Р Е Ш Е Н И Е
№ 530/26.04.2022 година, град
Бургас,
Административен съд –
Бургас, XXIV-ти състав, в съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Съдия: Нели Стоянова
при секретаря Димитрина Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията адм.дело № 329 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл.171, т.2а, б.“а“, вр. с чл.172, ал.5 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по
жалба на „АМИГО ЛИЗИНГ“ ЕАД, с ЕИК *********, представлявано от законния си
представител И.Е.П., с посочен съдебен адрес на процесуалния представител
юрисконсулт Е.Ц.С.– ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ПАМ/ № 21-0302-000045 от 22.06.2021г. на полицейски
инспектор при ОД на МВР-Бургас, РУ-Царево, с която спрямо жалбоподателя е
приложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на
ППС за срок от 190 дни“, на осн. чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП.
В жалбата се твърди,
незаконосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ поради това, че за посоченото административно
нарушение с посочен от органа извършител Д.Б.П. било издадено наказателно
постановление. Същото било отменено с влязло в сила решение № 54/03.09.2021г.,
постановено по административно наказателно дело № 296/2021г., по описа на РС-Царево,
поради което, според жалбоподателя липсвало правно основание за наложената със
заповедта ПАМ, както и че била отпаднала нуждата от налагане на такава мярка. Сочи се още, че заповедта противоречала на целта на ЗДвП и, че от датата 30.05.2021г. до датата
на връчване на заповедта - 01.02.2022г. е изминал период по-дълъг от 190 дни,
както и че регистрацията на МПС била прекратена на 22.06.2022г. /датата на
издаване на заповедта/, въпреки, че същата не била връчена на дружеството
жалбоподател. Жалбоподателя счита, че в резултат на всички тези незаконни
действия на административния орган, дружеството-собственик на МПС е претърпяло
и продължава да претърпява значителни имуществени вреди-загуби и пропуснати
ползи. Иска се отмяна на заповедта.
Ответникът по жалбата – полицейски инспектор при ОД на
МВР-Бургас, РУ-Царево,
не изразява
становище по жалбата. Представя
административната преписка.
След като съобрази
наведените в
жалбата
основания за оспорване на административния акт, събраните по делото доказателства
и приложимите
нормативни разпоредби, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка от
младши автоконтрольор при РУ, Царево било установено, че на 30.05.2021 година,
около 23:30 часа в село Синеморец, Общ.Царево на ул.”Бутамя”, лек автомобил „МЕРЦЕДЕС“ С320 ЦДИ, с рег.№ ***,
собственост на „АМИГО ЛИЗИНГ” ЕАД клон Бургас е управляван от водач Д.Б.П. с ЕГН **********, който е лишен
от това право по съдебен ред (лист 10). Съставен е акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) серия АА № 083157 от
22.06.2021г., в който са отразени посочените обстоятелства, както
и изземването на свидетелството за регистрация – част II на автомобила, ведно с регистрационните табели на МПС (лист 7). Посочения за нарушител Д.П. е отказал да
подпише АУАН и същия е отведен в РУ, Царево, за даване на обяснения. Същия
депозира възражения срещу съставения АУАН, изразяващи се в това, че АУАН бил
съставен в отсъствие на нарушителя и същия бил нечетлив.
Издадена е Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ПАМ/ № 21-0302-000045 от 22.06.2021г. на полицейски
инспектор при ОД на МВР-Бургас, РУ-Царево, с която спрямо дружеството
жалбоподател е приложена ПАМ-прекратяване на регистрацията за срок от 190 дни. С обжалваната заповед за
налагане на ПАМ е прието, че водачът Д.П. управлява МПС, след като е лишен от това право по съдебен ред, с което е извършил
нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, поради което е и
наложена процесната ПАМ на собственика на автомобила.
На 28.06.2022г. е издадено Наказателно
постановление /НП/№ 21-0302-000071 на Началник РУ към ОДМВР Бургас, РУ Царево,
с което на Д. П. за нарушение на чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание-глоба в размер на 100 лв. НП е отменено с Решение № 54/03.09.2021г.,
постановено по административно наказателно дело № 296/2021г., по описа на
РС-Царево.
Жалбоподателят не оспорва факта, че е собственик на превозното
средство, чиято регистрация се прекратява временно с атакуваната заповед.
Безспорен факт е, че субект на извършеното административно нарушение описано в
обстоятелствената част на заповедта не е жалбоподателя, а друго лице. Лицето Д.Б.П. е управлявал ППС, след
като е бил лишен от това право по съдебен ред,
видно от протокол от съдебно заседание на 29.04.2021г. по НОХД № 136/2021
г. по описа на РС Царево. От протокола се установява че на осн. чл.343г, във вр. с чл.343б, ал.3, във вр. чл.36 и чл.37, ал.1, т.7
от НК съдът
е одобрил споразумение по реда на чл.382, ал.7 НПК. Със споразумението
обвиняемият П. се е признал за виновен по повдигнато обвинение по чл.343б, ал.3 от НК, за което му било наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 3 месеца, с отложено изтърпяване на наказанието за срок от
3 години на осн.чл.66, ал.1 НК, наложена му е глоба в размер на 250 лв., както
и наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Като доказателство за компетентност от ответника
са представени Заповед
№ 8121з-1496/06.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, с която са определени областните дирекции на
Министерството на вътрешните работи, като служби за контрол по смисъла на чл. 165 ЗДвП, както и Заповед № 251з-209/18.01.2017г. на Началника на ОД на
МВР-Бургас, с която е делегирана компетентност на издалия
оспорената заповед орган - РУ Царево към ОД на МВР-Бургас (лист 8).
Описаната в заповедта за налагане на ПАМ
фактическа обстановка не е
оспорена от жалбоподателя и същият не е
ангажирал по делото никакви доказателства, опровергаващи установените от органа
факти.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
В съответствие със служебния и цялостен съдебен
контрол за законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно
нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът проверява
най-напред неговата валидност. Това се налага поради служебното начало в
административния процес, въведено с нормата на чл. 9 от АПК. Разпоредбата на чл. 146 от АПК сочи основанията за оспорване на административните
актове, които, ако са налице, във всяка конкретна хипотеза водят до
незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на компетентност,
неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно
производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и
несъответствие с целта на закона. При преценка законосъобразността на оспорения
административен акт, съдът съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК не се ограничава само с обсъждането на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
При така вменената на съда от закона служебна
проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема
следното:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспорения
акт, имаща правен интерес от обжалването. Заповедта е връчена на
жалбоподателя на 01.02.2022 г., а жалбата е подадена на 14.02.2022 г.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните
съображения:
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а“, т.6 и т.7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон,
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 8121з-1496/06.12.2016г. (л.44) Министъра на вътрешните работи е определил областните дирекции на
Министерството на вътрешните работи,
като служби за контрол по смисъла на чл. 165 ЗДвП. Въз основа на посочената
заповед Началника
на ОД на МВР-Бургас със Заповед №
251з-209/18.01.2017г. е
делегирал компетентност на издалия
оспорената заповед орган - полицейски инспектор в РУ –
Царево към ОД на
МВР-Бургас (л. 8). В този смисъл, процесната
заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.
Преди
да издаде заповедта административният орган е изпълнил задължението си по чл. 36, ал. 1 от АПК, като е събрал доказателства за
релевантния факт–кой е собственик на автомобила, управляван от Д.П. и спрямо него е наложил ПАМ.
Обжалваната заповед е
издадена в предвидената от закона писмена форма. Тя съдържа всички реквизити по
чл. 59 ал. 2 от АПК. Заповедта е мотивирана - съдържа фактически и правни основания за
нейното издаване - наименование на органа, който я
издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата
и задълженията на адресата, начинът и срокът на изпълнение на ПАМ, срокът и
редът за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо
административния орган. Заповедта е издадена и въз
основа на съставен АУАН, който е официален
писмен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК вр. с чл. 144 АПК и се ползва с обвързваща съда доказателствена
сила относно отразените в него факти и обстоятелства.
При издаването на
заповедта не са допуснати съществени процесуални нарушения. Неоснователно е
твърдението на жалбоподателя, че тъй като за посоченото административно нарушение, с посочен от
органа извършител Д.Б.П., е издадено наказателно постановление, което е
отменено с влязло в сила решение, липсва правно основание за наложената със
заповедта ПАМ, както и че е отпаднала нуждата от налагане на такава мярка.
В случая с изложените
твърдения жалбоподателят
смесва две различни производства – това по
налагането на ПАМ и ангажирането на административнонаказателната отговорност на лицето управлявало
автомобила. Отмяната
на НП не влече след себе си последици по отношение на наложена ПАМ, която е
самостоятелна и отделна административна принуда, различна от наложеното административно наказание. ПАМ по своя характер е вид
административна принуда, за прилагането на която е предвиден специален
роцесуален ред. Тя има превантивен характер - да осуети възможността на дееца
да извърши противоправни деяния, респ. с притежаваното от него МПС да бъдат
извършени следващи нарушения, като тази мярка не съставлява административно
наказание (арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН).
Съдът не споделя и довода на жалбоподателя, че заповедта противоречи на целта на закона, тъй като с нейното прилагане се изпълнява целта на чл. 22 от ЗАНН, във връзка с чл. 171 от ЗДвП - да се осигури безопасността на
движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения от
водач, който управлява МПС след като е лишен от това право по съдебен ред, тоест тя има и преустановителен ефект.
Не се
споделя и довода, че прекратяването на регистрацията
на МПС за периода 22.06.2021г. /дата на издаване на заповедта/ до 01.02.2022г.
/връчване на заповедта/ е незаконосъобразно, тъй като е изминал период по-дълъг
от 190 дни, както и че в резултат на тези действия на органа, жалбоподателя претърпял
значителни имуществени вреди - загуби и пропуснати ползи. Съгласно
разпоредбата на чл.
142, ал. 1 АПК, материалната
законосъобразност на акта се преценява към момента на неговото издаване. Безпорно по делото е установено, че към
30.05.2021 г. - датата на извършване на
нарушението и към 22.06.2021 г. - датата на издаване на
обжалваната заповед, МПС е собственост на дружеството
жалбоподател и същото е управлявано от водач Д.П., който е бил лишен от това
право по съдебен ред. На следващо място чрез ПАМ действително се
засяга упражняването на правото на собственост върху
автомобила, но същото се
противопоставя на правата на гражданите на живот и здраве, които се засягат в
значителна по - голяма степен чрез нарушенията на
правилата на движение по ЗДвП.
Заповедта е материално
законосъобразна.
Нормата на чл.171 от ЗДвП
предвижда, че ПАМ се налагат за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон,
поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Заповедта има характер на индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21 ал. 1 от АПК и съгласно чл. 172 ал. 5 обжалването е по реда на АПК.
Съгласно приложимата
редакция на нормата на чл. 171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП /ДВ бр. 2 от 2018 г., в сила от
3.01.2018 г./, към датата на издаване на заповедта - за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, се прилага следната принудителна административна
мярка: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и
на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за
което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
В настоящия случай, единствените релевантни факти, които са предпоставка за
законосъобразно налагане на процесната ПАМ са два – заповедта да има за адресат
собственика на МПС и МПС да е управлявано от лице, което е лишено от това право
по съдебен ред. Тези факти съдът прие за безспорно установени. Жалбоподателят не ангажира доказателствени средства,
свързани с оборването на описаните факти и направените въз основа на тях изводи
от ответника, послужили за налагане на ПАМ.
Според чл.150а, ал. 1 от ЗДвП, за да има право да управлява МПС, водачът трябва да не е лишен от това право по съдебен или административен
ред. От представената административна преписка се
установява, че към 22.06.2022г.-дата на издаване на ПАМ, водачът на автомобила
– Д.Б.П. е бил „лишен от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца“,
с влязло в законна сила Споразумение, обективирано в Протокол от 29.04.2021г.
по НОХД № 136/2021г. по описа на РС-Царево. В случая, жалбоподателят е осъществил с деянието си състава на чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП. В заповедта, като адресат на ПАМ е посочено
дружеството - собственик на превозното средство. Така и двете основни предпоставки за налагане на
ПАМ, изискуеми по закон, са налице. Правилно е определен и срокът за налагане на ПАМ в
заповедта, като същият е в рамките на законоустановените граници.
С оглед изложеното, съдът намира, че
оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията
му, в необходимата писмена форма, съдържаща правните и фактически основания за
издаването й, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с
материалния закон и целта му, поради което е законосъобразна. С оглед на
изложеното, жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото, разноски на
жалбоподателя не се дължат.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „АМИГО ЛИЗИНГ“ ЕАД, с ЕИК
*********, представлявано от законния си представител И.Е.П., със съдебен адрес
на процесуалния представител юрисконсулт Е.Ц.С.- ***, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 21-0302-000045 от
22.06.2021г. на полицейски инспектор при ОД на МВР-Бургас, РУ-Царево.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: