РЕШЕНИЕ
№ ...............
гр.София, 22.03.2016 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4
състав, в публичното съдебно заседание на девети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
при участието на
секретаря К.П., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8991
по описа за 2015 год. по описа на
СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „И.д.” ЕООД срещу „Т.к.2.”
ЕООД, с
която е предявен иск по чл.93, ал.2, изр. 2 от ЗЗД за заплащане на сумата сумата 108000.00 евро (сто и осем хиляди евро), представляваща дължим задатък по
предварителен договор за продажба на недвижим имот от 30.04.2009 г.
Ищецът поддържа твърдения, че на 30.04.2009 г. е сключил договор с ответника за покупко-продажба на недвижими
имоти, по
силата на който „Т.к.2.”
ЕООД в качеството си на продавач се задължил да му продаде 6/18 ид. ч. от
определени недвижими имоти, които е следвало да придобие от трети лица – други две физически
лица в тримесечен срок от
сключване на договора. Поддържа, че „И.д.” ЕООД и „Т.к.2.” ЕООД са
съсобственици на този недвижим имот, както и че е заплатил на ответника задатък от 120 000
евро, който е следвало да му бъде върнат в случай на неизпълнение на договора в
срок.
Поддържа, че до момента на подаване на исковата молба
ответникът не е изпълнил договорното си задължение, нито е върнал задатъка,
нито е заплатил договорената
неустойка за забава в размер на 0.1% на ден
върху заплатената сума /чл.13 и чл.14/.
Поддържа, че на 29.01.2010 г. е предявил частичен
иск за заплащане на сумата 12000.00 евро, част от заплатената и дължима от
ответника сума 120000.00 евро, като по образуваното въззивно гр.д.№ 10703/2011
г. по описа на СГС, II”Д” състав претенцията му била уважена.
Претендира връщане на остатъка от сумата 108000 евро, представляваща
част от платения задатък от 120 000 евро, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане.
В срока за писмен отговор ответникът изразява следното становище: Оспорва искът, като
неоснователен. Не оспорва, че на посочената дата е сключил предварителен
договор с ищеца, както и че предявената като частична претенция на ищеца по
цитираното производство е била уважена. Поддържа, че в мотивите на
постановеното решение, съдът е приел, че ответникът е поставен в забава с
исковата молба на ищеца от 29.01.2010 г. подадена до СРС, 63 състав по гр.д.№
8536/2010 г., тъй като предходна покана за изпълнение на задължението липсва.
Съдът приел, че с подаването на исковата молба ищецът се е отказал от договора
и е отправил изявление за разваляне на същия, поради което дадената сума като
задатък подлежи на връщане. Прави правопогасяващо възражение за изтекла
погасителна давност за остатъка от вземането, като излага подробни правни и
фактически доводи за това.
Съдът, след като обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК и прецени поотделно
и в съвкупност събраните по делото доказателства, след като взе предвид установените
с тях от фактическа страна обстоятелства, достигна до следните фактически и
правни изводи.
Предявен е иск по чл.93, ал.2, изр.2 ЗЗД
за
връщане на сумата от 108 000 евро,
представляваща част от платения задатък от 120 000 евро по договор за покупко-продажба
на недвижими имоти от
30.04.2009 г.
В тежест на ищеца бе да докаже наличие на
валиден договор сключен
с
ответника, в изпълнение на който му е заплатил 120 000 евро като задатък; неизпълнение
на страната по договора, която е получила задатъка и отказ от договора от
страна на ищеца, т.е. развалянето на договора водещо до право на ищеца
да
получи задатъка в двоен размер.
В тежест на ответника
е да докаже своите
възражения.
В случая по делото не се спори че на 30.04.2009 г. между
страните е бил
сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, по силата
на който продавачът
е поел задължение да сключи окончателен договор за продажба във формата на
нотариален акт, с който да прехвърли на купувача общо 6/18 ид. части от ПИ №
285003, находящ се в гр. София,
кв. Челопечене, м. „Голямата локва”. В чл. 1, ал. 1 от
договора страните
договорили, че идеалните части, които продавачът следва да продаде
на купувача представляват 3/18
ид. части, които са собствени на наследниците на Л.с. и 3/18 ид. части,
собственост на Д.с.. Изрично е посочено,
че продавачът трябва да запази собствените си 6/18 ид. части от имота, които е
придобил от В.с. и Н.к..
В чл. 3, т. 1 от
договора страните уговорили задатък в размер на 120 000 евро, която сума не е спорно,
че е получена
от ответника-продавач в деня на сключване на предварителния договор. Това обстоятелство се
установява от приложената разписка от 30.04.2009 г.
Въз основа на така установените
обстоятелства, съдът намира, че ищецът е доказал наличието на
твърдяния договор между страните по делото и реалното заплащане на задатък в
размер на 120000 евро.
Страните не спорят и се установява от приложения
препис, че с решение от 09.01.2013 г. по въззивно гр.д.№ 10703/2011 г. по описа
на СГС, II”Д” състав претенцията на
ищеца по чл.93, ал.2, изр.2 ЗЗД за заплащане на сумата 12000.00 евро, част от
заплатения задатък в общ размер 120000.00 евро е била уважена. Не е спорно, че
с подадената искова молба по образуваното пред първата инстанция -СРС, 63
състав по гр.д.№ 8536/2010 г. на 29.01.2010 г. ищецът – купувач по
предварителния договор се е отказал от договора като е отправил изявление за
развалянето му, поради неизпълнение на задълженията от страна на ответника –
продавач.
Установява се, че в чл. 13 от договора
страните са уговорили, че при неизпълнени на задължението на ответника-продавач
да прехвърли правото на собственост върху съответните идеални части,
необременено с вещни тежести (съгласно чл. 6 от договора), продавачът следва да
върне дадения задатък. Следователно страните са уговорили размер на санкцията
за продавача, различен от този по чл. 93, ал. 2, изр. 2 ЗЗД. Тъй като нормата е
диспозитивна, страните могат да уговорят и друг размер на санкцията, като в
случая са уговорили на връщане да подлежи само сумата на предоставения задатък,
а не двойният й размер. Поради това и ответникът следва да възстанови на ищеца
сумата 108 000 евро, представляваща част от
заплатения задатък.
Така предявеният иск
за сумата 108 000 евро, съдът намира за основателен.
По правопогасяващото възражение на ответника:
Съобразно дадените разяснения с решение № 610/9.12.2008
г. по т. д. № 391/2008 г. на ВКС, ТК, I т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, предявяването на
частичен иск и неговото уважаване не спира и не прекъсва давността за
останалата част от вземането, която не е предмет на делото. В този случай, с
влизане в сила на решението по частичния иск е формирана сила на пресъдено нещо
за вземането в предявения размер, а непредявената част не е била включена в
предмета на делото и остава извън пределите на СПН. Така приетото разрешение, както е посочил съда, не би могло да се
приложи към втората хипотеза - увеличение на иска в хода на производството по
делото. Съдът е разяснил в решение № 3205/25.12.1972
г. по гр. д. № 2364/72 г. на I г. о., че при увеличение на иска, правните
последици, свързани с предявяване на иска, настъпват от увеличението на иска за
новозаявената част. В това решение изрично е направено разграничение между хипотезите,
от една страна - иск, предявен като частичен, и поискано увеличение в течение
на производство и предявяването на иск с една цена, защото ищецът е считал, че
такъв е обемът на правата му и след това поискан по-висок размер на цената, и
от друга - когато ищецът е заявил правата си в пълния им обем, но цената е
приблизително определена поради затруднение да бъде посочена точно. От своя страна в решение № 589/23.06.2008
г. по т. д. № 211/2008 г. на ВКС, ТК е приел, че исковата молба прекъсва
давностния срок само за вземането, предявено с частичния иск, а за останалата
непредявена част давността не е прекъсната.
С оглед така дадените разяснения със задължителен
характер и предвид нормата на чл.115, б”ж” и чл.116, б”б” ЗЗД, съдът намира, че
при подаването на исковата молба на 29.01.2010 г. пред СРС, 63 състав по гр.д.№
8536/2010 г. давността за цялото вземане не е била прекъсната, а само за
предявената частична претенция – за сумата 12000.00 евро. По време на процеса
обаче е била спряна давността за остатъка от вземането с оглед въведеното
изключение във връзка с правата на страната, заявила своето вземане като
частичен иск, да предприеме увеличение на иска по реда на чл.214, ал.1 ГПК,
като въведе в предмета на спора и останалата непредявена част, в случая
108000.00 евро.
С предявяване на частичния иск, както е прието в решение № 22 от
14.07.2010 г. по т. д. № 428/2009 г. на ВКС, І т. о., спира течението на
давностния срок по чл. 115, ал. 1, б."ж" ЗЗД за цялото вземане, което
спиране следва да се зачете в хода на съдебното производство, след като не е
формирана сила на пресъдено нещо по частичния иск; Тези последици настъпват в
случай, че искът би могъл да се квалифицира като частично предявен, т. е. в
исковата молба ищецът е посочил основанието и пълния размер на дължимата
престация, а не само частично предявеното искане. В съобразителната част на
решението е изяснено, че спирането на давността по чл. 115, ал. 1,
б."ж" ЗЗД е относимо към вземането и съответно, ако размерът на иска
е увеличен в хода на съдебното производство, то изменението ще е предприето по
време, когато давност за вземането не тече, а началният момент, спрямо който се преценява
спирането на давността за окончателно прецизирания размер на вземането,
включително за сумите, с които искът е увеличен в хода на висящия процес, е
датата на предявяване на иска. Правните последици от спирането на давността
настъпват за заявеното от ищеца в исковата молба вземане. С оглед така изложените
правни изводи, съдът намира че правните последици от спирането на давността за
цялото вземане – 120000.00 евро по образуваното производство пред 63 състав на
СРС не са настъпили по отношение на остатъка от непредявеното вземане –
108000.00 евро, тъй като ищецът по проведеното производство по гр.д.№ 8536/2010
г. по описа на СРС не е предприел увеличение на иска в посочения размер и
разрешена със СПН се явява единствено предявената част от вземането 12000 евро,
която е била предявена съдебно и за която давността е била прекъсната.
Каккто бе посочено, предявяването на частичен
иск и неговото уважаване не спира и не прекъсва давността за останалата част от
вземането, която не е предмет на делото. Съгласно т. 18 ТР 1/2000 ОСГК, със СПН
се ползува само решението по отношение на спорното материално право, въведено с
основанието и петитума на иска, като предмет на делото. Диспозитивът на
решението представлява източника на СПН. Мотивите към решението не са част от
него.
Поради това, релевираното в настоящето производство
възражение за изтекла погасителна давност се явява основателно. За времето от
29.01.2010 г.- когато ищецът е отправил изявление за разваляне на договора и е
поискал връщане на целия размер на дадената като задатък сума до датата на
подаване на настоящата искова молба – 09.07.2015 г. е изтекъл срок по –дълъг от
предвидения в чл.110 ЗЗД петгодишен срок, поради което исковата претенция
подлежи на отхвърляне. Задатъкът е самостоятелна форма на договорна отговорност, макар и да има
известни прилики с неустойката. Той е самостоятелен материалноправен институт,
притежаващ специфика, която е наложила и самостоятелната му правна уредба - чл.
93 ЗЗД и в
случая е приложима общата погасителна давност според разпоредбата на чл. 110 ЗЗД, която е петгодишна.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правна
квалификация чл.93, ал.2, изречение второ от ЗЗД на „И.д.” ЕООД с ЕИК *********,
адрес *** със съдебен адрес ***, 10, действащ
чрез адв.О.С., за осъждане на „Т.к.2.” ЕООД с ЕИК *********, адрес ***,
действащ чрез адв.С.Х., да заплати сумата 108000.00
/сто и осем хиляди/ евро, представляваща част от платен задатък в
общ размер на 120000.00
евро по предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от
30.04.2009 г.
ОСЪЖДА „И.д.” ЕООД с ЕИК *********,
адрес *** със съдебен адрес ***, 10, действащ
чрез адв.О.С. да заплати на „Т.к.2.” ЕООД с ЕИК *********,
адрес ***, действащ чрез адв.С.Х., на
основание чл.78, ал.3 ЗЗД сумата от 8000.00 лева - съдебно – деловодни разноски за тази инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: