№ 13
гр. Троян, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, I-ВИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Антоанета М. Симеонова
при участието на секретаря Ценка Т. Банчева
като разгледа докладваното от Антоанета М. Симеонова Гражданско дело №
20224340100610 по описа за 2022 година
Производство с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр.
чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1, т.1 от
ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявен от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД,
****, със седалище и адрес на управление: **** представлявано от ***, чрез пълномощника
юрисконсулт П. Н., против И. К. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: **** с цена на иска
320.87 лв. Претендира се установяване съществуването на вземане, за заплащане на което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 476/2022 г. по описа на
Районен съд гр.Троян
В ИМ се сочи, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу ответника, което е уважено и съдът е издал заповед, с която е разпоредено
последният да заплати сумата 283.19 /двеста осемдесет и три лева и деветнадесет стотинки/
лева, представляваща дължима главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за
периода от м.10.2017г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
09.07.2021 година до окончателното й изплащане, сумата 44.47 /четиридесет и четири лева
и четиридесет и седем стотинки/ лева, представляваща лихва върху главницата за периода
от 15.09.2018г. до 18.06.2021г., сумата 44.39 /четиридесет и четири лева и тридесет и девет
стотинки/ лева, представляваща сума дялово разпределение – главница за периода от
м.06.2018г. до м.04.2020г., сумата 8.79 /осем лева и седемдесет и девет стотинки/ лева,
1
представляваща лихва за периода от 31.07.2018г. до 18.06.2021г.
Срещу заповедта е подадено в срок възражение от отв.К..
В молбата се твърди, че ответникът, в качеството му на клиент на топлоснабден имот
в ***, дължи на ищеца сумата 320.87 лв. – главница, за доставена топлинна енергия в
периода от 10.2017г. – 04.2020г. Сочи се, че след издаване на заповедта за изпълнение – на
29.07.2022г., е заплатена от посочената дължима сума по сметка на ищцовото дружество,
сумата от 170.00 лв.
В ИМ се сочи, че в сградата-етажна собственост, в която се намира имотът,
собственост на ответника на посочения адрес, дялово разпределение на топлинната енергия
извършва „БРУНАТА“ ООД, *****-третото лице-помагач в процеса. За имота на ответника
сочи, че са издадени изравнителни сметки.
Ищецът прави искане съдът да постанови решение, по силата на което да бъде
признато за установено по отношение на отв. И. К. К., ЕГН **********, че същият дължи
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ****, сумата 320.87 лв., представляваща дължима
главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от м.10.2017г. до
м.04.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.07.2021 година /датата на
подаване на заявлението в Софийски районен съд/ до окончателното й изплащане.
Претендират се направените в настоящото производство разноски, както и разноските
в заповедното производство.
При проведената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен
отговор от ответника К. и същият не е взел становище по предявения иск.
В съдебно заседание за ищцовото дружество «Топлофикация» АД, редовно
призовани, не се явява законен представител и същото не се представлява от процесуален
представител. В представена по делото писмена молба пълномощникът на дружеството -
юрисконсулт *** поддържа исковата молба и моли искът да бъде уважен, като претендира
присъждане на направените разноски.
Ответникът И. К. К. не се явява лично в с.з. От последния е постъпила писмена
молба, в която е заявено, че при извършена от него справка се установило, че дължи само
сумата от 172.67 лв., за която е представил разписка за извършено плащане по сметка на
ищеца от 28.07.2022г. В хода на съдебното дирене ответникът е представил още една молба,
в която е изложил своето становище по същество на спора и е представил още една разписка
за заплатена сума към ищцовото дружество в размер на 150.00 лв. от 09.01.2022г.. Направил
е искане съдът да отхвърли претенцията на ищеца по съображенията, изложени в писмените
бележки.
За третото лице-помагач „БРУНАТА“ ООД, р.пр., не се явява представител в с.з. и не
е взето становище по иска.
По допустимостта на предявения иск
Предявените искови претенции са процесуално допустими. Правният интерес е
обоснован от вида на търсената защита. Налице е и процесуалната легитимация на страните.
Искът е предявен от надлежна страна против надлежна страна. Налице са и всички
2
други положителни процесуални предпоставки за съществуване и надлежно упражняване
правото на иск, включително и спазен срок за предявяване, визиран в разпоредбата на
чл.415, ал.1 ГПК.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено
следното:
Видно е от приложеното и прието ч.гр.д. № 476 по описа на Троянски районен съд за
2022г., че „Топлофикация“ ЕАД са подали заявление по реда на чл.410 от ГПК, като е
поискано да бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу И. К. К.
сумата 283.19 лева, представляваща дължима главница за ползвана и незаплатена топлинна
енергия за периода от м.10.2017г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 09.07.2021 година до окончателното й изплащане, сумата 44.47 лева,
представляваща лихва върху главницата за периода от 15.09.2018г. до 18.06.2021г., сумата
44.39 лева, представляваща сума дялово разпределение – главница за периода от м.06.2018г.
до м.04.2020г., сумата 8.79 лева, представляваща лихва за периода от 31.07.2018г. до
18.06.2021г., както и разноските за ДТ и юрисконсултско възнаграждение.
Заявлението е изцяло уважено, но тъй като срещу заповедта за изпълнение е
подадено в срок възражение от длъжника, че не дължи изпълнение, заповедният съд с
разпореждане № 490 от 15.07.2022г. е дал указания на заявителя да предяви иск за
установяване съществуването на претендираните вземания.
Представен е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 15.06.2004г.,
от който е видно, че на посочената дата ответникът е придобил имот в ***
Представени са три съобщения към фактури, както следва:
-№ ********** от 31.07.2018г., която включва суми за отопление и подгряване на
вода за периода от 01.10.2017г.-30.04.2018г., която е на обща стойност 102.58 лв., платени
суми за периода - 44.29 лв., сума за плащане за периода 58.29 лв.;
-№ ********** от 31.07.2019г., която включва суми за отопление и подгряване на
вода за периода от 01.11.2018г.-30.04.2019г., която е на обща стойност 120.62 лв., платени
суми за периода - 00.00 лв., сума за плащане за периода 120.62 лв.;
-№ ********** от 31.07.2020г., която включва суми за отопление и подгряване на
вода за периода от 01.05.2019г.-30.04.2020г., която е на обща стойност 115.26 лв., платени
суми за периода - 00.00 лв., прихванати суми – 10.98 лв., сума за плащане за периода
104.28 лв.
Общата сума за плащане по посочените фактури е 283.19 лв.
Посочените фактури не са оспорени от ответната страна.
При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна намира
следното:
Съдът счита, че по делото се доказаха твърденията, изложени в исковата молба, че
3
страните са установили помежду си облигационни правоотношения. По силата на чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти /потребители/ на топлинна енергия. Притежателите на отделни имоти в
топлоснабдена сграда – етажна собственост се смятат за потребители до датата на
прекратяване на топлоснабдяването на абонатната станция за сградата-етажна собственост,
което може да стане само за всички имоти в сградата по решение на поне 2/3 от
притежателите на вещни права в сградата. В Закона за енергетиката не е предвидено
сключването на индивидуални договори между всеки потребител и топлофикационното
дружество. Тъй като ЗЕ урежда продажбата на топлинна енергия, качеството "клиент" е
равнозначно на купувач. По силата на чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при общи условия, одобрени от ДКЕВР и задължителни за
потребителите, като от влизането им в сила е налице сключен договор при Общи условия за
доставка на топлинна енергия между електропреносното предприятие и битовия потребител.
По този начин ответникът, в качеството му на собственик на имота, е свързан в
облигационно правоотношение с "Топлофикация - София" ЕАД по силата на цитираните
законови разпоредби и представените и неоспорени Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ- СОФИЯ” ЕАД гр. София на потребители
в гр. София, като по делото не се твърди и няма доказателства, че от етажната собственост е
взето решение за прекратяване на търговските отношения с ищеца.
Доказа се от представените доказателства –неоспорени от ответника фактури, че в
периода, в който К. е бил собственик на топлоснабдения имот, за същия има неплатени
задължения в размера, за който е издадена заповед за изпълнение – 283.19 лв.
Основателността на иска по чл.86 от ЗЗД предполага наличие на дълг и забава в
погасяването му. Момента на забавата се определя съобразно уговореното между страните в
Общите условия. Съгласно чл. 33, ал.2 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, клиентите заплащат на
продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.
От анализа на разпоредбите се налага извода, че потребителят е длъжен да заплаща
дължимите суми за топлинна енергия в уговорения срок, като при забава дължи лихва
върху съответните задължения съгласно издадените фактури, считано от падежа на всяко
отделно вземане, който е датата след изтичане на 45-дневния срок за изпълнение.Предвид
което основателна се явява и акцесорната претенция в размера, посочен в ИМ и
съответстващ на сумата по издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Мотивиран от изложеното съдът приема, че в производството се доказа
дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение. По заповедното производство
е издадена заповед за изпълнение за сума в общ размер 380.84 лв., от които главница в общ
4
размер 327.58 лв. и лихви 53.26 лв. Предвид извършеното плащане от страна на ответника
след издаване на заповедта за изпълнение, но преди предявяване на иска - сумата от 170.00
лв. на 28.07.2022г., ищецът е предявил настоящата претенция само за сумата 320.87 лв.-
главница, след приспадане на лихвите и направените разноски в заповедното производство.
Съдът обаче дължи произнасяне за дължимостта на сумите по издадената заповед за
изпълнение, тъй като искът по чл. 422 ГПК е положителен установителен иск на кредитора
за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната
заповед за изпълнение. Искът по чл.422 от ГПК е специален и той има ограничен предмет -
само до установяване съществуването на изискуемо вземане по издадена заповед за
изпълнение към момента на приключване на съдебното дирене.
Предвид извършените плащания от страна на ответника след издаване на заповедта
за изпълнение, но преди предявяване на иска - сумата от 170.00 лв. на 28.07.2022г. , както и
плащането в хода на съдебното производство на сумата 150.00 лв. на 09.01.2023г., или общо
платени след издадване на заповедта за изпълнение - 320.00 лв., ценени при условията на чл.
235 ал. 3 ГПК и в съответствие с указанията дадени в т. 9 на ТР № 4/2013 г. ОСГТК на ГК,
се обосновава извод, че установителният иск за сумата в претендирания размер от 320.87
лв., следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане до сумата 320.00 лв., а се уважи
само за горницата - сумата 0.87 лв.-дължима главница, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 09.07.2021 година до окончателното й изплащане.
По разноските:
Тъй като ответникът не е погасил дълга си преди подаване на заповедта за
изпълнение, той е станал повод за завеждане на делото, тъй като в хипотезата на чл. 422
ГПК, исковата молба се счита за подадена от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК. По тези причини настоящият състав приема, че отговорността за разноските следва да
бъде възложена на ответника по делото, тъй като с поведението си е предизвикал завеждане
на производството от ищеца - арг. от противното на чл. 78, ал. 2 ГПК и следва да понесе
отговорност за направените от ищеца разноски.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 125.00 лв. В производството ищецът е заплатил
ДТ в размер на 25.00 лв., като предвид, че е бил представляван от юрисконсулт, съдът
определя юрисконсултско възнаграждение в размер 100.00 лв.
Ответникът следва да заплати и направените разноски в заповедното производство,
които са в общ размер 75.00 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. К. К., ЕГН **********, с
настоящ адрес: **** , наличието на вземане на „ТОПЛОФИКАЦИЯ- СОФИЯ“ ЕАД, ****,
5
със седалище и адрес на управление: **** представлявано от ***, по издадената заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 476 по описа на Троянски районен съд за 2022 г., за сумата сумата
0.87 (осемдесет и седем стотинки) лева, представляваща главница за доставена топлинна
енергия в периода от от м.10.2017г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от
09.07.2021г. до окончателното й изплащане, както ОТХВЪРЛЯ ИСКА за горницата до
пълния претендиран размер от 320.87 лв., като погасен чрез плащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК И. К. К., ЕГН **********, с настоящ
адрес: **** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ- СОФИЯ“ ЕАД, ****, със седалище и адрес
на управление: **** сумата 125.00 (сто двадесет и пет ) лева, представляваща разноски в
настоящето производство.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК И. К. К., ЕГН **********, с настоящ
адрес: **** , да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ- СОФИЯ“ ЕАД, ****, със седалище и
адрес на управление: **** сумата 75.00 (седемдесет и пет.) лева, представляваща разноски
в заповедното производство по ч.гр.д. № 476 по описа на Троянски районен съд за 2022 г.
Присъдените суми могат да се приведат по сметка на „Топлофикация-София“ ЕАД в
„Общинска банка“ АД, IBAN: BG48SOMB91301011253302.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „БРУНАТА“ ООД
гр.София.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
6