Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на осемнадесети март две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 7 126 по описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 432
ал.1 от КЗ за сумата от 150 000 лв.
В исковата молба на Н.В.Д. се твърди, че на 23.08.2016 г., около 09.50
часа, в гр. София е настъпило ПТП с лек автомобил „Хюндай Купе“ с рег. № *******,
управляван от А.Р.Т., който се движил по бул. „Христо Ботев“ и на 30 метра
преди кръстовището с бул. „Сливница“ навлязъл в съседната лява пътна лента и
реализирал ПТП с правомерно движещия се лек автомобил „Нисан Примера“ с рег. № *******,
управляван от А.К.К.. Твърди се, че вследствие на удара пострадала ищцата като
пътник в автомобил „Хюндай Купе“, на която била оказана спешна медицинска
помощ. Същата постъпила по спешност в МБАЛ „проф. д-р А. Герчев“ – гр.
Етрополе, АГО – Патологична бременост, където й била поставена диагноза
„заплашващ аборт“ и контузия в поясната област. Твърди се, че на 27.08.2016 г.
била изписана от болничното заведение, но на 02.09.2016 г. отново постъпила по
спешност като се установил инкомплетен спонтанен аборт, което наложило
дилатация и кюртаж, извършен под обща анестезия. Твърди се, че пътният инцидент
причинил на ищцата множество болки и страдания като настъпили съществени
промени в емоционалното й състояние, станала раздразнителна, изпитвала приливи
на чувство на безпокойство и страх.
Предвид тези фактически твърдения ищцата е мотивирала правен интерес от
предявяване на исковете и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек
автомобил „Хюндай Купе”, да й заплати сумата от 150 000 лв. – обезщетение
за причинени неимуществени вреди, вследствие нанесените й травматични увреждания.
Претендира се законна лихва и сторени разноски.
Ответникът З. „Л.И.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор, с релевирани в същия възражения. Претендира
разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Депозирани са допълнителна искова молба респ. допълнителен отговор в срока
по ГПК.
Искът се поддържа в открито съдебно
заседание от адв. М..
Възраженията на ответното дружество срещу
заявените искове се поддържат в открито съдебно заседание от юрк. А..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол № К - 720 на СДВР, от който се
установява, че на 23.08.2016 г., около 09.50 ч. в гр. София, на бул. „Христо
Ботев”, в близост до кръстовището с бул. „Тодор Александров“ е осъществено ПТП
от водача на лек автомобил „Хюндай Купе“ с рег. № ******* – А.Р.Т., който
навлязъл в съседна лява пътна лента и реализирал същото с движещия се по нея
лек автомобил “Нисан Примера“ с рег. № *******, управляван от А.К.К.. От ПТП-то
пострадала Н.В.Д., пътник в лек автомобил „Хюндай“ с диагноза – контузия в
областта на лумбалните прешлени.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице В.К.Д.. Вещото лице е посочило, че причината за
настъпване на ПТП е навлизане на лек автомобил „Хюндай Купе“ в лявата лента за
движение на разстояние, най-вероятно по-малко от опасната зона за спиране на
лек автомобил „Нисан Примера“.
По делото е изслушана и съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото лице
д-р В.И.С., АГ специалист. В заключението на същата вещото лице е обосновало
извод, че ищцата е получила при процесното ПТП контузия в поясната област като
е била бременна във ІІ-ІІІ лунарен месец, получила е болки ниско долу в кръста
и кървене като една седмица по-късно и въпреки проведено лечение се е стигнало до
инкомплетен спонтанен аборт и бременността е прекъсната оперативно. Вещото лице
е посочило, че се касае за тежка контузия в поясната област, която е довела до
спонтанния аборт като между ПТП-то и травмата на ищцата, довела до аборта е
налице причинно-следствена връзка.
По делото е изслушана и съдебнопсихологическа експертиза, изготвена от В.М.Г..
Вещото лице е посочило в заключението си, че вследствие на ПТП-то и получените
след него травматични увреди – спонтанен аборт ищцата е преживяла Адаптационна
стресова реакция с тревожно-вегетативни, хиподепресивни и ситуативно-страхови
оплаквания като същата е била с улеснена промяна в настроението, ситуативно
безпокойство, преживявания за намалени възможности за справяне със ситуацията.
