Определение по дело №168/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „Агропрогрес БГ“ ЕООД, гр. Русе, срещу мълчалив отказ на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ да се произнесе по искане с вх. № 02—180-2600/806#4 от 02.01.2024 г. във връзка с подадено заявление № 18/677934/0141021 от 20.03.2018 г.

В жалбата, в съдебно заседание чрез адв. В. и в писмени бележки се сочи, че дружеството в предвидения законов срок през 2018 г. от 13-20.03.2018 г. е подало заявление за „помощ за реализирането на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците – прием 2018-2022“, генерирано от системата на ДФ „Земеделие" с УИН 18/677934/0141021/20.03.2018г., към което е приложило всички изискуеми документи, съгласно т. 11 от Указанията. В предвидения законов срок до 28.02.2019 г., съгласно т.11.2, дружеството представило всички изискуеми документи, с които е доказало изпълнението на всички поети ангажименти. Счита, че съгласно т. 9 „Срокове" от приложимите Указания, не е регламентиран срок, в който административният орган е длъжен да се произнесе с изричен акт или срок до който трябва да бъде изплатена помощта. Фиксиран е само срокът за прием и началният срок за изплащане на помощта. До настоящия момент, решение или какъвто и да е индивидуален административен акт по подаденото от дружеството заявление, липсвали. Съгласно т. 10, подт. 5 от Указанията администрацията на ДФЗ се е задължила с приетите от нея правила в Указанията за 2018 г., че задължително следва да се произнесе по подадените заявления, като взема решение за одобрение или прави отказ. Счита, че мълчалив отказ е недопустим, а изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие" - Разплащателна агенция е длъжен да издаде изричен акт. Иска се отмяна на мълчаливия отказ и изпращане на преписката на компетентния орган за изрично произнасяне в указан срок. Претендират се разноски

Ответникът – изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез юрк. Ж. оспорва жалбата като недопустима поради липса на правен интерес, липса на предмет и поради просрочие. Сочи, че по постъпилото искане от 2024 г. е отправен писмен отговор. Сочи, че продължителността на мярката е до 31.12.2022 г. По подаденото заявление на 20.03.2018 г. административният орган не се е произнесъл с нарочно решение. Твърди, че по подадени многобройни заявления на дружеството не е постановяван изричен акт, поради което в настоящия случай се цели заобикаляне на формирания мълчалив отказ. Счита подадената в настоящото производство жалба за просрочена с оглед разпоредбата на чл. 54, ал. 7 от АПК. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна съдът установява, че дружеството е подало заявление за помощ за реализирането на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците с дата на подаване на заявлението 20.03.2018 г. и номер на заявлението 18/677934/14021 (л. 20-21). По това заявление страните не спорят, че договор не е сключван (вж. и писмо от 02.08.2021 г. (л. 19 – гръб).

На 25 и 26 февруари 2019 г. дружеството е депозирало придружителни писма с документи, във връзка с отчитане изпълнението на изискванията по ангажимента от 2018 г. – копия от ВМС за закупени и реализирани птици, копия от банкови извлечения за заплащане на закупени птици, дневници за смъртността, протоколи от изпитване на фураж, регистрационна карта за земеделски стопанин, справка за отчетени подпомогнати животни и др. (л. 14-15 от делото)

На 06.06.2022 г. дружеството е входирало покана до изпълнителния директор на ДФЗ за изплащане на поетия ангажимент през 2018 г., както и да бъде изменен сключеният договор от 14.04.2022 г. в който за начална дата на ангажимента да се посочи именно 20.03.2018 г., вместо 29.03.2019 г., отправен е официален отговор от 15.06.2022 г., че страните вече са постигнали съгласие за началната дата на ангажимента.

На 02.01.2024 г. дружеството е депозирало заявление с вх. № 02-180-2600/806#4 с който е сезирало изпълнителния директор на ДФЗ да изпълни задължение, като се произнесе с решение по подадено заявление № 18/677934/0141021 от 20.03.2018 г. във връзка с държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците, прием 2018-2022 г. за изпълнен ангажимент през 2018 г.

Изрично е посочено, че от страна на бенефициера са изпълнени всички изисквания, като са отчетени 12500 бр. птици с придружителни писма от 25.02.2019 г. и 26.02.2019 г. (л. 14 и 15 по делото).

По това искане ответната страна е изпратила повторно отговор с изх. № 02-180-2600/806#5 от 10.01.2024 г., в който уведомява заявителя, че с подписването на договора от 14.04.2022 г., страните са постигнали съгласие за начална и крайна дата за неговото изпълнение.

В приложения договор за начална дата на първото кандидатстване по мярката е посочена датата 29.03.2019 г. като договорът е подписан от двете страни.

При тези факти съдът намира жалбата за недопустима поради просрочие.

Разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от АПК гласи, че непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът, чието издаване се иска.

Видно от т. 10 на приложените Указания за прилагане на схема за държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците, утвърдена с решение на УС на ДФЗ с протокол № 135/22.11.2018 г., относима към процесния период, земеделският стопанин подава заявление за подпомагане, в което отбелязва мерките, за които ще кандидатства и съпътстващи документи в отдел „ПСМП“ към ОД "Земеделие" по постоянен адрес на физическото лице или едноличния търговец (при кандидатстване на ФЛ или ЕТ) и по седалището на юридическото лице (при кандидатстване на ЮЛ). Отдел „ПСМП" извършва документална проверка за верността на информацията, предоставена от кандидата за подпомагане, както и за спазването на изискванията за допустимост на заявлението и изчислява размера на подпомагането. ДФ „Земеделие" обобщава информацията от подадените заявления и следи общия размер на помощта да не превиши определения с решение на Управителния съвет на ДФ „Земеделие" максимален годишен бюджет. Когато сумата на заявените средства надхвърля размера на определения годишен бюджет, се определя коефициент на редукция, с който се преизчислява размерът на помощта на всеки заявител. ДФ „Земеделие" взема решение за одобрение на заявлението или прави отказ. ДФ „Земеделие" сключва договор с бенефициента за предоставяне на помощта.

От изложеното се налага извод, че при подадено заявление административният орган е длъжен да издаде изричен акт, а впоследствие да сключи договор, ако одобри заявлението, или да постанови изричен отказ, в случай че не са налице материалноправните предпоставки за одобряване.

Ето защо съдът счита, че за оспорващия е налице правен интерес от търсената съдебна защита. Независимо че продължителността на прилагане на одобрената мярка е до 31.12.2022 г. в условията за предоставяне на помощ не е посочен краен срок, в който органът следва да се произнесе, респ. да одобри и изплати субсидията.

След като по подаденото заявление органът е длъжен да издаде изричен акт, то след сезирането му с нарочно искане и при неиздаване на изричен акт е налице мълчалив отказ, т.е. налице е предмет. В този смисъл изпратеното писмо от заместник изпълнителния директор, уведомяващо че с подписването на договор страните са постигнали съгласие за периода на подпомагане, няма характер на изричен отказ, а има само уведомителен характер – в него липсва изрично изразена воля за отказ, липсват и съществени реквизити по чл. 59 от АПК, които да му придават качествата на волеизявление, на следващо място – то не произхожда от сезирания орган, няма данни и за компетентността на подписалия отговора заместник-изпълнителен директор на ДФЗ, налични са данни, че писмото не е връчено на дружеството.

Фактът, че дружеството е подавало множество заявления със същия предмет не означава, че в настоящия случай не е формиран нов мълчалив отказ, тъй като органът е длъжен да се произнесе по всяко едно искане.

По смисъла на чл. 159, т. 6 от АПК съдът следва да прекрати делото, ако по оспорването има влязло в сила съдебно решение. За да има идентитет в предмета на спора по обжалване на мълчалив отказ то съдът следва да се е произнесъл по формирания мълчалив отказ, възникнал във връзка с нарочно индивидуализирано искане за произнасяне. Няма данни за постановяван съдебен акт, вследствие на формиран мълчалив отказ за произнасяне по искане с вх. № 02—180-2600/806#4 от 02.01.2024 г.

Ако административният орган счита, че по искането за изплащане на помощ за 2018 г. е издал влязъл в сила административен акт, е следвало да остави всяко последващо идентично искане без разглеждане на осн. чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК.

Съобр. чл. 149, ал. 2 от АПК мълчаливият отказ може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе.

Страните не спорят, че заявителят е представил всички изискващи се, според него, документи, и са изпълнени всички изисквания, въз основа на които да бъде отпусната финансовата помощ, като това е изрично заявено и в заявлението, по което е формиран мълчаливия отказ.

В тези случаи, основателно ответникът сочи, че е приложимо правилото на чл. 57, ал. 4 от АПК (вж. и решение № 1317/02.02.2021 г. по адм. д. № 12448/2020 г. на ВАС), указващо че незабавно, но не по-късно от 7 дни, се решават преписките, които могат да бъдат разгледани на основата на доказателства, представени заедно с искането или предложението за започване на производството, или от друг административен орган, при който те са налични, или на основата на общоизвестни факти, служебно известни факти или законови презумпции. Т.е. най-късната дата, на която е следвало да се произнесе компетентният орган по подаденото заявление, е датата 09.01.2024 г., вторник, присъствен ден, броимо по правилото на чл. 60, ал. 5 от ГПК. От 10.01.2024 г. започва да тече срокът по чл. 149, ал. 2 от АПК за оспорване на мълчаливия отказ пред съд и той изтича на 12.02.2024 г. – понеделник – първи присъствен ден. Видно от пощенското съобщение жалбата е изпратена по куриер до съда на 15.02.2024 г., т.е. след изтичане на законоустановения срок, който преклудира правото на жалба.

Макар нищожност да може да се обяви и след този срок мълчаливият отказ, като предполагаемо волеизявление по чл. 58, ал. 1 от АПК, не може да бъде нищожен (определение № 10019/5.10.2021 г. по адм. Д. № 9330/2021 г. на ВАС, определение № 13019/22.12.2023 г. по адм. д. № 11934/2023 г. на ВАС). Липсва и изрично такова искане от страна на жалбоподателя.

Жалбата като просрочена следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

В полза на ответника, на осн. чл. 143, ал. 3 от АПК, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

По изложените съображения и на осн. чл. 159, т. 5 от АПК и чл. 253 от ГПК Административен съд – Русе, II-ри състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 23.05.2024 г. с което е даден ход по същество на делото

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на „Агропрогрес БГ“ ЕООД, гр. Русе, срещу мълчалив отказ на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ да се произнесе по искане с вх. № 02—180-2600/806#4 от 02.01.2024 г. във връзка с подадено заявление № 18/677934/0141021 от 20.03.2018 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото

ОСЪЖДА „Агропрогрес БГ“ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Русе, [улица], [адрес] да заплати в полза на Държавен фонд „Земеделие“ сумата 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването пред Върховния административен съд