Решение по дело №1075/2018 на Районен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е №551/19.9.2018 г.

 

                                   гр. Ямбол, 19.09.2018 г.

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА СПАСОВА

с участието на секретаря С. М. като разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 1075/ 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

  Производството е образувано по подадената искова молба от „Теленор България“ ЕАД -гр.София, представлявано от адв.Г., срещу И.Х.И. ***. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу  ответника, като срещу издадената заповед последният е възразил в законоустановения срок. Заявителят е поискал издаването на заповед поради това, че между от „Космо България Мобайл“ ЕАД, сега „Теленор България“ ЕАД, и ответника е сключен договор от 28.11.2015 г. за предоставяне на далекосъобщителни услуги за клиентски номер ***, които са предоставени на ответника. Длъжникът не е заплатил стойността на предоставените услуги по издадените фактури периода от 01.03.2016 г. до 30.06.2016 г. в размер на 43.99 лв. Поради това мобилният оператор е прекратил едностранно договора за далекосъобщителни услуги на основание Общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги, и му е начислил неустойка за предсрочно прекратяване съгласно индивидуалния договор между страните. Издал е на абоната крайна фактура № *** г. за неплатените до момента суми и за начислената неустойка от 168.53 лв. Поради това се иска да бъде прието за установено, че ответникът дължи сумата от 43.99 лв. за неплатени далекосъобщителни услуги, както и законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба и да го осъди да заплати неустойка от 168.53 лв.. Претендират се и разноските по делото.

В с.з. ищецът не изпраща представител. В писмена молба от 19.06.2018 г. е уточнил, че неустойката е начислена за периода 25.05.2016 г.-28.11.2017 г. и включва 18 дължими месечни абонаменти от по 9,16 лв. Датата 25.05.2016 г. е тази на прекратяване едностранно на договора, а 28.11.2017 г.-на изтичане на крайния му срок.

В срока за отговор ответникът не е подал такъв. В с.з. не се явява.

Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Договор за мобилни услуги от 28.11.2015 г., сключен между страните, същите са се договорили за предоставяне от ищеца на ответника на посочените в исковата молба услуги при Общи условия за взаимоотношенията с потребителите на мобилни  телефонни услуги на оператора, с които ответникът изрично се е съгласил, заявявайки, че е запознат с тях. Договорът е сключен за срок от 24 месеца. В него е посочено, че месечната такса –„стандартен месечен абонамент” е 10,99 лв. На страница втора се съдържа клауза, че при прекратяване на договора през първоначалния срок по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната програма месечни абонаменти до края на този срок. Към договора е подписано и Приложение –ценова листа за абонаментни планове за частни лица от дата 28.11.2015 г., съдържащо конкретните параметри на договора-цени на разговори и др.

Ищецът е представил Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на мобилни  телефонни услуги (в сила от 10.09.2010 г., изменени през 2010 г., 20102 г., 2013 г., с последни изменения на 30.04.2016 г., които изменения са отразени със съответната им дата към всяка изменена разпоредба). В исковата молба се позовава на чл. 75 вр. чл. 19б, б.”в” от ОУ, уреждащи правото му да прекрати едностранно договора, поради виновно неизпълнение на ответника-в случай че потребителят не е заплатил дължими суми след изтичане на срока за плащане по индивидуалния договор, съответно тези ОУ.

Представени са издадените ответника фактури от 1.04.2016 г. за 19,96 лв. и от 1.05.2016 г. за 26,51 лв. и дължимите по предходната фактура 19,96 лв., общо за 46,47 лв., а с фактура от 01.06.2016 г. е коригирал задължението общо в размер на 43,99 лв.. Ищецът е издал на абоната фактура № *** г. за неплатените до момента суми общо от 43,99 лв. и за начислената неустойка за предсрочно прекратяване на договора от 168,53 лв.

Издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за сумата 212,52 лв., представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по процесния договор, видно от приложеното ч.гр.д. № *** г. на ЯРС. Заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени установителен и осъдителен искове с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 пр.1 и чл. 92 от ЗЗД.

Съгласно чл. 79 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.

В случая вземането на ищеца произтича от сключен между страните договор за предоставяне на мобилни телефонни услуги.

Договорът в частта относно предоставянето на мобилни услуги и заплащането им е валиден и поражда правни последици. Изпълнението на задължението  за предоставяне на услугите ищецът установява с представените фактури, неоспорени от ответника. Задължението не е погасено до приключване на съдебното дирене. Поради това искът за сумата 43.99 лв. е основателен и следва да се уважи.

Искът за неустойка се основава на клауза в индивидуалния договор. Ищецът следваше да представи ОУ във вида им, в който са съществували към момента на сключване на този договор, тъй като в него не е посочено конкретното виновно поведение на длъжника, при което възниква правото на едностранно прекратяване на договора от кредитора. В представените по делото ОУ е уредено правото на оператора да прекрати едностранно договора при неизпълнение- „незаплащане на дължими суми след изтичане на срока за плащане”. Тези ОУ обаче не са във вида, в който са били към момента на сключване на индивидуалния договор на 28.11.2015 г., доколкото в тях е отразено, че са изменени през 2016 г. Т.е. не може да се установи, че това са ОУ, с които ответникът е бил запознат при сключване на договора и не са налице предпоставките на чл. 147а от ЗЗП да обвържат потребителя: да са му били предоставени и той се е съгласил с тях, удостоверявайки съгласието си с неговия подпис (тежестта за доказване на което се носи от търговеца съгласно ал.4). Освен това, съгласно ал.5, клаузата за съгласие с общите условия на договора и деклариране на получаването им от потребителя, включена в индивидуалните договори, не е доказателство за действителното приемане на общите условия и получаване на екземпляр от потребителя. Представените ОУ не съдържат подпис на ответника и не се явяват достатъчно доказателство какви предпоставки е следвало да са налице, за да се прекрати едностранно договорът.  

Същевременно съдът следи служебно за спазването на добрите нрави при претенция за заплащане на неустойка съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС. Според това решение нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции като преценка за това се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.  В практиката си по чл. 290 от ГПК по приложение на тълкувателното решение ВКС приема, че клаузата за неустойка при прекратяване на договор за периодично изпълнение (лизинг, наем) е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1 пр.3 ЗЗД, когато създава условия за неоснователно обогатяване на бившия кредитор и нарушава принципа за справедливост (Решение № 110 от 21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., т. к., І т. о., Решение № 193/09.05.2016 г. по т.д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г. на ВКС, I т.о.). Съдът е приел, че ако е уговорена такава неустойка, в размер на всички неплатени по договора наемни или лизингови вноски до края на срока му, наемодателят/лизингодателят по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на вещта. Настоящият случай е аналогичен- операторът ще получи имуществена облага в размер, какъвто би получил при действащ договор, но без да предоставя телефонните услуги. По съществото си клаузата за неустойка замества дължимото от абоната изпълнение на задължението му да заплаща месечна такса, без обаче да може да ползва услугите срещу нея, предвид прекратяването на договора (занапред). Следователно (както приема ВКС) клаузата за неустойка при прекратяване на договора за периодично изпълнение (какъвто е процесният) е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1 пр.3 ЗЗД, тъй като създава условия за неоснователно обогатяване на бившия кредитор с размера на договорената неустойка (таксите за оставащия период) и нарушава принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.

Поради това искът за неустойка следва да се отхвърли.

Искането на ищеца за присъждане на разноските е основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК-съразмерно на уважената част от исковете. Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските по заповедното производство в исковото производство. Следва заповедният съд да обезсили заповедта в частта за разликата над 43.99 лв. до 212,52 лв.-главница, както и за мораторната лихва, за които иск по чл. 415 ал.1 не е предявен.

      Водим от горното ЯРС

                            

                                                     Р Е Ш И:

 

 ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Х.И. ***, ЕГН **********, дължи на „Теленор България“ ЕАД -гр.София ЕАД, ЕИК** гр.София, район Младост, жк Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, по Договор за мобилни услуги от 28.11.2015 г. сумата от 43.99 лв., представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 04.12.2017 г. до изплащане на сумата, за които е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, а искът да бъде осъден ответникът да заплати неустойка в размер на 168.53 лв. като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА И.Х.И. да заплати на „Теленор България“ ЕАД -гр.София направените по делото разноски в размер на 52,78 лв., както и разноски по заповедното производство в размер на 51,34 лв.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ЯОС.

                                        

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: