Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Ловеч, 25.10.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при
секретаря Татяна Тотева и в присъствието на прокурора Светла Иванова, като
разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. № 144/2021г. по
описа на Административен съд Ловеч, за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение
№ 260074/18.08.2021г., постановено по н.а.х.д. № 1005/2020г., Ловешки районен
съд, втори състав е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление
(НП) № 20-0906-001077/22.10.2020г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
Ловеч, с което на Д.М.Б. и адрес ***, за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от
Закон за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, а на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му били отнети 10 контролни
точки.
Така
постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от
надлежно легитимирано лице – Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Ловеч,
страна по н.а.х.д. № 1005/2020г. по описа на Ловешки РС.
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че АУАН е прекратен на
основание чл.33, ал.2 от ЗАНН и е бил изпратен на Районна прокуратура Ловеч, за
което се представят доказателства. Предвид на това се излага, че нарушението е
доказано по безспорен начин и НП е правилно и законосъобразно. Моли се да се
отмени първоинстанционното решение и се потвърди обжалваното НП.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, се представлява от упълномощен
юрисконсулт, който поддържа жалбата на заявените в нея основания и излага
съображения по същество на спора за неправилност на съдебното решение,
респективно за законосъобразност на обжалваното НП.
Ответната
страна, редовно призована, в съдебно заседание не се явява и не се представлява.
В представена по делото писмена молба оспорва касационната жалба и излага
съображения за правилност на постановения съдебен акт.
Представителят
на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за основателност на
касационната жалба.
Административен
съд Ловеч, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери
обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби
срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК.
Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените
в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция
да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението
с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело,
съдът намира касационната жалба за основателна. Аргументите за това са
следните:
Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
първоинстанционният съд приел за установено, че на 22.10.2020г. Началникът на
сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Ловеч издал Наказателно постановление №
20-0906-001077 срещу Д.М.Б., за това, че на 16.09.2020г., около 09:20 часа, по
ул.„****“ в гр.Ловеч, до Градския стадион, с посока на движение за с.****, управлявал
мотоциклет марка „****“, който не е бил регистриран по надлежния ред, нарушение
по чл.140, ал.1 от ЗДвП. В обстоятелствената част на НП е посочено, че с постановление
№1964/20.10.2020г. Района прокуратура гр.Ловеч е отказала да образува досъдебно
производство за извършено престъпление по чл.345, ал.2, във връзка с ал.1 от НК
и го е изпратила за налагане на административно наказание по ЗДвП. От административнонаказателната преписка било
установено, че първоначално е бил съставен АУАН бланков №013824 от 16.09.2020г.,
срещу Б., с изложена в него идентична фактическа обстановка и в който АУАН е
посочено, че е извършено нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Д.Б.
не е вписал възражение, подписал и получил препис от акта.
В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН Б. представил пред Началника на сектор ПП при ОДМВР
Ловеч писмено възражение, с което оспорил констатациите по съставения му АУАН
относно вмененото му нарушение и мястото, където според актосъставителя е било
установено. Въз основа на възражението била назначена проверка от Началника на
ПП, която приключила с доклад рег.№ 906р-6494 от 25.09.2020г., в който се
предлагало съставения АУАН с бланков № 013824 да бъде изпратен на Районна прокуратура
гр.Ловеч по компетентност, предвид налични данни за извършено престъпление по
чл.345, ал.2 от НК. С постановление за отказ от образуване на досъдебно
производство от 20.10.2020г. на наблюдаващия преписката прокурор е било
отказано образуването на такова на основание чл.213, ал.1, във връзка с чл.24,
ал.1, т.1, предл.1-во от НПК – липса на извършено престъпление, поради явна
незначителна обществена опасност на деянието. Постановено е било препис от
постановлението да се изпрати на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Ловеч за
налагане на административно наказание по ЗДвП на Д.Б..
За да
отмени НП районният съд е приел, че административно-наказателното производство
срещу Д.Б. е започнало със съставянето на АУАН №013824/16.09.2020г. и не е било
прекратено, дори и след като преписката е била изпратена на РП Ловеч. Приел е,
че в случая, на практика са налични две административнонаказателни
производства, касаещи едно и също деяние – едното инициирано със съставянето на
АУАН №013824/16.09.2020г., а второто образувано въз основа на прокурорското
постановление за отказ да се образува наказателно производство. В резултат на
тази фактология, би стоял на обсъждане въпросът относно приложението на
правилото ne bis in idem и какви ще са последиците от наличието на висящото
административнонаказателно производство, започнало със съставянето на АУАН. При това положение е приел, че за жалбоподателя е
неясно въз основа на кой акт е издадено НП срещу него, въз основа на какви
доказателства почиват изводите на наказващия орган за извършено нарушение,
какви ще са последиците за него от съставения му АУАН. За да отмени обжалваното НП, решаващият
състав е изложил още, че при издаването му, в уводната част е следвало да бъде
посочен актът въз основа на който се издава. Такова посочване липсва, поради
което НП е било издадено в нарушение на императивно вменените изисквания за
съдържанието на същото, в частност в нарушение на нормата на чл.57, ал.1, т.3
от ЗАНН. Декларативното отразяване в обстоятелствената му част, че в правната
действителност е налице постановление №1964/20.10.2020г. на прокурор при РП
Ловеч, а по-надолу в диспозитива, че НП се издава на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, не може да се приеме като изпълнение на изискването на чл.57, ал.1, т.3
от ЗАНН.
Настоящият състав намира
посочените касационни основания на касатора за основателни, а решението –
предмет на проверка в настоящото производство, за валидно и допустимо, но
постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон.
Съгласно чл.33, ал.2 от ЗАНН, при
констатиране на признак/признаци на извършено престъпление
административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се
изпращат на съответния прокурор. Съгласно чл.36, ал.1 и ал.2 от ЗАНН,
административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за
установяване на извършеното административно нарушение. Без приложен акт
административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато
производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да
образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган.
АУАН и Постановление на прокурора
за отказ да се образува наказателно производство са различни и самостоятелни
основания за издаване на НП, по аргумент от чл.36, ал.2 от ЗАНН. Както бе изложено, чл.33, ал.2 от ЗАНН задължава наказващия орган да
прекрати образувано АНП и да изпрати материалите на съответния прокурор в
случаите, когато се установи, че деянието, за което е образувано
административнонаказателно производство, съставлява престъпление. Цитираната
норма е императивна и определя изрично поведението на наказващия орган.
В
настоящия случай е налице образуване на административнонаказателно производство
със съставянето на АУАН №013824/16.09.2020г. След извършената по възражението
на Б. проверка, административно-наказателното производство е било прекратено с
резолюция на административнонаказващия орган на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН,
положена върху съставения АУАН №013824/16.09.2020г. и преписката е била
изпратена на Районна прокуратура Ловеч. Действително този АУАН не е бил
приобщен в материалите по въззивното дело, но е представен с касационната жалба
и приет от касационната инстанция на основание чл.229, ал.1 от АПК. Съгласно
чл.107, ал.2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), съдът събира
доказателствата по направените от страните искания, а по свой почин - когато
това се налага за разкриване на обективната истина. Предвид залегналото и в
наказателното производство служебно начало решаващият състав е следвало да го
изиска. След като не е съобразил и изискал служебно доказателства за изясняване
на обстоятелството дали административнонаказателното производство започнало със
съставянето на АУАН е прекратено, каквото задължение има по силата на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.107, ал.2, предложение второ от НПК, първоинстанционният
съд е допуснал съществено процесуално нарушение. Предвид на това районният
съдия е нарушил принципа за разкриване на обективната истина, съгласно чл.13 от НПК, във връзка с чл.107, ал.2, предл. второ от НПК и е взел решение, без да е
провел пълно изследване на всички обстоятелства по делото, съгласно чл.14, ал.1
от НПК.
По
изпратената в Районна прокуратура Ловеч административно-наказателна преписка, наблюдаващият
прокурор е издал Постановление за отказ да се образува досъдебно производство и
е изпратил преписката на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Ловеч за
налагане на административно наказание по ЗДвП на Д.М.Б. за нарушението,
посочено в АУАН. Въз основа на Постановлението на Районна прокуратура Ловеч е
издадено и обжалваното пред районния съд НП. Както бе посочено по-горе чл.36, ал.2 от ЗАНН дава
възможност на АНО да издаде НП без съставяне на АУАН в случаите, когато
производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да
образува наказателно производство и преписката е препратена на наказващия
орган. В този случай е налице трансформация от наказателно в
административнонаказателно производство, като прекратяването в хипотезата на
чл.33, ал.2 от ЗАНН е специфичен случай, който не изключва възможността за
последващо санкциониране на нарушителя в случай, че прокурорът откаже да
образува или прекрати образуваното наказателно производство с постановление,
като препрати (върне) преписката на наказващия орган.
Предвид изложеното не сме
изправени пред две административно-наказателни производства, касаещи
едно и също деяние – едното инициирано със съставянето на АУАН
№013824/16.09.2020г., а второто образувано въз основа на прокурорското
постановление за отказ да се образува наказателно производство, тъй като
образуваното с АУАН производство е било своевременно прекратено, а НП е издадено
въз основа на прокурорското постановление за отказ за образуване на досъдебно
производство, каквато възможност разписва чл.36, ал.2 от ЗАНН. В случая не е налице и
едновременно наказване на лицето за едно и също деяние, а е реализирана само
административнонаказателната отговорност на Б. и то преди изтичане на
давностните срокове по ЗАНН в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН.
Настоящият касационен състав
намира, че НП не страда от пороци, които да водят до неговата отмяна,
респективно издадено в нарушение на чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН, както е посочено
от районния съд. В обстоятелствена (уводната) част на НП е посочено прокурорското
постановление с номер и дата, и с пояснението, че районна прокуратура отказва
да образува досъдебно производство и изпраща преписката за налагане на
административно наказание по ЗДвП. Посочено е и основанието, на което се издава
НП – чл.36, ал.2 от ЗАНН. В този случай не се установяват от касационната
инстанция съществени нарушения, които да водят до ограничаване правото на
защита на наказаното лице.
Задължение на първоинстанционния
съд е служебно да извърши цялостна проверка на законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление (както за допуснати процесуални нарушения
при издаването на АУАН и НП, така и по същество относно съставомерността на
административното нарушение и приложението на материалния закон). Решаването на
делото по същество от касационната инстанция е обективно невъзможно, доколкото
районният съд не е обсъждал доводите на жалбоподателя, свързани с
незаконосъобразност на обжалваното НП, и не е формирал изводи за фактическите и
правни установявания, свързани с тези доводи. Поради изложеното настоящия
съдебен състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено като
неправилно и върнато на друг състав на същия съд за ново разглеждане с излагане
на мотиви по приложението както на процесуалния, така и на материалния закон.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1, изр. последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл.2 и
чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Ловешки административен съд, втори касационен
състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 260074 от 18.08.2021
г., постановено по н.а.х.д. №1005/2020г. на Ловешки районен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане
от друг състав на Ловешки районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: