Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260085
гр. Несебър, 04.12.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично заседание на двадесет
и трети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Радостина Менчева, като разгледа гр. д. № 602 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и осъдителни искове с правно основание чл. 92 от ЗЗД и чл. 345, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
От ищеца „Т.Б.“ ЕАД срещу К.К.Е.,
Л.С.Х. и И.Ф.Ч. (в качеството им на наследници на Ф.К.Л.) са предявени искове за
установяване дължимостта на сумата от 209,89 лв. – незаплатени
далекосъобщителни услуги за абонатен номер № **** за периода от 18.07.2016г. до
14.12.2016г. по договор за мобилни услуги от 18.07.2016г. за мобилен номер ****
по програма „Нонстоп“, както и за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца
сумата от 89,97 лв. – договорна неустойка за неизпълнение в размер на три
стандартни месечни абонаментни такси по този договор и сумата от 299,80 лв. –
незаплатени лизингови вноски за периода месец 12/2016г. – месец 06/2019г. по
Договор за лизинг от 18.07.2016г. за устройство Samsung модел Galaxy J5 Gold, взето във връзка с мобилен номер **** за абонатен номер № ****. Ищецът
сочи, че на 18.07.2016г. сключил с Ф.К.Л. посочените договор за мобилни услуги
и договор за лизинг. Излага, че във връзка с договора за мобилни услуги
ответницата ползвала съответните услуги за посочения телефонен номер, като
потреблението й било фактурирано. Сочи се, че за периода 18.07.2016г. –
14.12.2016г. били издадени фактура № ********** от 15.08.2016г. на стойност от
91,77 лв., дължима до 30.08.2016г., фактура № **********/15.09.2016г. на
стойност 74,77 лв., дължима до 30.09.2016г. и фактура № ********** от
15.10.2016г. на стойност 33 лв. и срок на плащане до 30.10.2016г. Навежда се,
че абонатът не заплатил сумите по тези фактури, като с кредитно известие №
********** от 15.11.2016г. му била начислена сума за плащане от 209,89 лв.
Излага се, че поради незаплащането на тази сума на основание чл. 75 вр. чл. 19б, в) от ОУ на мобилния оператор ищецът прекратил
едностранно индивидуалния договор с Ф.Л., считано от 07.11.2016г. Обръща се
внимание, че били начислени и неустойка от 514,73 лв. и незаплатени лизингови
вноски в размер на 299,80 лв. С тези доводи от съда се иска да уважи
предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника Л.С.Х. не е
подаден отговор на исковата молба.
В срока по чл. 131 от ГПК от особения представител на ответниците К.К.Е. и И.Ф.Ч. е
подаден отговор на исковата молба, с който се изразява съмнение по отношение на
обстоятелството предоставени ли са на абоната твърдените услуги. Развиват се
подробни съображения за нищожност на клаузата за неустойка. Сочи се, че от
договора за лизинг не стават ясни падежите на вноските. С тези доводи от съда
се иска да отхвърли исковете.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след
като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По предявения иск по чл.
422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже
наличието на облигационна връзка между него и ответника – по договор за мобилни
услуги от 18.07.2016г. за мобилен номер **** по програма „Нонстоп“ за абонатен
номер № ****, настъпила изискуемост на вземането и размера на претенцията. При
доказването на тези факти ответниците трябва да докажат, че са погасили
задължението.
Като
писменo
доказателствo по делото e приет договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****
(на л. 9 – л. 10 от делото). Договорът е подписан от Ф.К.Л. и не е оспорен по
делото. Следователно се доказва наличието на твърдяната от ищеца облигационна
връзка.
По
делото са приети фактура № ********** от 15.08.2016г., фактура №
**********/15.09.2016г., фактура № ********** от 15.10.2016г. и кредитно
известие № ********** от 15.11.2016г. (на л. 14 – л. 17 от делото). С първите
три фактури са начислени суми за „разговори, данни, съобщения и други таксувани
услуги“, „месечни еднократни такси“, „вноски лизинг“. В
кредитното известие са включени натрупаните задължения по трите фактури, като
след приспадане на предварително внесена сума е определена обща сума за плащане
в размер на 209,89 лв. Във всяка фактура е определен срок на плащане.
Посочените доказателства не са оспорени от ответниците. Наред с това от
приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза (на л. 107 – л.
116 от делото) се установява, че за процесния период 18.07.2016г. –
14.12.2016г. е предоставен месечно 5000 МБ мобилен интернет на максимална
скорост, от който потребителят не се е възползвал, а телефонни обаждания са
извършвани в периода 18.07.2016г. – 29.08.2016г. Т.е. безспорно Ф.К.Л. е ползвала далекосъобщителни
услуги по договора. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза (на л.
117 – л. 126 от делото), което не е оспорено от страните и се кредитира от съда
като обективно, компетентно и безпристрастно, се установява, че сумата от
209,89 лв. е формирана от следните пера: 4 месечни абонаментни вноски на обща
стойност 65,58 лв. с включен ДДС, сума за потребление, извън включеното в
абонамента в размер на 85,54 лв. с включен ДДС, 4 броя лизингови вноски на обща
стойност 59,96 лв. и приспадане на сумата от 1,18 лв.
С оглед горното съдът намира, че по
делото се доказва наличие на задължение, възникнало за Ф.К.Л. по цитираното облигационно
правоотношение, но дължимата сума за предоставени далекосъобщителни услуги е в
общ размер от 149,94 лв., формиран от 4 месечни абонаментни вноски, дължими в
периода 18.07.2016г. – 14.12.2016г. и потребление, извън включеното в абонамента,
след приспадане на 1,18 лв. – надвнесена сума. Искът за главница е основателен
до този размер и неоснователен за разликата до 209,89 лв. Това е така, тъй като
видно от заключението на вещото лице тази разлика е формирана от сумата от
59,96 лв. - 4 броя лизингови вноски. В исковата молба обаче сумата от 209,89
лв. се претендира като незаплатени далекосъобщителни услуги. По този начин
сумата е индивидуализирана и в издадената заповед № 536 от 15.11.2018г. по
ч.гр.д. № 1115/2018г. по описа на Районен съд Несебър, която определя и
пределите на установителния иск по чл. 422 ГПК.
Самият ищец изрично е посочил, че претендира лизингови вноски на друго
основание – договор за лизинг (но и за друг период). Следователно лизинговите
вноски за периода 18.07.2016г. – 14.12.2016г. стоят извън претенцията му и
искът за главница следва да бъде уважен само до размера на предоставените
далекосъобщителни услуги – 149,94 лв.
Тъй
като към момента ответниците са тримата наследници на потребителя по договора,
които притежават равни права в наследството (арг. от
чл. 5, ал. 1 от ЗН) то спрямо всеки един от тях следва да бъде установено, че
дължи на ищеца по 49,98 лв.
По
предявения иск по чл. 92 ЗЗД:
В
тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка между него и
ответника - по договор за мобилни услуги от 18.07.2016г. за мобилен номер ****
по програма „Нонстоп“ за абонатен номер № ****, реализиране на фактическия
състав на претендираната неустойка по договора, размерът на неустойката и
изискуемост на вземането.
От
особения представител на двама от ответниците е направено възражение за
нищожност на клаузата за неустойка.
Kлаузата за неустойка, на която ищецът
основава претенцията си (в т. 11 от подписания договор) предвижда начисляване
на неустойка при прекратяване на договора през първоначалния му срок по вина
или инициатива на потребителя – в размер на стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти. Съдът намира, че така уговорената неустойка противоречи
на добрите нрави. Уговорките за неустойка за обезщетяване на вреди от разваляне
на договор с продължително изпълнение (какъвто е настоящият) следва да
съобразяват съдържанието на възможните за кредитора пропуснати ползи, които обективно
не са аналогични на дължимите месечни такси, тъй като не същите съизмеряват печалбата на търговеца, а само последната,
извън помесечно дължими в изпълнение насрещната му престация разходи, би била действително пропуснатата полза
(Определение № 128 от 20.03.2019г. по т.д. № 2368/2018г. по описа на I търг. отделение на ВКС). В
каузалната си практика по различни видове договори с продължително изпълнение върховната
инстанция е имала повод да се произнесе в насока, че уговорката за неустойка
при предсрочно прекратяване на договора, определена в размер на вноски за
периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД (Решение № 110 от 21.07.2016г. по т.д. № 1226/2015г. по описа на I търг. отделение на ВКС, касаещо договор за наем, Решение № 193 от 09.05.2016г. по
търг. дело № 2659/2014г. по описа на I търг. отделение на ВКС, касаещо
договор за лизинг). Доколкото настоящият договор също е за периодично
изпълнение и с оглед задължителните постановки на съдебната практика, цитирана
по-горе, съдът намира, че претендираната неустойка се основава на клауза от
договора, която противоречи на добрите нрави. Ето защо възражението на ответниците
е основателно и неустойката начислена на основание цитирания текст не се дължи
от тях.
Горният
извод не се променя от факта, че ищецът претендира само част от тази неустойка
(видно от съдебно-счетоводната експертиза целият размер на неустойката по
договора е 514,79 лв., а ищецът претендира 89,97 лв.), равняваща се на три стандартни
месечнi абонаментни такси и позоваването му в тази връзка на
спогодба с КЗП (на л. 19 – л. 20 от делото). На първо място няма как спогодба
между ищеца и КЗП да промени съдържанието на конкретен договор, сключен между
него и потребител. Т.е. с тази спогодба не е променено съдържанието на
нищожната клауза за неустойка, констатирана по-горе. Ето защо дори и частичната
претенция, която се основава на тази клауза, е неоснователна. Освен това самият
ищец твърди, че договорните му отношения с потребителя са прекратени на
07.11.2016г. Поради тази причина няма как споразумение с КЗП от 2018г. да влияе
върху действалия до 07.11.2016г. договор.
С
оглед всичко изложено до тук искът по чл. 92 ЗЗД следва да бъде отхвърлен
изцяло.
По
предявения иск по чл. 345, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал.
2 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
В
тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка между него и
ответницата – договор за лизинг от 18.07.2016г. за устройство Samsung
Galaxy J5 Gold,
настъпила предсрочна изискуемост за вземането за заплащане на лизингови вноски
по тези договор поради прекратяването на договора за мобилни услуги, както и
размера на вземането си.
Безспорно
договорът за лизинг е действал между ищеца и потребителя. Същият е представен
по делото (на л. 11 – л. 12) и не е оспорен. От него се установява, че Ф.Л.
получила посоченото устройство и се задължила да го изплати съгласно
погасителен план, обективиран в чл. 6 от договора. Съдът приема за установено, че
договорът за мобилни услуги е прекратен едностранно от ищеца поради неизпълнение
от страна на потребителя (неплащането на дължимите такси по него се установява
и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза). Ето защо са се сбъднали
условията в договора за лизинг по смисъла на чл. 12, ал. 2 – месечните вноски
за лизинг да станат предсрочно изискуеми. Следователно за ищеца е възникнал
фактическият състав на вземането му по тези текст от договора и съобразно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза за цитирания в исковата молба
период месец 12/2016г. – месец 06/2018г. той е следвало да заплати 20 вноски на
обща стойност от 299,80 лв.
С оглед горното искът следва да бъде уважен
изцяло и всеки от ответниците да бъде осъден да заплати на ищеца по 99,93 лв.
При този изход на спора на ищеца
следва да бъдат присъдени направените от него разноски, съразмерно на уважената
част от исковете. В исковото производство ищецът е направил следните разноски:
125 лв. за платена държавна такса, 180 лв. за платен адвокатски хонорар, 300
лв. – платен депозит за особен представител, 550 лв. – платени депозити за
експертизи. Съразмерно на уважената част от исковете следва да му се присъдят
866,24 лв. – по 288,75 лв. за всеки ответник.
По отношение на разноските от
заповедното производство в настоящото производство съдът дължи изричен
осъдителен диспозитив (арг.
от т. 12 от ТР 4/2013г. на ВКС, ОСГТК). Съразмерно на уважената част от заявената
в заповедното производство претенция на ищеца следва да се присъдят 26,43 лв. –
разноски от заповедното производство – по 8,81 лв. за всеки ответник.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че К.К.Е., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, Л.С.Х., ЕГН **********, с настоящ адрес *** и И.Ф.Ч., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, в качеството си на законни наследници на Ф.К.Л., починала на 13.09.2019г., дължат на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** Б.П.С., сграда 6, сумата от 149,94 лв. (по 49,98 лв. за всеки от тях), представляваща стойността на незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги от 18.07.2016г. за мобилен номер ****, с абонатен номер № ****, начислена за периода 18.07.2016г. до 14.12.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 07.11.2018г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 209,89 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
*** Б.П.С., сграда 6, срещу К.К.Е.,
ЕГН **********, с настоящ адрес ***, Л.С.Х., ЕГН **********, с настоящ адрес ***
и И.Ф.Ч., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, в качеството им на законни
наследници на Ф.К.Л., починала на 13.09.2019г., иск с правно
основание чл. 92 ЗЗД, за присъждане на сумата от 89,97 лв. – договорна
неустойка за неизпълнение в размер на три стандартни месечни абонаментни такси
по договор за мобилни услуги от 18.07.2016г. за мобилен номер ****, с абонатен
номер № ****.
ОСЪЖДА К.К.Е., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, Л.С.Х., ЕГН **********,
с настоящ адрес *** и И.Ф.Ч., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, в качеството им на законни наследници на Ф.К.Л.,
починала на 13.09.2019г., да заплатят на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление *** Б.П.С., сграда 6, на основание чл. 345, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, сумата от 299,80 лв. (по 99,93 лв. всеки) – незаплатени лизингови вноски за
периода месец 12/2016г. – месец 06/2019г. по Договор за лизинг от 18.07.2016г.
за устройство Samsung модел Galaxy
J5 Gold, сключен във връзка с мобилен номер **** за
абонатен номер № ****.
ОСЪЖДА К.К.Е., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, да
заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** Б.П.С.,
сграда 6, сумата в размер на 8,81 лв.,
представляваща 1/3 от дължимите разноски по ч.гр.д. № 1115/2018г. по описа на
Районен съд Несебър, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Л.С.Х.,
ЕГН **********, с настоящ адрес ***, да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление *** Б.П.С., сграда 6, сумата в размер на 8,81 лв., представляваща 1/3 от дължимите разноски
по ч.гр.д. № 1115/2018г. по описа на Районен съд Несебър, съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА И.Ф.Ч.,
ЕГН **********, с настоящ адрес ***, да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление *** Б.П.С., сграда 6, сумата в размер на 8,81 лв., представляваща 1/3 от дължимите разноски
по ч.гр.д. № 1115/2018г. по описа на Районен съд Несебър, съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА К.К.Е., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, да
заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** Б.П.С.,
сграда 6, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер 288,75 лв., представляваща 1/3 от дължимите по
настоящото производство разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Л.С.Х.,
ЕГН **********, с настоящ адрес ***, да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление *** Б.П.С., сграда 6, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, сумата в размер 288,75 лв., представляваща
1/3 от дължимите по настоящото производство разноски, съразмерно на уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА И.Ф.Ч.,
ЕГН **********, с настоящ адрес ***, да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление *** Б.П.С., сграда 6, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, сумата в размер 288,75 лв.,
представляваща 1/3 от дължимите по настоящото производство разноски, съразмерно
на уважената част от исковете.
БАНКОВА СМЕТКА, ***ните суми:
IBAN: ***.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: