Решение по КНАХД №898/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационната жалба, подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“ против Решение №227/07.07.2025г., постановено по АНД №110/2025г. по описа на РС Казанлък, с което е отменен Електронен фиш №********** от 07.10.2021г. с наложена на „ПРОМАКС“ ЕООД имуществена санкция в размер [рег. номер]. на основание чл.179, ал.3б от ЗДвП за нарушение на чл.102, ал.2 от същия закон, извършено на 07.10.2021г. в 16.11ч., когато е установено нарушение /с посочен номер/ с ППС, специален автомобил Мерцедес 4144 К АКТРОС, с рег. №[рег. номер], с технически допустима максимална маса 32 000, брой оси 4, без ремарке, екологична категория ЕВРО 5, в община Мъглиж, за движение по път І-6 км.331+828 с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство №10321, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път І-6 км.331+828. Собственик, на когото е регистрирано ППС/ползвател е „ПРОМАКС“ ЕООД [ЕИК]. За извършеното нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.3б вр. с чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500лв. Дължимата пътна такса е в размер на 38 лв.

За да отмени ЕФ, въззивният съд приел, че от доказателствата се установява извършване на нарушението, за което е наложена имуществена санкция, но към датата на налагането й и по аргумент от чл.189ж, ал.1 от ЗДвП не е допустимо с ЕФ да бъде ангажирана имуществена отговорност, предвидена в чл.179, ал.3б от ЗДвП. Приложим до изменението на чл.189ж, ал.1 ДВ бр.13/24г. е редът по ЗАНН – съставяне на АУАН и издаване на НП.

С касационната жалба се твърди, че материалният закон е приложен неправилно, защото в текста на чл.189ж, ал.7 от ЗДВП в редакцията му към 2021г. е посочено, че по отношение на електронния фиш за нарушение по чл.179, ал.3-3б се прилагат разпоредбите на чл.189, ал.10 от същия закон, което означава, че е допустимо издаване на ЕФ за налагане на имуществена санкция на основание чл.179, ал.3б от закона. От съда се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение, а вместо него да се постанови друго за потвърждаване на ЕФ. Претендира възнаграждение за юрисконсулт за две съдебни инстанции в пълен размер, а в условията на евентуалност се заявява възражение за прекомерност.

Ответникът, „ПРОМАКС“ ЕООД, чрез процесуалния си представител представя писмено становище по същество с искане да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение и да се присъди възнаграждение за един адвокат в размер на 600лв. с ДДС за настоящата съдебна инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора предлага на съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение.

Касационният състав на съда, като взе предвид посочените касационни основания и след служебна проверка за валидност, допустимост и правилно приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното съдебно решение, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Наложената имуществена санкция е по силата на национална норма, която не може да се тълкува съответно на изискването на чл.9а от Директива 1999/62 на Европейския парламент и на Съвета, поради което на основание принципа на примата трябва да бъде оставена без приложение. Предвиденото административно наказание в размер на 2 500лв. спрямо не платена такса за изминато разстояние в размер на 38 лв. е прекомерно. По тази причина и с решението си по дело С-61/23г., СЕС е постановил, че чл.9а от Директива 1999/62 ЕО на Европейският парламент и на Съвета следва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътна инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително, когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност, чрез заплащане на компенсаторна такса с фиксиран размер. Като се има предвид, че е правно недопустимо да се определя по-нисък размер на наказанието/санкцията от минимално предвидения в административно наказателната разпоредба, следва изводът, че националната норма не може да се тълкува по начин, който да е съответен на приложимото право на ЕС, а това е основание да се остави без приложение поради принципа на примата.

По разноските: Възражението за прекомерност е неоснователно. Осъществена е защита пред касационната съдебна инстанция, като размерът на претендираното възнаграждение не е прекомерен.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №227/07.07.2025г., постановено по АНД № 110/25г. по описа на РС Казанлък.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „ПРОМАКС“ ЕООД [ЕИК] сумата от 600лв. /шестстотин/, представляваща възнаграждение за един адвокат по КАНД № 898/25г. по описа на АС Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.