Р Е Ш Е Н И Е
№ 4.08.2020 г. гр. Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА Трети граждански състав
На 7 юли
2020 г.
В публично
заседание в следния състав:
Председател:
ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: ДИАНА
СТОЯНОВА
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 6868 по описа за 2019 година
Предявени са искове с правно основание чл. 403 от ГПК, чл. 327 ТЗ
във вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът
***, в качеството си на Управител и законен представител на „ТРАЛ“ ЕООД – Стара
Загора твърди в исковата си молба, че в края на януари 2019 г. "ТЕМА" ООД
подали молба до PC Стара Загора за допускане на обезпечение на бъдещ иск срещу
представляваното от нея дружество "ТРАЛ" ЕООД. Образувано било
ч.гр.д. № 555/2019 г. по описа на PC Стара Загора. Съдът уважил молбата и
допуснал обезпечение на бъдещия иск на "ТЕМА" ООД за сумата 11021.60
лв., чрез налагане на запор на банковите сметки на "ТРАЛ" ЕООД в Райфайзенбанк
ЕАД и Първа инвестиционна банка АД, до размера на 11021.60 лв. като определил
парична гаранция от 1000.00 лв. платима от "ТЕМА" ООД по депозитната
сметка на съда.
В едномесечния срок, на 28.02.2019
г. „ТЕМА" ООД подали искова молба до PC Стара Загора срещу „ТРАЛ"
ЕООД за сумата 11021.60 лв. По исковата молба било образувано гр.д. № 1349/2019
г. по описа на PC Стара Загора. Делото било прекратено с влязло в сила
определение на съда на 25.10.2019 г.
Допуснатото обезпечение било
приведено в изпълнение от „ТЕМА" ООД по изп.д. № 23/2019 на ЧСИ Яна
Георгиева, като в резултат на наложения запор на банковите сметки на
дружеството били запорирани оборотни средства на дружеството в размер на
11021.60 лв., с които то трябвало да извършва разплащания към доставчици и към
бюджета, както и да погасявали в срок дължимите погасителни вноски по изтеглен
от дружеството банков кредит от банка Райфайзенбанк. Това поставило
"ТРАЛ" ЕООД в изключително тежко финансово състояние и го лишило от
възможността да закупува нови стоки и материали необходими за изпълнението на
договорните му задължения към други клиенти. В същото време дружеството вече
имало теглен банков заем, по който било предоставило нужните обезпечения. В
резултат, то не разполагало към този момент с възможност да поиска увеличение
на банковия кредит, нито да иска нов такъв, поради липса на свободни активи,
които да предостави за обезпечение.
С оглед на изложеното, за да
преодолеели финансовото затруднение на дружеството, предизвикано от
неоснователно наложения запор на банковите му средства, била принудена в
качеството си на едноличен собственик на капитала и на основание чл. 131, ал.
1, т. 9 от ТЗ, да вземе решение за внасяне на допълнителна парична вноска от
порядъка на запорираната сума. Но тъй като в момента не разполагала с тези
пари, а дружеството било в забава на дължимите плащания на ДДС към бюджета, и
търговската му дейност била парализирана на практика поради невъзможност да
плаща на доставчиците си, била принудена да тегли банков заем. Единственият възможен
такъв бил потребителски кредит на физическо лице. Липсата на време я ограничила
и не й била дадена възможност да търси най-изгодните условия за получаване на
такъв кредит. Подала заявление за кредит в БНП Париба Лични финанси, клон
България, която го приела за разглеждане и проучване. На 14.05.2019 г. искането
й било одобрено и сключила договор за потребителски паричен кредит
PLUS-17013479, с банката за предоставяне на кредит в размер на 12000.00 лв.,
ведно с дължимите по него застрахователна премия в размер на 2340.00 лв., такса
ангажимент от 420.00 лв., брой на погасителните вноски - 52 бр. анюитетни
вноски по 353.49 лв. всяка, годишен процент на разходите 16.75%, лихвен процент
от 13.78% и чиста сума за получаване 11580.00 лв.. Съответно веднага взела
решение за внасяне на допълнителна парична вноска по чл. 131, ал. 1, т. 9 от ТЗ
в размер на 11580.00 лв. по сметката и в касата на "ТРАЛ" ЕООД Стара
Загора. Сумата, която получила по кредита била 11580.00 лв. Същата била
получена след приспадане от общия размер на договорения кредит на дължимата
такса ангажимент в размер на 420.00 лв. Сумата 11580.00 лв. постъпила по
сметката й на 17.05.2019 г. и незабавно - същия ден, привела по сметката на
дружеството 11500.00 лв., а отделно от това внесла в брой в касата на
дружеството още 80.00 лв., тъй като били необходими средства за плащане в брой.
С решението за внасяне на
допълнителна парична вноска определила условията на връщане на допълнителната
парична вноска, като същата била върната в размера, в който била получена плюс
всички дължими от едноличния собственик на капитала суми по договора за кредит
за такси, комисионни, лихви върху главницата, застраховки, лихви за предсрочно
погасяване на кредита. Определила начина на връщането на допълнителната парична
вноска и допълнителните начисления и разходи към нея свързани с договарянето,
отпускането и обслужването на кредита, да стане в същите срокове, размери, ред
и условия, при които договора за кредит предвиждал връщането му от едноличния
собственик на капитала. Съответно определила връщането на допълнителната
парична вноска да стане на 52 бр. анюитетни равни погасителни вноски по 353.49
лв., платими на едноличния собственик на капитала по банка или в брой, в срок
до 20-то число на всеки месец, за съответния месец, като съотношението между
размера на погасената от съдружника главница и платената лихва по кредита със
съответната ежемесечна погасителна вноска по кредита му съответстват и се
считали същите и за ежемесечните погасителни вноски на дружеството към съдружника,
а именно: погасената част от главницата по кредита с всяка месечна погасителна
вноска на съдружника била съответна и равна на погасената част от
допълнителната парична вноска от дружеството, а погасената лихва по кредита
била равна на погасената част от допълнителните разходи върху допълнителната
парична вноска.
Запорът върху банковите сметки на
„ТРАЛ" ЕООД бил вдигнат на 28.11.2019 г. В резултат, за времето от датата
на получаване на допълнителната парична вноска до датата на вдигане на запора
върху сметките на дружеството, поради описаните по-горе причини, то претърпяло
вреди изразяващи се в намаление на имуществото му, в размер общо на 1095.48
лв., представляващи всички платени от дружеството на съдружника допълнителни
разходи върху получената допълнителна парична вноска, съответстващи на
допълнителните начисления върху кредита на съдружника и платени от него суми на
банката за лихви, комисионни, такси, лихви за предсрочно погасяване.
Отговорен за причиняването на тези
вреди бил „ТЕМА" ООД - Стара Загора, който със своето виновно поведение
предизвикало налагането на запор върху банковите сметки на дружеството и по
този начин го принудили да търси съответния на запорираната сума размер, чрез
внасяне на допълнителна парична вноска от едноличния собственик на капитала,
при условията, при които я бил получил от банката.
Поради изложеното "ТЕМА"
ООД - Стара Загора дължала на 'ТРАЛ" ЕООД - Стара Загора обезщетение в
размер на претърпените вреди, описани по-горе, ведно със законната лихва върху
обезщетението от датата на завеждане на исковата молба до окончателното му
изплащане.
Освен горното, през септември 2018
г. "ТЕМА" ООД - Стара Загора поръчала на „ТРАЛ" ЕООД - Стара
Загора доставката на олекотени възглавници - 110 бр. с единична цена от 5.00
лв. без ДДС, олекотени завивки единични - 130 бр. с единична цена от 12.50 лв.
без ДДС, протектори за матрак 90/200 - 40 бр. с единична цена от 9.50 лв. без
ДДС, протектори за матрак 164/200 - 10 бр. с единична цена от 12.00 лв. без ДДС
и протектори за матрак 180/200 - 5 бр. с единична цена от 13.90 лв. без ДДС, на
обща стойност от 2744.00 лв. без ДДС, а с ДДС - 3292.80 лв. На 07.11.2018 г.
поръчаната стока била предадена от "ТРАЛ" ЕООД - Стара Загора на
„ТЕМА" ООД - Стара Загора без забележки, с приемо- предавателен протокол.
От общата дължима сума „ТЕМА" ООД - Стара Загора платили авансово само
половината в размер на 1646.40 лв. с ДДС, и останало да дължи още толкова -
1646.40 лв. с ДДС. За остатъка на дължимата сума по описаната доставка била
издадена ф-ра 1356/28.10.2018 г. на стойност 1646.40 лв. с ДДС.
И до настоящия момент „ТЕМА"
ООД - Стара Загора не бил платил сумата 1646.40 лв. Съответно дължал и
мораторна лихва върху неплатената сума от датата на забавата 21.11.2018 г., до
датата на подаване на исковата молба, в размер на 180.65 лв., както и законната
лихва върху същата сума за времето от подаване на исковата молба до
окончателното й плащане.
Молят съда да постанови решение, с
което да осъди "ТЕМА" ООД
- Стара Загора, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора, ул. Христо Ботев № 74 да плати
на "ТРАЛ" ЕООД - Стара Загора, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Стара Загора, ул. Димчо Стаев № 42, с IBAN ***, сумите
както следва:
1/ Сумата 1095.48 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени вреди от неоснователно наложен запор
на банковите сметки на дружеството от "ТЕМА" ООД;
2/ Законната лихва върху сумата от
1095.48 лв., за времето от датата на подаване на исковата молба, до
окончателното й плащане;
3/ Сумата 1646.40 лв.,
представляваща неплатена от "ТЕМА" ООД част от продажната цена на
продадена и доставена стока;
4/ Сумата 180.65 лв., представляваща
мораторна лихва върху сумата от 1646.40 лв. за времето от датата на забавата -
21.11.2019 г., до датата на подаване на исковата молба;
5/ Законната лихва върху сумата от
1646.40 лв. за времето от датата на подаване на исковата молба до окончателното
й плащане;
6/ Направените разноски по делото и
платено възнаграждение за адвокат.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от „Тема” ООД – Стара Загора.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:
С Определение
от 28.01.2019 г. по гр.д. № 555/2019 г. по описа на РС-Стара Загора, съдът е
допуснал обезпечение на бъдещи искове за сумата от общо 11021,60 лв.,
представляваща авансово платена цена и договорна неустойка в полза на „ТЕМА”
ООД Ст.Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Венцислав Иванов Драганов против „ТРАЛ” ЕООД Стара Загора,
ЕИК *********, със седалище е адрес на управление ***, представлявано от ***,
чрез налагане на запор върху банковите сметки на „ТРАЛ” ЕООД Ст.Загора в
„Райфайзенбанк /България/” ЕАД и „Първа инвестиционна банка” АД, до размера на 11021,60 лв., като е определил парична
гаранция в размер на 1000,00 лв.
В определения от
съда едномесечен срок молителят „ТЕМА” ООД Стара Загора е предявил иск на
основание чл. 285 и следващи от ЗЗД за сумата от 11031,60 лева против „ТРАЛ”
ЕООД Стара Загора.
С Определение
от 25.04.2019 г. по гр.д. № 1349/2019 г. по описа на РС-Стара Загора, съдът е
прекратил поради неподведомственост производството по гр.д. № 1349/2019 г. по
описа на Старозагорския районен съд, образувано по искова молба вх. №
6306/28.02.2019 г. подадена от „Тема” ООД против „Трал” ЕООД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 11 031,60 лв. Това Определение е
потвърдено с Определение № 1295 от 18.09.2019 г. по ч.тр.д. № 1349/2019 г. на
ОС-Стара Загора.
С Определение
№ 3851 от 25.10.2019 г. по гр.д. № 555/2019 г. по описа на РС-Стара Загора,
съдът е отменил допуснато с
определение № 325/28.01.2019 г., постановено по ч.гр.дело № 555/2019 г. по
описа на РС Стара Загора на основание чл. 390, чл. 391, ал. 1, т. 1 и чл. 397,
ал. 1, т. 2 от ГПК обезпечение на бъдещи искове за сумата от общо 11021,60 лв., представляваща авансово
платена цена и договорна неустойка в полза на „ТЕМА” ООД Ст.Загора, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Венцислав
Иванов Драганов против „ТРАЛ” ЕООД Ст.Загора, ЕИК *********, със седалище е
адрес на управление ***, представлявано от ***, чрез налагане на запор върху
банковите сметки на „ТРАЛ” ЕООД Стара Загора в „Райфайзенбанк /България/” ЕАД и
„Първа инвестиционна банка” АД, до размера на 11021,60 лв.
По настоящото
гражданско дело, образувано по искова молба на „ТРАЛ” ЕООД Стара Загора против „ТЕМА”
ООД Ст.Загора е представен Протокол от 14.05.2019 г., от който е видно, че ***,
в качеството си на едноличен собственик на капитала на „ТРАЛ” ЕООД Стара Загора
е взела решение да бъде направена допълнителна парична вноска от едноличния
собственик на капитала в размер на 11580 лева. Мотивите за това били неочаквано
възникнал недостиг на достатъчно налични средства по сметките й в касата на
дружеството за погасяване на текущите публични задължения на дружеството към
държавата и на задълженията му към доставчици, произтичащи от сключени договори
с контрагенти и възникналата в тази връзка неотложна нужда от допълнително
средносрочно финансиране на дружеството за посрещане на текущите задължения и
за оборотни средства.
По делото е
предоставен Договор за потребителски паричен кредит „Plus-17013479“, сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и кредитополучателя *** за сумата от
12000 лева на 52 бр. погасителни вноски със срок до 20.09.2023 г.
По делото не
се спори, че на 17.05.2019 г. Кина ***е превела по сметка на „ТРАЛ” ЕООД Стара Загора
в „Райфайзен Банк“ ЕАД сумата от 11500 лева.
По делото са
представени 7 бр. РКО, от които е видно, че за периода от 19.06.2019 г. до
19.12.2019 г. Кина ***е погасявала допълнителни парични вноски в размер на
353,49 лева всяка по Решение от 14.05.2019 г. на едноличния собственик на
капитала.
От
представените по делото 7 бр. нареждания за касов паричен превод се установява,
че Кина ***е внасяла сумата от по 353,49 лева за погасяване и захранване на
сметка по Договор „Plus-17013479“
за периода от 19.06.2019 г. до 19.12.2019 г.
По делото е
прието като писмено доказателство заключението на съдебно-икономическата
експертиза, което не беше оспорено от страните и което съдът възприема като
компетентно и добросъвестно изготвено. Вещото лице сочи, че на 14.05.2019 г.
между БНП Париба пърсънъл Файненс С.А.,
в качеството на кредитор и ***, в качеството на кредитополучател е сключен
Договор за потребителски паричен кредит PLUS-17013479. Съгласно условията на
договора банката предоставя на ***кредит
в размер на 12000.00 лв., ведно с дължимите по него застрахователна премия в
размер на 2340.00 лв., такса ангажимент от 420.00 лв., брой на погасителните
вноски - 52 бр. анюитетни вноски по 353.49 лв. всяка, годишен процент на
разходите 16.75%, лихвен процент от 13.78% и чиста сума за получаване 11580.00
лв. Чистата сума, получена от *** по Договор за потребителски паричен кредит
PLUS-17013479 е в размер на 11580,00 лв. и е преведена от БНП Париба пърсънъл
Файненс С.А. по личната банкова сметка ***-жа ***в Райфайзенбанк България АД с
IBAN: ***.05.2019г. На 17.05.2019г.
*** е превела по разплащателната сметка на „ТРАЛ” ЕООД в Райфайзенбанк България
АД с IBAN: ***,00 лв. На 17.05.2019г. с приходен касов ордер № 18 *** е внесла
в брой в касата на „ТРАЛ” ЕООД 80.00 лв. Преведената сума по разплащателната
сметка (11500,00 лв.) и внесената сума в касата (80,00 лв.), общо 11580,00 лв.
са осчетоводени в счетоводството на дружеството като допълнителна парична
вноска по кредита на счетоводна сметка 102 „Допълнителна парична вноска“.
Вещото лице
сочи също, че съгласно условията на Договор за потребителски паричен кредит
PLUS-17013479 от 14.05.2019г. и погасителния план към него, кредита се погасява
на 52 месечни погасителните анюитетни вноски, всяка по 353.49 лв., в т.ч.:
главница, лихва и застраховка. За периода от датата на теглене на кредита
(14.05.2019г.) до датата на вдигане на запора върху банковата сметка на
"ТРАЛ" ЕООД (28.11.2019г.) са начислени от банката и платени от г-жа ***6
погасителни вноски по 353,49 лв. – общо 2120,94 лв., в т.ч. 826,49 лв. лихва,
по дати на падеж и суми. За периода от датата на теглене на кредита
(14.05.2019г.) до датата на вдигане на запора върху банковата сметка на
"ТРАЛ" ЕООД (28.11.2019г.) от касата на дружеството е изплатена на ***
обща сума в размер на 2120,94 лв. с основание „погасяване на доп. пар. вн. по
решение на ЕС на капитала от 14.05.19г.“, в т.ч.: РКО 1/19.06.2019г. – 353,49
лв.; РКО 2/18.07.2019г. – 353,49 лв.; РКО 3/15.08.2019г. – 353,49 лв.; РКО
4/19.09.2019г. – 353,49 лв.; РКО 5/17.10.2019г. – 353,49 лв.; РКО
6/19.11.2019г. – 353,49 лв.
Притезанието
за обезвреда, уредено от чл. 403 от ГПК, почива на плоскостта на отговорността
за непозволено увреждане, като за разлика от нея същата е невиновна
/обективна/. За да се реализира отговорността по чл. 403 от ГПК е необходима
кумулативната наличност на следните предпоставки: наличие на реално наложено
обезпечение, вреди в определен размер, причинно-следствена връзка между
наложеното обезпечение и претърпените вреди.
По делото
ищецът твърди, че наложената обезпечителна мярка е лишила „Трал“ ЕООД от ползването на сумата
от 11021.60 лв. за времето от началото на февруари до 25.10.2019 г., което е
принудило едноличния собственик на капитала Кина ***да вземе решение за внасяне
на допълнителна парична вноска в размер на 11580 лв. Начислените лихви по
кредита на едноличния собственик, които дружеството е върнало при погасяване
на допълнителната парична вноска
представлявали пряка и непосредствена вреда за него. Ищецът претендира вреди, изразяващи в
намаление на имуществото му, в размер общо на 1095.48 лв., представляващи
всички платени от дружеството на съдружника допълнителни разходи върху
получената допълнителна парична вноска, съответстващи на допълнителните
начисления върху кредита на съдружника и платени от него суми на банката за
лихви, комисионни, такси, лихви за предсрочно погасяване. Съгласно заключението
на вещото лице, в случай, че се приеме, че платената обща сума от
"ТРАЛ" ЕООД на г-жа ***включва главница, лихва и застраховка в същия
размер, в който е платена от г-жа ***по Договор за потребителски паричен кредит
PLUS-17013479, то платената лихва от ищеца на едноличния собственик на капитала
за погасяване на потребителския кредит за периода от датата на теглене на
кредита (14.05.2019г.) до датата на вдигане на запора върху банковата сметка на
"ТРАЛ" ЕООД (28.11.2019г.) е в размер на 826,49 лв.
При така установеното
от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Константна практика е,
в обема на отговорността по чл. 403, ал.2 от ГПК да се включват и да подлежат
на обезщетяване всички преки и непосредствени вреди, следствие на наложеното
обезпечение. За такава вреда би се признало обезценяване на възбранената или
запорирана вещ, вредите във връзка с невъзможността да се извършват разплащания
поради запор върху банкова сметка, ***е използва възбранената или запорирана
вещ за времето, за което е наложена обезпечителната мярка. За да са преки и
непосредствени, необходимо е вредите да се намират в причинна връзка с
наложената обезпечителна мярка, закономерно да следват от нея и да не биха
настъпили в правната сфера на ищеца, ако не би била наложена обезпечителната
мярка.
В разпоредбата на чл. 403 ГПК е определено, че
подлежат на обезщетение уврежданията, причинени от допуснато обезпечение,
когато не е имало правно основание за предприемане на исковото производство,
съответно за налагане на ограничения по чл. 389 и сл. ГПК или иска, по който е
допуснато обезпечението не се предяви в срок. (Решение № 257 от 14.07.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 1149/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията А. Б.,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК).
За да бъде уважена молбата за
допускане на исканата обезпечителна мярка, съдът трябва да установи, че бъдещият
иск е допустим, че е налице интерес от обезпечаването, че исканата
обезпечителна мярка е оправдана с оглед обезпечителната нужда, заедно с което
извършва преценка за вероятната му основателност според представените в негова
подкрепа писмени доказателства. Липсата на някоя от посочените предпоставки
препятства положителното произнасяне по молбата.
В процесния случай, съдът е извършил
дължимата проверка и е приел, че искът е допустим. И това е така, защото до
постъпване на възражение от ответника за наличие на арбитражна клауза и то в
законоустановения за това срок, няма пречка съдът да се произнесе по правния
спор, с който е сезиран. Не може да се направи извод и че не е имало основание
за предприемане на исково производство, т.е. за сезиране на съда, при установената
с влязло в сила решение основателност на претенциите на ищеца по същия правен
спор.
Освен това, отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК е безвиновна
(обективна). Като такава тя се отличава от отговорността за злоупотреба с
процесуални права, която изисква наличието на умисъл. Поради това, при наличие
на предпоставките на чл. 403, ал.1 от ГПК ищецът дължи на
ответника обезщетение за причинените му от обезпечението вреди, но само когато
те са преки и непосредствени.
В исковата си молба
ищецът твърди, че за времето
от датата на получаване на допълнителната парична вноска до датата на вдигане
на запора върху сметките на дружеството,
то претърпяло вреди изразяващи се в намаление на имуществото му, в
размер общо на 1095.48 лв., представляващи всички платени от дружеството на
съдружника допълнителни разходи върху получената допълнителна парична вноска,
съответстващи на допълнителните начисления върху кредита на съдружника и
платени от него суми на банката за лихви, комисионни, такси, лихви за
предсрочно погасяване.
Отговорен за причиняването на тези
вреди било „ТЕМА" ООД - Стара Загора, което със своето виновно поведение
предизвикало налагането на запор върху банковите сметки на дружеството и по
този начин го принудили да търси съответния на запорираната сума размер, чрез
внасяне на допълнителна парична вноска от едноличния собственик на капитала,
при условията, при които я бил получил от банката. Т.е. ищецът, в лицето на
управителя К. ***, се принудила да сключи договор за заем за сума от 12000 лв.
като физическо лице, като липсата на време не й дало възможност да търси
най-изгодните условия за получаване на кредит.
Принудата била свързана с обстоятелствата, че дружеството било забава на
дължимите плащания на ДДС към бюджета, невъзможност да плаща на доставчици, с
което на практика да се парализира дейността на дружеството, както и до финансово
затруднение на дружеството.
Платените суми, като платени от дружеството на съдружника
допълнителни разходи върху получената допълнителна парична вноска,
съответстващи на допълнителните начисления върху кредита на съдружника и
платени от него суми на банката за лихви, комисионни, такси, лихви за предсрочно
погасяване по договора за заем се претендират като
преки и непосредствени вреди от наложеното обезпечение.
Съдът намира, че сключването на договор за
заем на парични средства не е пряка и непосредствена последица от наложена
обезпечителна мярка. Касае до сделка между две лица /търговско дружество и
физическо лице/, всяко от които е действало при сключването й на свой риск и
отговорност за евентуални последици от неизпълнението й. При налагането на
обезпечителна мярка чрез запор върху банкова сметка ***а са гаранции за
молителя /в обезпечителното производство/, че сумата, до която е допуснат
запора, ще е налична по сметката. Същевременно, липсва каквото и да е
задължение за ответника "да осигури" такива средства, в случай, че те
не са налице. Още по-малко, ответникът може да бъде "принуден" да ги
набави. Ето защо, сключването на договор за заем от страна на длъжника с такава
"цел", каквато е тезата на ищеца, не е пряка и непосредствена
последица от налагане на обезпечението. Освен това, липсват данни
да е образувано изпълнително дело, по което сметката на длъжника да е била
действително запорирана. Липсват данни и евентуално ищецът да е поискал замяна
на допусната обезпечителна мярка. Обезпечението е отменено и гаранцията е върната.
Съдът приема, че в случая не се доказа
наличието на причинна връзка между допуснатото обезпечение и твърдените от
ищцовото дружество вреди.
За да са преки и
непосредствени, необходимо е вредите да се намират в причинна връзка с
наложената обезпечителна мярка, закономерно да следват от нея и да не биха
настъпили в правната сфера на лицето, срещу което е наложена обезпечителната
мярка, ако не е била наложена тази мярка. На обезщетяване подлежат вредите,
причинени от наложената обезпечителна мярка, а не от самото производство по налагането й.
Предвид
гореизложените съображения следва извода, че в патримониума на ищеца не са
настъпили реални вреди в търсения от него размер. Ето защо съдът намира, че
предявеният иск с правно основание чл. 403, ал.1 ГПК, се
явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен като такъв. В хода
на съдебното дирене не се установи нито вида, нито размера на претендираните
имуществени вреди от допуснатото обезпечение на иска,няма данни същите реално
да са настъпили, още по-малко да са пряка и непосредствена последица от
наложената обезпечителна мярка-запор на банкова сметка ***.д. № 23/2019 г. по
описа на ЧСИ Яна Георгиева.
По
предявения иск по чл. 327, ал.1 от ТЗ, във вр. чл. 79 от ЗЗД, съдът намира за
установено следното:
В исковата
молба ищецът твърди, че през септември 2018 г. ответното дружество „ТЕМА"
ООД - Стара Загора поръчало на „ТРАЛ" ЕООД - Стара Загора доставката на
олекотени възглавници,олекотени завивки,протектори за матрак на стойност от
2744.00 лв. без ДДС, а с ДДС - 3292.80 лв. На 07.11.2018 г. поръчаната стока
била предадена от "ТРАЛ" ЕООД - Стара Загора на „ТЕМА" ООД -
Стара Загора без забележки, с приемо- предавателен протокол. От общата дължима
сума „ТЕМА" ООД - Стара Загора платили авансово само половината в размер
на 1646.40 лв. с ДДС, и останало да дължи още толкова - 1646.40 лв. с ДДС. За
остатъка на дължимата сума по описаната доставка била издадена ф-ра № 1356/28.10.2018
г. на стойност 1646.40 лв. с ДДС, като до настоящия момент „ТЕМА" ООД -
Стара Загора не бил платил сумата 1646.40 лв.
По делото е
представена фактура № 1356/28.10.2018 г.,в която липсва подпис на получателя на
същата. Видно от заключението на вещото лице фактура № **********/28.10.2018 год. на стойност
1646,40 лв. с включен ДДС не е представена в „ТЕМА“ ООД, не е осчетоводена и не
е упражнено правото на данъчен кредит.
При тези
данни, съдът приема, че по делото не
беше безспорно установено, че стоката е получена от ответника и с оглед
издадената за тази стока фактура съдът намира, че сумата по нея не се дължи от
ответника. Неизяснен е въпросът защо процесната фактура не е била осчетоводена
от ответното дружество, но това може да се дължи на множество причини,
включително нередовно водено счетоводство и т. н. Доколкото вписването на
подобна фактура в счетоводството е волеви акт на търговеца и/или негови
служители неосчетоводяването на документа не е обстоятелство, което може да се
противопостави на ищеца, когато последният е успял да установи предаването на
вещите на оправомощено за това лице.
Спорният по делото въпрос се концентрира
относно това дали процесната фактура обективира реален договор за покупко –
продажба на олекотени завивки и протектори за матрак, по който ищецът е
изпълнил задължението си да ги достави, а ответникът съответно – дали е приел
стоката, посредством свой пълномощник или представител и дали ги е заплатил,
доколкото процесната фактура, въз основа на която се претендира сумата от
1646.40 лв. не е подписана за купувач нито от ответника, нито от негов
представител.
При тези факти и обстоятелства, съдът
приема, че сигурни данни за предаденото количество олекотени завивки и протектори
за матрак не могат да бъдат извлечени само от приложените по делото фактура и
приемо-предавателен протокол.
Фактурата би могла да служи като
доказателство за постигнат между страните договор, когато съдържа подписи на
страните по договора или техни представители, защото така материализира
конкретни техни изявления, или пък, в случай, че не съдържа подписи, ако от
определени последващи действия на страната може да се приеме, че същата е
потвърдила по реда на чл. 301 ТЗ
извършените без представителна власт действия по сключване на договора.
Потвърждаването по реда на чл. 301 ТЗ
е налице, когато търговецът не се противопостави веднага след узнаването.
В конкретния случай ищецът не доказва
пълно и главно да е свел до знанието на ответника посочената фактура, респективно последният да е узнал за нея.
Ето защо и не може да бъде направен извод, че процесната фактура е получена от
ответника, съответно и стоката по нея. При тези данни, съдът приема, че сигурни
доказателства за предаденото количество олекотени завивки и протектори за
матрак не бяха събрани в хода на процеса.
Евентуални действия, сочещи на узнаване,
биха могли да бъдат осчетоводяване на фактурата и ползване на данъчен кредит,
но от заключението на ССЕ се установява, че това не е сторено. След като
ответникът оспорва да е подписал и получил фактурата и стоката, отразена в нея
и след като не се установяват действия по смисъла на чл. 301 ТЗ,
същата не може да му се противопостави.
Предвид гореизложените съображения, съдът
намира, че исковата претенция за сумата от 1646.40 лв., представляваща неплатена
от ответника част от продажна цена на продадена и доставена стока, е недоказана
и неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. В този смисъл следва
да бъде отхвърлена и акцесорната
претенция за мораторна лихва в размер на 180.65 лв.върху претендираната сума от
1646.40 лв., като неоснователна и недоказана.
Съдът е сезиран с искане за присъждане на
разноски от двете страни. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски има ответното дружество, които се констатираха
от съда в размер на 450 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение и заплащането на същите следва да се възложи в тежест на ищеца.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТРАЛ“ ЕООД – Стара Загора,
седалище и адрес на управление: ***, ЕИК *********, представлявано от
Управителя и законен представител *** против
„ТЕМА“ ООД гр. Стара Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Стара Загора, ул. „Христо Ботев“ № 74, искове за заплащане на сумата от 1095.48 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди от
неоснователно наложен запор на банковите сметки на дружеството от
"ТЕМА" ООД, ведно със законната лихва върху сумата от 1095.48 лв., за
времето от датата на подаване на исковата молба - 20.12.2019 г., до
окончателното й плащане, и иск за сумата от 1646.40 лв., представляваща неплатена от "ТЕМА" ООД част
от продажната цена на продадена и доставена стока, като и иск за сумата от
180.65 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 1646.40 лв. за
времето от датата на забавата - 21.11.2019 г., до датата на подаване на
исковата молба, като НЕОСНОВАТЕЛНИ НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „ТРАЛ“ ЕООД – Стара Загора, седалище
и адрес на управление: ***, ЕИК *********, представлявано от Управителя и
законен представител *** да заплати на „ТЕМА“ ООД гр. Стара Загора, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев“ № 74,
сумата от 450 лв., представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението,
че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: