Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 03.07.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на трети
юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7927
по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът “Профи кредит България” ЕООД със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България” № 49, бл.53Е, вх.В,
представлявано от управителите Светослав Николаев Николов, Ондрей Локвенц,
Давид Хоур и Ирина Харалампиева Георгиева, твърди, че на 30.06.2014г. сключил със
солидарните длъжници П. И. Ф. и А.П.А. договор
за потребителски кредит № **********,
по силата на който първия предоставил на П. Ф. потребителски кредит в размер на
5 000.00 лева, който той следвало да върне на 48 равни погасителни месечни вноски в размер на
337.50 лева всяка, при годишен процент на разходите от 110.70%; годишен лихвен
процент от 76.89 и лихвен процент на ден 0.21. Солидарен длъжник по договора
бил и ответника А.П.А.. При сключването на договора кредитополучателят П. Ф. е
пожелал с част от отпуснатия кредит да бъдат рефинансирани други негови
задължения както следва: към „Изи Финанс” ООД в размер на 182.50 лева; към „Кеш
Кредит” ЕАД в размер на 337.12 лева; към „Фератум България” ЕООД в размер на
139.00 лева и към „Ай Ти Еф Груп” АД в размер на 484.00 лева. С 4 броя преводни нареждания от
30.06.2014г. ищецът – кредитодател превел на горецитираните търговски дружества
задълженията на П. Ф. в цитираните размери, а остатъкът от главницата
3 857.38 лева превел с преводно нареждане от 30.06.2014г. на П. Ф. по
посочена от него банкова сметка. ***.09.2014г. П. Ф. подал молба за промяна на
погасителен план към договора за потребителски кредит № **********, като
пожелал да бъдат отложени 2 погасителни вноски. На 26.09.2014г. между ищеца и П.
Ф. бил сключен Анекс № 1 към договора за потребителски кредит № **********, с
който страните уговорили да бъдат отложени погасителни вноски № 2 и № 3, като
те трябвало да бъдат заплатени в края на погасителния план. Към Анекса бил
изготвен нов погасителен план и вноските се променили от 48 на 52 броя, като за
отлагането длъжника се задължил да заплати възнаграждение в размер на 675.00
лева /размера на две погасителни вноски/. На 26.02.2015г. П. Ф. подал молба за
безплатно отлагане на погасителни вноски към договора за потребителски кредит №
**********, като пожелал да бъдат отложени 3 погасителни вноски. На
09.03.2015г. между ищеца и П. Ф. бил сключен Анекс № 2 към договора за
потребителски кредит № **********, с който страните уговорили да бъдат отложени
погасителни вноски № 7, 8 и 9, като те трябвало да бъдат заплатени в края на
погасителния план. Към Анекса бил изготвен нов погасителен план и вноските се
променили от 52 на 55 броя. По договора били заплатени от длъжниците само 5
пълни погасителни вноски, като последната била с дата 15.06.2015г., поради
което изпаднали в забава
и на основание т.12.3 от Общите условия към договора, на 01.09.2015г. същият
бил автоматично прекратен от страна на ищцовото дружество и била обявена
неговата предсрочна изискуемост, поради което солидарните длъжници дължат
остатъчните и непогасени вноски. След прекратяването на договора било извършено
плащане на 5 погасителни вноски и една непълна, като общо плащанията по кредита
са в размер на 3 579.66 лева. Останалото и непогасено задължение по
процесния договор за кредит е в размер на 13 338.98 лева, което до момента
не е платено от солидарните длъжници. Ищцовото
дружество за тази парична сума
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз
основа на което е било образувано ч.гр.дело № 3071/2018г. по описа на РРС и
издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Длъжникът А.П. Н.обаче
обаче е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК с твърдението, че не дължи сумата по нея, поради
което било указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си
по нея срещу този солидарен длъжник. Поради това съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника в качеството му на
солидарен длъжник, му дължи сумата от 13 338.98 лева по договор за потребителски кредит №
**********, сключен на 30.06.2014г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 10.05.2018г. до окончателното й изплащане, по издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 3071/2018г. по описа на
РРС. Претендира и направените по настоящото дело разноски и юрисконсултско
възнаграждение, както и тези направени по заповедното производство.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата
молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания
петитум, квалифицира правно предявения положителен установителен иск по чл.422
от ГПК.
Ответникът А.П.А. оспорва изцяло предявения иск, като
твърди, че не е подписвал процесния договор за кредит, приложенията и анексите
към него, включително и ръкописния текст в тези документи не е изписван от
него. Заявява, че оспорва истинността на тези документи в тази им част.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
На 30.06.2014г. ищецът сключил с П. И.
Ф. договор за
потребителски кредит № **********,
по силата на който първия предоставил на П. Ф. потребителски кредит в размер на
5 000.00 лева, който той следвало да върне на 48 равни погасителни месечни вноски в размер на
337.50 лева всяка, при годишен процент на разходите от 110.70%; годишен лихвен
процент от 76.89 и лихвен процент на ден 0.21. Като солидарен длъжник по
договора бил посочен и ответника А.П.А.. При сключването на договора кредитополучателят
П. Ф. е пожелал с част от отпуснатия кредит да бъдат рефинансирани други негови
задължения както следва: към „Изи Финанс” ООД в размер на 182.50 лева; към „Кеш
Кредит” ЕАД в размер на 337.12 лева; към „Фератум България” ЕООД в размер на
139.00 лева и към „Ай Ти Еф Груп” АД в размер на 484.00 лева, а с 4 броя преводни нареждания от
30.06.2014г. ищецът – кредитодател превел на горецитираните търговски дружества
задълженията на П. Ф. в цитираните размери, а остатъкът от главницата
3 857.38 лева превел с преводно нареждане от 30.06.2014г. на П. Ф. по
посочена от него банкова сметка. ***.09.2014г. П. Ф. подал молба за промяна на
погасителен план към договора за потребителски кредит № **********, като
пожелал да бъдат отложени 2 погасителни вноски. На 26.09.2014г. между ищеца и П.
Ф. бил сключен Анекс № 1 към договора за потребителски кредит № **********, с
който страните уговорили да бъдат отложени погасителни вноски № 2 и № 3, като
те трябвало да бъдат заплатени в края на погасителния план, а към Анекса бил
изготвен нов погасителен план и вноските се променили от 48 на 52 броя, като за
отлагането длъжника се задължил да заплати възнаграждение в размер на 675.00
лева /размера на две погасителни вноски/. На 26.02.2015г. П. Ф. подал молба за
безплатно отлагане на погасителни вноски към договора за потребителски кредит №
**********, като пожелал да бъдат отложени 3 погасителни вноски, а на
09.03.2015г. между ищеца и П. Ф. бил сключен Анекс № 2 към договора за
потребителски кредит № **********, с който страните уговорили да бъдат отложени
погасителни вноски № 7, 8 и 9, като те трябвало да бъдат заплатени в края на
погасителния план. Към Анекса бил изготвен нов погасителен план и вноските се
променили от 52 на 55 броя, а и в двата анекса като солидарен длъжник бил
посочен А.А.. По договора били заплатени само 5 пълни погасителни вноски, като
последната била с дата 15.06.2015г., поради което и на основание т.12.3 от Общите
условия към договора, на 01.09.2015г. същият бил автоматично прекратен от
страна на ищцовото дружество и била обявена неговата предсрочна изискуемост.
След прекратяването на договора било извършено плащане на 5 погасителни вноски
и една непълна, като общо плащанията по кредита са в размер на 3 579.66
лева.
Въз основа на подадено от ищеца заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за дължими по договор за потребителски кредит №
**********/30.06.2014г.
парични суми е било образувано ч.гр.дело № 3071/2018г. по описа на РРС и
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, но А.П. Н.е подал
възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК с твърдението, че не дължи сумата по нея, поради което било
указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си по нея
срещу този солидарен длъжник.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-графична почеркова експертиза се установява, че вещото лице
допуска, че подписът положен срещу графата СД 1 в договор за потребителски
кредит № **********/30.06.2014г. да не е положен от А.П.А.. От представеното
фотокопие на договор за потребителски кредит № **********/30.06.2014г. не може
да се проведе изследване за определяне състав на пишещото средство и дописване
на ръкописен текст. Таково изследване може да се проведе след представяне
оригиналът на изследвания обект. Ръкописния текст с трите имена, адрес и
мобилен телефон на А.П.А. в „Карта на клиента” графи „Лични данни на СД 1”,
„Данни за месторабота на СД 1” и „Данни за финансово състояние на СД 1” в
договор за потребителски кредит № **********/30.06.2014г. не е изпълнен от А.П.А..
Вещото лице допуска и че подписите в Анекс № 1 от 26.09.2014г. и Анекс № 2 от
09.03.2015г. над името А.П.А. да не са изпълнени от А.П.А..
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Съобразявайки резултатите от заключението на изготвената
по делото съдебно-графична почеркова експертиза, съдът намира, че ответникът не
се намира в облигационно правоотношение с ищцовото търговско дружество, тъй
като не е подписвал в качеството си на солидарен длъжник нито договор за
потребителски кредит № **********/30.06.2014г., нито Анексите към него, т.е.
липсва съгласие от негова страна за сключване на такъв договор за кредит и
измененията към него извършени с Анексите, по които той също не е страна и не е
давал съгласие за сключване на такива. Съгласно чл.161 от ГПК с оглед
обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно
които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. С
определение № 950/12.02.2020г. постановено по настоящото дело и с оглед
оспорването на писмените доказателства от страна на ответника, ищецът е бил
задължен в
едноседмичен срок от получаване на определението да представи по делото
оригиналите на договор за потребителски кредит № **********/30.06.2014г., декларация
и карта на клиента А.П.А. към него и Анекс № 1 от 26.092014г. и Анекс № 2 от
09.03.2015г., като му е било указано и че при непредставянето им същите ще
бъдат изключени като доказателства по делото. Ищцовото дружество не е изпълнило
дадените му указания и вещото лице по изготвената
съдебно-графична почеркова експертиза е изследвало подписите на тези докаменти
от представените по делото фотокопия. Поради неизпълнение на дадените указания
от ищеца и на основание чл.161 от ГПК съдът приема за категорично доказано, че
подписите в тези документи не са изпълнени от ответника, с оглед на неговите
твърдения. По тези съображения А.А. не се явява страна по договора за
потребителски кредит № **********/30.06.2014г. и Анексите към него, няма качеството
на солидарен длъжник по тях и претенцията на ищеца предявена спрямо него за
изпълнение на облигационни задължения се явява изцяло неоснователна. Длъжник по
договора е кредитополучателят П. И. Ф. и спрямо него ищецът следва да отправи
претенцията си.
Предвид гореизложеното съдът намира,
че предявения иск се явява изцяло неоснователен, поради което следва да се отхвърли
изцяло
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и
предвид отхвърлянето на предявения иск, ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника направените по настоящото дело разноски в размер на 1 234.07 лева
– заплатени възнаграждения на вещото лице и редовно упълномощения адвокат.
Мотивиран така и на основание чл.422
от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “Профи кредит България” ЕООД със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България” № 49, бл.53Е, вх.В,
ЕИК *********, представлявано от управителите Светослав Николаев Николов,
Ондрей Локвенц, Давид Хоур и Ирина Харалампиева Георгиева, против А.П.А. ***, с
ЕГН: **********, положителен установителен иск, с който се иска да се признае
за установено по отношение на ответника
в качеството му на солидарен длъжник,
че дължи на ищцовото търговско дружество сумата
от 13 338.98 лева /тринадесет хиляди триста тридесет и осем лева и
деветдесет и осем стотинки/ по договор
за потребителски кредит № **********, сключен на 30.06.2014г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 10.05.2018г. до окончателното й
изплащане, по издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №
3071/2018г. по описа на РРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН..
ОСЪЖДА “Профи кредит България”
ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България” № 49, бл.53Е,
вх.В, ЕИК *********, представлявано от управителите Светослав Николаев Николов,
Ондрей Локвенц, Давид Хоур и Ирина Харалампиева Георгиева, да заплати на А.П.А.
***, с ЕГН: **********, сумата от 1
234.07 лева /хиляда двеста тридесет и четири лева и седем стотинки/ - направени по делото разноски за
заплатени възнаграждения
на вещото лице и редовно упълномощения адвокат.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: