М О Т
И В И
по Присъда № 260002/26.10.2020 г. на
КнОС,
постановена по НОХД № 322/2020 г. по описа на съда
Делото е образувано по внесен от КнОП
обвинителен акт против Д.Й.В., ЛНЧ *******ЕГН **********, с МН”задържане под
стража”, за извършено престъпление по чл.115 НК
- за това, че във времето 8.11.2019 г.- 9.11.2019 г. в с.***, община ***,
умишлено е умъртвила П.Б.Й., от с.***, в къща негова собственост в същото село,
на ул.“****.“ № ***.
Окръжна прокуратура поддържа внесеното
обвинение и представителят й пледира за признаване на подсъдимата В. за виновна
по повдигнатото й обвинение поради доказаност от обективната и субективната му
страна и налагане на наказание над законовия минимум, а по отношение на
гражданския иск заяви, че предоставя на съда относно уважаването му.
Повереникът
на гражданската ищца Н.Д. - адв.К.С. поиска от съда да уважи изцяло предявения
от Д. иск за причинените й от престъплението неимуществени вреди в размер на
50 000 лв. поради доказаност от свидетелските показания на близките
отношения между гражданската ищца и пострадалия Й., който е неин брат.
Служебният защитник на подсъдимата адв.Е.А. , след излагане на установената
фактическа обстановка, пледира за субективна несъставомерност на внесеното
обвинение за престъпление по чл.115 НК, което се извършва единствено при форма
на вината пряк умисъл. Според защитника от събраните по делото доказателства не
може да се направи извод, че подсъдимата е осъзнавала общественоопасните
последици и че е желаела тяхното настъпване. След като двамата с пострадалия са
останали в една стая, подсъдимата според нейния разказ на случая е останала
обидена от неговото арогантно отношение към нея и тя е предприела едно единствено
нараняване – един удар с нож и то в област, за която трудно би могло да се каже
от съдебните медици, че това наистина е годно да причини смърт. Адв. А. изрази
несъгласие със заключението на СПЕ предвид и емоционалното състояние на
подсъдимата в нощта на 8 срещу 9 ноември 2019 г. след деянието, съобщено от св.Л.Д.,
която си е говорила сама на спирката, което човек в нормално психоемоционално
състояние, който осъзнава какво се е случило, едва ли ще стори. Адв.А. помоли
съда да отчете като смекчаващо обстоятелство факта, че подсъдимата е
съдействала за разкриване на обективната истина още от началото на ДП/както се
заяви в показанията за първи път пред съда на св. Г. и с дадените от нея обяснения пред
съдия.Относно гражданския иск адв.А. изрази становище, че размера на
обезщетението следва да бъде съобразен с настъпилия деликт и с принципите на
чл.52 ЗЗД, както и с практиката на съдилищата.
Подсъдимата
изрази съгласие с казаното от защитника й и като последна дума поиска да бъде
осъдена.
Кюстендилският окръжен съд, след преценяване
на събраните доказателства по делото при условията на чл. 13,14, 107 ал.3 ,
301, 303 и 305 ал.3 във вр. с чл.371 .2 НПК, прие от фактическа и правна страна
следното:
1. По фактическата обстановка
Подсъдимата
Д.В. е неосъждана, тя е с българско гражданство от ромски произход. Живее в гр. ***, кв.“***“, ул. "***" № ***. Учила е до
5 клас и живее при сестра си – свидетелката В.Е., която е
проститутка. В. също предоставяла платени секс
услуги и така се издържала.
Пострадалият
П.Б.Й., с прякор „***", пенсиониран като ***,
живеел сам в собствена къща в с. ***, общ. ***, обл***, ул. "***" № ***.
Свидетелите по делото Й.С., с прякор „***"
и Н.Г., с прякор „***", били стари приятели с пострадалия И.. Пострадалият и св. С. периодично ползвали платени
секс услуги, предоставяни от лица от
ромски произход.
На
08.11.2019 г. преди обяд, след уговорка по телефон, св. Г. и пострадалият Й. тръгнали за гр. Дупница, за да си вземе
пострадалият пенсията, която се изплаща на тази дата. Пътували
с МПС на св. Г., управлявано от него.
По това време св.Й.С. се намирал
в гр.Дупница, където отишъл да си плати телефоните и отишъл на кооперативния
пазар в Дупница да пие едно безалкохолно. В близост до това място, където
обичайно стояли проститутки, била
подсъдимата Д.В., която отишла при св.С., поискала и той й дал цигара. Подсъдимата се
върнала втори път и му казала,че останалите момичета, с които стояли наблизо, са й взели цигарите.
Тогава св.С. я попитал дали е свободна и тя казала, че е свободна, след което
се уговорили за тарифата на секс услугата – 20 лв. Понеже той нямал кола, решил
с такси да отидат в къщата на пострадалия Й. в с.***, но решил преди това да се
обадил на пострадалия по телефона, за да провери дали си е в къщи. Позвънил му и пострадалият П. Й. му казал, че пътува за
гр.Дупница със св.Н.Г..
По телефона св.С. и пострадалият Й. се
уговорили да се срещнат на кооперативния пазар в гр. Дупница. Докато дойдат пострадалият
и св.Г., св.С. и подсъдимата отишли на пазара, където св.С. купил кюфтета и картофки
за храна на подсъдимата, както и кола, вода и кутия цигари.
След около 20 минути пострадалият Й. и св.Г.
отишли на пазара при св.С. и подсъдимата. При запознаването си с подсъдимата
пострадалият казал:“А Д., тя ще ми носи късмет, читирилистна детелинка“. Четиримата
се качили в колата на св.Г. и потеглили към къщата на пострадалия Й. в с.***.
Като стигнали в центъра на с.***, св.С. слязъл от колата, за да вземе мотора
си, който сутринта бил оставил там и пристигнал с мотора в къщата на
пострадалия.
Пострадалият, св.С. и подсъдимата Влезли в
една стая в къщата на пострадалия , където оставали храната , а пострадалият
започнал да пие ракия. Св. Г. останал в двора на къщата на пострадалия да бере
дюли. Св.С. и подсъдимата се качили в стая на втория етаж, където правили секс
за около 20 минути и св.С. заплатил на подсъдимата уговорените за това 20 лв. След
това слезли на долния етаж в същата стая и заварили пострадалият да си пие
ракията, а св. Н.Г. още берял дюли в двора.
Подсъдимата искала да си ходи и св.С. й
предложил да я изпрати на автобуса. Като застанала обаче на вратата на стаята,
подсъдимата попитала св.С. дали неговият приятел, т.е. пострадалият Пламен Й.
ще иска тя да остане. Св.С. й казал те да се разберат и след като се угооврили
подсъдимата да прави секс с пострадалия, за което той да й заплати 20 лв.,подсъдимата
останала. След това св.С. си тръгнал с мотора за вкъщи, тъй като носел храна за
майка си. Св. Г. също си тръгнал, след като си набрал дюли. След няколко часа,
около 19 часа, св.С. се обадил на
пострадалия , който му казал, че са на маса и ако иска, да дойде. Но св.С.
отказал.
Като останали сами с пострадалия Й., той седял на леглото
отстрани до масата, а подс.В. седяла на стола до вратата от дясната страна на масата в стаята на пострадалия. Й. пиел ракия, без да яде. По едно време подсъдимата
огладняла и яла от донесената от гр.Дупница храна, като пила и известно
количество вино, разредено с лимонада. На масата бил остатъка от храната,
закупена от св. С. в гр. Дупница, имало пепелник с цигари, чаши, кухненски нож
с остър връх, един режещ ръб и тясно срещуположно
тъпо рамо, с обща дължина около 19-20
см при дължина на острието около 11 см и широчина в най-широката му част около 11-12 мм (в. д. обект № 3). Пострадалият Й. на
няколко пъти ставал от леглото и излизал от стаята.
При едно от излизанията си
от стаята донесъл 20 лв. на цяло. Оставил ги в чекмеджето на масата пред него.
Казал на подс.В.: „Ето тия 20 лв. са да
спиш, да правиш секс с мене. Утре като си тръгнеш, ще ти ги дам."
Докато била в къщата В.
установила, че в салона на приземния етаж
има стар бюфет, мивка и до тях пералня. Мивката в салона била от лявата страна,
а най-накрая била микровълновата печка. Видяла, че вътре в малки шкафчета до
мивката имало пирони, а под мивката - наредени чинии. Кухненския бюфет бил срещу мивката. В едно от шкафчетата му имало кърпи
и чорапи. Имало и рафт, а до него малки шкафчета, в които вътре били поставени бинтове
за превързване на рани и други работи. От дясно на бюфета имало нарязан хляб и кутийки със сол, пипер за кухнята.
Приблизително до полунощ подсъдимата седяла на стола до
вратата отдясно на масата, а Й. - на
леглото. За времето се информирала от показанията на часовника над вратата на стаята. В един момент пострадалият се съблякъл пред подсъдимата чисто гол, седнал на леглото, което било от лявата
страна на масата. Масата била със широката си част срещу вратата. Подсъдимата
видяла, че Й. отзад на гърба има татуирана гола
жена, както и че има татуировка и на члена.
От изпития алкохол пострадалия Й. временно
затварял очи, задремвал и се събуждал. Като се
събуждал, започнал да псува и се заяжда с обвиняемата. Казвал й : „Да ти еба майка, маймуно, ела легни до мене, ще станем, че те
бием", но не я е удрял. Поискал да прави секс с нея,
но тя не се съгласила. След отказа й той й казал да си
ходи. Подсъдимата му отговорила, че е тъмно е
и е студено, като се съмне, ще си хване автобуса и ще си ходи. Й. настоявал тя да си ходи, извадил от чекмеджето под масата
портмоне, кафяво на цвят. Бръкнал в малкото джобче на портмонето
извадил от него два лева и ги дал на В. за
билет.
Поведението на пострадалия Й. и факта, че посред нощ
трябва да напусне къщата му, без да е получила
20-те лв., заради които е останала, изнервили В.. Тя не могла да се сдържи, грабнала поставения на масата нож с
черна пластмасова дръжка и дълго метално острие. Изправила се
и нанесла един силен удар с ножа на Й., който седял на леглото. Ударът, предвид
ниския й ръст и положението, в което седял пострадалия, попаднал
между гърдите му, някъде около ключицата, а ножа от силата на удара влязъл до дръжката в тялото на пострадалия. Й. станал от
леглото и сам си махнал ножа, който
останал в ръката му, а подсъдимата, уплашена, отключила вратата и избягала навън.
Отишла пред магазина
на селото. Там имало столчета, маса с навес и черни
синджири покрай тротоара. Постояла известно време, но се върнала в къщата да види какво става. Лампата на стаята, в
която била с пострадалия, светела.
Надникнала през прозореца и видяла, че ръката на Й. е вдигната. Той бил на леглото с вдигната ръка. Освен него,
нямало никой друг. Вратата на тази стая била отворена. Казала си: „Той
може да е жив" и се върнала при магазина,
където останала до сутринта.
Пред
магазина на с. *** В. започнала да си говори сама на висок глас, което било видяно и чуто от живеещите близо до
магазина свидетели - св. Л.Д. и неговата
тъща св.В.С.. Св.В.С. излязла около 0,30 часа на терасата
на къщата си да пуши цигара и чула женски глас да говори, но не обърнала
внимание и си помислила, че това е, защото е починала една възрастна жена над
тях.
Св.Л.С.
гледал телевизия и се готвел да си ляга, когато
чул към 2,30 часа говор на висок глас. Излязъл
на улицата да види кой говори и видял жена, висока около 150-160 см, с вързана
коса, да си говори сама. Облечена била със зеленикава дреха, върху която имало
елече. Това
описание отговаря на външния вид на подсъдимата. След
това се прибрал, без да разговаря с нея и си легнал.
Към
6 часа сутринта на 9.11.2019 г. св. Д., като излязъл на улицата, за да отиде на работа, отново видял подсъдимата да стои
на същото място, където я видял през нощта. Той видял,
че при нея спряла една кола, в която имало двама мъже, които говорили нещо с
подсъдимата, но след това колата си тръгнала, а подсъдимата останала на
спирката.
Към 6,30
часа св. В.С. тръгнала към автобусната спирка на с. ***,
за да отиде на работа в ***. На спирката видяла подсъдимата, която описва като
момиче на около 27-28 години, облечена „с едно елече и клинче, с дълго ръкавче“
и я попитала какво прави тук. А подсъдимата я попитала къде се намира. Св. С. ***,
а подсъдимата отвърнала, че си мислела да е в гр. ***. Св.С. я попитала как е
пристигнала тук и подсъдимата отговорила, че двама мъже на 8 ноември на обяд са
я довели „ей там отгоре“. Подсъдимата попитала
свидетелката дали има автобус за гр. Дупница
и къде е спирката и св.С. я завела до спирката на автобуса за
гр.Дупница. След това св. С. се
качила на автобуса за гр. ***, а подсъдимата останала на спирката за
гр.Дупница.
На 9.11.2019 г. сутринта св. Р.Й., който живее в гр.*** и е *** на
автобус във фирма „*** по линията между *** и Дупница, управлявал поверения му
автобус в посока ***-Дупница, който минавал през с.***. В 6,50 часа св.Й. спрял автобуса на спирката на с. ***, където се качила подсъдимата, която той
описва като жена от ромски произход, на около 30 години, не много висока/около
160 см/, с нормално телосложение, с червено-черно яке. При качването си
попитала за цената на билета до гр. Дупница, платила си цената му от 1,90 лв. и
седнала в автобуса. Тя слязла в
гр.Дупница на спирката при магазин „Лидъл" /старата автогара/. При
обратния курс от Дупница към гр. ***, като потеглял с автобуса от новата
автогара в Дупница, св. Р.Й. *** жена от ромски произход да върви пеша към
новата автогара и му станало интересно
защо е слязла на старата автогара и върви пеша към новата автогара.
Междувременно
на 9.11.2019 г. сутринта св.С. позвънил по телефона на приятеля си - пострадалия
П. Й., но телефона му давал свободно и той не му се обадил. Св.С. си помислил,
че са пили до късно и сигурно спят и не звънил повече на пострадалия.
Около 11 часа на 9.11.2019 г. св. Н.Г.
тръгнал за гр. ***, където имал
апартамент, който в момента ремонтирал да види докъде са стигнали майсторите.
Спрял пред къщата на пострадалия и видял, че външната врата е отворена, а той
никога не оставял отворено заради кучето в двора. Влязъл вътре в къщата и видял
пострадалия П. Й. да лежи на кревата гол, с чехли на краката и очила на лицето,
а по дължина на гърдите му имало червена
ивица, на възглавницата и вляво от него също имало червена течност, за която
после разбрали, че е кръв. В областта на
гърдите върху началната част на дясна ключица личала малка
линейна рана, а от нея имало стекли се по
кожата тънки ивици от кръв или вино надолу към корема му. Доближил се на около метър от него и видял, че двете му
ръце са поставени на гениталиите, краката му били на пода, висели
от леглото, свити в коленете, главата била
обърната към стената, а тялото било разположено в полулегнало положение на пряко на леглото зад масата. Изглеждало, че е мъртъв.
При тази гледка св.Г. се уплашил и веднага
избягал. Отишъл при св.Й.С./ с прякор “**“/ с колата си и му казал: “Ела да
видиш какво направихте“. Двамата отишли в къщата на пострадалия и св.С. видял
пострадалия да лежи напряко на леглото със струйки кръв по гърдите и по тялото,
с ръце на гениталиите. Св.С. пипнал пострадалия и установил, че е студен, след
което казал, че П. Й. е мъртъв и се обадил на тел.112. Дошла линейка, а след това и полиция. Констатирана била смъртта на Й.
от дошлия медицински екип, а тялото било закарано за съдебно-медицинска
експертиза в МБАЛ гр.Кюстендил.
Св.С.
предния ден снимал с телефона си подсъдимата, докато били на масата и когато
дошли полицаите, им показал снимката и те потеглили с полицейската кола за
гр.Дупница да търсят подсъдимата.
Като
слязла от автобуса в гр. Дупница на 9.11.2019 г. сутринта, подсъдимата отишла
при сестра си - св. В.Е. ***, постояла малко и излязла. Известно
време след това при св.Е. дошли полицаи да търсят подсъдимата. По-късно през
деня подсъдимата отново отишла в къщата на сестра си и св. Е. я попитала какво
е направила и защо я търсят полицаите, на което подсъдимата не отговорила.
Тогава св.Е. се обадила на „кмета ****“, че подсъдимата се е прибрала.
Малко
след това дошла полицейска кола и подсъдимата била задържана и заедно с полицейския екип се върнали в с.***
в къщата на пострадалия, където били св.С. и Г..
Трупът
на Й. бил намерен от разследващите органи в стая на къщата му в с. ***, на
приземния етаж, лежащ по гръб, напряко на легло, с крака свити в
коленете и опиращи в пода. Бил гол, само с
чехли на краката, очила на лицето, часовник на лява китка и кръстче на кожена връв на шията. В областта на гърдите върху
началната част на дясна ключица личала малка линейна рана. От нея
имало стекли се по кожата тънки ивици
кръв надолу към корема и надясно към рамото, имало и зацапвания с малко размазана кръв по предните горни части на бедрата,
половия орган и по ръцете, зацапване с малко
кръв имало и по завивките на леглото, отляво на него, без видими зацапвания (капки, пръски, размазване и др.) от
кръв по чехлите и пода на стаята Към този
момент трупът бил полуохладен. На маса до леглото пред него имало кухненски нож с остър връх, един режещ ръб и тясно
срещуположно тъпо рамо, със зацапване от кръв по
острието.
Установеното
е подробно описано в изготвения Протокол
за оглед на местопроизшествие и заснето в приложения в
ДП фотоалбум. Били иззети веществени доказателства, също подробно
описа в протокола. Иззет бил като веществено доказателство и кухненския нож със зацапване от кръв по острието,
с обща дължина около 19-20 см при
дължина на острието около 11 см и широчина в най-широката му част около 11 -12 мм, описан като веществено
доказателство обект №3.
От съдебномедицинската
експертиза на труп/на л.110-113 от
ДП/, изготвена от в.л. д-р В.Н., е установено следното:
В
горната част на дясна половина на гърдите, в
областта върху гръдно-ключичната става, личи линейна леко зееща цепковидна рана с дължина при събрани ръбове около 13
мм; раната е с равни и гладки ръбове, с остър ъгъл в долния й край и леко заоблен в
горния; с косо разположение спрямо
дължината на тялото с по-висок край наляво; изпълнена и покрита с полусъсирена и засъхнала кръв. Горният
край на раната отстои на около 149 см от петите и на около 2,5 см
надясно от срединната линия на гърдите
отпред; долният на 148 см от петите и на 3,5 см надясно от срединната линия. По предновъншна част на дясна половина на
гръдния кош, над външния полюс на
мамилата, личи бледо мораво-зеленикаво жълтеникаво петнисто кръвонасядане с диаметър около 1,5 см. При
прослойното проследяване на раневия канал
на нараняването на гръдния кош се установило, че от кожната рана в дясна гръдно-ключична област на гърдите продължава
раневи канал през подкожието и точно
през ставната цепка между гръдната кост й ключицата с на места частично „изравяне" по хрущяла на ставните им
повърхности, с дължина на раната по външната
и вътрешната повърхност на ставата около 12-13 мм; продължава през меките тъкани на средностението, които са обилно
кръвопропити; навлиза в перикарда с
цепковидна рана по него с дължина около 11-12 мм; продължава през предна част на стената на горна празна вена с рана
с дължина около 7-8 мм и завършва в
лумена на вената /липсва нараняване на срещуположната й стена/. Околосърцевата торбичка е плътно изпълнена с
около 750-800 мл голям червен сгьстак
и кръв, обгръщащи плътно сърцето. Общата дължина на раневия канал е около
7-9 см /в зависимост от състоянието на гръдния кош в момента на нараняването и дълбочината на проникване на
острието в лумена на вената/; посоката му, преценена спрямо нормално изправено
положение на тялото, е: отгоре-надолу, леко отпред-назад и съвсем леко
отдясно-наляво. В меките тъкани по целия
ход на раневия канал и средностението около него са налице добре изразени кръвоизливи.
Нараняването,
представляващо прободно-порезна рана, е причинено с намерения на масата до леглото
при огледа сравнително малък кухненски нож с остър връх, един
режещ ръб и тясно срещуположно тъпо рамо; със зацапване от кръв по острието, с обща дължина около 19-20 см при
дължина на острието около 11 см и широчина
в най-широката му част около 11-12 мм.
Смъртта на пострадалия Й. се дължи на остра
сърдечно-съдова недостатъчност, настъпила в резултат на сърдечна тампонада от
масивния кръвоизлив в околосърцевата торбичка при нараняването на горната
празна вена – от механичното притискане на сърцето и неравното дразнене на
перикарда от кръвоизлива.
Налице е пряка
причинно-следствена връзка между полученото от пострадалия прободно-порезно нараняване на гръдния кош и настъпилата
смърт. Смъртта е настъпила бързо, но
не мигновено и в случая е била неизбежна.
Довелото
до смъртта прободно-порезно нараняване на гръдния кош е причинено с един удар със сравнително
по-голяма сила, с прободно-порезно оръжие - нож, или нещо друго подобно, с
остър връх, един режещ ръб и с сравнително по-тесен срещуположен тъп гръб, с
дължина на острието не по-малка от 7-9 см и широчина на острието на това
разстояние от върха не по-голяма от 12-13 мм.
В случая по установените морфологичин белези на нараняването е възможно да е причинено с ножа, за който се
съобщава в предварителните сведения, сочи вещото лице.
Посоката на раневия канал на нараняването
/респ.посоката на удара с ножа/ е: отгоре-надолу, леко отпред-назад и съвсем
леко отдясно-наляво-преценена спрямо нормално изправено положение на тялото на
пострадалия. При причиняване на нараняването ножът е бил обърнат с режещия ръб
надолу и надясно, а гърба нагоре и наляво.
Експертизата сочи, че това
нараняване е възможно да се причини при различни положения на тялото на
пострадалия – прав, легнал, както и при различни взаимни положения между
пострадал и извършител. В случая според вещото лице предвид установените
зацапвания с изтеклата от раната кръв най-вероятно в момента на причиняването
му или поне при изваждане на ножа, пострадалият да е бил в седнало положение на
леглото.
Останалите констатирани в
експертизата увреждания на пострадалия – охлузвания по лява предмишница и дясна
подбедрица са получени няколко денонощия
преди това и нямат отношение към настъпилата смърт на пострадалия.
От комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза / на
л.121-125 от ДП/, изпълнена от вещите лица д-р А.П.-психиатър и Е.В. – психолог,
е установено,че подс. В. е с интелект в ниски граници. Тя е малограмотна, умее
да чете, трудно пише и смята. Мисленето й е на ниско абстрактно ниво,
изключително ограничена е в общата информираност. Тя не страда от душевно
заболяване в смисъла на психоза, липсват данни за понесено в миналото такова.
Тя не покрива критерии за личностова абнормност, която би довела до
декомпенсирано поведение. Към 8.11.2019 г. и към момента на изготвяне на
експертизата – 19.12.2019 г. – подсъдимата не е била в краткотрайно или в
продължително разстройство на съзнанието, което да предполага негодност да
участва в съдебни действия.В момента на деянието тя е могла да разбира
свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си. Няма
данни за употреба на наркотични вещества и медикаменти от подсъдимата, които
биха довели до нарушаване на психичната й годност. Тя е със запазена годност за
участие във фазите на наказателния процес и да дава, ако желае, показания.
В с.з. по приемане на експертизата в допълнение към нея се поясни, че нивото на интелект
на подсъдимата отговаря на граничен вариант, но това е вследствие на живота,
който е живяла – малцинствената група, ниския контрол, липсата на правила и
обучение в тази група. Но тя принадлежи към здравите индивиди и понеже не е
работено с нея, тя е определена като примитивна личност и като начин на
социално функциониране, но в крайна сметка е могла да разбира свойството и
значението на извършеното от нея.
Назначената
дактилоскопна експертиза заключила, че само на една стъклена и керамична чаши от представените за изследване
като веществени доказателства, са открити дактилоскопни
следи, недостатъчни за идентификация.
От ДНК експертизата,
изпълнена от вещите лица Ж.И. и Р.А./ на
л.144-155 от ДП/, приета неприсъствено в с.з., е установено следното: По
обекти: нож - острие, ноктени изрезки – лява ръка, балатум и чаршаф се доказва
човешка кръв.
За изследвания клетъчен материал кръв по: нож-острие, нож-дръжка, марлен тампон,
кръв по ноктени изрезки – лява ръка на П. Й., ноктени изрезки лява ръка,
ноктени изрезки дясна ръка на П.Й.,балатум, 3 бр. стъклени чаши/обозначени в
експертизата като обекти №№ 16, 17 и 20/ , угарка „***“, угарка“***“ е
определен един и същи ДНК профил на лице от мъжки пол, алелите от който
съвпадат в съответните локуси с визуализираните следи от ДНК профила, определен
за стъклена чаша обект № 19 и с ДНК
профила на пострадалия П.Б.Й./обект № 23/. Не са установени допълнителни алели,
т.е. не е открит материал от друго лице.
Изследваният биологичен материал кръв по същите
посочени в предния абзац обекти произхожда от П.Б.Й., ЕГН **********.
За изследваната белезникава
материя по бикини/обект № 15/ е определен ДНК профил на лице от женски пол,
алелите от който съвпадат в съответните локуси с визуализираните алели от ДНК профила, определен за белезникава
материя по тениска/обект № 11/, който напълно съвпада с ДНК профила на подс. Д.Й.В./обект № 24/.
Изследваният клетъчен материал по обекти тениска и
бикини произхожда от подс.Д.Й.В..
Установи се по делото, че пострадалият П. Й. е
поддържал близки отношения със сестра си св. Н.Д.. Той не е бил женен. Идвал е
при нея, помагал й е, когато е правила ремонт, боядисвал е, тъй като е работил
по строежи. Идвал е при нея и на вечери, на празници постоянно е бил при сестра
си и семейството й. Той е живеел в наследствената къща от родителите им в с.***.
Св.Н.Д. също е ходила при него в тази къща – както сама, така и понякога със
св.С. Г.. Св.Д. е помагала за поддържане на градината в двора, съществувала
преди време, както и при събиране на плодовете от дърветата в
двора – ябълки, дюли,сливи. Св.Д. понесла тежко смъртта на брат си, била
съкрушена и често плачела за него пред св. Г..
2.
По
доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява и
доказва от събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства,
които, преценени поотделно и в съвкупност, са непротиворечиви
и взаимно се допълват. Това са:
=
писмени доказателства: Протокол за
оглед на местопроизшествие от 9.11.2019 г/ л. 12-13 ДП/; Протокол за оглед на
местопроизшествие от 10.11.2019 г./ л.20-21
ДП/; Протокол за оглед на
местопроизшествие от 10.11.2019 г., с който са иззети следи за ДНК
експертизата/л.107-109 ДП/, фотоалбуми
– 2бр. към двата протокола за оглед; Протокол за доброволно предаване/ л.1010 ДП/; Протокол за оглед на веществени
доказателства от 26.11.2019 г./л.103-104 от ДП/; Протокол за вземане на
образци за сравнително изследване от подсъдимата/ л.102 от ДП/; Фиш за спешна медицинска помощ от 9.11.2019 г.
- 11,56 часа; свидетелство за съдимост на подсъдимата; Удостоверение за наследници на пострадалия.
= показанията на свидетелите Й. С./ с прякор „***“/, Н. Г. / с прякор Галабо/, Й.Х., Л.Д., В.С., Р.Й.,
В.Е., М.М., Н.Д., М. Х., С. Г.,обяснението на подсъдимата В. от 11.11.2019 г. пред
съдия в ДП,
= веществени
доказателства, между които и ножа, предмет на
престъплението;
=
експертните заключения: изготвените
експертизи - съдебномедицинска експертиза на труп, комплексна съдебно-психиатрична и психологическа, дактилоскопна и ДНК
експертизи;
Писмените
доказателства съдът кредитира изцяло като обективни. Протоколите за оглед на
местопроизшествие и фотоалбумите към тях са първите достоверни доказателства,
изготвени от надлежни държавни органи, които съдържат данни за мястото на
произшествието и за намерените и иззети оттам веществени доказателства,
подробно описани в тези протоколи. В
протокола за доброволно предаване са описани дрехите, които подсъдимата на
9.11.2019 г. доброволно е предала и с които е била облечена тогава. Описанието на
дрехите в този протокол съвпада с показанията на св. С. и Д., които са описали
облеклото на подсъдимата на 9.11.2019 г. рано сутринта пред магазина в с.***. Протоколът
за оглед на веществените доказателства, представляващи дрехи и обувки на подсъдимата,
потвърждава нейното облекло, съобщено от свидетелите С. и Д. непосредствено
след деянието.
Показанията
на свидетелите Й.С. и Н.Г., дългогодишни приятели на пострадалия, се кредитират
изцяло като обективни. Св.Г. е първият, който е открил пострадалия в дома му
след престъплението. Съобщените от него като факти се потвърждава от снимковия
материал и отразеното в протоколите за
оглед на местопроизшествието. Св.Й.С. пък последен е видял пострадалия жив,
след като го е оставил в къщата му на 8.11.2019 г. вечерта, заедно с
подсъдимата. Той е вторият след св.Г., който заедно с него е установил на
следващия ден около 11 часа, че приятелят им Й. е мъртъв и се е обадил на
тел.112 да съобщи за това. Показанията на този свидетел също се кредитират
изцяло като обективни и незаинтересовани, тъй като се подкрепят от снимковия
материал и от констатирания час за смъртта на
пострадалия във фиша за спешна медицинска помощ. А относно предхождащите
деянието събития неговите показания се подкрепят и от обясненията на
подсъдимата, дадени на ДП пред съдия. Тези показания се потвърждават и от
обясненията на подсъдимата за действията й след извършване на престъплението.
Св.С. е човекът, който предния ден е заснел подсъдимата и той е показал
снимките от телефона си на полицаите, след което подсъдимата била издирена и
задържана.
Показанията
на св.Й.Х., съсед на пострадалия и видял необичайно отворената дворна врата на
къщата му рано сутринта на 9.11.2019
г. и който след обаждането на св.Н.Г. е
отишъл при него и св.С. в къщата на пострадалия Й., също се кредитират като
обективни поради подкрепянето им от кредитираните и изброени дотук писмени и
гласни доказателствени средства. Той е видял лично лежащия чисто гол на леглото
пострадал, с ръце на гениталиите му и със стеклата се струйка кръв по гърдите,
както и с очилата на главата му. Той е присъствал на огледа, изземването и
описването на всичко от полицаите и е вписан като поемно лице в протокола за
оглед на местопроизшествието.
Показанията
на посочените в предния абзац двама свидетели се потвърждават и от присъединените
чрез прочитането им при усл.на чл.281 ал.5 НПК показания на св. Р.Й. - *** на
автобуса, с който подсъдимата в 6,50 часа сутринта на 9.11.2019 г. е пътувала
от с. *** до гр. Дупница. А описанието на външния вид и облеклото на
подсъдимата се потвърждава от отразеното в протокола за оглед на веществени
доказателства, както и от кредитираните показания на свидетелите С. и Д..
Показанията
на свидетелите В.С. и Л.Д.,*** чули през нощта на 8 срещу 9 ноември 2019 г.
женски глас откъм магазина в близост до къщата им, а св. Д. дори излязъл на
двора и видял подсъдимата, както и на сутринта на тръгване за работа са я
видели на същото място, също се кредитират изцяло като обективни за отразените в тях факти, вкл. и описаното
облекло на подсъдимата. Посоченото от тях облекло на подсъдимата рано сутринта
на 9.11.2019 г., когато са я заварили да стои пред магазина, се потвърждава и от протокола за оглед на
веществени доказателства, в който са описани по вид и цвят иззетите като
веществени доказателства дрехи и обувки на подсъдимата. А часовото време на
нощта, когато тези свидетели са видели подсъдимата пред магазина, дава яснота
относно времето на извършване на деянието.
Показанията
на свидетелките В.Е. – сестра на подсъдимата, М.М. – леля на подсъдимата, Н.Д.,
М. Х. – последните две сестри на пострадалия, също се кредитират изцяло въпреки
родствената им връзка с подсъдимата и пострадалия като обективни. Показанията на
посочените свидетелки нямат пряка връзка с престъплението.Показанията на
първите две свидетелки характеризират личността на подсъдимата, а показанията
на последните две свидетелки – как са разбрали за смъртта на техния брат.
Св.
Г.е съобщила известните й факти за отношенията между гражданската ищца Н.Д. и
пострадалия и се кредитират като обективни.
Показанията
на изброените свидетели са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и разкриват отделните
части, на които всеки от тях е станал непосредствен свидетел както преди, така
и след престъплението. При извършване на престъплението обаче са били само
подсъдимата и пострадалият.
СМЕ
на в.л.д-р Н. се кредитира изцяло като обективна и компетентно изготвена. Тя
установява вида и механизма на причинените на пострадалия увреждания и
причините за смъртта му, както и начина на причиняване на увреждането с
иззетото от масата в стаята веществено доказателство – нож. Тя потвърждава с
тези си изводи достоверността на първата група - свидетели очевидци на
тялото на пострадалия, с посочените от
тях видяни непосредствено увреждания, както и достоверността на обяснението на
подсъдимата за нанесен един единствен, но силен и фатален удар с нож на
пострадалия.
Комплексната
СПЕ и психологична експертиза се
кредитира изцяло като обективна и достоверна. Тя дава заключение за психическото
състояние на подсъдимата по време на и след деянието и за нейната вменяемост,
въпреки ниския й интелект и констатиран примитивизъм.
ДНК
експертизата се кредитира от съда като обективна и компетентно изготвена. Тя
доказва по безспорен експертен начин важни за предмета на обвинението елементи
– съвпадението на кръвта по острието на ножа с ДНК на пострадалия, както и
съвпадение на ДНК на подсъдимата с намерените и иззети вещи от мястото на престъплението.
Обясненията
на подсъдимата, дадени пред съдия в ДП на 11.11.2019 г./ на л.53-55 от ДП/, се кредитират от съда като годно доказателство в
онези му части, в които се подкрепят от изброените дотук и кредитирани доказателствени средства. Те се
кредитират относно съобщеното от нея за събитията в предхождащия деянието ден –
8.11.2019 г., относно поведението й след деянието – напускането на къщата на
пострадалия и стоенето й пред магазина в селото, откъдето сутринта на 9.11.2019
г. си е тръгнала с автобуса в 6,50 часа за гр. Дупница. Кредитират се
обясненията й и в частта им за механизма на извършеното престъпление и положението и поведението на пострадалия,
тъй като се подкрепя от заключението на СМЕ: “…и станах и го боцнах между
гърдите. Някъде около ключицата го боднах. Набодох го целия, целият нож влезе
до дръжката. Он стана от леглото и сам си махна ножа. Беше му в ръката“. Мястото
на удара, това, че пострадалият сам си е махнал ножа, се потвърждава от
заключението на СМЕ и от ДНК експертизите. ДНК експертизата е установила освен
по ножа и под ноктите на ръцете на пострадалия негова кръв. Кредитират се обясненията и в
частта им, че пострадалият е ядосал подсъдимата, като я псувал ,обиждал,
дори замахнал да я удари, но не я
ударил. А неговото ядосване и причината за обидите към подсъдимата е нейния
отказ да правят секс, за което всъщност по-рано те се договорили. Той дори по
нейните думи започнал да я гони да си ходи и й дал 2 лв. за билет, но тя поради
това, че било тъмно и студено, му е казала че я е страх и ще си ходи сутринта.
Т.е. тя самата съобщава, че въпреки заканите и че я било страх от пострадалия, е
останала в къщата.
Затова
и съдът не кредитира като единствена причина за намушкването на пострадалия,
съобщена от нея в обясненията й – че много я е ядосал пострадалият и затова го
е намушкала. Като друга и съществена причина за намушкването съдът кредитира
показанията на св.Н.Г. от съдебното следствие – че не й е дал обещаните 20 лв. и затова го е направила. А последното според св.Г.
било казано от самата подсъдима пред него , след като била задържана и докарана
в с.***.
Съдът
не кредитира обясненията на подсъдимата и в частта им, че пострадалият е искал
да прави секс с нея и че искал да я
изнасили. Това противоречи на показанията на св.С., който е оставил подсъдимата
и пострадалия да се разберат дали тя да остане и да прави секс с него доброволно
и че те са се разбрали с пострадалия именно
за това срещу тарифа от 20 лв., което е и същността на извършваната от подсъдимата
нерегламентирана дейност – проституция. А това е безспорно доказано дори и от нейните
обяснения – че той е сложил в чекмеджето 20 лв. й и казал, че ще й ги даде,
като си тръгне сутринта.
3. От правна страна:
Установената по
несъмнен начин гореизложена фактическа обстановка обосновава извода за съставомерност на инкриминираното в
ОА деяние от обективна и субективна страна.
Систематичното място на чл.115 НК е в глава
ІІ. Престъпления против личността, Раздел І от нея – Убийство и деянието е
квалифицирано по основния състав на умишлено убийство. С престъплението са
засегнати обществени отношения, свързани с едно от най-ценните блага на човека
– посегателство върху живота и телесната неприкосновеност на личността. Затова престъплението по същността си се
отличава с висока степен на обществена опасност.
Субект
на това престъпление е всяко физическо лице. В случая това е подсъдимата В., която
е неосъждана и дава обяснения относно извършеното от нея престъпление. Но
въпреки дадените обяснения и чистото й съдебно минало, предвид нейните
характерови особености, нисък интелект и примитивизъм, установени от
комплексната СПЕ и нейната непредсказуемост,
последната извлечена от разказания от нея начин и причини за извършеното
престъпление, съдът приема степента й на обществената опасност за висока.
Комплексната психиатрична и психологична
експертиза характеризира подсъдимата като вменяемо наказателно-отговорно лице по
см.на чл.31 ал.1 НК. Тя е малограмотна, умее да чете,
трудно пише и смята. Мисленето й е на ниско абстрактно ниво, изключително
ограничена е в общата информираност. Тя не страда от душевно заболяване в
смисъла на психоза, липсват данни за понесено в миналото такова. Тя не покрива
критерии за личностова абнормност, която би довела до декомпенсирано поведение.
Към 8.11.2019 г. и към момента на изготвяне на експертизата – 19.12.2019 г. –
подсъдимата не е била в краткотрайно или в продължително разстройство на
съзнанието, което да предполага негодност да участва в съдебни действия. В
момента на деянието тя е могла да разбира свойството и значението на
извършеното, както и да ръководи постъпките си. Няма данни за употреба на
наркотични вещества и медикаменти от подсъдимата, които биха довели до
нарушаване на психичната й годност. Тя е със запазена годност за участие във
фазите на наказателния процес и да дава, ако желае, обяснения.
Нивото
на интелект на подсъдимата отговаря на граничен вариант, но това е вследствие
на живота, който е живяла – малцинствената група, ниския контрол, липсата на
правила и обучение в тази група. Но тя принадлежи към здравите индивиди и
понеже не е работено с нея, тя е определена като примитивна личност и като
начин на социално функциониране, но в крайна сметка е могла да разбира свойството
и значението на извършеното от нея – обобщиха вещите лица в с.з. по приемане на
експертизата.
Тези
експертни изводи съдът приема за обективни и достоверни и счита, че така
направените изводи за вменяемост и липса на основания по чл.33 ал.1 НК за невменяемост
по отношение на подсъдимата се подкрепят изцяло и от дадените от самата нея
обяснения в ДП пред съдия на 11.11.2019 г. В заключителната част от обясненията си / на л.54-гръб от ДП/тя е казала, че
след като е намушкала пострадалия и той станал от леглото и извадил с всичка
сила ножа, тя се уплашила, отключила вратата и избягала навън, защото“Викам, че
стане и че ме уцели мене“. И по-нататък в обясненията си е заявила още: “Предполагах,
че полицаите могат да ме търсят…Знаех, че може да ме търсят, защото го
намушках“. Т.е. непосредствено след деянието тя напълно е осъзнавала какво е
извършила и в същото време е проявила напълно адекватно инстинкт за
самосъхранение, което безспорно потвърждава нейната вменяемост и годността й на
наказателноотговорно лице по см.на чл.31 ал.1 НК.
От обективна страна е установено
безспорно, че във времето 8.11.2019 г.- 9.11.2019 г. в с.***, община ***, подсъдимата
умишлено е умъртвила П.Б.Й., ЕГН **********, от с.***, в къща негова собственост
в същото село, на ул.“***“ № 98, с което
е осъществила от обективна страна изпълнителното деяние на престъплението по
чл.115 от НК.
Съдът приема, че времето на извършване на деянието е на 8.11. -
9.112019 г., основавайки се на показанията на свидетелите С. и Д., както и на
тази кредитирана част от обясненията на подсъдимата.Св.С. заяви, че около 0,30
часа след полунощ на 9.11.2019 г. е чула женски говор пред магазина в близост до
къщата й. Съпоставен този факт с обясненията на подсъдимата, че непосредствено
след деянието е избягала навън и е отишла и стояла пред магазина формират
извода, че деянието е извършено преди посочения от свидетелката час. Св. Д. пък
около 2,30 часа същата нощ е чул женски говор пред магазина, слязъл е и е видял
подсъдимата и я чул да си говори сама. Вземайки предвид и заявеното от
подсъдимата, че след като е излязла първия път и е отишла пред магазина, тя
известно време след това се е върнала отново до къщата на пострадалия и е
видяла, че той лежи на леглото и помислила, че може да е жив, тя отново се върнала
пред магазина и останала там до сутринта, съдът приема, че св.Д. около 2,30
часа е видял подсъдимата именно след повторното й връщане пред магазина. По
тези съображения и невъзможност да се определи точния час на извършване на
престъплението съдът прие, че то е извършено за времето 8.11. - 9.11.2019 г. По
тези съображения съдът във фактическата си обстановка съдът не споделя посоченото
в ОА, че до около 2 часа през нощта подсъдимата и пострадалия Й. седели около
масата и прие в мотивите на присъдата си, че това е било до по-ранен час,
непосредствено преди полунощ или
непосредствено след полунощ.
Причинените на пострадалия Й. увреждания, довели
до смъртта му и механизма на причиняването им е установен от СМЕ на
в.л.д-р Н..
Установено
е прободно-порезно нараняване на гръдния кош с проникване в гръдната кухина и
нараняване на гръдни органи – с кожна рана в среднодясна част на гърдите
отпред; раневи канал пред дясна гръдно-ключична става и меки тъкани на
средностението; нараняване на перикарда и горна празна вена с масивен
кръвоизлив в околосърцевата торбичка/хемоперикард/ и последваща сърдечна
тампонада.
При
външния оглед на трупа са установени следните травматични увреждания: В горна
част на дясна половина на гърдите, в областта на гръдно-ключичната става, личи
линейна леко зееща цепковидна рана с дължина при събрани ръбове
около 13 мм; раната е с равни и гладки ръбове, с остър ъгъл
в долния й край и леко заоблен в горния; с косо разположение спрямо дължината на тялото с по-висок край наляво;
изпълнена и покрита с полусъсирена и
засъхнала кръв. Горният край на раната отстои на около 149 см от петите
и на около 2,5 см надясно от срединната линия на гърдите отпред; долният на 148 см от петите и на 3,5 см надясно от
срединната линия. По предновъншна
част на дясна половина на гръдния кош, над външния полюс на мамилата, личи бледо мораво-зеленикаво
жълтеникаво петнисто кръвонасядане с
диаметър около 1,5 см.
При прослойното проследяване на раневия канал на нараняването на гръдния кош е установено, че от
кожната рана в дясна гръдно-ключична област на гърдите продължава
раневи канал през подкожието и точно през
ставната цепка между гръдната кост й ключицата с на места частично „изравяне" по хрущяла на ставните им повърхности, с
дължина на раната по външната и вътрешната повърхност на ставата
около 12-13 мм; продължава през меките
тъкани на средностението, които са обилно кръвопропити; навлиза в перикарда с цепковидна рана по него с дължина около
11-12 мм; продължава през предна част на
стената на горна празна вена с рана с дължина около 7-8 мм и завършва в лумена на вената /липсва нараняване на
срещуположната й стена/. Околосърцевата торбичка е плътно изпълнена с
около 750-800 мл голям червен сгьстак и течна кръв,
обгръщащи плътно сърцето. Общата дължина на раневия канал е около
7-9 см /в зависимост от състоянието на гръдния кош в момента на нараняването и дълбочината на проникване на
острието в лумена на вената/; посоката му, преценена спрямо нормално изправено
положение на тялото, е: отгоре-надолу, леко отпред-назад и съвсем леко
отдясно-наляво. В меките тъкани по целия
ход на раневия канал и средностението около него са налице добре изразени кръвоизливи.
Нараняването
на пострадалия, представляващо прободно-порезна рана, е причинено с намерения
на масата
до леглото при огледа сравнително малък кухненски нож с остър връх, един
режещ ръб и тясно срещуположно тъпо рамо; със зацапване от кръв по острието, с обща дължина около 19-20 см при
дължина на острието около 11 см и широчина
в най-широката му част около 11-12 мм. Безспорното доказателство за това е заключението
на ДНК експертизата, установила наличие на кръвта на пострадалия по острието на
ножа.
Механизмът
на причиняването му е приет от съда въз
основа на сочените в СМЕ възможни механизми на причиняване на горепосочените
увреждания и обяснението на подсъдимата: “ Като го ръгнах с ножа от нерви и
после той стана с всичка сила от леглото и си извади сам ножа.ножът Беше целия в
кръв“. Т.е., след като е станал от леглото след нанесения удар с ножа се налага
извода, че пострадалият в момента на насяне на удара е седял на леглото.
Подсъдимата, която е с нисък ръст, е била права срещу него и е нанесла на седящия на леглото срещу нея пострадал един
сравнително силен удар с посочения нож в дясната му ключична област и ножът са е забил до
дръжката, което самата тя е съобщила в обясненията си.
Смъртта на пострадалия Й. се дължи на остра
сърдечно-съдова недостатъчност, настъпила в резултат на сърдечна тампонада от
масивния кръвоизлив в околосърцевата торбичка при нараняването на горната
празна вена – от механичното притискане на сърцето и неравното дразнене на
перикарда от кръвоизлива.
Налице е пряка
причинно-следствена връзка между полученото от пострадалия прободно-порезно нараняване на гръдния кош и настъпилата
смърт. Смъртта е настъпила бързо, но
не мигновено и в случая е била неизбежна.
Довелото
до смъртта прободно-порезно нараняване на гръдния кош е причинено с един удар със сравнително
по-голяма сила, с прободно-порезно оръжие - нож, или нещо друго подобно, с
остър връх, един режещ ръб и с сравнително по-тесен срещуположен тъп гръб, с
дължина на острието не по-малка от 7-9 см и широчина на острието на това
разстояние от върха не по-голяма от 12-13 мм.
Посоката
на раневия канал на нараняването /респ.посоката на удара с ножа/ е:
отгоре-надолу, леко отпред-назад и съвсем леко отдясно-наляво-преценена спрямо
нормално изправено положение на тялото на пострадалия. При причиняване на нараняването
ножът е бил обърнат с режещия ръб надолу и надясно, а гърба нагоре и наляво.
Останалите констатирани в
експертизата увреждания на пострадалия – охлузвания по лява предмишница и дясна
подбедрица са получени няколко денонощия
преди това и нямат отношение към настъпилата смърт на пострадалия.
От
субективна страна, въпреки липса на мотив за убийство, деянието е извършено от подсъдимата при форма на вината пряк умисъл.
Умишленото престъпление е съзнателен волеви акт, при който общественоопасните
последици представляват цел на дееца или най-малко съзнателно допускан от него
страничен резултат. Такова волево отношение е възможно само при наличност на
представи относно:
- извършеното деяние с неговите особености при конкретните условия на времето и
мястото;
- общественоопасният характер на деянието и последиците.
Интелектуалният
момент на умисъла е предпоставка на характерната за умисъла волева насоченост,
която може да бъде дадена в 2 варианта: деецът или иска, или съзнателно допуска
настъпването на общественоопасните последици на своето деяние. Съобразно с това
съществуват 2 основни вида умисъл:
а) деянието е извършено при пряк умисъл, когато деецът съзнателно се насочва
към причиняване на съответните общественоопасни последици. Тук целта, свързана
с причиняването на общественоопасните последици, се включва в съдържанието на
умисъла и го характеризира. При това възможно е тези последици да бъдат не само
крайна цел на дееца, но и негова междинна или елемент от комплексна цел или
неизбежен междинен, допълнителен резултат, който деецът съзнава, че не може да
не настъпи от деянието.
б) умисълът е
евентуален (косвен), когато общественоопасните последици не са пряко целени от
дееца, а са възможен допълнителен резултат от неговото деяние, с настъпването
на който обаче той се съгласява, преследвайки друга цел, от постигането на
която въпреки това не се отказва. При този вид умисъл деецът се насочва не към
престъпните последици, а към друга цел, с оглед на която именно извършва
деянието. Тази цел може да бъде както правомерна, така и неправомерна.
В случая подсъдимата първоначално не е имала
умисъл да убива пострадалия.Тя е взела ножа , защото пострадалият я е обиждал и
защото й е дал само 2 лв. да си замине, а не обещаните 20 лв. за уговорения секс,
който по нейните обяснения не се е състоял.
За умисъла на
дееца се съди от обстоятелствата, при които е извършено деянието, от
средствата, с които е извършено деянието, от насоката и силата на ударите, от
мястото на нараняването, от разстоянието, от което се посяга на
жертвата/срвн.ППВС № 2/1957 г./. В случая се установи, че преди извършване на
деянието, когато подсъдимият е употребил по-голямо количество алкохол, той
започнал да обижда подсъдимата и поискал да прави уговорения секс с нея. И след
като тя му отказала, той й дал 2 лв. за билет и й казал да си върви, но тя отказала защото я било страх през нощта
в тъмното, но не я е било страх да остане при пострадалия, въпреки че я обиждал.
Тя също е употребила алкохол – пила е вино и в един момент, по посочените в
предния абзац мотиви, е взела ножа от масата и е нанесла само един, но фатален
за живота на пострадалия удар с него.
И затова съдът
прие, че престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл, в
проявната му форма на евентуален. Защото в момента на нанасяне на удара
пострадалият е седял на леглото, не е заплашвал физически подсъдимата и тя наред
с преследвания резултат да го накара да млъкне, е допускала, че намушквайки го
с държания нож, който е забило в дясната му ключична област до дръжката, е
възможно да причини смъртта на пострадалия, макар и да му е нанесла само един
удар. Показателни за това са обясненията на подсъдимата. Когато след нанесения
удар пострадалият станал от леглото и извадил ножа, тя се уплашила да не я
уцели, отключила вратата и побягнала. Известно време след това се върнала
обратно при къщата, надникнала през прозореца, видяла пострадалия да лежи на
леглото и си помислила:“Той може да е жив“ и отново избягала. Т.е. тя е
съзнавала, че като го е намушкала с ножа, може да го е убила. А това е безспорно
доказателство за извършване на деянието при пряк в неговата разновидност на
евентуален умисъл от подсъдимата, въпреки ниския й интелект и примитивизъм.
4. По възраженията на защитата.
С горното изложение съдът даде отговор на основните защитни възражения
за липса при подсъдимата на качеството на наказателноотговорно лице поради психоемоционалното
й състояние по време на и след деянието и липса на пряк умисъл за извършване на
престъплението. Както се посочи по-горе на съответното място от мотивите,
комплексната психиатрична и психологична експертиза определя подсъдимата като
вменяемо наказателно-отговорно лице по см.на чл.31 ал.1 НК. Тя
е малограмотна, умее да чете, трудно пише и смята, мисленето й е на ниско
абстрактно ниво, изключително ограничена е в общата информираност. Но
подсъдимата не страда от душевно заболяване в смисъла на психоза, липсват данни
за понесено в миналото такова. Към 8.11.2019 г. и към момента на изготвяне на
експертизата – 19.12.2019 г. – подсъдимата не е била в краткотрайно или в
продължително разстройство на съзнанието, което да предполага негодност да
участва в съдебни действия и в момента
на деянието тя е могла да разбира свойството и значението на извършеното, както
и да ръководи постъпките си и е със запазена годност за участие във фазите на
наказателния процес и да дава, ако желае, показания. Най-убедителното
доказателство за това, че подсъдимата е разбирала свойството и значението на
извършеното, са нейните обяснения в кредитираната част. След като е нанесла
фаталния удар на подсъдимия с ножа и той сам е извадил ножа и е замахнал, тя се
е уплашила да не я уцели и е отключила
вратата и е избягала. Също така е заявила, че е знаела защо я търсят
полицаите - задето е наръгала пострадалия.
Т.е. безсъмнено тя е съзнавала, че е извършила противоправно деяние.
Да, подсъдимата
не е целяла пряко смъртта на пострадалия.
Затова и съдът прие за форма на вината пряк умисъл, в неговата разновидност на
евентуален. Доказателство за това, че подсъдимата е осъзнала , че е извършила
убийство, са действията й след деянието, съобщено от нея самата. Първоначално
тя уплашено побягнала, за да не я уцели пострадалият с извадения от тялото му
нож. Но известно време след това се
върнала обратно при къщата, надникнала през прозореца, видяла пострадалия да
лежи на леглото и си помислила:“Той може да е жив“ и отново избягала. Т.е. тя ясно
е съзнавала, че като го е намушкала с ножа, може да го е убила. А това е
безспорно доказателство за извършване на деянието при пряк евентуален умисъл от
подсъдимата, въпреки ниския й интелект
и примитивизъм. При този евентуален или още косвен умисъл общественоопасните
последици не са пряко целени от дееца, а са възможен допълнителен резултат от
неговото деяние, с настъпването на който обаче той се съгласява. И точно това е
сторила подсъдимата.
5.
По наказанието.
Инкриминираното деяние – умишлено убийство
- е квалифицирано по неговия основен състав – този на чл.115 НК, за което
законодателят е предвидил наказание ЛС за срок от 10 до 15 години.
Степента на обществена опасност на подсъдимата
съдът възприе като висока, въпреки
дадените обяснения и чистото й съдебно минало, като изхожда от начина на
извършване на престъплението, нейните характерови особености, нисък интелект и
примитивизъм, установени от комплексната СПЕ
и нейната непредсказуемост, последното извлечено от разказания от нея
начин и причини за извършеното престъпление.
Поради установената при условията на чл.303 НПК по несъмнен начин съставомерност на деянието от обективната и субективната
му страна съдът призна подсъдимата за виновна в извършването му и й наложи при
условията на чл.54 НК наказание около средния размер за този вид престъпления.
Като смекчаващо обстоятелство съдът прие
чистото съдебно минало на подсъдимата. Даденото от нея обяснения пред съдия в
ДП, с което тя разказва подробно за събитията преди престъплението и след това,
съдът не прие за изключително смекчаващо обстоятелство, по следните съображения:
Нейното обяснение с нищо не съдейства за установяване на извършителя на
престъплението. Подсъдимата е била задържана, след като вече е установен трупа
на пострадалия, запазено е местопроизшествието и е извършен оглед на него, при който
са иззети намерените там релевантни веществени доказателства. Полицейските
органи са се насочили към подсъдимата, след като св.С. им е показал направена
от него снимка на подсъдимата, с която той предната вечер е оставил пострадалия
в дома му. Т.е. даденото от нея обяснение е дадено постфактум – след като вече
са събрани голям брой доказателства от местопрестъплението, даващи възможност
за изпълнение на назначените впоследствие експертизи.
По
тези съображения съдът прие, че
наказанието на подсъдимата следва да се определи при лек превес на отегчаващи
обстоятелства. Като отегчаващи обстоятелства съдът високата степен на
обществена опасност на деянието и дееца, като отчете начина и мястото на
извършеното престъпление, както и поведението на подсъдимата и мотивите й за
извършването му. Преди извършване на престъплението тя е имала възможност да си
тръгне, след като пострадалият й е казал да си ходи поради отказа й да прави
секс с него и ей е дал 2 лв. за билет. Тя обаче въпреки това е останала. Съдът
приема, че ако тя е била толкова обидена и ядосана, както сочи в обяснението си,
е имала възможност незабавно да си тръгне. Но тя въпреки твърдените от нея
обиди на пострадалия е останала и впоследствие е извършила престъплението.
Освен това подсъдимата упражнява нерегламентирана дейност и не е трудово
ангажирана.
По
така изложените съображения липсват както многобройни, така и изключителни
смекчаващи вината обстоятелства за определяне на наказанието при условията на
чл.55 НК. Направеното самопризнание би могло да се третира като смекчаващо
обстоятелство в пределите на отговорността по чл.55 НК, само ако е спомогнало
своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство и неговия
извършител в хода на досъдебното производство съгласно указанията, дадени
в т.7 от ТР № 1/2009 г. ОСНК.
Преценявайки всичко изложено и целите на
специалната и генерална превенции съдът
прие, че следва да наложи наказание около средния размер на подсъдимата, а
именно за срок от 13 години. С такова именно по размер наказание в най-пълна
степен ще се изпълнят функциите на двата вида превенции, визирани в чл.36 НК. С
този размер на наказанието и предвид младата възраст на подсъдимата тя ще има
възможността да се превъзпита в положителна насока, да живее в постоянна среда,
макар и в пенитенциарно заведение, което й е било непознато преди извършване на
престъплението, както и да продължи образованието си в условията на затвора. Според
съда наказание в по-малък размер не би било достатъчно за превъзпитанието на
подсъдимата, предвид ниския й интелект и примитивизъм до момента. От друга
страна, този размер на наказанието би въздействал в най-пълна степен
предупредително-възпиращо на обществото в изпълнение на превантивната функция
на едно наказание.
Въпреки че
подсъдимата е неосъждана, предвид размера на наложеното й наказание ЛС ,
който е над 5 години, наказанието следва
да се изтърпи при първоначален „строг” режим на осн.разп.на чл.57 ал.1 т.2
б.“а“ ЗИНЗС. По отношение на подсъдимата В. съдът намира, че не е налице
изключението на чл.57 ал.3 ЗИНЗС.
На осн.чл.59 ал.1 НК с присъдата се
приспадна времето, през което подсъдимата е била задържана с МН”задържане под
стража” , считано от 9.11.2019 г. до влизане
на присъдата в сила.
6. По гражданския иск
Гражданският иск за претърпени от престъплението неимуществени вреди, предявен
от сестрата на пострадалия Н.Б.Д., е допустим съгласно постулатите на ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по т.д.№ 1/2016
г., ОСНТТК като предявен от надлежна
страна и в определения преклузивен срок.
За да се ангажира деликтната отговорност на
подсъдимата трябва да са налице кумулативно елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане съгласно чл.45 ЗЗД за всеки един от гражданските ищци:
вреда, противоправно поведение, вина и причинно-следствена връзка между
причинената вреда и виновното противоправно поведение на дееца. Установи се по делото
наличие на всички тези елементи – причинената умишлено от подсъдимата смърт на
пострадалия, противоправното поведение на подсъдимата и връзката между
причинената смърт и виновното поведение на подсъдимата.
Съгласно чл.51 ал.1 ЗЗД на обезщетяване
подлежат вредите, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. В случая се установи, че гражданската
ищца Д. е понесла тежко смъртта на брат си, с който са били в постоянен контакт.
Той й е помагал в ремонтни дейности, тя – в поддържането на градината и
овощните дървета в двора на бащината им къща. Пострадалият е посещавал сестра си на гости, прекарвали са заедно
празници. Причинените неимуществени вреди – претърпените болки и страдания от
сестрата на пострадалия - са пряка и
непосредствена последица от увреждането, т.е.
от смъртта на му.
Чл.51 ал.2 ЗЗД задължава съда да съобрази
поведението на пострадалия – т.е. да прецени дали от негова страна има
съпричиняване, в смисъл дали той е допринесъл за настъпването на вредите при
определяне размера на дължимото обезщетение.
При определяне степента на съпричиняване следва да се извърши съпоставка
между тежестта на нарушението от делинквента /т.е. подсъдимата/и поведението на
увреденото лице/ пострадалият П. Й./.
Безспорно е установено по делото, че от
страна на пострадалия няма същинско съпричиняване на престъпния резултат. Той е
употребил алкохол, обиждал е пострадалата, както сочи тя и е искал да прави
секс с нея, който обаче те са уговорили предварително.Но след като подсъдимата
е отказала, той й е казал да си ходи, като дори й е дал пари за билет. Тя обаче
е останала. При тези обстоятелства съдът не приема провокативно поведение на
пострадалия относно извършеното престъпление.
Съгласно чл.52 ЗЗД неимуществените вреди се
преценяват от съда по справедливост. Понятието „ справедливост” по посочения
текст се преценява по редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които се съобразяват от съда и които са свързани с отрицателните изживявания в
случая на малолетния ищец.
При съвкупна преценка на събраните по
делото релевантни за гражданския иск доказателства и в рамките на визираните му
от разпоредбите на чл.51 ал.1 и 2 ЗЗД и чл.52 ЗЗД правомощия съдът прие предявения граждански иск от сестрата
на пострадалия в размер на 50 000 лв. за частично основателен. Съображенията за това са следните:
Съобразявайки родствената им връзка, възрастта
на пострадалия и гражданската ищца, семейното им положение и че въпреки
близките им отношения, което е нормално за брат и сестра, че не са живели в
едно домакинство и всеки от тях си е имал собствени доходи и техния контакт не
е бил животоподдържащ за нито един от тях, в съответствие с прогласения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливо възмездяване на неимуществени вреди, съдът счита
/въпреки практическата невъзможност да се обезщети загуба от такъв характер/,
че една сума от 15 000 лв. в най-пълна степен ще репарира така
причинените с деянието неимуществени
вреди на гр.ищца Н.Д. от настъпилата смърт на нейния брат П. Й.. Съгласно чл.86 ал.1 ЗЗД във вр. с чл.84 ЗЗД
тази сума се присъди със законната лихва, считано от деня на непозволеното
увреждане – 9.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. За разликата над
тази сума до претендираните 50 000 лв. съдът намери иска за неоснователен
по посочените вече съображения и го отхвърли.
С присъдата си съдът постанови относно веществените
доказателства следното:
обект
№ 2
– 1 бр. мобилен телефон „***“, черен на цвят; обект № 9 - 1 бр. портфейл, кафяв на цвят, 1 бр. банкова карта на
името на П.Б.Й., иззети с протокол
за оглед на МП от 09.11.2019 г.; обект №
4 – 1 бр. стъклена чаша с диаметър 7,5 см и височина 12 см.; обект № 5 – 1бр. стъклена чаша с
диаметър 8,5 см и височина 9 см; обект №
6 – 1 бр. стъклена чаша с диаметър 6 см и височина 7 см; обект № 7 – 1 бр. стъклена чаша с
диаметър 6 см и височина 7 см; обект № 8
– 1 бр. керамична чаша с дръжка, червена на цвят, с надпис „Нес кафе“; обект № 10 – 1 бр. стъклен пепелник –
да се върнат на наследниците на пострадалия – на сестрите му Н.Б.Д. *** и М.Б.Х.
***, след влизане в сила на присъдата.
вещественото
доказателство, описано
под № 8 в протокол от 08.07.2020 г. по делото като обект № 1 – 1 бр.парче от балатум с размери 56 на 23 см, с три
броя петна в кръгла форма от червеникаво кафяво на цвят вещество и описаното
под № 9 в същия протокол веществено доказателство, като обект № 2 – 1 бр.плик за спални завивки, зеленикав на цвят, с
размери 110/260 см с петна с неправилна форма по него от червеникаво кафяво на
цвят вещество да се унищожат след влизане на присъдата в сила.
вещественото
доказателство обект № 3 – 1 бр. кухненски нож с дължина 20 см с дължина на
острието 11 см, с кафеникава дръжка само от едната страна и кафеникави
петна/отцветявано от двете страни на острието - да се унищожи след влизане в сила на присъдата.
веществените
доказателства
описани под № 10 в протокола от 08.07.2020 г. като обект № 1 – дрехи на подсъдимата: 1 чифт маратонки с връзки, черно
розови на цвят № 36; 1 бр. лилави бикини; 1 бр. черен сутиен с размери 36/80; 1
бр. сиво-черно долнище от анцунг; 1 бр. червено елече без ръкави с качулка с
надпис „JUMP&FISH“; 1 чифт чорапи; 1 бр. синя текстилна
блуза с дълъг ръкав; 1 бр. потник без ръкави, черен на цвят размер „S“ - да се върнат на подсъдимата Д.Й.В. след влизане
в сила на присъдата.
На основание чл.189 ал.3 НПК
с присъдата си съдът осъди подсъдимата В. да заплати разноските в
досъдебното и съдебно производства общо в размер на 3808,19 /три хиляди
осемстотин и осем лева и 0,19 ст./
разпределени, както следва:
3100,19 /три хиляди и сто лева и 0,19 ст./ по сметка на РУ на МВР – ***
при ОД на МВР – Кюстендил, по сметка на Окръжен съд гр.Кюстендил в полза на
бюджета на Съдебната власт - държавна такса в размер на 600 лв./шестстотин
лева/ съразмерно на уважената част на гражданския иск, както и по същата сметка
108 /сто и осем/ лв. изплатени суми на
вещи лица.
По тези съображения съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: