РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 27.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, ІV гр.с-ав в открито заседание на двадесет и девети
май през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕНА ТОМОВА
При секретаря : Стела Цветкова
като разгледа докладваното от съдия Томова
гражданско дело № 362 по описа на
съда за 2017 г., за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.439 от ГПК и чл.124, ал.1 от ГПК.
В ***е постъпила искова молба от Ц.А.Ц. с ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, чрез адв.Г.Г. *** против „Т.” ***, със седалище и адрес на
управление ***, в която се твърди, че ищцата е собственик на топлоснабден имот
в ***, за който при ответното дружество била открита партида с ***. Твърди се,
че в края на 2016г. ищцата получила данъчна ***, в която било отбелязано, че задължението й за период от
01.07.2010г. до 31.10.2016г. било в общ размер на 2262.81 лева, в т.ч.
главница- 1974.18 лева и лихва в размер на 288.63 лева, които считала, че не
дължи, поради следните обстоятелства: Сочи се, че в средата на ***ищцата
получила писмо от ответника, с което й се предлагало да заплати разсрочено задълженията си. На
10.03.2016г. посетила ответното предприятие, където й била предоставена справка
от същата дата, от която се установявало, че дължимата сума била в размер на 3
783.69 лева. Служители й обяснили, че може да подпише спогодба, по силата на
която да заплати разсрочено определена сума и остатъка да й бъде опростен, на
което предложение тя се съгласила. Подписана била спогодба /***по силата на
която ищцата следвало да заплати сума в
размер на 1 700 лева на 20 месечни вноски по 80
лева, като първоначалната вноска в размер на 100 лева била внесена в деня на
подписване на съглашението. Навеждат се доводи, че в спогодбата
имало поправки и зачерквания на текст, направени от служител на ответника, но
при внимателен прочит ставало ясно, че периода, за който се отнасяла
постигнатата договореност бил от 01.07.2010г. до 29.02.2016г. Под цифрата 1700
лева първоначално била изписана цифрата 3 783,69
лева, върху която бил положен коректор. Според ищцата, по смисъла на
постигнатата спогодба, ответника се бил съгласил тя да заплати сумата от 1700
лева, вместо 3 783,69 лева и по този начин да се ликвидира задължението
й за период от 01.07.2010г. до 29.02.2016г. Твърди се, че във връзка с ***.,
ищцата предсрочно била погасила задължението си, като заплатила следните суми: ************
******; ***и ***. Сочи се, че при заплащане на последната вноска от
07.10.2016г., служител на ***уверил ищцата, че не дължала вече суми по
партидата си. На предоставена й ***изрично било отбелязано, че дължимия остатък
бил „0„. След получаване на цитираната по-горе ***, ищцата депозирала молба до
ответника за информация, относно задълженията си по ***и в отговор получила
писмо с ***от което се установявало, че задълженията й към ответното дружество
били, както следва: 71,25 лева- месечни начисления за лихва за ***- съдебни
начисления за ***.; 13,53 лева- законна лихва върху главницата от 798,46 лева;
1402,96 лева - месечни начисления и лихви за период от 01.07.2013г. до 31.10.2016г. или общо задължения в размер
на 2 286,20
лева. Ищцата счита, че не дължи тези суми, т.к била изцяло погасила
задълженията за сочения в справката на ответника период, на основание
подписаната спогодба от 10.03.2016г., въз основа на която била извършила
дължимите плащания и евентуално, поради погасяването им по давност за период от
01.07.2010г. до 31.10.2013г.
С уточняваща молба от 16.05.2017г.
ищцата е внесла уточнения на обстоятелствата, на които се основават
претенциите, свързани с наличието на влязла в сила заповед за изпълнение и
образувано изпълнително производство за част от търсените от ответника вземания
– главница в размер на 798,46лв. за периода от 01.09.2010г. до 30.06.2013г. и
13,53лв. законна лихва върху тази главница.
Претендира се постановяване на
решение, с което да се признае за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата 71,25лв., представляваща месечни
начисления и лихва за период от 01.07.2010г. до 31.08.2010г. и сумата от
1402,96лв., представляваща месечни начисления и лихва за период от 01.07.2013г.
до 31.10.2016г., посочени в писмо на ***., поради погасяване по давност на
сочените вземания за периода от 01.07.2010г. до 31.08.2010г., а за вземанията
за периода от 01.07.2013г. до
31.10.2016г., поради погасяването им по давност и евентуално погасяването им
чрез плащане, извършено във връзка с договор за разсрочено *** Претендира се
също така да се признае за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата
от 798,46лв., посочена в писмо на ***., като съдебни начисления за период от
01.09.2010г. до 30.06.2013г. и произтичащи от издадена заповед за изпълнение по
***на *** и *** на ***П.Д.и посочена в същото писмо сума от 13,53лв. – законна
лихва върху главницата от 798,46лв., поради прекратяване на изпълнителното
производство по образуваното изпълнително дело при условията на чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК и при условия на евентуалност, поради погасяването им чрез плащане,
извършено във връзка с договор за разсрочено *** и по давност.
Ответникът е депозирал писмен
отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който признава частично исковата претенция - за недължимост на сумата от 71,25лв.,
представляваща месечни начисления и лихва за периода от 01.07.2010г. до
31.08.2010г., и за сумите, начислени за периода от 01.07.2013г. до
30.11.2013г., поради погасяването им по давност, и я оспорва в останалата част.
Твърди, че хронологически, събитията се случили по следния начин: През 2013г.
ответника предприел мерки по пристъпване към принудително изпълнение на свое
вземане срещу длъжника ищцата - по подадено от ***заявление за издаване заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК било образувано производството по ч.гр.д. №4400/2013г.,
в което била издадена заповед за изпълнение, която влязла в сила, поради
липсата на подадено възражение от длъжника. Въз основа на нея бил издаден
изпълнителен лист срещу ищцата за следните суми: 1891,17лв. – главница за
периода от 01.09.2010г. до 30.06.2013г., 251,32лв. – лихва за периода от
02.11.2010г. до 08.08.2013г., 42,84лв. – деловодни разноски в заповедното
производство, 120лв. – заплатен адвокатски хонорар, законната лихва върху
главницата, считано от 21.08.2013г. до окончателното изплащани. На 14.05.2014г.
била подадена молба до ***П.Д.с ***за предприемане на действия по принудително
събиране на горните вземания и било
образувало ***. В изпълнителното производство били направени и разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 120лв., които също следвало да бъдат
събрани от длъжника. Така, към момента
на образуване на ИД, кредиторът поискал принудително изпълнение за сума в
размер на 2565,86 лв., от която 140,53 лв. Натрупана към същия момент законна
лихва, а остатъка, така както е посочен по-горе. След образуване на
изпълнителния процес, ищцата пристъпила към доброволно изпълнение на
задължението си, като извършила периодични и частични плащания на касата на „Т.“
***, както следва: извършено плащане в брой на 08.09.2014г. в размер на 100 лв.,
с които били погасени част от сторените разноски; извършено плащане в брой на
07.10.2014г. в размер на 50лв., с които са погасени част от сторените разноски;
извършено плащане в брой на 07.11.2014г. в размер на 50лв., с които са погасени
част от сторените разноски; извършено плащане в брой на 08.12.2014г. в размер
на 50лв., с които е погасена частично законна лихва; извършено плащане в брой
на 07.1.2015г. в размер на 50лв., с които е погасена частично законна лихва;
Извършено плащане в брой на 11.02.2015г. в размер на 50лв., с които е погасена
частично закон на лихва; извършено
плащане в брой на 06.03.2015г. в размер на 50лв., с които е погасена частично
мораторна лихва; извършено плащане в брой на 07.04.2015г. в размер на 50лв., е
които е погасена частично законна лихва; извършено плащане в брой на
08.05.2015г. в размер на 50лв., с които е погасена частично мораторна лихва; извършено
плащане в брой на 08.06.2015г. в размер на 50лв., с които е погасена частично
законна лихва; извършено плащане в брой на 07.07.2015г. в размер на 50 лв., с
които е погасена частично законна лихва. Така, общо към 07.07.2015г., длъжникът
бил погасил частично своето задължение с изплащане на суми в общ размер на 600
лв. Поради причини, стоящи извън кредитора, ищцата спряла да извършва
погасявания, като за времето между 07.07.2015г. до момента на постигане на
писмена договореност между страните за начин на изплащане на задълженията, не
били предприемани действия по погасяване на задължението. На 10.03.2016г., с
оглед породените притеснения у длъжника за осъществяване действия по
принудително изпълнение срещу притежавани активи, същата подписала договор за
разсрочено плащане. Към момента на постигането му - 10.03.2016, остатъкът от
задължението на Ц.А.П. и предмет на изпълнителното дело било с параметри, както
следва: главница - 1891,17 лв., присъдена мораторна лихва – 201,32 лв., натрупана
законна лихва върху главницата – 202,28 лв. Навеждат се доводи, че през
времето, в което имало висящо изпълнително производство, действително имало
плащания, които обаче били частични и след като не били достатъчни да покрият
цялото задължение, то погасителния ефект бил проявяван съобразно разпоредбите
на ЗЗД, досежно реда на погасяване при недостатъчност на плащането. Така, за
периода от 01.07.2013г. до 29.02.2016г. длъжникът генерирал нови задължения,
които не били погасявани и чийто размер към 29.02.2016г. е възлизал на обща
стойност 1439,41 лв., ведно с натрупаните върху тези нови начисления лихви, а
сборът от натрупаните задължения - съдебни и текущи се равнявал на 3802,43 лв.
По отношение на сключването на договор за разсрочено плащане се сочи, че
страната не била постигала договорености за цялата сума, т.к. била заявила, че
максимално горната граница, която влизала в рамките на възможността й за
заплащане на месечна вноска била 80 лв., като практиката на дружеството при
сключване на договор за разсрочено плащане била да не постига договореност за
разсрочване на задължения за повече от 24 месеца. Така било достигнато до
удобен и за двете страни вариант, в който длъжникът се е задължил да плати 1700
лв., които били част от цялото задължение предмет на изпълнителното дело.
Навеждат се доводи, че ищцата не се била противопоставила на изготвените
зачерквания в договора за разсрочено плащане, което било потвърдено
конклудентно с извършените впоследствие плащания въз основа на това съглашение.
Сочи се, че в издадената на ищцата справка от 07.10.2016г. било отбелязано, че дължимия остатък е „0”,
т.к. това бил остатъка от задълженията по подписания договор за разсрочено
плащане, но не и от всички задължения по партидата. Навеждат се също така
доводи, че погасителна давност не е текла, докато е траел изпълнителния процес
относно принудителното осъществяване на вземането.
Съдът като съобрази
становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
Безспорно е по делото, че ищцата е
собственик на топлоснабден имот, находящ се в ***, ***, за който при ответното
дружество има открита партида с ***.
От приложеното ***по описа на *** се
установява, че по депозирано от „Т.” *** заявление по чл.410 от ГПК е била
издадена заповед за ***. срещу Ц.А.П. за следните вземания на кредитора:
1891,17лв. главница за стойност на доставена топлинна енергия за периода от
01.09.2010г. до 30.06.2013г. и 251,32лв. мораторна лихва за периода от
02.11.2010г. до 08.08.2013г., както и за направените в същото производство
деловодни разноски – 42,84лв. за държавна такса и 120лв. за адвокатско
възнаграждение. Безспорно е, че ищцата не е депозирала възражение в
законоустановения двуседмичен срок и заповедта за изпълнение е влязла в сила,
като на 01.10.2013г. е бил издаден изпълнителен лист в полза на кредитора.
От приложеното копие на ***по описа
на ***П.Д.с ***на К***е видно, че въз основа на издадения му изп.лист в
производството по ***по описа на ***, кредитора е депозирал на 14.05.2014г.
молба за предприемане на действия за принудително изпълнение. Претендирал е и
събиране на направените в изпълнителното производство разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 120лв. На 26.05.2014г. е била връчена покана за
доброволно изпълнение на длъжника Ц.П., като по делото не са били извършвани
изпълнителни действия. На 15.02.2017г. е постъпила молба от кредитора, че от
длъжника били извършени плащания и оставала дължима главница в размер на
798,46лв. и натрупана законна лихва към 14.02.2017г. в размер на 28,84лв.
По делото са представени два
екземпляра от Договор №10357 от 10.03.2016г. за разсрочено плащане на стари
задължения към *** страни по който са ищцата и ответното дружество (на л.44-45
– представен от ответника и на л.79-л.80 – представен от ищцата). Според
отразеното в него е било постигнато съгласие за разсрочено плащане на
задължения в общ размер на 1700лв., посочени като „частично-съдебно” вземане.
Плащането на тази сума е било уговорено да се извърши на 21 вноски, от които 100лв. вносими на датата
на сключване на договора и останалите 20 вноски от по 80лв., вносими на 30-то
число на всеки следващ месец.
Очевидно е, че и в двата договора е
налице заличаване с коректор на вписани с химикал текстове и изписване върху
тях на други. В наличния при ответника
екземпляр (на л.44-л.45) е налице
заличаване на първоначално вписан период на задължението и текст под израза
„частично-съдебно“. В наличния при ищцата екземпляр е налице заличаване, както
на тези текстове, така и на други, които са били вписани като главница и лихва.
И върху двата екземпляра е прикачен в горния десен ъгъл малък лист, на който е
изписано „ДРП частично на съдебни суми без нови фактури“.
Ищцата е представила писмо от *** с
което я канят да се яви в приемната на
дружеството в рамките на работното време, за да бъде сключен договор за
разсрочено плащане (на л.8), като е безспорно, че е предхождало сключването на
договора от 10.03.2016г. Представила е и подписана от нея декларация от
10.03.2016г. (на л.12), с която е признала задължения за консумирана топлинна
енергия в размер на 1700лв. и е заявила желание да ги погаси на 21вноски, една
от които в размер на 100лв., а останалите в размер на по 80лв.
В хода на производството пред
първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства по искане на ответника
за изясняване на обстоятелствата, свързани с подписване на договора за
разсрочено плащане от 10.03.2016г. Разпитаният свидетел В. Х. излага в
показанията си, че работи при ответника на длъжност консултант-продажби и в
това качество е договарял с ищцата Ц.П. условията по договора, а след като тя
го подписала, съглашението било подписано в по-късен момент и от изп.директор
на дружеството. Сочи, че ищцата идвала няколко пъти, за да разговарят за
условията на договора. Твърди също, че било постигнато съгласие за разсрочване,
като се внесе първа вноска от 100лв. и следващи вноски от по 80лв., за да бъде
спряно натрупването на законна лихва, т.к. парите, които плащала отивали за
лихвата. Свидетелят твърди, че в сумата от 1700лв. се включвали главница, лихва
и разноски, но не можел да посочи какви конкретно по размер. Сочи, че върху
олихвяемата сума, която не била включена в договора продължавало да тече лихва,
но не можел да посочи каква е главницата, която не била предмет на договора. Твърди,
че заличаванията с коректор и вписванията на текстове и цифри с химикал били
направени от него при подписване на договора и в присъствие на ищцата. Сочи, че
нанасянето на корекциите било необходимо, т.к. реално нямало как да се посочи
период, за който се отнасяла сумата. Сочи също, че през определения в договора
период, ищцата не трябвало да внася текущо начислените през него нови главници
и й било обяснено, че като изплати уговорените вноски трябвало да дойде да се
подпише договор за другите суми. Св.Х. твърди също, че сключваните договори за
разсрочено плащане се осчетоводявали.
Ищцата е представила фискални бонове
за извършени плащания след подписване на договора за разсрочено плащане и
издадени от Х.справки за дължими суми до 07.10.2016г. (на л.9, л.13-л.18).
Ответникът е представил справки за извършени от ищцата плащания за периода от
08.09.2014г. до 07.07.2015г. (на л.31-л.41 от делото) и от 10.03.2016г. до
07.10.2016г. (на л.46-л.54), справка за неплатени главници и лихви към
01.04.2016г. (на л.42-л.43 и л.93) и справка за реално дължими суми за период
от 01.07.2010г. до 29.02.2016г. (на л.55). Тези писмени доказателства не се
обсъждат от съда отделно от заключението по съдебно-счетоводната експертиза,
т.к. отразяват факти за извършени плащания, които са съобразени от вещото лице
при формиране на експертните изводи. Установява се от това експертно
заключение, че след образуване на изпълнителното производство, ищцата Ц.П. е
заплатила за периода от 08.09.2014г. до 07.07.2015г. на каса на ответника суми
в общ размер на 600лв. Не се установи същата
изрично да е заявила кои свои
задължения погасява, при което, кредитора е отнесъл плащанията за погасяване на
присъдените в заповедното производство разноски и лихва, разноските в
изпълнителното производство и начислена законна лихва в размер на 65,84лв. При
това, към 08.07.2015г. са останали непогасена главница в размер на 1891,17лв.
по издадения изпълнителен лист и непогасена законна лихва върху нея в размер на
291,03лв.
Видно е от експертното заключение,
че ищцата не е правила други плащания за периода от 07.07.2015г. до датата на
подписване на договора за разсрочено плащане. Така, към момента на сключването
му - 10.03.2016г., ищцата е имала - непогасени задължения за месеците юли и
август 2010г. – 43,84лв. главница и 24,36лв. лихва; - непогасена главница,
присъдена в заповедното производство и предмет на принудителното изпълнение –
1891,17лв. и натрупана към 10.03.2016г. законна лихва върху нея в размер на
418,37лв.; - текущи задължения за периода от месец юли 2013г. до месец февруари
2016г. – 1345,57лв. главница и лихва (от които 1156,84лв. главница и 188,73лв.
лихва).
Установява се от експертното
заключение, че договора за разсрочено плащане от 10.03.2016г. не е бил осчетоводен
при ***. Установява се също така, че ако внесените от ищцата след сключване на
договора за разсрочено плащане суми в общ размер от 1744,61лв., бъдат отнесени
за погасяване на дълга й, предмет на принудителното изпълнение, по правилото на
чл.76, ал. от ЗЗД, непогасени остават главница в размер на 655,90лв. и лихва в
размер на 4,37лв. Според заключението на вещото лице, ответника не е спазил
този ред при осчетоводяване на погашенията. Поради това, при него счетоводно е
останала записана непогасена главница в размер на 798,46лв. и лихва в размер на
13,53лв. Тези вземания са били посочени в представеното от ищцата писмо с
изх.№2396/07.12.2016г. Посочено е също в заключението на експерта, че сочената
в същото писмо сума от 1402,96лв. включвала начислени и неплатени главници и
натрупани лихви за период от 01.07.2013г. до 31.10.2016г.
Съдът кредитира изцяло заключението
на вещото лице, като обективно, компетентно и неоспорено от страните.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По иска с правно основание чл.439
от ГПК.
С тази претенция ищцата оспорва вземането
на ответника „Т.“ *** за сумата от 798,46лв., посочена в писмото на ***., като
съдебни начисления за период от 01.09.2010г. до 30.06.2013г. и произтичащи от
издадена заповед за изпълнение по ***на *** и *** на ***П.Д.и посочена в същото
писмо сума от 13,53лв. – законна лихва върху главницата от 798,46лв., като
счита, че са погасени поради прекратяване на изпълнителното производство по
образуваното изпълнително дело при условията на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и при
условия на евентуалност, поради погасяването им чрез плащане, извършено във
връзка с договор за разсрочено ***
Безспорно се установи, че ищцата Ц.П.
е собственик на топлоснабден имот в ***, за който при топлопреносното
предприятие е открита партида с ***.
Безспорно се установи също така, че с
влязла в сила заповед за *** по ***по описа на *** е било разпоредено длъжникът
Ц.П. да заплати в полза на кредитора ***сумата от 1891,17лв., представляваща
стойност на ползвана топлинна енергия за периода от 01.09.2010г. до
30.06.2013г. и сумата от 251,32лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 02.11.2010г. до 08.08.2013г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 21.08.2013г. до окончателното изплащане, както и деловодни разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 120лв.
Стана ясно от приложеното ***по описа на
***П.Д., че кредитора е депозирал молба на 14.05.2014г. за предприемане на
принудително изпълнение въз основа на издадения му изпълнителен лист по ***по
описа на ***. Видно е, че след образуване на изпълнителното дело не са били
извършвани никакви изпълнителни действия по него.
Установи се от заключението по
съдебно-счетоводната експертиза, че през периода от 08.09.2014г. до
07.07.2015г. ищцата Ц.П. е внесла на каса на ответното дружество суми в общ
размер на 600лв. Същите са били отнесени за погасяване на всички направени от
кредитора разноски (в заповедното и изпълнителното производство) и част от
законната лихва. Установи се още от заключението, че след тези плащания са
останали непогасени главница в размер на 1891,17лв. и законна лихва в размер на
291,03лв.
Установи се също така, че на 10.03.2016г.
ищцата е подписала с ответното дружество Договор за разсрочено плащане. Между
страните е налице спор какъв е предмета на този договор. Ищцата счита, че предмет
на съглашението са всички нейни задължения за периода от 01.07.2010г. до
29.02.2016г., който период бил вписан, но впоследствие заличен с коректор, а
ответника счита, че договора урежда само част от вземанията, произтичащи от
издадената заповед за изпълнение в производството по ***по описа на ***, а
другата продължавала да бъде дължима.
С оглед очерталия се спор, съдът
следва да извърши тълкуване на уговорките в подписания между страните договор. Налице
е задължителна практика на ВКС по приложението на чл.20 от ЗЗД, обективирана в ***.,
***., ***., ***., ***., ******, ***., в която е прието, че при възникнал спор
между страните относно съдържанието на конкретни уговорки в договора спорните уговорки
подлежат на тълкуване от съда; тълкуването следва да се извърши съобразно
критериите на чл.20 ЗЗД, за да се изясни действителната, а не предполагаемата
воля на договарящите страни; прилагането на критериите на чл.20 ЗЗД предполага
отделните уговорки да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който
произтича от договора, като се изхожда от целта на договора, обичаите в
практиката и добросъвестността, без да се подменя формираната при сключване на
договора и обективирана в съдържанието му воля на договарящите.
Клаузата на чл.1 от процесния
договор определя вземането, което е предмет на съглашението за разсрочено
плащане. Размерът на това вземане очевидно е 1700лв., т.к. от една страна при
сумиране на всички уговорени вноски, посочени в чл.2, се получава сочената
сума, а от друга – в представения екземпляр на ответника (на л.44-л.45) не е
налице заличаване с коректор под изписаната сума. В същото време, по повод
сключване на договора, ищцата е подписала декларация (на л.12), с която е
признала задължения за консумирана топлинна енергия в размер на 1700лв., като е
заявила желание да ги заплати на 21 вноски.
Съдът приема, че уговорките в
договора касаят вземанията, за които кредитора е разполагал с изпълнителен
титул, издаден в производството по ***по описа на ***. Видно е и от двата
екземпляра на сключения договор, че към всеки от тях е прикачен в горната част
лист, на който е записано, че съглашението касае съдебни суми без нови фактури,
като израза „частично съдебно“ се съдържа и в теста на чл.1, изписано над
заличен текст с коректор. В представената от ищцата декларация (на л.12) също
се съдържа отбелязване ***Свидетелят В. Х. също твърди в показанията си, че
договора бил сключен за „съдебни начисления“, за които било водено дело.
Съдът приема също така, че с
подписване на договора страните са се съгласили да бъде опростен част от дълга
на ищцата, който към същия момент е възлизал на 1891,17лв. главница и 418,37лв.
лихва и се новира задължението. При висящото изпълнително производство от
2014г., по което не са били събрани никакви суми и не е било установено налично
имущество на длъжника, срещу което да се насочи изпълнението, смисълът на сключения договор е бил да се приеме една
реално платима сума във възможностите на длъжника и удовлетворяваща кредитора. Свидетелят
Х. също сочи в показанията си, че са сключили договора, т.к. плащанията на
ищцата отивали само за покриване на лихвите и искали да ги спрат. Интересът на
кредитора очевидно е във възможността да получи плащане на суми, за които
разполага с изпълнителен титул, но не може да събере принудително, а интересът
на длъжника е да получи опрощаване на част от дълга си. В случай, че уговорката
е била предмет на съглашението да бъдат само част от главницата и лихвата,
присъдени в заповедното производство, като другата част останат платими
след изтичане на уговорения срок,
страните биха посочили изрично какъв приемат, че е размера на дълга и каква
конкретно част от главницата и лихвата ще бъдат погасени с определените вноски.
В разбирането, че за остатъка от съдебно присъдените вземания страните са имали
намерение да сключат впоследствие друг договор, не може да бъде намерена логика
нито от гледна точка на длъжника, нито от гледна точка на кредитора. Длъжникът
не би имал интерес от такова съглашение, т.к. то не би променило размера на
дълга, освен да спре начисляването на законна лихва върху главницата (и то
неясно върху каква част от нея), а кредитора не би имал интерес да отложи евентуалната
възможност за сключване на договор за
друга част от дълга за време след изтичане на погасителната давност –
последната вноска е уговорена за 30.11.2017г., а погасителната давност, която е
тригодишна, би изтекла още към м.май 2017г., с оглед наличните по делото данни,
че е била прекъсната на 14.05.2014г. с предприемане на действия по принудително
изпълнение и след това не е била
прекъсвана (сключването на договора за разсрочено плащане не би прекъснал
давността, т.к. ищцата изрично е признала с подписаната декларация единствено
задължение в размер на 1700лв.; извършените плащания през 2015г. също не са
прекъснали давността, т.к. плащането на част от задължението без изрично
признаване на останалата не прекъсва давностния срок).
Предвид направеното по-горе
тълкуване на сключения Договор за разсрочено плащане от 10.03.2016г., съдът намира,
че с подписването му страните са се съгласили, че размерът на съдебно
присъдените и неплатени към същия момент задължения се приема в отношенията им
на 1700лв., а за останалата част е налице опрощаване, като способ за погасяване
по смисъла на чл.108 от ЗЗД.
Договорът е породил действие в
отношенията между страните с подписването му от длъжника и представляващия
дружеството кредитор, като без значение е факта, че не е бил осчетоводен.
С извършените от ищцата плащания
през периода от м.март 2016г. до м.октомври 2016г. в общ размер на 1744,61лв. е
бил погасен изцяло дълга й, воден при ответното дружество като „съдебни
начисления за период от 01.09.2010г. до 30.06.2013г. и установен по размер със
сключения договор за разсрочено плащане.
Следва да се посочи, че
производството по образуваното *** по описа на ***П.Д.действително е прекратено
на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на 14.05.2016г., когато са изтекли две
години от образуването му без взискателят да е поискал извършването на
изпълнителни действия, но този факт е ирелевантен за решаване на спора, с оглед
приетото по-горе.
Предвид изложеното, съдът счита, че
предявеният иск с правно основание 439 от ГПК се явява изцяло основателен и
доказан и следва да се признае за установено, че ищцата не дължи на ответника
сумата от 798,46лв., представляваща съдебни начисления за период от
01.09.2010г. до 30.06.2013г. и сумата от 13,53лв., представляваща законна лихва
върху главницата от 798,46лв., произтичащи от издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК от 22.08.2013г. по ***по описа на ***.
По иска с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК.
С тази претенция ищцата оспорва
следните вземания на ответника: сумата от 71,25лв. месечни начисления и лихва
за период от 01.07.2010г. до 31.08.2010г. и сумата от 1402,96лв., представляваща
месечни начисления и лихва за период от 01.07.2013г. до 31.10.2016г., посочени
в писмо на ***.
Установи се от заключението по
съдебно-счетоводната експертиза, че за м.юли 2010г. е налице непогасена главница
по партидата на ищцата в размер на 3,84лв., а за м.август 2010г. – 40лв. или общо 43,84лв. и съответно натрупана
лихва.
Установи се също така от експертното
заключение, че за периода от 01.07.2013г. до 31.10.2016г. са налице непогасени главници
в общ размер на 1200,62лв. (според посоченото в таблиците от заключението на
л.71 и л.75 от делото), като начисленията са само до м.април 2016г., а след
това до края на м.октомври същата година не са налице начисления. Според
заключението на вещото лице, посочената в изходящото от ответника ***сума в общ
размер на 1402,96лв., представлява сбор на начислените и неплатени главници и
лихви за периода от 01.07.2013г. до 31.10.2016г.
На първо място ищцата е въвела
правопогасяващо възражение за давност.
В съответствие с нормата на чл.
111, б. "в" ЗЗД, вземанията за стойност на доставена топлинна енергия
се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок, т.к. се касае за
периодични плащания (в този смисъл са тълкувателните разяснения на ОСГТК на
ВКС, дадени в ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012 г.). Съгласно разпоредбата на чл.31,
ал.1 от Общите условия, които са приложими в отношенията между страните,
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. тези парични
задължения стават изискуеми на 30-то число, следващо месеца, за който са
дължими. Именно от този момент започва да тече погасителната давност - арг. чл.
114, ал. 1 от ЗЗД. Следователно, към момента на депозиране на исковата молба
(17.01.2017г.) са погасени по давност вземанията за главница за периода от
01.07.2010г. до 31.08.2010г. в общ размер на 43,84лв. и начислената лихва върху
тях в размер на 27,41лв. или общо 71,25лв., претендирани от ответника като
дължими с негово ***Погасени по давност към момента на депозиране на исковата
молба се явяват също така вземанията за главница за периода от 01.07.2013г. до
30.11.2013г., които се изчисляват в общ размер на 108,36лв., съгласно
отразеното в ССЕ в таблицата в констативно-съобразителната част на л.70 от
делото. Следва да се посочи, че падежът на задължението за м.ноември 2013г. е
настъпил на 30.12.2013г. и до датата на подаване на исковата молба е изтекъл
тригодишния давностен срок. Погасени по давност се явяват и вземанията за лихва
за забавено плащане на тези главници, начислени за процесния период до 31.10.2016г.
(датата, посочена в писмото на ответника с ***към която са изчислени
претендираните спрямо ищцата вземания). Размерът на лихвата за забава за
релевантния период – от датата на падежа на всяка от посочените главници до 31.10.2016г.
не се установява от заключението на вещото лице, но си изчислява от съда, при
съобразяване размерът на главницата и периода, за който е дължима лихвата,
посредством онлайн калкулатор на ***за изчисляване на законна лихва, в общ
размер на 32,58лв.
Вземанията на ответника за главници
за период от 01.12.2013г. до 31.10.2016г.
не се явяват погасени по давност. Давностният срок за тях не е изтекъл
към момента на завеждане на исковата молба, а доколкото те са предмет на
настоящото съдебно производство, по силата на разпоредбата на чл.115, б. "ж" от ЗЗД, давностния
срок е спрял да тече. Тези вземания биха се погасили в тригодишен период от възникване на
тяхната изискуемост, като не се зачете времето, през което е траял настоящият
съдебен процес.
Вземанията за главница за периода
след 01.12.2013г. и съответната лихва
върху тях не се явяват погасени и чрез плащане. Както се прие по-горе, те не са
били предмет на сключения между страните договор за разсрочено плащане от
10.03.2016г. и с плащане на посочената в него сума от 1700лв. не са погасени
задължения на ищцата, извън тези, които са били предмет на проведеното
заповедно производство.
Предвид изложеното, съдът счита, че
следва да се признае за установено по предявения иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК, че ищцата не дължи на ответника сумата от 71,25лв., включваща главница за периода от 01.07.2010г. до 31.08.2010г. в
размер на 43,84лв. и начислената лихва в размер на 27,41лв., както и не дължи
сумата от 108,36лв., представляваща стойност на доставената топлинна енергия за
периода от 01.07.2013г. до 30.11.2013г. и сумата от 32,58лв., представляваща
лихва за забавено плащане на тази главница за период от 02.09.2013г. до 31.10.2016г.
Исковата претенция в останалата част до пълния претендиран размер от 1402,96лв.
за месечни начисления и лихва и за период от 01.12.2013г. до 31.10.2016г.
следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
По въпроса за разноските: Всяка от страните е претендирала присъждане на направените деловодни разноски. Ищцата е направила разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и вещо лице в общ размер на 581,50лв., посочени в приложения списък по чл.80 от ГПК, за които са налице доказателства, че са действително сторени. Ответникът е направил разноски в размер на 100лв. за вещо лице, а разноските за юрисконсултско възнаграждение се определят от съда в размер на 100лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП или общо разноски в размер на 200лв. Съразмерно уважената част от иска, ответника дължи на ищцата разноски в размер на 261,68лв., а съразмерно отхвърлената част от иска ищцата дължи на ответника разноски в размер на 110лв. С оглед на това, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски по компенсация в размер на 151,68лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.439, ал.1 от ГПК, че Ц.А.Ц. с ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на „Т.” ***, сумата от 798,46лв., представляваща съдебни начисления за период от 01.09.2010г. до 30.06.2013г. и сумата от 13,53лв., представляваща законна лихва върху главницата от 798,46лв., произтичащи от издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 22.08.2013г. по ***по описа на *** и предмет на изпълнение по ***по описа на ***П.Д..
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, че Ц.А.Ц. с ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на „Т.” ***, следните суми: сумата от 71,25лв., включваща главница за периода от 01.07.2010г. до 31.08.2010г. в размер на 43,84лв. и начислената лихва в размер на 27,41лв.; сумата от 108,36лв., представляваща стойност на доставената топлинна енергия за периода от 01.07.2013г. до 30.11.2013г. и сумата от 32,58лв., представляваща лихва за забавено плащане на главницата от 108,36лв. за период от 02.09.2013г. до 31.10.2016г., поради погасяване на тези вземания по давност, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния претендиран размер от 1402,96лв. за месечни начисления и лихва за периода от 01.07.2013г. до 31.10.2016г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „Т.” *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Ц.А.Ц. с ЕГН ********** сумата от 151,68лв., представляваща деловодни разноски по компенсация, съобразно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ***в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: