№ 60
гр. Пловдив , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Люб. Митев
като разгледа докладваното от Красимир К. Коларов Въззивно търговско
дело № 20215001000406 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
От Н.а.п. е обжалвано Решение № 21065 от 15.04.2021 г., постановено от Кърджалийския
окръжен съд по т. д. № 90/2020 г., с което съдът е решил следното:
„ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.а.п., в качеството на кредитор, срещу ЕТ „С.-С.Г.” /в
несъстоятелност/, в качеството на длъжник, по отношение на който е открито производство
по несъстоятелност, иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, във вр. с чл. 722, ал. 1, т. 1
ТЗ, за установяване на поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ на публични
вземания в общ размер на 87 209.14 лева, представляващи задължения за данъци и за
задължителни осигурителни вноски, като обезпечени с наложен от публичен изпълнител
запор, вписан в Ц.р.о.з. под № ..., въз основа на издадено по реда на ДОПК от публичен
изпълнител при ТД на НАП - П., офис К., Постановление за налагане на обезпечителни
мерки с изх. № .../... г., като неоснователен.
ЕТ „С.-С.Г.” /н/ е без становище.
Синдикът А.Н. е на мнение, че въззивната жалба е неоснователна.
Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази становищата на страните,
съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:
1
Искът е по чл. 694, ал. 1, т. 2 ТЗ, а въпросът е, дали процесните приети вземания притежават
характеристиката на „обезпечени“ по смисъла на чл. 686, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 722, ал. 1, т.
1 ТЗ.
Отговорът е отрицателен.
Вземания на НАП, до размер на сумата от общо 82 444.35 лева, са били обезпечени
единствено чрез налагането на „Запор върху налични и постъпващи суми по банкови
сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите,
както и суми, предоставени за доверително управление“ в банките „Р.б.“ АД и „Ц.к.б.“ АД“
– вж. Постановлението за налагане на обезпечителни мерки с изх. № ... от 22.07.2019 г. (л.
60).
Налагането на обезпечителната мярка запор обаче – само по себе си – не правосъздава за
запорираното вземане материалната привилегия по чл. 136, ал. 1 ЗЗД за предпочтително
удовлетворение, такова право на предпочтително удовлетворение никога и при никакви
условия не е съществувало и при удовлетворяването на конкуриращи се (обезпечени със
запор или необезпечени) вземания в индивидуалното принудително изпълнение, ако
изпълнението е било насочено върху предмета на обезпечението (чл. 459, ал. 1, във вр. с чл.
457, ал. 1 ГПК).
Запорът, наложен по реда на ДОПК или ГПК сам по себе си не прави обезпеченото чрез него
вземане „заложено вземане“ по смисъла на ЗОЗ, нито обезпеченият чрез запора кредитор –
„заложен кредитор“. Което означава, че разпоредбата по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, има предвид
само запори, допуснати и наложени при предпоставките и по реда на ЗОЗ – запори, които
обезпечават изпълнението само върху заложени по реда на ЗОЗ вземания (чл. 35, ал. 3 ЗОЗ),
а не – върху всякакви други незаложени по реда на ЗОЗ вземания, само защото те са били
обезпечени с наложен върху тях запор.
Обратното тълкуване позволява едностранното и само оповестително вписване по реда на
чл. 4 ЗОЗ да промени (да подмени) създадените чрез закона (чл. 136, ал. 1 ЗЗД) привилегии
при принудителното удовлетворяване на вземанията, което е недопустимо. Затова трябва да
се приеме, че предметният обхват на разпоредбата по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, включва не
просто вземания, чието събиране е обезпечено със запор, макар и вписан в по реда на ЗОЗ, а
само заложени вземания, чието събиране е обезпечено с вписан по реда на ЗОЗ запор. Или
казано иначе – само в случай, че запорът е бил наложен върху такова вземане, което е
имущество по чл. 4 ЗОЗ.
Предявените от НАП вземания не са имущество по чл. 4 ЗОЗ и нито длъжникът ЕТ „С.-
С.Г.“ /н/ е залогодател, нито кредиторът НАП е заложен кредитор.
Затова обжалваното решение на окръжния съд – като краен резултат – е законосъобразен
отговор на поставения пред съда спор и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК, ще следва да се потвърди.
2
Ето защо Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 21065 от 15.04.2021 г., постановено от Кърджалийския
окръжен съд по т. д. № 90/2020 г.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3