Р Е Ш Е Н И Е
№ 257
гр. Русе,
15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - РУСЕ, в открито заседание на 29
септември , през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
Членове: ГАЛЕНА ДЯКОВА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при
секретаря Бисерка Василева и с участието на прокурора Радослав Градев, като разгледа докладваното от съдия Димитрова КАНД № 220 по описа на съда за 2021
г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2
от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от Глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на дирекция „
Инспекция по труда“-Русе против Решение
№ 260211 от 23.04.2021 г., постановено по АНД № 1911/2020 г. по описа на
Районен съд - Русе, с което е отменено Наказателно постановление №18-001520/2020г.
на Директора на Инспекция по труда – Русе, с което за нарушение на чл.3, ал. 1,
т. 1, б. „в" от Наредла № 5 от 29.12.2002г. за съдържанието и реда за
изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, на основание чл.414 ал.1 от КТ, на ЕТ „ПОЛИ- КАМЕН ЧАКАЛОВ", ЕИК:*********, в качеството му на
работодател е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер
на 2000лв.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност
на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира
се да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се потвърди изцяло
НП.
Касационният ответник – ЕТ „ПОЛИ- КАМЕН
ЧАКАЛОВ", чрез процесуален
представител адв.П.И. в депозиран по делото писмен отговор на касационната
жалба оспорва основателността на жалбата. Подробни доводи се излагат и в с.з.
Претендират се разноски по представен списък.
Становището на представителя на ОП – Русе е, че
жалбата е неоснователна.
Съдът, като
съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, и
отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
Районният
съд е събрал и обсъдил ангажираните от страните доказателства, въз основа на
които е установил фактическа обстановка, по която страните не спорят. Административно
наказателната отговорност на ответника е била ангажирана за нарушение на чл.3, ал.1, бук.”В” от Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по
чл.62, ал.5 от Кодекса на труда, за това че
в 3-дневен срок от издаване на постановлението по реда на чл. 405а от КТ
работодателят- ответник не
изпратил уведомление за това до ТД на НАП, поради което на основание
чл.414 ал.1 от КТ му било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на
2000лв.
За да
постанови обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение, районният съд
е приел, че административното
нарушение е безспорно доказано, но издаденото наказателното постановление е
незаконосъобразно, поради неправилна правна квалификация както на
административното нарушение, така и на приложената санкционната разпоредба,
като са развити подробни съображения
Административният съд напълно споделя изводите на
районния съд като намира въззивното съдебно решение за постановено при правилно
прилагане на закона. Наведените касационни оплаквания са неоснователни.
Касационната инстанция намира обжалваното
решение за постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите
факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по
изискуемия процесуален ред
Правилно е установен
правнорелевантния факт, но не е посочена
приложимата нарушена правна норма и дадената правна квалификация в отмененото
НП е неправилна , в резултат на което е правилен извода в оспореното решение, че
материалният закон е приложен неправилно и административно - наказателната
отговорност на ответника е била ангажирана на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 1
от Наредба № 5 от 29.12.2002 г.
за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, вместо по чл. 414, ал. 3 във вр. с чл. 62, ал. 3 от КТ. Настоящата инстанция напълно
споделя изводите в оспореното решение, че неправилното
посочване на нарушена разпоредба от материалния закон, особено като се има
предвид, че нарушението е следвало да се квалифицира като такова по чл.
62, ал. 3 от КТ, вместо което е квалифицирано по разпоредба на подзаконов
нормативен акт, е довело и до неправилно приложение на санкционна разпоредба, след като в чл. 62 ал.3 КТ е
предвидена изрична специална санкционна разпоредба на чл.
414, ал. 3 от КТ,
която дерогира общата посочена в НП.
ВАС в мотивите си към ТР
8/2021г. по т.д.1/2020г.изрично се позовава на практиката на ЕСПЧ, съгласно
която Конвенцията изисква обвиненият да бъде информиран подробно не само за
действията, за които се твърди, че е извършил, т.е. фактите, на които се
основават обвиненията, но и за правната квалификация, която им се дава, което
се явава основа на правото на защита и справедлив съдебен процес. В тази връзка
като е отменил оспореното пред РРС наказателно постановление съдът е постановил
правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Посоченото по – горе в
настоящите мотиви е достатъчно за обосноваване на правилността на решението на
РРС и незаконосъобразността на НП , поради което АС – Русе намира, че не следва да обсъжда останалите
доводи на страните, в т.ч. възраженията по писмените бележки на ответната
страна.
С оглед
разпоредбите на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
основателно е искането от процесуалния представител на ответната страна за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение при липса на възражение за
прекомерност на същите,депозирани в срок
Към
отговора на касационната жалба е представено адвокатско пълномощно и договор за
правна защита и съдействие, от който е видно, че уговореното адвокатско
възнаграждение в размер на 450 лв. е заплатено изцяло и в брой. Процесуалният
представител на административнонаказващият орган и касационен жалбоподател не е
направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Поради изложеното следва Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда", гр. София, в чиято структура се намира издателят на наказателното
постановление, да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сторените разноски
за адвокатско възнаграждение в посочения размер .
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 260211 от
23.04.2021 г., постановено по АНД № 1911/2020 г. по описа на Районен съд - Русе
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", гр. София ДА
ЗАПЛАТИ на ЕТ „ПОЛИ- КАМЕН ЧАКАЛОВ", ЕИК:*********,гр.Русе ,ул.
Райко Даскалов“ 21, представлявано от К.С.Ч. , сумата от 450 лева,
разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.