№ 4573
гр. Варна, 06.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деница Славова
като разгледа докладваното от Деница Славова Гражданско дело №
20213100101506 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на КОНПИ с искане за изменение на
Определение № 3959/18.10.2023г., с което КОНПИ е осъдена да заплати
разноски при частично прекратяване на делото, на основание чл. 78 ал. 4 от
ГПК. Моли се определението да бъде изменено, като в полза на ответниците
не бъдат присъждани разноски, а в условията на евентуалност определеното
възнаграждение в полза на адв. Ф. да бъде определено съобразно момента на
сключване на договора за правна защита и съдействие от 15.09.2021г.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещните страни не са изразили
становище по молбата.
Молбата е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна
страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Настоящият състав на съда намира, че при липсата на специални
правила в ЗПКОНПИ относно разпределението на отговорността за разноски
при прекратяване на делото, приложима по силата на чл. 159 от ЗОНПИ се
явява нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 4, вр. ал. 3 ГПК
ответникът има право на разноски, не само когато предявеният срещу него
иск е отхвърлен, но и при прекратяване на делото. В процесуалния закон не са
разгледани отделните причини за прекратяване на производството -
недопустимост на иска, оттегляне или отказ от иска. При уреждане на
1
отговорността за разноски законът не прави разлика и от гледна точка на
причините за недопустимост на иска - дали се касае за изначална или
настъпила впоследствие недопустимост поради отпадане на някоя от
предпоставките за предявяването му. Във всички тези случаи правната
последица е една и съща и за всички тях важи правилото на чл. 78, ал. 4 ГПК,
а именно разноските на ответната страна се възлагат в тежест на ищеца (в
този смисъл изцяло Определение № 249 от 30.04.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1400/2014 г., I г. о., ГК).
В отговор на възраженията на ищеца, че и в хипотезата на чл. 78, ал. 4
от ГПК трябва да се изследва поведението на ответника, прилагайки по
аналогия нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК (дали ответникът с поведението си е
станал причина за предявяване на иска), съдът намира, че в конкретната
хипотеза не е налице такова поведение. Виновността на ответника Ж. Д. за
престъпление по НК не е предмет на изследване в настоящото производство и
няма отношение към предмета на доказване по делото. Повдигането на
обвинение спрямо Ж. Д. е само повод за започване на проверка спрямо
лицето, а резултатът от проверката е изцяло в компетентността на КОНПИ и
именно ищецът решава дали е налице основание за водене на настоящото
производство или не.
Следва да се отбележи още, че уеднаквяването на съдебната практика
чрез приемането на тълкувателно решение на ВКС /ТР №4/21г. от 18.05.23г.
по т.д. № 4/21г. на ОСГК на ВКС/, не е изменение на самия закон /ЗОНПИ/,
поради което не се явява новонастъпило обстоятелство, още повече такова
обстоятелство, което освобождава ищеца от задължението му за заплащане на
разноски на ответниците.
В хипотезата на оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на
ответника, адвокатското възнаграждение се дължи на адвоката за
действително положените усилия и съдът го определя съобразно действащата
към момента на постановяването на съдебния акт за разноските актуална
материалноправна уредба. Това е така, защото с възлагането, съответно
поемането на адвокатската защита, клиентът и адвоката са уговорили, че
осъществяваната правна защита и съдействие ще се осъществява безплатно, а
определянето на самия размер на дължимото адвокатско възнаграждение при
наличието на хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. се осъществява от съда при
2
съблюдаване на изискуемия размер по актуалната наредбата по чл. 36, ал. 2
ЗАдв. /Така ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 576/31.10.2023 г. по гражданско дело №
20233000500441 по описа за 2023 година на АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА/.
Доколкото в Определение № 3959/18.10.2023г., е съобразена както
нормата на чл. 78 ал. 4 от ГПК, така и размерът на адвокатските
възнаграждения към момента на постановяването на съдебния акт по
актуалната Наредба № 1 на ВАдв., то молбата за изменение на разноските се
явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 25960/25.10.2023г. на
КОНПИ, с която е направено искане за изменение на Определение №
3959/18.10.2023г. за разноските, на осн. чл. 248 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАпС с частна жалба,
в едноседмичен срок от връчване на препис от акта на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3