Вещото лице е посочило, че към настоящия момент са налице остатъчни последици в
психологичен план – готовност към тревожност в ситуации, сходни с претърпяната,
единични ситуативни страхове, които лицето може да контролира.
В съдебно заседание от 18.03.2019 г. са събрани и показания на свидетелите А.К.К.
и С.А.Д., майка на ищцата.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 429
ал.1 от КЗ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на
чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска
„ГО” и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на
застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месечен срок,
считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са
ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя –
ответник на 31.07.2017 г, предвиденият тримесечен срок е изтекъл към датата на
депозиране на исковата молба в съда, поради което настоящият съдебен състав
намира предявените искове за допустими.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя е установена с оглед
изводите на вещото лице по допуснатата САТЕ респ. констатациите в протокола за
ПТП, която настоящият съдебен състав кредитира като обективно и компетентно
изготвено.
Настъпилите вреди за ищцата,
както и причинно-следствената връзка между деянието и вредите се установяват от
изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза, съдебно –психологическа
експертиза, както и от събраните свидетелски показания, които настоящият
съдебен състав кредитира като обективни и логически последователни при
съблюдаване на правилото на чл. 172 от ГПК. Доколкото понесените от ищцата
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесените й тежки
травматични увреждания, които са довели до значителни като интензитет и
продължителни във времево отношение болки и страдания и същите се явяват пряка
и непосредствена последица от деянието, то те подлежат на репарация, като
обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52
от ЗЗД. При определяне на размера на
обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищцата, степента и вида на
увредите, промяната в емоционалното състояние и стереотипа й на живот справедливо
би било да се присъди сума
от 60 000 лв., а за горницата до пълния предявен размер от 150 000 лв. да
се отхвърли като неоснователен и недоказан. При определяне размера на
обезщетението настоящият съдебен състав съобрази и съдебната практика – решение
111/19.07.2016 г. по дело 2183/2015 г. на Първо ТО на ВКС.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата, следваща
изтичане на предвидения в чл. 496 ал.1 от ГПК срок т.е. в настоящия случай от 01.11.2017
г. като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител,
при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: В съдебно заседание от 18.03.2019 г. процесуалният представител
на ищеца е заявил искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
по реда на чл. 38 ал.1 от ЗА. Искането е в преклузивния срок по ГПК, а
пълномощното, легитимиращо процесуалния представител на ищеца с валидна
представителна власт е на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА /между стр. 7 и стр.
8 в делото/. Предвид което са изпълнени процесуалните изисквания на
разпоредбата и на процесуалния представител на ищеца следва да бъде определено
възнаграждение по сочения по-горе ред. С оглед извършените процесуални действия
по делото, неговата правна и фактическа сложност, броя на проведените съдебни
заседания, заявената цена на исковете респ. размерите на адвокатските
възнаграждения, визирани в Наредба 1/2004 г., настоящият съдебен състав намира,
че същото възлиза на сума в размер на 5 436 лв. с включен ДДС, предвид данните
по делото, че адвокатът е лице, регистрирано по ЗДДС. Неговата припадаща се
част, съобразно уважената част от иска възлиза на 2 174, 40 лв., която се
следва на процесуалния представител на ищеца.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника се следва сумата от 270 лв. –
разноски, с оглед депозирания списък по чл. 80 от ГПК, съобразно отхвърлената
част от иска.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 2 708 лв. – разноски за ДТ и депозит за съдебни
експертизи.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на Н.В.Д., ЕГН *********, със съдебен
адрес: *** – адв. Р.М. сумата от 60 000
/шестдесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 23.08.2016 г. в гр. София, като
отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 150 000 лв. като
неоснователен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.11.2017
год. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 2 708 лв. –
дължима ДТ и разноски.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. Р.М.
сумата от 2 174, 40 лв. – адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
ОСЪЖДА Н.В.Д., ЕГН *********, със съдебен адрес: *** – адв. Р.М. да заплати на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на З. „Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** сумата от 270 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: