Определение по дело №1417/2019 на Окръжен съд - Варна

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                          №               /                2019г.

                      

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

ІV с. в закрито заседание  в състав :

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :        ИВЕЛИНА СЪБЕВА

                       ЧЛЕНОВЕ :                 КОНСТАНТИН ИВАНОВ

                                                           МАЯ НЕДКОВА

 

разгледа докладваното от председателя на състав

гр.д. № 1417/ 2019г.

 

Производството е образувано по въззивна жалба от Х.Х.К. с срещу решение № 2201/ 21.05.2019г. постановено по гр.д.№ 15416/ 2018г., Варненски районен съд-34 състав. С решението съдът е прекратил бракът му  с К.Г.К., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство , на основание чл. 49, ал. 1 СК,  и на основание чл.49, ал. 4 СК е утвърдил постигнатото споразумение между съпрузите, включващо въпросите за упражняване на родителските права по отношение на общите им деца – Карина Христова К. и Хрисия Христова К., и тяхното  местоживеене, режим на лични отношения на децата с бащата, дължими месечни издръжки, фамилното име на съпругата, имуществени отношения след развода, относно правото на ползване на конкретни жилищни имоти, и за  погасяване на кредитно задължение по договор за потребителски кредит.

Жалбоподателят твърди, че след постановяване на решението майката е преустановила връзката на бащата с децата, въпреки определените привременни мерки и постигнатото споразумение относно режима на лични отношения, отглеждането и възпитанието им. Поведението на майката води до прекъсване на емоционалната връзка между тях и тенденциозно задълбочава процеса на отчуждаване, което се отразява пагубно на развитието им в емоционално, социално и нравствено отношение. Поради това счита, че са настъпили нови обстоятелства, които влошават положението на децата при майката, и пораждат за него основание да иска отмяна на споразумението и постановяване на решение, с което да му се предостави упражняването на родителските права , при пределен лежим на лични отношения на майката с децата, и месечни издръжки.  Твърди се неизпълнение и в друга част на споразумението / за  оттегляне на подадени молби за домашно насилие/, както и  частична процесуална недопустимост, на задължението на Х.К. да учреди право на ползване върху  имот- жилище в гр.Варна, ул.“Селиолу“ № 48, ет.1, ап.3, защото се отнася до чужда собственост.

В срока по чл. 263 ГПК е представено писмено становище от К.Г.К., чрез адвокат Б.Б.. Изложени са аргументи за нередовност и процесуална недопустимост въззивната жалба, насочена срещу постановен в рамките на охранително производство съдебен акт .

Разглеждащият състав констатира, че жалбата е депозирана в законния срок от легитимирана страна, и съответства на изискванията на чл. 260 ГПК. Възраженията срещу споразумението се аргументират с обстоятелства, настъпили след постановяване на решението, основно по изпълнението на режима на лични отношения на бащата с  двете деца.

 

По възражението за недопустимост  приема следното:

Решение № 2201/ 21.05.2019г. по гр.д.№ 15416/ 2018г. от Варненски районен съд- 34-ти състав, за прекратяване на брака между страните, на основание чл. 49, ал.1  СК,  не е обжалвано и поражда правните последици на влязъл в сила съдебен акт.

Не се ползва със същия стабилитет по отношение на възпроизведеното споразумение,  на основание чл.49, ал. 4 СК. Споразумението има за цел да уреди последиците от прекратяването на брака в хода на бракоразводния процес, като основно това са въпросите на отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца, по които съдът се произнася служебно. Проверката по реда на чл. 49, ал. 5 от СК е гаранция, че утвърденото споразумение защитава интересите на децата, генерално – не противоречи на закона и морала.

Правните последици на споразумението в редакцията на чл.99, ал. 3 СК/ 2008г./, аналогична на чл. 49, ал. 4 СК,  са разяснени с ТР № 60 от 12. 08.1987г. по гр.д.№ 31/ 87г  ОСГК.  Възприето е становището, че има  договорен характер, различен от съдебна спогодба по смисъла на чл.125 ГПК /отм./ във връзка с чл. 365 ЗЗД.  До постановяване на решението всяка от страните може да оттегли споразумението, а при неотстраними недостатъци съдът да приеме, че няма валидно споразумение, което автоматично възстановява висящността на спора за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака..

При даденото задължително тълкуване , решението в частта на споразумението по чл.49, ал.4 от СК / чл. 99,ал. 3 СК отм./ не представлява съдебен акт със стабилността на решението в частта за прекратяване на брака. Процесуалният ред на защита при пороци водещи до нищожност или унищожаемост, е исковият. Пререшаването на въпроси, свързани с отглеждането и възпитанието на децата, са предмет на отделно производство. 

Придаденото правно значение на споразумението е по отношение на изпълнителната сила, която получава,  конкретно  за  упражняваните родителски права, режима на лични отношения, издръжка , на основание чл. 127 ,ал. 1 от СК, и други изискуеми притезания свързани с имуществените отношения между съпрузите. 

Подадената въззивна жалба срещу решението в частта на утвърденото   споразумение по чл. 49, ал. 4 от СК, при наличието на влязло в сила  решение за прекратяване на брака, е процесуално недопустима. Образуваното по недопустима жалба производство подлежи на прекратяване.

На основание чл. 267 ГПК съдът

 

                       О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.г.д.№ 1417/ 2019г. ВОС, образувано по въззивна  жалба на Х.Х.К.,срещу решение № 2201/ 21.05.2019г. по гр.д.№ 15416/ 2018г. Районен съд-Варна, в частта на  утвърденото споразумението по чл. 49, ал.4 от СК, като процесуално недопустимо.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО   подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                               ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

 

                                                              2.