№ 1319
гр. София, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20211000502369 по описа за 2021 година
С решение № 260074 от 06.06.2021 г. по т. д. № 107/2020 г. на ОС
Враца, ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД да заплати на Т. П. Т. сумата 150 000 лв.,
(част от общо претендирана сума от 160 000 лв.), представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и сумата от 6969,56 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, от ПТП на
29.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 6.03.2020 г. до
окончателното изплащане.
Срещу решението, в частта, в която искът за неимуществени вреди е
уважен за сумата над 56 000 лв. до 150 000 лв., както и в частта над сумата от
4878, 69 лв. до 6969, 56 лв., присъдена за имуществени вреди, е депозирана
въззивна жалба от ЗД „Евроинс“ АД. Твърди наличие на процесуални
нарушения. Сочи, че съдът е кредитирал неправилно приетата
психологическа експертиза, като не е оценил факта, че преди процесния
инцидент ищецът е претърпял и друг, който също е повлиял в негативен
аспект състоянието му. Твърди, че пострадалият е напълно възстановен и
работи като шофьор, упражняващ товаро-разтоварна дейност. Сочи, че е
налице съпричиняване поради нарушение от страна на ищеца на чл. 108 ЗДвП
1
– движение по пътното платно въпреки наличието на банкет. Моли да се
отмени решението, в частта, в която исковете са уважени съответно над
сумата от 56 000 лв. до 150 000 лв., както и над сумата от 4878, 69 лв. до 6969,
56 лв. като се присъдят разноски.
Ответникът Т. П. Т. оспорва жалбата. Сочи, че все още има силен
дискомфорт и болки, както и че цялостно животът му е повлиян от
процесните събития. Твърди, че принос не е налице, тъй като той се е движел
срещуположна на МПС, а последното е имало възможност да спре в
осветената от късите светлини зона, ако се е движело с максимално
допустимата скорост от 50 км/ч. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищецът Т. П. Т. твърди, че като пешеходец пострадал от ПТП на
29.09.2019 г. в гр. Враца, вина за което имал водача на МПС, със застраховка
на гражданската отговорност при ответника. Ищецът сочи, че получил
черепно-мозъчна травма, квадрипирамиден и дискоординационен синдром,
фрактура пелвис, както и фрактури на лява подбедрица и дясно рамо. За
лечението били извършени последователно множество операции, а
пострадалият принудително е държан в медикаментозна кома. Болничният
престой бил над 2 месеца, ищецът имал нужда от пълно обслужване,
преживял силен психически стрес, животът му бил напълно променен,
останали белези по тялото му, променена била походката му. В молба
постъпила пред въззивната инстанция (24.08.2021 г.) уточнява, че преди да
бъде ударен, ищецът е самокатастрофирал и е поел пеш към дома си, при
което е настъпило процесното ПТП. Претендира сумата от 150 000 лв., част
от обща сума в размер на 350 000 лв., като обезщетение за неимуществените
вреди, както и сумата от 6969, 56 лв., като обезщетение за заплатените
средства за операции и лечение, ведно със законната лихва от 6.03.2019 г. и
разноски.
Ответникът ЗД „Евроинс“ АД оспорва механизма, като възразява, че
ПТП е съпричинено от ищеца, който навлезнал внезапно на платното за
2
движение без да се съобрази с приближаващия автомобил – чл. 113, ал. 1, т. 1
ЗДвП и чл. 114 ЗДвП. Намира, че разходите не са свързани пряко с
лечението. Оспорва претенцията за лихва.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Страните не спорят, че на 29.09.2019 г. е пострадал ищецът, както и че
водачът на процесния автомобил е имал застраховка на гражданската си
отговорност при дружеството-жалбоподател. Спорни са въпросите относно
кредитирането на доказателствата, относно размера на обезщетението за
неимуществени вреди и наличието на принос от пострадалото лице.
Приетата САТЕ е установила, че инцидента е настъпил малко преди
полунощ на 29.09.2019 г. в гр. Враца, преди табелата за край на града, на бул.
Втори Юни, състоящ се от четири ленти – по две за всяка посока на
движение, с банкет от около 1,5 м. (затревен). Максимално допустимата
скорост за движение е била 50 км/ч, като автомобилът се е движел в посока
гр. Мездра, а пешеходецът се е придвижвал срещуположно, като се е намирал
на около 1,-1,2 м. от ръба на пътя върху платното. Към момента на удара
скоростта на движение на л.а. БМВ е била 72 км/ч. Опасната зона за спиране
при движение с тази скорост е била 60,15 м, а ако МПС се е движел с
разрешена скорост от 50 км/ч, опасната зона е щяла да бъде 35,6 м. Посочено
е още, че при къси светлини осветената зона е около 40-45 м., а при дълги –
110-120 м. Вещото лице е дало становище, че от момента в който
пешеходецът е навлезнал в осветената зона, водачът не е можел да спре, тъй
като опасната зона за спиране при движение със скорост от 72 км/ч е била по-
голяма (60,15 м.) от отстоянието между автомобила и пешеходеца (46,34 м.).
Ако обаче той се е движел със скорост от 50 км/ч, опасната зона за спиране е
щяла да бъде 35,6 м, и при същото отстояние - 46,34 м, е било възможно да
се предотврати удара чрез аварийно спиране. Установено е още, че ако
водачът е шофирал със същата скорост от 72 км/ч, но на дълги светлини, той
е можел да забележи по-рано пешеходеца (на отстояние от около 92,68 м.),
като и при това положение е можел да реагира своевременно с аварийно
спиране в опасната зона от 60,15 м.
Приетата СМЕ е дала становище, че ищецът е претърпял счупване на
3
костите на таза, открито счупване на костите на лява подбедрица, счупване на
дясна лопатка и на дясна мишнична кост със силно интензивни болки в
момента на травмата, от каквито понастоящем ищецът не се оплаква.
Болничното лечение е било за 36 дни с оперативни манитупалции за
поставяне на метални импланти, като в последствие уврежданията са създали
трайни неудобства на ищеца и трудности при движени. Към момента на
прегледа според експерта възстановителния период е приключил (с
възможности за проява на болки и занапред, особено при претоварване и при
промяна на времето и атмосферните условия), като са констатирани трайни
белези от претърпените оперативни интервенции.
Приетата по делото СПсЕ е установила, че в резултат от претърпяното
ПТП и получените травми в психичния живот на ищеца се оформя ярка и
сложна картина от негативни емоционални преживявания, характерни за
острата стресова реакция и посттравматично стресово разстройство, които
дават отражение на цялостното му функциониране. Това стресово
разстройство е характеризирано като упорито страдание и при ищеца не е
установено възстановяване, макар и симптомите да не са с такава острота,
каквато са имали непосредствено след катастрофата. Посочено е, че няма
психотерапевтична подкрепа.
Св. Н. Ц. И., водач на МПС, разказва, че в нощта на инцидента имало
гъста мъгла и той шофирал на къси светлини, като на място нямало улично
осветление. Сочи, че не видял пешеходец и изведнъж на предното дясно
стъкло попаднало тяло. Според св. И. от полицаи той разбрал, че преди това
същият пострадал е направил друго ПТП, което е напуснал. Когато го
намерили в канавката той казал: Нищо ми няма, бягай, бягай.
Св. Е. В. Г., майка на ищеца, разказва, че същият бил транспортиран
спешно в „Пирогов“, където бил поставен в медикаментозна кома за 4 дни, и
лекуван в болницата за около 40 дни. Били проведени 4 операции.
Пострадалият се притеснявал, че няма да се възстанови и казвал, че ако това е
така ще се самоубие. В къщи той се прибрал с инвалидна количка, бил
напълно безпомощен, за къпане го поставяли в специален медицински стол,
като го обслужвали изцяло майка му и приятелката му. Ищецът се срамувал
от това, че ползвал подлога, било му трудно, но се опитвал да се храни сам,
изпитвал силни болки и пиел силни обезболяващи по схема. Останали белези
4
по таза, крака и дясната ръка, която все още е изкривена, а левия крак замята
и не можел да ходи все още правилно. Преди той бил много жизнен,
енергичен и помагал във всичко, сега макар и вече да се самообслужвал
продължавал да изпитва болки и нямал възможност да помага. Сега работел
като шофьор във фирма за почистващи препарати, където започнал през
октомври 2020 г.
Св. В. М. Д., приятелка на ищеца и съжителстваща с него, разказва, че с
нейната кола той отишъл на пазар, но как е станала самата катастрофа той не
помнел. В болницата бил поставен в медикаментозна кома за 4-5 дни и бил с
поставена тръба за да диша. Престоял в Пирогов 4 дни, направени му били 4
операции. След изписване бил в дома на майка си, където през цялото време
била и свидетелката. Използвал подлога, трябвало да се къпе на специален
стол, да го хранят, над 6 месеца не можел да се справя сам. Посещавал го
рехабилитатор, който да раздвижва напълно обездвижените му крайници.
След около месец-два той можел да се движи с проходилка, но винаги
трябвало някой да го изправи и да бъде до него. Той се притеснявал от това,
че товарел близките си с грижи за себе си и не можел да се обслужва сам.
Имал проблеми със съня. Преди катастрофата обичал да спортува, шегувал
се, а след това се затворил, сега походката му била изкривена и дясната ръка
също. Все още изпитвал болки в ръката, крака и таза. Понастоящем той
работи във фирма за почистващи препарати като шофьор и изпълнява работа
свързана с товарене на пакети, като това го затруднява.
Св. М. П. К., леля на пострадалия, потвърждава фактите от показанията
на останалите две свидетелки.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Няма спор, че при процесния инцидента е пострадал ищеца, в
качеството му на пешеходец, като пред настоящата инстанция не се възразява
и по отношение на вида и естеството на получените физически увреждания.
Същите се установяват от приетата СМЕ, според която са налице счупване на
костите на таза, открито счупване на костите на лява подбедрица, счупване на
дясна лопатка и на дясна мишнична кост. Физическите болки от понесените
фрактури са наложили поставяне на пациента в медикаментозна кома,
възстановяването е било посредством оперативно лечение с 4 операции, а
5
възстановителния период е бил продължителен (повече от 6 месеца по данни
от показанията), съпътстван от пълно обездвижване в началото, с нужда и
зависимост от чужда помощ, и преминал в последствие през трудности при
обслужване, раздвижване, ползване на помощни средства (медицински
столове, проходилки, патерици, рехабилитатор). Безспорно ищецът е търпял
интензивни болки и страдания, по тялото му са останали белези, по данни от
показанията му положението на ръката и походката му са смутени. Няма
събрани обаче категорични данни за степента на засягане на двигателните
функции, нито дали остатъчните белези са съществени и създават естетическа
дисхармония. Вярно е и няма спор още, че понастоящем ищец работи като
шофьор и изпълнява физически труд по разтоваръчна дейност, като това
обаче не може да игнорира факта, че той все още продължава да изпитва
болки и дискомфорт при определени обстоятелства – промяна на времето,
преумора и пр.
Няма спор, че преди процесното ПТП е осъществен предходен
инцидент. Липсва обаче каквато и да е информация как е настъпил същия, по
какъв начин ищецът е участвал в него, как се е отразил той на физическото
или психическото му състояние. Настоящият състав приема, че няма
основание да се счете, че СПсЕ е констатирала вреди, които не могат да бъдат
пряка последица от процесната катастрофа с оглед всички установени
телесни увреждания и съответно периода за тяхното преодоляване. Освен
това, предвид факта, че ищецът се е придвижвал самостоятелно по платното
за движение след първия инцидент, обоснован се явява извода, че
състоянието му не е било увредено в значителна степен. Едва след втория
инцидент той е получил тежките физически травми – фрактури в различни
части на тялото, които са довели до продължителното лечение, интензивните
болки и пр. Именно тези увреждания и последвалите след тях страдания,
промените в обичайния начин на живот, притеснения и пр. са в основата на
констатираното от СПсЕ психично състояние на ищеца.
Предвид казаното като глобален размер на обезвредата на търпените
неимуществени вреди следва да се определи сумата от 100 000 лв. Същата е
съобразена с възрастта на пострадалия, момента на инцидента (2019 г.) и
обществено-икономическите условия към него, продължителния период на
лечение и възстановяване, травмите в различни анатомични области,
претърпените оперативни интервенции, ползването на помощни средства в
6
периода на възстановяване, както и необходимостта от чужда помощ и
съдействие в битовите дейности на потърпевшия. Съдът отчита, че
пострадалия все още изпитва болки и затруднения, като в същото време
намира, че (предвид данните от СМЕ) лицето се е възстановило в достатъчна
степен за да работи дейност, изискваща физически усилия. Определената
сума възлиза приблизително на минималните работни заплати за около 15
години, което добре отговаря на изискването на чл. 52 ЗЗД за справедлива
обезвреда.
По отношение на съпричиняването настоящият състав приема, че
същото е доказано. Пешеходецът, макар и в правилна посока срещу
движението на МПС, се е движел по пътното платно на място, където не е
имал право да се придвижва при наличие на банкет – чл. 108 ЗДвП. Няма
данни банкетът да е бил в негодно за използване състояние. В същото време
обаче приносът на водача за настъпването на процесния инцидент е
значително надхвърлящ този на пострадалия – установява се, че
застрахованото лице се е движело с превишена скорост, при това при
затруднени условия с оглед гъстата мъгла, още повече и при използване на
къси (а не дълги) светлини. Всички тези негови действия са се явили
нарушение на задълженията му по ЗДвП – чл. 20, ал. 2 и чл. 21 ЗДвП. В
резултат на това противоправно действие е настъпило процесното събитие, в
което приносът на пострадалият следва да се определи само на 10 %. За този
занижен размер съдът взе предвид и обстоятелството, че соченото
придвижване на пешеходеца е било чрезвичайно, предвид настъпилото в
близост произшествие и необходимостта на лицето да напусне същото по
какъвто и да е начин при наличните условия.
Предвид казаното в полза на ищеца следва да се присъди сумата от
90 000 лв. (част от 350 000 лв.). В този смисъл решението на ОС, уважаващо
иска над тази сума следва да се отмени.
В настоящото производство няма спор за глобално определения размер
на имуществените вреди, поради което въззивният съд не обсъжда
доказателствата, касаещи същия. От сумата 6969,56 лв. следва да се
приспадне приносът от 10 %, като в полза на ищеца се следва стойността от
6 272,60 лв. Над тази сума искът се явява неоснователен.
При този изход на спора решението следва да се редуцира и като
7
държавната такса, платима от застрахователя се намали до 3 850,90 лв., а
възложените му разноски по чл. 38 ЗА – до 3418,19 лв. С оглед отхвърлената
част от иска ищецът дължи разноски на застрахователя в размер на 357,68 лв.
пред първата инстанция и в размер на 802,27 лв. за настоящата.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260074 от 06.06.2021 г. по т. д. № 107/2020 г. на
ОС Враца, в частта, в която се ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД да заплати на Т.
П. Т. сумата над 90 000 лв. (част от общо претендирана сума от 350 000 лв.),
до сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, и над сумата от 6272, 60 лв. до сумата от 6969,56 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, от ПТП на
29.09.2019 г., както и в частта, в която ЗД „Евроинс“ АД е осъдено да
заплати такси над сумата от 3 850,90 лв. до сумата от 6000 лв., както и в
частта, в която ЗД „Евроинс“ АД е осъдено да заплати на основание чл. 38,
ал. 1 ЗА сумата над 3418,19 лв. до сумата от 5436 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Т. П. Т. с правно основание чл. 432, ал. 1 ТЗ,
предявен срещу ЗД „Евроинс“ АД за разликата над 90 000 лв. до 150 000 лв.,
съставляваща обезщетение на неимуществени вреди и за разликата на сумата
от 6272, 60 лв. до сумата от 6969,56 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, от ПТП на 29.09.2019 г.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Т. П. Т., ЕГН **********, да заплати на ЗД „Евроинс“ АД,
ЕИК *********, разноски пред първата инстанция в размер на 357,68 лв., а за
втората – в размер на 802,27 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9