№ 555
гр. Пловдив, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20215330207977 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш Серия К, № 4596576 , издаден от ОД на
МВР- Пловдив, с който на Д. В. В. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.
2, т. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 100,00 /сто/ лева за нарушение на
чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 ЗДвП.
С жалбата и с допълнителна писмени бележки , жалбоподателят
действащ чрез процесуалния си представител – адв. У. поддържа конкретни
доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакувания ЕФ, като моли
за неговата отмяна. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище по допустимостта и
неоснователността на жалбата, като моли обжалвания ЕФ да бъде потвърден
като правилно и законосъобразно постановен. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
1
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 11.03.2021 г., в 14:31 часа,
на път II-64, км. 49 + 800, посока север, при въведено ограничение на
скоростта с пътен знак В26 от 60 км/час и при отчетен толеранс в полза на
водача от минус 3 км/ч, МПС с рег. № РА 2482 КМ се движело с
установена наказуема скорост от 81 км/ч. и наказуемо превишение 21
км/час.
Собственик, на когото е регистриран автомобилът е Д. В. В.
.Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство ATCC ARH
CAM S1 № 11743са.
Посочената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от:
- приложеното статично изображение № 0496900, което съгласно чл. 16,
ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство
за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. В тази
връзка само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че в случая
нарушението е заснето с техническо средство ARH CAM S1. Видно от
приложението към удостоверението за одобрен тип тази камера работи с
лазерен скоростомер, с вградено и автоматично разпознаване на номера на
МПС. От изложеното се прави извод, че за разлика от техническите средства
тип TFR-1M, при които все пак е налице човешки фактор при разпознаване на
номера на МПС, при процесното АТСС процесът е изцяло автоматизиран и са
изключени всякакви съмнения относно достоверността на разпознаването.
Освен това е налице и пълно съвпадение между посочения в ЕФ автомобил и
този който се забелязва на статичното изображение. Налице е пълна
идентичност и между автомобила, посочен в ЕФ и автоматично разпознатия
номер, означен на гърба на изисканото и представено по делото статично
изображение.
- от приложената по делото справка за регистрация на МПС, от която е
видно, че именно жалбоподателят е регистриран собственик на процесното
МПС.
Във връзка с пасивната легитимация на жалбоподателя следва изрично
да се посочи, че в чл. 189, ал. 4 и 5 ЗДвП е въведена презумптивна
отговорност за собственика на МПС, който в общия случай следва да понесе
2
отговорност за извършеното с притежаваното от него МПС нарушение на
режима на скоростта. В този смисъл липсва изискване от заснетото с АТСС
статично изображение или от видеоклипа да се установява действителния
водач.
Собственикът може да снеме отговорността от себе си по два
алтернативни механизма. Първият е по реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, като за
всяко отделно управление на МПС, с декларация посочи кое е действителното
лице, което го е извършило, с прилагане на неговото СУМПС. В този случай
издадения на собственика електронен фиш се анулира, като се издава нов на
посоченото лице.
Вторият начин е чрез вписване в свидетелството за регистрация на МПС
по реда на чл. 4, ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на Министъра на
вътрешните работи на регистриран ползвател, в който случай на основание
чл. 188 ЗДвП отговорност за извършеното нарушение носи регистрирания
ползвател и ЕФ се издава направо на негово име, като в този случай именно
той се ползва от правомощието по чл. 189, ал.5 ЗДвП да посочи с декларация
действителното лице, което е управлявало МПС, ако е било различно от него.
В конкретния случай жалбоподателят не се е възползвал от нито един
от двата алтернативно предвидени способа, поради което именно той е
санкциониран в качеството си на регистриран собственик и не може да
оспорва авторството на деянието в процеса по обжалване на ЕФ.
Правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-532/
12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е
приспаднат именно толеранс от - 3 %, въпреки, че в ЕФ е допусната
техническа грешка и е отразено -3 км/час, вместо -3%. В този смисъл следва
да се съобрази, че съгласно представения по делото протокол за последваща
проверка, допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни
условия при скорост над 100 км/час е +/- 3 % .
Съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на
ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
3
контролен орган;
б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Тоест налице са два отделни вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни.
Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2.1) мобилни-
прикрепени към превозно средство и 2.2) мобилни-временно разположени на
участък от пътя.
В случая от приложеното удостоверение за одобрен тип е видно, че ЕФ
е издаден при използване на втория вид мобилно АТСС /преносими,
временно разположени на участък от пътя, по-известни като триножници/,
което е стриктно в изпълнение на законовите норми.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/
12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението /след
изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16.01.2018 г./ изисквания за законосъобразност на
използването на мобилно техническо средство за видеоконтрол:
- нарушението е установено с автоматизирано техническо
средство ARH CAM S1, представляващо преносима система за
видеоконтрол /триножник/, което се установява от изричното отбелязване в
този смисъл в удостоверението за одобрен тип;
- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от
приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;
- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт
по метрология под номер 5126, видно от приложеното по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;
- техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка с Протокол от проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020г.;
- приложена е снимка на техническото средство, от която е видно
временното му разполагане на участък от пътя.
- надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., който съдържа всички необходими реквизити.
- в протокола по чл. 10 от Наредбата изрично е направена отметка, че
техническото средство е разположено, настроено и използвано съгласно
4
нормативните и техническите изисквания, с отбелязване на имената и подпис
на служителя удостоверил това обстоятелство, което е доказателство за
спазване на изискванията на чл. 6 от Наредбата. Същият извод се прави и при
съобразяване на приложената по делото инструкция за експлоатация на
АТСС.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че към датата
на извършване на нарушението, след предприетите нарочни законодателни
изменения (ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018 г., вече е отпаднало изискването
мястото на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за масова
информация, поради което същите не представляват изискване за
законосъобразно използване на АТСС.
При спазване на изискванията за законосъобразно използване на АТСС,
правилно е приложен и материалния закон. Деецът е нарушил въведено с
пътен знак В26 ограничение на скоростта за движение извън населено място,
с което е реализирал състава на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.
Приложена е и коректната санкционна норма - чл. 182, ал.2, т.3 ЗДвП,
като е преценео съответното превишение.
Всички относими признаци към посоченото изпълнително деяние са
надлежно описани в ЕФ - разрешена скорост, въведена с пътен знак В26,
наказуема скорост (получена като от установената скорост на снимковия
материал е приспаднат законоустановения толеранс), наказуемо превишение,
рег. № на МПС, с което е допуснато нарушението, регистриран собственик
на МПС.
В тази връзка следва да се съобрази и че съгласно чл. 189, ал.4 ЗДвП,
ЕФ се издава съгласно образец утвърден от министъра на вътрешните работи,
който в случая се явява спазен.
По отношение на възражението, че мястото на заснемане на
нарушението не попада в обхвата на действие на законосъобразно поставен
пътен знак В26, съдът намира следното:
По служебна инициатива на съда по делото бяха събрани доказателства,
че процесният пътен участък- път II-64, км 49+800, посока север попада в
обхвата на действие на законосъобразно поставен знак В26, въвеждащ
ограничение на скоростта от 60 км/час.
Посоченото обстоятелство се установява не само от изричното
5
отбелязване в този смисъл в Протокола по чл. 10 от Наредбата, но и от
полученото писмо от стопанина на пътя – ОПУ Пловдив.
В същото изрично се сочи, че цитираният в ЕФ участък от път II-64 км
49+800 попада в отсечка с две платна на движение. Нарастването на
километража на пътя е в посока Карлово-Пловдив. Процесният пътен участък
се регулира от пътен знак В26, въвеждащ ограничение 60 км/час, който е
поставен във връзка с пътна връзка към крайпътен обект „Фабрика за
парфюми и козметика „Рефан“. За обекта е проведена процедура по
Наредбата за специално ползване на пътищата. Вертикалната и хоризонтална
сигнализация в района на пътната връзка са извършени по одобрен проект
съгласуван с ОД на МВР - Пловдив и ОПУ-Пловдив. Пътният знак В26
фигурира в екзекутивния проект за организация на движението при км.
49+860. Действието на пътния знак се изчерпва след забавителния шлюз и
изхода на Рефан на км. 49+736. Процесният пътен участък км. 49+800 се
намира преди кръстовище, което означава че въведеното с поставения на км.
