Решение по дело №468/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е    №  260033

гр. Пазарджик, 09.11.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на десети октомври през две хиляди и двадесет и втора година в публично съдебно заседание в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Б. Илиев

 

секретар П. Борисова                               

като разгледа докладваното от съдията т. д. № 468/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по иск на „Тандем –СН“ЕООД /н/ гр.Пазарджик,чрез синдик Т. Д.И. против Р.К. *** и К.Д. *** по реда на чл.59 от ЗЗД във вр. с чл.685,ал.1 от ТЗ. за заплащане на сумата в р-р на 159 580,28лв. представляваща  обезщетение за неоснователно ползване на имотите описани в исковата молба от ответниците за периода 16.07.2015г. до 26.06.2020г. ,ведно със законната лихва за забава от предявяване на исковата молба до окончателното и заплащане.Претендират се разноски.

Предявеният иск се основава на следните фактически твърдения:

В исковата молба се твърди, че Р.К.Д., ЕГН ********** и Д. Н. Д. с ЕГН **********, в качеството си на собственици по силата на Констативен акт, вписан в СВп- гр. Б.под акт № 178, том 52, дело № 13211 от 13.11.2008, продавали, чрез своя син и пълномощник по сделката - К.Д.Д. ЕГН **********, с нотариален акт, вписан в СВп - гр. Б.под акт № 135, том 12, дело № 1997 от 12.04.2013 г., на „Тандем - СН" ЕООД с ЕИК *********, недвижими имоти, находящи се в гр. С., местността „Б.", ул. „" № , както следва:

1.0 1/2(една втора) идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., общ. С., обл. Б., одобрена със Заповед № РД-18- 60/04.10.2007г, на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота по кадастрална карта: гр. С., местност „Б.", целият имот урегулиран с площ от 893 кв.м.,(осемстотин деветдесет и три квадратни метра), при посочени граници ,ВЕДНО с построените в описания поземлен имот сгради, а именно:1.1 ТРИЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА - ВИЛНА СГРАДА № 2(две), цялата с разгъната застроена площ от 258 кв.м.(двеста петдесет и осем квадратни метра), състояща се от 3 етажа, цялата представляваща сграда с идентификатор №), със застроена площ 86 кв.м.(осемдесет и шест квадратни метра), брой етажи: З(три), с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, както и

1.2 1/2 (една втора) идеални части от ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, цялата с разгъната застроена площ от 124 кв.м.(сто двадесет и четири квадратни метра ), състояща се от 5 (пет) броя складове, спалня, дневна, антре, баня със санитарен възел и покривната плоча, представляваща и открит паркинг, цялата представляваща сграда с идентификатор №, по кадастралната карта и кадастралния регистри на гр. С., общ. С., оСт. Б., местност „В.", одобрени със Заповед № РД18-60/04Л0.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ 124 кв.м. (сто двадесет и четири квадратни метра), брой етажи: 1 (един), предназначение: жилищна сграда -еднофамилна.

С решение № 133 от 01.11.2013 г. постановено по търговско дело № 87/2013 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, , е обявена неплатежоспособността на „Тандем - СН" ЕООД с ЕИК ********* с начална дата 07.05.2013 г., открито е производство по несъстоятелност, назначен е временен синдик, наложена е възбрана и запор върху имуществото на длъжника. С Решение № 87/05.09.2017 г. по търговското дело, дружеството е обявено в несъстоятелност, органите му са лишени от право на управление и разпореждане и е постановено започване на осребряване на имуществото на несъстоятелния длъжник „Тандем - СН" ЕООД.

С искова молба от 26.02.2018 г., К.Д.Д., с ЕГН **********, в качеството си на наследник на починалия си баща Д. Н. Д., и Р.К.Д., са предявявили срещу „Тандем - СН" ЕООД, иск с правно основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД, за разваляне на сделката за покупко - продажбата, обективирана в описания по-горе нотариален акт от 12.04.2013 г., като ищците твърдят, че цената по нея от страна на купувача „Тандем - СН" ЕООД, не им била заплатена. По молбата е образувано т.д. № 114/2018 г. по описа на Окръжен съд - Бургас.

На 25.10.2018г., съгласно определение за назначаването от съда по несъстоятелността, встъпил в длъжността постоянен синдик на „Тандем - СН" ЕООД (н), с ЕИК *********, като преди него синдици по делото са били четирима други колеги. На пито един от синдиците по делото, включително и на него, не е била предавана от длъжника счетоводна, търговска, банкова и каквато и да било друга информация за дружествените дела на „Тандем - СН" ЕООД, от която да се узнае, дали цената за закупените имоти, действително е била платена или не.

След съществени усилия от негова страна, успял да се снабди с доказателство от архивите на КТБ" АД (Н), което представил на втората инстанция, че всъщност цената от 146 040 лв. за закупения имот в гр. С., е била платена от представляваното от мен несъстоятелно дружество, в сроковете, предвидени между страните в нотариалния акт, по банковата сметка на Р.Д. в същата банка. С оглед на това, претенцията на К.Д. и Р.Д. за разваляне на сделката, поради незаплащане на цената по пея, била отхвърлена на вьззивна инстанция - Решение № 141/19.12.2019 г. по вл\д.№ 280/2019 по описа на Апелативен съд - Бургас.

Не му е известно в хода на производството по несъстоятелност по т.д. №87/2013 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик до встъпването ми в него като синдик на 25.10.2018г, или преди неговото образуване, държането на закупените от „Тандем - СН" ЕООД имоти в гр. С., да е било предавано на дружеството. Напротив, в своята искова молба по чл. 87 ал. 3 ат ЗЗД, Р. и К. Д.признават, че имотите се , ползват от тях. Член 187 от ЗЗД задължава продавача да предаде на купувача продадената \ вещ в състоянието, в което се е намирала по време на продажбата. Ако не изпълни това задължение и остане в имота, той вече упражнява чуждо правомощие, след като не е собственик, затова има качеството на държател - чл. 68 ал.2 ЗС

След установен от него контакт с адвоката на Р. и К. Д. успял да се срещне с тях, и на 26.06.2020 г.₅ имотите му били предадени с протокол.  Имотите са на абсолютна първа линия под крайбрежния път, триетажната вилна сграда е самостоятелна, на метри от морската вода, построена е през 2007 г... Периодът на претенцията е формиран считано от 16.07.2015 г. до 26.06.2020 г. вкл, когато имотите били предадени на дружеството - собственик. По ориентировъчни изчисления, които прилага, това правело 16 357.43 лв. за 2015 г., 32 659.27 лв. за 2016, 2017, 2018 и 2019 г. и 12 585.77 лв. до 26.06.2020 г. вкл., или общо сума в размер на 159 580.28 лв. (сто петдесет и девет хиляди петстотин и осемдесет лева и двадесет и осем стотинки), за целият период.

Отношенията между собственика на вещ, лишен за определен период от време от владението и ползването си от друго лице - несобственик, което без основание упражнява фактическата власт върху нея, се уреждат на плоскостта на неоснователното обогатяване. Тези отношения се характеризират с неоснователно разместване на имуществени блага от един патримониум в друг.

Обстоятепетвото че ответниците са ползвали имотите при това без основание се доказва с протокола за предаването им на 26.06.2020 г., като до този момент „Тандем -СН" ЕООД (Н) не е имало достъп до тях, въпреки че е техен собственик. В предадените му документи от предходните колеги липсвали данни, имотите да са били оставяни за ползване на ответниците на каквото и да било основание.

За присъждане на обезщетението по чл. 59 от ЗЗД е достатъчно да се докаже, че имотът е ползван от ответника без основание, като не е нужно ищецът да установява конкретно уговорена наемна цена с евентуален наемател като полза, която е пропуснал.^[i]

За възникване на задължението за заплащане на обезщетение в общия случай на чл. 59, ал. 1 ЗЗД не е необходима покана. Такова се дължи от датата на неоснователното владение върху вещта. За да възникне правото на обезщетение за ползването на чуждия недвижим имот е достатъчно да се установи, че за ползвателя не съществува основание да държи имота. След като не е дал съгласие за ползването на недвижимия имот, на собственика се дължи обезщетение по общото правило на чл.59 ЗЗД от деня, когато вземането е станало изискуемо, без да е необходима покана от кредитора.

По отношение на лихвите за забава при общия фактически състав на неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1 ЗЗД, вземането възниква от деня на забавата на длъжника, която при липсата на определен срок настъпва след покана на кредитора. Когато кредиторът не е поканил длъжника да изпълни своето задължение преди завеждане на делото, исковата молба има значението на покана, след която длъжникът изпада в забава..Счита, че претенцията за обезщетение за периода 16.07.2015 г. до 26.06.2020 г. вкл. не е погасена по давност и се дължи. Формулиран е петитум на основание чл. 59 от ЗЗД, във връзка с чл. 658, ал. 1 т.7 и т. 8 от ТЗ, като осъдят ответниците Р.К.Д., ЕГН **********, с адрес: ***> 6 и К.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят по особената сметка BG при ТБ „Алиапц Бапк България" с титуляр Тандем - СН" ЕООД (н), с ЕИК *********, сумата от 159 580.28 лв. (сто петдесет и девет хиляди петстотин и осемдесет лева и двадесет и осем стотинки), представляваща обезщетение за неоснователното ползване на имотите, подробно описани по-горе и представляващи предмет на Нотариален акт, вписан в Служба по вписванията - гр. Б.под акт № 135, том 12, дело № 1997 от 12.04.2013 г., собственост на Тандем - СН" ЕООД (н), с ЕИК *********, за периода от 16.07.2015 г. до 26.06.2020 г. вкл., ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на настоящата искова молба, до окончателното заплащане на обезщетението.Сочи доказателства и прави доказателствени искания.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата Р.К. *** е подала отговор на исковата молба. Твърди,че действително на 12.04.2013 г. с Нотариален акт № 73, том I, per. № 729, дело № 65 тя и вече покойният и съпруг Д. Н. Д., ЕГН **********, чрез пълномощника им - сина им К.Д.Д., ЕГН ********** прехвърлили на „Тандем - СН" ЕООД собствените ни имоти, Малко след продажбата срещу дружеството-купувач било открито производство по несъстоятелност и управителните органи явно се дезинтересирали от имотите. Въпреки това нито тя, нито покойният и съпруг или сина им са пречили по какъвто и да било начин на ползването на имотите от дружеството.От 12.04.2013 г. до настоящия момент не е посещавала гореописаните имоти в гр. С., нито има ключове за тях, нито знае кой ги е стопанисвал. Тя категорично не ги ползвала,поради която причина настоящото производство е изключително изненадващо за нея. Тя е жена на 80 години и щяла да получи удар, когато миналия месец отишло, да изтегля пенсията си и служители на банката ме информираха, че сметката ми била запорираиа до сумата от близо 160 000 лв.

По делото липсват каквито и да било доказателства тя да е ползвала процесиите имоти през описания в исковата молба времеви период. Поради тази причина счита, че не дължи какъвто и да било наем. Твърдението на синдика, че е ползвала имотите, което било видно от приемо-предавателния протокол от 26.06.2020 г. е абсолютно невярно - името и нс фигурира никъде в този протокол, не е участвала в каквото и да било предаване на имоти, нито е подписвала протокола. Напротив от този протокол е видно, че не е ползвала имотите през процесния период.

Твърдението на синдика, че ползването на имотите се признавало от нея в предявената срещу „Тандем - СН" ЕООД /в несъстоятелност/ искова молба за разваляне на Нотариалния акт от 12.04.2013 г. също не кореспондира с истината. Никъде в нея не се твърди тя или сина и да са ползвали имотите след сключването на договора за продажба на 12.04.2013 г.Ето защо счита, че предявените искове са неоснователни и недоказани. С оглед на гореизложеното  моли да се отхвърлият предявените срещу нея искове изцяло като неоснователни и недоказани и да присъдят сторените от нея в настоящото производство разноски.Сочи доказателства и прави доказаптелствени искания.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът К.Д. К. е депозирал отговор на исковата молба. В същия изразява становище че  действително на 12.04.2013 г. с Нотариален акт № 73, том I, per. № 729, дело № 65 майка ми Р.К.Д., ЕГН ********** и баща ми Д. Н. Д., ЕГН **********, чрез него в качеството им на пълномощник прехвърлиха на „Тандем - СН" ЕООД собствените им имоти,Малко след продажбата срещу дружеството-купувач било открито производство но несъстоятелност и управителните органи явно се дсзинтсрссираха от имотите. Въпреки това нито той, нито родителите му са пречили по какъвто и да било начин на ползването на имотите от дружеството. Напротив, на 13.03.2014 г. провел среща с тогавашния синдик на дружеството – В. Г. С., на която му разяснил ситуацията около сделката и че до онзи момент никой не се е  свързал с тях за предаване па имота. На същата дата подписали протокол, с който В.С. в качеството му на синдик на "Тандем - СН" ЕООД /в несъстоятелност/ се съгласили той да съхранява ключовете за имотите с цел да пази имотите, а  той се задължил да ги върне при поискване. След този момент  посещавал имотите няколко пъти, за да провери дали всичко с тях е наред, но категорично не  ги е ползвал по какъвто и да било начин. Впоследствие на 26.02.2018 г. той и майка му Р.Д. завели дело срещу „Тандем - СН" ЕООД /в несъстоятелност/ за разваляне на въпросния нотариален акт от 12.04.2013 г. поради неизпълнение на задължението на дружеството за плащане на продажната цена. Към онзи момента делото било висящо пред ВКС   След постановяване на решението на Апелативен съд - Б.синдикът на „Тандем - СН" ЕООД /в несъстоятелност/ се свързал с неговия  процесуален представител в производството по разваляне на договора за продажба на процесиите имоти с молба ако случайно са им останали комплект ключове за имотите да му ги предадат, тъй като никой от предишните му колеги или от управителни органи на дружеството не притежавали такива. Информирал го, че има комплект ключове, но не знае дали новият собственик не е сменил ключалките. На 26.06.2020 г. се срещнал със синдика при имотите в гр. С.. На срещала присьствали още двама души — непознати за него, които синдикът довел. Синдикът му казал, чс единият бил вещо лице оценител, а другия – И. П., който се разписал в приемо-предавателния протокол като свидетел, и му го представил като „новия пазач на къщата".

При посещението им  в имота всички врати били отключени и така и не разбрали дали притежаваните от него ключове са актуални. В поземления имот са разположени две къщи. към които има общ двор, общо барбекю и общи помощни сгради, чийто покрив на практика се явява и паркинг. Портата на входа на имота беше отключена. Там ни посрещна пазачът на втората къща в имота, който се подписа като свидетел в протокола от 26.06.2020 г. - П.С.. След като обходили имота и постройките в него, които са продадени с нотариалния акт от 12.04.2013 г., той подписал приемо-предавателния протокол, предад ключовете на синдика (пак отбелязва, без да са отключили с тях нито една врата) и си тръгнал.

Категорично заявява, че не е ползвал имотите през описания в исковата молба период. Поради тази причина счита, че не дължа какъвто и да било наем.

Твърдението на синдика, че е ползвал имотите, което било видно от приемо-предавателния протокол от 26.06.2020 г. е абсолютно невярно. Видно от самия протокол е, че стаите на къщата били празни и в тях нямало никакви удобства за живеене. Няма логика, ако къщата е била ползвана от него през целия твърдян от синдика период да няма нито една мебел в нея, освен вграденото кухненско обзавеждане. В този смисъл и определения от синдика размер на претеидирания наем е твърде завишен, тъй като едва ли би имало човек, който ще наеме празна къща за лятната си почивка.

Видно от процесния нотариален акт е, че към 12.04.2013 г. фактическата власт върху имотите е била упражнявана от родителите му Р. и Д. Д. След подписване на договора за продажба той не е ползвал имотите. Както се бил задължил в протокола от 13.03.2014 г. при поискване на ключовете се срещнал с новия синдик и му предал сшъщите ключове, които както посочил дори не се наложило да използва, тъй като всички врати били отключени.

Твърдението на синдика, че ползването на имотите се признавало от него в предявената срещу „Тандем - СН" ЕООД /в несъстоятелност/ искова молба за разваляне на нотариалния акт от 12.04.2013 г. също не кореспондира с истината. Никъде в нея не се твърди той  или майка му Р.Д. да са ползвали имотите след сключването на договора за продажба на 12.04.2013 г.Моли да се отхвърляг предявените срещу него искове изцяло като неоснователни и недоказани и да присъдят сторените  в настоящото производство разноски.Сочи доказателства и прави доказателствени искания..

По допустимостта на производството:

Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за виновно и противоправно поведение на ответниците, което е причинило вредоносни имуществени последици в патримониума на „Тандем СН“ЕООД/н/, чиито процесуален субституент е ищецът ,представляван от назначения синдик Т.И. на основание чл. 658, ал. 1, т. 7 от ТЗ.Ответниците Р.К. Д.  и К.Д.Д. ,като наследник на починалия си баща Д. Н. Д. са собственици на процесния недвижими мот посочен в договора за покупко-продажба на недвижим имот от 12.04.2013г.

Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.

С  Определение № 260371г.  от 26.02.2021г. по т. д. № 468/2020 г. по описа на ПОС съдът е приел за окончателен изготвения и изпратен до страните проект на доклад по делото ,разпределил доказателствената тежест в процеса съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.Ответникът установява възраженията си, от които черпи изгодни за себе си правни последици.Приети са като писмени доказателства по делото приложените към исковата молба, уточнителната молба.,отговорите на искова молба и копия на документи, заверени по реда на чл. 183 от ГПК.В съдебно заседание от 05.04.2021г. съдът е допълнил  изготвения и изпратен на страните  доклад  обективиран впосоченото по-горе определение във връзка с обстоятелството в отговора на исковата молба от К.Д.Д. по допустимостта на исковете, че счита настоящите искове за недопустими, тъй като са предявени след едногодишния преклузивен срок по чл.649 от ТЗ  и с оглед практиката на ВКС, че всички искове целящи попълване масата на несъстоятелността, се предявяват в посочения преклузивен едногодишен от откриване на производството , съответно от  момента на обявяването на решението по чл.632 ал.2 от ТЗ , който срок е изтекъл отдавна .

Приети са представените и описани в исковата молба писмени доказателства.

По делото са допуснати и разпитани като свидетели : П.П.С. ,който установи в показанията си ,че от 2010 г. е в този имот, за който се води делото и поддържа имота. Така се стекли нещата, търсел работа и най-случайно попаднал на този имот и го наели да поддържа и да охранява имота. Наел го А.– другият собственик на другата къща. Това били две къщи на двама приятели и две къщи, които са ги правили едно време заедно. Имотите са къщи. Триетажна къща с помощни помещения, басейн, който е общ. Има барбекю, перално помещение – това е. Повече лятото се ползва този имот. Зимата не идвл никой. Лятото по един-два месеца се ползва. През 2010 г. се запознал с К. и Р. Д.в имота, в който работел.Като започнал работа К. дошъл да го види кой е, що е Р. е майка му, тя е възрастна и идвала през лятото за 10-15 дни. За последно миналата година видял К. в имота. Всяка година той посещавал имота от 2010 г. с цел почивка за различно време – понякога за 1 един месец. Понякога идвал за събота и неделя. Освен К. и Р.Д. съм виждал и други лица – техни роднини – на К. сестра й - съпругата на К.. Отделно са идвали, отделно от К.. Не знае точно коя година, но през тези години. Отдаван е имота под наем и частично. Всичко това ставало при него. Като ги нямало К. и майка му, на него плащали. Идвали техни познати и приятели. Те са едни и същи, които идвали всяка година. Някои идвали за по една седмица, други по две седмици. През този тримесечен период през цялото време от юни до септември имало хора, и те включително идвали. На 26.06.2020 г., когато се правила оценка на имота и дошъл синдика, за да му бъде предаден имота, К. и Р. Д.били там от преди около 3 дни. Не било в сезона това, било след това. К. бил с жена си и майка му била там. Дошли да си вземат някои работи от имота. Една спалня имало там, взели  я и донесли едно ъглово легло, свалили климатици, мебели.

Състоянието на имота през април-май 2020 г. не било същото, като по време на деня на описа. Били взели всичко, хладилници, климатици, спални. Имало е кражби в имота преди той да е отговарял за имота. Откраднали са телевизори. По принцип всички стаи си имали ключове на самите врати, но той имал резервни, и когато станело нужда, те  му се обаждали и той  отключвал.

К.Д. е бил най-много по два месеца там. Различно е идвал през годините. Идвал е за две седмици, идвал е за 20 дни. Различно всяка година. Майка му идвала по-рядко – за 2 седмици най-много и не всяка година.

В показанията си Н. И. заявява,че познава Д.от техен общ приятел, който вече не е между живите – П.- от 2011 г., от десетина години. Знаел за техен имот в С. в местността „б.“. Това била къща на 2-3 етажа в един двор с една друга къща-близнак.Имало навес, барбекю, по средата имало басейн. Ограден бил имота, някак си долу , пред него нямало нищо. Посещавал  го 5-6 пъти, но най-вече е ходил да му помага за ремонтни работи. Той имал имот на „С.В.“. Това  било (от 2 години някъде не съм ходил) последните 6 години преди това. На него му открили рак на простата и имало един период от 3 години, когато изобщо не е ходил. Даже идвал при него на „С.В.“. К. ходел на вилата, за да я поддържа най-вече. Той знаел, че му е отнета вилата, но той имал някакви уговорки с предишния синдик, да я поддържа. Той е ходил 5 пъти, даже единия път само той отишъл да види нещо, а свидетеля го чакал горе. Единия път зазимявали водите. Другия път му се обадили, че са паднали керемиди и ходили да сменят керемиди. Ремонта на покрива бил преди 2 години. Преди това преди 4-5-6 години били ходили. Но тогава мисли, че вече не била тяхна вилата – на майка му, на баща му и просто ходел да я поддържа. Не му е известно той да е прекарвал времето си целогодишно там, поне доколкото го познава. Той му е казвал, че ходи там, защото има да върши работа по поддръжка най-вече. Но да ходи там целогодишно било абсурд. Зимата е идвал при него. На ски ходел докато беил здрав. Майка му, особено откак почина мъжа й, освен ако К. я закара, мисли, че не е ходила там. Мисли, че този човек с патериците, който излезнал,  го виждал там – мисли, че бил пазач там – един път са се засичали там. Само с едни техни общи приятели тогава ходили. Двора бил пропаднал и му помогнал да го оправи.

 В открито съдебно заседание е приет протокол в оригинал от 13.03.2014 год., съставен от В. С. и К.Д. и подписан от посочените по- горе страни,както и удостоверения от ВИК ЕАД Б.и от EVN, както и съдебно удостоверение с приложени към същото разпечатки от 14.06.21г. от ОС Пазарджик и 2 броя копия от самолетни билети,  представени от пълномощника на ответника .

По делото са допуснати и изслушани първоначална съдебно-икономическа експертиза , повторна  и допълнителна СОцЕ и  тройна  и допълнителна тройна СОцЕ от които като компетентно и обосновани приема като доказателства по делото допълнителната тройна СОцЕ ,която е отговорила в пълен обем на така поставените въпроси.ОТ заключението на същата се установява,че определен е пазарен наем за процесния имот: ½  идеална част от поземлен имот с идентификатор , в м.Ъ.", гр.С., с площ на целия имот 893 м²; сграда с идентификатор, жилищна сграда , еднофамилна, брой етажи 3, застроена площ 86,00 м²; 1/2 идеална част от сграда с идентификатор, м.Б.”, жилищна сграда , еднофамилна, брой етажи 1, застроена площ 124,00 м².

В заключението си в.л. установяват,че общия размер на дължимия наем на процесния недивижим имот е 128 950лв. ,като същия следва да бъде съобразен с инфлацията,като от 2015год. до момента на изготвяне на експертизата   ,наемът ежегодно е растял  с процента на инфлацията за предшестващата година,като за коректност същият за всяке една година следва да бъде коригиран с влиянието на инфлацията отнесена към съответната година.или общата пазарна наемна цена за процесния ПИ с идентификатор  в гр.С. ,м-та „Б.“ за периода 16.07.2015г.-26.06.2020г.  е  в р-р на 144 110лв.

В.л. сочат ,че пазарният наем е определен по два метода: чрез сравнение с пазарни наеми на подобни имоти и изхождайки от връзката между пазарната стойност на имота и неговата доходност, т.е. получаване на наем от него.Получените стойности по двата метода са претеглени, при относителна тежест на всеки 50 %, и е получен препоръчителния пазарен наем.

След извършените справки, изчисления, анализи, мнението на тройната експертиза за препоръчителната средна пазарна наемна цена за процесния имот: Уг идеална част от поземлен имот с идентификатор, в м.Ъ.", гр.С., с площ на целия имот 893 м²; сграда с идентификатор, жилищна сграда , еднофамилна, брой етажи 3, застроена площ 86,00 м²; 1/2 идеална част от сграда с идентификатор, м.Б.”, жилищна сграда , еднофамилна, брой етажи 1, застроена площ 124,00 m2, за перирда/}6.07,2015 год- 26.06 2020 г., е 119 510 лв. 

От фактическа страна съдът приема следното:

По делото не се оспорва ,установи се от събраните писмени  доказателства,че на 12.04.2013 г. с Нотариален акт № 73, том I, per. № 729, дело № 65 майката на втория ответник Р.К.Д., ЕГН ********** и баща му Д. Н. Д., ЕГН **********, чрез ответника К.Д.  в качеството му на пълномощник прехвърлили на „Тандем - СН" ЕООД собствените им имоти описани в исковата молба.Малко след продажбата срещу дружеството-купувач било открито производство но несъстоятелност.На  13.03.2014 г. след проведена среща с тогавашния синдик на дружеството – В. Г. С., на която му разяснил ситуацията около сделката и се съгласили той да съхранява ключовете за имотите с цел да пази имотите, а  той се задължил да ги върне при поискване. Впоследствие на 26.02.2018 г. ответникът и майка му Р.Д. завели дело срещу „Тандем - СН" ЕООД /в несъстоятелност/ за разваляне на въпросния договор обективиран в нотариален акт от 12.04.2013 г. поради неизпълнение на задължението на дружеството за плащане на продажната цена,като към момента на предявяване ня исковата молба делото не било приключило. На 26.06.2020 г. след среща със синдика при имотите в гр. С. в присьствието още двама души — непознати за него- единият бил вещо лице оценител, а другия – И. П., който се разписал в приемо-предавателния протокол като свидетел, и  ги представил като „новия пазач на къщата".От представено по делото препис от решение №141 от 19.12.2019г. по гр.д.№280 /019г. по описа на АСБ.се установи,че е отхвърлен иска за разваляне поради неизпълнение сключения между Р. К.Д. и Д. Н.Д.  починал на.  с наследници по закон Р. К.Д. и К. Д.Д. от една страна като продавачи  и „тандем-СН“ЕООД /н/ от друга страна като купувач договор за покупко-продажба на недвижим имот от 12.04.2013г. С определение №604 от 13.11.2020г. на ВКС по т.д.№899/2020г. по опис на ВКС  не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на АС Б.№141 от 19.12.2019г. по в.т.д.№280/2019г.

С оглед на така установените за безспорни факти, основното спорно обстоятелство в процеса  е ползвани ли са имотите от ответниците без правно основание , както и какъв е размерът на претендираното от ищеца обезщетение за ползване на имоите за процесния период.

Правни изводи:

Предявен е иск по чл. 59 от ЗЗД във вр. с чл.685 от ТЗ.

Правомощията на синдика да завежда от името на длъжника в несъстоятелност съдебни дела и да представлява пред съда дружеството в несъстоятелност, произтичат от закона - чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ и че синдикът няма право да упълномощава друго лице да представлява дружеството, освен с изрично разрешение на съда - чл. 660, ал. 2 ТЗ.

В настоящия  случай е безспорно,че съдът е сезиран с осъдителни искове- претенции за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване и за обезщетение за забава за плащането му, предявени от синдика при упражняване на правомощията му по чл. 658, ал. 1, т. 7 от ТЗ да участва в производствата по делата на предприятието на длъжника и да завежда от негово име и в интерес на кредиторите на несъстоятелността против Р. К.Д. и К. Д.Д. ***.Следователно предявения иск по чл.59 от ЗЗД с цел попълване масата на несъстоятелността на „Тандем-СН“ЕООД/н/ гр.Пазарджик е допустимо заявен от синдика като процесуален представител на дружеството.Тъй като този иск е извън приложното поле на чл.649 ТЗ ,синдикът няма собствена процесуална мегитимация ,както е посочено и в исковата молба и допълнителната такава.

фактическият състав на иска с правно основание чл. 59 ЗЗД обхваща елементите - 1. ищецът да е собственик на имота /вещта/, 2. ответникът да ползва фактически имота без наличие на правно основание за това и 3. размера на обезщетението, изчислен на база сумата, с която собственикът е обеднял, тъй като не е реализирал ползата от принадлежащото му право на ползване на имота - наемната цена за този функционален тип имоти. Всяко владение без основание води до обогатяване за владелеца /държателя/ за сметка на собственика, поради което се дължи обезщетение по силата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Със сключването на договора за продажба по чл. 183 ЗЗД се извършва прехвърляне на собствеността, купувачът придобива правомощията на собственика в пълен обем и получава правото да владее, ползва и се разпорежда с продадената му вещ. Същевременно чл. 187 ЗЗД задължава продавача да предаде на купувача продадената вещ в състоянието, в което се е намирала по време на продажбата, заедно с плодовете оттогава. Ако не изпълни това задължение и остане в имота, той вече упражнява чуждо правомощие, след като не е собственик, затова има качеството на държател - чл. 68, ал. 2 ЗС.

 

В  трайната практика на ВКС  е прието, че съгласно чл. 59 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването; че за да се уважи този иск трябва да е на лице обедняване на ищеца, обогатяване на ответника и причинна връзка между обедняването и обогатяването; че ищецът може да претендира само за това, с което имуществото му е намаляло, затова обезщетението по чл. 59 от ЗЗД се определя като разлика между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника и тази разлика трябва да бъде определена от съда с оглед на доказаните факти. При така приетото принципно разрешение, по конкретния правен спор съставът на ВКС е приел, че размерът на обезщетението следва да се определи на база на наема за процесния обект, с оглед неговото предназначение и ползването му като имот и местоположението му. В решение № 55/28.02.2012 г. по гр. дело № 652/2011 г. на III-то гр. отд. на ВКС, също постановено по реда на чл. 290 от ГПК, е прието подобно принципно разрешение, а именно, - че съгласно практиката на ВКС, ползването на веща от несобственика може да се осъществява по различен начин, като обстоятелството дали той получава добиви от веща, включително и наем, е без значение за иска по чл. 59 ЗЗД, чрез който не се търси връщане на добивите, включително и на гражданските плодове, получени вместо собственика (чл. 93 ЗС), а обезщетение за неоснователно обедняване на собственика за сметка на неоснователното обогатяване на ползващия се от неговата вещ. Изтъкнато е и,че съдебна практика приема, че ако ответникът не е развивал дейност и не е реализирал приходи съобразно неговото счетоводство, то е правно ирелевантно за иска по чл. 59 ЗЗД, ако е установено, че ответникът ползва имота без правно основание и отговорността му да обезщети собственика се изразява в спестен от него наем, които би плащал за ползване на имота, като обедняването на собственика и обогатяването на ползувателя/държател са една и съща сума, измерваща се в пазарен наем за процесния имот, които би получил за спорния период. В тази връзка е цитирано и ППВС № 1/28.05.1979 г., в което е прието, че обогатяване е налице не само при увеличаване имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице, какъвто е случаят, когато собственикът е лишен от ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание. В посоченото  решение № 1133/01.11.2008 г. по гр. дело № 4401/2007 г. на I-во гр. отд. на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК , е възприето принципното разрешение, че релевантно за размера на обезщетението по чл. 59 от ЗЗД е фактическото ползване на имота през процесния период, а не статутът му при закупуването.

В случая съобразявайки събраните по деото доказазтелства настоящия състав приема,че релевантна за определяне размера на това обезщетение за ползването на процесния имот, е средната месечна наемна пазарна цена, определена от вещите лица по изслушаната в първоинстанцинното производство допълнителна съдебно-оценителска експертиза, в която размерът на обезщетението е съобразен с естеството и предназначението на имота, както и с предназначението, за което същият е използван фактически от ответниците - за имот за отдих, като настоящия състав не е възприема другите експертни заключения по делото,поради обстоятелтвото,че така изготвеното  допълнително заключение по допуснатата и изслушана тройна съдебно-оценителска експертиза е пълно и всеобхватно ,респ. обеткивно изготвено. От заключението  се установи ,че общия размер на дължимия наем на процесния недивижим имот е 144 110лв. ,като същия следва да бъде съобразен с инфлацията,като от 2015год. до момента на изготвяне на експертизата   ,наемът ежегодно е растял  с процента на инфлацията за предшестващата година,като за коректност същият за всяке една година следва да бъде коригиран с влиянието на инфлацията отнесена към съответната година.или общата пазарна наемна цена за процесния ПИ с идентификатор в гр.С. ,м-та „Б.“ с площ на целия имот  893кв.м. ,сграда с идентификатор,жилищна сграда ,еднофамилна ,брой етажи 3 ,застроена площ 86,00кв.м. , ½ ид.част от сгрода с идентификатор м.“Б.“ ,жилищна сграда ,еднофамилна ,брой етажи 1 ,застроена площ 124,00кв.м. за периода 16.07.2015г.-26.06.2020г.  е  в р-р на 119 510лв.

Предвид ,безспорно установените по делото обстоятелства,че ответниците ползват процесния имот без правно основание и отговорността им да обезщетят собственика се изразява в спестен от тях наем, които биха плащали за ползване на имота, като обедняването на собственика и обогатяването на ползувателя/държател са една и съща сума, измерваща се в пазарен наем за процесния имот, които би получил за спорния период ,като съдът споделя   възприето принципното разрешение, че релевантно за размера на обезщетението по чл. 59 от ЗЗД е фактическото ползване на имота през процесния период, а не статутът му при закупуването.Т.е обогатяване на ответниците и дължимото връщане на престацията до размера на обедняването на ищеца е за сумата  в р-р на 119 510лв.,която  следва да  бъде присъдена в полза на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. В останалата част до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен,ведно със следващата се законна лихва,считано от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на делото на ищеца  по делото се дължат направените пред настоящата инстанция разноски /за Д.Т.  ,депозити за експертизи и свидетели и пр./ съразмерно  уважената част от иска в размер на     1 958лв. съгласно  списък на разноските по чл.80 от ГПК.Ответникът макар да има право на разноски пред настоящата инстанция/ с оглед отхвърлената част от иска съгласно  списък на разноските по чл.80 от ГПК на същият не се дължат разноски тъй като при така установените релевантни факти съдът приема, че не са налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал. 2 от ЗАдв. Съгласно  цитираната законова норма е необходимо по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по смисъла на т.1-3 от чл. 38 ал.1 от ЗАдв., наличието на което не е необходимо да се установява или доказва предварително. От друга страна в конкретния случай, съдът съобрази и че въобще липсва позоваване на разпоредбата на чл.38 от ЗАдв или пък посочване на някое от законоустановените конкретни основания, за да се приеме за основателно искането за присъждане на възнаграждение при условията на цитираната норма.            След като в представеното пълномощно и в договора не е посочено някоя от причините по чл.38 ал.1 от ЗАдв. за оказване на безплатна правна помощ, не може да се присъди адвокатско възнаграждение по този ред. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в Определение № 621 от 6.11.2015 г. по ч.гр.д. № 4731/2015 г., III г.о., Определение № 93/10.04.2013 г. по т.д. №471/2012 г., II т.о.; Решение №220/7.01.2013 г. по т.д. №1106/2011 г., II т.о;  Решение №97/6.07.2009 г. по т.д. №745/2008г., II т.о., Решение №165/26.10.2010 г. по т.д. №93/2010 г., II т.о. и др.

Водим от горното Пазарджишкият  Окръжен съд

 

                                       Р          Е         Ш          И          :   

 

ОСЪЖДА Р.К.Д. *** и К.Д.Д. *** да заплатят на „Тандем-СН“ЕООД /н/,ЕИК:********* ,гр.Пазарджик ,ул.Иван Соколов“№13 ,чрез синдика Т.И. по особената сметка BG при ТБ“Алианц България“ с титуляр „Тандем-СН“ЕООД/н/,ЕИК:********* сумата в р-р на 119,510лв. представляваща обезщетение за неоснователно ползване на имотите, подробно описани по-горе и представляващи предмет на Нотариален акт, вписан в Служба по вписванията - гр. Б.под акт № 135, том 12, дело № 1997 от 12.04.2013 г., собственост на Тандем - СН" ЕООД (н), с ЕИК *********, за периода от 16.07.2015 г. до 26.06.2020 г. вкл., ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на настоящата искова молба, до окончателното заплащане на обезщетението,като.

ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за разликата   над 119 510лв. до пълния претендиран размер на сумата 159 580,28лв.  , ведно със законната лихва върху посочената сума за периода от подаването на исковата молба до окончателното и изплащане,като неоснователен.

ОСЪЖДА Р.К.Д. *** К.Д.Д. *** да заплатят на „Тандем-СН“ЕООД /н/ ,ЕИК115829374,гр.Пазарджик ,ул.Иван Соколов“№13,чрез синдика Т.И. по особената сметка BG при ТБ“Алианц България“ с титуляр „Тандем-СН“ЕООД/н/,ЕИК:********* направените пред настоящата инстанция разноски за /Д.Т. ,депозити за експертизи,свидетел,,съдебни удостоверения ,командировъчни и пощенски разходи/ съобразно уважената част от иска в размер на     1  958 лв. съгласно  списък на разноските по чл.80 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                               Съдия: