Определение по дело №828/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 437 ал. 1 от ГПК и е образувано по жалба, подадена от Р. Р. С. от гр. Кърджали против постановление за разноски, обективирано в Сметка за дълга от 25.07.2012 г. по изп. дело № 47/2010 г. по описа на ЧСИ Х. П. с рег. № 741 с район на действие Окръжен съд- Кърджали.

В жалбата се сочи, че изпълнителното дело е образувано на 21.06.2010 г. по молба на Живка Ковачева- изпълнителен директор на „Г.- К.” , въз основа на изпълнителен лист № 57/18.06.2010 г. за сума в размер на 206940 лв., ведно със законната лихва, считано от 27.06.2008 г. до окончателното изплащане на сумата. С молбата за образуване на делото било поискано да се предприемат всички принудителни способи за събиране на вземането, в това число: запори на лични и служебни сметки във всички банки на територията на страната, възбрана върху притежаваните от длъжника недвижими имоти, възбрана върху движими имущество и пр. От издадени сме‗ки по чл. 79 от ЗЧСИ от ЧСИ П. било видно, че взискателят заплатил за следните принудителни действия: № 0000195/21.06.2010 г.- възбрана по т. 10 от ТТРЗЧСИ- 15 лв.; № 0000196/23.06.2012 г.- 17 запора по т. 9 от ТТРЗЧСИ- 255 лв.; № 0000198/25.06.2012 г.- 3 възбрани т. 10 от ТТРЗЧСИ- 45 лева. По делото били наложени 4 броя възбрани на недвижими имоти; 3 броя запори на МПС- та; изпратени 18 броя запорни съобщения до банки в качеството им на трето задължено лице като били наложени два запора на банкови сметки- в „ОББ” и в „Банка ДСК” ЕАД. По изпълнителното дело постъпили суми по сметка на ЧСИ Пурнарова в Първа инвестиционна банка : 7944.04 лв. от запор на сметки в „Банка ДСК” ЕАД за периода 05.07.2010 г.- 31.05.2012 г; 317000 лв. на 23.07.2012 г. с платежно нареждане от „Прокредит банк” . С искане с вх. № 0131/24.07.2012 г. жалбодателят направил искане да му бъде издадено Удостоверение за остатъка от дълга към 24.07.2012 г., като в него се посочи всяко едно от задълженията по изпълнителното дело. Връчена му била Сметка за размера на дълга към 24.07.2012 г. от която било видно, че общото му задължение възлиза на 323592.23 лв., от които били приспаднати 7839.87 лв., с остатък в размер на 315752.36 лв. Жалбодателят обжалва сметката като твърди, че по т. 2, лихвата за периода 27.06.2010 г.- 30.06.2012 г. следвало да бъде изчислена съгласно ПМС № 72/1994 г., а тази от 01.07.2012 г. до 24.07.2012 г. съгласно ПМС № 100/29.05.2012 г., и била в размер на 97354.64 лв. за периода 27.06.2008- 30.06.2012 г. и 1343.27 лв. за периода 01.07.2012 - 24.07.2012 г. По т. 3 относно дължимия адвокатски хонорар, намален на 8765.88 лв., твърди, че видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие № */21.06.2012 г., било договорено възнаграждение в размер на 10000 лв., за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в „изпълнение по гр. д. № 162/2008 г.” Така определения хонорар не се дължал, тъй като бил само договорен, без да е изплатен. Алтернативно прави възражение за прекомерност, ако се приеме, че хонорара се дължи и иска съдът да го намали до посочения в наредбата минимум определен в чл. 7 ал. 2. По т. 5 твърди, че били начислени 18 броя такси по т. 9 от ТТРЗЧСИ за изпращане на запорни съобщения за налагане на запор в 18 банки в общ размер на 270 лв. Посочва, че ако не съществува вземане на длъжника, вкл. по банкова сметка, или той няма банкова сметка, по която да постъпи вземане, съдебният изпълнител не може да изпълни посоченото изпълнително действие. Длъжникът имал банкови сметки само в две банки / „ДСК” и „ОББ” /, и налагане на запор не било извършено в другите банки, поради което такса по т. 9 от ТТРЗЧСИ не се дължала. По т. 6 били начислени 18 броя такси вдигане на запори в 18 банки в общ размер на 270 лв., но в ТТРЗЧСИ нямало предвидена такса за такова действие- и такава не се дължала. По т. 10 за вдигане на 3 броя запори на МПС, в ТТРЗЧСИ също нямало предвидена такса за такова действие. По отношение на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 9520 лв., твърди, че за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, както следва: над 100000 лв.- 5225 лв. + 2 % за горницата над 100 000 лв., а посочената сума в издадената Сметка за размера на дълга, не кореспондирала с размера на дължимите суми. Твърди също, че от запор на две банкови сметки в „ДСК” по сметката на ЧСИ Х. П. постъпили следните суми: 239.41 лв., преведени на 05.07.2010 г; 41.39 лв., преведени на 05.07.2010 г.; 394 лв., преведени на 12.07.2010 г.; 934 лв., преведени на 26.07.2010 г.; 104.17 лв., преведени на 02.08.2010 г; 357.83 лв., преведени на 18.08.2010 г.; 472 лв., преведени на 20.08.2010 г; 98 лв., преведени на 30.08.2010 г; 2350.27 лв., преведени на 23.09.2010 г; 107.33 лв., преведени на 16.11.2010 г; 10 лв., преведени на 29.11.2010 г; 752 лв., преведени на 03.01.2011 г; 83.14 лв., преведени на 17.01.2011 г; 214.5 лв., преведени на 16.02.2011 г; 484 лв., преведени на 25.05.2011 г; 190 лв., преведени на 28.06.2011 г; 22 лв.,преведени на 05.07.2011 г; 378 лв., преведени на 27.09.2011 г; 106 лв., преведени на 31.10.2011 г; 106 лв., преведени на 03.01.2012 г; 34 лв., преведени на 23.01.2012 г; 466 лв., преведени на 31.05.2012 г., или общо в размер на 7944.04 лв., а не както погрешно било отразено 7839.,87 лв. Твърди също, че с преводно нареждане от „Прокредитбанк” на 23.07.2012 г. по сметката на ЧСИ Пурнарова в „Първа инвестиционна банка” постъпили и 317000 лв. и поради това, отразеното като частично плащане и остатък за плащане към 24.07.2012 г. в издадената Сметка за размера на дълга било невярно. Моли да се постанови решение, с което постановлението за разноски на ЧСИ П., обективирано в Сметка за дълга по ИД № 47/2010 г. от 25.07.2012г., да бъде отменено като незаконосъобразно.

В писмено възражение, подадено от пълномощника на взискателя, сÕ излагат съображения за недопустимост на жалбата и се иска същата да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

В писмени обяснения съобразно разпоредбата на чл. 436 ал. 3 от ГПК ЧСИ излага съображения за неоснователност на жалбата.

Кърджалийският окръжен съд, като прецени обстоятелствата по делото, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването, и е допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Съображенията на съда са следните:

Изпълнително дело № 47/2010 г. по описа ЧСИ Хриса Пурнарова с рег. № 741, с район на действие Окръжен съд- Кърджали е образувано въз основа на молба на „Г.- К.” гр. К., подписана от изпълнителния директор Ж. К. и изпълнителен лист от 18.06.2010 г. за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, произхождащи от изп. д. № 88/2008 г. по описа на ЧСИ Р. С., представляващи незаконосъобразно изпълнение на професионални задължения по събиране на пропорционална такса по чл. 20 от ТТРЗЧСИ и неизпълнение на задължение по чл. 79 ал. 1 и 2 от ЗЧСИ в размер на 206940 лв. с включен ДДС /172450 лв. пропорционална такса по т. 20 от ТТРЗЧСИ и 34490 лв. ДДС/, ведно със законната лихва, считано от 27.06.2008 г. до окончателното изплащане на сумата. В молбата на взискателя за образуване на изпълнителното дело, е направено искане за предприемане на всички принудителни способи за събиране на вземането, в т. ч. запор на лични и служебни сметки във всички банки на територията на страната, възбрана върху притежаваните от длъжника недвижими имоти, възбрана върху движимо имущество и пр.

В покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 29.06.2010 г., общото задължение по изпълнителното дело към 24.06.2010 г. е посочено в размер на 206940 лв.- главница, законна лихва- 52756 лв., разноски и такси по делото в общ размер- 19746 лв. Длъжникът е уведомен, че са предприети запор върху банкови сметки и МПС- та, 4 възбрани върху недвижими имоти.

Видно от материалите по изпълнителното дело, ЧСИ изпратил 18 запорни съобщения на банкови сметки на длъжника в 18 банки на територията на страната, като е наложен запор в две от банките, в които длъжникът имал сметки. В останалите банки длъжникът нямал открити банкови сметки.

По делото е приложена молба на длъжника с вх. № 127/23.07.2012 г., с която е поискал спряното изпълнителното дело да бъде възобновено, както и ЧСИ да намали размера на адвокатското възнаграждение от 10000 лв. до 2394.40 лв. Длъжникът е направил искане /с вх. № 0131/24.07.2012 г./ да му бъде издадено удостоверение за остатъка от дълга към 24.07.2012 г. като се посочи всяко задължение поотделно. С молба вх. № 128/23.07.2012 г. длъжникът е поискал и прекратяване на изпълнителното дело поради пълно издължаване, както и да бъдат вдигнати наложените запори и възбрани като е представил заверено копие на преводно нареждане в размер на сумата 317000 лв., преведена по специална сметка на ЧСИ на 23.07.2012 г.

С писмо изх. № 675/25.07.2012 г. в отговор на искане на длъжника, ЧСИ го е уведомил, че е намалил адвокатското възнаграждение на 8765.88 лв. Изготвил е и сметка за дълга по изпълнителното дело към 24.07.2012 г. с изх. № 674/25.07.2012 г., връчена на длъжника и която е предмет на жалбата в настоящото производство. И тъй като сметката за дълга касае разноски по изпълнението, съдът приема, че същата по съществото си представлява постановление за разноските, което е в кръга на действията, които длъжника може да обжалва, съобразно разпоредбата на чл. 435 ал. 2 от ГПК. Поради това жалбата в този смисъл е допустима. Постановлението за разноски, обективирано в сметката по дълга, се обжалва от длъжника в частта, относно т. 2, 3, 5, 6, 10 и 12, както и в частта, относно посочването на частично изплатените по банков път по наложените запори суми- 7839.87 лв. и посочения остатък към 24.07.2012 г. в размер на 315752.36 лв.

Съдът приема, че жалбата е неоснователна в частта, в която се оспорва размера на дължимите лихви, тъй като процесуалният закон не допуска такова обжалване. В случай на неправилно начислени лихви, длъжникът по изпълнението има право на защита, но редът, по който тази защита се осъществява, не е жалба срещу действията на ЧСИ. Ако лихвите са незаконосъобразно изчислени, респ. събрани са в по- голям от действително дължимия размер, с това на длъжника са причинени вреди. Обезщетяването на тези вреди се дължи от ЧСИ, за което длъжникът разполага с иска по чл. 441 от ГПК, но няма право да обжалва действията на ЧСИ по определяне размера на принудително събраните лихви, дори тези действия да са незаконосъобразни, поради ограничителната разпоредба на чл. 435 ал. 2 от ГПК. Процесуалният закон не допуска и обжалване на посочването на сумите, касаещи частично изплатените по банков път по наложените запори суми- 7839.87 лв. и посочения остатък към 24.07.2012 г. в размер на 315752.36 лв., тъй като не се касае до такси и разноски по смисъла на закона. Поради това и в тези части жалбата е неоснователна и като такава не следва да се уважава.

Жалбата, в частта относно дължимия от длъжника на взискателя по делото адвокатски хонорар, съдът намира за основателна. Въпросът относно размера на адвокатското възнаграждение касае разноските по изпълнителното дело. Правната уредба на разноските е регламентирана в Част първа „Общи правила”, Глава VІІІ, Раздел ІІ от ГПК. Тези правила се отнасят за всички производства, уредени в ГПК, включително и в изпълнителното производство и поради това страните в изпълнителното производство имат право да повдигат въпроса относно разноските пред съдебния изпълнител, който е длъжен да се произнесе по едно такова искане и актът на съдебния изпълнител подлежи на съдебен контрол. Отказът на съдебния изпълнител да намали разноските на взискателя на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, подлежи на обжалване по съдебен ред. В случая, ЧСИ е намалил размера на адвокатското възнаграждение, но не до размера, претендиран от длъжника, респ. е налице отказ, който подлежи на обжалване. Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по- нисък размер на разноските в тази им част, но не по- малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие № */21.06.2012 г., било е договорено възнаграждение между взискател и адвокат- пълномощник в размер на 10000 лв., за представителство и защита, изразяващи се в „изпълнение по гр. д. № 162/2008 г.” без да е уговорен начина на плащане и без да има данни сумата действително да е платена от взискателя. И тъй като се присъждат само действително направените /заплатени/ разноски, а представения договор за правна помощ, не е доказателство за плащане, съдът приема, че в случая не е доказано, че тези разноски действително са направени от страната, респ. същите не се дължат.

Съгласно разпоредбата на чл. 397 ал. 1 т. 2 ГПК запор се налага върху вземане на длъжника, а съгласно т. 9 от ТТРЗЧСИ, за налагане на запор без извършване на опис, се събира такса в размер на 15 лв. По аргумент на противното, ако не съществува вземане на длъжника, вкл. по банкова сметка, или длъжникът няма банкова сметка, по която да постъпи вземане, съдебният изпълнител не може да наложи запор, т. е. да извърши посоченото изпълнително действие. Видно от материалите по делото, длъжникът има банкови сметки в две банки, по които е наложен запор, а в други банки няма такива, респ. не постъпват негови вземания. Или, извършеното от съдебния изпълнител се свежда единствено до изпращане на запорно съобщение до тези банки, като реално запор не може да бъде наложен, поради липса на предмет- вземане на длъжника. И макар запорното съобщение да съдържа текст за налагане на запор, то реално такова действие съдебният изпълнител не е извършил в останалите 16 банки, поради което и такса по т. 9 от Тарифата за това не се дължи. Поради това жалбата е основателна и следва да се намали размера на определената по т. 5 от Сметката за дълга сума от 270 лв. на 30 лв. Основателна е жалбата и в частта относно т. 6 от Сметката за дълга за вдигане на 18 бр. запори и т. 10- вдигане на 3 бр. запори на МПС, с които са определени разноски съответно 270 лв. и 45 лв., тъй като съгласно ТТРЗЧСИ такива такси не се дължат.

Отделно от горното, следва да се посочи, че съгласно чл. 80 от ЗЧСИ, за всяко действие на частния съдебен изпълнител дължимата такса, определена с тарифата по чл. 78 ал. 2, се внася аваÝсово. Този текст е възпроизведен и в разпоредбата на чл. 33 от ТТРСЧСИ, а съгласно чл. 34 от Тарифата, таксите и разноските по изпълнителното дело се заплащат от взискателя и са за сметка на длъжника. Нормата е императивна и затова всички такси и разноски следва да бъдат внесени авансово от взискателя, а допълнителните разноски са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ или са вписани в протокола за извършване на съответното действие. Съгласно разпоредбата на чл. 79 ал. 1 от ЗЧСИ, за събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от ЧСИ, единият от които се връчва на задълженото лице. В сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане. В случая, от доказателствата по изпълнителното дело се установява, че взискателят е внесъл авансово общо сумата в размер на 405 лв. по съставени от ЧСИ сметки по чл. 79 от ЗЧСИ на 21.06.2010 г., 23.06.2010 г. и 25.06.2010 г. Поради това и предвид изложеното по- горе във връзка с наложените запори на сметки на длъжника, за които съдът приема, че реално такива са наложени в две банки, следва, че останалата внесена от взискателя сума в размер на 240 лв., не се дължи от длъжника.

Жалбата в частта относно дължимата пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, определена от ЧСИ в Сметката за дълга в размер на 9520 лв. е неоснователна. При определен общ дълг в размер на 323592.23 лв., пропорционалната такса, изчислена по реда на б. „е” на т. 26 от Тарифата, възлиза на 9696.84 лв., /5225 лв. + 2% за горницата над 100000 лв. в размер на 4471.84 лв./ респ. размерът на дължимата пропорционалната такса е по- висок от определения от ЧСИ.

По изложените съображения окръжният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА постановление за разноски, обективирано в Сметка за дълга по изпълнително дело № 47/2010 г. по описа на ЧСИ Х. П. с рег. № 741, с район на действие Окръжен съд- Кърджали в частта, с която:

1/ е определена сумата в размер на 8765.88 лв., представляваща адвокатски хонорар,

2/ е начислена такса по т. 9 от ТТЗЧСИ за 16 бр. запорни съобщения в 16 банки за разликата от 30 лв. до 270 лв.,

3/ е начислена такса за вдигане на 18 бр. запори в размер на 270 лв. и за вдигане на 3 бр. запори на МПС в размер на 45 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Р. Р. С. от гр. Кърджали в останалата част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1/ 2/