№ 2044
гр. Бургас, 21.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно частно
гражданско дело № 20212100502153 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от “ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул. „България” № 49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощника юрисконсулт Радина Илиева, с
която се обжалва Разпореждане, с което е отхвърлено заявление за издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за част от вземанията, постановено
по ч. гр. д. № 7636/2021 г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното разпореждане е отхвърлено заявлението на “ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.
„България” № 49, бл.53Е, вх.В, в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК против длъжниците Л. СТ. Й. с ЕГН ********** и ГР. К. Й. с ЕГН
**********, за следните суми: 511, 20 лв., представляваща възнаграждение по споразумение
за закупен пакет от допълнителни услуги пакет Фаст, 766, 83 лв., възнаграждение по
споразумение за закупен пакет от допълнителни услуги пакет Флекси, както и в частта за
присъждане на съдебно-деловодни разноски за размера над 92, 53 лв. до претендирания
размер от 263, 41 лв.
Частният жалбоподател твърди, че разпореждането е незаконосъобразно и
постановено при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Навежда
доводи, че заповедният съд на този етап от производството не разполага с правомощия да се
произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Цитира практика.
Твърди, че заповедният съд има правомощие да преценява дали искането се основава
на неравноправни клаузи в потребителски договор или има обоснована вероятност от това.
Заповедният съд не е подвел под нормата на чл.143 от ЗЗП представените доказателства.
Заповедният съд неправилно не е отчел и разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗЗП, а именно че
преценяването на неравноправна клауза в договора не включва определянето на основния
му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и
стоката или услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при
условие че тези клаузи от договора са ясни и разбираеми, тъй като неправилно е извършил
именно такава преценка.
Посочва, че дружеството - кредитор е предоставило преддоговорна информация във
форма и срокове съобразно ЗПК, като са посочени ясно параметрите на договора. Изготвен е
1
бил и погасителен план, който се съдържа информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителни вноски, който е връчен на кредитополучателя, заедно с
договора за потребителски кредит. Длъжникът не е обективирал желание да се откаже от
така сключения договор, каквато възможност била предвидена в ОУ към договора и в
закона.
Сочи, че дължимата цена по закупените допълнителни услуги е ясно и точно
посочена в самия договор за потребителски кредит, поради което не може да се приеме, че е
обективирана хипотезата на чл.10а от ЗПК. Допълнителните услуги не представлявали
действия по отпускането и усвояване на кредита по смисъла, вложен от законодателя. Те
предоставят на длъжника право да получи услуги, които не са свързани с дейността на
кредитора по кредитиране, а са свързани с необходимостта на потребителя от скорошно
получаване на исканата сума и с неговото конкретно житейско положение – възникване на
непредвидени обстоятелства, които го препятстват да изпълнява задълженията си съгласно
уговорения погасителен план.
Иска се от съда да отмени обжалваното разпореждане и вместо него да постанови
издаване на заповед за изпълнение за всички вземания на "Профи кредит" ЕООД,
претендирани със заявлението по чл. 410 от ГПК. Претендират се направените съдебно-
деловодни разноски.
Частната жалба е с правно основание чл.413, ал.2 от ГПК. Същата е подадена в
законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно
упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Ето защо
съдът намира частната жалба за допустима.
Бургаският окръжен съд като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Частно гражданско дело № 7636 по описа за 2021г. на Районен съд- Бургас е
образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено
от "Профи кредит" ЕООД, чрез пълномощника юрисконсулт Радина Илиева.
На 27.07.2020 г., "Профи кредит България" ЕООД е подало заявление за издаване на заповед
по чл. 410 ГПК против длъжниците Л. СТ. Й. с ЕГН ********** и ГР. К. Й. с ЕГН
**********, за следните суми: 1845, 38 лв., неплатено договорно възнаграждение в размер
на 703, 86 лв. за периода 25.08.2020 г. – 03.09.2021 г., 511, 20 лв., представляваща
възнаграждение по споразумение за закупен пакет от допълнителни услуги пакет Фаст, 766,
83 лв., възнаграждение по споразумение за закупен пакет от допълнителни услуги пакет
Флекси, законна лихва в размер 286, 06 лв., дължима от 26.03.2020 г. до 03.09.2021 г., ведно
със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на депозиране на заявлението в
съда до изплащане на вземането, както и разноски по делото, възлизащи на 263, 41 лв., от
които: 83, 41 лв. –държавна такса и 180 лв. - юрисконсултско възнаграждение, като е
посочено, че вземането произтича от договор за потребителски кредит №
30042706482/20.02.2020 г..
На 29.10.2021 г. е издадена Заповед № 3054 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 7636/2021 г. на БРС за неплатена главница от 1845, 38 лв.,
неплатено договорно възнаграждение в размер на 703, 86 лв. за периода 25.08.2020 г. –
03.09.2021 г., за сумата от 286, 06 лв., представляваща лихва за забава, дължима за периода
от 26.03.2020 до 03.09.2021 г., сумата от 57, 37 лв., законна лихва от 03.09.2021 г. до
27.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението пред съда до окончателното й плащане, както и сумата от 92, 53,
представляваща разноски, направени в заповедното производство.
С обжалваното разпореждане, заповедният съд е отхвърлил заявлението в частта,
относно претендираното вземане за сумата от 511, 20 лв., представляваща възнаграждение
по споразумение за закупен пакет от допълнителни услуги пакет Фаст, 766, 83 лв.,
възнаграждение по споразумение за закупен пакет от допълнителни услуги пакет Флекси,
2
както и в частта за присъждане на съдебно-деловодни разноски за размера над 92, 53 лв. до
претендирания размер от 263, 41 лв.
В мотивите си заповедният съд е приел, че искането за възнаграждението по
закупените пакети от допълнителни услуги Фаст и Флекси, противоречи на закона, а именно
на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Настоящата инстанция счита, че районният съд правилно е приел, че спрямо
договорът за паричен заем, във връзка с който са възникнали процесните вземания, обект на
заповедта за изпълнение, е приложим Законът за потребителския кредит /ЗПК/. Също така
следва да бъде посочено, че съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, съдът е задължен служебно
да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и на добрите нрави. В този
смисъл доводите на частния жалбоподател, че заповедният съд не е следвало да следи за
тези пороци и да се произнася по тези въпроси, не е споделян от настоящата инстанция.
Цитираната от жалбоподателя практика не е релевантна за казуса. Действително преценката
за противоречие със закона и добрите нрави, би могла да се направи от описанието на
твърдяното вземане в заявлението по чл.410 от ГПК, като това е така, защото преценката за
други пороци, може да се направи само след пълното разгръщане на исковия процес в
случай на подаване на възражение. Всичко това не означава, че вземането, така както е
описано в заявлението по чл.410 от ГПК, не може да противоречи на закона и добрите
нрави. Напротив ако заповедният съд констатира такова противоречие, последният следва да
отхвърли заявлението. Именно в това е смисълът на разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от
ГПК. В случая съдът счита, че частната жалба е неоснователна относно претенцията за
възнаграждение за закупени допълнителни пакети за услуги Фаст и Флекси. Видно от
заявлението по чл.410 ГПК услугата Фаст е свързана с получаване на приоритетно
становище на искането за потребителски кредит и изплащане на потребителския кредит
преди клиентите, без закупена допълнителна услуга Фаст. Другата закупена услуга пък е
свързана с възможността за едностранна промяна на погасителния план от страна на
клиента. Следователно, в случая се касае за уговорки по сключения договор за
потребителски кредит, още повече, че същите са инкорпорирани в самия договор и
месечната погасителната вноска включва освен главница и възнаградителна лихва, но и
възнаграждение по този допълнителен пакет услуги, което по тази причина следва да се
включи в годишния процент на разходите, тъй като това са разходи за потребителя по
договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следва да се отбележи, че
нормата на чл.10а, ал.2 от Закона за потребителски кредит не позволява на кредитора да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. По същността си така описаните в заявлението услуги представляват именно
такива, поради което настоящият състав се присъединява към извода на заповедния съд, че
посочените споразумения за допълнителни услуги са нищожни на основание чл.26, ал.1 от
ЗЗД вр. чл.10а, ал.2 от ЗПК.
Ето защо, процесната сума, начислена от заявителя в тежест на длъжника и
претендирана на основание споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги е недължима.
С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя не следва да се присъждат
разноски за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 7481/29.10.2021 г., постановено по ч. гр. д. №
7636/2021 г. по описа на Районен съд Бургас, в частта, с която е отхвърлено заявлението с
правно основание чл. 410 от ГПК, на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК:
3
*********, за издаване на заповед за изпълнение против длъжниците Л. СТ. Й. с ЕГН
********** и ГР. К. Й. с ЕГН **********, за следните суми: 511, 20 лв., представляваща
възнаграждение по споразумение за закупен пакет от допълнителни услуги пакет Фаст, 766,
83 лв., възнаграждение по споразумение за закупен пакет от допълнителни услуги пакет
Флекси, както и в частта за присъждане на съдебно-деловодни разноски за размера над 92,
53 лв. до претендирания размер от 263, 41 лв.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4