Решение по дело №414/2021 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 от АПК, вр. чл. 215, ал.1 от ЗУТ.

Образувано е по жалба от В. Х. Т., срещу Разрешение за строеж № 36/22.12.2020 г., издадено от главния архитект на община Брацигово, област Пазарджик, издадено на З. С. Д. за строеж: „Пристройка и надстройка на съществуваща вилна сграда“, V категория, на вилна сграда № 130, кв. 2 по РП на летовище „Васил Петлешков“, община Брацигово.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспореното разрешение за строеж /РС/, както и за издаването му в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалните разпоредби. Настоява се, че разрешението за строеж е лишено от предмет, тъй като сградата, чието пристрояване и надстрояване са разрешени, не съществува. Сочи се, че е налице нарушение на чл. 182, ал. 1 от ЗУТ, тъй като лицето, на чието име е издадено РС, не притежава право на строеж, респективно на пристрояване и надстрояване. Твърди се, че е налице неспазване на изискванията за разстояния и прилежаща площ. Прави се искане за обявяване нищожността на оспорения административен акт, а в условията на евентуалност за отмяна на оспорения акт, претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Д., който поддържа жалбата, моли за нейното уважаване и отмяна на РС. Допълнителни съображения излага в представена писмена защита. Прави искане за присъждане на разноски.

Ответникът – главният архитект на община Брацигово в съдебно заседание се представлява от юрк. С., който моли жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана, вкл. и въз основа аргументите, наведени в депозирани писмени бележки. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателя адвокатски хонорар.

Конституираната заинтересована страна - З. С. Д., се представлява от адв. А., който оспорва жалбата, като недопустима, алтернативно навежда доводи за нейната неоснователност. Допълнителни доводи са наведени в представено писмено становище. Претендира присъждане на разноски.

Административен съд – Пазарджик, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалб. В. Х. Т. се легитимира като собственик на вилна сграда № 126 / вила № 126 /, находяща се в УПИ VI – за индивидуален вилен комплекс, кв. 2, по регулационния план на летовище „Васил Петлешков“, община Брацигово. Видно от удостоверение № 7/26.09.2017г., издадено от гл.архитект на Община Брацигово, вила № 126 е въведена в експлоатация на строеж V категория: „Реконструкция, пристройка и надстройка на съществуваща сграда“.

Заинтересованата страна / ЗС / З. С. Д. се легитимира като собственик на вилна сграда № 130 / вила № 130 /, находяща се в УПИ VI – за индивидуален вилен комплекс, кв. 2, по регулационния план на летовище „Васил Петлешков“, община Брацигово, съгласно нот.акт № 23/19.11.2019г., том III, рег. № 4450, нот.дело № 419/2019г.

На 15.10.2019г. гл.архитект на Община Брацигово издал удостоверение за търпимост на строеж № У-ТСУ-206 относно вилна сграда № 130, при условията на пар.16, ал.1, пар.127, ал.1 от ПР на ЗУТ.

Съгласно договор № Д-118/08.12.2020г. община Брацигово учредила на ЗС Д. възмездно срочно право за пристрояване и надстрояване към законно построена вилна сграда № 130. Била издадена скица виза за проектиране № 214/21.10.2020г.

Въз основа на подадено заявление от З. С. Д., главният архитект на Община Брацигово издал РС № 36/22.12.2020 г., за строеж: „Пристройка и надстройка на съществуваща вилна сграда“, V категория, на вилна сграда № 130, кв. 2 по РП на летовище „Васил Петлешков“, община Брацигово.

По делото са приети като доказателства скица (виза за проектиране) № 214/21.10.2020 г. на вилна сграда № 130, инвестиционен проект за обект „Пристройка и надстройка на съществуваща вилна сграда“ на вилна сграда № 130, кв. 2 по РП на летовище „Васил Петлешков“, община Брацигово, част „Архитектура“, „Конструкции“, „Електрически инсталации“, „Отопление, вентилация, климатизация“, „ВиК“, „Пожарна безопасност“, „Геодезия“, „План по безопасност и здраве“ и Комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционния проект с основните изисквания към строежите, изготвен от „Гарант – 2000“ ООД.

Като доказателства по делото е прието писмо с изх. № 94В-1195-1#1 от 30.10.2020 г. от Община Брацигово, в отговор на сигнал с вх. № 94В-1195-1/29.10.2020 г., съгласно което след извършена проверка на място от служители на Община Брацигово, е констатирано премахване на съществуваща вилна сграда с пл. 130 в кв. 2 по плана на летовище „Васил Петлешков“, като мястото на вилата е изчистено, основите са премахнати и е оставен само съществуващият изкоп.

Видно от представените по делото писма от Община Брацигово, по повод подавани жалби от жалб. Т., на място за извършвани многобройни проверки, като е констатирано, че строителството на вилна сграда № 130 се извършва законосъобразно, в съответствие с издадените за това книжа, като Акт образец за откриване на строителна площадка е от 25.01.2021г. Същевременно в писма от ДНСК и РДНСК-Пазарджик се посочва, че строителството е започнало незаконосъобразно, преди влизане в сила на РС, а с писмо изх. № 24-190-1#1/16.12.2020г. е констатирано, че на мястото не е констатирано ново строителство.

Видно от посоченото в комплексен доклад за оценка съответствието на инвестиционен проект относно строеж „Пристройка и надстройка на съществуваща вилна сграда № 130“, същият съответства на основните изисквания към строежите, съгласно чл.142, ал.5 от ЗУТ и отговаря на изискванията на чл.144, ал.1 от ЗУТ за съгласуване и одобряване на инвестиционния проект и издаване на РС. На основание чл. 142, ал.9 от ЗУТ всички документи – графични и текстови на инвестиционния проект са подписани и подпечатани от съответния квалифициран специалисти от управител на фирмата-консултант.

По делото са разпитани свидетелите А. З., П. Т. и К. М.. Свидетелят З., собственик на вила в м. „Атолука“, твърди, че към момента пред вилата на жалбоподателката се извършва строеж, като старата вила е съборена до основи есента или зимата на 2020 г. Посочва, че заради строежа няма достъп до вилата на жалбоподателката, за да може да влезе автомобил. Според същият свидетел разстоянието между вила 126 и вила 130 е около 5-6 м.

Свидетелката Т., притежаваща вила съседна, на тази на жалб. Т., твърди, че вила № 130 преди да бъде закупена от З. Д. е била пред разпадане, като северната  част е била почти разрушена. Посочва, че вилата е била от кал и пръст и цялата е била надупчена. Сочи, че не знае кога точно е съборена старата вила, като до 20 октомври 2020 г. вилата не е била съборена. Вила № 126 имала два изхода, единият на улица, на който жалб. Т. обособила паркинг за автомобили и има достъп с такъв до вилата си.

Свидетелят М., който има сключен договор за строителство със З. Д., твърди, че на датата на сключването му – 21.01.2021г. вила № 130 не е била съборена. Представлявала според него барака от летви и кал. Когато е отишъл на място вилата на Д. не била там, като теренът е бил изчистен, но в имота били налице останки от старата вила.

За изясняване на делото от фактическа страна, е допусната и приета СТЕ, от заключението на която се установява, че в УПИ-VI – за индивидуален вилен комплекс в кв. 2 по сега действащия кадастрален и регулационен план на летовище „Васил Петлешков”, община Брацигово, одобрен със заповед № 86/28.01.1988 г., са изградени сгради от основното застрояване с рекреационно предназначение. Разположението на сградите е разрешено и предвидено в плана, като свободно стоящо ниско застрояване. Експертът посочва, че за обект „Пристройка и надстройка на съществуваща вилна сграда” в имот с пл. № 130 в кв. 2 по плана на летовище „Васил Петлешков”, община Брацигово, е изготвен и одобрен инвестиционен проект на 12.11.2020 г. от гл. архитект на община Брацигово, при условията на чл. 142, ал. 6, т. 2 от ЗУТ, след което е извършен и комплексен доклад за оценка на съответствието на проекта.

Проектът е одобрен със следните параметри и указания: Застроена площ на първи етаж от 69,90 м.кв. и покрита тераса на площ от 10,15м.кв., застроена площ на подпокривно пространство от 47,80м.кв. и разгъната застроена площ от 117,70 м.кв.

Към съществуваща едноетажна вилна сграда със застроена площ от 30,00 м.кв., разрешена с ОПС, е допълнена площ за ОПС от 87,70 м.кв.

Съгласно проекта, в приложено към него конструктивно становище и в доклада за оценката на съответствието на проекта, е прието старата сграда за компрометирана и опасна за ползване, поради което следва да се демонтира и изгради нова сграда, изместена и ситуирана на проектираната улична регулация.

Със заповед № 86/28.01.1988 г. на председателя на ИК но ОНС гр. Пазарджик, бил одобрен застроителният план на вилна зона „Васил Петлешков” – Брациговска община, на основание чл. 75, ал. 1, т. 1 от ППЗТСУ, с направени корекции от комисията по чл. 71 от ППЗТСУ. Вещото лице не открило следващи изменения и промени в одобрения застроителен план. Съгласно последният сградата с пл. № 130 се запазва в същото положение, в което е изградена и съществувала към 1988 г., със застроена площ от 30,00 м.кв. на един етаж. За сграда с пл. № 130, с площ от 30 м.кв., е предвиден траен градоустройствен статут, с оглед на което е допустимо и възможно пристрояване и надстрояване от конструктивна гледна точка с площ от 87,70 м.кв. Както е установено и в комплексния доклад към проекта, сградата е в лошо състояние, не отговаря на действащите строителни правила и норми и трябва да бъде демонтирана. Вещото лице посочва, че при огледа на място е констатирал, че старата сграда с пл. № 130 е премахната и разрушена и на терена е започнат строеж на нова сграда, като са изпълнени ивични армирани бетонови основи и фундаменти с размери 10,05/6,95 м.л. и височина от нивото на прилежащия терен от 0,20 до 1,30 м.л. Строежът отстои в основата на 8,70 м.л. средно от сграда с пл. № 126 и на 5,63 м.л. от сграда с пл.№ 131.

Експертът посочва, че съгласно скица-виза по чл. 140 от ЗУТ с № 214/21.10.2020 г. на гл. архитект на община Брацигово, е разрешено проектиране на пристройка и надстройка на съществуваща вилна сграда с пл. №130, по указани линии на застрояване и при следните определени разстояния:

- до сграда с пл. № 126 на разстояние равно на Н стреха на същата сграда, което съгласно изготвен проект в част фасада от юг е 5,40 м.л.

- до сграда с пл. № 131 на разстояние от 5,00 м.л.

Посочено е, че съгласно застроителния план разстоянията са от 5,00 м.л. до сграда с пл.№ 131 и от 10,20 м.л. до сграда с пл. № 126.

Вещото лице посочва, че в случай, че проектът бъде реализиран достъпът от юг през по-полегатия терен ще бъде прекъснат.

В заключението е разяснено значението на „Индивидуален вилен комплекс“, а именно: застрояване на групи от сгради, които се разполагат свободно стоящи или допрени една в друга, в обособен като отделен урегулиран поземлен имот, в който са построени индивидуални вилни сгради, обслужващи собствениците и обитателите при спазване на изисквания на контролиран достъп за външни лица.

От отговорите на вещото лице на поставените му въпроси в съдебно заседание, проведено на 15.11.2021 г., става ясно, че вилата на жалбоподателката с още пет други вилни сгради попадат в един голям УПИ под № 6 за „Индивидуален вилен комплекс“. Сградите са разположени свободно стоящи, не са свързани помежду си и достъпът до тях се осъществява от всички страни. Съобразно плана за застрояване, одобрен през 1988 г., не се предвижда в процесния имот ново застрояване и пристрояване. Запазва се съществуващото в момента застрояване. В одобрения архитектурен проект е прието, че съществуващата сграда с пл. № 130 е компрометирана и не се запазва, поради която причина трябва да се премахне и да се изгради изцяло нов строеж. Разстоянието между вила № 130 и вила № 131 е отбелязано на скицата – 5,67 м и 5,60 м или средно 5,63 м. Разстоянието между двете вили трябва да бъде 5 м. Разстоянието между двете вили е посочено като кота. Между съществуващата сграда от запад и започнатия строеж разстоянието е 5,67 м в единия ъгъл и 5,63 м в другия ъгъл, или средно – 5,60 м. При направения оглед на място ВЛ е констатирало, че около вилата на жалб. Т. има достъп от всички страни, не установил да е налична подпорна стена.

По делото е прието и допълнително заключение на СТЕ, съгласно което процесното РС не е издадено въз основа на подробен устройствен план – план за регулация и застрояване по чл. 110, ал. 4 от ЗУТ за „Преструктуриране на жилищни комплекси на промишлени, курортни, туристически и други селищни образувания”, което представлява промяна на тяхната структура и застрояване, в т.ч. за образуване на урегулирани поземлени имоти за съществуващи и за нови сгради за обществено озеленяване, както и за друго предназначение. Същото е издадено на основание чл. 140 от ЗУТ, върху извадка от действащ ПУП, с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и нанесени линии на застрояване към съседните сгради. Експертът посочва, че за летовище „Васил Петлешков”, община Брацигово не е приет ПУП-ПРЗ по чл.110, ал. 4 от ЗУТ, тъй като същият е приет по реда на ЗТСУ / отм. /, съгласно Заповед № 86/28.01.1988 г. на председателя на ИК но ОНС гр. Пазарджик, с която са одобрени кадастралният, застроителният и регулационните планове на вилна зона „Васил Петлешков” – Брациговска община, на основание чл. 75, ал. 1, т. 1 от ППЗТСУ, с направени корекции от комисията по чл. 71 от ППЗТСУ, като следващи изменения и промени в одобрения застроителен план не са открити и не са представяни на експерта.

От допълнителното заключение става ясно, че издадено РС за обект „Пристройка и надстройка на съществуваща вилна сграда“ с пл. № 130 в кв. 2 по регулационния план на летовище „Васил Петлешков”, община Брацигово попада в границите на Курортно устройствената зона и е извън обхвата на границите, определени за защитени територии по одобрения през 2017 г. Общ устройствен план на Община Брацигово. Посочено е, че теренът на процесния имот попада в границите, определени за защитени зони от мрежата на „Натура 2000”, както следва:

а/ в защитена зона BG0001030 „Родопи-Западни” за опазване на природните местообитавания и на дивата флора и фауна;

б/ в защитена зона BG0002063 „Западни Родопи” за опазване на дивите птици.

Вещото лице изяснява също така, че общият устройствен план, приет с Решение № 380, взето с Протокол №26/09.11.2017 г. на Общински съвет – Брацигово, е съгласуван при приемането си с РИОСВ и за дейностите по изграждане на вилни сгради има положително становище на изготвени към него:

-Доклад за Екологична оценка на ОУП на Община Брацигово;

-Доклад за оценка на степента на въздействие върху защитените зони на ОУП на Община Брацигово.

Изготвен е комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционния проект, съгласно чл.143, ал.1 от ЗУТ. При приемането на ОУП цялостния план бил съгласуван с РИОСВ относно застрояването на вилните сгради.

Представена е от ВЛ Г. комбинирана скица М 1:250 на част от УПИ VI, кв. 2, по сега действащия кадастрален и регулационен план на летовище „Васил Петлешков“, общ. Брацигово, ведно с изградени сгради от основното застрояване с рекреационно предназначение с пл. № 126, 127, 130 и 131, от която е видно местоположението на премахнатата сграда с пл. № 130, местоположението на новия строеж, очертаното застроително петно и разстоянията между сградите. Вещото лице е определило и разстоянията между сградите, съгласно „Схематичните положения за определяне разстоянията между сградите при комплексно застрояване”, определени в Приложение №2 към чл.81 от Наредба №7 за ПНУОВТУЗ, както следва: 1/ По скицата-виза, посочено в положение № 8:

Към сграда № 126 измерено разстояние от 8,10 м.л., при норма 5,40м.л. L = Н- когато сградите са с височина до 27м.л.

Към сграда № 131 измерено разстояние от 3,15м.л.

2/ По застройката, установена на място към сграда № 126 измерено средно разстояние от 8,10м.л., при норма 8,10м.л. L = L1+ L2 , като L1 е най-малко= Н, L2 е най-малко 2Н.

Към сграда № 131 измерено средно разстояние от 5,64м.л.

По делото е допусната и приета СТЕ изготвена от арх. Д. Д., съгласно което скицата - виза е запазила характера, вида и местоположението на предвидените пристрояване и надстрояване на съществуващия имот № 130. Вещото лицето посочва, че представеният проект в неговото ситуационно решение не спазва дадената скица с виза с нейните линии на задължително застрояване, променя конфигурацията и местоположението на определеното петно – разполага го по югоизточната регулационна линия – в контраст със съществуващите вилни сгради (всички с обеми в посока север-юг) и не включва съществуващия дървен павилион 130, за който е установено, че е с „траен градоустройствен статут“.

В съдебно заседание експертът уточнява, че начинът на ситуиране на процесния строеж, не съответства на указаното в скицата-виза, тъй като строителството се е разпростряло извън определеното петно за застрояване, до голяма близост с другите имоти. Експертът посочва, че както в проекта, така и във визата не е посочено каква е височината на сградата с покрив, което е било първоначално изискване със скицата – виза, разстоянието между новия строеж и сградата на жалбоподателите от северния край заради височината. Относно застрояването, което е предвидено по инвестиционния проект, експертът пояснява, че от ситуационното решение на обекта се вижда, че новият обект е върху стария обект и отчасти го поема, отчасти не. От скицата – виза старият обект изцяло влиза в зоната на новия строеж. Счита, че е било абсолютно невъзможно старият строеж да се запази. По конструктивни съображения скицата-виза не го предвижда, а го инкорпорира в новия обем. И двете сгради са с еднаква височина - 5,40 м. Разстоянието между двете – L2 е два пъти Н, откъм югозападната срана същото е 5,95 м., средното разстояние е 8,88 , при норма 8,10м.

От експертното заключение на ВЛ Д. е видно, че независимо от обричането на съществуващия дървен павилион (30 кв.м.) от близостта на задължителната плътна линия, предвиденото цялостно застрояване го включва и представлява едно нарастване на съществуващия обем без да изменя неговия характер и конфигурация. По този начин предвиденото застрояване представлява подобно по форма и мащаб на досегашното застрояване и на тези около него. Това предвиждане на скицата с виза е напълно съобразено с чл. 134 ал. 6 от ЗУТ, т.е същата е запазила характерът си. Каква е височината на вила № 130 не е показано в проекта, а същата, поради двускатния покрив, е различна за различните й фасадни плоскости. Подпорната стена от северния край на сградата би повлияла с повече от 1 м. на това разстояние, ако тя е по-висока от 120см. над прилежащия и терен. На наклонен терен тези височини и разстояния между отделните точки могат да се установят само чрез геодезическо замерване. Както целият проект, и особено Част Архитектура са разработени с убедителна графична пълнота. Дневното пространство на вила № 130 се осветява с обилно остъкляване, като по-големия й прозорец с размер 4,50/2,00, на височина 50 см. над пода - кота +- 0,00, поставен на уличната регулационната граница е в нарушение на чл.101, ал. 2 от Наредба 7, което се дължи на разполагането на продълговатия обем на сградата на регулационната линия. В част „План за безопасност и здравословни условия на труд при изпълнение на СМР“ са приложени схеми за организация на труда, в които строителната площадка не отговаря по форма и размери на конкретния имот, докато формата на сградата съвпада с тази от проекта, което се обяснява с ползването на готов проект, което не е изолиран случай в практиката.

Евентуална процедура по изменение на застроителния план ще е в унисон със законосъобразността на бъдещото застрояване.

От последващото заключение на ВЛ Д. е видно, че вила 126 в настоящото си състояние съответства (с несъществени изменения ) на одобрените инвестиционни проекти към разрешение за строеж № 37/2007 г. При строителството на сградата са допуснати отклонения от одобрения инвестиционен проект - врати, прозорци, стълби към терена - еркерно увеличение на етажните стоманено-бетонни плочи, с които се увеличават площта на балкони или стаи, без да пречат на околните застройки или да променят задължителните по скица отстояния от съседни сгради - 10м. към вила 127. Новите площи не влизат в РЗП на сградата. Местоположението на вила 126 на терена съвпада с това на одобрените инвестиционни проекти - застроената и площ (от терена) не е променена. Разстоянието между „строителното петно“ на вила 130 и построената вила 126 е = Н - Н корниз на вила 130, като в ситуационния план на проекта е посочено, че същото разстояние е 5,10 м, като не е показано колко е Н на вила 130. Вилните сгради са тип сгради, за които се предвижда по-малко интензивно застрояване - височина на вилните сгради до 7м., разстояния до страничните регулационни линии и до дъното на имота 4 и 6 м., както и височина на билото на покрива от корниза на сградата не повече от 3 м. „Корниза“ на вилните сгради с двускатен покрив се определя по въображаемата линия, която минава на 3м. под билото на покрива и се равнява на 5,38м. Скицата с виза, издадена за вила № 126 предвижда “съществуващата вилна сграда се пристроява, надстроява и реконструира“, или обема и с нейната форма и размери се инкорпорира в новата сграда, което се разрешава от ЗУТ като „реконструкция“. Същото предвижда и скицата с виза, издадена за вила № 130.

От разясненията, дадени от ВЛ Д. в открито съдебно заседание става ясно, че в част „В и К“ на процесния проект има предвидени сондажи, хидрофори, ями за отпадни води. В проект е предвидено наличието на подпорни стени, около 120 см. - 130 см. Ако са над 120 см. от прилежащия терен представляват застроена част, а когато са под 120 см. не се смятат за такава, както и покрита тераса в североизточния край на новата сграда към имот № 126. Невъзможно е било старият строеж да се запази. От скицата - виза старият обект изцяло влиза в зоната на новия строеж.

За изясняване на фактите по делото, е допусната и приета СТЕ, изготвена от арх. Е. Т. А. Х., според заключението на която съхраняваният в община Брацигово инвестиционен проект по част „Архитектурна“, е надлежно одобрен. Върху текстовата и графични разработки е поставена резолюция, съгласно разпоредбата на § 3, т. 6 от ДР на Наредба № 4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти (Наредба № 4), но не се открива нанесена резолюция „Съгласувам“ в съответствие с § 3, т. 7 от ДР на Наредба № 4 във връзка с чл. 142, ал. 1 от ЗУТ. Също така одобреният инвестиционен проект по част „Архитектурна“, не е подпечатан с печат на общинска администрация, така, както изисква нормата на чл. 145, ал. 3 от ЗУТ. Експертът посочва, че инвестиционният проект, съхраняван в община Брацигово в останалите му проектни части – „Конструктивна“, „Електрическа“, „Водоснабдяване и канализация“, „Отопление, вентилация, климатизация“, „Геодезическа“ и „Пожарна безопасност“, не е одобрен по надлежния ред. Върху текстовите и графични разработки липсва резолюция, от която да е видно, че същите са одобрени – положен е единствено и само печат на „Общинска администрация – Дирекция СА“ и дата „12.11.2020 г.“. Върху челния лист на проекта по част „План по безопасност и здраве“, е положен единствено и само печат на „Общинска администрация – Дирекция СА“ и дата „12.11.2020 г.“.

Поделото е представена документацията по инвестиционния проект на вила № 130.

С Решение № 31/24.06.2022г., постановено по НАХД № 15/2022г., по описа на РС-гр.Пещера, оставено в сила с Решение № 924/15.12.2022г., постановено по КНАХД № 1008/2022г., по описа на Административен съд – гр. Пазарджик, е отменено наказателно постановление № 34/20.12.2021г., издадено от директора на РИОСВ-гр. Пазарджик, с което на ЗС Д. за нарушение по чл. 31, ал.1 от Закона за биологичното разнообразие, и на основание чл. 128в от същия закон е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева, за това, че при направена проверка е установено, че строителните дейности по вила № 130 не са подложени на оценка за съвместимост с предмета, поради това, че няма доказателства процесния имот да попада в защитена зона „Западни Родопи“.

С Решение № 729/10.10.2022г., постановено по адм.дело № 684/2021г., по описа на Административен съд – гр. Пазарджик е обявена за нищожна скица виза за проектиране № 214/21.10.2020г. на гл. архитект на община Брацигово, с която е разрешено проектиране на пристройка и надстройка на съществуващата вилна сграда № 130.

С Решение № 279/24.07.2023г., постановено по в.гр.д № 280/2023г., по описа на Окръжен съд – гр. Пазарджик е отменено Решение №1/10.01.2023г., постановено по гр.дело № 491/2021г., по описа на РС-гр. Пещера, с което ЗС Д. е осъдена да преустанови противоправното си поведение, с което смущава упражняването правото на собственост на жалб. Т. върху собствения й недвижим имот – вилна сграда № 126, като преустанови извършването на строително-монтажни работи /СМР/ на мястото на премахнатата вилна сграда № 130, и е отхвърлен иска на жалб. Т., ЗС Д. да преустанови противоправното си поведение, което смущава упражняване правото на собственост на В. Т., като преустанови извършването на СМР на мястото на премахнатата вилна сграда № 130.

Жалб. Т. подавала многобройни сигнали до различни институции във връзка със статута на вилна сграда № 130.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – Пазарджик, като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Предмет на оспорване е Разрешение за строеж № 36/22.12.2020 г., издадено от гл. архитект на Община Брацигово, област Пазарджик, издадено на З. С. Д. за строеж: „Пристройка и надстройка на съществуваща вилна сграда“, V категория, на вилна сграда № 130, кв. 2 по РП на летовище „Васил Петлешков“, община Брацигово.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган – гл.архитект на община Брацигово, в рамките на правомощията му по чл. 148, ал.2 от ЗУТ, в съответната форма, без констатирани съществени нарушения на административно-производствените правила, както и в съответствие с нормите на материалния закон. Оспорения ИАА е мотивиран по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК, доколкото съдържа фактически и правни основания за издаването си. Ответника е формирал своите изводи въз основа на приложения и приобщен в административната преписка доказателствен материал.

Не са налице основанията за прогласяване нищожността на оспорения ИАА. В АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове. В доктрината и съдебната практика е възприето, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Съобразно това, нищожен се явява само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че изначално не е в състояние да породи правните последици към които е насочен. Липсата на компетентност на органа, издал акта е винаги основание за неговата нищожност. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам – на липса на волеизявление. Нарушенията на административнопроизводствените правила са основания за нищожност само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Като правило, нарушенията на материалния закон, касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора – т.е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Поради това единствено пълната липса на предвидените в приложимата материалноправна норма предпоставки за издаване на акта, би довело до нищожност на посоченото основание. Превратното упражняване на власт, също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило, и само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв административен акт, посоченият порок обуславя нищожност.

Недействителността на административните актове се проявява в двете си форми – нищожност и унищожаемост. И нищожният акт, както и унищожаемият, за да бъде обявен като такъв, следва да е постановен в нарушение на някое от петте изисквания за законосъобразност по чл. 146 от АПК. Разликата между унищожаемия и нищожния административен акт е в тежестта на порока, от който е засегнат и последиците от засягането. При унищожаемият административен акт нарушението, което го опорочава е съществено, а при нищожния – особено съществено. При унищожаемия административен акт, той поражда предвидените в правната норма последици и до отмяната му като редовен акт. При него отмяната има действие за в бъдеще докато при нищожния, от момента на издаването му. Решението по отмяната на унищожаемия административен акт има конститутивно действие, докато решението по отмяната на нищожния акт има декларативно действие. На унищожаемия акт се дължи подчинение до момента на отмяната, докато на нищожния акт не се дължи подчинение и той не подлежи на изпълнение.

Съдебната практика е установила ясен критерий единствено при нищожност на административния акт в хипотезата на липса на компетентност. По отношение на останалите изисквания за законосъобразност на административния акт твърдо установен критерий в съдебната практика липсва, което не означава, че административния акт не може да бъде обявен за нищожен и при липсата на останалите предпоставки по чл. 146 от АПК. Нищожност на административния акт може да има както поради неспазване на изискванията за форма, така и при тези за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на закона.

Най-общо казано критерият за нищожност на административния акт при порока материална незаконосъобразност е налице, когато нарушението на материалния закон е такова, че нарушава особено съществени изисквания на приложимата норма. Съществените изисквания могат да бъдат относими, както до правното основание за издаване на акта, така и до съществените елементи или изисквания на същата норма. Обявяването на нищожност на административен акт е средство за отстраняване на незаконосъобразни административни актове, засегнати от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир, чрез прогласяване на неговата нищожност.

Съобразно това, и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: 1) Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта; 2) Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Формата е начин за външно изразяване на волеизявлението и за да бъде налице необходимо и да е предписана от закона. Волеизявлението може да бъде изразено писмено, устно или чрез конклудентни действия. Формата е самостоятелно основание за валидно действие на административния акт и неспазването й води до недействителност на акта, чиято проявна форма (нищожност или унищожаемост) се определя от степента на порока; Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност също само, ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липсва на кворум). Според правната теория нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос; Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т.е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание. Т.е. нищожност на административния акт при наличие на материална незаконосъобразност е налице, когато напълно липсват материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; когато актът е лишен изцяло от законово основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Административния акт е нищожен поради противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените правни последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма така, че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред. Само при описаните случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на административния акт, а във всички останали до неговата унищожаемост.

Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само, ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност.

Предвид изложеното следва, че във всеки отделен случай действителността на административния акт се преценява конкретно, с оглед тежестта на порока, от който е засегнат и дали той е годен да предизвика промяна в правната сфера на адресата на акта.

В правната теория и съдебната практика безпротиворечиво се приема, че липсата на компетентност на административния орган и неспазването на установената форма във всички случаи води до нищожност на административния акт, докато противоречието на акта с материалния закон, е основание за нищожността му само тогава, когато правните му последици са напълно несъвместими с правовия ред така, че по никакъв начин, включително, ако би бил необжалваем, не биха могли да бъдат признати (Решение № 8035 от 01.07.2008 г. на ВАС по адм. д. № 3988/2008 г., II отд.). В конкретната хипотеза нито едно от тези основания не е налице.

Съдът поддържа разбирането си, че е сезиран с процесуално недопустима жалба, подадена от лице без правен интерес за оспорване на процесното РС, но предвид отмяната на постановеното в тази връзка определение и връщане делото за продължаване на съдопроизводствените действия с Определение № 6763/22.06.2023г., постановено по адм.дело № 5766/2023г., по описа на ВАС, дължи произнасяне по същество.

По делото е безспорно, че имотът на жалбоподателката се намира в същия УПИ, в който е и имотът, за който е издадено процесното РС, а именно УПИ VI, кв. 2, по регулационния план на летовище „Васил Петлешков“, община Брацигово. ВЛ Г. в своите заключения е на непротиверчивото и неизменящо се в хода на съдебното следствие мнение- изграденото на място съответства напълно на инвестиционния проект.

Обжалваното PC е издадено въз основа на инвестиционни проекти по част „Архитектура“, одобрени на 12.11.2020 г. и съгласувани инженерни части на проекта по части: „Конструкции - конструктивно становище“; „Конструктивна“; „Електро“; „Пожарна безопасност“; „ПБЗ“; „Геодезия^“ „ОВК“ и Комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционния проект с основните изисквания към строежите, изготвен от консултант по чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗУТ.

Съгласно подробния устройствен план, одобрен със Заповед № 86 от 28.01.1988 г. на Общинския народен съвет – Пазарджик, в УПИ VI е предвидено застрояване на индивидуален вилен комплекс – комплексно застрояване. Съгласно приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от ВЛ Г. „индивидуален вилен комплекс“ представлява застрояване на групи от сгради, които се разполагат свободно стоящи или допрени една в друга, в обособен като отделен урегулиран поземлен имот, в който са построени индивидуални вилни сгради, обслужващи собствениците и обитателите, при спазване на изисквания на контролиран достъп за външни лица. Съгласно § 5, т. 23 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ „комплексно“ е застрояването в големи урегулирани поземлени имоти на групи от сгради, които се разполагат свободно стоящи или допрени една до друга. С оглед на горното, УПИ VI, в който е разположена вилната сграда, по отношение на която е издадено процесното РС, представлява голям УПИ по смисъла на чл. 22, ал. 1 от ЗУТ.

Съдът кредитира изцяло заключенията на ВГ Г., като обективни, мотивирани, обосновани и компетентни, от които е видно, че е налице законоустановеното допустимо разстояние между сгради № 126 и № 130 средно от 8,10 м.л. Процесната вила № 130 отстои и в основата на 8,70 м.л. от вила № 126, което е повече от допустимото. Видно от данните по делото, вкл. заключенията на ВЛ Г. вилна сграда № 130 попада в границите на Курортно устройствената зона и е извън обхвата на границите, определени за защитени територии по одобрения през 2017 г. ОУП на Община Брацигово. ОУП е приет с Решение № 380 взето с Протокол № 26/ 09.11.2017 г. на Общински съвет – Брацигово, и е съгласуван при приемането си с РИОСВ, като за дейностите по изграждане на вилни сгради е налице положително становище, съгласно Доклад за Екологична оценка на ОУП на Община Брацигово и доклад за оценка на степента на въздействие върху защитените зони на ОУП на Община Брацигово. На следващо място видно от депозираните гласни доказателствени средства, които съдът цени като обективни и логични не е отнет достъпа на жалб. Т. до собствената й вилна сграда № 126, което корелира и със заключението на ВЛ Г., прието в съдебно заседание, провело се на 15.11.2021г., в което е категоричен, че достъпът до последната може да се осъществи от всички страни.

Обстоятелството, че към 30.10.2020 г. е констатирано премахването на вилна сграда № 130 не означава и по делото не са събрани доказателства, че от тази дата и преди издаването на процесното разрешение за строеж на мястото е започнал строеж на нова сграда. Същевременно в удостоверение изх. № У-91/18.11.2020г., издадено от кмета на община Брацигово е вписано, че към тази дата в обекта е налице съществуваща вилна сграда, същото обстоятелство е посочено и в комплексния доклад и в инвестиционния проект, заведен и заверен на 12.11.2020г. в община Брацигово. В протокол обр.№2/25.01.2021г. не се съдържат данни за премахване на съществуващата сграда.

След като част „ВиК“ от инвестиционния проект предвижда изграждането на съответните изрично посочени в същия съоръжения, невключването им в част „Архитуктурна“, не води до непълнота да проектната документация. Съжденията относно несъответствие на строежа с издаденото РС не са предмет на разглеждане в настоящото производство, доколкото евентуалното им наличие следва да бъде обсъждано в производство, различно като характер от провежданото по делото.

Разрешението за строеж е издадено при спазване разпоредбата на чл. 148, ал.4 от ЗУТ, при наличието на одобрен инвестиционен проект / приложен по делото в цялост/. В съответствие с разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗУТ съгласуването на инвестиционните проекти по ал. 1 се състои в проверка на съответствието им с предвижданията на подробния устройствен план и правилата и нормативите за разполагане на застрояването и устройствените показатели. От данните по делото е видно, че инвестиционния проект е бил съгласуван във всички негови части, видно от положените печати на общинската администрация - „одобрявам“, дата, подпис на компетентното длъжностно лице - гл.архитект на община Брацигово. Предвид представените писмени доказателства, които оборват изцяло заключението на ВЛ А. Х. в тази връзка, съдът приема, че депозираното от същата заключение е необективно и неправилно, поради което не го кредитира.

В разпоредбата на чл. 140, ал.3 от ЗУТ е посочено, че за строежите по чл. 12, ал. 3, чл. 41, ал. 2, чл. 50, 51, 58, 59, чл. 133, ал. 6 и чл. 134, ал. 6, 7 и 8, както и за обекти - недвижими културни ценности, издаването на виза е задължително. По делото не са налице данни процесната вила № 130 да попада в обхвата и вида на изрично изброените в горепосочената законова норма, за които задължително се издава скица виза / същото становище е залегнало в Определение № 1683/22.02.2022г., постановено по адм.дело № 973/2022г., по описа на ВАС, Второ отделение / - „… В чл. 140, ал. 3 от ЗУТ изчерпателно са изброени строежите, за които издаването на виза е задължително, като в обжалваното определение съдът не се е обосновал дали процесният строеж попада сред тези строежи и по какъв начин конкретно визата би повлияла върху законосъобразността на разрешението за строеж. При липсата на изложени съображения в този смисъл и липсата на събрани доказателства по делото, от които да се установи връзка между процесното дело и делото, образувано по оспорване на визата за проектиране и проучване и преюдициалността между тях, настоящата касационна инстанция приема, че обжалваното определение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано...“. Доколкото в настоящото производство предмет на разглеждане е единствено издаденото РС, то и разсъжденията но вещите лица, вкл. и доводите на жалб. Т. по отношение на скицата виза не следва да бъдат взимани предвид, съответно обсъждани. По същият начин стои и въпроса с това дали строежа се изпълнява, съгласно или не в рамките на издаденото РС.

Видно от заключенията на ВЛ Г., са спазени нормативните изисквания относно отстоянията между вили № 126 и № 130, като подстъп до вила № 126 има от всички страни. Наведените доводи във връзка с нормите на чл.21 от Наредба №7/2003г. на МРРБ за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони са неотносими към настоящия казус, тъй като регулират прилежащи терени в жилищни комплекси, жилищни блокове и жилищни сгради, каквито процесните не са, видно от даденото им описание и характеристики в експертизите по делото – вилни сгради в индивидуален вилен комплекс. Удостоверение за търпимост на строеж № У-ТСУ-206/15.10.2019г. е издадено на основание пар.16, ал.1/пар.127, ал.1 от ПР на ЗУТ, въз основа на вписаните в него параметри е изготвен и инвестиционния проект и издадено процесното РС за пристрояване и надстрояване. Няма данни по делото към момента на издаване на удостоверението за търпимост процесната сграда да не е съществувала. Съгласно § 53, (1) търпимите строежи по § 16, ал. 1 от преходните разпоредби на закона и по § 127, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. 82 от 2012 г.; изм., бр. 66 от 2013 г. и бр. 98 от 2014 г.), които са с постоянен устройствен статут по действащ подробен устройствен план, могат да се пристрояват и надстрояват и в тях могат да се извършват основни ремонти, реконструкции и преустройства, включително с промяна на предназначението, както и всички допустими строителни и монтажни работи в съответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план. В тази връзка, видно от данните по делото процесната сграда е с траен градоустройствен статут.

Съдът намира, че правилно ВЛ Г. е определило разстоянията между сградите, съгласно „Схематичните положения за определяне разстоянията между сградите при комплексно застрояване”, определени в Приложение №2 към чл.81 от Наредба №7 за ПНУОВТУЗ, изчерпателно мотивирано с данните по делото и ситуирането на имотите / посочено по-горе, поради което няма нужда от повтарянето им/. Ревизирането от страна на ВЛ Д. на даденото от ВЛ Г. заключение в тази му част е базирано на субективни предположения и догадки, неподкрепени от данните по делото и като такова съдът не го кредитира. ВЛ Д. посочва, че няма посочване на кота стреха, което измерване може да стане чрез геодезически метод, какъвто не е приложен, откъдето съдът прави извод, че заключението му в коментираната част се основава на вероятности и като необосновано не следва да бъде кредитирано. ВЛ Д. от друга страна посочва, че проектите и на двете вилни сгради предвиждат включването на старата сграда след реконструкция в проекта и обема на новата сграда, като и за двете е процедирано по един и същи начин. ВЛ Д. също така избирателно е посочил като нарушена разпоредбата на чл.101, ал.2 от Наредба № 7/2003г., като необосновано е игнорирал тази на ал.3 от същата – „…Изискванията на ал. 2 не се отнасят за жилищни сгради в урегулирани поземлени имоти, които са на разстояние 3 или повече от 3 м от уличната регулационна линия, както и при реконструкция на съществуващи жилищни сгради…“, приложима в конкретния случай, което обстоятелство затвърждава извода на съда за необективност на изготвените от същият експертни заключения, диаметрално противоположни на тези, до които е достигнало ВЛ Г., вкл. и в горепосочените части. Заключенията на ВЛ Д., в които се коментира издадената скица с виза и нейното несъответствие с проекта не следва да бъдат коментирани, доколкото тези въпроси са разрешени с влязлото в сила Решение № 729/10.10.2022г., постановено по адм.дело № 684/2021г., по описа на Административен съд – гр. Пазарджик, поради което повторното им обсъждане е недопустимо. В заключенията и на двете вещи лица обаче няма разногласия относно достигнатия извод, че инвестиционния проект е разработен с необходимата графична пълнота. Видно от данните по делото инвестиционния проект е изготвен съгласно всички нормативни изисквания.

Съдът кредитира последното заключение на ВЛ Д., прието в открито съдебно заседание, провело се на 28.03.2024г. относно това, че вилна сграда № 126 е построена във основа на книжа за пристрояване и надстрояване на съществуваща вилна сграда като проекта предвижда събаряне на съществуващата сграда и изграждане на нова на нейно място. При издаване на процесното PC № 36/22.12.2020 г. и одобряване на проектите към него община Брацигово е процедирала по идентичен начин с този, приложен по отношение на вилна сграда № 126. Вила № 126 е изпълнена в отклонение на инвестиционните проекти - врати, прозорци, стълби към терена, представляващи еркерно увеличение на етажните стомаенно-бетонни плочи, увеличават площта на балкони или стаи, без да пречат на околните застройки или да променят задължителните по скица отстояния от съседни сгради - 10м. към вила 127. Новите площи не влизат в РЗП на сградата, не е изследвано отстоянието до Вила № 130.

По делото не са ангажирани доказателства относно това, че Решение № 279/24.07.2023г., постановено по в.гр.д № 280/2023г., по описа на Окръжен съд – гр. Пазарджик, е влязло в законна сила, поради което съдът намира, че не следва да бъде взимано предвид при формиране на решението си.

Видно от заключението на ВЛ Г., представените писмени доказателства и посоченото в Решение № 31/24.06.2022г., постановено по НАХД № 15/2022г., по описа на РС-гр.Пещера, оставено в сила с Решение № 924/15.12.2022г., постановено по КНАХД № 1008/2022г., по описа на Административен съд – гр. Пазарджик се установява по безспорен и категоричен начин, че ОУП, приет с Решение № 380, взето с Протокол №26/09.11.2017 г. на Общински съвет – Брацигово, е съгласуван при приемането си с РИОСВ, и за дейностите по изграждане на вилни сгради има положително становище на изготвени към него, чрез изготвянето на доклад за Екологична оценка на ОУП на Община Брацигово и доклад за оценка на степента на въздействие върху защитените зони на ОУП на Община Брацигово, както и, че няма доказателства процесния имот да попада в защитена зона „Западни Родопи“, т.е липсват доказателства за игнориране разпоредбите на ЗООС при издаване на процесното РС.

Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал.2 от ЗУТ застрояване се допуска само ако е предвидено с влязъл в сила ПУП и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Видно от доказателствата по делото, със заповед № 86/28.01.1988 г. на председателя на ИК но ОНС гр. Пазарджик е бил одобрен застроителният план на вилна зона „Васил Петлешков” – Брациговска община, на основание чл. 75, ал. 1, т. 1 от ППЗТСУ, с направени корекции от комисията по чл. 71 от ППЗТСУ. Не са открити следващи изменения и промени в одобрения застроителен план. Съгласно последният сградата с пл. № 130 се запазва в същото положение, в което е изградена и съществувала към 1988 г., със застроена площ от 30,00 м.кв. на един етаж. За сграда с пл. № 130, с площ от 30 м.кв., е предвиден траен градоустройствен статут, с оглед на което е допустимо и възможно пристрояване и надстрояване от конструктивна гледна точка с площ от 87,70 м.кв., т.3 оспореното разрешение за строеж е издадено в съответствие и на това законово изискване. РС е издадено на основание чл. 140 от ЗУТ, върху извадка от действащ ПУП, с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и нанесени линии на застрояване към съседните сгради. РС е издадено въз основа на изготвен и одобрен инвестиционен проект на 12.11.2020 г. от гл. архитект на община Брацигово, при условията на чл. 142, ал. 6, т. 2 от ЗУТ и след извършен комплексен доклад за оценка на съответствието на проекта е установено, че строежът съответства на основните изисквания към строежите, съгласно чл.142, ал.5 от ЗУТ и отговаря на изискванията на чл.144, ал.1 от ЗУТ за съгласуване и одобряване на инвестиционния проект. Предвид това настоящия съдебен състав приема, че издаденото РС е издадено в съответствие с нормативните изисквания и като такова се явява законосъобразно.

Съобразно разпоредбата на чл.182, ал.2 от ЗУТ строежи в чужд урегулиран поземлен имот имат право да извършват лицата, в полза на които е учредено право на строеж или право на надстрояване или пристрояване на заварена сграда, както и строежи под повърхността на земята. В конкретната хипотеза тази норма е спазена, видно от вписаното в приложения по делото договор № Д-118/08.12.2020г.

Безспорно по делото са налице данни за подавани многобройни сигнали от страна на жалб. Т. до различни общински/държавни институции по повод процесния строеж, но същите по никакъв начин не допринасят за изясняване на обстоятелствата по делото, доколкото единствено удостоверяват проведената кореспонденция. Не са представени издадени в тази връзка влезли в сила административни актове, които да имат отношение към предмета на настоящото производство, поради което съдът не намира за нужно да ги обсъжда и анализира в детайли.

Предвид тези съображения, съдът намира обжалвания индивидуален административен акт за законосъобразен, поради което жалбата против него следва да бъде отхвърлена.

На ответника се дължат разноски, като същият претендира такива за юрисконсултско възнаграждение. При определяне на размера му, съдът взе предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 143, ал. 4 и чл. 144 от АПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като отчете всички обстоятелства по делото намери, че следва да се присъди възнаграждение в максимален размер на 240 лв., с оглед фактическата и правна сложност на делото.

На основание чл. 143, ал. 3 от АПК, на заинтересованата страна З. С. Д., се дължат разноски. Последната претендира разноски в размер на 2 160 лв. адвокатско възнаграждение, 30 лв. разноски за държавна такса за частна жалба, както и 400 лева - депозит за вещо лице, съгласно представен списък, фактура и платежно нареждане за извършено плащане. Претендираният адвокатски хонорар не се явява прекомерен, като съдът съобрази, че делото се отличава с фактическата и правна сложност, по него са провеждани многобройни съдебни заседания, изслушани са множество експертизи, с участието на процесуалния представител на заинтересованата страна, вкл. и неговата процесуална активност.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Административен съд – Пазарджик, XIII-ти състав

О П Р Е Д Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. Х. Т., срещу Разрешение за строеж № 36/22.12.2020 г., издадено от главния архитект на община Брацигово.

ОСЪЖДА В. Х. Т., [ЕГН] да заплати на община Брацигово сумата от 240 лева, представляваща юрисконсулстко възнаграждение.

ОСЪЖДА В. Х. Т., [ЕГН] да заплати на З. С. Д., [ЕГН] сумата от 2 590 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България.

ПРЕПИСИ да се връчат на страните.