Решение по дело №2458/2022 на Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

 

№  2484

 

гр. Пловдив,  21.12.2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ

                                                                                                   

при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2458 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. Производството и исканията на страните:

1. Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 171, ал.1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ).

2. Образувано е по жалба на Г.И.О., ЕГН **********, адрес: ***, срещу Заповед № ЗЛС-62/14.09.2022 г., издадена от командир на военно формирование 46690, с която спрямо жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и е прекратен договорът му за военна служба, освободен е от длъжност и от военна служба и е зачислен в запас.

В жалбата си чрез процесуалния си представител – адвокат П., оспорващият излага съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед и издаването ѝ при неспазване на административнопроизводствените правила като се иска отмяната й от съда. Поддържа се, че липсват доказателства да е управлявал моторно превозно средство след употреба на алкохол над 0.5 на хиляда промила. Претендира се присъждане на сторените разноски по производството. В с.з. се сочат допълнителни аргументи, че в случая не е налице неизпълнение на служебни задължения от страна на военнослужещия, тъй като на същия не е съобщена, респ. не е бил уведомен за съдържанието на Заповед № ОХ-680 от 05.11.2010г., изменена със Заповед № ОХ-257 от 17.03.2020г. на Министъра на отбраната. Жалбоподателят сочи, че административният орган е следвало да установи наличие на виновно поведение, с което е нарушена военната дисциплина и неизпълнението на задължение по военната служба, за което, според жалбоподателя, неправилно е ангажирана дисциплинарната му отговорност. Представена е писмена защита. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

3. Ответникът – командир на военно формирование 46690 - Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р.  поддържа, че обжалваният административен акт е законосъобразен, издаден при спазване на процесуалните правила, поради което моли да се отхвърли подадената жалба. Претендира се присъждане на възнаграждение за юрисконсултска защита.

4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не взема становище и не изпраща представител.

ІІ. По допустимостта:

5. Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок при наличието на правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

6. По силата на договор за военна служба № 33-88 от 17.05.2010г. /л.53/ Г.И.О. е постъпил на военна служба в Българската армия (БА), военно формирование – поделение 46690 - Пловдив, за срок от 3 години на длъжност „шофьор“, изискваща военно звание „редник“. Според т. 14 от договора същият може да бъде прекратен на основание чл. 162, чл. 163, чл. 164, чл. 165 и чл. 169 от ЗОВСРБ. Съгласно допълнително споразумение № 3-391/09.05.2013г. /л.56/ срокът на договор за военна служба от 17.05.2010г. е удължен с 5 /пет/ години. Съгласно допълнително споразумение № ЗН 1578/10.05.2018г. /л.57/ срокът на договор за военна служба от 17.05.2010г. е удължен с 5 /пет/ години, считано от 17.05.2018г. до 16.05.2023г.

7. На 02.03.2022г. в гр.Пловдив на Г.И.О. е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 190702 от 02.03.2022г., серия АД /л.33/, затова, че на същата дата, около 9ч. на ул. „Г. Странски“ № 3 в посока на движение към кръстовището с бул.„Освобождение“ и ул.„Ген.Радко Димитриев“ военнослужещят е управлявал служебно МПС УАЗ 469Б с рег. № ***, числящ се на в.ф. 46690 Пловдив под въздействие на алкохол, което е установено с техническо средство – дрегер, отчело 0,85 промила алкохол в кръвта на военнослужещия. При съставянето на горепосочения АУАН на О. са отнети свидетелство за управление на МПС и контролен талон. На водача е издаден талон за изследване на кръвна проба № 071606.

8. Със Заповед № 3РД – 128/14.03.2022г. на командира на военно формирование 46690 /л.27/ е назначена комисия за извършване на служебна проверка за установяване на извършено административно нарушение от О.. Заповедта е изменена по повод промяна в състава на назначената комисия със Заповед № 3РД – 143/21.03.2022г. /л.28/. За резултатите от извършената проверка е съставен протокол рег. № ЗАУ-3241/12.09.2022г. /л.29/, утвърден от командира на военното формирование на същата дата, в който е отразена следната фактическа обстановка: Редник 3- ти клас  Г.И.О., роден на ***г. е на военна служа от 02.06.2003г. Назначен е на длъжността „Шофьор - агрегатчик“ в отделение „Щабни машини“ на взвод за осигуряване в щабна рота на военно формирование 46690 - Пловдив. На заеманата длъжност във военното формирование е от 01.07.2019г. На военнослужещия са налагани наказания „Мъмрене“ на 18.07.2006г. и на 29.01.2007г. На 02.03.2022г. около 09:00ч. редник О. е спрян от органи на РС „Военна полиция“ – Пловдив за рутинна проверка като шофьор на служебен автомобил УАЗ-469Б с рег. № ***1 на ул. „Г. Странски“ № 3 в посока на движение към кръстовището на бул. „Освобождение“ от ул. „Ген.Радко Димитриев“. При извършената проверка военнослужещият е тестван за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с № ARJM – 0186, което отчело 0.85 промила в наличие на алкохол в издишания от водача в уреда въздух. На лицето е съставен АУАН № 109702/02.03.2022г. и са му отнети СУМПС и контролен талон. Издаден му е талон за изследване № 071606 за установяване на наличие на концентрация на алкохол (етанол) в кръвта му.  Видно от протокол 356/04.03.2022г. на ОДМВР – Пловдив, сектор „Базова научна-техническа  лаборатория“, в изследваната основна кръвна проба, взета от лицето се установява наличие на алкохол (етанол) в кръвта с концентрация 0.59g/L. Във връзка с постъпила молба от редник О. с вх. № 542/25.03.2022г. по описа на РС „Военна полиция“ – Пловдив с искане за повторно извършване на кръвна проба на химически анализ на кръв, съгласно разпоредбите на Наредба № 1/19.07.2017г., чл.27, ал.3 за реда за установяване на концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози е изготвен протокол № 573/05.04.2022г. на ОД МВР – Пловдив, сектор „Базова научна-техническа  лаборатория“ със заключение – в изследваната кръвна проба, взета от лицето се установява наличие на алкохол (етанол) в концентрация 0.59g/L.

Според констатациите на комисията с извършеното нарушение военнослужещият е уронил престижа на Българската армия и не е в състояние да изпълнява служебните си задължения, съгласно заеманата длъжност „Шофьор - агрегатчик“. Управлението на МПС от военнослужещия при употреба на алкохол се сочи от комисията като грубо нарушение на военната дисциплина, създаващо предпоставки за опасност и пречки за движение по пътищата и поставящо в опасност живота и здравето на участниците в движението и с възможност за предизвикване на имуществени щети. Комисията е посочила, че деянието уронва авторитета на военнослужещите в БА, поставя под съмнение смисъла на дейността на БА в обществото и създава предпоставки за нарушаване на бойната готовност на формированието. По отношение на вината на нарушителя, комисията отбелязва, че същият е запознат с издадени от министъра на отбраната Заповед № ОХ-680/05.11.2010г. /л.58/, изм. със Заповед и № ОХ-257/17.03.2020г. /л.59/, съгласно които се забранява управлението на МПС в служебно и извън служебно време след употреба на алкохол и наркотични вещества и се нарежда, че при установяване на такова нарушение на военнослужещи се налага дисциплинарно наказание „Уволнение“. Обективирано е в протокола на комисията, че посочените заповеди са прочетени пред целия личен състав на военното формирование и на военнослужещите от щабната рота на военно формирование – 46690 Пловдив се извършват ежедневни и периодични инструктажи от командира на ротата в книги срещу подпис. Данни за извършен на 04.01.2022г. периодичен инструктаж на О. са представени по делото на л.42-43. Според констатациите на комисията причините довели до извършване на нарушението от страна на военнослужещия са неизпълнение на задълженията по военна служба, безотговорно и несериозно отношение към войсковата служба, неспазване на Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България и посочените по-горе заповеди, издадени от министъра на отбраната като в тази връзка е предложено на военнослужещия да бъде наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“. Към протокола от служебната проверка, извършена от комисията са приложени писмени обяснения от редник О., както и от кап. П.М.Д., от старш.Т.К.Р. и от старш. Д.М.П. /л.38-41/.

9. Според протокол рег. № ЗНИ-3265 на 13.09.2022г. /л.44/ е проведена беседа с военнослужещия О., на която командирът на военно формирование 46690 е запознал военнослужещия със събраните доказателства, които са посочени като основание да му бъде наложено дисциплинарно наказание и с протокола от извършената служебна проверка. В протокола от проведената беседа О. собственоръчно е вписал: „Запознах се с проведената беседа 13.09.2022г.“. Под този текст е положен подпис като са посочени длъжност и двете имена на военнослужещия.

10. С обжалваната в настоящото производство Заповед № ЗЛС-62/14.09.2022 г., издадена от командира на военно формирование 46690 - Пловдив, на основание чл. 244, т. 7, чл. 245, ал. 2 във връзка с чл. 241, чл. 242, т. 1, чл. 243, ал. 1, чл. 248, чл. 249, ал.4 от ЗОВСРБ и чл. 137, ал. 4 от ППЗОВСРБ във връзка с чл. 146, т. 3 и чл. 161, т. 3 от ЗОВСРБ и т. 8.1 и т. 8.2 от заповед № ОХ-669/05.08.2021г. на Министъра на отбраната, е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ на редник Г.И.О., На основание чл. 165, ал. 1, т. 3, чл. 146, т. 3 и чл. 161, т. 3 от ЗОВСРБ, чл. 73, ал. 1 и чл. 91 от ППЗОВСРБ и т. 8.1 и т. 8.2 от заповед на министъра на отбраната № ОХ-669/05.08.2021г. на министъра на отбраната на Република България е прекратен договора за военна служба на О. като същият е освободен от военна служба и е зачислен в запаса. Определен е срок за сдаване на длъжността 3 (три) работни дни. Съгласно Заповед № ЗЛС-64/19.09.2022г., издадена от командира на военно формирование 46690 – Пловдив /л.51/, Г.И.О. е отчислен от списъчния състав на военното формирование и всякакъв вид доволствие, считано от 20.09.2022г.

11. След служебна проверка се установява, че въз основа на АУАН № 190702 от 02.03.2022г., срещу Г.И.О. е издадено наказателно постановление №190702 от 17.03.2022г., издадено от ВРИД директор на Регионална служба “Военна полиция“- Пловдив, с което за нарушение по  чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП – управление  на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева. Наказателно постановление №190702 от 17.03.2022г. е потвърдено с решение №  1686/07.10.2022г., постановено по к.а.н.д. №1826 по описа за 2022г. на Административен съд – Пловдив.

12. За удостоверяване компетентност на органа да издава актове от категорията на процесния е представена заповед № ОХ-669/05.08.2021г. на министъра на отбраната  /л.60/, с която по т.8 са оправомощените командирите на бази, полкове и приравнени към тях командири (началници) на самостоятелни военни формирования да освобождават от военна служба и да прекратяват договора за военна служба на сержантите (старшините) и войниците (матросите) в подчинените им военни формирования.

IV. От правна страна:

13. Според чл. 178, ал. 1 от ЗОВСРБ военнослужещите са длъжни да изпълняват уставите, нормативните и административните актове на органите за ръководство на отбраната, на длъжностните лица за управление на отбраната и на въоръжените сили, както и заповедите на командирите или началниците.

Правилата за ангажиране на дисциплинарната отговорност на военнослужещите са разписани в Глава седма, Раздел ХI, чл. 241 – чл. 252 от ЗОВСРБ и Раздел ХII, чл. 136 – чл. 151 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ (обн., ДВ, бр. 25 от 30.03.2010 г.).

Виновното неизпълнение на служебните задължения от военнослужещите е нарушение на военната дисциплина. Като нарушения на военната дисциплина е посочено неизпълнение на задължение по военната служба.

Нарушителят на военната дисциплина се наказва с дисциплинарните наказания независимо от предвидената имуществена, административнонаказателна или наказателна отговорност.

Дисциплинарните нарушения се установяват от преките командири или началници на нарушителите.

При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на военнослужещия до извършване на нарушението. Тежестта на нарушението се определя с оглед значимостта на неизпълненото задължение и степента на неизпълнението. Настъпилите последици се определят в зависимост от резултатите от извършеното дисциплинарно нарушение.

Обстоятелствата, при които е извършено дисциплинарното нарушение, обхващат фактическата обстановка, при която е извършено нарушението, като се отчитат причините и предпоставките, довели или способствали за неговото извършване.

Степента на вината се определя от това, дали дисциплинарното нарушение е извършено умишлено, или по непредпазливост.

Дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от установяване на нарушението, но не по-късно от една година от извършването му. Дисциплинарното нарушение се смята за установено от момента на узнаването му от дисциплинарнонаказващия орган.

Когато на военнослужещия се налага дисциплинарно наказание уволнение, съответният командир или началник назначава извършване на служебна проверка за събиране на доказателства за извършеното нарушение, изслушва нарушителя или приема писмените му обяснения. Служебна проверка може да бъде извършена и извън посочената хипотеза, когато са налице сигнали, рапорти, публикации или непосредствено разкриване на факти и обстоятелства, сочещи на извършени дисциплинарни нарушения. Служебната проверка се извършва от назначена комисия. За дейността си комисията изготвя протокол, който съдържа: данни, които конкретизират нарушителя на военната дисциплина; описание на нарушението (деяние, действие или бездействие, време, място и начин на извършване); вредни последици и причинна връзка с нарушението; данни за вината на нарушителя за извършване на конкретното нарушение; причини и условия, довели до извършване на нарушението; предложение за търсене на дисциплинарна отговорност, както и за вида на дисциплинарното наказание.

В срок до 5 работни дни от получаване на протокола длъжностното лице, назначило служебната проверка, или оправомощено от него лице провежда беседа с нарушителя, на която запознава военнослужещия със събраните доказателства, които дават основание за налагане на дисциплинарно наказание и изслушва военнослужещия или приема писмените му обяснения. Писмените обяснения на военнослужещия се прилагат към протокола

Командирът (началникът), назначил служебната проверка, прави преценка на събраните доказателства и на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и на направеното предложение за наказание.

В случаите, когато определеното дисциплинарно наказание е в правомощията на командира (началника), той издава заповед, с която налага дисциплинарно наказание в установените в чл. 249 от ЗОВСРБ срокове.

Съгласно чл.165, ал.1, т.3 договорът за военна служба се прекратява и военнослужещия се освобождаване от военна служба без предизвестие при налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Съгласно чл. 73, ал. 1 от ППЗЗОВСРБ договорът се прекратява със заповед на министъра на отбраната или на оправомощено от него длъжностно лице като съгласно ал.2 от в заповедта задължително се посочва длъжностното лице, което я издава, правните и фактическите основания за прекратяване на договора за военна служба, права и задължения, ред за изпълнение; разпоредби за зачисляване на военен отчет или за снемане от отчет; срок за сдаване на длъжността; имуществени последици от прекратяване на договора за военна служба; срок и ред за обжалване на заповедта. Срокът за сдаване на длъжността може да бъде от 3 работни дни до два месеца в зависимост от спецификата на длъжността /чл. 73, ал. 3 от ППЗОВСРБ/. Ръководителят на съответната структура по управление на човешките ресурси (по личния състав) запознава военнослужещия със съдържанието на заповедта и със срока за сдаване на длъжността срещу подпис. Срокът за сдаване на длъжността започва да тече от първия работен ден, следващ запознаването на военнослужещия със заповедта /чл. 73, ал. 5 и ал. 6 от ППЗОВСРБ/. След сдаване на длъжността командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на съответната структура връчва заповедта за освобождаване от военна служба при условията и по реда на чл. 170 от ЗОВСРБ.

При горната фактическа и правна обстановка настоящият състав на съда намира за установено,  че оспорената заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл. 161, т. 3 от ЗОВСРБ орган в предвидената от закона писмена форма и съдържа изброените в чл. 73, ал. 2 от ППЗОВСРБ реквизити.

Твърденията на оспорващия за неспазване на административнопроизводствените правила при издаване на оспорвания административен акт остават недоказани. Редът за провеждане на служебна проверка е спазен. Резултатите от дейността на комисията са отразени в надлежен протокол с нормативно изискуемото съдържание. Установени са данни, които конкретизират нарушителя на военната дисциплина. Дадено е конкретно описание на нарушенията, време, място и начин на извършването им. Посочени са настъпилите вредни последици и причинната връзка с нарушението.

Приложеният по делото протокол от проведена беседа еднозначно съдържа изявление на военнослужещия О., че се е запознал с резултата от проверката и предложението за ангажиране на дисциплинарната му отговорност като не е изложил възражения по същите. Беседата е проведена по съответния ред и в срок пред компетентния орган. Резултатът от беседата е отразен в официален писмен документ (подписан от самия оспорващ), който не бе оспорен по съответния ред, нито бе оборена доказателствената му стойност. Протоколът от дейността на комисията е представен на дисциплинарнонаказващия орган на 12.09.2022г., от който момент нарушение се смята за установено. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена на 14.09.2022г., при което се явяват спазени както двумесечният срок от установяване на нарушението, така и едногодишния срок от извършването му.

Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя за липса на материалноправните предпоставки за издаване на процесната заповед. В тази връзка същият поддържа, че не са му съобщени и не е запознат със съдържанието на  издадените от Министъра на отбраната заповеди, цитирани в обжалвания административен акт, с които се поставя забрана за употреба на алкохол при носене на военната служба. Тези твърдения се оборват от представените по делото доказателства, които сочат, че заповед  № ОХ-680/2-747/23.11.2010г. и заповед  № ОХ-680/05.11.2010г. на министъра на отбраната са били сведени до знанието на военнослужещите чрез прочитане пред строя. Самият О. при провеждане на проверката и беседата по повод нарушението в нито един момент не е възразил, че не са му известни горецитираните заповеди на министъра на отбраната. Това, че не са представени писмени доказателства за индивидуално уведомяване на О., не може да обоснове извод, че същият за продължителния си период на военна служба никога не е бил запознат със забраната като представител на БА и водач на служебен автомобил при носенето на службата да не употребява алкохол. Отделно правилото на чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗОВСРБ въвежда самостоятелно основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на военнослужещ, който се явява на военна служба в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения, причинено от употреба на алкохол или от злоупотреба с наркотични вещества. Встъпвайки в служебно правоотношение оспорващият като военнослужещ по силата на т. 4.1 от Договор №   33-88/17.05.2010г. се е задължил да изпълнява разпоредбите на уставите, нормативните и административните актове  на органите за ръководство на отбраната, на длъжностните лица за управление на отбраната и на въоръжените сили, както и заповедите на командирите (началниците) или ръководителите. В случая, с поведението си оспорващият, нарушавайки забраната по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и явявайки се на служба с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, без съмнение се е поставил в състояние, което не му е позволявало да изпълнява служебните си задължения на шофьор на военна техника. Това му поведение без съмнение е виновно, като за ангажиране на дисциплинарната му отговорност е ирелевантна формата на вината.

Не са основателни твърденията на жалбоподателя за липса в обстоятелствената част на заповедта на констатация, че военнослужещият е управлявал МПС след употреба на алкохол над 0,5 на хиляда промила. В мотивите на оспорвания акт е цитирано съдържанието на писмените доказателства, за извършени на редник О.: тест за употреба на алкохол с техническо средство - дрегер, отчело 0.85 промила, наличие на алкохол в издишания от лицето въздух; изследвана кръвна проба взета от лицето – установила наличие на алкохол (етанол) – 0.59 g/L (съгласно протокол № 356/04.03.2022г.); изследвана повтроно кръвна проба взета от лицето – установила наличие на алкохол (етанол) – 0.54 g/L (съгласно протокол № 573/05.04.2022г.). Начинът по който е означена като стойност и мерна единица концентрацията на алкохол в кръвта на лицето не променя факта на установяването ѝ, респ. осъществяване на нарушението, за което е наложено процесното дисциплинарно наказание. И трите посочени стойности на концентрация на алкохол в кръвта на О., определени по посочените начини, са констатирали резултат над 0,5 на хиляда, поради което безспорно е  налице от обективна страна вмененото на О. дисциплинарно нарушение. Нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е също така установено и санкционирано с влязло в сила  наказателно постановление, преминало през съдебен контрол. При това положение не може да има съмнение, че оспорващият е наясно с висички факти и обстоятелства, при които е реализирал незаконосъобразното си поведение. В оспорвания административен акт точно са посочени данните от установените изследвания, така както са описани в съответните протоколи и в този смисъл административния орган основателно се е позовал на тях.

Преценката по чл. 247 от ЗОВСРБ относно вида и размера на наказанието е от изключителната компетентност на дисциплинарнонаказващия орган в рамките на предоставената му от закона оперативна самостоятелност. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е съобразена с изискването на цитираната норма при определяне на вида му да се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на военнослужещия. Такива съображения са изложени в протокола от извършената служебна проверка. Естеството на преценката при условията на тази разпоредба и съдържащите се в оспорената заповед изрични мотиви във връзка с тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е осъществено и поведението на военнослужещия, съставляват достатъчно основание да се приеме, че от органа са обосновани причините, поради които е наложено най - тежкото дисциплинарно наказание.

Мотивиран от горното при проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна.

V. По съдебните разноски:

14. Предвид изхода на делото на ответника следва да се присъдят разноски за осъществената юрисконсултска защита. По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Ето защо, Съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.И.О., ЕГН **********, адрес: ***, срещу Заповед № ЗЛС-62/14.09.2022г., издадена от командир на военно формирование 46690 – Пловдив.

ОСЪЖДА Г.И.О., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на Министерство на отбраната на Република България сумата от 100 (сто) лева, представляващи съдебни разноски по производството.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: