№ 291
гр. Варна, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20223001000150 по описа за 2022 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалби на В. Н. Н. от с.К.,
община А. срещу решение № 524 от 31.12.2021г., допълнено с решение № 46
от 11.02.2022г. по търг.дело № 1316/20г. по описа на Окръжен съд – Варна,
търговско отделение, в частта му, с която е отхвърлен предявения от него
срещу ЗК „Лев Инс“ АД иск за обезщетение за неимуществени вреди –
преживени болки и страдания, следствие от получени телесни увреждания и
инвалидност в резултат на ПТП на 04.06.2018г., допуснато по вина на М. С.
И. при управление на лек автомобил „Форд Мондео“ с рег.№ В 6681 РН при
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за разликата над 90 000лв. до 200 000лв. и
по жалба на ЗК „Лев Инс“ АД срещу същото решение, но в частите му, с
които застрахователното дружество е осъдено да заплати на В. Н. Н. за
разликата над 40 000лв. до 90 000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – преживени болки и страдания, следствие
от получени телесни увреждания и инвалидност в резултат на ПТП на
04.06.2018г., допуснато по вина на М. С. И. при управление на лек автомобил
1
„Форд Мондео“ с рег.№ В 6681 РН, ведно със законна лихва, както и е
осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавни такси и
разноски.
Във въззивната жалба на В. Н. Н. се оспорва приетия от съда размер на
обезщетение от 90 000лв. като твърди че същият е занижен и не отговора на
действително претърпените вреди – 13 различни телесни увреждания и
техния характер и на причинената му 50 % инвалидност, както и че не
отговаря на принципа на справедливостта. Твърди че и към момента търпи
болки и страдания, както и че е невъзможно пълно възстановяване. Твърди че
в този размер обезщетението не отговоря на икономическите условия в
страната.
Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в
обжалваната от него отхвърлителна част и да уважи предявеният от него иск
за обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата 200 000лв.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК от ЗК „Лев Инс“ АД не е депозиран
отговор на подадената въззивна жалба от Н..
В жалбата на ЗК „Лев Инс“ АД се твърди, че решението в осъдителните
му части е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон.
Застрахователят оспорва приетия от съда размер на застрахователно
обезщетение – 90 000лв., като твърди, че същият е завишен и не отговаря на
действително претърпените вреди. Твърди че в случая се касае за средна
телесна повреда с приключил общ оздравителен процес. Оспорва извода на
съда, че причина за описаното общо състояние на пострадалия са единствено
получените травми вследствие на ПТП, като не се отчитат други фактори от
значение за посочените промени в живота и ежедневието на Н., а именно
данни в първоначалната съдебномедицинска експертиза за психично
разстройство.
Твърди че основен принос за настъпване на произшествието има
водачът на велосипеда Н., поради което и твърди че неправилно
първоинстанционният съд в мотивната си част е отхвърлил възражението им
за съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат и
неговата степен. Твърди че не са взети предвид приетото заключение на
тройната съдебно-автотехническа експертиза, което описва както механизма
на ПТП, така и причините за настъпването му, според което същото е
2
настъпило при условията на съпричиняване.
Твърди че паричното обезщетение следва да репарира действително
настъпили вреди, вследствие на получените травматични увреждания и
съпътстващите неудобства в процеса на възстановяване, като то не се дължи
за удовлетворяне на други нужди на претендиращия обезщетение.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с
което предявените срещу застрахователя искове да бъдат отхвърлени изцяло,
в отношение на евентуалност да бъде намален размера на застрахователното
обезщетения като се отчете и 20 % съпричиняване от страна на пострадалия
или искът за обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен само до
размера на сумата 40 000лв., ведно със законна лихва. Претендира разноски за
две инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор от В. Н. Н., в който
се изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Моли съда
решението в обжалваната от застрахователя част да бъде потвърдено.
Въззивникът В. Н. Н., в съдебно заседание, лично, поддържа своята
жалба и моли съда да уважи иска за обезщетение в предявения размер и да
остави без уважение жалбата на застрахователя.
Въззивникът ЗК „Лев Инс“ АД, в съдебно заседание, чрез процесуален
представител, поддържа своята жалба и моли съда да я уважи, като отхвърли
предявения иск в посочените в уточнителната молба към жалбата размери.
Оспорва жалбата на ищеца и моли съда да потвърди решението в
отхвърлителната му част.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл.432 от КЗ от В. Н. Н. срещу
ЗК „Лев Инс“ АД за обезщетения за неимуществени вреди в размер на сумата
315 000лв. и за обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата
51 400лв., претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие на
04.06.2018г., причинено виновно от М. С. И. при управление на лек
автомобил „Форд Мондео“ с рег.№ В 6681 РН, при сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със
законна лихва. Решението в частите му, с които исковете са уважени до
3
размера на сумата 40 000лв. за неимуществени вреди и искът за имуществени
вреди е влязло в сила. Предмет на въззивно обжалване е решението, в частите
му, с които искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за
разликите над 40 000лв. до 90 000лв. и в частта му, с която искът за
обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 90 000лв.
до 200 000лв.
С оглед влязлото в сила решение на първоинстанционния съд и
предметите предели на силата на присъдено нещо, въззивният съд намира, че
пред настоящата инстанция е установено настъпването на пътно-
транспортното произшествие на 04.06.2018г., механизма на произшествието и
вината на водача М. С. И.. Не е спорно, че между застрахователното
дружество и собственика на автомобила, с който е причинено пътно-
транспортното произшествие е сключен договор за задължителна застраховка
“Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на
пътно-транспортното произшествие, която покрива отговорността на
застрахователя за причинени от И. вреди при управлението на лекия
автомобил.
Спорен пред въззивния съд е само размерът на обезщетението за
неимуществени вреди.
От приетото от първата инстанция заключение на съдебно-
медицинската експертиза, обективно и компетентно дадено, и кредитирано от
въззивната инстанция изцяло, от обясненията на експерта в съдебно заседание
и от представените по делото медицински документи, въззивният съд приема
за установено, че при произшествието пострадалият Н. е получил следните
травматични увреждания: импресионно – депресионно счупване на черепа в
лявата челно-теменна-слепоочна област, хематом на твърдата мозъчна
обвивка в обем около 80сс, счупване на страничната стена на лявата очница,
горния и долния ръб на лявата очница, предната и задната стена на левия
челен синус, предната стената на горната челюст в ляво, лявата зигоматична
кост, ожулване в лявата челно – слеоочна област, счупване на телата на
четвърти и пети гръдни прешлени, без засягане на гръбначно-мозъчния канал.
Получените травматични увреждания са в пряка причнно – следствена с
процесното пътно-транспортно произшествие.
Първоначално е приет по спешност в МБАЛ „Света Ана“ АД гр.Варна в
4
клиника по неврохирургия, като в деня на приемането е извършена
хирургична операция при която под обща анестезия е извършена левостранна
фронто-темпоро-париетална краниектомия, евакуация на костни фрагменти и
епидурален хематом. Посочено е от експерта, че черепно-мозъчната травма с
навлизане на въздух в черепната кухина и изтичане на гръбначно-мозъчна
течност от носа е създала реална комуникация между външната среда и
черепната кухина и в този смисъл обуславя проникващо нараняване в
черепната кухина. Острият период на черепно-мозъчната травма, която е най-
тежка, е траял около 2 – 3 месеца. В следващите месеци са възможни
остатъчни оплаквания – неврастенни такива от централната нервна система и
болков синдром от гръбначния стълб. Счупванията на лявата зигоматична
кост и на горната челюст обуславят трайно затрудняване на функцията на
дъвченето за период надхвърлящ един месец. Счупванията на гръдните
прешлени обуславят трайно затруднение на движението на снагата за период
надхвърлящ един месец. Като последица от уврежданията са и получените и
установени хроничен свеноидален и фронтален синунит и етмоидит. С
решение на ТЕЛК от 02.12.2019г. на Н. е призната 50 % трайно намалена
работоспособност.
При преглед на въззивника Н. от експерта е установен в лява челно-
слеоочно-надушна област стар, леко хлътващ към черепната кухина и добре
видим дефект с размери 9/9 см. Той се е образувал тъй като тук е извършвана
оперативната интервенция след инцидента, когато са извадени счупените
костни фрагменти, като в тази област липсва подлежаща кост, тъй като не е
правена пластика. Посочено е от експерта, че при наличието на такъв дефект
в тази анатомична област при нова травма има реална опасност за увреждане
на подлежащите мозъчни структури. Препоръчва се извършването на
пластика на посочения дефект, като пластиката ще има едновременно
естетична и предпазваща роля спрямо увреждане на главния мозък. Към
момента от пострадалия се споделят неврастенни оплаквания – главоболие
изпотяване, безпокойство, безсъние, раздразнителност, лесна уморяемост и
други, които не представляват опасност за живота и ще продължат и за в
бъдеще. Посочено е от експерта, че по делото липсват медицински документи
за неврологичното състояние на Н. към момента, разбирано като огнищна
неврологична симптоматика, за наличието или не на морфологични,
анатомични промени в мозъка, останали след тази травма.
5
Няма ангажирани по делото гласни доказателства за състоянието на
пострадалия и за това как се е чувствал и какво е преживял в периода след
травмата и към момента.
При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера
на неимуществените вреди на увреденото от деликт лице съдът отчита
характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на
търпяните физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за
отзвучаването им, икономическите условия на живот в страната към момента
на увреждането. Взимайки предвид тези критерии и събраните по делото
доказателства, въззивният съд определя сумата 200 000лв., като паричен
еквивалент на всички понесени от Н. емоционални, физически и психически
болки, неудобства и сътресения, които са настъпили в живота му в резултат
на претърпяното на 04.06.2018г. пътно-транспортно произшествие. Към
момента на ПТП ищецът е бил на 48 години. За определяне на по-висок
размер на обезщетението, въззивният съд отчита вида на уврежданията –
увреждаща, тежка черепно-мозъчна травма, придружена със счупвания на
зигоматична кост и на горната челюст, както и на счупванията на гръдни
прешлени. Съдът отчита преживяната черепно-мозъна операция с
отстраняване на счупени кости и хематом, както и съществуващият към
момента дефект с размери 9/9 см., представляващ реална опасност за
увреждане на мозъчни структури при нова травма, както и необходимостта от
извършване на нова операция за изграждане на пластика. От значение е и
фактът че последиците от такова увреждане не могат да бъдат възстановени
напълно. Но въпреки изложеното, съдът намира, че размерът на
обезщетението не може да бъде определен в размер, по-висок от 200 000лв.,
тъй като по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установят
конкретните промени, които са настъпили в начина на живот и поведението
на пострадалия, както и на интензитета и продължителността на търпените от
него физически и емоционални болки и страдания.
Въззивният съд намира, че не следва да разглежда възражение за
причиняване поради следното:
В срока за отговор няма постъпил писмен отговор от застрахователя. В
депозирано преди първо съдебно заседание писмено становище с вх.№ 4229
от 05.03.2021г. от застрахователя е оспорен иска, както и е направено
6
възражение за съпричиняване от страна на пострадалия. Възражението е без
конкретно посочване на действията или бездействията на пострадалия, довели
до настъпване на произшествието. В първо съдебно заседание, в присъствието
на процесуален представител на ответника, му е указано че има право да
изложи възраженията си, но отново няма конкретизация на нарушения от
страна на Н., каквото няма и до приключване на съдебното дирене пред първа
инстанция. Едва в устните състезания и във въззивната жалба се сочи
конкретно нарушение на Н., довело до настъпване на произшествието според
застрахователя.
По въпросите за крайния момент, до който може да бъде направено
възражение за съпричиняване по чл.51 ал.2 от ЗЗД, и трябва ли ответникът да
изложи конкретни фактически обстоятелства относно действията, с които
пострадалият е допринесъл за увреждането е формирана практика на ВКС,
обективирана в постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС -
решение № 98 от 29.06.2016г. по т.д.№ 1499/15г. на ВКС, I т. о., решение №
41 от 26.04.2017г. по т.д.№ 3133/15г. на ВКС, І т.о., решение № 66 от
01.06.2017г. по т.д.№ 650/16г. на ВКС, І т.о., решение № 18 от 24.03.2021г. по
т.д.№ 696/20г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 61 от 13.07.2022г. по търг.дело №
237/21г. на ВКС, І т.о. В тях е прието, че приносът на пострадалия като
основание по чл.51 ал.2 от ЗЗД за намаляване на дължимото обезщетение за
вреди следва да е релевиран надлежно от ответника с възражение пред
първоинстанционния съд. Възражението за принос трябва да е
конкретизирано чрез посочване на фактически обстоятелства относно
действията на пострадалия, които са в причинна връзка и са допринесли за
увреждането. Надлежно възражение за съпричиняване по чл.51 ал.2 от ЗЗД в
първоинстанционното производство може да бъде направено и след изтичане
на срока за отговор на исковата молба, ако е налице хипотезата на чл.147 т.1
от ГПК по отношение на обстоятелствата, на които се основава възражението.
Ако застрахователят не е могъл да узнае за тях преди изтичане на срока за
отговор на исковата молба, те могат да бъдат наведени в
първоинстанционното производство и след изтичането на този срок до
приключване на съдебното дирене пред първата инстанция, до когато
страните могат да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят
нови доказателства, ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят
своевременно.
7
В настоящия случай няма релевирано надлежно от застрахователя
възражението за принос, което да е конкретизирано чрез посочване на
фактически обстоятелства относно действията на пострадалия, които са в
причинна връзка и са допринесли за увреждането и да е направено до
приключване на съдебното дирене пред първа инстанция. Поради което и
въззивният съд не дължи разглеждане на събрани доказателства и
произнасяне по въпроса за наличието на съпричиняване – допринасяне от
страна на пострадалия с поведението му за вредоносния резултат като е
създал условия или е улеснил неговото настъпване.
С оглед на така изложеното и предвид определения от въззивната
инстанция справедлив размер на обезщетението за претърпените от
пострадалия неимуществени вреди в размер на 200 000лв., въззивният съд
намира, че решението на първоинстанционния съд в частта му, с която искът
е отхвърлен за разликата над 90 000лв. до 200 000лв. следва да бъде отменено
и вместо него постановено друго, с което искът за обезщетение за
неимуществени вреди да бъде уважен до този размер, ведно със законна
лихва, считано от 25.09.2018г. съобразно направеното искане. В обжалваната
му от застрахователя осъдителна част за разликата над 40 000лв. до 90 000лв.
следва да бъде потвърдено.
По претенциите за разноски.
От ищеца Н. няма искане за присъждане на разноски.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК и направеното искане и променения от
въззивния съд размер на уважената част от иска, дължимите в полза на
застрахователното дружество разноски за първа инстанция са в размер на
188.32лв. - възнаграждения на вещи лица. Поради което и решението в частта
му, с която в полза на застрахователя са присъдени разноски следва да бъде
отменено за разликата над тази сума до 368.45лв. С оглед изхода на спора за
въззивна инстанция разноски в полза на застрахователя не следва да се
присъждат.
С оглед изхода на спора пред въззивна инстанция и увеличение размер
от въззивния съд на уважената част от иска за неимуществени вреди следва да
бъде присъдена допълнително държавна такса за първа инстанция още в
размер на сумата 4 400лв. и за въззивна инстанция 2 200лв.
Водим от горното, съдът
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 524 от 31.12.2021г. допълнено с решение
№ 46 от 11.02.2022г.по търг.дело № 1316/20г. по описа на Окръжен съд –
Варна, в частта му, с която ЗК „Лев Инс“ АД е осъдено да заплати на В. Н. Н.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – преживени болки и
страдания, следствие от получени телесни увреждания и инвалидност в
резултат на ПТП на 04.06.2018г., допуснато по вина на М. С. И. при
управление на лек автомобил „Форд Мондео“ с рег.№ В 6681 РН, при
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, за разликата над 40 000лв. до 90 000лв.,
ведно със законна лихва, считано от 23.09.2018г. до окончателното
изплащане на сумите.
ОТМЕНЯВА решение № 524 от 31.12.2021г. допълнено с решение № 46
от 11.02.2022г.по търг.дело № 1316/20г. по описа на Окръжен съд – Варна, в
частите му, с които е отхвърлен иска на В. Н. Н. срещу ЗК „Лев Инс“ АД за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – преживени болки и
страдания, следствие от получени телесни увреждания и инвалидност в
резултат на ПТП на 04.06.2018г., допуснато по вина на М. С. И. при
управление на лек автомобил „Форд Мондео“ с рег.№ В 6681 РН, при
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, за разликата над 90 000лв. до 200 000лв., и
в частта му , която В. Н. Н. е осъден да заплати на застрахователя разноски
над 188.32лв. до 368.45лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД със седалище гр.София, адрес на
управление гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67А, ЕИК ********* да
заплати на В. Н. Н. от с.К., обл.Варна, ЕГН **********, още сумата 110
000лв. /сто и десет хиляди лева/, разликата над 90 000лв. до 200 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди -
преживени болки и страдания, следствие от получени телесни увреждания и
инвалидност в резултат на ПТП на 04.06.2018г., допуснато по вина на М. С.
И. при управление на лек автомобил „Форд Мондео“ с рег.№ В 6681 РН, при
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, ведно със законна лихва върху тази сума,
9
считано от 25.09.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД със седалище гр.София, адрес на
управление гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67А, ЕИК *********, да
заплати по сметка на Апелативен съд – Варна сумата 4 400лв. /четири хиляди
и четиристотин лева/, представляваща дължима държавна такса за първа
инстанция и сумата 2 200лв. /две хиляди и двеста лева/, представляваща
дължима държавна такса за въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10