М О
Т И В И
към Присъда № 131 по НЧХД № 681/2014г.на КРС
Производството е по реда на Глава
осма,Раздел ІІІ от НПК.
Образувано е по тъжба на пострадалия А.С.К. срещу подсъдимите М.Ю.Т.,Ю.А.Т.
и Ю.М.Т. за престъпления по
чл.130,ал.1,във вр.с чл.20,ал.2,във вр.с ал.1 от НК за всеки един от тях за това,че на
23.06.2012г.в с.Александрово,общ.Павел баня в съучастие помежду си като
извършители са причинили на тъжителя лека телесна повреда,изразяваща се в
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Съдът е
приел за съвместно разглеждане в наказателното производство предявения с
тъжбата граждански иск от тъжителя К. срещу тримата подсъдими солидарно за
сумата от 10 000 лева за причинени с деянието неимуществени вреди,от които
8000 лв.за понесени от тъжителя болки и страдания и 2000 лв.за понесени от
тъжителя уплаха,унижение и срам,ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане,и е конституирал тъжителя К. като
граждански ищец.
Подсъдимият Ю.А.Т. в с.з.не се признава за виновен.
Подсъдимите М.Т. и Ю.М.Т.,редовно призовани,не са се явили в съдебните
заседания,и делото е разгледано в тяхно отсъствие.
Тъжителят в с.з.поддържа тъжбата и гражданския иск.
От
събраните по делото доказателства,установени с доказателствени средства-обясненията
на подсъдимите,свидетелски показания,експертни заключения,писмени
доказателства,преценени поотделно и в тяхната съвкупност,съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Тъжителят А.К. със семейството си живеел в с.Александрово,общ.Павел
баня.Семейството на тъжителя било в обтегнати отношения със семейство Т.,живущи
в същото село на около 300 м.от
сем.К.. Спорът между тях възникнал известно време преди това по повод твърдения
на сем.К. за опасана и отъпкана от кравите на Т. ливада на тъжителя и съпругата
му.На 22.06.2012г.отново имало конфликт между двете семейства по този повод
като тъжителят А.К. и синът му-св.М.К.
от една страна,и подс.Ю.А.Т.-от друга, си разменили
заплахи и си нанесли взаимно удари-подс.Ю.А.Т. ударил
тъжителя със сопа,а св.М.К. ударил подсъдимия с брадва.
На
следващия ден-23.06.2012г.около 13 ч.тъжителят заедно със съпругата си-св.А.К.
се качили на каруцата си и потеглили към своя ливада,която се намирала в месността”Тепето”-извън чертите на с.Александрово.Синът на
тъжителя и съпругата му-св.М.К. се движел с мотор на известно разстояние пред
каруцата на родителите си.Преди да излязат от селото,пътят им минавал близо до
къщата на семейство Т..Минавайки покрай
трафопоста,където улицата се разделя на две,тъжителят и съпругата му били
забелязани от подс.М.Ю.Т./ син на подс.Ю.А.Т./,който
разтоварвал баластра от каруцата си.Той извикал сина си-подс.Ю.М.Т.,който
обядвал в двора на къщата със св.К.П..Подсъдимият М.Т. взел брадва,а
подсъдимият Ю.М.Т. взел кол.След тях тръгнал подс.Ю.А.Т.
/баща на подс.М.Т. и дядо на подс.Ю.М.Т./,носейки
вила,а след него и св.К.П..Подсъдимите М.Т. и Ю.М.Т. нападнА.тъжителя
А.К.,издърпА.го от каруцата и го съборили на
земята.Започнали да му нанасят удари по тялото с носените от тях
предмети-брадва и кол.Към тях се присъединил и подс.Ю.А.Т.,който
също започнал да нанася на тъжителя удари с вилата.От създалата се суматоха
конят с каруцата се подплашил и се отдалечил от тъжителя.Съпругата на
тъжителя-св.А.К. останала в каруцата,опитвайки се да овладее коня,като
започнала да вика след сина си,че убиват баща му.Виковете и били чути от св.М.К.,който
спрял мотора,взел от коша му законно притежаваната си ловна пушка и се върнал
на бегом към мястото на побоя.Произвел изстрел във въздуха,но подсъдимите не
преустановили побоя над баща му.Тогава св.М.К. произвел изстрели в краката на
подсъдимите Ю.А.Т. и М.Ю.Т..На простреляните била оказана спешна медицинска помощ.
За
изстрелите с ловната пушка по посока краката на подсъдимите било образувано ДП
№ 1098/12г.по описа на РУ Полиция Казанлък,по което синът на тъжителя бил
привлечен в качеството на обвиняем и което все още не е приключило.
След
нанесения на тъжителя побой на улицата,той заедно със синът си се прибрали в
домът им.Тъжителят веднага се обадил на личната си лекарка-д-р Л. М.,която му
оказала първа помощ.След това в дома на тъжителя дошли полицаи,тъжителят им
разказал за случая и те го изпратили в Съдебна медицина гр.Стара загора,където в 18,30 ч.на същия ден тъжителят бил
прегледан от съдебен лекар,който констатирал следните наранявания,получени от
тъжителя:травматичен оток,кръвонасядане и разкъсно-контузна рана на главата; кръвонасядане
и оток на лицето; характерни кръвонасядания по
гърба,дясното рамо,дясната гръдна половина и корема; охлузвания и кръвонасядания на поясната
област; кръвонасядания на дясната мишница; порезна
рана и охлузване на дясната длан; разкъсно-контузна
рана на крайната фаланга на ІІІ пръст на дясната ръка с изваждане на нокътя от нокътното ложе.След случая на тъжителя му се наложило да
посети и лекар специалист-кардиолог.Вследствие на преживения стрес тъжителят
получил посттравматично стресово разстройство,изразяващо се в
напрегнатост,плачливост,избягвал контакти с хора,изпитвал страх и опасения за
бъдещето.От физическите си наранявания се възстановил за около месец,но месеци
след това още преживявал случилото се.
От
заключението на съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 112-2013 се
установява,че през 2011г.подс.Ю.А.Т. е получил
нараняване от ухапване от куче,изразяващо се в ампутация на І пръст на дясната
ръка,който липсва изцяло,както и неподвижност на ІІ и ІІІ пръсти на дясната
ръка.В медицинската документация на МБАЛ-Казанлък е отразена ампутация на ІІ
пръст на дясната ръка,което не отговаря на действителността.ІІ пръст е на
мястото си.Тези увреждания,преценени по съвкупност осъществяват
медико-биологичния признак”Осакатяване”.Осакатяването е такава степен на
увреждане на крайника,при която той не може да изпълнява основната си
функция.За ръката това е хващането.Осакатеният крайник е негоден за физически
труд.Това обаче не означава,че някои елементарни движения са изключени.Така
например дясната ръка,на която липсва І пръст и ІІ-ІІІ са неподвижни или полуподвижни,може да задържи цилиндричен,объл или
неправилен по форма предмет с диаметър и респ.размер до около 6-7 см.Това движение може да се
осъществи с противопоставяне на ІV и V пръсти спрямо дланта.Увреждането на дясната ръка позволява на Т. да държи
дръжка на земеделско сечиво и да извършва някакви елементарни движения с
него.По-сложни движения и с по-голяма сила са възможни,ако държи предмета с две
ръце.В с.з.вещото лице,изготвило тази експертиза д-р Б. в отговор на поставени
му въпроси потвърждава,че липсата на първи пръст на ръка затруднява движението
в основната функция захващане,но затруднението на функцията захващане не
означава,че тази функция е изцяло изключена.Дланта и останалите пръсти могат да
хванат предмет и да си служат с него и без палеца.Функцията захващане може да
бъде изключена само тогава,когато липсват дланта и пръстите.Също така вещото
лице пояснява,че захватът не е същият както когато
палеца е налице.Захватът е по-слаб,по-малко
интензивен.Може да се нанесе удар,но той няма да е толкова силен,както ако
ръката беше с всичките си пръсти.Ротацията на дланта е ограничена,но това не би
могло да бъде пречка лицето да си служи с предмет като оръжие или оръдие на
труда.
От
заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза по писмени
данни № 112-А-2013 се установява,че във връзка с инцидента на
23.05.2012г.пострадалият А.С.К. на 56
г.е получил: травматичен оток,кръвонасядане
и разкъсно-контузна рана на главата; кръвонасядане и оток на лицето; характерни кръвонасядания по гърба,дясното рамо,дясната гръдна
половина и корема; охлузвания и кръвонасядания на поясната област; кръвонасядания
на дясната мишница;порезна рана и охлузване на дясната длан; разкъсно-контузна рана на крайната фаланга на ІІІ пръст на
дясната ръка с изтръгване на нокътя от нокътното
ложе.Описаните травматични увреждания без порезната рана на дясната длан са
причинени от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени по
време и начин,посочени в тъжбата и свидетелските показания.Порезната рана на
дясната длан е от действието на предмет с режещ ръб,какъвто е острата част на
брадва.Причинено е разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129
от НК.Възстановителният период не надхвърля 30 дни.Уврежданията са
множествени,с нарушаване целостта на кожата и въпреки,че не са тежки са от
характер да предизвикат усещане за силни и продължителни болки и страдание.В
с.з.вещото лице д-р Б. отговаря,че раната на главата може да се получи от удар
с лопата,но с острата част.Острата част може да имитира посечно
оръжие,но раната,която се получава е с неравни ръбове,тъй като лопатата не е
заострена отстрани,а само тази част,която се стърже по земята е заострена.Може
и от сапа на лопатата да се получи такава разкъсно-контузна
рана.С плоската част на лопатата не може да стане.От страничната част и от сапа
на лопатата би могло да се получи тази рана.Няма специфични изменения,които да ни
насочат към релефа на конкретен травмиращ елемент.За голяма сила говорим
тогава,когато има счупени кости.В случая няма счупени кости,което предполага,че
няма приложена голяма сила.
В
допълнителната съдебно-медицинска експертиза към съдебно-медицинска експертиза
по писмени данни № 112-А-2013 вещото лице д-р Б. дава заключение,че онези
травматични изменения,които нарушават целостта на кожата в дълбочина,а не само
повърхностно,са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
129 НК.Това според вещото лице са разкъсно-контузната
рана на главата и порезната рана между ІІ и ІІІ пръсти на дясната ръка.Нокътят
на ІІІ пръст на дясната ръка е изтръгнат от ложето му и той като кожен придатък
изпълнява нейната функция.Това изтръгване също осъществява посочения
медико-биологичен признак.Всички останали травматични изменения,изразяващи се в
оток,кръвонасядане и охлузване са с характеристика да
причиняват болка.Тяхната множественост позволява преценката,че болката е повече
интензивна,на повече места,повече продължителна и причинява
страдание.Измененията от твърди тъпи предмети могат да бъдат
нехарактерни,характерни и специфични.Нехарактерни са онези,чиито вид не може да
се свърже с никаква форма на травмиращия фактор.Характерни са тези,които
позволяват такава преценка.Специфични са уврежданията,чиято форма носи
негативен отпечатък от релефа на травмиращия предмет.При нанасяне на удар с
предмет,чиято дължина многократно надвишава ширината се получават характерни
изменения-т.нар.двойно контурирани продълговати или ивицести кръвонасядания,или кръвонасядания с наличие на светла ивица по средата по
цялата им дължина.Именно тази светла ивица всред кръвонасядането
носи информацията за предмета.Такива предмети са
пръчките,тоягите,тръбите,саповете и др.подобни.Този феномен се обяснява с
различната устойчивост на кръвоносните съдове на натиск и разтягане.При удар
върху кожата капилярите в нея са подложени на натиск,на който са повече
устойчиви.Кръвта в тях рязко се изтласква встрани от центъра на удара и раздува
съседните капиляри.Тяхната стена е по-малко устойчива на разтягане и те се
разкъсват.Кръвта постъпва в тъканите и така се оформя кръвонасядане
с тази характерна форма,което позволява да се направи извод,че са причинени с
някой от предметите,посочени по-горе.При пострадалия има множество характерни кръвонасядания- 4 бр.по гърба при това с различно
разположение и на дясното рамо отзад,няколко по дясната мишница отстрани,едно в
дясната гръдно-коремна област,няколко в поясната
област по средата и вляво.При нанасяне на удари с тояга от един човек върху
друг неподвижно стоящ се получават характерни кръвонасядания,които
са групирани в една анатомична повърхност и са успоредни едно на друго.Ако
жертвата се движи интензивно,ударите ще попаднат в различни анатомични
повърхности и няма да са успоредни следите от тях.Такава ситуация не е
невъзможна,но опитът показва,че е малко вероятна.Увреждания с вида и
разположението,каквито са в настоящия казус,се срещат в ситуации,когато ударите
са нанесени от повече от един човек.За нападнатия има две възможности.Първата е
да избяга и тогава по него има само единични или няколко травматични
увреждания.Втората-да остане на място,свит и приклекнал или легнал към
земята,опитващ се да се предпазва.Тогава уврежданията са множествени,разновидни
и разнопосочни.Наличието на порезно нараняване е признак за действие и на остро
оръжие,а не само на тояги.Разположението му по дланта го квалифицира като
защитна рана.
От
заключението на назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза се
установява,че психичното състояние на освидетелствания А.К. след инцидента и
към настоящия момент е влошено.Лицето страда от посттравматично стресово
разстройство,като симптомите на заболяването все още не са отзвучали.Описаното
психично състояние в амбулаторен лист № 35 от 25.09.2012г.е в пряка връзка с
инцидента от 23.06.2012г.Периода на отшумяване на горепосоченото психично
разстройство може да варира от няколко седмици до 1-2 години.В много редки
случаи продължителността може да е по-голяма и да се стигне до трайна личностова промяна.В с.з.вещото лице д-р И.Д. уточнява,че
обикновено източници за изготвяне на съдебно-психиатрична експертиза са преглед
на лицето,свидетелски показания и документи като в случая е бил налице
амбулаторен лист от психиатър.Вещото лице провел разговор с освидетелствания.
От
заключението на назначената по делото комплексна съдебна психолого-психиатрична
експертиза се установява,че при освидетелствания М.Ю.Т. не се установяват
клинични данни за наличието на психично заболяване,както към момента на
инцидента /23.06.2012г./,така и към настоящия момент.Към момента на извършване
на деянието-23.06.2012г.при осв.М.Ю.Т. не се
установяват необходимите и достатъчни критерии,които биха позволили да
приемем,че инкриминираното деяние е извършено в състояние на физиологичен
афект.При осв.М.Ю.Т. личностовото
развитие и структура са в границите на допустимите вариации на нормата.Налице
са добри адаптационни възможности,относително добър поведенчески самоконтрол в
обичайни житейски ситуации.Налице е прагматична насоченост на личността и добри
умения за справяне с базисните социални роли.При фрустрация
е налице тенденция към гневни отреагирания,с
преобладаващ екстрапунитивен модел на реагиране
/обвиняване на другите за проблемната ситуация и оневиняване на себе
си/,съчетан с проактивно поведение за отстраняване на
фрустриращите обстоятелства.Налице е сравнително
добра социабилност,самоувереност,последователност,настойчивост,организираност,предприемчивост,общителност,енергичност.Към
момента се регистрират леко повишена емоционална лабилност,леко повишена ситуативна и личностова
тревожност,леко повишен депресивитет,повишена афективна ригидност с интерперсонална сензитивност,които
в значителна степен са ситуативно повлияни.При осв.М.Ю.Т. не се установяват данни,свидетелстващи за
наличието на трайни агресивни поведенчески модели за справяне в критични
ситуации.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Л. /дадени в с.з.и дадените пред друг състав на съда по НЧХД №
1445/2012г.на КРС и прочетени в с.з.на осн.чл.281,ал.5,във
вр.с ал.1 от НПК/,П.,В.,К. /дадените в с.з.и дадените
пред друг състав на съда по НЧХД № 1445/2012г.на КРС и прочетени в с.з.на
основание чл.281,ал.1,т.1 от НПК/,М.,Б. /дадени в с.з.и дадените пред друг
състав на съда по НЧХД № 1445/2012г.на КРС и прочетени в с.з.на основание
чл.281,ал.1,т.1 от НПК/,П.,И.,Я.,П.,А.К. /дадените в с.з.и дадените пред друг
състав на съда по НЧХД № 1445/2012г.на КРС и прочетени в с.з.на основание
чл.281,ал.1,т.1 от НПК/,М.Т.,С.Т.,З.,М.К.,П.Ф.,А.Ц. /дадени пред друг състав на
съда по НЧХД № 1445/2012г.на КРС и прочетени в с.з.на основание чл.281,ал.5,във
вр.с ал.1,т.5 от НПК/,експертни заключения,2
бр.амбулаторни листове,медицинска бележка,Епикриза №
577,болничен лист,Експертно решение № 2563 на ТЕЛК,Постановление за
прекратяване на наказателно производство от 23.01.2013г.,Определение на КРС по
ЧНД-Д № 205/13г.от 12.02.2013г.,уведомление от д-р Л. М. С.,Определение на СтОС по ВЧНД № 1098/13г.,протокол за оглед на
местопроизшествие от 21.06.2012г.,протокол за оглед и следствен експеримент от
08.08.2013г.,които доказателства ,макар и не всички
от тях и не във всички свои части да кореспондират напълно помежду си,преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и след съпоставянето им и анализа на доказателствената им стойност,установяват фактическата
обстановка именно такава,каквато е описана по-горе.
Описаните по-горе доказателства отчасти кореспондират с обясненията на
тримата подсъдими /на подс.Ю.А.Т.-дадени пред
настоящия състав на съда,а на подсъдимите М.Ю.Т. и Ю.М.Т.-дадени пред друг
състав на съда по НЧХД № 1445/12г.на КРС и прочетени в с.з.на основание
чл.279,ал.1,т.2 от НПК/.
Свидетелите П.,М.Т.,С.Т.,Али И. и Н.Я. твърдят,че не са видели да е
имало инцидент между тъжителя и подсъдимите,при който те да са му нанасяли
удари,а са видели и възприели само инцидента с прострелването от страна на св.М.К.
на подсъдимите М.Ю.Т. и Ю.А.Т..Тези свидетели твърдят също така,че отивайки на
място,привлечени от чутите от тях гърмежи,са видели простреляните двама
подсъдими да лежат на земята като тъжителят А.К. бил там,но по него нямало
никакви наранявания.Също така и нямало носени от подсъдимите брадва,кол и
вила.Не видели там да са свидетелите Б.,Ф. и З..Прави впечатление,че тази група
свидетели подробно описват инцидента с прострелването от страна на св.М.К. на
посочените по-горе двама подсъдими,който инцидент тези свидетели възприели
пълно и подробно,но не са видели преди това между тъжителят и подсъдимите да е
имало конфликт с нанасяне на удари от страна на подсъдимите на
тъжителя.Единствено св.М.Т. заявява,че от съпруга си подс.М.Т.
научила,че е имало спречкване между двете каруци,а св.А. И. видял малко
по-нагоре каруцата на сем.К. и съпругата на тъжителя била в нея.Св.К.П.
твърди,че видял на следващия ден в гр.Павел баня тъжителя А.К. и той имал една
лепенка на главата,но никакви други наранявания по него нямало.Следва да се има
предвид,че повечето от свидетелите от тази група са близки роднини и съпруги на
подсъдимите /св.П. е брат на съпругата на подс.Ю.А.Т.,св.М.Т.
е съпруга на подс.М.Ю.Т.,св.С.Т. е съпруга на подс.Ю.А.Т./,а други от тях-свидетелите И. и Я. са съседи
на подсъдимите,поради което е напълно логично тези свидетели да избягват да
установяват действия от страна на подсъдимите,които водят до реализиране спрямо
тях на наказателна отговорност.Твърденията на тези свидетели,че не е имало
инцидент между тъжителя и подсъдимите и че по тъжителя не е имало наранявания
противоречат на обективните находки за състоянието на тъжителя,на установеното
от личния му лекар д-р Л. М. и от съдебния лекар д-р Т.С.,освидетелствал
тъжителя след инцидента; на заключенията на съдебномедицинските
експертизи,които установяват какви наранявания е получил тъжителя при инцидента
и механизма на тяхното получаване;на показанията на свидетелите-очевидци на
самия инцидент-А.К.,П.Ф.,Ф.З.,С.Б.; на показанията и
на полицейските служители П.,В.,К.,които са категорични,че заварвайки на
местопроизшествието тъжителя А.К.,той е имал рани по тялото и по главата и от
главата му е течала кръв.Поради тези съображения съдът не дава вяра на
показанията на свидетелите П.,М.Т.,С.Т.,И. и Я. относно горепосочените
обстоятелства,а кредитира показанията на свидетелите А.К.,П.Ф.,С.Б.,Ф.З.,М.К.,П.,В.
и К.,които кореспондират както помежду си,така и с писмените доказателства и със
заключенията на съдебномедицинските експертизи.Макар и свидетелите А.К. и М.К.
да са съответно съпруга и син на тъжителя,техните показания кореспондират с
гореописаните гласни доказателства,експертни заключения и писмени доказателства,поради
което следва да се кредитират.Единствено св.Ф.З. описва по-различен ред на
нанасянето на ударите от страна на тримата подсъдими като твърди,че най-напред
пристигнали подсъдимите Ю.А.Т. и М.Ю.Т. и те свалили тъжителя от каруцата,а
след това пристигнал подс.Ю.М.Т..Съдът намира,че св.З.
не си спомня точния ред на пристигането на подсъдимите,тъй като показанията и в
тази им част не съответстват на показанията на всички останали свидетели от посочената
група-очевидци на извършване на деянието,които са единни и непротиворечиви и
категорично установяват,че най-напред до каруцата на тъжителя пристигнали
подсъдимите М.Ю.Т. и Ю.М.Т. и именно те съборили тъжителя на земята и му
нанасяли удари-подс.М.Т. с работната част на брадва,а
подс.Ю.М.Т. с дървен кол,а след това към тях се
присъединил подс.Ю.А.Т.,който нанасял удари на
тъжителя с работната част на вила.Свидетелите А.К.,М.К.,П.Ф.,С.Б. и Ф.З.
категорично установяват,че подсъдимите са носили със себе си:подс.М.Ю.Т.-брадва,подс.Ю.А.Т.-вила
и подс.Ю.М.Т.-дървен кол,и с тези предмети са
нанасяли удари на тъжителя като подс.М.Ю.Т. е нанасял
удари с работната част на брадвата,подс.Ю.А.Т. е
нанасял удари с работната част на вилата,без да мушка с нея тъжителя; и подс.Ю.М.Т. е нанасял многобройни удари по тялото на тъжителя
с дървения кол.Така относно тези обстоятелства-нанасянето на ударите върху
тъжителя с посочените предмети от страна на подсъдимите, са налице достатъчно
на брой свидетелски показания,включително и на неутрални свидетели,а не само на
роднини на тъжителя,поради което съдът им дава вяра.Още повече,че показанията
им съответстват на заключенията на съдебномедицинската и допълнителната
съдебномедицинска експертизи,съгласно които на тъжителя са нанесени множество
удари,от повече от едно лице,и е напълно възможно нараняванията на тъжителя да
са получени по този начин-чрез удари с работната част на брадва,с работната
част на вила и с дървен кол.Видно от заключението на съдебномедицинска
експертиза по писмени данни № 112-А-2013,порезната рана на дясната длан е от
действието на предмет с режещ ръб,какъвто е острата част на брадва.В с.з.вещото
лице д-р Б. също потвърждава,че наличието на тази порезна рана на дясната длан
на тъжителя показва,че е имало и брадва,а не само колове. Видно от заключението
на съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 112-2013г.,подс.Ю.А.Т. може да осъществява функцията захващане
независимо от осакатяването на дланта на дясната му ръка при инцидент от
ухапване от куче през 2011г.Това води до извода,че подс.Ю.А.Т.
може да държи с дясната си ръка дръжката на вила и поради това не е налице
съмнение относно това,че той е можел да нанася на тъжителя удари с вила. Вещото
лице д-р Е.Б. в изготвените от него съдебномедицинска и допълнителна съдебномедицинска
експертизи дава заключение,че част от нараняванията на тъжителя могат да бъдат
получени и от удари със страничната част на работната част и със сапа на
лопата,но такова твърдение-че е нанасял удари на тъжителя с лопата,се съдържа
само в обясненията на подс.М.Ю.Т. и то не намира
подкрепа в останалите доказателства по делото.Поради това и съдът не приема,че подс.М.Ю.Т. е нанасял на тъжителя удари с лопата.
Съдът
не кредитира обясненията на тримата подсъдими и ги счита за една тяхна защитна
позиция,тъй като установеният от свидетелските показания и от експертните
заключения механизъм на причиняване на телесната повреда изключва тя да е
причинена в условията на неизбежна отбрана /както твърди подс.М.Ю.Т./,а
обясненията на другите двама подсъдими също са в посока,че инцидент не е имало
и че не са нанасяли удари на тъжителя,което съдът по-горе посочи защо не
кредитира.Също така от заключението на назначената по делото комплексна съдебна
психолого-психиатрична експертиза се установява,че
при освидетелствания М.Ю.Т. не се установяват клинични данни за наличието на
психично заболяване,както към момента на инцидента /23.06.2012г./,така и към
настоящия момент.Към момента на извършване на деянието-23.06.2012г.при осв.М.Ю.Т. не се установяват необходимите и достатъчни
критерии,които биха позволили да приемем,че инкриминираното деяние е извършено
в състояние на физиологичен афект.
Предвид
изложеното съдът намира за безспорно установени авторството на деянието,факта
на причиняване на телесните увреждания,вида и характера им,времето,мястото и
начина на нанасянето им.
Предвид изложеното съдът намира,че от обективна и от субективна страна
тримата подсъдими в съучастие помежду си като извършители по см.на
чл.20,ал.2,във вр.с ал.1 от НК,тъй като и тримата са
участвали в самото изпълнение на престъплението,са осъществили от обективна и
от субективна страна състава на чл.130,ал.1,във вр.с
чл.20,ал.2,във вр.с ал.1 от НК.
ПО
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ:
От
обективна страна тримата подсъдими в съучастие помежду си като извършители,на
посочените в тъжбата дата и място са причинили на тъжителя А.С.К. лека телесна
повреда,изразяваща се в травматичен оток,кръвонасядане
и разкъсно-контузна рана на главата; кръвонасядане и оток на лицето; характерни кръвонасядания по гърба,дясното рамо,дясната гръдна
половина и корема; охлузвания и кръвонасядания на поясната област; кръвонасядания
на дясната мишница; порезна рана и охлузване на дясната длан; разкъсно-контузна рана на крайната фаланга на ІІ-ти пръст
на дясната ръка с изтръгване на нокътя от нокътното
ложе,представляваща разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК.В заключението си вещото лице,изготвило допълнителната съдебномедицинска
експертиза приема,че част от причинените на тъжителя травматични увреждания-разкъсно-контузната рана на главата,порезната
рана на дясната длан и разкъсно-контузната рана на
крайната фаланга на ІІІ пръст на дясната ръка с изтръгване на нокътя от нокътното ложе,са причинили на тъжителя разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК,а останалите травматични
увреждания-травматичния оток и кръвонасядането на
главата,кръвонасядането и отока на
лицето,характерните кръвонасядания по гърба,дясното
рамо,дясната гръдна половина и корема;охлузванията и кръвонасяданията
на поясната област;кръвонасяданията
на дясната мишница,охлузването на дясната длан,са причинили на тъжителя само
болка и страдание.Съдът обаче не възприема експертното заключение в тази му
част и не се съгласява с него.Съгласно теорията и трайната съдебна
практика отоците и кръвонасяданията
представляват разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК.Ето
защо въпреки заключението на допълнителната съдебномедицинска експертиза в тази
и част,съдът приема,че всички причинени на тъжителя А.К. увреждания,така както
са описани в диспозитивната част на
присъдата,представляват разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129
от НК и следва да се квалифицират като лека телесна повреда по чл.130,ал.1 от НК.
От
субективна страна подс.М.Ю.Т., Ю.А.Т. и Ю.М.Т. са извършили деянието умишлено,при форма на
вината пряк умисъл-съзнавали са общественоопасния
характер на деянието,предвиждали са общественоопасните
последици и са искали настъпването им.Горното се установява от обективираните им действия.
Предвид изложеното съдът намира,че подс.М.Ю.Т.
следва да бъде признат за виновен за извършено престъпление по чл.130,ал.1 ,във
вр.с чл.20,ал.2,във вр.с
ал.1от НК,и наказан.
При
определяне на вида и размера на наказанието на подс.М.Ю.Т.
съдът отчита като отегчаващи вината му обстоятелства недобрите му
характеристични данни и наличието на предходно осъждане за престъпление от общ
характер.Смекчаващи вината обстоятелства не се установяват и наказателната
отговорност на подс.М.Ю.Т. следва да се реализира при
превес на отегчаващите вината обстоятелства,но въпреки това съдът намира,че
спрямо подс.М.Ю.Т. целите на наказанието могат да се
постигнат с налагане на наказание в размер по-близък до минималния,предвиден в
закона,отколкото до средния,а именно-ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. С оглед
посочените по-горе отегчаващи вината обстоятелства,а и с оглед на това,че подс.М.Ю.Т. е бил инициатор на побоя и е участвал в него
най-активно,съдът намира,че на него следва да му се наложи наказание като вид
по първата алтернатива в закона,а именно-лишаване от свобода.
Подс.М.Ю.Т. не е осъждан на лишаване от свобода към момента
на извършване на деянието,няма данни за извършени от него други престъпления след
процесното,поради което съдът намира,че спрямо него
целите на наказанието могат да се постигнат с прилагане института на условното
осъждане и поради това на основание чл.66,ал.1 от НК отлага изпълнението на
наложеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ.
Подс.Ю.А.Т. следва да бъде признат за виновен за извършено
престъпление по чл.130,ал.1,във вр.с чл.20,ал.2,във вр.с ал.1 от НК,и наказан.
При
определяне на вида и размера на наказанието на подс.Ю.А.Т.
съдът отчита като смекчаващи вината му обстоятелства сравнително най-малката му
степен на участие в побоя,тъй като е отишъл последен на мястото,а като
отегчаващи-наличието на предходно осъждане за престъпление от общ характер и
недобрите му характеристични данни.
При
съвкупната преценка на тези обстоятелства съдът намира,че наказателната
отговорност на подс. Ю.А.Т. следва да се реализира при превес на
смекчаващите вината обстоятелства като следва да му се наложи наказание по втората
алтернатива,предвидена в закона,а именно-ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки:
ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА-два пъти седмично.
ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ОСЕМ
МЕСЕЦА.
Съдът
намира,че това наказание по вид и размер ще способствува
за постигане целите на наказанието спрямо подс.Ю.А.Т..Няма
данни за заплащане на глобата от 500 лв.,наложена на подс.Ю.А.Т.
с присъда по НОХД № 33/1997г.на КРС,което възпрепятствува
прилагането на разпоредбата на чл.78а от НК по отношение на подс.Ю.А.Т..
Подс.Ю.М.Т. следва да бъде признат за виновен за извършено
престъпление по чл.130,ал.1,във вр.с чл.20,ал.2,във вр.с ал.1 от НК.
Налице са основанията за приложение на императивната норма на чл.78а от НК по отношение на подс.Ю.М.Т..Подсъдимият Ю.М.Т. е
пълнолетен,не е осъждан за престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на Глава Осма,Раздел Четвърти от НК.За
престъплението,извършено от подс.Ю.М.Т.,се предвижда
наказание лишаване от свобода до две години или пробация.С
деянието не са причинени имуществени вреди.Предвид изложеното подс.Ю.М.Т. следва да бъде освободен от наказателна
отговорност и да му се наложи административно наказание по чл.78а от НК-ГЛОБА
,чийто размер следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства близо до минималния размер,предвиден в закона,а именно-1500
/ХИЛЯДА И ПЕТСТОТИН/ лева предвид от една страна липсата на други
противообществени прояви от страна на подс.Ю.М.Т.,но
от друга- високата степен на обществена опасност на деянието и сравнително
немалката степен на участие на подс.Ю.М.Т. в него.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
В
резултат на извършеното от тримата подсъдими деяние тъжителят А.К. е претърпял
неимуществени вреди-увреждане на физическото и психическото здраве,болки и
страдания.На осн.чл.45 от ЗЗД подсъдимите М.Ю.Т.,Ю.А.Т.
и Ю.М.Т. дължат на тъжителя А.К. обезщетение за причинените с деянието
неимуществени вреди.На осн.чл.52 от ЗЗД размерът на дължимото
обезщетение следва да се определи по справедливост.При определяне размера на
обезщетението съдът взе предвид следните обстоятелства:
-характера и вида на телесната повреда-лека,с разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и 129 от НК
-вида и
характера на получените увреждания
-обстоятелството,че са причинени множество травматични увреждания
-механизмът на причиняване на уврежданията
-наличието на увреждане освен на физическото,и на психичното
здраве-получено от пострадалия посттравматично стресово разстройство
-времето,което е било необходимо за лечение и възстановяване
-възрастта на пострадалия
-формата на вина-пряк умисъл.
При
съвкупната преценка на тези обстоятелства съдът намира,че по справедливост
следва да се определи сумата от 3 200 /три хиляди и двеста/
лева,представляваща обезщетение за причинените с деянието неимуществени
вреди,която сума подсъдимите М.Ю.Т.,Ю.А.Т. и Ю.М.Т. следва да заплатят
солидарно на тъжителя А.К. ведно със законната лихва от датата на
увреждането-23.06.2012г.до окончателното изплащане.Следователно-предявеният от
тъжителя А.К. срещу тримата подсъдими граждански иск е основателен и доказан в тази си част и следва да бъде уважен в тази
си част,а в останалата си част-до предявените 10 000 лева следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан в тази си част.
На осн. чл.189,ал.3 от НПК подсъдимите М.Ю.Т.,Ю.А.Т. и Ю.М.Т. следва да заплатят съразмерно на Казанлъшкия Районен съд направените по делото
разноски за експертизи в размер на 1274 лева,както и на основание Тарифа № 1 на
МП да заплатят съразмерно на КРС държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск в размер на 128 лв.,а на тъжителя А.С.К. следва да заплатят
съразмерно направените от него по делото разноски в размер на 1015 лв.
Водим
от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: