№ 2438
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20211110162066 по описа за 2021 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно
основание чл.45 ЗЗД. В писмения отговор ответникът е релевирал възражение за
съпричиняване с правна квалификация чл.51, ал.2 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба от М. Р. Ц. срещу К. Т.
П. за осъждане на ответника да й заплати сумата от 4000,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки,
страдания и негативни емоции, безпокойство, преживян страх, притеснения,
главоболие, безсъние и повишено кръвно налягане през периода от 27.01.2017 г. до
м.юни 2017 г., както и сумата от 475,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, в резултат на непозволено увреждане от страна на
ответника – нанесен побой и закани, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 27.01.2017 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба ищцата твърди, че на 27.01.2017 г. около 16:30 ч. в
{*********}, на площадката между ет.3 и ет.4, ответникът й се заканил с убийство с
думите „Ще ви убия, ще ви унищожа цялото семейство“, като й нанесъл удари с
юмруци в областта на лицето, причинявайки и болка и телесни увреждания, довели до
временно разстройство на здравето. Поддържа, че за горепосочените деяния на
ответника било повдигнато обвинение по чл.144, ал.3, пр.1, вр.ал.1 НК и образувано
НОХД 20812/2017 г. по описа на СРС, 21-ви състав, по което на 05.10.2021 г. била
постановена присъда, с която ответникът бил признат за виновен. Разказва още, че на
горепосочената дата ответникът нападнал нея и синът й Даниел Ц., след направена
1
забележка от страна на ищцата. С изключителна агресивност й нанесъл удари, избил й
два зъба и отправил закана за убийство. Единствено намесата на сина й, който чул
виковете й за помощ, предотвратила да се стигне до по-тежък инцидент. Ищцата
поддържа още, че след инцидента се почувствала зле и посетила специалист по съдебна
медицина. След извършения преглед било издадена съдебномедицинско
удостоверение, в което били описани констатираните наранявания. Ищцата поддържа,
че освен физическите болки преживяла и силен стрес, довел до безсъние и стягане в
областта на сърдечната област. Предходното обусловило ново посещение при лекар на
30.01.2017 г. Във връзка с избитите й зъби, ищцата провела дентално лечение в
продължение на 4 месеца, за което заплатила сумата от 435,00 лева. Според ищцата,
противоправното поведение на ответника довело до продължително влошаване на
здравословното й състояние /физическо и психическо/, като освен физическите болки,
изпитвала постоянно безпокойство, тревожност, главоболие, имала стягане в
сърдечната област и повишено кръвно налягане. В резултат на отправените й закана за
убийство от страна на ответника, ищцата твърди, че у нея се породил основателен
страх за осъществяването й, тъй като с ответника живеят в един и същи вход.
Предходното довело до промяна и в начина й на живот, тъй като се изолирала от
околните и не смеела да излиза навън. По изложените в исковата молба обстоятелства
и доводи ищцата моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор, в който изразява становище
за неоснователност на предявените искове. Сочи, че присъдата, на която се позовава
ищцата все още не е влязла в сила, поради което следва да докаже всички елементи от
състава на деликта. В случай, че ищцата се позовава на разпоредбата на чл.300 ГПК,
изразява становище, че са налице предпоставки за спиране на производството. Поради
липса на влязла в сила присъда, ответникът оспорва изцяло изложените в исковата
молба факти и обстоятелства – относно нанесен побой и отправяни закани. Не се
спори, че страните са съседи. Твърди се, че отношенията им са влошени трайно до
степен нетърпимост, като са подавани жалби до различни институции и от двете
страни. Сочи се, че съпругът на ищцата е осъден за закана за убийство на ответника,
както и да му заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди, а настоящата
претенция е насочена към постигане на своеобразно „възмездие“. Разказва, че на
процесната дата и място между него и ищцата е възникнало словесно противоречие във
връзка с ползване на общи части – поставени картини от страна на ответника, които
последната премахвала. Поддържа, че ищцата била агресивно настроена, като
започнала да му нанася удари по главата с дръжка на парцал. Докато ответникът
звънял на вратата на друг съсед за съдействие, на площадката излизал синът на ищцата
– служител на МВР, който без да й оказва съдействие започнал да снима с телефона си
твърдяното „нападение“. Ответникът твърди, че взел парцала, използван от ищцата
като оръжие и се прибрал в дома си, без каквито и да било вербални заплахи, а
2
последната го последвала с репликите, че ще бъде осъден преди съпруга й. Оспорва
твърдяните в исковата молба увреждания на зъбите да са в резултат на виновно и
противоправно деяние от страна на ответника, като излагат доводи, че се касае за
коронки и мъртви зъби, които предвид възрастта на ищцата, е достатъчно да паднат и
от минимално съприкосновение с твърд предмет. Сочи се, че в представената фактура
за дентално лечения фигурира лечение на кариес, което няма как да се намира в
причинна връзка с твърдяното деяние. Оспорва твърденията на ищцата за преживяна
стресова реакция с доводи, че на монтираните на етажната площадка камери ясно се
вижда как непосредствено след инцидента ищцата гони ответника до жилището му,
рита обувките пред вратата и отправя неприлични жестове, което поведение не отива
на уплашен и стресиран човек. Оспорва получената от ищцата хипертонична криза да е
във връзка с инцидента, като се излагат доводи, че ищцата вероятно страна от
хронична хипертония, а по делото няма данни хипертоничната криза да е на стресова
основа. Сочи се, че в представения по делото документ няма резултат от прегледа и
заключение на лекаря. Оспорват се твърдения за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в безпокойство, страх, главоболие, стягане в сърдечната област, страх за
живота и изолация. В условията на евентуалност се навеждат доводи за съпричиняване
от страна на ищцата и се излагат доводи за прекомерност на претендираните
имуществени и неимуществени вреди. Оспорва се претенцията за лихва като погасена
по давност за периода по-голям от три години. По изложените в отговора доводи се
иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е представено съдебномедицинско удостоверение № С-9/2017 г.,
издадено от доц.д-р Н. А.С. – д.м. – специалист по съдебна медицина при
Съдебномедицинска катедра, гр.София, в което са отразени констатации при извършен
на 27.01.2017 г., от 17:25 часа преглед на М. Р. Ц. /настоящ ищец/ по повод сведение,
че е бита /удряна с ръце и юмруци/ от познат мъж – неин съсед. Видно от
удостоверението е, че при прегледа е констатирана спонтанна и палпаторна болка по
челото, отляво. Първи и втори горни зъби отляво са с налични корени и липсващи
коронки /които пострадалата показала – металокерамични изкуствени коронки/. По
ръба на долната челюст, отляво е установено червеникаво кръвонасядане, около 4/3
см., с палпаторна и спонтанна болка. Съгласно заключението, уврежданията,
изразяващи се в контузия на челната област на главата, отляво, счупване на изкуствени
коронки на първи и втори горни зъби, отляво, кръвонасядане и контузия на долната
челюст, отляво, се дължат на действието на твърди предмети, и по време и начин могат
да се получат както се сочи в предварителните данни. На освидетелстваната е
причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
3
Видно от приложената по делото квитанция е, че за прегледа и издаденото
съдебномедицинско удостоверение, ищцата е заплатила сумата от 40,00 лева.
По делото е приложено медицинско направление, издадено на ищцата на
30.01.2017 г., като по делото няма данни да е прегледана от специалист по това
направление, нито за предписано лечение.
От приложената по делото медицинска бележка се установява, че на 02.03.2017
г. ищцата е посетила частен дентален кабинет при ВМА относно преглед на съзъбието,
при който е установено, че първи и втори горни зъби отляво са с налични корени без
коронки, като корена от втория ляв зъб е покрит с лигавица.
По делото е приложен амбулаторен лист, от който се установява, че на ищцата е
извършен преглед от стоматолог на 04.04.2017 г. По делото е приложена фактура от
02.05.2017 г. относно заплатени дентални услуги, описани като: вадене на зъб, корен,
изграждане, сваляне на мост, пломби, изграждане на нов мост, всичко на обща
стойност 435,00 лева.
Видно от приложената по делото присъда от 05.10.2021 г., постановена по
НОХД № 20812/2017 г. по описа на СРС, НО, 21-ви състав, влязла в законна сила на
29.06.2022 г. е, че К. Т. П. /настоящ ответник/ е признат за виновен в това, че на
27.01.2017 г., около 16:30 часа, в. {*********}, на площадката между ет.3 и ет.4, се
заканил с убийство на М. Р. Ц. /настояща ищца/, като й нанесъл удари с юмруци в
областта на лицето и й казал: „Ще ви убия!“, „Ще ви унищожа цялото семейство!“, и
това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му у Ц. –
престъпление по чл.144, ал.3, пр.1, вр.ал.1 НК, поради което и на основание чл.303
НПК, вр.чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от девет
месеца, изпълнението на което, на основание чл.66 ал.1 от НК, е отложено с
изпитателен срок от три години.
С решение № 448/29.06.2022 г., постановено по ВНОХД № 20221100601287 по
описа на СГС, присъдата е потвърдена.
По делото е приложено решение № 79398/29.03.2019 г. по описа на СРС, 125-ти
състав, постановено по иск с правно основание чл.45 ЗЗД предявен от настоящия
ответник против съпруга на ищцата. Видно от решение на СГС по гр.д.№ 7737/2019 г.
е, че първоинстанционното решение е частично отменено в частта относно размера на
вредите. От мотивите на двете съдебни решения се установява, че ищцата и ответника
в настоящото производство са във влошени взаимоотношения, между ответника и
семейството на ищцата са налице конфликти ситуации, които се опитват да уредят
съдебно и извънсъдебно.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Р.Р.Ц.,
М.В. П.а и Ц.Й.М..
В показанията си св.Ц. /внук на ищцата/ разказва, че през 2017 г. /не може да
посочи дата и месец/ баба му се обадила по телефона, плачела и не можела „да говори
4
много добре“. Свидетелят я посетил на следващия ден и тя му показала, че двата и
„предни зъба от ляво“ са избити. Споделила, че са избити от удар в лицето от съседа
„Н.“ П.. Свидетелят разказва още, че баба му имала оток от лявата страна на лицето,
била доста уплашена и разтроена. Знае, че в резултата на инцидента, баба му ходила на
зъболекар и на психолог. Изпитвала затруднения при хранене, имала проблеми с
кръвното налягане.
В показанията си св.П.а /съпруга на ответника/ разказва, че не е присъствала на
инцидента между ищцата и съпруга й, но е разбрала от съсед за това и е гледала запис
от монтираната на входната им врата камера. Свидетелката потвърждава за влошените
взаимоотношения между страните, датиращи още от 2013 г. От друга съседка разбрала,
че Ц. й е показала „две малки зъбчета“, но когато я видяла лично няколко дни след
инцидента, според свидетелката ищцата била в добро състояние. Според свидетелката,
от записите на камерата не се вижда съприкосновение между ищцата и съпруга й.
Ищцата го замерила с предмет и скъсала поставена от него картина във входа, а той й
направил забележка.
В показанията си св.М. разказва, че с ищцата са съседи. Видяла я на следващия
ден, след инцидента. Била подута и имала кръвонасядания на лявата страна на лицето.
Ищцата й показала и двата счупени зъба. Оплаквала се от силно главоболие и кръвно
налягане. Свидетелката знае, че ищцата от преди страда от високо кръвно и шипове по
колената.
По делото е изслушано и прието заключението на съдебно-техническа
експертиза, в което вещото лице, след запознаване с флаш памет, представляваща
веществено доказателства по НОХД № 20812/2017 г. по описа на СРС, НО, 21-ви
състав, е посочило, че не са установени манипулации по предоставения запис. Вещото
лице е възпроизвело и описало единствено снимки, на които се вижда движение на
лица, които могат да бъдат разпознати. При изслушването му в открито съдебно
заседание вещото лице заявява, че не е установил кадри със съприкосновение между
лицата на снимковия материал.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно чл.45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които е причинил
другиму. Фактическият състав на непозволеното увреждане изисква установяване на
противоправно деяние, като пряк и непосредствен резултат от което да са настъпили
вреди за пострадалия, като виновността на дееца се предполага до доказване на
противното.
Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
5
виновността на дееца. В конкретния случай горепосочените обстоятелства са
безспорно установени с гореописаната присъда от
05.10.2021 г., постановена по НОХД № 20812/2017 г. по описа на СРС, НО, 21-ви
състав, с която настоящия ответник е признат за виновен в извършено престъпление по
чл.144, ал.3, пр.1, вр.ал.1 НК.
С оглед предходното съдът е длъжен да приеме, че ответникът е извършител на
противоправно деяние – закана с убийство, което деяние е извършено виновно, при
условията на пряк умисъл /видно от мотивите към присъдата/. Предмет на настоящото
производство са въпросите за вредата – настъпила ли е, в какъв обем и има ли
причинна връзка.
В настоящото производство, ищцата претендира имуществените и
неимуществените вреди да са в резултат от заканите и нанесения побой. Следва да се
има предвид, че нанасяне на побой, съответно причинени телесните увреждания, не са
част от състава на престъплението, за което ответникът е признат за виновен. В
конкретния случай същите са изследвани от съда, разглеждащ наказателното
производство /видно от мотивите/, като са намерили и място в диспозитива на
присъдата – „като й нанесъл удари с юмруци в областта на лицето“. Ето защо, макар
мотивите на присъдата да не се ползват с доказателствена стойност, то доколкото
нанасянето на телесна повреда е обективирано и в диспозитива, като част от
инкриминираното деяние, следва да се приеме, че действително се е осъществило.
Доказателства относно причинени на ищцата телесни увреждания в резултат на
признатото за противоправно деяние на ответника са и приложените по делото
съдебномедицинско удостоверение, издадено при освидетелстването й от специалист
по съдебна медицина час след инцидента, медицинска бележка, издадена на 02.03.2017
г. от лекар по дентална медицина, както и показанията на тримата свидетели. Следва
да се отбележи, че съдебномедицинското удостоверение, като официален
свидетелстващ документ, издаден от съдебен лекар и удостоверяващ здравословното
състояние на прегледания, се ползва с материална доказателствена сила. След като
доказателствената сила на същото не е оборена от ответника, последното следва да се
цени с оглед разпоредбата на чл.179, ал.1 ГПК, тъй като по своята правна същност
представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с материална
доказателствена сила относно фактите и обстоятелствата, удостоверени в него.
Наличието на причинно-следствена връзка между деянието на ответника и
претърпените от ищцата неимуществени и имуществени вреди се установява на първо
място от влязлата в сила присъда, а на следващо място от събраните в настоящото
производство гласни и писмени доказателства – медицински документи за извършени
прегледи и гласните доказателства – показанията на св.Ц. и М., които са видели
ищцата още на следващия ден.
В аспекта на горното съдът приема за доказани всички предпоставки за
6
ангажиране отговорността на ответника по чл.45 ЗЗД.
Съгласно чл.52 ЗЗД вредите от неимуществен характер следва да бъдат
обезщетени по справедливост. За определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, съдът следва да съобрази няколко групи от фактори, доколкото
в практиката си ВКС приема, че понятието за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД
не е абстрактно, а е свързано с конкретна преценка на конкретни обективни и
субективни фактори. Размерът на дължимото обезщетение, следва да бъде определен,
като се отчита характера, обема и интензивността на неимуществените вреди,
естеството на травмите и продължителността на лечебно-възстановителния период,
възрастта, физическото и психическо състояние, както и възможностите за
възстановяване и адаптация.
В конкретния случай, по делото няма данни за изпитвани от ищцата интензивни
болки и страдания, нито за тяхната продължителност. В показанията св.Ц. /внук на
ищцата/ сочи единствено, че „дълго време изпитваше болки на мястото, където й
бяха избити зъбите“, а в показанията си св.М. обяснява, че не я е виждала дълго време
след това и не може да каже продължителността във времето. По делото безспорно се
установи, че на мястото на първи и втори горни зъби, ищцата е имала поставени
металокерамични изкуствени коронки, т.е. не се касае за избиване/счупване на
постоянни зъби. С оглед предходното, настоящият съд приема, че неимуществените
вреди, които е претърпяла ищцата в резултат на падналите изкуствени коронки, се
изразяват в невъзможност да се храни нормално през периода до тяхното
възстановяване. Видно от приложените по делото документи за извършени дентални
услуги е, че възстановяването е продължило до 02.05.2017 г., т.е. 3 месеца след
инцидента, като освен процесните два зъба, на ищцата са извършвани и други
манипулации.
За безспорно и житейски логично съдът приема, че в резултат на процесното
събитие, ищцата е претърпяла негативни емоционални преживявания. Доколкото от
събраните по делото гласни доказателства безспорно се установява, че страните са в
конфликтни отношения от дълги години, т.е. не се касае за изолиран случай, а за
периодични конфликти между тях, прерастващи в престъпления /видно от
приложеното по делото решение на СГС е, че съпругът на ищцата е осъден за
аналогично на деянието на настоящия ответник/, съдът приема, че твърдяното от
ищцата безпокойство, страх, тревожност и главоболие в резултат на инцидента, са
силно преувеличени. По делото няма доказателства, от които да се установява по
безспорен и категоричен начин, че в резултат на деянието на ответника,
здравословното състояние на ищцата се е влошило. Видно от показанията на св.Ц. и
св.М. е, че ищцата е имала проблеми с кръвното налягане, като от приложеното по
делото медицинско направление от 30.01.2017 г. се установява, че страда и от
хипертония. По делото няма данни ищцата да е посещавала психолог, в каквато насока
7
са показанията на св.Ц., поради което в тази им част същите не следва да бъдат
кредитирани. Както бе посочено и по-горе, св.Ц. е внук на ищцата, поради което и
съгласно разпоредбата на чл.172 ГПК неговите показания следва да се преценяват от
съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната негова
заинтересованост. Към исковата молба е приложена част от изследване на ищцата за
свидетелска годност, но същото очевидно е изготвено за нуждите на наказателното
производство и не може да бъде взето предвид в настоящото производство, още по-
малко да се приеме, че е в подкрепа на заявеното от свидетеля Ц..
Не на последно място, при определяне размера на обезщетението съдът съобрази
практика на ВКС, че при определяне размера на същото следва да се вземат предвид и
социално-икономическите условия и стандарта на живот в страна, в т.ч. размерите на
минимална и средната работна заплата за периода, данни на НСИ за средната издръжка
на домакинство и др. икономически данни към датата на увреждането.
С оглед гореизложеното съдът намира, че справедливото обезщетение, което би
могло да репарира претърпените от ищцата неимуществени вреди, е в размер 3000,00
лева. В останалата му част до пълния предявен размер от 4 000 лева искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен. Върху сумата от 4000,00 лева се дължи законна
лихва, считано от датата на деликта – 27.01.2017 г. до окончателното изплащане.
По отношение на претендираните от ищцата имуществени вреди, при
съобразяване с обективираното в издадената на 02.05.2017 г. фактура, съдът приема, че
не всички описани в нея дентални услуги са в причинно-следствена връзка с
противоправното деяние на ответника. Това е така, тъй като видно от амбулаторен
лист /л.15 от делото/, в който е снет статус на пациента, зъб 22 е изваден, а за зъб 21 е
отразено – щифт изграждане с фотополимер. Според настоящият съд посочените
дейности отговарят на първите две услуги по фактурата – „вадене на зъб /radix/ и корен
/radix/ изграждане, на обща стойност 75,00 лева. Останалите посочени във фактурата
услуги - сваляне на мост между 3 и 5 зъби, поставяне на пломби на 3 и 5 зъби и
изграждане на нов мост, съдът приема, че не касаят процесното деяние. В причинна
връзка с деянието на ответника следва да се приемат и разходите във връзка с издаване
на СМУ, а именно – сумата от 40,00 лева.
С оглед предходното и при предпоставките на чл.162 ГПК, съдът определя
размера на претърпените от ищцата имуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от противоправното деяние на ответника, на обща стойност
115,00 лева. Върху тази сума също се дължи законна лихва от датата на увреждането.
В останалата част, до пълния предявен размер от 475,00 лева, искът за имуществени
вреди следва да бъде отхвърлен.
По възражението за съпричиняване с правна квалификация чл.51, ал.2
ЗЗД:
Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява по правилото на
8
чл.51, ал.2 ЗЗД, само ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като
от значение е наличието на причинно - следствена връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина на последния. Кога това
поведение – действие или бездействие, е рисково и дали е допринесло за увреждането
подлежи на установяване във всеки конкретен случай, а тежестта за доказване е върху
позоваващата се на съпричиняването страна.
В конкретния случай ответникът не проведе пълно и главно доказване на
наведеното в писмения отговор възражение за съпричиняване, въпреки изричните
указания на съда, че доказателствената тежест е негова. По делото липсват
доказателства, които да насочват на поведение на ищцата, което да е създало по-голяма
вероятност за настъпване на вредите. От приетото по делото заключение на САТЕ,
което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, не се установиха
твърденията на ответника, че най-вероятно съприкосновението на ищцата с входната
врата на ответника, е обусловило падането на зъбните коронки. По делото няма данни
и ищцата да е страдала от пародонтоза. На последно място, както бе посочено и по-
горе, причинените телесни увреждания, макар и да не са елемент от състава на
инкриминираното деяние, са посочени от наказателния съд при постановяване на
присъдата, като е прието, че те имат „пряко отношение за преценка дали отправените
закани за посегателство върху живота на двамата частни обвинители потенциално
биха могли да се осъществят“.
Предвид гореизложените мотиви, настоящият съд приема възражението за
съпричиняване за неоснователно и недоказано.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищцата има право на
разноски съразмерно с уважената част от предявените искове. Видно от изявлението на
процесуалния представител на ищцата е, че претендираните разноски по
производството са за платена държавна такса и адвоктаско възнаграждение. Видно от
приложения по делото договор за правна защита и съдействие е, че заплатеното и
претендирано адвокатско възнаграждение е в размер на 700,00 лева. С оглед
предходното, като се вземе предвид обстоятелството, че по делото са предявени два
обективно съединени иска – за имуществени и неимуществени вреди, съответно
техния размер, то адвокатското възнаграждение дори е под минималния предвиден в
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
размер. Ето защо, възражението на ответника с правно основание чл.78, ал.5 ГПК е
неоснователно. Съразмерно на уважената част от исковете, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата сумата от общо 633,44 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете. Видно от данните по делото е, че ответникът е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 560,00 лева и 380,00 лева – депозит за
9
техническа експертиза. Съразмерно на отхвърлената част от предявените искове,
ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 285,68 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.45, ал.1 ЗЗД К. Т. П., ЕГН ********** да заплати на
М. Р. Ц., ЕГН ********** сумата от 3 000,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане, причинено от
ответника на 27.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на деликта – 27.01.2017 г. до окончателното изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска
за сумата над 3 000,00 лева до пълния претендиран размер от 4 000,00 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.45, ал.1 ЗЗД К. Т. П., ЕГН ********** да заплати на
М. Р. Ц., ЕГН ********** сумата от 115,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат на непозволено увреждане, причинено от
ответника на 27.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на деликта – 27.01.2017 г. до окончателното изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска
за сумата над 115,00 лева до пълния претендиран размер от 475,00 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК К. Т. П., ЕГН ********** да заплати на
М. Р. Ц., ЕГН ********** сумата от 633,44 лева, представляваща направени по
производството разноски съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК М. Р. Ц., ЕГН ********** да заплати на
К. Т. П., ЕГН ********** сумата от 285,68 лева, представляваща направени по
производството разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10