№ 372
гр. гр.Велинград, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело №
20235210100846 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 55 ЗЗД.
Предявен е от „ТЕФИК“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. Сърница, ул. „Спартак“ № 1, против ТП Държавно
горско стопанство „Селище“, с ЕИК: 216195800210, с адрес на управление
общ. Велинград, местност „Селище“, иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пред. 3-то от ЗЗД, с който ищцовото дружество иска ответното да бъде
осъдено да му заплати сумата в размер на 4301,98 лв., представляваща внесена
от ищцовото дружество гаранция за изпълнение на договор № Д-23- 119-4 от
30.12.2022 г. за покупко-продажба на прогнозни количества дървесина, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда- 01.09.2023 г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба ищецът излага, че след проведен електронен търг по
реда на Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в
горските територии - държавна и общинска собственост, и за ползването на
дървесина и недървесни горски продукти /ДВ, бр.96 от 06.12.2011
г./Наредбата/, сключил с ответното дружество Договор № Д-23-119-
4/30.12.2022г. за покупко - продажба на прогнозни количества дървесина.
Сочи, че по силата на този договор ответникът /продавач/ се задължил да
добие, маркира и извози до временен склад дървесина намираща се в Обект
№2306 с прогнозно количество 683 куб.м., описана по видове в чл. 7 от
договора с прогнозна стойност 178 039.50 лв. без ДДС, съответно да
прехвърли собствеността върху дървесината на купувача, като му издаде
превозен билет, а ищецът от своя страна се задължил да заплаща дървесината
и да я вдигне и извози в определен срок след плащане. Договорът е сключен с
краен срок 31.08.2023г.. Твърди се, че в изпълнение на уговореното в чл.24 от
договора, предоставил на ответника „гаранция за изпълнение на договора”, в
1
размер на сумата 4 301.98 лв., която с преводно нареждане от 22.12.2022г.
превел по банкова сметка на ответника. Излага, че Договорът бил изпълняван
ритмично и от двете страни до м. май 2023г., като обемът на закупената
дървесина достигал около 223 куб.м.. Сочи, че от края на м. май до началото
на м. юли 2023г. поради количеството валежи почвата и горските пътища в
района не позволявали добив съгласно установените стандарти за качество и
складиране, а от друга страна не позволявали безопасното (за хора и
транспортна техника) извозване на дървесина до републиканската пътна
мрежа. Твърди, че съгласно уговореното в чл. 14 т.5 от договора, задължение
на продавача е да осигури на купувача достъп с подходяща техника за товарене
и транспортиране от временния склад. Излага, че с писмо изх. № 23-
449/02.06.2023г. на ДГС, по изложените причини било преустановено
транспортирането на дървесина от обект № 2306, като в края на м. юни 2023г.
служителите на ответника заели становище, че транспортирането е вече
възможно и го поканили на 03.07.2023г. да вдигне добита дървесина. Твърди,
че при огледа на дървесината на място и при запознаване със състоянието на
горските пътища, отказал да приеме и да заплати предложената му складирана
дървесина, като изложил възраженията си писмено до ДГС и жалба до M3.
Това дало повод на ответната страна да преустанови по - нататъшните
отношения с ищеца, въпреки, че около 18.07.2023г. горските пътища се
подсушили и станали достъпни за тежка транспортна техника. Сочи, че в
периода след 03.07.2023г. до 31.08.2023г., ответникът не му е предлагал
никаква дървесина, с обяснението че договорът бил едностранно прекратен,
считано от 18.07.2023г., за което на ищеца не е връчен писмен документ.
Твърди, че ответникът не е имал основания да прекрати едностранно
договора, защото предложената на 03.07.2023г. дървесина не е била
„одобрена” по смисъла чл. 324 от ТЗ , обратно направено е възражение за
недостатъци на стоката. Излага още, че ответникът не е изпълнил и
задължението си чл. 14 т.5 от договора да осигури възможен и технически
безопасен достъп за транспортиране на дървесината, което води до забава на
кредитора, при която дори и да се приеме, че ищецът е изпаднал в забава, то
чл.96 ал.1 ЗЗД го освобождава от нейните последици. Поддържа, че
процесният договор не е прекратен едностранно от страна на ответника
поради виновно неизпълнение от негова страна, а с изтичане на уговорения
срок. Твърди, че след преустановяване на договорната връзка, ответникът
няма основание да задържи и следва да върне предоставената парична
гаранция от 4 301.98 лв., т.к. съгласно Наредбата договор не може да бъде
сключен преди купувача да е внесъл въпросната гаранция, следователно,
основанието на гаранцията е договорът. Предвид изложеното моли да бъде
уважен предявения иск. Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с
който се оспорва предявения иск. Твърди се, че временното преустановяване в
обект №2306, съгласно описаното в исковата молба не е едностранен акт на
Продавача, а е в резултат на изпратено писмо от ищеца с Вх.№23-
656/01.06.2023г.. Сочи, че през същият период в ТП ДГС „Селище“ са
прекратени и други договори за покупко-продажба на прогнозни количества
дървесина във връзка със спада на продажбите на пазара за дървен материал.
Излага, че ТП ДГС „Селище“ противно на описаното в исковата молба по
никакъв начин не се е обогатил неоснователно със задържането на гаранцията
за изпълнение. Сочи, че при временното преустановяване и в последствие
забавяне на транспортирането на наличните на склад материали, същите са се
2
похабили и са изгубили част от пазарната си стойност. Като в тази насока
сочи, че съгласно чл. 122 от Закона за горите (ЗГ) - „Добитите дървесина и
недървесни горски продукти са вещи с бързо влошаващи се качества, които
подлежат на бърза продажба. Поддържа, че през периода, за който ищецът
твърди, че обектът е бил недостъпен в съседни отдели е извършвано приемане
и транспортиране на дървен материал от складове водещи до същите основни
горски пътища, поради което оспорва твърденията му за липса на достъп.
Излага, че от 03.07.2023 г. на ищоцовото дружсетво е предлагана дървесина, за
което свидетелства приемо-предавателен протокол за предаване на наличните
количества на склад дървесина, но към 13.07.2023г., то не е изпълнило
задълженията си по чл. 16, т.4 от Договор №Д- 23-119-4/30.12.2022г., с оглед
на което същият е прекратен, чрез надлежно писмено уведомление,
обективирано в Писмо с Изх.№ 23- 587/18.07.2023г.. Предвид изложеното
моли искът да бъде отхвърлен. Ангажира доказателства. Претендира
разноски.
С протоколно Определение № 322/14.05.2024 г., съдът е допуснал на
основание чл. 214 ГПК изменение на предявения иск с правно основание по
чл. 55, ал.1 предл. 3-то от ЗЗД, чрез увеличаване на размера му от сумата от
4301,09 лева на сумата от 8901,98 лева.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните
по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено
следното от фактическа страна:
За основателността на предявения иск ищцовото дружество следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване плащане на процесните
суми, респективно получаването им от ответното дружество, а в тежест на
последното,е да докаже че е налице основание за получаването, съответно
задържане на полученото.
С Определение № 314 от 10.04.2024 г., съдът е обявил за безспорно
обстоятелството, че ищцовото дружество и ответното дружество са страни по
Договор № Д-23-119-4/ 30.12.2022г. за покупко - продажба на прогнозни
количества дървесина, което се установява и от приетия като писмено
доказателство по делото Договор № Д-23-119-4/30.12.2022г. за покупко-
продажба на прогнозни количества дървесина, включени в обект № 2306,
съставляващ отдели/подотдели 89 „г“, 96„в“, 96 „г“, 100 „а“, държавна горска
територия (ДГТ).
По силата на процесния договор продавачът се задължава да прехвърли
на купувача собствеността върху реално добита и извозена на временен склад
дървесина, а купувачът се задължава да транспортира същата по начина и в
срока определени с договора, както и да заплати нейната цена. Договорът е
сключен със срок на действие до 31.08.2023г..
От уведомление изх.№23-449/02.06.2023г., на директора на ответното
дружество, изпратено на ищцовото на същата дата на посочения в чл. 27. ал. 2,
т. 2 от процесния договор имейл адрес, се установява, че в отговор на писмо с
Вх.№ 23-656/01.06.2023г., изпратено от ищеца, временно на основание чл. 13,
ал.2 от договора се преустановява транспортирането на дървесина от обект №
3
2306, подотдели 89 „б“, 96„в“, 96 „г“, 100 „а“.
От уведомление изх.№ 23-535/30.06.2023г., на директора на ответното
дружество, изпратено на ищцовото на същата дата на посочения в чл. 27. ал. 2,
т. 2 от процесния договор имейл адрес на ищеца, се установява, че последният
е уведомен, че обект № 2306, подотдели 89 „г“, 96„в“, 96 „г“, 100 „а“, е
достъпен за транспортиране на наличната дървесина, считано от 30.06.2023 г..
От приетия като писмено доказателство двустранно подписан
предавателно-приемателен протокол № 3 от 03.07.2023 г. за отдел 100 „а“
(л.88 от делото), се установява, че ответникът е предал на ищеца общо 36,16
куб.м. дървесина. В същият е отбелязано ръкописно „с особено мнение, ще
входирам възражение“.
По делото е прието като писмено доказателство възражение от
ищцовото дружество, адресирано до ответника, в което са направени
оплаквания по отношение на състоянието на дървесината, която му е била
предадена. Във възражението не е посочено кога е направен огледът на
складирана дървесината, по отношение качеството на която се възразява, нито
кога същата му е предложена за изкупуване, липсва и посочване на
количеството дървесина, което е било предложено, както и мястото, на което
същата е била складирана. По делото липсват данни възражението на
ищцовото дружество да е било надлежно изпратено, респективно получено от
ответника, по един от начините за кореспонденция между страните, уговорени
в чл. 27. ал. 2, т. 1 от процесния договор.
От уведомление Изх.№ 23-587/18.07.2023г., на директора на ответното
дружество, изпратено на ищцовото на същата дата на посочения в чл. 27. ал. 2,
т. 2 от процесния договор имейл адрес, се установява, че ответникът е
отправил до ищцовото дружество волеизявление за едностранно прекратяване
на сключения помежду им договор, поради неизпълнение от страна на
Купувача на задълженията му по чл. 16, т.3 и т.4 от Договора, а именно да
заплати и транспортира наличната от обекта и приета с предавателно-
приемателен протокол № 3 от 03.07.2023 г. дървесина. В същото е посочено,
че на основание чл. 23, ал.1, т.3 от договора внесената от ищцовото дружество
гаранция за изпълнение ще бъде задържана.
Съгласно чл. 16, т.3 от договора, сключен между страните Купувачът е
длъжен да заплати изцяло всички добити договорени асортименти и
количества дървесина от обекта, приети с протокол и налични на временен
склад. Съгласно чл. 16, т. 4 от договора Купувачът е длъжен да организира
транспортирането на заплатената дървесина в 10- дневен срок, считано от
датата на подписване на приемо-предавателен протокол, по пътища, водещи
до общинската и републиканската пътна мрежа по начин, който не уврежда
горските и полските пътища, като не преминава през земеделски територии,
независимо от начина им на трайно ползване.
В кориците на делото е прието като писмено доказателство писмо вх. №
01-1324#1/04.08.2023 г. от директора на ЮЦДП Смолян, с което се дава
отговор на изпратена от ищцовото дружество жалба. В писмото си директора
описва подробно и хронологически, след извършена на 26.07.2023 г. от него
проверка в ТП ДГС „Селище“, случилото се между страните. Посочено е, че
на 03.07.2023 г. в 15:31 часа, на ел. поща на стопанството е получен емайл от
4
страна на ищеца, относно 98 „г“, 96“в“, „г“, 100 „а“ и възражение, към който
обаче е прикрепено писмо и възражение касаещи обект 2310, отдел 115“а“.
Пак на същата дата в 16:00 часа отново е получен емейл, с който се иска от
страна на ищцовото дружество да му бъде даден входящ номер и към който
отново са прикрепени писмо и възражение, касаещи обект 2310, отдел 115“а“.
Изложено е, че на 07.07.2023 г. с писмо изх. № 23-571/07.07.2023 г., и.д. на ТП
„ДГС Селище“ е даден отговор на така подадените възражения. В заключение
директорът на ЮЦДП Смолян е посочил, че в случая представлявано от него
дружество не е страна по договора и съответно в случай на възникнали
проблеми при изпълнението на договорите, същите се решават между
страните или по съдебен ред. – л. 151 от делото. Липсват доказателства по
делото за изпратени и/или получени от страните описаните по-горе емайли,
както и за тяхното съдържание.
От изслушаната и приета по делото съдебно-икономическа експертиза се
установи, че във връзка със сключване на договор № Д-23-119-4/30.12.2022 за
покупко продажба на прогнозни количества дървесина ищцовото дружество е
внесло гаранция за участие в търга в размер на 4600 лв. по сметката на
ответника, на 30.11.2022 г., а на 22.12.2022 г. е внесло гаранция за изпълнение
в размер на 4 301.98 лв.. Салдото към 31.12.2022 г. по сметка 492- разчети за
гаранции е в размер на 8 901.98 лв.. Вещото лице е установило, че в
счетоводните данни и на двете дружества няма отразяване на връщане на
гаранцията.
От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно
лесотехническа експертиза става ясно, че в следствие на извоза на
дървесината по кални пътища, дървесината не е възможно да натръпне
веднага или в десетдневния срок, през който трябва да се заплати и извози.
Вещото лице излага, че такова натръпване е възможно, но на по- късен етап,
ако дървесината остане на склад за по-дълго време и не е поставена на
лонгони. Съобразявайки се с това и, че е възможно такова натръпване, което
ще доведе до невъзможност да се продаде, тя трябва да се преокачестви. В
о.с.з. вещото лице заявява, че направените от него констатации досежно
метрологичните условия, са по данни на лесничейството отразени в писмото, с
което са уведомили фирмата. Излага още, че от практиката си и по начина, по
който е извозена дървесината приема, че дървесината е била на лонгони и че е
спазена технологията, защото разчита на точното и стриктно изпълнение на
задълженията на горския служител, като не допуска, че не е спазена
технологията.
От разпита на свидетеля К.А. Ч.- експерт в ЮЦДП – гр.Смолян, се
установи, че по жалба до Министъра на земеделието и храните, за обект 2306
по договор № 23119 от 30.12.2023 г. между „Селище“ и Тефик ООД му е било
разпоредено да извърши проверка от страна на ЮЦДП, която извършил с г-жа
М., която също е експерт в централното управление на ЮЦДП. След
проверката е изготвен отговор, който е изпратен на 04.08.2023 г. до г-н Тефик
Ардалиев, управител на фирма „Тефик“ ООД, с копие до дирекцията ТДДП
към МЗХ. Проверката касае два обекта единият, от които е 2306, и е
установено, че дървесината, която е предложена отговаря на изискванията,
съгласно спецификацията по договора, както и че е подредена и че има достъп
до насажданията, като се прави уточнение от свидетеля, че тази проверка я е
5
извършили след като договора е бил прекратен.
Свидетелят Х.М.Б.- в служебни отношения с ответното дружество,
излага, че материалът, предмет на предавателно-приемателен протокол № 3 от
03.07.2023 г. отговарял на спецификациите, които са договорени и бил
нареден на лонгони, но след отправена до ищцовото дружество покана да
транспортира приетата дървесина, същото не изпълнило задължението си.
Свидетеля излага, че при приемане на дървесината се явили собственика на
ищцовото дружество, придружаван от шофьор, но не разполагали с
необходимата техника за извозване на дървен материал.
Съдът намира, че от разпитите на свидетелите С. И. А. и С. И. А., се
установяват факти и обстоятелства, неотносими към настоящия спор, като и
двамата излагат информация за отдел 115, който не е част от процесния
договор. Ето защо така събраните показания на посочените свидетели не
следва да бъдат взети предвид при формиране на правни изводи от страна на
съдебния състав, тъй като същите касаят факти ирелевантни към спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Възникналите между страните облигационни отношение са с търговски
характер, с оглед качеството на търговци на страните по него и предмета на
продажбата, поради което приложение следва да намерят разпоредбите на
Търговския закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 324 ТЗ купувачът трябва да прегледа
стоката и ако не отговаря на изискванията, да уведоми незабавно продавача.
Ако купувачът не направи това, стоката се смята одобрена като съответстваща
на изискванията, освен за скрити недостатъци. При липса на уведомяване
получената стока се смята за одобрена като съответстваща на
договореното. По аргумент от противното, ако е налице възражение относно
качеството или количеството на стоката, то може да се приеме, че купувачът
не я е приел и следователно за него не е възникнало задължение да плати
цената.
От приетите и обсъдени по- горе доказателства не се установява,
ищцовото дружество да е релевирало надлежно възражение относно налични
недостатъци на дървесината, предложена му за изкупуване, съгласно
предавателно-приемателен протокол № 3 от 03.07.2023 г. и добита от отдел
100“а“. Представено е възражение с дата 03.07.2023 г., отправено от ищцовото
дружество към ответника, но няма данни то да е получено от ответната страна
или да е било изпратено до нея по един от уговорените в чл. 27. ал. 2, т. 1 от
процесния договор начини. Дори и от писмо вх. № 01-1324#1/04.08.2023 г. от
директора на ЮЦДП Смолян, да се приеме, че в срок ищцовото дружество е
направило възражение пред ответника, то от него става ясно, че изпратените
имейли от ищцовото дружество, с прикрепени към тях възражения се отнасят
до обекти и отдели, част от друг договор между страните, а не процесния.
Бланкетното посочване в процесния приемо- предавателен протокол „с
особено мнение“ и „ще входирам предложение“ не може да се счита за
надлежно възражение срещу предадената за получаване на стока. От него не
може да се направи извод, че е налице възражение от страна на купувача нито
по отношение качеството на стоката, нито по отношение на нейното
6
количество. От същото не могат да се направят изводи за това в какво се
изразява несъобразността на предложената стока с уговорките между
страните, като „особеното мнение“ е абсолютно
неконкретизирано. Следователно доколкото по делото не се доказа ищцовото
дружество да е направило своевременно възражение, че стоката не отговаря
на изискванията, договорени между страните, следва да се приеме, че тя е
надлежно приета.
Отделно от това съдът приема, че от анализа на събраните по делото
гласни доказателства, чрез разпита на К.А. Ч. и Х.М.Б. /необорени в хода на
производството/, които съдът преценява при съобразяване разпоредбата на чл.
172 ГПК, а и от приетата по делото съдебно лесотехническа експертиза, може
да се направи обоснован извод, че възраженията по отношение качеството на
стоката от страна на ищцовото дружество, са били неоснователни, като е била
доставена дървесина, съответстваща на договореното.
Въз основа на изложеното, съдът счита, че след като не е уведомило
незабавно ответника за възраженията си във връзка с недостатъците на
дървесината, то ищцовото дружество е приело, че тя съответства на
предадената му, съобразно уговорката между страните. По делото не се
твърди или доказва предадената стока да е имала скрити недостатъци, които
да не са били могли да бъдат открити при първоначалния й оглед.
Следователно като е отказало неоснователно да изпълни задължението си по
транспортиране и заплащане на доставените стоки, ищцовото дружество е
нарушило задълженията си по чл. 16, т. 3 и т. 4 от договора.
По изложените съображения съдът приема, че е налице неизпълнение на
договорни задължения от страна на ищцовото дружество, поради което за
ответника се е породило потестативното правото да развали сключения
помежду им договор на основание чл. 23, ал. 1, т. 3 от него. От представените
писмени доказателства- уведомление Изх.№ 23-587/18.07.2023г., безспорно се
установи, че ответникът надлежно е упражнил това си право, поради което и
при съобразяване на договорките между страните, съобразно посочената
клауза от договора, то следва да се приеме, че са налице основания за
задържане на предоставената по договора гаранция.
Предвид гореизложеното съдът намира искът за неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 на ответното
дружество се дължат разноски в размер на 400 лв., представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТЕФИК“ ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. Сърница, ул. „Спартак“ № 1, против ТП
Държавно горско стопанство „Селище“, с ЕИК: 216195800210 и адрес на
управление общ. Велинград, местност „Селище“, иск с правно основание чл.
7
55, ал. 1, пред. 3-то от ЗЗД, с който ищцовото дружество иска ответното да
бъде осъдено да му заплати сумата в размер на 8901,98 лв., представляваща
внесена от ищцовото дружество гаранция за изпълнение на договор № Д-23-
119-4 от 30.12.2022 г. за покупко-продажба на прогнозни количества
дървесина, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда- 01.09.2023 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „ТЕФИК“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Сърница, ул. „Спартак“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ на ТП Държавно
горско стопанство „Селище“, с ЕИК: 216195800210 и адрес на управление
общ. Велинград, местност „Селище“, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в
размер на 400 лв., разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
8