№ 246
гр. М., 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – М., ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Р. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ИРЕНА ЦВ. П.А
като разгледа докладваното от Р. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20251630200999 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 846378-F833176/26.08.2025 година,
издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново,
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, на „А.“ ЕООД с
ЕИК ХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление: град М. ул. „Г.М.“ № 5,
управлявано от К. Й. И., представлявано от прокуриста Б. И. Б., за нарушение
на чл.59а, ал.1 от Наредба № Н-18/ от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията
към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин във вр. с чл.118, ал.10 от ЗДДС,
на основание чл.185, ал.2, изречение второ от ЗДДС е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 000,00
(хиляда) лева.
Недоволен от издаденото НП „А.“ ЕООД с ЕИК ХХХХХХХ, чрез
процесуалния си представител прокуриста Б. И. Б., обжалва същото с
оплакване за неправилност и незаконосъобразност. Поддържа за допуснати
нарушения на процесуалните правила по връчване на АУАН, както и оспорва
извършването на нарушението. Моли съда да отмени изцяло атакуваното,
като издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
По същество поддържа жалбата и в писмено становище, чрез прокуриста Б. И.
Б. доразвива доводите си за отмяна.
Въззиваемата страна редовно призована, се представлява от
юрисконсулт А.М.. Поддържа, че издаденото НП е правилно и
1
законосъобразно, нарушението е осъществено от обективна и субективна
страна, поради което моли за неговото потвърждаване.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания,
намира за установено следното:
Дейността на дружеството жалбоподател „А.“ ЕООД е търговия с
препарати за растителна защита, торове, семена, зърно, гориво и транспортни
услуги. Дружеството разполага с материална и техническа обезпеченост за
извършване на дейността, за което има издадени съответните лицензи. „А.“
ЕООД разполага със собствена бензиностанция, находяща се в гр. М., ул.
,,Г.М.“ № 5. Продажбите на горива за потребление, се регистрират и отчитат
чрез електронна система с фискална памет /ЕСФП/, свързана с нивомерна
система и с измервателна система, регистрирани в НАП под №
4766194/26.11.2024г. одобрена със свидетелство на БИМ № 169FЅ/01.04.2019г.
Дружеството разполага с 1 брой резервоар за съхранение на гориво с
максимален обем – 53 228 литра, както и със 7 броя транспортни средства, с
монтирани средства за измерване и с необходимите регистрации за
извършване на дейност, свързана с нефт и продукти от нефтен произход на
Министерството на икономиката, съответно за търговия на дребно и
транспорт на нефт и продукти от нефтен произход.
Свидетелите по настоящето производство Д. В. Д. и П. И. П. са
служители на Националната агенция за приходите при Централно управление.
На 17.03.2025г. свидетелят Д. В. Д. извършил проверка в търговски обект по
смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС - ,,нафтопункт“, находящ се на адрес: гр.
М., ул. „Г.М. № 5, стопанисван от „А.” ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ХХХХХХХ.
При проверката установил, че в обекта има монтирана и въведена в
експлоатация електронна система с фискална памет ЕСФП модел „Ойл Сис
2.0-Д-КL” c централно регистриращо устройство РС и Фпр Datecs FР-800 с
ИН на ФУ ОЅ005247 и ИН на ФП 58009132 с нивомерна система FAFNIR
VІЅУ- Х ДР:4914, с измервателна система МС 5ххТ10496, регистрирана в
НАП под №4766194/26.11.2024г., одобрена със свидетелство на БИМ №
169FЅ/01.04.2019г.
При проверката установил и следните продажби:
На 10.02.2025г. е продадено и доставено дизелово гориво 4000.00 литра
на ,,Е.А.“ ЕООД с фискален бон № 780/10.02.2025г. по който е издадена
фактура № **********/10.02.2025г. от ,,А.“ ЕОО. Горивото е доставено с
транспортно средство, собственост на продавача - марка М. рег. №
ХХХХХХХ.
На 10.02.2025г. е продадено и доставено дизелово гориво 5 000.00 литра
на ЗП „В.Б.К.“ с фискален бон № 778/10.02.2024г. по който е издадена фактура
№ **********/10.02.2025г. от ,,А.“ ЕООД. Горивото е доставено с
транспортно средство, собственост на продавача - марка М. рег. №
ХХХХХХХ.
2
На 05.02.2025г. е доставено и продадено дизелово гориво с 5000.00
литра на ЗП „А.Р. И.“ ЕООД с фискален бон № 736/05.02.2025г. по който е
издадена фактура № **********/05.02.2025г. от ,,А.“ ЕООД с ЕИК по
БУЛСТАТ ХХХХХХХ. Горивото е доставено с транспортно средство,
собственост на продавача марка М. рег. № ХХХХХХХ.
За установените факти и обстоятелства е съставен Протокол за
извършена № 0004739/17.02.2025г. и Протокол № 2034805/28.03.2025г.
Безспорно е доказано и че за посочените в трите фактури покупко продажби
от страна на ,,А.“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ХХХХХХХ са издадени всички
изискуеми документи, подадени са уведомления до НАП, платени са данъците
и съответните акцизи. Приложени са декларации от земеделските стопани
контрагенти по процесните фактори, съгласно които закупеното количество
нефтени продукти е за „собствени нужди“, т.е. същите са „краен потребител“
съгласно §1, т.69 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС.
След анализ на извършените продажби по-гореописаните фактури
свидетелят Д. приел, че ,,А.“ ЕООД е осъществило „търговия на едро“,
въпреки че в хода на проверката се установило, че дружеството не притежава
издадено от Министерството на икономиката и индустрията Удостоверение за
търговия на едро с нефт и нефтени продукти.
Заключението си, че извършените продажби по своето естество
представляват търговия на едро, свидетелят Д. извел въз основа на получено
становище № 12-00311/17.04.2025 година от Директора на дирекция
„Администриране и контрол на икономическите дейности“ към
Министерството на икономиката и индустрията. Посоченото становище е
изпратено след направено нарочно запитване № 60-30-921/14.04.2025 година
от страна на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ Велико Търново по повод на констатиран идентичен случай.
В хода на проверката свидетелят Д., счел че при посочените по-горе
продажби и при установеното, че нефтените продукти са заредени на
транспортно средство, собственост на продавача и доставени на тримата
земеделски производители, то дружеството жалбоподател е загубило
качеството си на „краен разпространител“ и е осъществило „търговия на
едро“. Дружеството „А.“ ЕООД в качеството си на ДЗЛ – доставчик по
доставка на течни горива е задължено да подава в НАП данни за доставката и
движението на доставените количества течни горива, както и за промяната в
тях, а именно данни чрез ЕДД /Електронен документ за доставка/ -
Приложение № 22 или ЕДП /Електронен документ за получаване/ -
Приложение №23.
Такива е констатирано, че не са подадени и на това основание издал
АУАН № F 833176/04.07.2025 година за нарушение на чл.59а, ал.1 от Наредба
№ Н-18/ от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
3
електронен магазин във вр. с чл.118, ал.10 от ЗДДС. Актът бил съставен в
присъствието на упълномощен представител на дружеството и бил подписан
от него.
В законоустановения срок срещу АУАН № F 833176/04.07.2025 година,
постъпило възражение вх. № 55-121129/11.07.2025 година.
След запознаване с административнонаказателната преписка АНО издал
атакуваното НП. Описаната фактическа обстановка се установява от
доказателствата събрани в хода на настоящето производство. Настоящият съд
кредитира свидетелските показания на разпитаните в хода на производството
свидетели, тъй като същите дават сведения относно факти и обстоятелства,
който са възприели лично.
Съдът кредитира с доверие и изложеното в собственоръчно написаните
декларация от земеделските производители, посочени в трите фактури
предмет на настоящото производство – същите не бяха оспорени и от страните
в процеса.
Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения срок,
от лице имащо право да обжалва и същата е процесуално ДОПУСТИМА.
От приложената по делото Заповед на Изпълнителния директор на НАП
се установява, че актосъставителят по делото е оправомощен със Заповед №
З-ЦУ-30-875/23.06.2025 година, да съставя актове за установяване на
административни нарушения по ЗДДС. НП също е издадено от компетентно
длъжностно лице - Началника на отдел „Оперативни дейности“ Велико
Търново.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок. От своя страна,
обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния
преклузивен срок. Спазени са сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34
ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална
страна.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са съобразени
императивните процесуални правила при издаването и на двата
административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН.
Налице е пълно съвпадение между приетите за установени от органите
фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в
атакуваното НП. Описанието на релевантните към фактическия състав на
нарушението факти е изчерпателно, отразява надлежно всички признаци на
ангажираната като нарушена правна норма, като удовлетворява напълно
изисквания за пълнота на обвинителната теза и позволява адекватното
упражняване на реципрочното и право на защита. Изразената в санкционния
акт властническа воля е логически и достъпно структурирана.
4
Неоснователни са възраженията на жалбоподателят, че АУАН е връчено
на неоправомощено за това лице, тъй като в материалите по производството е
приложено нотариално заверено пълномощно на лицето, на което е връчен
акта, видно от което същото е упълномощено да представлява ,,А.“ ЕООД
пред данъчните власти.
При разглеждане на делото по същество съдът намира, че жалбата се
явява изцяло ОСНОВАТЕЛНА.
В конкретния случай безспорно е установено, че ,,А.“ ЕООД с ЕИК
ХХХХХХХ е осъществило сделките по продажба на нефтени продукти така
както са описани в обстоятелствената част на АУАН № F 833176/04.07.2025
година и на атакуваното НП.
Установено е и обстоятелството, че дружеството жалбоподател
притежава удостоверение за „търговия на дребно“, но не и удостоверение за
„търговия на едро“, както и че продаденото гориво е отчетено чрез ЕСПФ на
обекта, сделките по процесните фактури са отразени по съответния ред и са
заплатени всички данъци и акцизи по тях и не са настъпили вреди за бюджета.
Доказано е качеството на „краен потребител“ на лицата, контрагенти по
тези сделки. При така безспорно установеното обжалваното НП е издадено
въз основа на становище от Министерството на икономиката и индустрията на
л.93 и л.94 от делото, съгласно което „когато крайните потребители се
зареждат от бензиностанцията (поради отчитането на горивото чрез ЕСПФ на
обекта), би могъл да се направи извод че тази дейност попада в обхвата на
дефиницията за ,,търговия на дребно“, по смисъла на ЗАРИДСНПНП. Ако,
обаче, извършеното зареждане не е на краен потребител, то дейността попада
в обхвата на дефиницията за „търговия на едро“, по смисъла на
ЗАРИДСНПНП.“
Въз основа на установената фактическа обстановка въззивният съд
намира, че в конкретния случай не е установено, че при сключването на
сделките по трите процесни фактури дружеството е действало като „търговец
на едро“.
Мотивите за това са следните: Съгласно изпратеното становище на
Министерството на икономиката и индустрията, след като продаденото
гориво е отчетено чрез ЕСПФ на обекта, фактурирано е по съответния ред,
заплатени са всички данъци и акцизи за него, поради което не са настъпили
каквито и да било щети за фиска, то следва да се приеме, че зареждането е
извършено от бензиностанцията собственост на жалбоподателят. В
конкретния случай това обстоятелство е безспорно установено. Установено е
също така, че продуктите от нефтен произход са продадени на краен
потребител – земеделски производители.
Неоснователно е заключението на свидетелят Д., че след като горивото е
заредено първо в специализирано МПС, собственост на продавача и доставено
на крайният потребител, е не е заредено директно от бензиностанцията, то
продавача на това основание губи качеството си на „краен разпространител“.
5
Основание за този извод въззивният съд намира и изпратено становище
от Министерството на икономиката и индустрията, съгласно което, както вече
бе посочено, след като горивото се отчита през ЕСПФ на обекта по
установения ред, с всички произтичащи от това последици, то безспорно е
налице зареждане от бензиностанция. Обстоятелството, че горивото е
доставено до клиента от бензиностанция, а не клиента е отишъл до
бензиностанцията е технически въпрос, свързан с търговската практика на
всеки търговец и при спазване на всички останали изисквания за
осъществената продажба, не следва да се тълкува в негова вреда.
В случая актосъставителят и АНО са възприели противоположното на
изложеното в становището. При тези обстоятелства според въззивния съд не
може да се приеме, че е установено нарушение такова какво е описано в
атакуваното НП. Установено е и че нарушението, за което е съставен АУАН и
издадено НП, не е от кръга на „обикновените“ или „типични“ за нарушенията
по смисъла на закона, което от своя страна е наложило изпращането на
изрично запитване дали идентичен случай като процесния представлява
нарушение.
От показанията на свидетелят Д. се установи, че получаването на такива
становища е обичайна и често използвана практика, при осъществяване на
дейността на служителите на НАП. Същевременно при запознаване с
въпросното становище въззивния съд констатира, че извършеното от
дружеството жалбоподател в процесния случай би следвало да се приеме за
„търговия на дребно“ съгласно изложеното в него.
При така установеното въззивният съд намира, че издаденото НП е
неправилно и назаконосъобразно, тъй като търговската дейност осъществена
от ,,А.“ ЕООД по процесните продажби на дизелово гориво, не следва да се
квалифицира като „търговия на едро“.
При осъществяване на дейността дружеството жалбоподател е
действало в кръга на притежаваното от него Удостоверение за търговия на
дребно с нефт и продукти от нефтен произход, (л.21), като продаденото гориво
е от бензиностанция /отчетено през ЕСПФ на обекта/, сделките са коректно и
навременно осчетоводени и продаденото гориво е на земеделски
производители, които имат качеството на „крайни потребители“.
Обстоятелството, че горивото е заредено от бензиностанцията на
специализирано МПС, собственост на търговеца и доставено на крайния
потребител, по никакъв начин не променя горепосоченото, не води до
загубване на качеството му на „краен разпространител“ или пък води до
променя на характера на осъществяваната дейност.
На основание гореизложеното, атакуваното НП следва да бъде
отменено. В хода на производството разноски са претендирани само от
въззиваемата страна, които с оглед изхода на делото не се дължат.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от
ЗАНН, съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 846378-F833176/26.08.2025
година, издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности“ Велико
Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което
на „А.“ ЕООД с ЕИК ХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление: град
М. ул. „Г.М.“ № 5, управлявано от К. Й. И., представлявано от прокуриста Б.
И. Б., за нарушение на чл.59а, ал.1 от Наредба № Н-18/ от 13.12.2006 г. във вр.
с чл.118, ал.10 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр. второ от ЗДДС е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на
1 000.00 (хиляда) лева изцяло, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-М. в 14-дневен
срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – М.: _______________________
7