№ 1140
гр. Пловдив, 04.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500961 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и следващите, вр. чл. 413, ал. 2
ГПК.
Образувано е по частна жалба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК:
*********, подадена чрез пълномощника му адв. Ц., против разпореждане,
инкорпорирано в Заповед № 1144 от за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 17.02.2022 г., издадена по ч.гр.д. № 1549 по описа на РС –
Пловдив за 2022 г., с което е отхвърлено подаденото от дружеството
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК срещу длъжника Е.М.Ч., ЕГН: **********, за сумата от 106,01 лв. –
неустойка за неизпълнение на договор за мобилни услуги от 20.12.2019 г., и
за разноските за разликата над уважения до пълния претендиран размер.
В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност на
обжалваното разпореждане. Оспорват се изводите на първоинстанционния
съд за неравноправност на неустоечната клауза. Искането към въззивния съд
е за отмяна на обжалвания съдебен акт.
Препис от жалбата не е връчван на длъжника съобразно правилото на
чл. 413, ал. 2 ГПК.
След преценка на материалите по делото и доводите на жалбоподателя,
съдът намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията
за това са следните:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
заявление на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД за издаване на заповед за
1
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Е.М.Ч. за
сумата от 534,68 лв. – неизпълнени парични задължения на длъжника,
произтичащи от сключени между страните договори: договор за мобилни
услуги № ********* от 20.12.2019 г. и договор за лизинг от 20.12.2019 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението. С разпореждане от 05.02.2022 г.
съдът е счел така подаденото заявление за нередовно, като е указал на
заявителя в тридневен срок от съобщението да посочи размер и период на
задълженията за месечни абонаментни такси, други такси и цена на услуги по
договора, размер и период на задълженията за лизингови вноски и отделни
размери на различните видове неустойки и договорите, по които са
начислени. В указания срок заявителят е подал молба, в която е уточнил, че
по договора за мобилни услуги от 20.12.2019 г. претендира следните суми:
161,92 лева – главница, представляваща месечни абонаментни такси и
ползвани услуги за периода 05.01.2020 г. - 04.05.2020 г., 106,01 лв. –
неустойка, обезщетяваща вредите от развалянето на договора, 131,28 лева –
неустойка, представляваща отстъпка от цената на предоставено устройство, а
по договора за лизинг от същата дата: сумата от 135,47 лева, от които 23,56
лв. – текущи незаплатени лизингови вноски за периода 05.01.2020 г. –
04.05.2020 г., и 111,91 лв. – предсрочно изискуеми лизингови вноски.
С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е отхвърлил
заявлението в частта относно претендираното вземане за неустойка в размер
на 106,01 лв., като е приел, че съществува обоснована вероятност това искане
да се основава на неравноправна клауза, с която се задължава потребителя
при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщение.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заповедният съд е длъжен
служебно да извърши проверка дали искането на заявителя не противоречи на
закона или на добрите нрави или дали същото не се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. Ето защо
първоинстанционният съд е процедирал правилно, като е извършил служебна
проверка на клаузите на договора. Съгласно раздел 11 от договора за
мобилни услуги от 20.12.2019 г. в случай на прекратяването на договора
преди изтичане на срока му по вина или по инициатива на потребителя или
при нарушение на задълженията му той дължи неустойка в размер на всички
месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения
срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на месечните абонаменти, като месечният абонамент,
приложим за нуждите на начисляване на неустойка, е най-високият според
условията на плана, а в допълнение на тази неустойка, потребителят дължи и
възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпката от
абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора.
Настоящият състав на съда намира за правилен извода на
първоинстанционния съд за наличие на обоснована вероятност посочената
2
клауза да е неравноправна по смисъла на чл.143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Според
посочената разпоредба неравноправна е клаузата, която задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. В случая уговорената в
полза на оператора неустойка при прекратяване на договора не е съобразена
с размера на евентуалните вреди, които операторът би претърпял. Същата
се съизмерва с пропуснати по самия договор месечни абонаменти за услуга,
която не е предоставена и не е ползвана от потребителя и за която няма
пречка да бъде предоставена на други абонати, доколкото след
прекратяването на договора операторът си възстановява възможността да
предлага услуги чрез освободения мобилен номер на нови клиенти. Следва да
се отбележи, че тази възможност е изрично предвидена т. 19д от Общите
условия на оператора, според която след прекратяване на индивидуалния
договор дружеството има право да предостави мобилния номер за ползване от
друг потребител. Освен това е предвидено неустойката да се изчислява не на
база уговорения месечен абонамент, а на база най-високия според условията
на съответния абонаментен план. В договора не е ясно обозначено кой
месечен абонамент следва да се счита за най-висок – дали този, който се
прилага след изтичане на първоначалния срок на договора, който от своя
страна е в по-висок размер от уговорения, или някой друг. В допълнение,
размерът на неустойката се завишава и с „част от ползваната стойност на
отстъпките от абонаментните планове, съответстващи на оставащия срок на
договора“. Това от своя страна прави клаузата неясна, тъй като не е посочено
по ясен и разбираем начин нито с каква част от ползвана отстъпка се
завишава неустойката, нито какъв е размерът на отстъпката, от което следва,
че потребителят трудно би могъл да определи какъв би бил размерът на
дължимата неустойка.
По изложените съображения съдът намира, че правилно е отказано
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираното вземане
за неустойка в размер на 106,01 лв., поради което и обжалваното
разпореждане следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 1144 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.02.2022 г., издадена
по ч.гр.д. № 1549 по описа на РС – Пловдив за 2022 г., с което е отхвърлено
подаденото от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
срещу длъжника Е.М.Ч., ЕГН: **********, за сумата от 106,01 лв. –
неустойка за неизпълнение на договор за мобилни услуги от 20.12.2019 г., и
за разноските за разликата над уважения до пълния претендиран размер.
3
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4