№ 226
гр. София, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Г. Ст. Мулешков
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20241800500229 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „У.Е.“ ЕООД,ЕИК **** против
решение № 260036/13.07.2023г. по гр.д.№ 422/2021г. на РС-Ботевград,с което
е отхвърлен установителния иск на дружеството против Д. Р. Й. с ЕГН
********** за съществуване на вземането в размер на 405.95 лв.-неизплатена
далекосъобщителна услуга по договор с клиентски номер 4653703,сключен
между ответника и мобилния оператор „БТК“ ЕАД,по фактури №
**********/01.12.2017г.,**********/02.01.2018г. и **********/01.02.2018г.
за периода от 01.11.2017г. до 31.01.2018г.,за мобилен номер ********** с
тарифен план М.Е.Е. с месечна абонаментна такса 5.80 лв. и споразумение за
ползване на мобилен номер ********** с тарифен план Вива Фрии и
допълнителна услуга Плюс Ток Екстра с месечна абонамент 3.90 лв.и Плюс
Ток Вива с месечна абонаментна такса 3.90 лв.неправилно съдът приел,че с
изтичане на минималния срок на договора облигационното отношение се
погасило.При положение,че абонатът не е отправил 30-дневно писмено
предизвестие за прекратяване на споразумението ,то автоматично
сепродължавало действието си за неопределен срок при същите
условия.Претендира отмяна на решението,уважаване на иска и присъждане на
разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна Д. Р. Й. с ЕГН ********** оспорва
жалбата.Договорът за електронни съобщителни услуги бил със срок от 24
месеца,считано от 21.08.2015г.Претендира потвърждаване на решението като
1
обосновано и правилно и присъждане на адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстаниция в минимален размер според Наредбата за минимални
адвокатски възнаграждения.Въззиваемата страна Д. Р. е починал
24.11.2021г.и негови наследници са Н. П. Й. ,Р. Д. Р. и Д. Д. Р./удостоверение
за наследници № 1297/20.11.23г./.Исковата молба е депозирана на
08.03.2021г., устните състезания са проведени на 17.05.22г.,като ответникът е
представляван от особен представител адв.Ц.С..Решението е постановено на
13.07.2023г. и въззивната жалба е депозирана на 09.08.23г., а отговорът на
въззивната жалба е депозиран от адв. Ц.С. на 30.10.23г.Наследниците са
конституирани от СОС и с вх.№ 507/17.01.24г. Н. П. Й. с ЕГН **********
лично и като законен представител на Д. Д. Р. с ЕГН ********** ,както и
лично Р. Д. Р. с ЕГН ********** са заявили,че са направили отказ от
наследството на Д. Р..Представено е удостоверение вх.№ 1131/17.12.2021г.от
РС-Ботевград, според което отказът е вписан в Особената книга с номер
130,стр.194 по молба вх.№ 3535/17.12.2021г. и ч.гр.д.№ 2388/2021г.на БРС.
При тези данни и като взе предвид,че отказът от наследство на
ненавършилия пълнолетие Д. е извършен преди актуалната задължителна
съдебна практика,според която такъв отказ е недопустим,намира,че
конституираните въззиваеми страни не са процесуално легитимирани.В
молба вх.№ 507/17.01.26г. се посочва,че след направения отказ законни
наследници са майката П.Х. Й. с ЕГН ********** и братът Г. Р. Й. с ЕГН
**********,живущи на адрес гр.Е.,кв.8,бл.27 ет.3.Ето защо атакуваното
решение е обезсилено и делото върнато на първоинстанционния съд за ново
разглеждане с указание да конституира надлежните ответници и да повтори
процесуалните действия, извършени след смъртта на Д. Й.,но с участие на
правоприемниците му.След изпълнение на указанията делото е върнато и
съдът установи,че не е депозирана въззивна жалба от наследниците на Д. Р..
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната
съвкупност,настоящият състав намира жалбата процесуално допустима,но
неоснователна.
По делото е безспорно,че между „БТК“ ЕАД и Д. Й. е сключен договор
за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 4653703 на
21.08.2021г. ,по който са издадени фактури за периода от 01.11.2017г. до
31(.01.2018г. на обща стойност 405.95 лв.Спорно е кога изтича срокът на
договора-според ответната страна срокът изтича на 21.08.2017г. и не се
дължи плащане нито на главница в размер на 405.95 лв., нито на мораторна
лихва в претендирания размер 109.42 лв. за периода от 17.02.2018г. до
13.10.2020г.От своя страна въззивникът поддържа,че поради неплащане за два
последователни отчетни месеца-ноември и декември 2017г.- абонаментът е
деактивиран на 31.12.2017г. и се дължат процесните суми.Оспорва се също
действието на договора за цесия между „БТК“ ЕАД и „С.С.Г.“, както и
договорът за цесия между „С.С.Г.“ООД и „ЮБЦ“ООД по отношение на
ответника,който не бил уведомен за тези договори.Съдът е приел,че
договорът с БТК и споразуменията към него регламентират сррок 24
месеца,считано от 21.08.2015г. Този извод се потвърждава от самите
диспозитивни документи.Следователно-претендираните вземания не
2
съществуват и не са мигли да бъдат предмет на валидна цесия
изначално.Настоящият състав споделя изводите на първоинстанцинония съд
от фактическа и правна страна,поради което следва решението да бъде
потвърдено.
Водим от горното, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260036 от 13.07.2023г. по гр.д.№
422/2021г. на РС-Ботевград.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3