Решение по дело №2630/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1645
Дата: 21 август 2017 г. (в сила от 2 юли 2019 г.)
Съдия: Мария Янкова Вранеску
Дело: 20161100902630
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 14 април 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р     Е     Ш    Е    Н    И    Е

Гр.София, 21.08.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

                           

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в открито  съдебно заседание на тридесет и първи май през  две хиляди и седемнадесета година в състав: 

   

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРИЯ ВРАНЕСКУ

 

при секретаря  ЕКАТЕРИНА КАЛОЯНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия ВРАНЕСКУ т.д. № 2630 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе в предвид следното:

 

            Предявен е иск с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН от „К.Т.Б.“ АД („КТБ“ АД), ЕИК *******чрез синдиците - А.Д.и К.М., за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на двадесет и един броя прихващания на насрещни вземания между Б.та и „П.С.Х.“ ЕАД ЕИК******* .

 Ищецът твърди, че с Решение № 664/22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г., СГС, ТО, VІ-4 с-в е открито производство по несъстоятелност по отношение на „КТБ“ АД, обявена е неплатежоспособността и е определена начална дата на неплатежоспособността – 06.11.2014 г. С решение № 1443/03.07.2015 г., постановено по т.д. № 2216/2015 г., САС, ТК, ІІІ с-в е отменено решение № 664/22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г., СГС, ТО, VІ-4 с-в, в частта, с която за начална дата на неплатежоспособността на банката е определена датата - 06.11.2014 г., като е определена нова дата, на която е настъпила неплатежоспособността - 20.06.2014 г.

 

Ищецът твърди, че между между „КТБ“ АД (н) и „П.С.Х.“ ЕАД са сключени 5 договора за Банков кредит, съответно:

1.                          На 08.12.2011 г. е сключен Договор за банков кредит в размер на 14 000 000 евро и че към 29.10.2014 г. съгласно извлечение от счетоводните книги на „КТБ“ АД (н) задълженията на ответника към банката по този договор за кредит са били в размер на 8 554 539,48 евро.

2.                          На 17.01.2013 г. между „КТБ“ АД (н) и „П.С.Х.“ ЕАД е сключен Договор за банков кредит в размер на 4 500 000 лв. и че към 18.09.2014 г. съгласно извлечение от счетоводните книги на „КТБ“ АД (Н) задълженията на ответника към банката по този договор за кредит са били в размер на 2 413 390,35 лв.

3.                          На 24.06.2013 г. между „КТБ“ АД (н) и „П.С.Х.“ ЕАД е сключен Договор за банков кредит в размер на 1 500 000 лв. и към 29.10.2014 г., според извлечение от счетоводните книги на „КТБ“ АД (н) задълженията на ответника към банката по този договор за кредит са в размер на 974 082,60 лв.

4.                           На 01.04.2014 г. между „КТБ“ АД (Н) и „П.С.Х.“ ЕАД е сключен Договор за банков кредит в размер на 4 000 000 лв. и че към 29.10.2014 г. съгласно извлечение от счетоводните книги на „КТБ“ АД (Н) задълженията на ответника към банката по този договор за кредит са били в размер на 4 034 957,68 лв.

5.                           На 26.11.2012 г. между „КТБ“ АД (н) и „П.С.Х.“ ЕАД е сключен нов Договор за банков кредит в размер на 180 000 лв. и към 30.10.2014 г., съгласно извлеченията от счетоводните книги на „КТБ“ АД (н) задълженията на „П.С.Х.“ ЕАД към банката по този договор са в размер на 22 748,49 лв.

            Ищецът твърди, че на 19.09.2014 г. в банката са постъпили 14 броя уведомления от „Е.“ ДЗЗД, „Е.“ ДЗЗД, „ПСВ“ ДЗЗД, „ГБС-А.“ ДЗЗД, „ГБС и П.“ ДЗЗД, „П. Х.“ ДЗЗД, „К.“ ДЗЗД, „ЕТС Т.“ ДЗЗД, „П.Г. Х.“ ДЗЗД, „В.-ИПС“ ДЗЗД, „Т.“ ДЗЗД, „В. Ц. ****“ ДЗЗД, „Е.“ ДЗЗД, „И.“ ДЗЗД, с които всяко от дружествата уведомява банката на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, че са прехвърлили своите вземания срещу „КТБ“ АД (н) в полза на „П.С.Х.“ ЕАД. Твърди се, че на същата дата – 19.09.2014 г. в деловодството на „КТБ“ АД (н) са депозирани 14 броя писмени изявления от „П.С.Х.“ ЕАД, с които последното уведомява банката за извършените цесии и прави изявления за прихващане на вземанията си по тези цесии срещу своите задължения към „КТБ“ АД (н).

Твърди се, че на 30.10.2014 г. в банката са постъпили 2 броя уведомления от „П. и. б.“ АД и от И.И.Д., с които всяко от едно от посочените лица на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомява банката, че са прехвърлили своите вземания срещу „КТБ“ АД (н) на ответното дружество с Договори за цесия и двата от 30.10.2014 г. Твърди се, че на 30.10.2014 г. и на 03.11.2014 г. в банката са постъпили две уведомления уведомления за цесии и прави изявление за прихващане на вземанията си по теци цесии срещу задъжленията, които има към „КТБ“ АД (н).

Твърди се, че на 31.10.2014 г. в деловодството на банката е постъпило уведомление от М.Е., с което същата на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД уведомява банката, че е прехвърлила своите вземания от „КТБ“ АД (н) на „П.С.Х.“ ЕАД и че на същата дата в деловодството на „КТБ“ АД (н) е депозирано писмено изявление от ответното дружество, с което дружеството уведомява банката за извършената цесия и отправя изявление за прихващане на вземанията си по тази цесия срещу своите задължения към „КТБ“ АД (н).

Ищецът твърди, че на 16.10.2014 г. в банката е постъпило уведомление от С.Д., с което същата на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД уведомява банката, че е прехвърлила своите вземания от „КТБ“ АД (н) на „П.С.Х.“ ЕАД и че на същата дата в деловодството на „КТБ“ АД (н) е депозирано писмено изявление от „П.С.Х.“ ЕАД за извършената цесия и отправя изявление за прихващане на вземанията си срещу своите задължения към „КТБ“ АД (н).

Твърди се, че на 04.11.2014 г. в банката е постъпило уведомление от „Бургаски свободен университет“, както й още 2 уведомления от последния, всяко на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с които уведомява банката, че е прехвърлил своите вземания от „КТБ“ АД (н) на „П.С.Х.“ ЕАД и че на същата дата в деловодството на „КТБ“ АД (н) са депозирани 3 писмени изявления от „П.С.Х.“ ЕАД, с които дружеството уведомява банката за извършените цесии и отправя изявление за прихващане на вземанията си по тези цесии срещу своите задължения към „КТБ“ АД (н).

Ищецът счита, че изявленията за прихващане са направени след началната дата на неплатежоспособност на банката и след поставяне на същата под специален надзор, поради което извършените прихващания са с темпорален ефект, който попада в приложното поле на чл. 59, ал. 5 от ЗБН. Ищецът твърди, че трябва да бъде приложена новата редакция на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, приета с Изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г. В исковата молба се твърди, че процесните прихващания са недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределението на осребреното имущество, защото са извършени след началната дата на неплатежоспособност и след датата на поставянето на банката под специален надзор. Излагат се също така твърдения, че дори и да се приеме, че настоящата редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН няма обратно действие, то и при старата редакция на посочената норма недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността. Ищецът навежда доводи, че фактическият състав на прихващането е реализиран на датите на получаване на изявленията във всички случаи след обявената дата на неплатежоспособност на „КТБ“ АД - 20.06.2014 г.

Ищецът моли да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите в производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД (н) на извършените от ответника  прихващания, между неговите задължения към банката и придобитите вземания чрез цесии, подробно цитирани в исковата молба и по-горе.  Претендира направените в производството разноски.

 

ОТВЕТНИКЪТ „П.С.Х.“ ЕАД оспорва така предявения иск, като неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен изцяло изцяло. Счита, че са налице предпоставките за действителността на извършените заявления за прихващане. Твърди, че прихващанията са действителни, тъй като изхождат от „П.С.Х.“ ЕАД, а не от банката. Навежда мотиви, че прихващането като способ за прекратяване на задължения при банкова несъстоятелност е регламентирано изрично от законодателя в чл. 59, ал. 1 (действащ към момента на извършване на прихващането), съгласно който текст кредитор може да извърши прихващане със свое задължение към банката, ако преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност двете задължения са съществували и са били насрещни и еднородни и вземането му е било изискуемо.

В законоустановения срок от ищцовата страна е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват всички възражения на ответника, правят уточнение на абзац първи от исковата молба като молят да се постанови решение, с което на основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН да се обявят за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД (н), описаните в исковата молба прихващания, които са извършени от ответника „П.С.Х.“ ЕАД след началната дата на неплатежоспособност на банката и след поставянето и под специален надзор.

В производството е конституарано като ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ  - „П.и.б.“ АД от страната на ответното дружество. Третото лицеп помагач оспорва исковете, като излага твърдения, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 59 ЗБН в старата й редакция към ДВ, бр.105 от 29.12.2011г. /действала и към датите, на които са извършени прихващанията/, тъй като законодателят не е придал изрично обратно действие на разпоредбата и че при действието на разпоредбата на чл. 59 в редакцията й към ДВ, бр.105 от 29.12.2011г. /действала и към 30.10.2014г./, законодателят изрично е предвидил възможността на кредиторите да извършват прихващания със свои задължения към банка, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност.

 

Съдът, като взе в предвид представените към молбата доказателства и събраните такива в хода на производството намира за установено следното:

Между страните не се спори, че „П.С.Х.“ ЕАД е имало задължения към „КТБ“ АД (н), произтичащи от сключени между страните пет броя договори за банков кредит, съответно от 08.12.2011 г., 17.01.2013 г., 24.06.2013 г., 01.04.2014 г. и 26.11.2012 г., както следва за сумите от: към 29.10.2014 г. - 8 554 539,48 евро по договора за банков кредит от 08.12.2011 г.; към 18.09.2014 г. - 2 413 390,35 лв. по договора за банков кредит от 17.01.2013 г.; към 29.10.2014 г. - 974 082,60 лв. по договора за банков кредит от 24.06.2013 г.; към 29.10.2014 г. - 4 034 957,68 лв. по договора за банков кредит от 01.04.2014 г.; към 30.10.2014 г. - 22 748,49 лв. по договора за банков кредит от 26.11.2012 г.

Между страните не се спори за факта на извършените цесии и за възникналите между ищеца и ответника правоотношения във връзка с входираните в банката изявления за прихващане на „П.С.Х.“ ЕАД, както и за активните вземания по изявленията за прихващане. Безспорни между страните са и процесните договори за прехвърляне на цитираните вземания, за които „КТБ“ АД (н) е уведомена в периода между 19.09.2014 г. и 04.11.2014 г. Не е спорно също, че са налице предпоставките за прихващанията и същите са извършени с ликвидни и изискуеми вземания.

Предмет на производството по иск с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН е действието на изявлението, направено от кредитор, с което се прихващат вземания на банката в несъстоятелност, по отношение на останалите кредитори на несъстоятелността, като трябва да се установят фактите, при които прихващането ще е недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността.

 Спорът между страните касае приложението на закона за банковата несъстоятелност и конкретно разпоредбите относно ефекта на извършените прихващания, между вземанията на банката към ответника и вземанията на ответникът към банката, последните основани на цесии, т.е. придобити вземания от трети лица. 

Между страните се спори коя е приложимата редакция на чл. 59, ал.5  ЗБН, респективно кои са елементите от фактическия състав на преобразуващото право да се иска обявяване на относителната недействителност на процесните прихващания.

. Съгласно чл. 59, ал. 5 ЗБН в новата й редакция - ДВ., бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката, освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределението на осребреното имущество, е всяко прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения, което е извършено от кредитор или от банката  след началната дата на неплатежоспособността или след поставянето на банката под специален надзор, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако тази дата предшества датата на неплатежоспособност на банката.

 

При така събраните доказателства, представени от страните по настоящото дело, съдът от правна страна намира следното :

 

В старата си редакция чл. 59 ЗБН предвижда, че недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособност, независимо кога са възникнали двете насрещни задължения. С измененията, влезли в сила на 28.11.2014 г., законодателят регламентира, че недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределението на осребреното имущество, е всяко прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения, което е извършено от кредитор или от банката: 1. След началната дата на неплатежоспособността или 2. След датата на поставането на банката под специален надзор при условията и по реда, определени в глава единадесета, раздел VIII от ЗКИ, включващ наложена мярко по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако тази дата предшества датата по т. 1.

Съдът намира, че приложима към настоящия процес е действащата към момента на извършените прихващания редакция на чл. 59 ЗБН (ДВ, бр. 105/29.12.2011 г.). Освен това, разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН е материалноправна, поради което и съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗНА обратно действие може да й бъде придадено само по силата на изрична разпоредба, каквато в настоящия случай липсва и следователно новата редакция на чл. 59, ал. 5 от ЗБН се прилага занапред. Материалният закон действа занапред и се прилага само по отношение на факти и обстоятелства, настъпили след влизането му в сила.

В старата редакция на разпоредбата  (ДВ, бр. 105/29.12.2011 г.), е предвидено основание за относителна недействителност на прихващания на насрещни вземания между банката в несъстоятелност и неин кредитор, но само на изявления за прихващане, изхождащи от длъжника, т.е. банката, но не и спрямо изявления за прихващане от кредитор на банката, какъвто е и настоящият случай. Както е изложено в мотивите на решението по т.д. № 1302, ТК, 6 състав по описа на Софийски апелативен съд за 2017 г., нормата на чл.59,ал.5 от ЗБН в редакцията преди изменението през 2014г. е ясна и неддвусмислено сочи, че относително недействителни са само онези прихващания, извършени от длъжника, който по ЗБН е винаги банка, след началната дата на неплатежоспособност. В решенето на САС се прави се аналогия със съдебната практика установена по прилагането на чл.645, ал.4 от ТЗ, която е постоянна и непротиворечива, доколкото двете разпоредби са с еднакво съдържание и доколкото тази разпоредба при несъстоятелността на търговците не банки урежда недействителност единствено на прихващания извършени от длъжника в производството по несъстоятелност . Настоящия състав споделя тези изводи и също приема, че тълкуването на разпоредбата на чл.59,ал.5 от ЗБН в редакцията й преди изменението от 28.11. 2014г., приложима в настоящата хипотеза, процесните прихващания са преди изменението, има предвид прихващане извършено от длъжника или в конкретния случай това е КТБ АД, която е банката длъжник в провежданото спрямо нея производство по несъстоятелност.  Процесните прихващания не са извършени от банката длъжник, а от длъжник на банката, който след цесиите е станал и неин кредитор. Процесните прихващания, за които са предявени и настоящите искове по чл. 59, ал. 5 от ЗБН, са извършени преди 28.11.2014 г. и правните им последици, изразяващи се в погасяване на насрещните еднородни вземания до размера на по-малкото, са настъпили преди тази дата. Фактическият състав на прихващанията е бил осъществен преди 28.11.2014 г., като от изложеното дотук следва, че към настоящия случай е приложима старата редакция на чл. 59 ЗБН. Изложените от ищцовата страна твърдения са предвидени в хипотезата на чл. 59 от ЗБН, но в неината нова редакция, обнародвана в ДВ, бр. 98 от 2014 г. и не е предвидено от законодателя обратно действие на същата. Преценката дали прихващанията са действителни се прави с оглед действащата към момента на извършването им материалноправна норма. Съгласно действащата към този момент редакция на чл. 59 от ЗБН кредитор може да извърши прихващане със свое задължение към банката, ако преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, двете задължения са съществували и са били насрещни, еднородни и изискуеми. В настоящия случай са били налице предпоставките, описани в действащия към момента чл. 59 от ЗБН, поради което процесните прихващания са породили своя погасителен правен ефект и за двете страни.

 

Предвид на така изложените съображения съдът намира, че не са налице предпоставките на закона за прогласяване на относителна недействителност на извършените от ответника прихващания  и искът с пр.осн.чл.59,ал.5 от ЗБН следва да се отхвърли изцяло като неоснователен.

  При този изход на спора ищецът следва да заплати ДТ по см. На СГС 4 % върху цената на иска, а на ответника П.с.х. ЕАД разноски за  юристконсултско възнаграждение в размер на 400 лв.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И       :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „К.Т.Банка“ АД (н), ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** срещу „П.С.Х.“ ЕАД, ***, искове с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН за обявяване недействителността по отношение на кредиторите в производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД (н), извършените от „П.С.Х.“ ЕАД прихващания с изявления с вх. № 8889/19.09.2014 г., № 8885/19.09.2014 г., № 10221/30.10.2014 г., № 8900/19.09.2014 г., № 10505/03.11.2014 г., № 8907/19.09.2014 г., № 8908/19.09.2014 г., № 8901/19.09.2014 г., № 8895/19.09.2014 г., № 8886/19.09.2014 г., № 8897/19.09.2014 г., № 8904/19.09.2014 г., № 8905/19.09.2014 г., № 8892/19.09.2014 г., № 8882/19.09.2014 г., № 8893/19.09.2014 г., № 9401/16.10.2014 г., № 10409/31.10.2014 г., № 10838/04.11.2014 г., № 10834/04.11.2014 г. и № 10836/04.11.2014 г.

ОСЪЖДА „К.т.б.“ АД (н), ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата от 966 429.97 лева / деветстотин шестдесет и шест лева четиристостин двадесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки/! – държавна такса за воденето на настоящото производство.

ОСЪЖДА „К.т.б.“ АД (н), ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „П.С.Х.“ ЕАД, *** разноски в размер на 400 лева / четиристотин лева/ на осн.чл.78,ал.8 ГПК .

Решението е постановено при участието на „П.И.Б.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** в качеството му на трето лице помагач на страната на „П.С.Х.“ ЕАД. 

  РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от уведомяването пред САС.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: