РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Елин Пелин, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ
ДЕЛА, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Петко Р. Георгиев
при участието на секретаря Цветанка Анг. Николова
като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Административно
наказателно дело № 20211820200218 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на Г. ЦВ. Т., ЕГН **********, с адрес: с. Л., ул. „И.“ № ..., срещу
наказателно постановление № 18-0262-000140/ 25.01.2018 г. на Началника на група към
ОДМВР София, РУ Елин Пелин, с което за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му са наложени
наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца; както и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети 10 контролни точки.
В жалбата се сочи незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, като се
иска отмяната му. Твърди се, че е изтекла давността от 3 години след издаване на
наказателното постановление.
В съдебното заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. Нецов
поддържа жалбата.
Въззиваемата страна не изразява становище по жалбата.
РП Елин Пелин не изразява становище по жалбата.
Съдът след като служебно провери атакуваното наказателно постановление, доводите на
страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа страна:
На 13.11.2017 г. свидетелите Д. Г. Й. и Г. Т. Т., служителите на РУ Елин Пелин, спрели за
проверка автомобил, който се управлявал от жалбоподателя Г. ЦВ. Т..
1
Срещу жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № 1185 от 13.11.2017 г. с бланков № 0266771 серия Д от Д. Г. Й., мл.
автоконтрольор РУ Елин Пелин, за това, че на 13.11.2017 г. около 15.50 ч. в с. Равно поле,
ул. Верила в посока на движение към АМ Тракия управлява л. а. „Исузу Тропер“ с рег. №
СМ9038АМ, собственост на Тодор Илиев Гогов, като при извършена справка в ОДЧ РУ
Елин Пелин се установило, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация на
27.03.2017 г., с което е нарушил чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Актът е подписан от актосъставителя Д.
Г. Й., свидетеля при установяване на нарушението Г. Т. Т. и от жалбоподателя Г. ЦВ. Т.,
като последният не е вписал възражения в акта. В срока по чл. 41, ал. 1 ЗАНН не е
постъпило възражение.
Видно е от изисканите материали по прокурорска преписка № 1196/2017 г. по описа на РП
Елин Пелин, че с постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от
24.07.2018 г. прокурор от РП Елин Пелин е отказал да образува досъдебно производство за
извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 НК и е прекратил пр. преписка № 1196/2017 г. по
описа на РП Елин Пелин. Посочено е, че собственик на МПС-то е Тодор Илиев Гогов, като
до него е било изпратено уведомление от Гаранционен фонд. Видно е мотивите на
постановлението, че не са събрани никакви данни, от които да става видно знанието на
дееца за това, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Автомобилът
„Исузу Тропер“ с рег. № СМ9038АМ е предаден от жалбоподателя с протокол за
доброволно предаване от 13.11.2017 г., а според приложена разписка му е върнат на
21.11.2017 г. Представена е застрахователна полица за „Исузу Тропер“ с рег. №
СМ9038АМ, която е валидна от 10.07 ч. на 14.11.2017 г.
Въз основа на АУАН на жалбоподателя е съставено наказателно постановление № 18-0262-
000140/ 25.01.2018 г. на Началника на група към ОДМВР София, РУ Елин Пелин, с което за
извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му са наложени наказания глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца; както и на основание Наредба №
Із-2539 на МВР са му отнети 10 контролни точки за това, че на основание постановление за
отказ за образуване на досъдебно производство № 1196/2017 г. по описа на РУ Елин Пелин
на 13.11.2017 г. около 15.50 ч. в с. Равно поле, ул. Верила в посока на движение към АМ
Тракия управлява л. а. „Исузу Тропер“ с рег. № СМ9038АМ, собственост на Тодор Илиев
Гогов, като при извършена справка в ОДЧ РУ Елин Пелин се установило, че автомобилът е
със служебно прекратена регистрация на 27.03.2017 г., с което е като е извършил: управлява
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
С уведомление с изх. № 126968/20.02.2017 г. Тодор Илиев Гогов, в качеството му на
собственик на автомобил с рег. № СМ9038АМ, е изпратено уведомление, че няма данни за
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за посочения лек автомобил, на основание чл. 574, ал. 10 от Кодекса за
застраховането от Гаранционния фонд, с което същата е била поканена в 14 - дневен срок от
датата на изпращане на уведомлението да представи доказателства за наличие на сключен и
2
действащ застрахователен договор за тази застраховка.
В писмо на Гаранционен фонд от 04.01.2018 г. се твърди, че собственикът на автомобил с
рег. № СМ9038АМ е уведомен чрез Български пощи с обикновена пратка т. е. без обратна
разписка.
Според справка за автомобил с рег. № СМ9038АМ служебно е била прекратена
регистрацията на автомобила на 27.03.2017 г. по чл. 143, ал. 10 ЗДвП, а на 24.11.2017 г.
служебно е била възстановена регистрацията на автомобила по чл. 143, ал. 10 ЗДвП.
Установява се от показанията на свидетелката Екатерина Иванова Борисова-Трайкова, че
същата живее близо до брат си Г. ЦВ. Т., като същата не знае да е бил търсен за връчване на
наказателно постановление.
Представена е заповед с рег. № 8121з-515/ 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи
относно компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган.
Фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от горепосочените писмени
доказателства, както и от гласните доказателство, като съдът кредитира изцяло показания на
свидетелите Д. Г. Й., Г. Т. Т. и Е. И. Б.-Т., възприемайки ги като последователни,
непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в
срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на
обжалване. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 07.07.2021 г. и е
обжалвано на 09.07.2021 г.
Според Тълкувателно постановление (ТП) № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г.,
ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, разпоредбата на чл. 11 ЗАНН препраща към
уредбата касаеща погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния
кодекс. В мотивите му са изложени съображения, че понастоящем в ЗАНН са
регламентирани два вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява
възможността компетентният орган да реализира правомощията си по административно
наказателното преследване (чл. 34 ЗАНН) и давност, с изтичането на която се погасява
възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената
административна санкция (чл. 82 ЗАНН). От своя страна, тази давност може да бъде
квалифицирана като обикновена (по чл. 82, ал. 1 ЗАНН) и абсолютна такава (по чл. 82, ал. 4
ЗАНН). Един от значителните пропуски в ЗАНН е свързан с липсата на правна
регламентация на института на абсолютната погасителна давност, при настъпването на
която следва да се прекрати административно наказателното производство. Нито в чл. 34,
нито в чл. 82 от ЗАНН е налице разпоредба, аналогична с тази на чл. 81, ал. 3 НК, уреждаща
абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3,
вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 ЗАНН. Никъде в мотивите на посочено по-горе
тълкувателно решение не се твърди, че разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 НК се прилага
3
самостоятелно като обикновена давност, която важи в административно-наказателното
производство, а тази правна норма винаги се прилага единствено във връзка с чл. 81, ал. 3
НК – за изчисляване на абсолютната давност. При приложение на чл. 80, ал. 1, т. 5 НК
вместо чл. 34 ЗАНН би се нарушило правилото, че специалният закон дерогира общия т. е.
би се тълкувало превратно нормата на чл. 11 ЗАНН. С оглед изложеното преследвателската
давност за конкретното административно нарушение е четири години и половина от датата
на нарушението, като същата не е изтекла към момента на постановяване на съдебното
решение.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Актът е съставен от компетентен актосъставител в присъствие на един свидетел. По
настоящето дело в акта е вписан един свидетел по установяване на нарушението, който беше
разпитан устно и непосредствено пред съда, като същият твърди, че не помни нищо за
случая.
Според разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на
пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.
574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно
средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява
служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда
на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Според разпоредбата на чл. 143, ал. 11
ЗДвП служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се
извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система в случаите, предвидени
в глава шеста. Няма данни собственикът на лекия автомобил да е надлежно уведомен за
прекратяване на регистрацията от Гаранционния фонд, както и няма доказателства
жалбоподателят да е знаел за прекратяването на регистрацията на автомобила. В този случай
табелите с регистрационен номер и част 2 на свидетелството за регистрация на пътното
превозно средство се отнемат със съставянето на акта за установяване на
административното нарушение. В случая при служебното прекратяване на регистрацията
няма доказателства да е изпълнено и задължението по ал. 11 да се отнемат регистрационните
табели на автомобила. Наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са
попречили на жалбоподателя да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от
него действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на
тези последици. Липсата на субективна страна от състава на нарушението прави деянието
несъставомерно по чл. 175, ал. 3 ЗДвП.
С оглед изложеното, съдът намира, че издаденото наказателното постановление е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено в частта, с която на
жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени наказания глоба в размер на 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Относно отнемането на контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР:
4
Съдът намира жалбата за недопустима – отнемането на контролни точки не е
административно наказание и не е част от производството по налагане, съответно
обжалване на наложено административно наказание. По съществото си актът в частта по
отнемането на контролни точки, макар да е отразен в наказателното постановление,
съставлява вид регистрационен режим за контролно отчитане чрез точки на нарушенията,
извършени от водачите на моторни превозни средства. Контролните точки се отнемат само
въз основа на влязло в сила наказателно постановление. По изложените съображения, съдът
следва да постанови прекратяване на производството в частта му, в която се обжалва
отнемането на контролни точки.
Мотивиран от изложеното съдът и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-0262-000140/ 25.01.2018 г. на Началника на
група към ОДМВР София, РУ Елин Пелин в частта, в която на Г. ЦВ. Т., ЕГН **********, с
адрес: с. Л. ул. „И.“ № .., за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му са наложени наказания глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта, с която на жалбоподателя са отнети
контролни точки по Наредба № І-з 2539, като недопустимо.
Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
5