№ 11869
гр. София, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110153218 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Предявени са установителни искове по чл. 9 от ЗПК и чл. 86, ал 1. от ЗЗД
от ищец „С.К.“ ООД срещу ответник М. И. Д. за признаване за установено, че М.
И. Д. дължи на "С.К." ООД с сумата 1100,00 лв. - главница, представляваща
неизплатена заемна сума по Договор за паричен заем №649262/16.03.2022 г.,
ведно със законна лихва от 26.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
261,80 лв. - възнаградителна лихва за периода 16.03.2022- 16.01.2023г., сумата
145,05 лв. - мораторна лихва за периода 01.06.2022- 01.05.2023 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. дело №28663/2023 г. по описа на СРС.
В искова молба са изложени фактически твърдения, че ищцовото
дружество, като кредитодател, и ответника, като кредитополучател, са сключили
договора за кредит, съгласно който са предоставени заемни средства, по който в
уговорения срок не са върнати, ведно с договорна /възнаградителна/ лихва.
Поради неплащане в срок е начислена лихва за забава /мораторна лихва/.
Ответникът, получил препис от искова молба с приложения на 15.01.2024 г., не е
подал отговор на исковата молба.
Ответникът, получил препис от искова молба с приложения на 15.01.2024
г., не е подал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът прави искане по чл. 238, ал. 1 от ГПК, което
е оставено без уважение, на осн. чл. 239, ал. 3 от ГПК.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител, на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК, поради което и за целите
1
на тази проверка е указано на ищеца, че трябва да докаже, че са спазени
изисквания на Закон за потребителския кредит за релевантните за спора факти,
правопораждащи спорното материално право и материалната му легитимация, и
евентуално че клаузите, от които произтичат заявените парични вземания не
противоречат на разпоредбите на чл. 10а, чл. 16, чл. 19, чл. 21, чл. 22 и чл. 33 от
ЗПК, чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, и са индивидуално уговорени- арг. от чл. 146, ал. 4 от
ЗЗП.
От Договор за потребителски кредит №649262/16.03.2022 г., сключен
между „С.К.“ ООД, в качеството на кредитор, и М. И. Д.-В.-кредитополучател,
се установява, че е породено помежду им облигационно правоотношение,
възникнало от договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК, вр.
чл. 240, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно този договор, ищцовото дружество предава на
ответника заемни средства от 1100 лв., дължими с десет вноски, от които 3 по
36,71 лв. и 7 по 178,81 лв, с дата на първо плащане 18.04.2022 г. и последна
падежна дата – 16.01.2023 г.,с фискиран лихвен процент от 40,05 % и годишен
процент на разходите от 47,8 %. Общата сума за плащане е 1361,80 лв., като
видно от погасителния план в тази сума се включва главница и редовна лихва.
Предвиден е вариант на месечна вноска при начисляване на неустойка по чл. 6
от договора, която предварително е обособена и отнесена в погасителния план на
обща стойност 1228,20 лв. Съдът констатира, че в чл. 6 не е предвидена
неустоечна клауза, а в чл. 11, ал. 1 от договора. В тази връзка се установява от
чл. 3, т. 9, че договорът е сключен с "обезпечение: поръчител или банкова
гаранция – по избор на кредитополучателя". Съгласно чл. 5, ал. 2 от договора
обезпечението се предоставя в срок до три дни от сключването на договора, а
при неизпълнение се начислява неустойката по чл. 11. Изисква се безусловна
банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от
сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на
последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение
в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща
договорената главница и лихва; или поръчителство на едно или две физически
лица, които отговарят кумулативно на следните условия: един поръчител -
осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на
минималната работна заплата за страната; при двама поръчители, размерът на
осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от
4 пъти минималната работна заплата за страната, и да не е/са поръчител/и по
други договори за кредит, сюночен/и с кредитора, да не е/са кредитополучател/и
по договори за кредит, сключени със кредитора, по които е налице
неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с
класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени
задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят
служебна бележка от работодателя си или друг съответен Документ,
удостоверяващ размера на получавания от тях доход (чл.5, т.1 и т. 2).
Съгласно чл. 16 от ЗПК, задължение на кредитора е преди да предостави
заемните средства да извърши за своя сметка оценка на кредитоспособността на
потребителя. Съдът намира, че уговорената неустойка по т. 6.2 от договора
произтича от неравноправна, съгласно чл. 143 от ЗЗП, поради което и нищожна
клауза, вкл. на осн. чл. 21, ал.1 от ЗПК. Уговорката е във вреда на потребителя;
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Това е
така, тъй като кредиторът прехвърля своята отговорност за дължимата
професионална грижа по чл. 16 от ЗПК на потребителя. Неустойката обезпечава
не изпълнението на длъжника, а преддоговорно задължение на кредитора за
правилната преценка за кредитиране, и реално не обезщетява вреди от
противоправно и виновно поведение на длъжника. Потребителят е задължен в
2
необосновано кратък срок да осигури обезпечение, което да отговаря на
многобройни условия, изпълнението на които икономическите и социални
фактори изискват време и съдействие от държавни и частни организации, което
прави обективно невъзможно спазването му. Освен това, неустойката е в размер
необосновано висок, с оглед стойността на главницата по договора, поради
което противоречи на чл. 143,т.5 от ЗЗП. Клаузата не касае основния предмет на
договора и е част от типизиран и предварително изготвен текст, при което и на
основание чл. 146, ал.1 от ЗЗП като неравноправна е недействителна. Съгласно
чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка уговорка в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на с.з. е нищожна. Формален
аргумент за този извод е обстоятелството, че в погасителния план е посочена
една клауза от договора – чл. 6, а в действителност вземането се начислява по чл.
11, което би подвело всеки средно информиран и наблюдателен потребител за
дължимите суми, доколкото в чл. 6 не е предвидено негово задължение за
плащане на неустойка.
На основание чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от с.з., договорът за
потребителски кредит е недействителен. Според чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК,
договорът трябва да съдържа, а по арг. от чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, клауза - ясна и
разбираема за приложимия лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
приложими лихвени проценти; както и годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения
в приложение № 1 начин.
Съобразно правилото на чл. 20 от ЗЗД, при тълкуването на договорите
трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки
трябва да се тълкуват, във връзка едни с други и всяка една да се схваща в
смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите
в практиката и добросъвестността. На тълкуване подлежат неясните, непълни и
неточни уговорки в договора, които поради недостатъците си пораждат
съмнение относно действителното съдържание на постигнатото при сключване
на договора общо съгласие. Целта е да се изясни действителната, а не
предполагаемата воля на договарящите и да не се подменя формираната и
обективирана в договора. За това съдът не е властен да допълва или изменя
волята на страните, особено що се касае за основен елемент от съдържанието на
договора.
Основните престации по договора за кредит се състоят в това, че
кредитодателят се задължава основно да предостави на разположение на
кредитополучателя определена парична сума, а последният от своя страна
основно се задължава да възстанови същата, поначало с лихви. По арг. § 1, т. 1
от ДР на ЗПК, общи разходи по кредита за потребителя обхваща всички разходи,
включително лихви, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които
потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са
известни на кредитора, с изключение на нотариалните такси. Съгласно тази
разпоредба посочените разходи включват и разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, ако сключването на договор за услугата е
задължително условие за получаване на кредита или получаването му при
предлаганите условия. Дали действително става въпрос за допълнителни услуги,
3
а не за конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този
кредит, е въпрос на конкретен анализ и преценка на условията по повод и при
които е сключен договора за кредит. Според Решение от 21.03.2024 г. по д. №
C‑714/22 на СЕС, проверката не може да се основе единствено на
обстоятелството, че допълнителните услуги са били поискани свободно при
сключването на този договор; а да се вземе предвид всички разпоредби на
договора за кредит и неговите общи условия, както и правния контекст и
фактическите обстоятелства, в които се вписва този договор, за да установи дали
сключването му е обусловено от закупуването на съответните допълнителни
услуги, или е станало задължително по силата на тези разпоредби и общи
условия, или при предлаганите условия, и дали в действителност с договорна
конструкция не се цели възнаграждението за заетата сума да бъде отчасти
изведено извън рамките на договора посредством уговорки относно тези
допълнителни услуги, така че то да не се съдържа изцяло в посочения договор и
следователно да не попада в обхвата нито на понятието „общи разходи по
кредита за потребителя“, нито на понятието „ГПР“; и по този начин да се
заобиколи закона – чл.19,ал.5 от ЗПК. Прието е, ако в договора за потребителски
кредит не е посочен ГПР, в контекста на българското законодателство -
включващ всички предвидени разходи по § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, договорът се
счита за освободен от лихви и разноски, съответно води до неговата нищожност
и връщане от страна на потребителя само на предоставената в заем главница, на
основание чл. 22, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В конкретния случай съдът
приема, че кредитният продукт е предоставен с предварително изготвен договор,
с бланково съдържание, без реален избор за потребителя относно уговорката за
неустойка и това ясно проличава от чл. 3, т. 9 от договора, с която клауза се дава
формален „избор“ на потребителя да избира обезпечение. Това се потвърждава
от обстоятелството, че неустойката към датата на сключване на договора се
начислява автоматично, предвид че кредиторът я счита за част от дълга на
длъжника, като включена в погасителната вноска. Уговорената в договора
престация на поребителя, чието основание е с цел да получил или да продължи
да ползва заемните средства, следва да се приеме, че наречена „неустойка“,
касае плащане на скрито възнаграждение на кредитора за времето, през което е
лишен от паричния си ресурс. Обстоятелството, че в договора не е посочен
действителния лихвен процент и ГПР е равнозначно на неизпълнение на
задължението по чл. 11, ал. 1. т. 9 и т. 10 от ЗПК и води до нищожност на целия
договор за паричен заем, на осн. чл.22 от ЗПК. С оглед на установената
недействителност на целия договор за кредит е безпредметно да се разглеждат
останалите искови претенции за парични вземания, произтичащи от отделни
клаузи.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. За правилното решаване на спора е
допусната съдебна счетоводна експертиза, чието заключение, неоспорено от
страните и преценено по реда на чл. 202 от ГПК, изяснява, че заемните средства
от 1100,00 лева са усвоени; извършени са плащания по кредита на 21.07.2022 г.
със сумата 50,00 лв.; 30.07.2022 г. – 80,00 лв. и на 31,10.2022 г. – 130,00 лв., или
общо 260 лева, с които суми са погасени неустойката по чл.11 -222,79 лв. и
лихва за забава -37,21 лв. Съдът, като взе предвид изчисленията на вещото лице,
приема, че без каквито и да е лихви, на осн. чл. 23 от ЗПК, непогасената
главница след приспадане на платените 260 лв., възлиза в размер на сумата 840
лв., в който размер исковата претенция следва да се уважи, а в останалата част, в
т.ч. исковете за лихви подлежат на отхвърляне.
Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и
като законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва
4
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, по
арг. от чл. 422, ал. 1 от ГПК-26.05.2023 г., до окончателното изплащане на
вземането.
При този изход на спора, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищецът има
право на съдебни разноски. Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи на
реализация и отговорността за разноски в рамките на заповедното производство.
Ответникът, съразмерно на уважената част от иска, следва да заплати на ищеца
сумата 243,77 лв. за платени държавни такси, възнаграждение на вещо лице и на
юрисконсулт по чл. 25-26 от НЗПП, определен в минимални размер от съда, на
осн. чл. 78, ал.8, вр. чл. 37 от ЗПП.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че М. И. Д., с ЕГН:**********, дължи
на „С.К.“ ООД, с ЕИК:*********, на основание чл. 9, вр. чл. 23 от ЗПК, сумата
840,00 лева – главница, представляваща неизплатена заемна сума по Договор за
паричен заем №649262/16.03.2022 г., ведно със законна лихва от 26.05.2023 г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №28663/2023 г. по описа на
СРС; като иска за главница над уважения размер от 840,00 лева до пълния
предявен размер от 1100,00 лева, както и за сумата 261,80 лв. - възнаградителна
лихва за периода 16.03.2022- 16.01.2023г., сумата 145,05 лв. - мораторна лихва за
периода 01.06.2022- 01.05.2023 г. – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА М. И. Д., с ЕГН:**********, да заплати на „С.К.“ ООД, с
ЕИК:*********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 243,77 лева – съдебни
разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5