Р Е
Ш Е Н И Е
№………./ 2015 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на единадесети февруари през две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: УЛЯНА САВАКОВА
СТАНЧО САВОВ
при секретар К. А.,
прокурор Пламен Михайлов
като разгледа докладваното от съдия Даскалова
ВНОХД № 52 по описа на съда
за 2016 г.,
за да се произнесе взе
предвид:
Производството
е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Предмет на въззивното производство е присъда №
430 от 20.11.2015 г. по НОХД 1007/2015 г. на ВРС, ХLV-ти
състав, с която подс. М.А.М. е признат за виновен за това, че на 12.06.2014 г. в гр. Варна
е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без сувкупление по отношение на Н.М.Р. – навършила
четиринадесетгодишна възраст, чрез употреба на сила, поради което и на
основание чл.150, ал.1 от НК вр. чл.54, ал.1 от НК и
му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, като на
основание чл. 66, ал. 1 от НК същото е изпълнението е отложено с изпитателен
срок от четири години.
На основание чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД подсъдимия М.А.М. е осъден да заплати на Н.М.Р.
сумата от три хилади лева, представляваща обезщетение
за претърпени в резултат на деянието неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от датата на деянието 12.06.2014 г., до окончателното изплащане на
сумата.
Защитникът на подс. М.А.М. обжалва първоинстанционната
присъда, като счита същата за неправилна поради нарушение на материалния закон,
постановена при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и необоснована както в
наказателната, така и в гражданската й част. Моли съда да отмени присъдата и да
постанови оправдателна такава, с която да признае подсъдимия за невиновен по
повдигнатите му обвинения. Моли гражданския иск да бъде отхвърлен като
недоказан и неоснователен.
Н.М.Р., частен обвинител и
граждански ищец в процеса, останала недовона от така
постановената присъда и я обжалва в срок. Моли първоинстанционната
присъдата да бъде изменена на основание чл. 337, ал. 2, т. 1 от НПК, като
наложеното наказание, което счита за явно несправедливо, да бъде увеличено на
лишаване от свобода от пет години. Обжалва присъдата и в гражданскоправната
й част като моли същата да бъде изменена, като гражданския иск бъде уважен в
цялост.
Представителят на въззивна прокуратура моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена като правилна
и законосъобразна.
Адв. К., повереник на Н.М.Р., частен обвинител и граждански ищец в
процеса, поддържа депозираната жалба. Счита, че е налице превес на оттегчаващите вината обстоятелства и моли съда да определи
наказание около средния размер за престъпление по чл.150, ал.1 от НК, като в
условията на евентуалност моли да бъде наложено наказание в размер на три
години лишаване от свобода, с изпитателен срок в размер на пет години. По
отношение на гражданския иск изразява
становище, че същият е доказан по
основание и размер и моли да бъде изменена присъдата в тази й част.
В съдебно заседание
защитникът на подс.М. поддържа жалбата. В пледоарията си застъпва становище, че
разследването не е водено обективно, пълно и всестранно. Счита, че е напълно
възможно друг да е авторът на деянието. По отношение на гражданския иск счита,
че същият е недоказан и че липсват експертизи, които да покажат какво е
състоянието на пострадалата.
Подс.М. моли да бъде
оправдан.
Съдът,
след преценка на доводите, изложени в протеста, позицията на страните, както и
на събраните по делото доказателства и въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на постановеният акт, съобразно изискванията на
чл. 314 от НПК намира за установено следното:
За
да постанови присъдата си, районният съд е обсъдил внимателно и задълбочено
множество гласни и писмени доказателства – обясненията на подсъдимия,
показанията на свидетелите и др. След обстойния им анализ, съдът е приел от
фактическа страна, че:
Подс. М.А.М. *** през лятото на 2014 г.
живеел и работел в гр. Варна. Заедно с баща си се занимавал със строителство.
На 12.06.2014 г около 23,00 часа свид. Н.М.Р. приключила работата си като продавач на
царевица в морската градина на гр. Варна, под Пантеона. Живеела на ул „Д-р Басанович“ и се прибирала
за около 20 минути бързо ходене. Носела със себе си торбичка, в която били
работните й дрехи. Приближавайки блока, в който живеела със семейството си,
минала отстрани по пътека, около която имало храсти и дървета. Докато вървяла
по пътеката, иззад едно дърво се показал мъж и застанал пред нея. Свидетелката
го погледнала и се опитала да го заобиколи, но той
отново застанал пред нея. Направила крачка, за да го заобиколи,
и в същото време, изненедаващо за нея мъжът запушил с
ръката си устата й, застанал зад нея и почнал да я влачи към храстите.
Неосъзнавайки първоначално какво се е случило, пострадалата не реагирала, което
накарало мъжът да свали ръка от устата й, и да започне да я опипва по гърдите,
да ги стиска, като й казал, че са много красиви. Свидетелката се осъзнала и
започнала да вика за помощ, като крещяла: „някой да дойде, накой
да помогне“. Това накарало мъжът отново да й запуши устата и да продължи да я
дърпа към храстите. Свид. Р. започнала да го удря с
торбата и да се отбранява с лакти, което го накарало
да я хване за краката и понесе към храстите, като и междувременно й казвал:
„няма да ти е за пръв път, няма нищо страшно, няма нищо лошо“. Думите му
накарали пострадалата да изпадне в паника, но въпреки това успяла да махне
ръката му от устата си и гледайки го в очите да му каже, че баща й е полицай,
че живее на втория етаж и сигурно я е чул и всеки момент ще дойде. Мъжът я
пуснал на земята, отново и запушил устата и й казал, че нищо няма да й направи.
Чувствайки се свободна свид. Р. се затичала към дома
си.
Свид. Р.
била много притеснена от случилото се и не казала на никой от близките си. На
следващия ден не била на работа, но поради уплахата си от станалото предишната
вечер, не смеела да излезе от дома си. По интернет споделила с приятеля си – свид. Г.Й. какво й се е случило и той й предложил на
следващия ден, когато е на работа, да я изпрати до вкъщи.
На
14.06.2014 г. около 23,30 часа след работа двамата със свид.
Й. тръгнали от работното място към жилището на свид. Р.,
като се уговорили тя да върви на 10-тина метра пред него. Приближавайки на
няколко метра преди дървото, до което два дни преди това се случил инцидента,
пострадалата видяла същия мъж, който я нападнал преди това, стъписала се и не
могла да продължи. Пострадалата се обърнала да види, дали свид.
Й. е наблизо и му дала знак, че мъжът е там. Виждайки действията й мъжът
тръгнал да заобикаля съседния блок, а тя и свид. Й.
тръгнали след него. Свид. Р. обяснила на Й., че това
е човекът, който я е нападнал и Й. го подгонил. Тя не могла да го последва, но
малко по-късно той й се обадил и й казал, че го е задържал и да звънне на
полицията. Свид Р. позвънила на 112, отишла на
мястото и изчакала идването на полицейските служители – свид.
П.Н. и свид. Ю.Ю., които
установили самоличността на подс. и свидетелите. Пред
полицейските служители свид Р. потвърдила, че именно подс. М. я е нападнал на 12.06.2014 г., след което
последният бил отведен в полицията за снемане на сведения. От изготвената СПЕ
на М.М. е видно, че същият не страда от психично
разстройство. Не са налице данни за зависимост към психоактивни вещества. Подс.
М.
не е бил в състояние на „краткотрайно или продължително разстройство на
съзнанието“ и не е страдал от тежко слабоумие към момента на извършване на
деянието, поради което е бил в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
По
отношение на авторството на деянието от подс. М., първоинстанционният съд е ценил
показанията на пострадалата свид. Р., която и като
единствен свидетел-очевидец категорично
и еднозначно посочва подсъдимия М. като лицето, което е извършило блудствените действия с нея. В показанията й, които районният съд счита
за непротиворечиви, свидетелката предоставя достатъчно данни, обосноваващи
категоричното заключение за авторството на престъплението. Р. посочва, че „
гледайки го в очите”, „ той ме обърна с лице към себе си, докато ме носеше…”, „
в този момент бяхме почти лице в лице и съм абсолютно убедена, че лицето, което
тогава видях и лицето, което посочих в съдебната зала е едно и също”.
Разказвайки за случилото се на 14.06.2014 г. свид. Р. отново е категорична, че лицето, което я е
нападнало на 12.06.2014 г. и това, което свид, Й. е
задържал на 14.06.2014 г. са едно и също лице, а именно подс.
М..
Показанията
на свидетелите Н. и Ю., приобщени по реда на чл.281, ал.4 от НПК и поддържани
от тях в съдебно заседание са последователни и логични в описанието на
случилото се, съвпадат помежду си и в детайлите. От тях се установява, че докато са били на смяна
получили сигнал от ОДЧ при 02 РУП Варна
за задържано лице, блудствало с момиче. Свидетелите отишли на мястото – ул. ”Ген.Колев”
до детската градина, като заварили две
момчета и момиче. От момичето разбрали, че задържаното момче я е опипвало по
интимните части, когато са били на ул. ”Басанович”
преди три дни и днес пак го била видяла в храстите. Лицата били отведени в 02
РУП Варна, където били установени като подс. М..,
пострадалата Р. и свид Й..
Първоинстанционният съд
е кредитирал напълно и показанията и на свидетеля Й.,
като обективни, безпротиворечиви
както на досъдебното производство, така и в съдебно заседание, като приема че
най-важно в показанията на свид. Й. са възприятията
му по отношение психическото състоянието на пострадалата след инцидента, като
описва пострадалата Р. като уплашена и
разстроена.
За
състоянието на пострадалата свидетелстват и показанията на свид.
Б., нейната майка. Свидетелката Б. посочва, че е забелязала промяна в държането
на дъщеря си, като „ я хващала да реве сама под завивките”, но едва когато
прочели писмото от 02 РУП Варна тя и съпругът й разбрали на какво се дължи
промяната в поведението на дъщеря им. Свид Б.
посочва, че пострадалата Р. се страхува да излиза когато стане тъмно и не излиза вечер сама, което не и се било
случвало преди инцидента.
Показанията
на свид. Б. Районният съд кредитирал, тъй като се отнасят до
възприемането от страна на свидетелката на последиците от инкриминирания
инцидент по отношение поведението и психиката на пострадалата, като съдът държи
сметка за това, че показанията на свидетелката
са заинтересовани, поради близката им роднинска връзка.
Районният
съд не е
кредитирал
показанията на свидетеля Х.А.А., тъй като в
началото на показанията си разказва категорично и точно за случилото се на
12.06.2014 г. Посочва в последователност, че до около 18 часа със свид. Р. се черпили пред магазина по повод рождения ден на
дъщеря му, после се прибрали в квартирата и стояли до около 20,30 – 21.00 часа,
като според него Р. си тръгнал около 21 часа, след което останали двамата със
синът му – подс. М.. Към 22,00 часа си легнали. В
тази част на показанията си свид. А. е категоричен, че М. не
е излизал след 22 часа. След това посочва, че не си спомня дали М. е излизал
въпросната вечер. В останалата част от показанията си свидетелят не е така
категоричен и сигурен като посочва, че не си спомня подс.М. да е излизал на 12.06.2014
г. Твърди, че няколко дни по-късно когато сутринта го е събудил, за да ходят на работа го е
видял пребит, като синът му обяснил, че предната вечер са го пребили. Посочва,
че на 14.06.2014 г. синът му е излизал
вечерта, като се е прибрал късно около 23-23,30 часа, като го усетил да
се прибира, но му бил казал да не светва лампата, да си ляга направо. Сутринта
видял, че имал рани. Посочва, че синът му имал навика да ходи при свои приятели
на дюнерите към 20.30 часа
Въззивният съд се солидаризира с извода на първоинстанционния, че с показанията си
свидетелите Р. и А. се опитват да създадат алиби на подс.
М.. Фактът, че и двамата свидетели си
спомнят точната дата и часовете, през които са били заедно, както и че
показанията им са почти идентични в тази им част, според районния съд поставя
под съмнение достоверността на тези им твърдения.
Както
фактическите констатации, така и правните изводи на районния съд, се споделят
изцяло от настоящия съдебен състав, защото почиват на вярна и точна
интерпретация на събраните по делото доказателства.
При така установената фактическа
обстановка, настоящата инстанция приема от правна страна, че от обективна и
субективна страна подсъдимият М. е
извършил престъпление, наказуемо по чл.150, ал.1 от НК, по
следните съображения:
От
обективна страна обектът на престъплението е половата неприкосновеност на
пострадалата, с което се накърнява нейното право на избор на интимен партнъор. Изпълнителното деяние на блудството е
осъществяване на физически контакт с лице, който контакт обаче не е обективно
насочен към съвкупление. Субектът на това престъпление е подсъдимият М.А.М.. Пострадалата към
инкриминираната дата е навършила 14 годишна възраст и е пълнолетна.
От
субективна страна на деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, подсъдимият М. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването на тези последици, който умисъл се извлича от
конкретното поведение и действия на дееца преди и по време на извършване на
деянието. Същият се е възползвал от
късния час, в който тя се
е прибирала от работа, когато няма движение на хора, мястото е
било зад блоковете, обрасло с дървета и храсти...
Престъплението
има и специална цел - дееца да се възбуди или удовлетвори свое полово желание -
подсъдимия М. е извършил съответните блудствени
действия по отношение на пострадалата Р. – опипване на гърдите и, с цел да
възбуди и удовлетвори половото си желание, като употребил за това сила –
запушил и устатата, дърпал я към храстите, вдигнал я на ръце и продължил да я носи.
Настоящият състав на ВОС, като взе
предвид степента на обществената опасност на конкретното деяние, степента на
обществена опасност на подсъдимият, както и подбудите за извършване на
престъплението, както и обстоятелствата от значение за
отговорността на подсъдимият
-
смекчаващите отговорността
обстоятелства – чисто съдебно минало, младежка
възраст, трудова заетост, и отегчаващи – високата степен на
обществена опасност на деянието,
намира, че районният съд правилно е индивидуализирал размера на наказанието
лишаване от свобода, като го е наложил в предвидения от закона минимум .
Правилно са отчетено наличието на
възможност да бъде приложена
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, т.като подсъдимият не е
осъждан за престъпление от общ характер, и за постигане на целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на дееца той не е наложително да
изтърпи ефективно
определеното му наказание, затова изпълнението му правилно е било отложено с
изпитателен срок от четири години.
По
отношение на присъденото
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пострадалата, съдът намира, че
преценката относно определяне на справедлив размер на обезщетението, направена
от ВРС е законосъобразна и обоснована. Първоинстанционният
съд е съобразил размера на присъденото обезщетение с характера на увреждането,
претърпения стрес, уплаха и неприятни емоции от пострадалата. Правилно искът е
бил отхвърлен за разликата над 3000 лв, като
недоказан.
С
оглед на гореизложеното въззивната инстанция прави
изводите си, че присъдата на ВРС е правилна, законосъобразна и обоснована,
оплакванията са неоснователни, поради което същата следва да бъде потвърдена.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.338 вр. чл.334, т.6 НПК, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
присъда № 430 от 20.11.2015 г. по НОХД 1007/2015 г. на ВРС, ХLV-ти състав.
Решението
е окончателно.
На
основание чл.340, ал.2 от НПК да се съобщи на страните, че решението е
изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.