№ 2864
гр. Варна , 12.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II А СЪСТАВ в закрито заседание на
дванадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213100501669 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Oбразувано e по подадена въззивна жалба вх. № 281535/02.04.2021 г.
от Aвиокомпания „България Ер“ АД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт
М.Н., срещу Решение № 260865/11.03.2021 г., постановено по гр. дело №
6694/2020 г. по описа на ВРС, XLIX състав, с което Авиокомпания „България
Ер“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София
1540, район „Слатина“, бул. „Брюксел“ № 1, е осъдена да заплати на Д. Н. Н.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Неофит Бозвели“ 34, ап. 2, следните
суми: сумата от 782,00 лева – левова равностойност на 400,00 евро,
представляваща обезщетение за закъснение на полет FB449 София - Рим на
07.07.2017 г. с повече от четири часа, ведно със законната лихва от 20.07.2017
г., сумата от 520,00 лева, представляваща стойност на анулиран полет с
направление Рим – Генуа - Рим, както и сумата от 1000,00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
неудобства и притеснения от неизпълнението на ответника по договора за
превоз, на основание чл. 7, т. 1, буква „а“, вр. чл. 5, т.1, буква „в“ от
Регламент (ЕС) № 261/2004 във вр. с чл. 82 от ЗЗД.
В жалбата се излага, че обжалваното решение е неправилно,
постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон и
необосновано. Оспорва размера на присъденото обезщетение за закъснение на
полет FB449 съобразно чл. 7, т. 1 буква „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004.
Изтъква, че според цитирания регламент при голямо закъснение на полети на
разстояние до 1500 километра пътниците получават обезщетение, възлизащо
1
на 250,00 евро - равняващи се на 488,96 лева, и настоява обезщетението да
бъде намалено до посочената сума. Сочи, че разстоянието по направление
Варна – София - Рим е 1291 км., като с цел установяване на същото към
въззивната жалба е приложено извлечение от Интернет сайта
www.gcmap.com.
Отделно излага, че за да подлежат на обезщетяване вредите при
неизпълнение на договорно задължение, същите следва да бъдат преки и
предвидими, като счита, че превозвачът не е могъл да предвиди
претендираната вреда, изразяваща се в разход за закупуване на самолетен
билет за превоз след полета София – Рим, тъй като последното обстоятелство
не му е било известно при възникване на облигационното отношение по
договора за превоз.
По отношение на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди, жалбоподателят счита, че не е налице хипотезата на чл. 82 от ЗЗД,
доколкото същите не са могли да бъдат предвидени от превозвача. В
условията на евентуалност оспорва техния размер, като счита присъдения
такъв за прекомерен и противоречащ на принципа на справедливост и
настоява за неговото намаляване. Отделно сочи, че първоинстанционният съд
не е съобразил Решение на Съда на Европейския съюз по дело № С-354/18,
като моли настоящата инстанция, в условията на евентуалност, да съобрази
горепосоченото решение.
Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Прави възражение за прекомерност.
В законоустановения срок е депозиран отговор от Д.Н., чрез адв. М.К. –
ВАК, с който се оспорва въззивната жалба. Счита първоинстанионното
решение за правилно и законосъобразно, като излага подробни съображения в
тази насока. Сочи, че наведените за пръв път във въззивната жалба
възражения не следва да бъдат разглеждани, доколкото същите са
преклудирани. Изтъква, че ответникът не е депозирал писмен отговор на
исковата молба, не е оспорил същата и не е ангажирал доказателства.
Навежда, че във въззивната жалба не са изложени аргументи против
атакувания съдебен акт, а се твърди единствено неоснователност на
предявените претенции. Настоява за потвърждаване на обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител,
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Представени са доказателства за внасяне на дължимата държавна такса по
сметка на ВОС. Жалбата отговаря на останалите изискавания на чл. 260, т. 1,
2, 4 и 7, и чл. 261 ГПК.
По отношение на имплицитно съдържащото се във въззивната жалба
доказателствено искане за приемане на писмено доказателство, а именно
извадка от Интернет сайт, съдържаща информация относно разстоянието по
направление Варна – София - Рим, настоящият състав намира, че същото
следва да бъде оставено без уважение.Ответникът, сега въззивник, не е
депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок - съответно
липсват своевременно релевирани възражения, които следва да бъдат
доказани. Не са ангажирани и никакви доказателства в първоинстанционното
производство. С оглед на горното следва да се съобрази настъпилата
процесуална преклузия по смисъла на чл. 133 и чл. 266, ал. 1 от ГПК, като
2
направеното доказателствено искане се явява неотносимо към настоящия
спор.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 281535/02.04.2021 г. от
Aвиокомпания „България Ер“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1540, район „Слатина“, бул. „Брюксел“ № 1, чрез
юрисконсулт М.Н., срещу Решение № 260865/11.03.2021 г., постановено по
гр. дело № 6694/2020 г. по описа на ВРС, XLIX състав
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ съдържащото се във въззивната жалба
доказателствено искане за приемане на писмено доказателство - извадка от
Интернет сайта www.gcmap.com. с информация относно разстоянието по
направление Варна – София – Рим.
НАСРОЧВА в. т. д. № 1669/2021 г. по описа на ОС – Варна, т.о., II
състав, за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.10.2021 г. от 14.30
часа, за която дата и час да се призовават страните, ведно с препис от
настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от отговора
на въззивната жалба.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3