Р Е
Ш Е Н
И Е
№162
гр. Враца, 21.05.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВРАЦА, IV състав, в публично заседание на 21.04.2021
г. /двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при
секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА адм.
дело № 298 по описа на Административен съд - Враца за 2020 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 121, ал. 1, т. 1 от Закона за
държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по
жалба на Г.Е.К.
***, депозирана чрез * И.С. от ***, против Заповед № 1/16.06.2020г. на
директора на РИОСВ – Враца, с която е прекратено служебното правоотношение с
жалбоподателя, считано от 16.06.2020г.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, постановена при
неправилно приложение на материалния закон и при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Конкретно, в подкрепа на осъществяването на наведените
с жалбата основания, се сочи, че не съществува действителна промяна в щатното
разписание на РИОСВ – Враца, а служителят е освободен поради негови изказвания
в медиите по повод екологични рискове на територията на ***. Враца. Сочи се, че
длъжностните характеристики на жалбоподателя разкриват фундаментална за
дейността на РИОСВ работа, която е неправдоподобно да отпадне като система от
функции. Прави се искане за отмяна на оспорената
заповед.
В съдебно заседание оспорващият, лично и чрез процесуалния представител * С.,
поддържа жалбата. Претендира присъждане на направените по производството
разноски съобразно представен списък. Прави възражение за прекомерност на
претендираните от ответника разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответната
страна – Директора на РИОСВ – Враца, чрез процесуалния представител * Л.В.,
изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че оспорената
заповед е постановена при спазване на административнопроизводствените правила и
приложимите материалноправни разпоредби на закона. Отправя искане за отхвърляне
на оспорването, както и за присъждане на направените по производството
разноски. Счита за неоснователно възражението за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение. Представя писмени бележки.
Представителят на Окръжна прокуратура – Враца дава заключение за
неоснователност на жалбата.
Съдът, след преценка
представените по делото писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
Със Заповед
№ 28/01.04.2016 г. на Директора на РИОСВ - Враца, жалбоподателят Г.Е.К. е назначен на длъжност *****, считано
от 01.04.2016 г. (лист 9 от делото).
По делото е
приложено служебното досие на жалбоподателя, ведно с длъжностната
характеристика за заеманата от него длъжност (л. 186 - 190).
Приложени са:
длъжностно разписание на РИОСВ – Враца от 16.06.2020 г. (л. 310-313), длъжностно
разписание на РИОСВ - Враца от 01.01.2020 г. (л. 45-48), поименно разписание на
длъжностите на РИОСВ - Враца от 01.01.2020 г. (л. 49-52) и поименно разписание
на длъжностите на РИОСВ - Враца от 20.05.2020 г. (л. 53-56).
С
Постановление № 123 на МС от 12.06.2020 г. за изменение и допълнение на
нормативни актове на Министерския съвет са направени изменения и допълнения в
Устройствения правилник на Министерството на околната среда и водите, приет с
Постановление № 208 на МС от 2017 г.
С писмо изх.
№ ВП-113/16.06.2020 г. (л. 57) директорът на РИОСВ – Враца е изискал становище
от директора на Д. "К.п.д." и директора на Д. „А., ф. и п. д.“ кои
щатни бройки следва да бъдат съкратени в повереното им административно звено, с
оглед изменената щатна численост от 25 на 23 щатни бройки с Постановление № 123
от 12.06.2020 г. на МС за изменение и допълнение на нормативни актове на МС.
С писмо изх.
№ ВП-113(1) от 16.06.2020 г. (л. 58) директорът на Д. АФПД е изразил становище,
че намаляването на щатната численост би затруднило работния процес предвид
увеличения документооборот от компетентността на общата администрация.
С писмо изх.
№ ВП-113(2) от 16.06.2020 г. (л. 59-60) директорът на Д. „КПД“ е изразил
становище за съкращаване на две щатни бройки: ***** и "***** (незаета
щатна бройка). Посочено е, че общият брой на обектите, подлежащи на контрол от
РИОСВ – Враца е 970 бр. Служителят по „*****“ проверява около 30 бр. обекти,
повечето от които се проверяват и от други експерти от инспекцията по различни
компоненти и фактори на околната среда. Основната работа на експерта е контрол
на обектите, класифицирани с висок рисков потенциал, каквито на територията на
РИОСВ – Враца са четири предприятия.
Със Заповед
№ 69 от 16.06.2020 г. на директора на РИОСВ – Враца (л. 61) е изменено
длъжностното щатно разписание на РИОСВ – Враца, като са съкратени: една щатна
бройка ***** и една щатна бройка *****.
С писмо изх.
№ О-244/16.06.2020 г. директорът на РИОСВ – Враца е предоставил на директора на
Д. „С. д. и ч. р.“ в МОСВ за одобрение ново Длъжностно разписание на РИОСВ –
Враца, считано от 16.06.2020 г. във връзка с ПМС № 123 от 12.06.2020 г.
С
обжалваната Заповед № 1 от 16.06.2020 г. директорът на РИОСВ - Враца, на
основание чл.
106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратил служебното правоотношение с жалбоподателя Г.Е.К., заемал длъжността *******, считано от 16.06.2020
г. Като основание е посочено съкращаване на длъжността, във връзка с
Постановление № 123 от 12.06.2020 г. на МС (ДВ, бр. 54/16.06.2020 г.) и утвърдено длъжностно разписание на РИОСВ –
Враца със Заповед № 69 в сила от 16.06.2020 г. и становище № ВП-113(2) от
директора на Д. „К. и п. д.“ в РИОСВ – Враца. Съгласно т. 1.1 от заповедта, на
основание чл. 106, ал. 4 от ЗДСл, на лицето следва да се изплати обезщетение за
неспазен срок на предизвестие в размер на една месечна основна заплата.
Съгласно т. 1.2, на основание чл. 106, ал. 2 от ЗДСл, на лицето следва да се
изплати обезщетение за времето, през което останал без работа, но не повече от
два месеца. Ако в този срок държавният служител е постъпил на друга държавна
служба с по-ниска заплата, той има право на разликата за същия срок. Съгласно
т. 1.3, на основание чл. 61 от ЗДСл, на лицето следва да се изплати обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск в размер на 7 дни за 2020 г. Съгласно т.
1.4, на основание чл. 40, ал. 1 от ЗДСл и чл. 27, ал. 1, ал. 3, ал. 5 от
Наредбата за служебното положение на държавните служители, служителят следва да
възстанови в касата на РИОСВ – Враца стойността на недоизносеното
представително облекло. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 16.06.2020 г. в
09:29 часа при отказ, удостоверен от трима свидетели.
Видно от
приложените разпечатки от деловодна програма „А.“, докладна записка О-243/16.06.2020
г. е изпратена в МОСВ на 16.06.2020 г. в 08:50:06 часа и е входирана в 09:10:07
часа. Писмо изх. № О-244/16.06.2020 г. е изпратено в МОСВ на 16.06.2020 г. в
08:52:39 часа и е входирано в 09:10:05 часа. Документ с изх. №
ВП-113/16.06.2020 г. е регистриран на 16.06.2020 г. в 08:55:09 часа, документ с
изх. № ВП-113(1) от 16.06.2020 г. – в 08:57:24 часа, а документ с изх. №
ВП-113(2) от 16.06.2020 г. – в 08:58:59 часа.
Видно от
писмо изх. № 95-00-1215/24.03.2021 г. на и.д. директор на Дирекция „Правна“ в
МОСВ, ведно с приложени към него справки, доклад от директора на РИОСВ – Враца
вх. № 05-08-1624/16.06.2020 г. до министъра на околната среда и водите е
постъпил по автоматичния обмен в деловодството на МОСВ на 16.06.2020 г. в 09:12
часа. Доклад от директора на РИОСВ – Враца вх. № 05-08-1624/16.06.2020 г. до
директора на Дирекция СДЧР е постъпил по автоматичния обмен в деловодството на
МОСВ на 16.06.2020 г. в 09:14 часа. Посочено е, че МОСВ не разполага с
доказателства относно входящия номер, дата и час на извеждане на утвърденото
длъжностно разписание на РИОСВ – Враца, в сила от 16.06.2020 г., тъй като
същите не се извеждат през деловодната система.
По искане на
ответника, по делото е допусната и приета съдебно-икономическа експертиза (л.
337-353), изготвена от вещото лице В.С.. Според заключението, заеманата от
жалбоподателя длъжност фигурира в длъжностното разписание на РИОСВ – Враца, в
сила от 01.01.2020 г., както и в поименното разписание на длъжностите на РИОСВ
– Враца от 01.01.2020 г. и от 20.05.2020 г. В длъжностното разписание, в сила
от 16.06.2020 г., утвърдено със Заповед № 69/16.06.2020 г. на директора на
РИОСВ – Враца, длъжността не съществува като нормативно определена позиция.
Считано от 16.06.2020 г., част от функциите, задълженията и изискванията,
включени в длъжностната характеристика на длъжността *****, заемана от
жалбоподателя, са разпределени и възложени на *****. Изпълняваната от
жалбоподателя дейност не е отпаднала като вид дейност на РИОСВ – Враца, но е
възложена да се изпълнява от посочените служители. В справка – Приложение № 2
към експертизата, е извършен подробен анализ на разпределението на функции,
задачи и задължения, включени в длъжностната характеристика на заеманата от
жалбоподателя длъжност към упоменатите служители в специализираната
администрация. В резултат на направения анализ на старото и новото длъжностно
разписание, в сила от 16.06.2020 г., е установено, че в администрацията не
съществува аналогична длъжност по наименование и система от функции, задължения
и изисквания, към която да са прехвърлени в пълен обем функциите и задълженията
на закритата длъжност.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно
изготвено и неоспорено от страните по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, адресат
на акта, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на оспорване.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Заповедта, предмет на оспорване, е
издадена от компетентен орган –
директора на РИОСВ – Враца, в качеството му на орган по назначаването. Съгласно
чл. 5, ал. 5 от Правилника за устройството и дейността на регионалните
инспекции по околната среда и водите,
издаден от министъра на околната среда и водите, обн., ДВ, бр. 49 от 12.06.2018 г., в сила от
12.06.2018 г., изм. и доп., бр. 54 от 16.06.2020 г., в сила от 16.06.2020 г.,
служителите на РИОСВ се назначават и освобождават от длъжност от директора на
РИОСВ.
При издаване на обжалвания административен акт не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Изискване от законодателя
е въведено относно условието за отправено едномесечно предизвестие за
прекратяване на служебното правоотношение, като същото не е абсолютно,
доколкото неспазването на едномесечния срок може да бъде компенсирано с
обезщетение. Видно от процесната заповед, административният орган е отчел, че
на жалбоподателя се дължи обезщетение съгласно чл. 106, ал. 4 от ЗДСл.
Спазено е и изискването за форма на акта, съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. Заповедта е издадена в
писмена форма и съдържа правното основание за прекратяване на служебното
правоотношение - чл. 106, ал. 1, т. 2 от
ЗДСл. - съкращаване на длъжността, което съвпада с фактическото. В заповедта са
посочени дължимите обезщетения и придобития от служителя ранг.
Административният акт е издаден и в съответствие с материалноправните
разпоредби на закона.
Служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено на основание чл.
106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, която разпоредба регламентира правомощието на органа
по назначаването едностранно с предизвестие да прекрати служебното
правоотношение на държавен служител при съкращаване на длъжността. Съгласно разпоредбата
на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в
администрацията, длъжност в администрацията е нормативно определена позиция,
която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително по
правоотношение, възникнало на основание на Закона
за Министерството на вътрешните работи, на Закона за отбраната и
въоръжените сили на Република България, на Закона за изпълнение
на наказанията и задържането под стража, на Закона за митниците или на Закона
за дипломатическата служба, въз основа на определени изисквания и критерии,
свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в
система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна
характеристика. За да е налице „съкращаване на длъжността“ като
материалноправно основание за прекратяване на служебното правоотношение на
държавен служител в хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, е необходимо
кумулативно да са изпълнени две условия: 1) заеманата длъжност да е премахната
като нормативно определена позиция в утвърденото длъжностно разписание на
съответната администрация и 2) длъжността, разглеждана като система от функции,
задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика, да не е
запазена, включително под друго наименование. В настоящия случай оспорената
заповед от фактическа страна се основава на съкращаването на длъжността *****, което съкращение следва от
изменено длъжностното щатно разписание на РИОСВ – Враца, в сила от 16.06.2020
г. При съпоставка между предвидената към датата на
издаване на оспорения административен акт структура на РИОСВ - Враца и
предходната структура на инспекцията към 01.01.2020 г., се извежда фактическият
извод, че изпълняваната от жалбоподателя длъжност не съществува като нормативно
определена позиция в длъжностното разписание от 16.06.2020 г. По делото е
установено и наличието на втората законова предпоставка, при която е налице
реално съкращаване на щата – в последното щатно разписание не съществува
аналогична длъжност като система от функции, задължения и изисквания,
утвърдени с длъжностната характеристика. Дейността на К. продължава да се изпълнява
в регионалната инспекция, но не самостоятелно. Нейните функции са добавени към
длъжностните характеристики на други две съществуващи длъжности. Длъжността на
жалбоподателя нито е трансформирана в друга длъжност, нито е открита нова
длъжност, която да е идентична като система от функции, задачи и задължения. При
това положение прекратяването на служебното правоотношение на К. е извършено
при наличието на предпоставките на чл. 106, ал. 1,т. 2 от ЗДСл.
Целесъобразността
на предприетите от органа промени в структурата и в организацията на работа в
администрацията не подлежи на съдебен контрол. При решаването на тези въпроси
административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност. Негово право е да прецени, с оглед осъществявания обем
работа, дали една длъжност е реално необходима за ефикасното функциониране на
администрацията (Решение № 1806 от 18.02.2015 г. по адм.д. № 8255/2014
г., V отд. на ВАС; Решение № 355 от 12.01.2017 г. по адм.д. № 12575/2016 г., 5
чл. с-в на ВАС).
В обобщение на изложеното, настоящият състав на съда намира, че оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона
форма, при спазване на материалния закон и при липса на допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Същият е законосъобразен,
поради което подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото в полза на
ответника следва да се присъдят направените по производството разноски за
възнаграждение на вещо лице по изготвената съдебно – икономическа експертиза в
размер на 200,00 лв., както и възнаграждение за един адвокат. По делото е
представен Договор за правна защита и съдействие от 30.07.2020 г., ведно с
извлечение по сметка /л. 91-92/, от който се установява, че ответникът е
договорил и заплатил по банков път адвокатско възнаграждение в размер на
1300,00 лева. От процесуалния представител на жалбоподателя е направено
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Възражението е основателно. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или
оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по
делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат,
определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако
другата страна е ползвала такъв. С оглед цитираната правна норма, дължимото
адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано до минималния размер,
установен в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, а именно 500,00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд– Враца
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Е.К. *** против Заповед
№ 1/16.06.2020г. на директора на РИОСВ – Враца, с която е прекратено служебното
правоотношение с жалбоподателя, считано от 16.06.2020г.
ОСЪЖДА Г.Е.К. *** да заплати на Регионална инспекция по околната среда
и водите - Враца сумата от 700,00 (седемстотин) лева
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14
- дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 АПК да
се изпрати препис от същото.
Административен съдия: