Р Е Ш Е Н И Е № 77
С. 13.05.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
С.ският районен съд, Iви състав в публично съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. ПАВЛОВ
при секретаря Антоанета Чакалова, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело № 259 по описа за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.
Предявен е с искова молба от З.В.Ш. с ЕГН **********, Г.В.Л. с ЕГН **********, И.П.Т. с ЕГН **********, Е.П.Л. с ЕГН **********, П.Л.К. с ЕГН ********** и Й.П.Х. с ЕГН ********** чрез адвокат В.Н.-Г.с адрес за призоваване гр. С., ул. „М" № ** срещу И.В.П. с ЕГН ********** *** и Л.К.П. с ЕГН ********** ***.
Предмет на
иска е установяване правото на собственост на на ищците върху идеални части от
имота предмет на исковата молба, като ищците твърдят че всеки от тях като
наследник на П. М.К.притежава посочените в исковата молба идеални части от
незастроен поземлен имот с идентификатор 83243.7.318,с площ от 447 квадратни
метра с трайно предназначение: урбанизирана територия, с начин на трайно
ползване: ниско застрояване до
В исковата си молба, подадена на 20.03. 2018 година ищците твърдят че всеки от ищците притежава по наследство от П. М.К.по 5/120 идеални части на основание давност и наследство от П. М.К. бивш жител ***, починал на 26. 01. 1977 година и че ищците притежават общо 54/120 идеални части от описания недвижим имот - незастроен поземлен имот в село Ш. община С. с идентификатор 83243.7.318, с площ от 447 квадратни метра с номер по предходен план: имот планоснимачен номер 416, при описаните по-горе граници и съседи.
Твърди се в исковата молба, че ищците З.В.Ш. и Г.В.Л. са собственици на по 5/120 идеални части,И.П.Т. и Е.П.Л. са собственици на по 10/120 идеални части, П.Л.К. е собственик на 4/120 идеални части и Й.П.Х. е собственик на 20/120 идеални части.
Твърди се в исковата молба, че ищците са придобили този имот по давност и наследство от нашия наследодател П. М.К.бивш жител ***, починал на 26.01.1977 г.,
Твърди се в им, че описания процесен имот се владее от всички наследници на П. М.К., а ответника И.В.П. - собственик по наследство на 1/24 идеална част /или 5/120 ид.ч./, ползващ една малка част от имота, се е снабдил с нотариален акт на основание давностно владение за целия поземлен имот - нотариален акт № 43, том 3, рег. № 5888, дело 410/2017 г. на Нотариус М.Х.-
вписана в регистъра в Служба по вписванията - С. вх. Рег. № 2701, дв. вх. Рег. № 2698, акт № 35, том 10, дело № 1060/30.11.2017 г. на Служба по вписванията - С..
В исковата молба се твърди, че ищците като съсобственици на имота били взели решение всеки от нас да се снабди с нотариален акт по давност и наследство за собствената си идеална част, но след заверка на молба - декларация от ищцата Й.П.Х. *** установили, че ответникът И.В.П. се е снабдил с нотариален акт за собственост на целия имот, от който ищците твърдят че ответникът има само 5/120 идеални части
В петитума на исковата молба се съдържа искане съдът да постанови решение с което да призна за установено по отношение на ответника - И.В.П. и съпругата му Л.К.П. втора ответница по делото, че ишците са собственици по давност и наследство на 54/120 идеални части, от които за З.В.Ш. - 5/120 ид.ч.; Г.В.Л. - 5/120 ид. ч.; И.П.Т. - 10/120 ид.ч.; Е.П.Л. - 10/120 ид.ч.; П.Л.К. - 4/120 ид.ч. и Й.П.Х. - 20/120 ид.ч. от незастроен поземлен имот с идентификатор № 83243.7.318 с площ от 447 квадратни метра, с трайно предназначение: урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, стар идентификатор: няма, с номер по предходен план: имот с планоснимачен номер 416, при граници и съседи по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Ш., община С., област С., одобрени със Заповед 300-5-36/01.06.2004 г. на изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, при граници и съседи: имот № 83243.7.263, имот № 83243.7.319, имот № 83243.9.220 и имот№ 83243.7.317, съгласно скица№ 15-568415-14.11.2017 г. наСГКК-С. област и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК
Поискано е също в петитума на исковата молба, съдът, да отмени нотариален акт № 43, том 3, рег. № 5888, дело 410/2017 г. на Нотариус М.Х.-вписана в регистъра на Нотариална камара под № 439 с район на действие РС -С., вписан в Служба по вписванията - С. вх. Рег. № 2701, дв.вх.рег. № 2698, акт № 35, том 10, дело № 1060/30.11.2017 г. на Служба по вписванията - С. с който ответниците по обстоятелствена проверка са се снабдили за собственост на процесния недвижим имот.
Ответниците оспорват иска чрез пълномощника си адв. И..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства прие за установено следното:
Ищците З.В.Ш. с ЕГН **********,Г.В.Л. с ЕГН **********, И.П.Т. с ЕГН **********, Е.П.Л. с ЕГН **********, П.Л.К. с ЕГН ********** и Й.П.Х. с ЕГН ********** и ответника И.П.В. с ЕГН ********** са наследници на П. М.К.бивш жител ***, роден на *** година, починал на 26. 01. 1977 год. установено от приложеното по делото удостоверение за наследниците му № 37/25.07.2017 г. на кметство с. Ш..
Не е спорно по
делото,че ответниците И.В.П. с ЕГН ********** и Л.К.П. с ЕГН ********** по
обстоятелствена проверка на нотариус М.Х.с район на действие РС С., са се
снабдили с нотариален акт за собственост по давностно владение № 43, том 3,
рег. № 5888, дело № 410 от 2017 година върху процесния незастроен поземлен имот
с идентификатор 83243.7.318, с площ от 447 квадратни метра с трайно
предназначение: урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: ниско
застрояване до
кадастралната карта и
кадастралните регистри на село Ш., община С. област С., одобрени със заповед
300-5-36/01. 06.
По делото са приложени в препис скица на този поземлен имот № 15-568415-14.11.2017 г. на СГКК - С. област, както и Комбинирана скица № С-111/07.02.2018 г. на Община С., Скица № 15-286275-15.06.2016 г. на СГКК -С. област. Видно от приложената в препис комбинирана скица по чл. 16 ал. 3 от ЗКИР № С-111/07.02.2018 г. на Община С. този поземлен имот освен че е незастроен,но и е извън регулация по действащия регулационен план на селото одобрен със заповед № ЛС-01-136/1992 година. От събраните по делото доказателства не се установява въобще този имот да е влизал в регулация. Това че имотът не е влизал в регулация и е извън плана на селото е от значение за статута на имота и за това как се доказва собствеността върху този имот на претендираните основания.
В тежест на ищците е на доказване, а не установяват да са собственици по наследство от П. М.К.роден на *** година починал на 26. 01. 1977 година на процесния имот с планоснимачен № 416 въпреки че в разписния лист този имот е записан на негово име.
Съдът не кредитира като доказателства собственост на ищците на претендираните основания приложените по делото в преписи разписен лист в който имот пл.416 е записан на П. М.К.и нотариален акт за покупко продажба № по ред 230, рег. № 1148, нот. дело № 250 от 1914 год. с който М.К. е закупил три земеделски имота,а именно: 1. нива в местността „Над селото" от 6 декара при съседи,които не могат да се разчетат. 2. Харман в местността „Над селото" от 7 ара, при съседи: нива на притежателя, Шипочка река и градище на притежателя и 3. градина в местността „Под селото" от 2 ара, при съседи: нива и друг имот на притежателя, път и дере.
Съображенията на съда за това са следните:
Касае се за незастроен имот който и понастоящем и към момента на издаване на разписния лист е извън плана на селото. В това му качество този имот е земеделски и което е по-важно собствеността му е изгубена в реални граници към момента на образуване на ТКЗС, което следва от чл. 11 ал. 1 от Примерен Устав на ТКЗС от 1958 година. Именно за такива имоти е приет ЗСПЗЗ и видно от неговите реституционни разпоредби собствеността върху такива имоти се възстановява с този закон, независимо дали имотът е внесен в ТКЗС или други образувани въз основа на него селско-спопански организации. При това положение и по арг. от разпоредбите на чл. 10 и чл. 2 от ЗСПЗЗ при конкретните безспорни характеристики на имота - незастроен и извън границите и плана на населеното място селоШ. ищците не доказват собственост на този имот, нито на каквато и да било идеална част от този имот като наследници на П. М.К..Тези изводи не се променят от вписаното в разписния лист за този имот пл. № 416, за който е видно,че той е извън плана и към момента на този план. Доколкото наследници на П. М.К.претендират собственост върху този имот в това им качество, този разписен лист и вписването в него са могли да бъдат доказателство по чл. 12 ал. 2 от ЗСПЗЗ в законоустановената процедура по възстановяване собствеността върху такива имоти. В конкретния случай този имот има характеристика на имот подлежащ на възстановяване по ЗСПЗЗ и щом ищците не се легитимират с доказателства по този закон изводът е че не са доказали собствеността си в никой момент като наследници на П. ***, починал 26. 01. 1977 година. Видно от описанието на имотите описани в нотариалния акт, закупени от М.К., същите са земеделски.
Ако ищците претендират собственост на който и да било от тези имоти или на идеална част да представят решение и скица за възстановяване на собственост в конкретни граници, било стари реални съществуващи или възстановими, било с план на земеразделяне. Ищците не се легитимират с такива писмени доказателства и следователно тези доказателства не установяват претендиралата и с настоящия иск собственост.
От събраните по делото доказателства не се установява ищците или който и да е от тях да е владял имота за период достатъчен да го направи собственик по давностно владение. Самите ищци не твърдят придобиване на имота само на основание давностно владение. Но и като наследници на П. М.К.ответниците не установяват да са станали собственици на процесния имот или на каквато и да било идеална част от този имот.
И от показанията на свидетелите на ищците, преценени поотделно и в съчетание с представените писмени доказателства не се установява с необходимото пълно доказване ищците да са станали собственици на процесния имот на претендираните основания.
Така, според свидетелят Г.Й.З.63 годишен, роден 1955 година, сочи в показанията си че от 10-12 годишен познава ищците по делото. Според показанията му това означава, че ги познава най-рано от около 1967 година. Според показанията му знаел, че ищците имат наследствен имот в село Ш. срещу неговото място точно в горния край на селото,от дясната страна по течението на реката. Дядото на ищците се казвал П. М.и от него ищците имали имота, който отпред граничи с реката, отзад с гората, от запад с имот на К. П. М.-чичо на ищците и от изток с дере. Имотът бил половин декар. Според показанията му отначало бащата на ответника И. - В. имал стопанска срада и гледал там овце и съхранявал храна на животните. След като починал бай В. (съпоставено с удостоверението за наследници, става въпрос за В. П. М., починал на 03. 02. 2000 година) ответникът И. с майка му Д. и сестрите му махнали стопанската сграда и си направили там градина да я работят. Там свидетеля Г.Й.З.виждал на имота и сестрите на ответника З. и Г. и майка му Д. също да работят в това място, засадено с ябълки, джанки, овощни дървета. Видно от свидетелството й за наследници Д. починала на 03. 04. 2018 година. По-долу в показанията си, свидетелят Г.Й.З.сочи, че плодовете от овощните дръвчета в имота ги е събирал Р.А.Х., който е син на Й.П.Х. ищец по делото. Разпитан като свидетел Р.А.Х. потвърждава, че в имота имал овощни дръвчета две от които сливи и две ябълки. Съдът не кредитира показанията на този заинтересуван свидетел че имотът е наследство от дядо му П. М.. Тъй като имотът е незастроен, и в релевантния период до влизане в сила на ЗСПЗЗ е извън плана на селото щом ищците не установяват собствеността му да е възстановена на наследници на П. М.съдът,къто прецени по реда на чл. 174 ГПК заинтересуваните показания на св. Р.А.Х. не кредитира показанията му, че в момента никой не се грижи за овощните градини.От показанията на този свидетел,както и от тези на свидетеля З. съдът не приема за установено че ищците общо са владяли процесния имот, още по-малко за време достатъчно да ги направи собственици на претендираните основания.
Видно от показанията на свидетелите В. Х. С. 75 годишна и тези на В. Г.К.70 годишна, процесния имот се владее само от ответниците И. и Л., те копаят, те садят градината в продължение на 30 години и тази градина освен овощни дървета се садят и отглеждат от ответниците фасул, картофи, домати, чушки, моркови.Видно от показанията на тези свидетели, които съдът
кредитира сестрите на ответника и другите ищци по делото не са виждани в имота, не са го работили, не са го владяли.
Нито едно доказателство по делото не установява основание от които да се приеме че при тези характеристики на процесния незастроен имот извън плана на селото, за него не е приложим ЗСПЗЗ, в частност чл. 2 от този закон и установената в този закон за възстановяване на собствеността.
Ако ищците претендират да имат собствеността върху този имот като наследници на П. М.К., да са предприели действия за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ. В този случай разписния лист би могъл да бъде доказателство за установяване на собствеността по облекчения ред на чл. 12 ал. 2 от ЗСПЗЗ. При тази характеристики на процесния имот обаче в настоящото производство разписния лист не е достатъчен за установяване право на собственост на ищците като наследници на П. М.К., при положение че не преставят влязло в сила решение и скица за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ било в стари реални граници, било с план за земеразделяне. Няма основание при наличните доказателства и безспорно установения статут на имота да се заобикаля ЗСПЗЗ и да се признава собственост или каквато и да било квота от тази собственост без същата да е доказана с необходимото пълно и главно доказване.
В гражданския процес правилата на доказателствената тежест установяват в чия сфера настъпват неблагоприятните последици от недоказване на факт, на който страната основава своите искания или възражения.
Щом ищците при безспорно установените факти относно статута на имота (незастроен извън плана на селото, използван за земеделско производство) не доказват реституция на имота по ЗСПЗЗ в полза на наследници на П. М.К., съдът прилагайки правилата на доказателствената тежест приема че на претендираните основания собственост няма.
При доказаното владение на ответника на процесния имот, както и на неговия баща, щом ищците не установяват имотът след влизане в сила на ЗСПЗЗ да им е възстановен като наследници на П. М.К.и да е бил съсобственост на ищците като наследници на П. М.К., за ответника не е нужно да установява, че е отблъсквал владението на другите наследници за да владее имота за себе си за времето преди да бъде признат за собственик по давностно владение с процесния нотариален акт № 43, том 3, рег. № 5888, дело 410/2017 година на нотариус М.Х..
Неоснователна и недоказана е претенцията на ищците за отмяна на този нотариален акт, за което ищците се позовават на чл. 537 ал. 2 ГПК.
Налага се по изложените и по-горе съображения изводът, че издаденият нотариален акт в полза на ответниците не засяга права на ищците, каквито не са установени в настоящия процес, поради което и претенцията по чл. 537 ал. 2 от ГПК се явява неоснователна и следва да се отхвърли, на претендираните основания с оглед установеното за статута на имота
По изложените съображения съдът следва да отхвърли иска като неоснователен и недоказан, както и претенцията с правно основание чл. 537 ал. 2 ГПК за отмяна на№ 43, том 3, рег. № 5888, дело 410/2017 година на нотариус М.Х.с район на действие РС С., вписана в регистъра на нотариалната камара под № 439.
На основание чл. 178 ал. 3 съдът следва да осъди ищците да заплатят на ответниците разноските им по делото в размер на 1600 лева платени от тях за адвокатско възнаграждение на пълномощника им адв. И..
Мотивиран от изложените съображения съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З.В.Ш. с ЕГН **********,
Г.В.Л. с ЕГН **********, И.П.Т. с ЕГН **********, Е.П.Л. с ЕГН **********, П.Л.К.
с ЕГН ********** и Й.П.Х. с ЕГН ********** срещу И.В.П. с ЕГН ********** и Л.К.П.
с ЕГН **********, иск по чл. 124 ал.1 ГПК за установяване по отношение на тези
ответници че ищците З.В.Ш. с ЕГН **********, Г.В.Л. с ЕГН **********, И.П.Т. с
ЕГН **********, Е.П.Л. с ЕГН **********, П.Л.К. с ЕГН ********** и Й.П.Х. с ЕГН
********** са собственици на основание по давност и наследство от П. М.К. бивш
жител ***,починал на 26. 01. 1977 година на общо 54/120 идеални части, от които
5/120 идеални части претендирани от З.В.Ш., 5/120 идеални части претендирани от
Г.В.Л.; по 10/120 идеални части претендирани за всяка от ищците И.П.Т. и Е.П.Л.,
4/120 идеални части претендирани от П.Л.К. и 20/120 идеални части претендирани
от Й.П.Х. от следния недвижим имот - незастроен поземлен имот с идентификатор
83243.7.318, с площ от 447 квадратни метра с трайно предназначение:
урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: ниско застрояване до
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявената от З.В.Ш. с ЕГН **********, Г.В.Л. с ЕГН **********, И.П.Т. с ЕГН **********, Е.П.Л. с ЕГН **********, П.Л.К. с ЕГН ********** и Й.П.Х. с ЕГН ********** срещу И.В.П. с ЕГН ********** и Л.К.П. с ЕГН ********** претенция с правно основание чл. 537 ал. 2 от ГПК за отмяна на нотариален акт № 43, том 3, рег. № 5888, дело 410/2017 година на нотариус М.Х.с район на действие РС С., вписана в регистъра на нотариалната камара под № 439, който нотариален акт е вписан в Служба по вписванията С. вх. Рег. № 2701, вх. Вх. Рег. № 2698, акт № 35, том10, дело № 1060/30. 11. 2017 година на Служба по вписванията - С..
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищците З.В.Ш. с ЕГН **********, Г.В.Л. с ЕГН **********, И.П.Т. с ЕГН **********, Е.П.Л. с ЕГН **********, П.Л.К. с ЕГН ********** и Й.П.Х. с ЕГН ********** да заплатят на ответниците И.В.П. с ЕГН ********** и Л.К.П. с ЕГН ********** сумата 1600 лева за направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред СОС в двуседмичен срок от връчване преписа на страните.
Районен съдия: