Гълъбовски районен съд, гражданско отделение в публично заседание на осми юни две
хиляди и двадесета година в състав:
при секретаря Белослава Колева като разгледа докладваното от съдия Тенева
гр.дело № 4 по описа за 2020 г. за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че между П.П.Д. и „Т.Б. (с предишно наименование „К.Б.М.“ ЕАД) са
сключени следните договори за предоставяне на услуги:
1) Договор за мобилни услуги № *********
от 28.06.2017г. Съгласно договора на клиента е предоставен мобилен номер **********.
2) Допълнително споразумение към договор
за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 07.02.2018 г. Съгласно
допълнителното споразумение за мобилен номер ********** влиза в сила нов
абонаментен план, със стандартна месечна абонаментна такса 30,99 лв. с вкл. ДДС
или 25,82 лв. без вкл. ДДС, а на клиента е предоставен мобилен телефонен апарат
TELENOR М100 White.
3)
Договор за мобилни услуги № ********* от 19.02.2018 г. Съгласно договора на
клиента е предоставен мобилен номер **********, със стандартна месечна
абонаментна такса 14,99 лв. с вкл. ДДС или 12,49 лв. без вкл. ДДС.
Към периода на издаване на процесиите
фактури спрямо ползваните от П.П.Д. мобилни номера се
прилагат следните условия:
- за мобилен номер ********** –
условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от 28.06.2017г.,
изм. с Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги №
********* от 07.02.2018г.
- за мобилен номер ********** –
условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от 19.02.2018г.
Длъжникът не е изпълнил свои парични
задължения, начислени му в 4 бр. фактури, издадени в периода м. март 2018г. -
м. юли 2018г. Във всяка от фактурите са начислени вземания на мобилния
оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и клиента.
Фактура № **********/25/03/2018г. е
издадена за отчетния период 25/02/2018-24/03/2018г. и включва следните
задължения на клиента за посочения период: За мобилен номер ********** -
месечна абонаментна такса 12,49 лв., такса за спиране на номер 0.75 лв., както
и ползвани услуги 126,81 лв. (Разговори към други национални мобилни мрежи 17,40
лв., Разговори към „Грижа за клиента“ 0,08 лв. и Разговори с Т. 109,33 лв.),
които са в общ размер на 140,05 лв. без ДДС – 168,06 лв. с вкл. ДДС; Общата
сума, начислена във фактурата, е 168,06 лв., като след приспадане на надвнесено
плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на 24,61 лв., претендираната сума по фактурата е 143,45 лв.
Фактура № **********/25/04/2018г. е
издадена за отчетния период 25/03/2018-24/04/2018г. и включва следните
задължения на клиента за посочения период: За мобилен номер ********** -
месечна абонаментна такса 13,24 лв. без ДДС – 15,89 лв. с вкл. ДДС; Общата
сума, начислена във фактурата, е 15,89 лв.
След предсрочното прекратяване на
договора за мобилни услуги, сключен между „Т.Б. и П.П.Д.,
при условията на който е ползван процесен номер **********,
по вина на потребителя поради изпадането й в забава, операторът е издал Фактура
№ **********/25/06/2018г., включваща задължения за заплащане на неустойка за
предсрочното му прекратяване в общ размер на 37,47 лв. Общата сума, начислена
във фактурата, е 37,47 лв.
Размерът и основанието за възникване на
задължението за неустойка за номер ********** са уредени в т. 11 от Договор за
мобилни услуги № ********* от 19.02.2018г. Съгласно посочената клауза в случай
на предсрочно (преди 19.02.2020г.) прекратяване на договора за мобилни услуги
по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от всички
стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до
края на първоначално предвидения срок на действието му, като така определената
неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни
такси за номера без вкл. ДДС, с добавени: 1) част от стойността на ползваните
отстъпки от месечните абонаментни планове, съответстваща на оставащия срок до
края на договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2)
част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства,
съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай
че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в
брой). В съответствие с така уговореното между страните, размерът на неустойката
за номер ********** възлиза на 37,47 лв., и представлява сбор от три стандартни
месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 12,49 лв. без вкл. ДДС
всяка) или 37,47 лв. без вкл. ДДС.
След предсрочното прекратяване на
договорите за мобилни услуги, сключени между „Т.Б. и П.П.Д.,
при условията на които е ползван процесен номер **********,
по вина на потребителя поради изпадането й в забава, операторът е издал Фактура
№ **********/01/07/2018г., включваща задължения за заплащане на неустойка за
предсрочното му прекратяване в общ размер на 120,75 лв. Общата сума, начислена
във фактурата, е 120,75 лв., като след приспадане на надвнесено плащане на
задължение от предходен отчетен период в размер на 16,99 лв., претендираната сума по фактурата е 103,76 лв.
Размерът и основанието за възникване на
задължението за неустойка за номер ********** са уредени в p. IV, т. 4 от
Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № *********
от 07.02.2018г. Съгласно посочената клауза в случай на предсрочно (преди
07.02.2020г.) прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от всички стандартни
за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на
първоначално предвидения срок на действието му, като така определената
неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни
такси за номера без вкл. ДДС. В допълнение абонатът дължи и: 1) част от
стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни планове,
съответстваща на оставащия срок до края на договора (в случай че такива
отстъпки са уговорени от страните); 2) част от стойността на отстъпките за
предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок от
датата на прекратяване до края на договора за мобилни услуги. В съответствие с
така уговореното между страните, размерът на неустойката за номер ********** е
определен на 120,75 лв. Сумата представлява сбор от три стандартни месечни
абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 25,82 лв. без вкл. ДДС всяка) или
77,46 лв. без вкл. ДДС, ведно с добавена част от разликата в размер на 43,29
лв. между стандартната цена на мобилен телефонен апарат TELENOR М100 White без отстъпка съгласно актуалната към 07.02.2018г.
ценова листа на оператора и преференциалната му цена при сключването на
договора, заплатена в брой, съответстваща на оставащия период до края на
първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги. След приспадане на
надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на 16,99
лв., размерът на неустойката възлиза на 103,76 лв.
Изискуемостта на вземанията на „Т.Б. по
всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й. В периода
след издаване на първата от гореизброените фактури длъжникът не е извършвал
плащания, като и към настоящия момент задълженията не са погасени.
Поради липсата на действия на ответника,
насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на „Т.Б. било
депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Г., ГК, въз основа на
което е образувано частно гражданско дело № 533/2019г. и издадена заповед за
изпълнение на парично задължение.
Предвид разпореждането на съда по
заповедното производство за постъпило възражение по чл. 414 от ГПК, в законоустановения срок предявяват и настоящия иск по чл.
422 ГПК.
С оглед гореизложеното,
Искането е да се постанови решение, с
което да приемете за установено наличието на вземането по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по частно гражданско дело № 533/2019г. по описа на Районен съд - Г.,
ГК, против длъжника - ответник П.П.Д. с ЕГН **********,
както следва:
1. 300,57 лв. (триста лева и петдесет и
седем стотинки), представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура №
**********/25.03.2018г., фактура № **********/25.04.2018г., фактура №
**********/25.06Л018г. и фактура № **********/01.07.2018г.
2. ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
Претендирани са разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал
отговор на исковата молба въпреки, че с изпращането на преписа от исковата
молба и доказателствата към нея му е указано както задължителното съдържание на
отговора, така и за последиците от неподаването му в едномесечния срок. Това
указано му право той не е упражнил като не е взел становище по иска, не е
направил възражения по изложените от ищеца обстоятелства, не е оспорил
писмените доказателства и не е представил писмени доказателства.
Редовно призован
ответникът не се явява в откритото заседание и не изпраща представител, не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, макар че е надлежно уведомен за последиците
непредставянето на отговор и за неявяването му по делото, поради което ищецът,
чрез процесуалния си представил направи искане за постановяване на
неприсъствено решение по чл. 238 от ГПК.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Като взе предвид наличието на формалните предпоставки на чл. 238, ал.1 от ГПК, фактическите
обстоятелства по делото и представените доказателства съдът приема, че са
налице предпоставките на чл. 239, ал.1 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение.
От представените с
исковата молба доказателства – Договор за мобилни услуги № ********* от
28.06.2017г. – заверено копие; Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги № ********* от 07.02.2018г. – заверено копие; Договор
за мобилни услуги № ********* от 19.02.2018г. – заверено копие; Фактура№ **********/25.03.2018г. – заверено
копие; Фактура № **********/25.04.2018г. – заверено копие; Допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от
07.02.2018г. – заверено копие; Договор за мобилни услуги № ********* от
19.02.2018г. – заверено копие; Фактура № **********/25.03.2018г. – заверено копие;
Фактура № **********/25.04.2018г. – заверено копие; Фактура № **********/25.06.2018г.
– заверено копие; Фактура№ **********/01.07.2018г. – заверено копие може да се
направи обосновано предположение за вероятна основателност на исковите
претенции.
При така изложените твърдения съдът
намира, че е сезиран с установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК, които
следва да се квалифицират по следния начин:
Правната квалификация на предявените
искове е чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 342 и сл. от ТЗ.
По иска по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже облигационно правоотношение за процесния период по Договор
за телекомуникационни услуги, по което е изпълнил дължимото, както и размерът
на задължението. В тежест на ответника е да докаже плащане.
С представените доказателства ищецът
доказа всички елементи на фактическия състав по така предявените искове.
Водим от горното, съдът намира, че
ответникът следва да бъде осъден да заплати цялата сума по исковата претенция.
Налице са всички материалноправни и
процесуалнoправни предпоставки на разпоредбата на чл. 238, ал.1 и чл. 239 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, като предявеният по делото иск следва да бъдат уважен,
без решението да се мотивира по същество.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът
следва за заплати на ищеца сумата от 385
лева разноски за заповедното производство, представляващи адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лева и 25 лева за платена държавна такса. По
настоящото производство следва да бъде осъден длъжника да заплати още 25 лева
държавна такса и 360 лева адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното съдът,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.П.Д. с
ЕГН **********, с адрес *** дължи на „Т. Б.” ЕАД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. С., район М., ж.к. М.*, Б.п. С., сграда *
чрез адв. З.Ц. следните суми:
300,57
лв.
(триста лева и петдесет и седем стотинки), представляваща общ сбор на дължимите
суми, съгласно фактура № **********/25.03.2018г., фактура № **********/25.04.2018г.,
фактура № **********/25.06Л018г. и фактура № **********/01.07.2018г. ведно със
законната лихва върху главницата., считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 18.10.2019г до окончателното изплащане на
вземането, за която
сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско
дело № 533/2019 г. по описа на Районен съд Г..
ОСЪЖДА П.П.Д. с ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на „Т. Б.” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. С., район М., ж.к. М.*, Б.п. С., сграда * чрез адв.
З.Ц. разноски, както следва: 385 лева разноски
за заповедното производство, представляващи адвокатско възнаграждение в размер
на 360 лева и 25 лева за платена държавна такса и 385 лева по настоящото производство, от които 25 лева държавна
такса и 360 лева адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.