Р Е Ш Е Н И Е
№ 349 21.11.2018г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на дванадесети ноември две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Берберова-Г.
Секретар: Радостина Менчева
като разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Г.
административно наказателно дело № 1639 по описа за
2018г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „Б.Г.” ООД с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Т.А.Ч., със съдебен адрес:***,
офис 6 /чрез адв.Л.Г. ***/ против Наказателно
постановление № 24-002033 от 05.09.2018г. на Директора на Д. „И.п.т.”***, с
което за административно нарушение на чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, на основание същата разпоредба на
дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева. Моли се съдът да отмени атакуваното
наказателното постановление, като незаконосъобразно и постановено при
съществени нарушения на административно-производствените правила.
В съдебно
заседание, процесуалният представител на дружеството-жалбоподател поддържа
жалбата от името на доверителя си. Не сочи нови доказателства.
Процесуалният представител на Д.
„И.п.т.”*** оспорва жалбата, като неоснователна. Пледира за потвърждаване на
наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. Представя писмени
и ангажира гласни доказателства.
Съдът
намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок пред надлежната
инстанция от лице, което има правен интерес, поради което е процесуално
допустима.
Като взе
предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и
като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и
правна страна следното:
При
извършена проверка на 17.07.2018г. на обект: Бистро „Бомбай грил”, находящ се в
КК Слънчев бряг, общ.Несебър, до хотел „Диамант“, стопанисван от „БОМБАЙ ГРИЛ”
ЕООД с ЕИК *****, инспекторите в ДИТ - Стара Загора са установили, че
дружеството-жалбоподател е допуснало лицето И.Д., роден на ***г., гражданин на
Република Македония, да полага труд, като „помощник готвач“, въз основа на
сключен трудов договор № 360 от 22.06.2018г., считано от 23.06.2018г., без
съответното разрешение за работа, издадено от компетентните органи. Лицето собственоръчно
е декларирал в справка по чл.402, ал.1, т.3 от Кодекса на труда, че работи от 21.06.2018г.,
като „помощник готвач“ с работно време - осем часа. За така установеното
нарушение, на дружеството-жалбоподател е съставен АУАН, въз основа на който е
издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.
Недоволен от така издаденото
наказателно постановление е останал управителят на дружеството-жалбоподател,
който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в производството пред
настоящата инстанция. В жалбата си същият сочи, че е налице разминаване между
описаната в АУАН фактическа обстановка и твърдяната като нарушена законова
разпоредба. На следващо място се твърди, че посочената в наказателното
постановление санкционна норма не съответства на установеното от контролните
органи административно нарушение. На последно място се сочи, че при определяне
на санкцията, АНО не е извършил преценка относно наличието на предпоставките за
прилагане на чл.28 от ЗАНН, като сочи, че нарушението е за първи път, с ниска
степен на обществена опасност, поради което счита, че представлява маловажен
случай.
Съдът, в контекста на правомощията
си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно атакуваното
наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в
жалбата доводи, съобрази следното:
Отговорността на работодателя „БОМБАЙ ГРИЛ” ЕООД е ангажирана
за това, че на 17.07.2018г. е допуснал лицето И.Д., роден на ***г., гражданин
на Република Македония, да предоставя работна
сила, като „помощник готвач“ в стопансвания от дружеството-жалбоподател обект – Бистро „Бомбай грил”, находящ се в КК Слънчев Бряг, без съответното разрешение за работа. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ. Според посочената разпоредба на работодател, за който чужденец
от трета страна предоставя работна сила без
разрешение за работа или без
регистрация в Агенцията по заетостта се
налага глоба, съответно имуществена санкция в размер определен по чл.75а, ал.2, предл.2 от ЗТМТМ, освен ако не подлежи
на по-тежко наказание.
От данните по делото безспорно се установява, че на 17.07.2018г. лицето И.Д. е
престирал труд в процесния обект. В подкрепа на това
са представените по делото писмени доказателства – справка по чл.402, ал.1, т.3
от Кодекса на труда, трудов договор и справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда с вх.№ 02388183069485 от
22.06.2018г. Гореизложеното се потвърждава и от показанията на актосъставителя инспектор А.А.М..
В ЗТМТМ
подробно са регламентирани хипотезите, при които се
издава разрешение за работа, както
и хипотезите, при които се изисква
регистрация в Агенцията по заетостта. Принципът
е, че в случаите на престиране на труд от
чуждестранно лице от трета страна
при български работодател се изисква разрешение за работа, което
се издава по реда, определен
в Глава втора „Трудова миграция от трети държави“,
Раздел VІІ „Разрешение за работа“ от
този закон. Там са регламентирани
подробно хипотезите, при които се
изисква разрешение за работа, органът,
който го издава, срокът за който се
издава, предпоставките при които се
отнема. От цялостния анализ на разпоредбите в този закон, регламентиращи
полагането на труд на лица
от трети държави (държава нечленка на Европейския
съюз) може да се направи
извод, че за престирането на труд от
работник и служител от трета държава
се изисква издаване на разрешение
за работа от изпълнителния директор на Агенцията
по заетостта по искане на
местен работодател или местно лице,
приемащо на работа командирован или изпратен работник
или служител от трета държава
– чл. 40, ал.1 от ЗТМТМ. Същият закон само в някои изключителни случаи не изисква
такова разрешение, а вместо него е предвидил
нуждата от регистрация в Агенцията по заетостта. Това
са хипотезите на чл.38, ал.1, когато гражданите на трети
държави са студенти в редовна форма на обучение
във висше училище в РБ и упражняват краткосрочна заетост. Тя може да
се осъществява след регистрация от работодателя в Агенцията по заетостта. Другата хипотеза,
при която се изисква регистрация
е когато работник-гражданин
на трета държава, е командирован в РБ от чуждестранния му работодател за срок до
3 месеца в рамките на 12 месеца, може
да изпълнява определени задачи без разрешение за работа, но
въз основа на еднократна регистрация
в Агенцията по заетостта, както и работник - гражданин на трета държава,
командирован в РБ от чуждестранния му работодател за срок до 6 месеца,
в рамките на 12 месеца и изпълняващ определени задачи свързани с контрола и координацията по изпълнението на договор за туристически
услуги между чуждестранен туроператор и български туроператор или хотелиер. Това
отново се осъществява без разрешение за работа,
но въз основа
на еднократна регистрация в Агенцията по заетостта.
По делото
не се оспорва,
че работодателят не притежава нито
разрешение за работа, нито регистрация
в Агенцията по заетостта по отношение на лицето И.Д. - гражданин на трета
държава по смисъла на закона.
Този факт е установен на датата
на извършване на проверката – 17.07.2018г. Наказаното
лице също не е представило доказателства за наличието на разрешение
за работа, нито за регистрация
в Агенцията. Изводът, който се налага
е, че жалбоподателят е бил законосъобразно санкциониран за извършеното от него нарушение.
Неоснователни са изложените в
жалбата възраженията относно наличието на разминаване между описаната в
АУАН фактическа обстановка и твърдяната като нарушена законова разпоредба,
както и твърдяното несъответствие между посочената в наказателното
постановление санкционна норма и установеното от контролните органи
административно нарушение. При извършената от служебна
проверка, съдът не установи наличието на съществени процесуални нарушения при
съставянето на акта, съответно при издаване на атакуваното наказателно
постановление. Изложените в акта за установяване на административното нарушение
фактически констатации съответстват изцяло на тези в издаденото въз основа на
него наказателно постановление. Законосъобразно наказващият орган е
квалифицирал установеното нарушение по чл.75, ал.2 от ЗТМТМ и в съответствие на
същата разпоредба е определил наложеното на жалбоподателя административно
наказание.
Що се отнася до възражението на
жалбоподателя, че в настоящият случай приложение следва да намери нормата на
чл. 28 от ЗАНН, съдът намира същото за неоснователно. При определяне на
маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1 от
12.12.2007г. на ВКС по н. д. № 1/2007г., ОСНК следва да се съобрази чл. 93, т.
9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Като се вземе предвид високата значимост на обществените
отношения, свързани с трудовата ангажираност на лицата, съдът намира, че самото
нарушение не може да се характеризира като такова с ниска обществена опасност.
Предвид гореизложеното, наказващият орган законосъобразно не е приложил чл.28
от ЗАНН.
Що се
отнася до наложеното на жалбоподателя административно наказание, съдът като взе
предвид, че същото съвпада с посочения в ЗТМТМ минимален размер счита, че
съответства на извършеното административно нарушение и в максимална степен
съдейства за постигане целите на специалната и генералната превенция, залегнали
в чл.36 от НК.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 79, ал. 4 от ЗТМТМ, Несебърският районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-002033 от 05.09.2018г. на Директора на Д. „И.п.т.”***,
с което за административно нарушение на чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, на основание същата разпоредба на „БОМБАЙ
ГРИЛ” ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от Т.А.Ч., е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер
на 2000 /две хиляди/ лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд-гр. Бургас.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: