№ 16282
гр. София, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20211110148090 по описа за 2021 година
Предявен е главен иск по чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ, във връзка с чл. 49 от ЗЗД.
Ищецът ЗАД“............“ твърди, че е изплатил застрахователно обезщетение в размер
на 648.41 лева по застраховка „Каско Стандарт“(застрахователна полица №
5С1068812134/25.01.2021 г.) и образувана при него щета № 470421212118635 за посочените
в исковата молба вреди на автомобил „Тойота Корола“, с рег.№ СВ 5355 СВ, по повод на
настъпило ПТП на 19.04.2021 г. в гр.София. Поддържа, че причина на ПТП-то, според
Декларация за настъпване на застрахователно събитие от 20.04.2021 г. и Заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение от 20.04.2021 г. е попадането на автомобила в
несигнализирана, необезопасена дупка на пътното платно. Твърди, че .............. е длъжна да
стопанисва и поддържа в изправност повереното й имущество – пътищата, включително
чрез поставяне на пътни знаци и т.н., което не е направила. Поддържа, че с плащането на
обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Претендира
ответникът да бъде осъден да заплати 648.41 лева, заедно със законната лихва от
предявяване на исковата молба- 19.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както
и разноските.
Ответникът .............. е получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 от ГПК
е представил писмен отговор. Оспорва фактическата обстановка, относно настъпилите
увреждания на процесния автомобил. Твърди, че няма съставен протокол за ПТП и оспорва
причинно-следствената връзка. Претендира разноски.
С Определение № 3926/30.01.2023 г. и на основание чл.219, ал.1 ГПК, като трето
лице-помагач настраната на ответника е конституирано „.............“ АД.
1
Предявен е обратен иск по чл.219, ал.3 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1, предл.2,
във връзка с чл.82 ЗЗД.
Ищецът .............. твърди, че между него, като възложител и ответника „.............“ АД,
като изпълнител е сключен Договор № СОА19-ДГ55-382/11.06.2019 г. за поддържане на
превантивен и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения(СО-район
„Слатина), включително изграждане, изработване и поддържане на средства за организация
на движението. Заявява, че с оглед сключеното абонаментно поддържане във всеки един
момент изпълнителят има ангажимент да извършва проверка на улиците и да отстранява
незабавно възникналите повреди, за което получава ежемесечно възнаграждение.
Претендира в случай, че бъде уважен предявения главен иск срещу .............. ответника да
бъде осъден да му заплати сумата от 648.41 лева, заедно със законната лихва от
предявяване на исковата молба- 19.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата и
разноските.
Ответникът „.............“ АД е получил препис от исковата молба и в срока по чл. 131 от
ГПК е подал писмен отговор. Оспорва механизма на настъпването на процесното ПТП.
Твърди, че съгласно Протоколи за месечна инспекция от 30.03.2021 г. и 31.03.2021 г. е
видно, че към този момент е достигнато ниво „Б“ на обслужване на процесния участък, т.е.
бил е без забележки и в него не са съществували каквито и да било препятствия/дупки или
неравности/. Заявява, че водача на процесното МПС не е спазил чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на
страните, съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
По делото се установява от застрахователна полица „Каско Стандарт“ №
5С1068812134/25.01.2021 г., обективираща сключен между ищеца ЗАД “............“ и „ОТП
Лизинг“ ЕООД, че ищеца се е задължил да заплати на собственика на автомобил „Тойота“,
модел „Корола“, с рег.№ СВ 5355 СВ застрахователно обезщетение до 41 046 лева при
настъпване на застрахователно събитие, като неразделна част от договора са общите
условия. Уговореният срок на застрахователно покритие между страните е от 10.30 часа на
25.01.2021 г. до 23.59 часа на 24.01.2022 г.
Приложено е по делото Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от
20.04.2021 г. и Декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско
Стандарт“ от 20.04.2021 г., от които се установява, че на 19.04.2021 г. е настъпило ПТП, при
което автомобил „Тойота“, модел „Корола“, с рег.№ СВ 5355 СВ по време на движение е
попаднал в дупка на пътното платно.
От представената по делото Опис на претенция № 50-01600-5240/21/20.04.2021 г. по
щета 470421212118635 се установяват следните вреди по автомобил „Тойота“, модел
„Корола“, с рег.№ СВ 5355 СВ – гума предна дясна BRIDGESTONE BLIZZAK LM 005
225/45/17 dot 34/20 oct.ct 80%/за подмяна/ и джанта лята- предна дясна/за боя/.
Доказва се от представените по делото Възлагателно писмо от 20.04.2021 г.; Доклади
по щета № 470421212118635 от 14.05.2021 г. и от 20.05.2021 г. ; Фактура №
2
**********/13.05.2021 г.; Фактура № **********/13.05.2021 г. и Фактура №
**********/20.05.2021 г.; Преводно нареждане № 20210517029970005224/17.05.2021 г. и
Преводно нареждане № 20210526029970000706/26.05.2021 г., че ищеца е заплатил на
автосервизите, ремонтирали процесния автомобил „ТМ-Ауто“ ЕООД и „Даймънд кът БГ“
ЕООД, сумата от общо 648.41 лева, представляваща стойността на ремонта на увреденото
МПС.
Представена е по делото и Регресна покана (с изх.№ 03320/30.06.2021 г.) от ищеца,
адресирана до ответника.
От изслушаното заключение на съдебно-автотехническата експертиза, което съдът
възприема за достоверно относно направените с него фактически изводи като обективно и
компетентно изготвено от вещото лице въз основа на събрания по делото доказателствен
материал се установява, че вредите на процесния автомобил по съставения опис при ищеца,
съответстват на механизма на ПТП, описан в Заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение от 20.04.2021 г. и Декларация за настъпване на застрахователно събитие по
полица „Каско Стандарт“ от 20.04.2021 г., който е следния- на 19.04.2021 г. в гр.София, при
движение по ул.“Гео Милев“ с намерение за ляв завой към бул.“Ситняково“, процесното
МПС попада в дупка и се удря в трамвайната релса, при което уврежда предна дясна гума и
джанта и след това се появява шум в предния мост при движение. Установява се по делото,
във връзка с Опис на претенция № 50-01600-5240/21/20.04.2021 г. по щета 470421212118635
от заключението, че размера на вредите на процесния автомобил, изчислен към датата на
застрахователното събитие по средни пазарни цени е 648.41 лева.
По делото са разпитани свидетелите А. Радева С.-Т. и П. К. Т., чиито показания
съдът възприема, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и възпроизвеждат
лични възприятия. Свидетелите заявяват, че си спомнят за инцидента, били са в
колата(процесния автомобил), която се е управлявала от П., като са се движили по ул.“Гео
Милев“ и на кръстовището с бул.“Ситняково“ при ляв завой в посока за телевизионната
кула са попаднали в огромна дупка на асфалта до трамвайната релса и са спукали предна
дясна гума, като и джантата (предна дясна) също е била увредена. Свидетелят С. твърди, че
няколко дена след това дупката е била запълнена („…Няколко дни след това беше покрита
тази огромна яма..“).
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
За да бъде уважен така предявеният иск, следва да бъдат доказани по делото следните
материалноправни предпоставки в съотношение на кумулативност: наличието на валиден
застрахователен договор между застрахования и ищеца като застраховател, покриващ
процесния застрахователен риск; възлагането на определена работа от .............. на друго
лице – нейни служители и работници; настъпването на вредите на МПС-то; вредите да са
причинени при или по повод изпълнението на възложената работа на служителите и
работниците на .............. – бездействие, изразяващо се в необезопасяване и несигнализиране
на дупка на пътното платно, с която работа причинените на МПС-то вреди се намират в
3
причинна връзка, вредоносното деяние да е извършено виновно от изпълнителя на работата
и ищецът като застраховател да е изплатил застрахователно обезщетение на увредения. В т.
15 от Постановление № 7/1977 г. на Пленума на ВС се приема, че суброгацията на
застрахователя включва и правната възможност последният да предявява искове за
реализиране на отговорността по чл. 47 - 49 от ЗЗД, когато са налице основания за нея, като
макар и тези тълкувателни разяснения да са дадени при действието на чл. 344, ал. 1 (отм.) от
ЗЗД, те са приложими и при тълкуването на чл. чл. 411, ал. 1 от КЗ, тъй като обективираната
от законодателя воля в посочените разпоредби е една и съща.
От изложените в исковата молба фактически твърдения се установява, че ищеца е
предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното поведение на определени
физически лица, на които собственикът на пътя, на който е настъпило процесното ПТП –
.............. е възложил да поддържат в изправност общинските пътища и носи отговорност за
бездействията на тези лица. Общината като признато от правото за юридическо лице (чл.
136, ал. 3 от КРБ) не е деликтоспособна, тъй като тя формира и изразява правновалидна воля
чрез нейните органи - физически лица, но носи гаранционно-обезпечителна отговорност по
чл. 49 от ЗЗД като възложител на работата за вредите, причинени виновно от съответни
физически лица при или по повод на изпълнение на възложената им от общината работа, без
да е необходимо да е установено кой конкретно измежду работниците и служителите е
причинил тези вреди (в този смисъл Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС).
По делото се доказа, че при настъпване на процесното ПТП между ищеца и
увреденото лице – собственикът на автомобил „Тойота“, модел „Корола“, с рег.№ СВ 5355
СВ е съществувало по аргумент от чл. 399 от КЗ действително застрахователно
правоотношение, възникнало от договор за имуществено застраховане „Каско на МПС“, въз
основа на който ищецът е приел да покрива за горепосочения период риска от увреждане на
собственото на застрахования МПС, противно на наведените от ответника възражения. В
срока на действие на застрахователния договор е настъпило застрахователно събитие –
19.04.2021 г., за което застрахователят е бил длъжен да изплати застрахователно
обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди. В резултат на процесното
ПТП, настъпило поради преминаване на автомобила в необезопасена и несигнализирана
дупка на пътното платно, на застрахования автомобил са нанесени вреди, а ищецът е
изплатил застрахователно обезщетение. Не е спорно между страните, че пътят, на който е
реализирано произшествието е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за
пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 от същия закон, а не само
защото е собственик съгласно § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС,
.............. е задължена да осъществява дейностите по поддържането му, която е имала и
задължението съобразно чл. 13 от ЗДвП да означи съответната дупка с необходимите пътни
знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението. Общината като юридическо
лице осъществява дейностите по чл. 31 от ЗП и чл. 13 от ЗДвП чрез своите служители или
други лица, на които е възложила изпълнението. В случая бездействието на последните по
необезопасяването и необозначаването на дупката на пътя е довело и до неизпълнение на
4
задължението по чл. 31 от ЗП и чл. 13 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 от ЗЗД
ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с
неизпълнение на задълженията на неговите служители или други изпълнители. Предвид тези
правни съображения съдът намира, че ищеца има основание за суброгация в правата по чл.
49 от ЗЗД на застрахования при него собственик на увреденото МПС срещу ответника.
Неоснователно е възражението на ответника, че увреждането на МПС-то не
представлява покрит риск. Застрахователна полица „Каско Стандарт“ №
5С1068812134/25.01.2021 г. представлява „Пълно каско“, включващо ПТП, съобразно
Общите условия по застраховка „Каско Стандарт“, глава Втора, клауза-„Пълно каско“.
Релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредите е
неоснователно. На първо място, въведеното от ответника възражение е бланкетно,
доколкото се твърди, че препятствието е следвало да бъде избегнато от водача и че същият
не е съобразил поведението си с пътната обстановка. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД има винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията
или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, т. е. последният да е тяхно следствие/. В конкретния случай в хода на съдебното
дирене по делото не се събраха каквито и да било данни и доказателства, от които може да
се изведе заключение за съпричастност на водача на увреденото МПС към възникването на
вредите и техния обем, а това обстоятелство е в доказателствена тежест на ответника.
Напротив, установи се от свидетелските показания на свидетеля Георгиев („…Дупката се
намираше на средата….Нямаше знак…“), съответно е било невъзможно дупката да бъде
избегната. В тази връзка пълно и главно не се установява поведение на водача на увредения
автомобил, което да е допринесло за настъпване на процесното ПТП, доколкото за него няма
задължение да се съобразява с препятствия, които не са видими, както и не се установи
водачът на увредения автомобил да е управлявал същия с превишена или несъобразена
скорост.
Обхватът на регресното право зависи от размера на застрахователното обезщетение,
което застрахователят е платил на застрахования, както и от размера на обезщетението,
което отговорното лице по чл. 49 от ЗЗД дължи на застрахования. Съгласно разпоредбата на
чл. 405, ал. 3 от застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата
към деня на настъпване на събитието, като уговорената застрахователна сума - максималния
размер на застрахованото имущество, не може да надвишава действителната или
възстановителната стойност на имуществото – аргумент от чл. 400, ал. 3 от КЗ. Предвид
това дължимото обезщетение следва да се прецени на база средни пазарни към датата на
ПТП-то цени без коефициент на овехтяване, тъй като в противен случай, ако се отчита
овехтяването обезщетението би било под размера на вредата и застрахованият не би
получил равностойно обезщетение, а такова на по-ниска стойност и в този смисъл
обезщетението не би било равно на размера на вредата, какъвто е законно регламентираният
5
му размер, поради което съдът намира за неоснователно възражението на ответника относно
размера на изплатеното обезщетение. По делото се доказа от заключението на съдебно-
автотехническата експертиза, че размера на причинените вреди по средни пазарни цени към
деня на настъпване на събитието е в размер на 648.41 лева. Обаче ищецът не успя да
проведе пълно и главно доказване, съобразно чл.154, ал.1 ГПК и разпределената
доказателствена тежест в т.5.2. на доклада, обективиран в Определение №
20084103/20.03.2023 г., че е платил претендираното от него застрахователно обезщетение,
поради което искът е основателен и доказан за сумата от 648.41 лева и като такъв следва да
бъде уважен за пълния размер. Като последица от уважаването на иска е присъждането на
законната лихва от подаване на исковата молба – 19.08.2021 г., до окончателното й
изплащане.
По обратния иск по чл.219, ал.1 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1, предл.2, във
връзка с чл.82 ЗЗД
Предвид сбъдването на условието следва да бъде разгледан и заявеният при
условията на евентуалност, обратен иск на ответника по главния иск- .............., срещу
„.............“ АД.
За да бъде уважен предявеният обратен иск следва да се установи както наличието на
договорното правоотношение, така и че конкретният необезопасен и несигнализиран
общински път (дупката) попада в участък от пътя, който е бил включен в предметния обхват
на договора, респ. че изпълнителят е бил задължен да извърши ремонтни дейности и
дейности по поддръжка именно на този участък от пътя.
По делото се установява, че с Договор № С0А19-ДГ55-382/11.06.2019 г. "............."
ЕАД се е задължило в периода от 11.06.2019 г. до 11.06.2023 г.(48 месеца) да извършва на
територията на .............., VI-та зона, включваща райони „Искър“, „Слатина“, „Изгрев“ и
„Средец“ дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните
съоръжения. Съгласно чл. 1 от договора изпълнителят се е задължил да извърши определено
ниво на поддържане на булеварди и улици, посочени в списък Приложение 6 от договора
/чл. 1, ал. 1, т. 1/, а за цялата останала част от уличната мрежа, в обхвата на зоната и извън
този списък, да извършва дейности по поддръжка и текущ ремонт на база конкретни
възлагания при необходимост /чл. 1, ал. 1, т. 2/. Следователно според клаузите на чл. 1.1.1. и
чл. 1.1.2 обхватът на договора включва 2 групи обекти, а именно: улици и булеварди,
посочени в списък Приложение № 6, чието поддържане се осъществява на база определени
показатели за изпълнение и ниво на поддържане – арг. т. 1 на чл. 1, ал. 1, както и останалата
част от уличната мрежа, включена в обхвата на зоната и извън списъка по Приложение № 6,
но само на база конкретни възлагания при необходимост – арг. т. 2 на чл. 1, ал. 1. Съгласно
чл. 1, ал. 2 от договора дейностите по поддръжка обхващат текущ ремонт и поддържане на
пътните настилки/в т.ч. и тротоарите/; текущ ремонт и поддържане на пътните съоръжения-
мостове, пасарелки, водостоци и пешеходни подлези; ремонтно-възстановителни дейности
при аварийни ситуации(пропадания, срутвания, изравяния, разрушение на мостови
съоръжения и други) и съпътстващи поддържането дейности-доставка и влагане на
6
необходимите строителни материали, извършване на необходимите изпитвания и
лабораторни изследвания, отстраняване на дефекти през гаранционните срокове и други.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора поддържането на пътя е дейност по осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение, като текущото
поддържане включва и ремонт на отделни разрушения на пътното платно- дупки,
пукнатини, пропадане, обрушени ръбове и др. /чл. 2, ал. 2, т. 2/. На следващо място, при
анализ на предвидените в чл. 4 от договора условия се налага извод също така, че страните
са предвидили различен ред за плащане в зависимост от това дали става въпрос за заплащане
на дейностите по чл. 1, ал. 1, т. 1 или на тези по чл. 1, ал. 1, т. 2 от договора, като в първия
случай възнаграждението се дължи ежемесечно /чл. 4, ал. 1/, а във втория случай съобразно
разчетите на годишния бюджет и се извършва за количество на действително извършените и
приети работи по договорените единични цени, посочени в приложение към договор.
Съгласно чл. 8, ал. 14 от договора изпълнителят е поел задължение за периодични проверки
на нивото на обслужване на пътя за дейностите по чл. 1, ал. 1, т. 1, т. е. за улиците и
булеварди, посочени в списъка, като честотата на проверките е поне веднъж на месец за
ниво А, Б и В. В клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 15 от договора също така е предвидено
задължение за инспектиране от страна на изпълнителя на района, предмет на поръчката,
както и да набира актуална информация за състоянието на улиците и пътните съоръжения,
за необходимите ремонти и да представя на възложителя ежемесечно справка за същите до
15-то число на месеца. Изпълнителят е длъжен също така да следи за извършване от страна
на експлоатационните дружества или други дружества на ремонтни работи, свързани с
нарушаване целостта на настилките в обхвата на района и състоянието на отводнителните
съоръжения, осигуряващи режим на нормална експлоатация на уличните платна и да
контролира съвместно с районните администрации качественото възстановяване на пътните
настилки след приключване на ремонта /чл. 11, ал. 1, т. 17 от договора/. А в чл. 11, ал. 1. т.
19 е предвидено, че изпълнителят няма право да се позове на незнание или непознаване на
обекта, предмет на договора, като съгласно чл. 26, ал. 5 от договора изготвянето,
поддържането и актуализирането на информацията за състоянието на всички улици,
общински пътища и пътни съоръжения в съответния район е за сметка на изпълнителя. В
раздел XI, чл. 20 , ал. 3 от договора страните са уговорили, че при причиняване на ПТП
и/или щета в резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение на предмета на
договора, както и на всички нормативни и технически изисквания, които следва да се
спазват при изпълнение на договора, изпълнителят носи пълна имуществена отговорност за
причинените вреди.
В случая, съдът намира, че с оглед данните в представеното Приложение № 6,
съдържащо изброяване на улици и булеварди от пътната мрежа на VI зона /от № 1 до № 34/,
се налага несъмнения извод, че мястото на настъпване на ПТП от 19.04.2021 г. попада в
обхвата на Приложение № 6, посочено под № 4 и №6, а именно-кръстовището на бул.
"Ситняково“ и ул. „Гео Милев“, респ., че на основание чл. 1, ал. 1, т. 1 от Договора от
11.06.2019 г., изпълнителят "............." АД е бил задължен да извършва ежемесечно текущо и
превантивно поддържане именно на този пътен участък. Установено е, че процесното ПТП е
7
настъпило след попадане на увредения автомобил в необезопасена и несигнализирана дупка,
находяща се на пътното платно в гр. София, на кръстовището на ул.„Гео Милев“ и бул.
„Ситняково“, при извършване на ляв завой по бул. „Ситняково“ в посока телевизионната
кула, който участък несъмнено влиза в предметния обхват на процесния договор, съгласно
Приложение № 6 към Договора.
Няма съмнение също така, че наличието на каквито и да е препятствия, неравности,
дупки и пр., които застрашават безопасността на движението и съответно са в състояние да
причинят увреждания на пътните превозни средства при движението им по общинските
пътища, които са в предметния обхват на процесния договор /които вреди несъмнено имат
характера на предвидими/, представлява неизпълнение на договорните задължения на
"............." АД. Подписването на протокол между .............. и фирмата- изпълнител с
отразяване, че обектът е приет след извършени СМР, не води до различен от горния извод на
съда, доколкото с писмените доказателства- Заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение от 20.04.2021 г. и Декларация за настъпване на застрахователно събитие по
полица „Каско Стандарт“ от 20.04.2021 г.и събраните гласни доказателствени средства, чрез
разпита на свидетелите А. Радева С.-Т. и П. К. Т., се установява досежно процесния пътен
участък "............." АД да не е изпълнило договорното си задължение за текущо и
превантивно поддържане на процесния пътен участък в срока на договора (чл. 6, ал. 5 от
Договора), съгласно който дейностите по поддържане, необходими за поддържането на
уличната мрежа в съответствие с нивото на поддържане следват дейностите по
възстановяване/ремонт и се възнаграждават с ежемесечни фиксирани суми по време на
целия период на действие на договора/. В тази връзка неоснователно се явява възражението
на ответника по обратните искове за точно изпълнение на договора.
Независимо от гореизложеното отговорността на изпълнителя по договора произтича
също така и от неизпълнение на договорните задължения на ответника да инспектира за своя
сметка района, предмет на възлагане, да набира актуална информация за състоянието на
улиците и пътните съоръжения и необходимостта от извършване на ремонти, както и да
представя на възложителя ежемесечно съответната справка /чл. 8, ал. 14, чл. 11, ал. 1, т. 15 и
чл. 20, ал. 3 от договора/. В случая ответникът по обратните искове, чиято е тежестта на
доказване, не е установил да е изпълнил задължението си да следи за текущото състояние на
пътната настилка на процесния пътен участък и да информира в установените в договора
срокове за необходимостта от извършване на ремонт на този пътен участък, станал причина
за реализиране на процесния инцидент. С горецитираните клаузи от договора страните са
постигнали съгласие изпълнителят да информира възложителя за необходимостта от
извършване на ремонти в целия район, попадащ в териториалния обхват на договора.
Съгласно изричната клауза на 11, ал. 1. т. 19 от процесния договор изпълнителят няма право
да се позове на незнание или непознаване на обекта, предмет на договора, т. е. не е налице
основание да се приеме, че в случая изпълнителят няма да отговаря за вреди пред
възложителя, тъй като не му е била известна необходимостта от извършване на ремонт на
конкретния пътен участък- кръстовището на ул.„Гео Милев“ и бул. „Ситняково“, към
8
19.04.2021 г. Ето защо и с оглед предвидената в чл. 20, ал. 3 от Договора изрична
отговорност на изпълнителя в случаи на причиняване на ПТП и/или възникване на щета в
резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение на задълженията му, включени в
предмета на договора, то и предявения обратен иск е доказан в своето основание.
Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че са налице всички елементи от
правопораждащия договорната отговорност на ответника фактически състав по чл. 79, ал. 1,
пр. 2, във връзка с чл. 82 ЗЗД. Същевременно заплатената от ответника .............. главница по
настоящото дело ще съставлява претърпяна загуба за него, в резултат неизпълнението на
сключения между него и ответника по обратните искове договор, поради което последният
следва да бъде осъден в условията на евентуалност да заплати на .............. сумите, които
общината е осъдена да заплати на ищеца- застраховател. По своята правна характеристика
предявяването на обратен иск по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК, представлява последващо
обективно съединяване на искове при условията на положителна евентуалност. В този
смисъл доколкото уважаването на главния иск се явява една от предпоставките за уважаване
на евентуалния, наред със специфичните за същия предпоставки, то последица от успешното
предявяване на първия е именно създаването на условно изпълнително основание, т. е. ако и
доколкото първоначалният ответник изпълни задължението си към ищеца.
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца по
главния иск следва да се присъди сумата от 910 лева, представляваща разноски за държавна
такса от 50 лева, депозит за вещо лице от 400 лева, свидетел от 100 лева и адвокатско
възнаграждение от 360 лева.
В случай, когато е предявен и разгледан обратен иск, по спора само между страните
по него, отговорността за разноските се разпределя, според качеството им по обратния иск,
предвид резултата по него. В тази връзка на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът по
обратния иск следва да заплати на .............., сумата от 150 лева, представляваща разноски за
държавна такса от 50 лева и юрисконсултско възнаграждение от 100 лева.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА .............. община, с адрес: гр. София, ул. Московска № 33, да заплати на
ЗАД “............“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.
„Позитано“ № 5, на основание чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ, във връзка с чл. 49 от ЗЗД, сумата
648.41 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна
преписка по щета 470421212118635 за вреди причинени на автомобил „Тойота“, модел
„Корола“, с рег.№ СВ 5355 СВ, при настъпило на 19.04.2021 г. в гр.София, поради
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, заедно със законната лихва от
предявяване на исковата молба- 19.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата и на
основание на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 910 лева, представляваща разноски по
производството.
9
ОСЪЖДА „.............“ АД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Цар Освободител“ № 6, да заплати на .............. община, с адрес: гр. София, ул.
Московска № 33, на основание чл. 219, ал. 3 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 2, във
връзка с чл. 82 ЗЗД, сумата 648.41 лева, представляваща обезщетение за вреди,
произтичащи от неизпълнение на задължения на „.............“ АД по Договор № С0А19-ДГ55-
382/11.06.2019 г., с предмет- извършване на дейности по поддържане и текущ ремонт на
уличната мрежа и пътните съоръжения на територията на .............., VI-та зона, включваща
райони „Искър“, „Слатина“, „Изгрев“ и „Средец“ и съставляваща изплатеното по главния
иск на ЗАД “............“ застрахователно обезщетение и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
150 лева, представляваща разноски по обратния иск, ПРИ УСЛОВИЕ, че подпомаганата
страна- .............. изпълни главното задължение да заплати на ЗАД “............“, присъдената с
настоящото решение сума по главния иск.
РЕШЕНИЕТО в частта му по главния иск е постановено при участието на
привлечено от ответника трето лице-помагач „.............“ АД, ЕИК ..........., със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Освободител“ № 6.
РЕШЕНИЕТО по евентуалния обратен иск подлежи на принудително изпълнение,
след представяне на доказателство за изпълнение на задължението на .............. община по
главния иск.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10