Решение по дело №2089/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.84 ал.3 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

Образувано е по жалба на Ф. Д. Г. , [ЛНЧ] , [гражданство] с адрес на пребиваване [населено място] , [улица], ет.2, ап.15 против Решение № 8885/27.08.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет ( ДАБ-МС) , с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Жалбоподателят оспорва акта с основанията на чл.146, т.3 и т.4 от АПК – постановен при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Счита, че не са изяснени всички относими факти, с което е допуснато нарушение на чл.75,ал.2 от ЗУБ. Твърди, че има издадена призовка за явяване във военния комисариат за записване и последваща мобилизация. Има основателни опасения от връщане в страната поради реалната възможност за мобилизирането му и включване във военни действия. Сочи се на приет на 11.04.2023 г. от Държавната дума на Р. законопроект за създаване на цифров единен регистър на гражданите на Р., годни за военна служба. Сочи , че по смисъла на чл.328 от Наказателния кодекс на Руската федерация отклоняването от военна служба се счита за престъпление. Сочи, че основателно се страхува от преследване в държавата си на произход , тъй като е лице от мъжки пол, на възраст, на която подлежи на военна служба и е призован за явяване във военния комисариат. Счита, че не е преценен рискът за личната му сигурност. Отделно сочи, че военните действия, в които има вероятност да участва противоречат на неговите морални убеждения. Посоченото го изправя пред реална опасност от преследване в държавата му на произход като дезертьор. Сочи , че водената от Р. война срещу [държава] е осъдена от международната общност , като противоречаща на основните правила за човешко поведение, поради множеството свидетелства за военни престъпления. Счита, че спрямо него е налице преследване по смисъла на чл.8, ал.6, вр. чл.8,ал.5,т.5 от ЗУБ , основано на събития след напускане на държавата му на произход, свързани с опасения от наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба. Отделно излага и доводи за наличие на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.8 от ЗУБ , поради реална опасно от тежки посегателства върху личността му , обоснована от реална възможност при завръщането му да бъде мобилизиран и изпратен да се обучава и участва във военни действия. Моли за отмяна на решението на председателя на ДАБ.

В съдебно заседание, проведено в присъствието на назначен заклет преводач се явява лично и се представлява от баща си Д. Г.. Излага, че поради издадена призовка от 07.02.2023 г. ще бъде поставен на военен отчет и призован на служба, като съществува реална опасност да бъде въвлечен в убийства на хора и да загине. Сочи , че съгласно действащото законодателство е длъжен и без повиквателна да се яви във военното поделение при навършване на 18 години. Неизпълнението на това задължение, води до съдебно преследване, включително с наказание по Наказателния кодекс. Сочи , че въоръжения конфликт е разпрострян и на територията на Р.. Сочи и , че към настоящия момент е поставен в заплаха, поради нарушаване на закон на Р. Ф.. От страна на представителя на жалбоподателя ( баща му Д. Г.) се излагат доводи за основателност на жалбата. Сочи, че от 01.10.2024 г. очаква поредно повиквателно. Твърди, че синът му е ученик в 11 клас в колеж „Академик Благовест Сендов“ към Техническия университет. Моли за отмяна на оспореното решение и за предоставяне на сина му на хуманитарен статут и закрила.

Ответникът – Председателят на Държавната агенция за бежанците при МС оспорва жалбата в представен писмен отговор. Счита, че при произнасянето са преценени всички относими факти. Сочи се, че от събраните доказателства не се установяват основанията за предоставяне на международна закрила по чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Обсъдено е съдържанието и предназначението на призовките за наборници и е установено, че тяхното получаване не означава незабавна мобилизация и включването във военни действия. Обсъдени са и други относими към основанията за международна закрила обстоятелства, като подборно е обсъдено дали подлежат на наказание лицата, които отказват военна служба. Посочено е, че е обсъдено участието на руската армия във военните действия в [държава], като е установено, че се сражават професионални и наети войници, заедно с членове на охранителни и военни компании. Сочи се, че съгласно представената справка от дирекция „Международна дейност“ към ДАБ при МС, мъжете на възраст от 18 до 27 години служат в армията за срок от една година, на не се изпращат в [държава]. Счита, че посочените от жалбоподателя мотиви не могат да бъдат оценени като хуманитарни с оглед предоставяне на статута по чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Моли за отхвърляне на жалбата.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок по чл.84,ал.3 от Закона за убежището и бежанците, от легитимиран субект – адресат на оспореното решение и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

По основателността на жалбата:

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство по издаване на оспореното решение е започнало въз основа на молба за предоставяне на международна закрила с вх.№ ОК-13-2739 от 30.11.2023 г. до председателя на ДАБ при МС от Ф. Д. Г., лице от мъжки пол , роден на [дата]. в [населено място], Краснодарски край, [държава] , [държава], етническа принадлежност руснак, вероизповедание: православен, семейно положение – , [ЛНЧ]. При подаване на молбата е попълнил регистрационен лист с лични данни, в който е посочен адрес в РБ [населено място], [улица], [адрес] . Представена е декларация за съгласие за събиране на информация от други органи, включително органи в страни, различни от страната му на произход. Представена е молба-декларация, в която е посочен адресът на който пребивава и договор за наем на недвижим имот от 21.11.2023 г. сключен между К. З. и Г. Д. В. ( баща на жалбоподателя).

На жалбоподателя е връчена покана № УП23029/30.11.2023 г. за явяване на интервю в ДАБ при МС на 07.12.2023 г. в 09,00 часа.

С писмо рег.№ УП23029/14.12.2023 г. е изискано становище от директора на Държавна агенция „Национална сигурност“ на основание чл.58,ал.10 от ЗУБ. С писмо рег.№ М-2295/18.01.2024 г. Държавна агенция „Национална сигурност“ е изразила становище, че не възразява да бъде предоставена закрила на лицето в [държава], в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С рег.№ УП23029/14.12.2023 г. от Министерство на отбраната на Р. Ф., Военен комисариат на Краснодарски край до Ф. Д. Г. , с което го уведомяват , че подлежи на първоначална регистрация за военен отчет и е длъжен на 07.02.2023 г. в 9 часа да се яви във военния комисариат. Представено е и удостоверение за раждане с дата на издаване 11.09.2018 г.

С жалбоподателя е проведено интервю на 16.01.2024 г. в присъствието на преводач , неговия баща Г. Д. В. и социален работник. В интервюто е посочил, че има здравословен проблем – себореен дерматит. Назначено е лечение и следващото посещение е на 18.01.2024 г. Има недиагностицирана депресия. Посочил е, че е живял в различни държави, последно в [държава], след което е дошъл в [държава]. В страната по произход живеят баба му по бащина линия и баба му по майчина линия. В [държава] учи в 10 клас в Специализирана гимназия за компютърни науки и технологии към Техническия университет. Не членува в политическа партия. Не е подал молба за закрила в друга страна. Напуснал е Р., защото не му харесват хората, държавата и политиката , като някъде през [община] 2001 г. е заминал за [държава] със самолет. Пристигнал е в [държава] на 16.11.2023 г. Баща му е пристигнал на 01.05.2022 г. Получил е призовка, когато е бил в [държава]. Призовките са получени от приятели на майка му в Р.. В Р. вземат всички в армията и хората там умират по време на война. Не иска да убива и да умира там. Не е минавал военна комисия. Тъй като е получил призовка ако се върне в Р. няма да може на напусне страната. Като непълнолетен е пострадал от взаимоотношенията на неговите родители с властите в Р. и са загубили много имущество. Посочил е, че е руснак, а неговата майка е украинка. Християнин е по религия, не е имал проблеми поради изповядването й, не е членувал в религиозни организации, общност или секта. Не е член на въоръжена групировка и е нямал взаимоотношения с армията или полицията в държавата по произход. Не е бил задържан или арестуван. Причините да напусне Р. са , че там няма роднини освен двете му баби. Опасява се, че ще го вземат в армията и ще го изпратят на фронта, поради което не иска да се върне там. Друга причина е лошото отношение на съучениците му по причина на политиката на страната. Не може да си представи как ще живее там, тъй като ще е без семейството си и ще бъде изпратен на война. Иска на живее в [държава], нормално като всички хора. По данни на неговия баща той може да го обезпечи със средства и жилище. Молителят е заявил, че никога не би се върнал в Р. . На въпрос на социалния работник е посочил, че се чувства добре в училище, единствено среща трудност с езика, съучениците му са дружелюбни и учителите са добри, не се чувства дискриминиран. Отново е заявил, че не иска да убива хора от никоя страна. Не е разказвал на никого относно етническата принадлежност на неговата майка, тъй като това може да предизвика критики и заплахи от другите руснаци.

Извършена е справка от ОД на МВР-[област] , която да установи дали Г. Ф. Д., [ЛНЧ] живее на адреса в [населено място], [улица], ет.2,ап.15. С писмо вх.№ РК-04-130/05.03.2024 г. директорът на ОД на МВР-[област] е изразил положително становище лицето да бъде допуснато да живее на посочения от него външен адрес. Издадено е Решение № 54/21.05.2024 г. от директора на РПЦ-[област] Териториално поделение на ДАБ при МС, с което е разрешено на жалбоподателя да се настани на избрания адрес.

Със становище рег.№ УП23029/28.03.2024 г. от младши експерт „ПМЗ-Овча купел“ РПЦ-[област] е предложено на председателя на ДАБ при МС да откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.

Представена е справка от Дирекция „Международна дейност“ на Държавна агенция за бежанците при МС с вх.№ ЦУ-1450/11.06.2024 г.

С оспореното решение е прието, че по отношение на жалбоподателя не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут . Прието е, че излагането на несъгласие с водената политика от страна на руското правителство не е достатъчно да обоснове заключението, че е бил преследван на територията на страната си. Макар да е представена призовка, за него не съществува реална опасност да бъде изпратен да воюва в [държава]. Напуснал е страната си през 2021, заради работата на родителите му, а не поради страх от мобилизация. Изложено е, че в Р. не съществува въоръжен конфликт и при присъствието си в страната , не би бил изправен пред реален риск на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9,ал.1,т.3 от ЗУТ.

В хода на съдебното производство е представена справка от Дирекция „Международна дейност“ на Държавна агенция за бежанците при МС с вх.№ ЦУ-1938/13.09.2024 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По валидността на акта:

Решението е постановено от председателя на Държавната агенция за бежанците предвид правомощията му по чл.48,ал.1,т.1 от ЗУБ и в установената писмена форма.

По приложението на процесуалния и материалния закон и целта на закона:

Спазена е предвидената в закона форма, актът съдържа всички изискуеми реквизити. Търсещото международна закрила лице е своевременно информирано още при започването на производството за правата му, писмено му е разяснена процедурата, по която се подават и разглеждат молбите за закрила и му е представен списък на организации, от които може да потърси помощ. При съставянето на регистрационния лист, при провеждане на интервюто и при връчване на оспореното решение, е бил назначен преводач от разбираем за лицето език (руски).

При обсъждане на бежанската история, индивидуално за кандидата, органът е допуснал процесуални нарушения, които са довели до необоснованост на изводите му по материалния закон.

От съществено значение за предоставяне на статут на бежанец съгласно Закона за убежището и бежанците, е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. Преценката следва да е конкретна и съобразена с фактите, изложени в бежанската история. Задължение на търсещия убежище е да представи необходимите елементи за оценка на истинността на изброените факти и обстоятелства. Понятието "преследване" по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ, е дефинирано като нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като съгласно ал. 5 действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, включително наказания за отклонение от военна служба, което би довело до извършване на деяния по чл. 12, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ЗУБ. За да се квалифицират като преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, събитията, които са претърпени или представляват заплаха, трябва да са достатъчно тежки, според тяхното естество или повторение, или да представляват сериозно посегателство на правата на човека, например живота, свободата или физическата цялост, или след преглед на всички елементи в досието се установи, че те очевидно не позволяват на лицето, което ги е претърпяло, да продължи да живее в страната по произход, и се основават на една от причините за преследване по чл. 8 от ЗУБ - раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политически убеждения.

Видно е, че Г. не одобрява войната в [държава] и не желае да участва във военни действия, като сочи, че възможността за него да участва против волята си във войната в [държава] не е нито хипотетична, нито абстрактна, а е съвсем реална възможност. Действително, принципното неприемане на войната и военните действия извършвани от една държава, само по себе си не е основание за предоставяне на статут на бежанец, по смисъла на ЗУБ. За да бъде предоставен такъв статут е необходимо да бъде безспорно установено, че лицето има основателни опасения от преследване заради тях. От Г. не се твърди да е бил преследван в Р. поради тези свои убеждения. Същевременно обаче изпращането и получаването на призовка /повиквателна/ за явяване във военния комисариат и неявяването в указания срок, след като е напуснал Р., би могло да се приеме, че го излага на реална опасност от преследване. Административният орган изцяло е отхвърлил бежанската история за възможно преследване поради възгледите му срещу войната в [държава], както и притесненията от мобилизация, за недостоверна, без да изследва ситуацията в страната на произход по тези въпроси, ограничавайки се само до това, че в Р. не съществува въоръжен конфликт. Органът игнорира всякаква възможност жалбоподателят да има такива и за него това да има последици. Бежанската история на жалбоподателя обаче почива върху опасения от преследване поради възгледите, които същият изразява, в това число и срещу войната в [държава], както и поради страх от мобилизация, което по никакъв начин не е обсъдено в решението, не е събрана и информация относно това как в страната на произход властите се отнася с лица, които изразяват различни от официалната власт позиция срещу войната в [държава].

Извън горното, в Справката на ДАБ се сочи на предприети след обявяване на частична мобилизация на 21.09.2022 г. законодателни мерки, свързани със завишена отговорност за престъпления против военната служба. С приетите поправки в Наказателния кодекс на Руската федерация се увеличават сроковете на наказание „лишаване от свобода“ за действия като неизпълнение на заповедта на командир, дезертьорство и др. В същата справка е посочено, че по данни на Министерство на отбраната на Руската федерация някои наборници са изпратени в [държава], след като преди това Путин отрича по различни поводи, заявявайки, че на фронта са изпратени само професионални войници и офицери.

В т. 167 от Наръчника на Върховният комисариат на Бежанците при ООН е посочено, че дезертьорството или опитът за бягство от военна служба не изключват възможността лицето да е бежанец и дадено лице, освен че е бежанец, може да е и дезертьор или беглец от военна служба. Съгласно т. 170 от Наръчника съществуват случаи, при които необходимостта от изпълнение на военната служба, е единствената причина да се иска статут на бежанец, т. е. когато лицето докаже, че изпълнението на военната служба за него би означавало участие във военни действия, противоречащи на неговите действителни политически, религиозни или морални убеждения или на валидни съображения на съвестта. В проведените с Г. интервюта той посочва, че не одобрява водената война, не желае да участва в нея и не подкрепя политиката на държавата си по произход. В този смисъл жалбоподателят е положил всички усилия по см. на т. 170 от Наръчника, да докаже, че военните действия, в които има вероятност да участва, противоречат на неговите действителни морални убеждения. Безспорно е също, с оглед публично известни актове на международни организации и органи, че водената от Р. война срещу [държава] е осъдена от международната общност, като противоречаща на основните правила за човешко поведение, поради множеството свидетелства за военни престъпления /например Резолюция от 19.01.2023 г. на Европейския парламент/, с което е изпълнено и изискването на т. 171 от Наръчника и за чуждия гражданин е налице реална опасност от преследване.

Г. основателно се страхува от преследване в държавата си по произход, по причина неговата националност – гражданин на Руската федерация, и принадлежност към определена социална група – лице от мъжки пол, на възраст при която подлежи на военна служба и е призовано за явяване във военния комисариат. За него е налице преследване по см. на чл. 8, ал. 5, т. 5 от ЗУБ, или като риск от осъществяване на такова при завръщането му в държавата по произход, с което са осъществени основанията по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

Съгласно чл. 1а, ал. 2 от ЗУБ международната закрила включва освен статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган не е събрал надеждни доказателства и относно наличието на предпоставките за приложение на чл.9 от ЗУБ. Обосновани от събраните доказателства са доводите на жалбоподателя, че за него съществува реална възможност при завръщането му в страната по произход, да бъде мобилизиран, изпратен да се обучава и да участва във военни действия. Административният орган е направил изводите си въз основа на представената Справка вх.№ ЦУ-1450/11.06.2024 г. от дирекция „Международна дейност“ и е приел, че предвид възрастта му трябва да служи в срок от една година, но на наборните войници е забранено да служат в чужбина, вкл. в [държава]. В същата справка , както вече се посочи е отбелязано, Министерство на отбраната признава за изпращане на наборници на фронта. В този смисъл са данните за укази на президента на РФ, с които се призовават руските граждани, които са в резерва да преминат на военно обучение във въоръжените сили, промените в законодателството за завишаване на наказанията във връзка с призоваването за военно обучение и при неявяване и др. Изложеното сочи на основанието "други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ, въз основа, на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход, които административният орган следва да прецени при ново разглеждане.

От представената справка може да се заключи относно административна и наказателна репресия срещу лица, обявяващи се против войната в [държава], за ограничаване на човешките права в Руската федерация и тенденция към влошаване, както и отношението на руските официални власти към критиците и опонентите на режима, което не е взето предвид от органа при обсъждане на молбата на кандидата. Като нито е събрал, нито е обсъдил в административното производство положението в страната на произход, конкретно по опасенията изложени от кандидата, ответникът е постановил незаконосъобразно решение. Изключването изобщо да се анализира дали позицията за войната с [държава] и опасенията във връзка с мобилизация на кандидата, би създало за него опасност от преследване при завръщане в страната на произход с оглед положението там по тези въпроси, е довело до необосновани изводи органа, в противоречие с изискванията за оценяване на молбите за закрила.

Съгласно чл. 4, пар. 3, б. "в" от Директива 2011/95/Е. оценяването на молбата за международна закрила следва да бъде извършено за всеки отделен случай, като се вземат под внимание следните елементи, вкл. индивидуалното положение и личните обстоятелства относно молителя, включително и фактори като неговото минало, пол и възраст, за да може да се определи, въз основа на личните обстоятелства относно молителя, дали действията, на които той е бил или рискува да бъде изложен, биха могли да бъдат считани за преследване или за тежки посегателства.

Отмяната на решението като незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения налага преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по молбата за закрила при съобразяване на указанията в решението по тълкуване и прилагане на закона – обсъждане на заявените от кандидата опасения от преследване поради изразена позиция срещу войната в [държава], от мобилизация, съотнесено към информацията за страната на произход.

Горните пропуски се квалифицират от съда като съществени процесуални нарушения, тъй като събирането на посочените доказателства и изясняването на обстоятелствата би могло да обоснове различни крайни правни изводи при решаването на преписката. Налице са основания за оспорване по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК.

Воден от горните съображения настоящия съдебен състав стига до извода, че жалбата е основателна, поради което на основание чл. 172, ал. 2 от АПК оспорваното решение следва да се отмени, като на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да се върне на ответника за ново произнасяне, при съобразяване с тълкуването и прилагането на закона, изложено по-горе в мотивите на съдебното решение.

По делото не е направено искане от страна на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски, поради което въпреки изхода на спора, такива не се следват.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 8885/27.08.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет ( ДАБ-МС) , с което на Ф. Д. Г. , [ЛНЧ] , [гражданство] е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

 

ВРЪЩА преписката на председателя на Държавна агенция за бежанците към Министерски съвет за ново произнасяне, съгласно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.