№ 200
гр. Кюстендил, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело
№ 20221500500104 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 114/10.01.2022 г. от Г. К. Е., с
ЕГН **********, с адрес: с. Ш., община Бобов дол, област Кюстендил, чрез процесуалния
му представител по пълномощие адв. А. А. от АК – Перник, насочена срещу Решение № 242
от 22.12.2021 г. на Районен съд – Дупница, постановено по гр.д. № 1116/2021 г. по описа на
същия съд.
С обжалвания първоинстанционен акт РС – Дупница е признал за установено, че Г. К.
Е. дължи на „Топлофикация Перник“ АД сумата от 357.38 лева неплатена топлинна енергия,
74.30 лева лихва за забава, ведно със законната лихва от 06.04.2021г. върху главница.
Осъдил е Г. К. Е. да заплати на „Топлофикация Перник“ АД 360 лв деловодни разноски.
Въззивникът обжалва изцяло така постановеното първоинстанционно решение с
твърдение за неговата нищожност предвид липсата на изложени мотиви от
първоинстанционния съд и за неговата неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че
районният съд е постановил решението си в противоречие със събраните по делото писмени
доказателства, като е игнорирал изложените от ответника в отговора на и.м. и
допълнителната молба - уточнение факти и обстоятелства.
Възразява срещу приетото от съда като безспорно установено, че между страните е
налице договор за доставка на топлинна енергия. Подчертава, че районният съд неправилно
бил игнорирал направеното с отговора оспорване досежно пасивната процесуална
легитимация на ответника, а от друга страна, недоказана по делото останала идентичността
на имота, описан в и.м. и този, предмет на транслативната сделка по нотариален акт, като
1
сочи различие в адресите на имотите, описани в и.м. и нотариалния акт № 104/20.12.1984 г,
както и, че процесният имот бил придобит от друго лице, видно от писмените доказателства
по делото.
Счита, че първоинстанционният съд не бил съобразил факта, че се касае за заповедно,
трансформирано в исково производство, като акцентира, че давността по отношение на
процесните вземания за главница и лихва /произтичащи от договор за доставка на топлинна
енергия/, е 3-годишна, като в случая нямало влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410
ГПК. Същевременно посочва, че районният съд в решението си се е произнесъл в
несъответствие с петитума на и.м.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение изцяло и отхвърляне на предявения
иск. Претендират се деловодните разноски за двете съдебни инстанции.
С въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят доказателствени
искания.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна
„Топлофикация Перник“ АД, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино,
ТЕЦ „Република, ЕИК *********
КнОС след като провери обжалваните решения съобразно правомощията си по чл. 269
от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения по чл. 259, ал. 2 от ГПК срок, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
РС – Кюстендил е бил сезиран с предявени от „Топлофикация - Перник“ АД против
Г. Е. К. искове по чл.422 ГПК за установяване вземания на ищеца, както следва: в размер на
357, 38 лева – главница, дължима от ответника за доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. Перник, ТЪРГОВСКА, бл. 25, вх. Б, ап. 14 за
периода 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. и обезщетение за забава в размер на законната лихва,
изтекла за периода от 09.07.2017 г. до 16.02.2021 г. в размер на 74, 30 лева, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.03.2021 г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 06.04.2021г. по ч.гр.д. № 694/2019 г. на
КнРС.
Ищецът твърди в и.м., че между страните е съществувало облигационно
правоотношение през исковия период, възникнало въз основа на договор относно
продажбата и покупка на топлинна енергия, която според ищецът по безспорен начин се
доказвала от действалите през процесния период ОУ, които регламентират съдържанието на
този договор. Твърди се, че ответникът е титуляр на партида в топлопреносното дружество,
като собственик на имот в топлоснабдената сграда. сочи се, че ищецът е доставял топлинна
енергия в недвижим имот, представляващ апартамент № 14, находящ се в гр. Перник,
ТЪРГОВСКА, бл. 25, вх. Б.
2
Ответникът в подадения от него отговор по реда на чл. 131от ГПК е оспорил исковете
и изложените в исковата молба твърдения относно това, че за процесния период е
съществувало облигационно правоотношение между страните, като се позовава на ЮФ –
договор за покупко-продажба, по силата на който правото на собственост върху процесния
имот е прехвърлено в полза на трето за спора лице. Прави правопогасяващо възражение за
изтекла погасителна давност, като счита че процесните вземания са за периодични
плащания, предвид което според разбирането на ответника същите са погасени за период от
3 години преди датата на издаване на заповедта за изпълнение. Сочи период от 01.05.2017 г.
до 06.04.2021 г. Отрича да е имал качеството на клиент, тъй като не е собственик или
ползвател на процесния имот. Счита, че не е налице и пасивна процесуална легитимация по
отношение на него, поради това, че не е собственик или лице с учредено вещно право на
ползване на процесния апартамент. Твърди, че не е установена идентичност между
недвижимият имот описан в представените с исковата молба писмени доказателства и
процесния имот, поради различие в посочения административен адрес.
Фактическата обстановка по делото не е установена правилно от първоинстанционния
съд, който н се е съобразил с представено от ищеца писмено доказателство, което е било от
съществено значение за разрешаване на правния спор. Не се е съобразил и с изявление на
ищеца, направено с писмена молба, представена от процесуалния му представител по
пълномощие, с което е направен отказ от искането за назначаване на експертиза по делото и
вместо това, такава безпредметно е била назначена.
От представеното от ищеца с горепосочената молба писмено доказателство се
установява, че по силата на договор за покупко-продажба, сключен на 12.10.2017 г.,
обективиран в Нотариален акт № 24, том II, рег. № 3574 нот. дело № 188//2017 г.,
ответникът и М.С. Е.а в качеството им на продавачи са прехвърлили на Г. М. Г.ев – трето за
спора лице правото на собственост върху процесния недвижим имот.
Не се спори между страните, че титуляр на партидата за процесния апартамент е
ответникът.
За установяване задълженията за доставяна в процесния имот топлинна енергия
ищецът е представил извлечение от сметка.
Въз основа на подадено от ищеца на 15.03.2021 г. заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника е образувано ч. гр. д. № 07319/2019 г. на
Районен съд – Перник, производството по което е прекратено и делото изпратено за
разглеждане на ДнРС. По ч. гр.д. № 694/2021г. на ДнРС в полза на ищеца е издадена
заповед от 06.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответника за сумата от 357, 38 лева представляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г, както и за сумата от 74, 30 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва изтекла за периода от
09.07.2017 г. до 16.02.2021 г. От ответника е подадено възражение по чл. 414 от ГПК в
законоустановения двуседмичен срок по ГПК. Предвид това и в указания едномесечен срок
от получаване на съобщението молителят в заповедното производство – сега ищец е
предявил по реда на чл. 422 от ГПК установителните искове предмет на разглеждане в
настоящото производство.
С обжалваното решение КнРС е приел предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове
за основателни и ги е уважил.. Решението е обжалвано от ответника.
Исковете по чл. 422 от ГПК са допустими – предявени от надлежна страна в
законоустановения срок. С тях се претендира да бъде установено съществуването на
вземания на ищеца от ответника по горепосоченото облигационно отношение. Вземанията
3
са две: за главница в размер на 357, 38 лева, представляваща стойността на доставена и
ползвана в процесния имот топлинна енергия за исковия период и акцесорно – обезщетение
за забава в размер на изтеклата законна лихва в размер на 74, 30 лева.
Спорен между страните е въпроса относно наличие на неизпълнени от ответника в
качеството му на длъжник парични задължения за исковия период. Респективно спорен е и
въпроса относно това бил ли е същият потребител на топлинна енергия за исковия период в
качеството на собственик на процесния апартамент.
Межжу страните е съществувало правоотношение, по силата на което ответникът
като собственик на процесния имот е имал качеството на потребител на топлинна енергия,
доставяна от ищеца за част от исковия период – от 011.05.2017 г. до 12.10.2017 г., Крайният
момент на тази част от исковия период се определя от сключената възмездна сделка, по
силата на която правото на собственост е придобито от трето за спора лице , от който
момент Е. не е собственик, респективно не се установява да е потребявал топлинна енергия
като ползвател или в друго качество спрямо процесния имот.
По делото липсват доказателства установяващи твърдението на ищеца в
първоинстанционното производство, че ответникът е потребил топлинна енергия като
собственик на процесния апартамент за периода от 13.10.2017 г. до 06.04.2021 г..
Ответникът не е собственик на процесния апартамент и не е притежавал правото на
собственост върху същия за тази част от исковия период.
Предвид неустановяването на тези факти и обстоятелства, следва извод, че за
ответника не са възникнали задължения за заплащане на процесните суми за горепосочената
част от исковия период, през който период от време не е имал и качеството на потребител на
топлинна енергия..
Освен това е необходимо да бъде пояснено и, че установяването на факта, че
ответникът е титуляр на водената от ищеца партида не обуславя непременно извод за
наличие на задължения от вида на процесните.
Настоящата инстанция намира, че възражението за изтекла погасителна давност за
погасяване на периодичните задължения по процесния договор е основателно за период от
01.05.2017 г. до 14.03.2018 г., поради което искът за главницата за периода от 01.05.2017 г.
до 12.10.2017 г. следва да бъде отхвърлен на това основание.
Погасителната давност като институт на правото представлява юридически факт,
който поражда за задълженото лице потестативното право да се позове на нея и да откаже
изпълнение. Давността не се прилага служебно предвид чл. 120 от ЗЗД. Следователно
фактическият състав на погасителната давност е изпълнен, когато изтече предвидения от
закона срок и при позоваването й чрез възражение. В случая възражението е налице. Следва
да се прецени дали предвидения от закона срок е изтекъл, като несъмнено в случая се
прилага кратката погасителна давност по чл. 111, б. „в” от ЗЗД..
Началният момент на погасителната давност е свързан с възникване на
правото на иск в материален смисъл, т.е. с превръщането на субективното право в
притезание. Несъмнено процесният казус касае периодични задължения, като ответникът е
дължал ежемесечно заплащане на съответната сума за ползвана топлинна енергия.
Следователно в случая са налице периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.”в” от ЗЗД,
тъй като са налице повтарящи се еднородни задължения през определени периоди от време,
независимо, че размерът им е различен. Давността не е прекъсвана на някое от визираните в
4
чл. 116 от ЗЗД основания.
Предвид това тригодишният давностен срок към датата на подаване на
заявлението за образуване на заповедно производство 15.032021 г. е изтекъл за периода
горепосочената част от исковия период за главницата, от 01.05.2017 г. до 12.10.2017 г., както
и за част от исковия период за акцесорното вземане, а именно от 09.07.2017 до 14.03.2018 г.
Буди недоумение при така изяснената фактическа обстановка, въз основа на
надлежно събрани в първоинстанционното производство доказателства и при надлежно
направено правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност от ответника как е
изведен извод за основателност на предявените искове и същите са уважени с обжалваното
решение. Решението на ДнРС е неправилно и следва да бъде отменено.
Предвид изложените по-гоое мотиви, следва извод за неоснователност на исковете,
поради което обжалваното решение следва да бъде отменено и исковете отхвърлени.
Предвид неоснователността на въззивната жалба на въззивника не се дължат
разноски по водене на делото в първоинстанционното и въззивното производство. На
въззиваемия се дължат разноски по водене на делото в първоинстанционното производство
в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение, пред настоящата инстанция в размер на
150 лева за адвокатско възнаграждение, а също така и сумата от 300 лева за адвокатско
възнаграждение, които разноски са сторени в заповедното производство или общо
дължимите разноски са в размер на 750 лева...
Воден от горното, КнОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 242 от 22.12.2021 г. на Районен съд – Дупница, постановено по
гр.д. № 1116/2021 г. по описа на същия съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДЯВЕНИТЕ от „Топлофикация Перник“ АД, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, кв. „Мошино, ТЕЦ „Република, ЕИК ********* против Г. К. Е., с
ЕГН **********, с адрес: с. Ш., община Бобов дол, област Кюстендил, чрез процесуалния
му представител по пълномощие адв. А. А. от АК – Перник искове по реда на чл. 422 от
ГПК за признаване на у3становено по отношение на Г. К. Е., че дължи на „Топлофикация
Перник“ АД сумата от 357. 38 лева, представляваща стойността на неплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., както и сумата от 74.30 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва изтекла за периода от
09.07.2017 г. до 16.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 357, 38 лева,
считано от 15.03.2021 г. до окончателното й заплащане06.04.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 06.04.2021 г.
по ч. гр.д. № 694/2021 г. на ДнРС, ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, със седалище и адрес на управление гр.
5
Перник, кв. „Мошино, ТЕЦ „Република, ЕИК ********* да заплати на Г. К. Е., с ЕГН
**********, с адрес: с. Ш., община Бобов дол, област Кюстендил сумата от общо 750 лева,
представляваща разноски по водене на делото за адвокатско възнаграждение, от които
сумата от 300 лева, разноски сторени в заповедното производство, сумата от 300 лева,
разноски сторени в първоинстанционното производство и сумата от 150 лева, разноски
сторени във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6