№ 25221
гр. София, 18.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20221110167291 по описа за 2022 година
Делото е преразпределено на настоящия съдия-докладчик със Заповед № АС-274 от
10.07.2023г.
Производството е образувано по искова молба на Е. Г. М. срещу „Ф. Б.“ ЕООД, която
отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Ищецът е представил писмени документи, които са относими и необходими и следва
да бъдат приети като доказателства по делото.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 19.10.2023г. от 14:30 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца- препис
от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени документи като доказателства по делото.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявени са от Е. Г. М. срещу „Ф. Б.“ ЕООД установителени искове с правно
основание чл. 26 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
сключеният между тях Договор за предоставяне на гаранция № 959328 е нищожен поради
противоречие със закона и добрите нрави.
Ищецът Е. М. твърди, че е страна по договор за паричен заем А 1 бърз кредит №
959328/14.10.2021г., сключен с „А. Ф.“ ООД, по силата на който бил получил сума от 400
лева при срок на кредита 6 вноски. Във връзка с договора за заем бил сключен договор за
предоставяне на гаранция № 959328 с ответника. По договора дължал възнаграждение в
размер на 130,86 лева, платимо на 6 вноски, всяка от която в размер на 21, 81 лева. Счита, че
договорът за предоставяне на гаранция е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл.
143, ал. 1 ЗЗП и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 26, ал. 1, пр. 2
ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК. На първо място, твърди, че договорът е нищожен поради
противоречие с добрите нрави. Поради накърняване на добрите нрави се достигало до
значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до
1
злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора.
Поддържа, че е налице нееквивалентност, тъй като сумата, която се претендира чрез него е в
размер на 130,86 лева, която сума представлява допълнителна сума, която била в размер над
½ от сумата на отпуснатия кредит от 400 лева. Отделно сумата била заплатена без да се
получава нищо насреща, напротив, ищецът бил принуден да сключи договор за предоставяне
на поръчителство и то с предварително избрано от заемателя дружество, за да му бъде
отпуснат заема. Т.е. чрез договора за поръчителство се достигало единствено и само до
увеличаване на дължимата сума с над 50 %, без каквато и да е насрещна престация.
Поддържа, че договорът е нищожен и поради това, че се стигало до нарушаване на
нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал. 1,
пр. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че уговореното възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство представлява разход по кредита, който е бил известен и е
следвало да бъде включен в ГПР. Поддържа, че от съдържанието на чл. 2 от договор за
предоставяне на поръчителство се установява, че сумата, дължима за поръчителство, се
заплаща директно на „А. Ф.“ ООД. Намира, че с договора за поръчителство се цели едно
допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на
кредитодателя, което било уговорено по друго правоотношение единствено с цел да се
избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което от своя страна водело до
недействителност на договора за поръчителство. Твърди, че договорът бил недействителен и
на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 ЗЗП. Искането към съда е да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва
предявения иск. Изложени са твърдения, че изпълнението на договорното задължение на
заемателя за обезпечаване на вземанията по договора за заем е породило сключването на
договора за предоставяне на гаранция, а дружеството било сключило договора поради
възможността да получи възнаграждение за предоставената услуга. Поддържа, че
преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора. Сочи, че ищецът следва да докаже в какво
точно се изразява противоречието в процесния случай и да наведе твърдения и
доказателства за нарушаването на определен морален принцип. Твърди, че престациите по
договора не били явно нееквивалентни, тъй като дружеството, издавайки гаранция, не
получавало нещо в повече, от това което предоставя, а напротив. С предоставянето на
гаранция била извършена възмездна услуга. Поддържа, че заемодателят действайки
добросъвестно и отчитайки индивидуалните предпочитания и възможности на всеки
заемател му е предоставил възможност да избере един от три възможни начина за
обезпечаване на договора, а ако прецени да не изпълни задълженията си, отговорността на
заемателя би била реализирана по общия ред. Сочи, че дружеството, изпълнявайки
гаранционни сделки по занятие, няма интерес да сключва безвъзмездни сделки. Поддържа,
че разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК е неотносима към процесния договор поради факта, че е
приложима единствено и само за договори за потребителски кредит, какъвто процесният
договор категорично не бил. Счита, че договорът за предоставяне на гаранция не се
регулирал от ЗПК, а от ТЗ и всякакви твърдения за нищожност на основание ЗПК били
ирелевантни. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 2 ЗЗД е да докаже сключването на договор за поръчителство, както
и че клаузи от него противоречат на закона, респ. че са нарушени добрите нрави.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че при сключване на договора са
спазени изискванията на ЗПК, както и че договорът не нарушава добрите нрави.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: че между тях е сключен Договор за предоставяне на гаранция № 959328.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
2
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3