

      Това решение е съобщено на страната по делото П.Д.  на 21.03.2018 г.  На 04.04.2018 г. е постъпила въззивна жалба от П.И.Д. ,чрез пълномощника му адв.В.Н. *** ,като  същото се обжалва изцяло.  Жалбата е подадена в срока по чл. 259 , ал.1 от ГПК .Същата отговаря на изискванията на чл. 260 от ГПК ,в т.ч. съдържа указания в какво според жалбоподателя се състои порочността на решението на РС-Плевен   и какво е искането . Била е внесена и дължимата д.т.

      Препис от въззивната жалба е бил връчен на противната страна по делото и от нея е постъпил писмен отговор според който  решението на РС-Плевен е правилно и обосновано .

    Плевенски окръжен съд , като разгледа въззивната жалба при условията на чл. 268 от ГПК и извърши проверка на обжалваното решение на РС-Плевен съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК , намира ,че обжалваното решение е валидно и допустимо , а по съществото на правния спор е и правилно , както и че  не страда от сочените във възивната жалба пороци,поради което следва да бъде потвърдено. Плевенски окръжен съд  споделя както обсъждането от РС-Плевен на събраните по делото доказателства ,така и установената от него фактическа обстановка , а така също и направените въз основа на нея правни изводи ,поради което счита ,че мотивирането на настоящото въззивно решение  може да се извърши чрез препращане към мотивите на РС-Плевен.

    Освен поради изложените от РС-Плевен мотиви ,въззивната инстанция счита,че предявеният иск е неоснователен и поради следните съображения. Твърденията на ищеца в исковата молба по отношение на предприетите от ответника действия по завладяване на процесните 30 кв.м. от собствения на ищеца недвижим имот са ,че ответника Б.М. без съгласие на ищеца е изградил ограда и бетонова настилка по цялата южна граница на имота му на 3 м навътре и е разрушил съществуващата  до този момент  масивна тухлена ограда на двора откъм улицата до портата на П.Д..

  По отношение на твърдяната ограда ,изградена от ответника Б.М. ,обаче се установява ,че макар след закупуването на съседния имот от ищеца през 2015 г. ,ответника действително да е бил поставил телена ограда между двата съседни имота на отстояние около 2,50 м. северно от сградите в неговия имот ,то тази ограда е била премахната от ищеца и повече не е възстановявана.Това последното обстоятелство не е оспорено от ищеца , а и от експертното заключение на в.л. М.Ч. и приложените към него снимки  се установява ,че понастоящем не съществува въпросната телена ограда между двата съседни имота .В т.см. е невярно твърдението от исковата молба ,че завладяването на част от имота на П.Д. от страна на съседа му Б.М. се осъществява  именно чрез поставянето на такава ограда,която да загражда  претендираните 30 кв.м. от двора на ищеца. Към датата на приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция също така не се установява ответника / въззиваем / Б.М. да е възстановил въпросната ограда след премахването и от ищеца и по този начин да упражнява владение върху някаква  част от имота на ищеца / въззивника/ нито пък да препятства достъпа му до тази част от дворното място. Колкото до установеното като безспорен факт по делото разрушаване от страна на ответника Б.М. на съществуваща масивна тухлена ограда/дълга около 2 м./ откъм улицата ,то това също така не може да бъде възприето като действие на завладяване на част от дворното място на  ищеца от 30 кв.м. ,тъй като това еднократно   разрушаване от ответника  на въпросната ограда не представлява елемент от системни действия по упражняване на фактическа власт с намерение да се своят  процесните  30 кв.м.  Що се отнася  до бетоновата настилка ,то действително не е спорно,че източно от стопанската и от жилищната сграда на ответника по делото е отлята бетонова настилка ,като дължината на тази настилка по протежение  на стопанската сграда е 8 м.с ширина 0.70 м. в северната и част и 1,00 м. в южната и част   , а по протежение на жилищната сграда е 9 м. и е със ширина 1,35 м. в северната част и 1,40 на уличната регулация ,като измерената от вещото лице обща площ на тази бетонова настилка е 6,80 кв.м. до стопанската сграда и 12,40кв.м. до жилищната сграда или общо 19,20кв.м. Тя ,обаче ,е направена с цел отвеждане на водите от основите на двете сгради на ответника Б.М.  и няма някакво друго предназначение и не се установява понастоящем да се ползва от  ответника по иска за други цели ,освен да служи за посоченото отводняване. Освен това ,от показанията на свидетеля Т.Н. се установява ,че тази бетонова настилка е изградена преди  40 години ,което съобразено с депозирането на показанията на свидетеля означава около 1977 г. ,т.е. значително преди закупуването на съседния имот от П.Д. . Следователно не се касае за действия, предприети от ответника след 2015 г. ,когато П.Д. е закупил имота ,съставляващ УПИ ІІІ-595 в кв. 22 по плана на гр.Д.Д. и които в съвкупност с другите твърдени по - горе действия по поставянето на телена ограда между двата имота и разрушаване на част от оградата откъм улицата , да могат да се възприемат като израз на намерение на Б.М. да свои част от имота на ищеца . Поради това съдът намира ,че искът по чл.108 от ЗС не е адекватния път за защита на претендираните от ищеца права ,тъй като посочените по –горе действия не представляват завладяване на част от чуждия имот , а в най-добрия случай би могло да се търси защита срещу тях като срещу действия ,препятстващи ищеца да упражнява пълноценно своето право на собственост , което става с иск по чл. 109 от ЗС,като се  иска  възстановяване от ответника на разрушената част от оградата откъм улицата и  отстраняване на част от положената бетонова настилка. Такъв иск ,обаче не е предявен по делото.

    Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд  намира ,че обжалваното решение на ПлРС следва да бъде потвърдено .С оглед този изход на делото следва въззивникът П.И.Д., ЕГН **********, да заплати на въззиваемия   - Б.Х.М., ЕГН **********,***,направените от последния деловодни разноски в размер на 700 лв.

   Поради изложеното , Плевенски окръжен съд

                                              Р Е Ш И  :

   ПОТВЪРЖДАВА  обжалваното  решение № 367/16.03.2018г., постановено по гр.д.№ 7897 / 2016 г.на  Плевенски районен съд.

   ОСЪЖДА  П.И.Д., ЕГН **********,*** , да заплати на въззиваемия   - Б.Х.М., ЕГН **********,***,направените от последния деловодни разноски в размер на 700 лв.

    Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                       ЧЛЕНОВЕ :