49+860 пътен знак ограничение важи и за него. Пътният знак е бил наличен
към датата на извършване на нарушението.
Посочената от ОПУ-Пловдив информация в писмото се кредитира от
съда и се цени като доказателство за законосъобразното поставяне и
физическо наличие на знака В26 към момента на извършване на нарушението.
По възраженията на пълномщника на жалбоподателя:
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че знакът В26 бил
поставен незаконосъобразно, доколкото фабриката на Рефан не
представлявала крайпътен търговски обект, респективно за нея не следвало да
се провежда процедура по Наредбата за специалното ползване на пътищата.
Според настоящия състав въпросите:
-дали фабриката на Рефан действително може да се субсумира под
понятието „крайпътен търговски обект“ по смисъла на чл. 8 от Наредбата за
специалното ползване на пътищата;
- дали във връзка с фабриката е следвало да се провежда процедура по
Наредбата за специално ползване на пътищата (каквато видно от писмото от
ОПУ реално е проведена) и дали Рефан дължат да заплащат свързаните с това
6
такси;
- дали знака фактически е поставен от служители на Рефан или на ОПУ-
Пловдив и дали за това е получено разрешението на компетентния орган
биха били относими, ако бе повдигнато административно обвинение за
нарушаване предписанията на пътен знак, поставен на територията на
фабриката или на пътната връзка между фабриката и републиканския път.
При положение обаче, че по делото не съществува спор, че нарушителят
е наказан за нарушаване на предписанията на пътен знак, поставен на главния
републикански път, който е втори клас, то тези въпроси се явяват изцяло
ирелевантни към процесния казус.
Единствено меродавни в случая са разпоредбите на Наредба № 1 от 17
януари 2001 г. за организиране на движението по пътищата, според чл. 4 от
която стопанинът на пътя отговаря за организацията на движението,
включително и поставянето на пътна сигнализация по даден пътен участък.
Същевременно в чл. 17 от същата Наредба е предвидено, че Проектът
за организация на движението се одобрява, както следва:
1. за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния
директор на Изпълнителната агенция "Пътища";
2. за републикански пътища II и III клас - от директора на съответното
областно пътно управление;
3. за местни пътища - от кмета на съответната община.
От друга страна в чл. 12, ал.1, т.3, б. „з“ от Наредбата е посочено, че
подлежащият на одобрение проект за организация на движението включва и
организацията на скоростните режими, което съгласно чл. 2, ал. 3 от
Наредбата следва да стане и посредством поставяне на съответната пътна
маркировка и пътни знаци.
От гореизложеното е видно, че за да бъде законосъобразно поставен
пътен знак на републикански път Втори клас (какъвто е процесния) е
необходимо и достатъчно да е проведена съгласувателна процедура със
съответното Областно пътно управление (в случая ОПУ-Пловдив), като
видно от полученото писмо от същата институция, тези нормативни
изисквания са изцяло спазени.
В случая е видно от писмото на ОПУ,че се касае за знак поставен при
7
спазване на общия ред за регулиране на скоростния режим по пътищата, чрез
одобряване на проект за организация на движението и включване на знака в
екзекутивния проект за организация на движението и то след провеждане на
изискваните от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. съгласувателни процедури,
както с ОДМВР, така и с компетентното териториално поделение на АПИ, а
именно ОПУ-Пловдив.
По изложените съображения ЕФ следва да се потвърди.
По разноските
При този изход на спора на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП,
вр. чл. 27е НЗПП право на разноски има въззиваемата страна. Съдът като
съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, както
и начинът на участие на въззиваемата страна чрез писмено становище,
намира, че справедливият размер, който следва да се присъди възлиза на
80,00 лв.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, ХVІІ н. с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К№ № 4596576 , издаден от
ОД на МВР- Пловдив, с който на Д. В. В. ЕГН ********** на основание чл.
189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 100,00 /сто/
лева за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Д. В. В. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОД на
МВР- Пловдив сумата от 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща съдебни
разноски за юрисконсултско възнаграждение пред Районен съд- Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8
9