№ 2316
гр. Варна, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Камелия Василева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20213110115418 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.2 ЗЗД от ИВ. П. В.
и Д. КР. В. срещу АТ. Г. Г. и ИВ. Р. Г. с правно основание чл.55,ал.1, пр.2
ЗЗД за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищците сумата
от 25 000 лева, представляваща стойността на придобитата от ответниците 1/3
ид.ч. от втори.първи/ жилищен етаж на кота +2.80 метра от сграда в гр.Варна,
ул.“*“ №17, представляваща обект с идентификатор * , построена в ПИ с
идентификатор *, заедно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане.
Ищците излагат, че със Заповед №6306/29.10.*г. на Кмета на Община
Варна и Договор №672/19.11.*г. в полза на първия от тях било отстъпено
право на строеж върху държавно дворно място, съставляващо парцел XI в
кв.8 по регулационния план на гр.Варна цялото с площ от 380 кв.м. за
изграждане на жилище в етажна собственост със застроена площ от 100 кв.м.
и гараж със застроена площ от 100 кв.м., заедно с правото на ползване върху
1/3 ид.ч. от дворното място.
Върху същото държавно дворно място било отстъпено право на строеж
на АТ. Г. Г. и ИВ. Р. Г. със Заповед №1194/01.08.*г. на Кмета на Община
1
Варна и Договор №672/01.08.*г. за изграждане на жилище в етажна
собственост със застроена площ от 100 кв.м. и гаража с площ от 25 кв.м.,
заедно с правото на ползване върху 1/3 ид.ч. от дворното място, а със Заповед
№2118/24.09.*г. на Кмета на Община Варна и Договор №672/01.10.*г. право
на строеж било отстъпено на Хр.Л.Г. за изграждане на жилище в етажна
собственост със застроена площ от 100 кв.м. и гаража с площ от 25 кв.м.,
заедно с правото на ползване върху 1/3 ид.ч. от дворното място.
Съгласно издаденото разрешение за строеж №127/02.11.*г. от Главния
архитект на кметство Аспарухово и одобрените от ОбНС-Варна проекти
предвидената за изграждане сграда се състояла от приземен етаж с гаражи и
складови помещения, три жилищни етажа с по едно жилище с еднаква площ и
разпределение, мансарден етаж с тавански помещения.
С договор за групов строеж от 14.01.*г. с нотариална заверка на
подписите №1140/*г. притежателите на правото върху държавното дворно
място с административен адрес гр.Варна, ул.“*“ №17 се задължили да
изградят в него една жилищна сграда съгласно утвърден архитектурен проект
и уговорили следното разпределение на жилищната сграда : първият ищец
следвало да получи в дял и собственост жилище, заемащо първия етаж от
сградата с обща застроена площ 170 кв.м., състоящо се от : входно антре,
коридор, тоалетна, перално помещение, кухня, трапезария, хол, спалня, две
детски стаи, баня, дрешник и тераси, заедно с избено помещение №3 с площ
от 7.01 кв.м. и тавански помещения с вход №1 с обща площ 28.20 кв.м.,
заедно с 28.20 % ид.ч. от общите части на сградата и отстъпеното право на
строеж, както и гараж №3 с площ от 16.25 кв.м. с припадащите се към него
3.50 % ид.ч. от общите части на сградата; А.Г. и И.Г. следвало да получат в
дял и собственост : жилище, заемащо третия етаж от сградата с обща
застроена площ 170 кв.м., състоящо се от : входно антре, коридор, тоалетна,
перално помещение, кухня, трапезария, хол, спалня, две детски стаи, баня,
дрешник и две тераси, заедно с избено помещение №1 с площ от 10.52 кв.м. и
тавански помещения с вход №3 с обща площ 34.24 кв.м., заедно с 31 % ид.ч.
от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж, както и гараж
№1 с площ от 14.79 кв.м. с припадащите се към него 3.21 % ид.ч. от общите
части на сградата; Хр.Г. следвало да получи в дял и собственост жилище,
заемащо втория етаж от сградата с обща застроена площ 170 кв.м., заедно с
избено помещение №2 с площ от 10.52 кв.м. и тавански помещения с вход
2
№2 с обща площ 36.51 кв.м., заедно с 31.28 % ид.ч. от общите части на
сградата и отстъпеното право на строеж, както и гараж №2 с площ от 13.34
кв.м. с припадащите се към него 2.81 % ид.ч. от общите части на сградата.
Излага се, че към момента на отстъпване на правото на строеж и
сключването на договора за групов строеж ищците били в граждански брак.
Съпрузи били и ответниците, и тъй като задълженията по договора за групов
строеж се поемали от тях за задоволяване на нуждите на техните семейства,
съпрузите отговаряли за тях солидарно.
Строителството на сградата започнало през лятото на *г. , което се
установявало от съставения протокол №91/09.06.*г. на Община Варна за
определяне на строителна линия и ниво и от съдържанието на служебна
бележка изх.№ТСУ-94-72/19.01.*г. на Община Варна. Твърди се, че
ответниците участвали единствено в поставянето на стъпките за основите на
сградата. Веднага след това те се отказали от по-нататъшно участие в строежа
и по тяхно искане получили обратно първоначално предоставената от тях
сума.
До края на 1993г. ищците изградили непредвиден по първоначалния
проект избен етаж и плочата над него, а заедно с Хр.Г. изградили стените на
първия надземен партерен етаж. На този етап от строителството Георгиев се
отказал от участие в строителството и финансирането му, като се мотивирал с
липсата на средства и нежеланието си да плаща дела на разходите на вече
оттеглилите се от строежа Г.и.
Изграждането на сградата било подновено през 1997-98 г. само от
ищците, които до началото на *г. изградили изцяло партерния и първия
жилищен етаж. Поради неучастието на останалите страни по договора в
строежа и невъзможността на ищците да изградят сами цялата проектирана
сграда, бил поставен временен скатен покрив над плочата на първия жилищен
етаж.
Изпълнението на партерен и първи жилищен етаж в груб строеж към *г.
се установявало от акт №84/31.10.*г. на Община Варна, Район Аспарухово,
служебна бележка изх.№ТСУ-94-72/19.01.*г. на Община Варна и Констативен
протокол от 14.12.*г. на Район Аспарухово. С писмо с изх.№РД-
9100/19/29.06.*г. на областна администрация до Район Аспарухово било
дадено съгласие за разрешаване на етапно строителство и покриване на
3
сградата. За обекта бил съставен акт обр.14 от 20.02.*-г.
На основание Заповед №РД-04-8500-78/05.11.**г. на областния
управител на гр.Варна бил сключен Договор за продажба №71/30.12.**г., с
който ищецът придобил 1/3 ид.ч. от дворното място с площ от 380 кв.м. С
Договор от 19.03.*г. Хр.Л.Г. и Р.Хр.Г. придобили 116.67 кв.м. ид.ч. от
дворното място. По техен иск с решение №2997/31.10.*г. по гр.д. №6997/*г.
на ВРС, влязло в сила на 02.12.*г. било признато за установено по отношение
на ищците, че Хр.Г. и Р.Г. са собственици в режим на СИО на втори жилищен
етаж и ищците били осъдени да им предадат владението.
С Решение №1965/28.04.*г. по гр.д. №7525/*г. по описа на ВРС били
допуснати до делба ПИ с идентификатор * с площ от 360 кв.м. при части 1/3
за И.В. и Д.В.; 1/3 ид.ч. за Хр.Г. и Р.Г., както и жилищна сграда с
идентификатор * , при части 1/3 ид.ч. за И.В. и Д.В.; 1/3 ид.ч. за А.Г. и И.Г. и
1/3 ид.ч. за Хр.Г. и Р.Г.. Решението влязло в законна сила на 08.08.*г. С
Решение №146/09.01.*г. по гр.д. №3190/*г. на ВКС, II г.о. това решение било
отменено като неправилно, на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК поради
наличието на друго влязло в сила решение, което му противоречи, което било
за допускане на делба на сградата с участието на същите страни. С Решение
№5139/12.12.*г. по гр.д. №7525/*г. на ВРС било постановено изнасяне на ПИ
* и на построената жилищна сграда с идентификатор * на публична продан
като в тази му част решението влязло в сила през месец март 2021г. Със
същото решение А.Г. и И.Г. били осъдени да заплатят на ищците сумата от
19 999.34 лева, представляваща стойността на изградените от тях основи на
сградата, избен етаж на кота -2.00 м, състоящ се от пет избени помещения,
котелно и коридор, с общо вътрешно стълбище за цялата сграда, първи
партерен етаж до плоча „А“ вкл., външно стълбище и временен скатен
покрив, на основание чл.30, ал. 3 ЗС.
Публичната продажба на поземления имот понастоящем била предмет
на ИД №** на ЧСИ с рег.№895-Людмил С., образувано въз основа на издаден
ИЛ по гр.д. 37525/*г. по описа на ВРС. За купувач на сградата бил обявен
ищецът.
С влязло в сила решение от 14.10.*г. по гр.д. №8702/*г. по описа на
ВРС Хр.Г. и Р.Г. били осъдени да заплатят солидарно на ищците сумата от 19
49 лева, частичен иск от 120 000 лева, представляваща стойността на
4
придобития от тях дял от първи жилищен етаж на кота +2.80м от
предвидената за построяване по одобрен проект сграда, получена на
неосъществено основание, изразяващо се в невъзможността за разделяне и
придбиване от страните на самостоятелни обекти, на основание чл.55,ал.1,
пр.2 ЗЗД. Производството по гр.д. №8702/*г. по описа на ВРС се развило след
като с решение №260/07.11.*г. по гр.д. №2492/*г. на ВКС на основание
чл.303,ал.1, т.3 ГПК било отменено влязлото в сила решение №36/12.01.*г. по
гр.д. №3410/*г. на ВОС. С което Г. били осъдени да заплатят сумата от 76 486
лева, представляваща стойността на целия първия етаж.
Сочи се, че към момента на извършване на строителството страните са
били обвързани с договора за групов строеж от 14.01.*г., с който са се
задължили да построят сградата по одобрения проект върху държавното
дворно място по силата на отстъпеното им право на строеж.твърди се, че
ищците са извършили изплатили изцяло строителството на втория/първи
жилищен/ етаж на сградата на кота +2.80 м както и временния покрив над
него. Основанието за тяхната престация било очакването придобиване на
обекта, който следвало да получат съгласно сключения договор за групов
строеж от 14.01.*г. при доброволното прекратяване на съсобствеността
между носителите на правото на строеж, каквито били и двамата ответници.
Излага се, че те преустановили участието си с труд и пари още на етап
проектиране на сградата, но по силата на отстъпеното им право на строеж
придобили в СИО 1-3 ид.ч. от правото на собственост върху построената
сграда, включваща партерен и първи етаж, с което се обогатили за сметка на
ищците със стойност 1/3 от сградата, включваща избен етаж на кота -2.00 м,
първи/партерен/ етаж на кота +0 и първи жилищен етаж на кота +2.80 м и
временен скатен покрив. Стойността на изградения първи етаж била 75 000
лева. същата не включвала стойността на изградените от ищците основани на
сградата, избен етаж на кота -2.00 м, състоящ се от пет избени помещения,
котелно и коридор, първи/партерен етаж до плоча А вкл., външно стълбище
и временен скатен покрив, които били предмет на уважената претенция по
сметки по гр.д. №7525/*г. на ВРС. Излага се, че с влизане в сила на решението
по последното е настъпила окончателна невъзможност да бъде осъществена
правната цел, с оглед на която ищците са придобили сградата и от този
момент даденото от тях за построяване на сградата се явявало
безпричинно.
5
В срока по чл.131 ГПК особеният представител на ответниците е
подал отговор на исковата молба, в който е изразено становище за
неоснователност на иска.
Твърди се, че суперфицията била погасена по отношение на
ответниците. Сочи се, че ищците били извършили СМР в нарушение на
строителните книжа, което било видно от приложения с исковата молба
Констативен протокол №87/31.10.*г. липсвали покани за доброволно
изпълнение към ответниците.
Претенцията се счита за неоснователна и недоказана и се отправя
искане за нейното отхвърляне.
Оспорва се доказателствената стойност на представените по делото
фактури.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда
на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното :
Със Заповед №1194/01.08.*г. в полза на АТ. Г. Г. и ИВ. Р. Г. е
отстъпено право на строеж на жилище в етажна собственост със застроена
площ 100 кв.м. и гараж от 25 кв.м. в кв.8, парцел 11, целият с площ 330 кв.м. с
право на ползване на 1/3 ид.ч. , ул.“*“, кв.Аспарухово, гр.Варна.
С Договор №672/07.10.*г. ОбНС Варна отстъпва на Хр.Л.Г. право на
строеж върху държавна земя- парцел 11, целия от 330 кв.м. с право на
ползване върху 1/3 ид.ч. в кв.8 по плана на кв.Аспарухово, ул.“*“ за
изграждане на жилище в етажна собственост със застроена площ 100 кв.м. и
гараж 25 кв.м. С Договор №672/19.11.*г. Кметът на Община Варна отстъпва
на ИВ. П. В. право на строеж върху държавна земя- парцел 11, целия от 330
кв.м. с право на ползване върху 1/3 ид.ч. в кв.8 по плана на кв.Аспарухово,
ул.“*“ за изграждане на жилище в етажна собственост със застроена площ 100
кв.м. и гараж 25 кв.м.
На 14.01.*г. между ИВ. П. В., Хр.Л.Г., ИВ. Р. Г. и АТ. Г. Г. са
сключили договор за групов строеж във връзка с отстъпеното има право на
строеж върху държавно дворно място , представляващо парцел 11 в кв.8 по
плана на 27 подрайон, цялото с пространство 380 кв.м., по силата на който са
се задължили да изградят жилищна сграда, съгласно утвърден архитектурен
проект, при следното разпределение на жилищата : ИВ. П. В. ще получи в
дял жилище, заемащо първи етаж с обща застроена площ 170 кв.м., избено
помещение №3 с площ 7.01 кв.м, тавански помещения с вход №1 и гараж №3
с площ 16.25 кв.м.; Хр.Л.Г. ще получи в дял жилище, заемащо втори етаж с
обща застроена площ 170 кв.м., избено помещение №2 с площ 10.52 кв.м,
тавански помещения с вход №2 и гараж №2 с площ 13.34 кв.м.; ИВ. Р. Г. и
АТ. Г. Г. ще получат в дял жилище, заемащо трети етаж с обща застроена
6
площ 170 кв.м., избено помещение №1 с площ 10.52 кв.м, тавански
помещения с вход №3 и гараж №1 с площ 14.79 кв.м.
На 02.11.*г. е издадено Разрешение за строеж №127 за изграждане на
триетажна жилищна сграда и гаражи съобразно одобрени съгласувани
проекти на 07.09.*г. в парцел 11, кв.8 по плана на 27 подрайон, ул.*.
Представени са архитектурни проекти, виза за проектиране, строителен
протокол, заповедна книга, фактури и вносни бележки за закупени
строителни материали.
Съгласно служебна бележка, издадена на 19.01.*г. от Район Аспарухово
при Община Варна, обектът на ул.“*“17 е с 15 % степен на изграждане – мази
приземен, първи етаж до трета плоча по одобрен архитектурен план.
На 20.02.*-г. е съставен Акт за приемане на конструкцията за строеж
жилищна сграда в гр.Варна, ул.“*“17.
С Договор №371/30.12.*-г. ИВ. П. В. е закупил 1/3 ид.ч. от дворно
място с площ от 380 кв.м., представляващо УПИ XI, кв.8 по плана на 27
подрайон на гр.Варна, ул.“*“№17.
Със Заповед №AO-04-7703-38/14.02.*г. на Областния управител на
гр.Варна е наредено отписването от актовите книги за недвижими имоти-
частна държавна собственост съгласно АДС №672/*г. имот, представляващ
1/3 ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 380 кв.м., съставляващо УПИ XI,
кв.8 по плана на 27 подрайон на гр.Варна, ул.* 17.
Съгласно Констативен протокол от 14.12.*г. , издаден от Район
Аспарухово при Община Варна, Отдел „А и Б“ относно състоянието на
строежа на ул.* 17 , при което е констатирано изграждане на полуподземния,
втория и таванския етаж в съответствие с представения проект заснемане за
узаконяване и са констатирани несъответствия.
С Договор от 19.03.*г. Хр.Л.Г. и Р.Хр.Г. са закупили 116.67 кв.м. ид.ч.
от ПИ с идентификатор * по КК и КР на район Аспарухово с площ от 380
кв.м., с адрес гр.Варна, ул.* 17.
С Решение №2997/31.10.*г. по гр.д. №6977/*г. по описа на ВРС е прието
за установено по отношение на ИВ. П. В. и Д. КР. В., че Хр.Л.Г. и Р.Хр.Г. са
собственици на втори жилищен етаж от сграда в гр.Варна, кв.Аспарухово,
ул.* 17 с площ от 100 кв.м. и са осъдени да предадат владението върху имота,
на основание чл.108 ЗС. Решението е отменено по реда на чл.303 ГПК с
Решение №146/09.01.*г. по гр.д. №3190/*г. по описа на ВКС.
С Решение №1965/28.04.*г. по гр.д.№7525/*г. е допуснато
извършването на делба на жилищна сграда с идентификатор * в гр.Варна,
ул.“*“ 17 при квоти : 1/3 ид.ч. за ИВ. П. В. и Д. КР. В. в режим на СИО; 1/3
ид.ч. за Хр.Л.Г. и Р.Хр.Г. в режим на СИО; 1/3 ид.ч. за АТ. Г. Г. и ИВ. Р. Г. в
режим на СИО.
С Решение №5139/12.12.*г. по гр.д.№7525/*г. е постановено изнасянето
на публична продан на жилищна сграда с идентификатор * в гр.Варна, ул.“*“
7
17 между съделителите ИВ. П. В., Д. КР. В., Хр.Л.Г., Р.Хр.Г., АТ. Г. Г. и
ИВ. Р. Г..
Свидетелят Л.Ив.В. Хр. излага, че познава И.В. от *г. във връзка с
изработката на строеж на жилищна сграда, групов строеж в кв.Аспарухово,
ул.*. Сочи, че тя се явява част от проектантския колектив и била проектант по
част „Конструкции“. Било й възложено проектиране на жилищна сграда,
групов строеж, който се състоял от сутерен, гаражи, три жилищни етажа и
тавански етаж. Проектът бил одобрен от специалисти и след това от Община
Аспарухово. Началото на строежа било през *г. Имало разрешение за
строителство. Свидетелката извършвала авторски надзор над строежа от
първата копка до последния елемент и посещавала обекта в зависимост от
етапа на строителство. Строителството се осъществявало по стопански
начин и през *г. започнало с изкопни работи и след това били извършени
основите на сградата, които приела с акт съответно в заповедна книга. Имало
прекъсване на строежа в годините. През следващата година се продължило с
изпълнение на сутерена – подземния етаж на сградата, което станало през
1993г. след това имало пауза в рамките на шест години, през които строежът
бил замразен. Строяло се дотогава по стопнаски начин. Собствениците,
възложителите наемали група хора майстори и технически надзор. В началото
освен И.В. участвал и Хр.Г.. Третият собственик не била виждала. Строежът
продължил през 1999г. и тогава се строял първия надземния етаж, който се
явявал гаражи. Приела конструкцията и покритието на етажите. След
подновяването на строежа строял само И.В.. Не била виждала след
подновяването на строежа Хр.Г., а третият съсобственик Г. не била виждала
никога. През 2000г. строежът пак се подновил и се изпълнила етажната
конструкция и плочата над първия етаж. След това й било възложено от И.В.
да изготви проект за етапно строителство, тъй като инвестициите не били
достатъчни. Бил изготвен проект за временен покрив и бил представен в
Общината и одобрен. На първия етаж били гаражите, а над тях първият
жилищен етаж. Вторият надземен се явявал жилищен. И.В. направил
временен покрив. И.В. работел с майстори и самият той участвал в строежа.
Той плащал на майсторите. Знае от В., че Г. никога не бил участвал в строежа
и от самото начало. Имало месеци, в които посещавала строежа два, три пъти.
Имало месеци, в които не го посещавала, тъй като строителството било
спряно. За нейните услуги плащал И.В. лично и предполага, че той е плащал
и на майсторите.
Съгласно заключението по проведената по делото СОЕ стойността на
втори.първи жилищен етаж на кота +2.80м от сградата в гр.Варна, ул.“*“ 17 е
145 150 лева.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна
до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбите на ЗЗД – чл. 55 – който е получил нещо без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен
8
да го върне. Хипотезите обхващат случаите на неоснователно обогатяване,
при което едно лице, което е получило нещо без правно основание, е длъжно
да го върне на лицето, за чиято сметка се е обогатило, тъй като правовият ред
не допуска разместване на материални блага без правно основание.
Във втората хипотеза на чл.55 -връщане на даденото при неосъществено
основание страните разумно са очаквали възникване на бъдещ резултат, който
да оправдае действията, които са довели до имуществено разместване или
когато е била извършена престация с оглед на една позволена бъдеща цел,
която не се е осъществила.
Неоснователното обогатяване като правен институт почива на принципа
на справедливостта, който изисква всяко едно имуществено разместване да е
правно оправдано. Предпоставките, които трябва да бъдат доказани от ищеца
по делото за неоснователно обогатяване са наличие на обедняване на ищеца,
наличие на обогатяване на ответника, връзка между обедняването и
обогатяването и липса на правно основание за имущественото разместване.
Съгласно Постановление на Пленума на ВС № 7/79 г. в хипотезата на чл. 55,
ал. 1, предл. 2 ЗЗД /с оглед неосъществено основание/ вземането става
изискуемо, респ. срокът на погасителната давност започва да тече от деня, в
който е настъпила невъзможност да се осъществи основанието.
Не е спорно по делото и от събраните по делото доказателства се
установява, че страните са сключили договор за групов строеж от 14.01.*г.
заедно с трето лице въз основа на учреденото им право на строеж върху
държавно дворно място, с който са се задължили да изградят жилищна
сграда в същото, съгласно утвърден архитектурен проект, в дворно място в
гр.Варна, кв.Аспарухово, ул.* 17, като предварително са разпределили
обектите, които всеки от тях ще получи след реализиране на строителството.
Съгласно представените строителни документи, заповедна книга на строежа и
актове за приемане на етапите на строителството, както и събраните гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля Х* -проектант на строежа и лице,
осъществяващо авторски надзор на строителството, последното е било
реализирано поетапно. Така началото било през *г., като през 1993г. бил
изграден сутерена – подземния етаж на сградата. След това имало прекъсване
от шест години, като възобновяването на строителните дейности било през
1999г., когато се изградил първия надземен етаж с гаражи. През 2000г. се
изпълнила етажната конструкция и плочата над първия етаж. След това бил
изпълнен втория етаж, който бил първи жилищен и бил сложен временен
покрив. От показанията на свидетелката Х* се установява, че финансирането
на строежа първоначално било осъществено от ищеца заедно с лицето Хр.Г.,
който също е участник в договора за групов строеж. След подновяването на
строителството през 1999г.-2000г., когато е бил изграден и първия, втори
жилищен етаж финансирането и участието с труд в строителството е
9
реализирано само от ищеца. Той заплащал труда на майсторите и работил по
строежа заедно с тях. Липсват каквито и да е било доказателства ответниците,
като страни по договора за групов строеж, да са изпълнили задълженията си
за участието в строителството лично или чрез парични средства за труд и
материали.
Договорът за групов строеж по чл.192 ЗТСУ/отм./е формален,
многостранен договор, който поражда взаимни задължения и права с оглед
на постигане на общата цел. В случая целта е изграждане на жилищна сграда,
от която всеки от участниците в договора следва да получи в индивидуална
собственост самостоятелен обект след реализиране на строителството. Чл.
192, ал. 2 ЗТСУ /отм./ изисква страните по договора да участват с пари, труд и
материали съответно на нуждите на действителната стойност на обекта, който
те ще строят и придобият. Целта на сключването на договор за групов строеж
е изграждането на сграда в завършен вид и трансформирането на създадените
правоотношения в право на собственост върху конкретен обект или
конкретни обекти. Прекратяването на договора за групов строеж и
приключването на правоотношенията следва се осъществи с делба
доброволна или съдебна.
Правоотношенията по процесния договор са приключили със съдебно
решение, постановено по гр.д. №№7525/*г., с което е постановено изнасянето
на публична продан на жилищна сграда с идентификатор * в гр.Варна, ул.“*“
17 между съделителите ИВ. П. В., Д. КР. В., Хр.Л.Г., Р.Хр.Г., АТ. Г. Г. и
ИВ. Р. Г.. В това производство е установено, че изграденото представлява
масивна жилищна сграда, съгл. проекта „заснемане и узаконяване” с площ от
130.64 кв.м., а съгласно кадастралната карта със застроена площ от 134 кв.м.
Сградата е на два етажа с полуподземен етаж (изби) и подпокривно
пространство. Полуподземен етаж на кота – 2.60, със застроена площ 130.64
кв.м., със светла височина 2.35 – 2.37 м., се състои от пет избени помещения,
котелно и коридор. Първи етаж (кота 0.00) е със застроена площ от 130.64
кв.м. Втори етаж (кота +2.80) със застроена площ 170 кв.м., на който е
разположено едно жилище, апартамент, със застроена площ от 155 кв.м. С
решението по допускането на делбата са определени квотите на всеки от
съделителите, а именно по 1/3 ид.ч. за ищците, 1/3 ид.ч. за ответниците и 1/3
ид.ч. за трети лица.
С изнасянето на сградата на публична продан е отпаднала възможността
за участниците в договора за групов строеж да получат в индивидуална
собственост конкретни самостоятелни обекти според договореното или
налице е пречка за сбъдване на резултата, в очакването на който ищецът е
предприел действия по финансиране и влагане на труд в строежа. С
решението по допускането на делбата ответниците са признати за
собственици на 1/3 ид.ч. от сградата, вкл. и от процесния първи, втори
жилищен етаж. При липсата на данни същите да са участвали под каквато и
да е била форма в строителството и при положение, че са придобили право на
собственост върху построеното е налице обогатяване в техния патримониум
10
със стойността на изграденото, получено от тях в собственост, което стои в
пряка причинно-следствена връзка с обедняването на ищците, вложили
средства и труд за реализиране на строителството.
Несъстоятелни са възраженията на особения представител на
ответниците, че правото на строеж, учредено в полза на последните било
погасено по давност. На първо място такова възражение може да бъде
отправено само от собственика на земята, който е учредил суперфицията и на
следващо място е налице влязло в сила решение по гр.д. №7525/*г. по описа
на ВРС, с което се установява наличие на собственически права за
ответниците при трансформиране на правото на строеж в право на
собственост с оглед реализацията на строителството.
Гореизложено обосновава съществуването на всички елементи от
фактическия състав на предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.2
ЗЗД, поради и което при доказано наличие на неосъщественото основание,
ответниците дължат на ищците заплащане на стойността на полученото от
тях. Съгласно заключението по проведената по делото СОЕ стойността на
втори.първи жилищен етаж на кота +2.80м от сградата в гр.Варна, ул.“*“ 17 е
145 150 лева или съобразно притежаваните права в процесния етаж 1/3 ид.ч.
ответниците дължат на ищците солидарно заплащане на претендираната от
тях сумата в размер на 25 000 лева, с оглед и на което предявения иск следва
да се уважи в цялост.
За задълженията на съпрузите по отношение на възникналата
съпружеска имуществена общност същите отговарят солидарно респ. налице
е и активна солидарност на вземането на ищците, тъй като вложените в
строителството средства представляват СИО.
По отношение на разноските :
С оглед изхода на делото искането на ищците за присъждане на
сторените от тях разноски следва да се уважи по отношение на платената
държавна такса от 1000 лева, депозит за особен представител в размер на
1280 лева, депозит за СТЕ в размер на 400 лева, платено адвокатско
възнаграждение в размер на 1920 лева, които следва да се възложат в тежест
на ответниците на основание чл.78,ал.1 ГПК.
Воден от горното съдът :
РЕШИ:
ОСЪЖДА АТ. Г. Г.,ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, кв.Аспарухово,
ул.“*“ №13 и ИВ. Р. Г., ЕГН: ********** с адрес с адрес гр.Варна,
кв.Аспарухово, ул.“*“ №13 да ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на ИВ. П. В.,
ЕГН:********** с адрес гр.Варна, кв.Аспарухово, ул.“*“ №17 и Д. КР. В.,
ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, кв.Аспарухово, ул.“*“ №17 сумата от
11
25 000/двадесет и пет хиляди/ лева, представляваща стойността на
придобитата от ответниците 1/3 ид.ч. от втори.първи/ жилищен етаж на кота
+2.80 метра от сграда в гр.Варна, ул.“*“ №17, представляваща обект с
идентификатор * , построена в ПИ с идентификатор *, заедно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска 25.10.2021г. до
окончателното изплащане, на основание чл.55,ал.1, пр.2 ЗЗД
ОСЪЖДА АТ. Г. Г.,ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, кв.Аспарухово,
ул.“*“ №13 и ИВ. Р. Г., ЕГН: ********** с адрес с адрес гр.Варна,
кв.Аспарухово, ул.“*“ №13 да ЗАПЛАТЯТ на ИВ. П. В., ЕГН: ********** с
адрес гр.Варна, кв.Аспарухово, ул.“*“ №17 и Д. КР. В., ЕГН: ********** с
адрес гр.Варна, кв.Аспарухово, ул.“*“ №17 сумата от 4600 /четири хиляди
и шестстотин / лева, представляващи направените по делото разноски, на
основание чл.78,ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Варненския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12