М О Т И В И
По НОХД №1447/2015г. по описа на Окръжен съд-Пловдив
с подсъдим А.С.Г. ***
Подсъдимият А.С.Г. *** е предаден на съд по обвинение в извършване на
престъпление по чл.343, ал.3, пр.1 и пр.7, б.Б, пр.1 вр. ал.1, б.В вр. чл.342,
ал.1 НК.
С протоколно определение от 26.11.2015г. като частни обвинители по
делото са конституирани С.З. и Д. З., а
адв. К. - като техен повереник /въз основа на устно депозирана в съдебно
заседание молба от повереника, която се поддържа и от двамата пострадали/.
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура-П. поддържа обвинението. Предлага на съда да признае подсъдимия за
виновен в извършване на престъплението, като му бъде наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от шест години, който срок да бъде редуциран предвид
проведеното съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 НПК и се
постанови общ режим на изтърпяване на наказанието. Относно веществените
доказателства, изразява становище, че лекият автомобил следва да бъде върнат на
подсъдимия, а марленият тампон – да бъде унищожен като вещ без стойност. В
тежест на подсъдимия предлага да бъдат възложени направените по делото
разноски.
Частните обвинители С.З. и Д.З. се явяват лично в
съдебно заседание и с повереника си адв.К. ***, редовно упълномощен в хода на
досъдебното производство /л.193 ДПво/. Последният изразява становище, че
подсъдимият следва да бъде признат за виновен в извършване на престъплението,
като единствено наказание „лишаване от свобода” за срок от шест или повече
години би подействало както предупредително и възспиращо за останалите членове
на обществото, така и превъзпитателно за подсъдимия.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание. Разбира обвинението.
Признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като изразява съгласие да не се събират доказателства относно тези факти. Служебният
му защитник адв.В. ***, моли за извършеното от подзащитния й престъпление на
същия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода”, изпълнението на което
на осн.чл.66, ал.1 НК да бъде отложено за максималния предвиден в закона срок.
Съдът, след като анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от
фактическа страна:
А.С.Г. е роден на ***г***, обл. П., българин, български гражданин, с
основно образование, неженен, на работа, ЕГН **********.
От приложената справка за съдимост /л.17 ДПво/ е видно, че с присъда, влязла в сила на 09.08.2010г., по
НОХД №583/2010г. по описа на Районен съд-Н. А.Г. е признат за виновен в извършване
на престъпление по чл.343б, ал.1 НК, като му е наложено наказание „лишаване от
свобода” за срок от три месеца, изпълнението на което на осн. чл.66, ал.1 НК е
отложено за срок от три години. Предвид обстоятелството, че в
рамките на изпитателния срок от страна на подсъдимия не е извършено друго
престъпление, поради което да следва да изтърпи
наказанието, чието изпълнение е отложено, то на 09.08.2013г. същият е реабилитиран по право на осн. чл.86,
ал.1, т.1 НК по посоченото осъждане. В този смисъл и предвид обстоятелството,
че последващото му санкциониране за извършено престъпление е извършено с
прилагането на института на чл.78А НК, то следва да се приеме, че подс.Г. е
неосъждан към датата на деянието, за което е предаден на съд в настоящото производство.
Съгласно характеристичната справка /л.18 ДПво/, подсъдимият не е семеен.
Подс.Г. притежава лек автомобил марка „Р." с рег. № **, придобит
въз основа на договор от 06.06.2014г. за покупко-продажба на МПС /л.25 ДПво/.
Макар и неправоспособен водач на МПС /справка от сектор ПП при ОД на МВР-П. - л.19
ДПво/, същият сам управлявал личния си лек автомобил, като за допуснати от
негова страна нарушения на правилата за движение по пътищата е бил санкциониран
по надлежния ред /л.21 ДПво/.
На 21.11.2014г. следобед подсъдимият се срещнал с К.А. в жилището на
техен приятел в гр.К., където консумирал бира. След това заедно с А. гостували при
дядото на последния, който ги почерпил с вино. След гостуването, около 20,30
часа двамата отишли в кафене „К." в гр.К., до което всеки от тях пътувал
със своя лек автомобил. В заведението се намирал общият им познат П. З., а клиентите
били обслужвани от барманката В.К. и от сервитьорката Д.А.. Подс.Г. си поръчал
за пиене уиски. След известно време А. и З. напуснали заведението, като
тръгнали нанякъде с автомобила на първия, в който З. се качил като пътник.
Малко след тях кафенето напуснал и подс.Г., който потеглил със своя лек
автомобил „Р." с рег.№ **.
Около половин час по-късно пред заведението спряло МПС-то на А.. От
същото слязъл З., след което влязъл в кафенето. А. продължил по пътя си. След
известно време пред заведението с лекия си автомобил се върнал и подс.Г..
Паркирал го и влязъл вътре. Отново си поръчал и пил уиски. Започнал да убеждава
П. З. *** , а да отидат някъде другаде, като първоначално последният отказал
направеното му предложение. Продължавайки да настоява, подс.Г. успял да го убеди,
включително казвайки му, че тази вечер ще му бъде личен шофьор.
Около 23,00 часа двамата напуснали заведението и се качили в лекия
автомобил „Р." с рег.№ **, като подс.Г. заел мястото на водача, а З.
седнал на предната седалка за пътници. Въпреки изпития алкохол и липсата на
правоспособност, подсъдимият привел МПС-то в движение и потеглил в посока
изхода на гр.К. към път № III -375 /пътя гр.П.-гр.П./. Достигайки до този път, подсъдимият
се включил в движението в посока към гр.П.
Около полунощ на 21 срещу 22.11.2014г. подс. Г. с управлявания лично от
него лек автомобил и с пътник в същия –П.
З. преминавали през с.Й. по пътя в
посока гр.П. На излизане от селото подсъдимият увеличил скоростта на движение
на автомобила до 112 км/ч. Времето било тъмно и сухо, а пътното платно в този
участък - с асфалтова настилка, разделено с прекъсната осова линия на две ленти
за движение - към гр.П., по която се движел подс. Г., и към с.Й.. Поради
високата скорост и изпитото количество алкохол, на равен и прав участък на км.
206+100 от път 111-375 /гр.П.-гр.П./, край с.К., обл.П., подс.Г. загубил
управление и лекият автомобил навлязъл върху десния банкет по посоката на
движението си. Водачът му направил опит да върне МПС-то на платното за
движение, като рязко завил волана наляво. При връщането на платното за движение,
поради рязката маневра при висока скорост, подс.Г. не успял да възстанови
контрола върху лекия автомобил, който започнал да се движи косо наляво върху
пътното платно и около 66м. след връщането си върху пътя отново излязъл извън същия,
този път - отляво по посока на движението си. При това второ напускане на
пътното платно, МПС-то напълно загубило устойчивост и се преобърнало няколко
пъти върху крайпътната територия. При тези преобръщания П. З. изпаднал от
купето на лекия автомобил върху земята, като получил тежка шийна травма и
починал. Самото МПС преустановило движението си след удар в крайпътно дърво, като
се установило на таван. Подс.Г. останал в смазаното купе, изпадайки в
безсъзнание от получени тежки травми на главата.
Първи на местопроизшествието се озовали неустановени в хода на
разследването момче и момиче, които спрели за помощ пътуващия по пътя с лек автомобил по това време К. Д..
Той и неустановеното момче извадили от купето подсъдимия и го сложили да легне
на земята.
На местопроизшествието около 00,45 часа пристигнали полицейски служители
от РУ "Полиция" – гр.С., както и пристигнал медицински екип, който
откарал подс.Г. ***.
Междувременно разследващ полицай от РУ "Полиция"-гр.С.
извършил оглед на местопроизшествието, след което трупът на П. З. бил откаран
за аутопсия в горепосоченото здравно заведение.
След настаняването на подсъдимия в УМБАЛ "Св.Георги" гр.П., му
е била взета кръвна проба, за което е съставен протокол /л.70 ДПво/.
Концентрацията на алкохол в кръвта му - 1,76 на хиляда е установена при
извършеното изследване, съгласно заключението по назначената химическа
експертиза /л.69 ДПво/.
От заключението по извършената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска
експертиза /л.60-67 ДПво/се установява, че при настъпилото ПТП на П. З. са били
причинени :
-тежка шийна травма, изразяваща се в пълно прекъсване на продълговатия
мозък на границата с гръбначния мозък, разкъсване на атланто-окципиталната
връзка на черепа с първия шиен прешлен, многофрагментно натрошаване на първия
шиен прешлен, оскъдни кръвонасядания около счупванията;
-кръвонасядания на меките черепни покривки ниско тилно;
-открити счупвания на костите на двете подбедрици;
-множество повърхностни охлузвания по лицето, гръдния кош, гърба и
поясно.
Сочи се, че смъртта е настъпила поради тежката шийна травма с пълно
прекъсване на продълговатия мозък, довело до бързо настъпила остра
сърдечно-съдова и дихателна слабост със смъртен изход в резултат на възходяща
мозъчна парализа. Описаните увреждания отговарят на това да са получени при
травма в купето на лек автомобил и при изпадане от него, като същите са в пряка причинна връзка с
настъпилата смърт.
При настъпилото ПТП подс.Г. е получил контузия на главата със счупвания
на черепа и кръвоизливи, както и контузии на мозъка, съгласно заключението по съдебно-медицинската
експертиза /л.74 ДПво/.
Видно от заключението по назначената автотехническа експертиза /л.77-89
ДПво/, непосредствено преди загубата на управление от водача му, скоростта на
движение на лек автомобил "Р." е била 112 км/ч. При скорост по-малка
от 70 км/ч., водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност след
първоначалното напускане на пътното плато отдясно и връщането върху същото, да
спре преди второто напускане на пътя отляво. Основна причина за ПТП –то е
загубата на контрол върху МПС-то от страна на водача му, довело до напускане на
пътното платно първоначално отдясно, след което и отляво по посока на движението
му.
По делото е изготвено и заключение по назначената комплексна
автотехническа и съдебно-медицинска експертиза /л.102-114 ДПво/ с оглед
определяне по експертен път кой е бил водачът на лекия автомобил при настъпване
на ПТП-то. Съгласно същото, няма характерни травми по подс.Г. и П. З., както и
технически обстоятелства, които да доведат до категоричен експертен извод кой
от двамата е управлявал лекия автомобил.
Събраните по делото гласни доказателствени средства, сочещи, че при
тръгването от гр.К. именно подс.Г. е управлявал собствения си лек автомобил, а
поради заболяване на очите /експертни решения, протокол на медицинска комисия,
епикризи и амбулаторни листове -л.115-124 ДПво/ П. З. не е умеел да управлява МПС
и никога не е управлявал такова, обосновава извод, че водач на лекия автомобил при настъпване на
ПТП-то е бил подс.Г..
С оглед заявеното от подс.Г., че няма спомени от деня на произшествието,
е била назначена и комплексна съдебно-медицинска, психиатрична и психологическа
експертиза /л.91-100 ДПво/. Видно от заключението по същата, подс.Г. не се води
на диспансерно наблюдение в Център за психично здраве-П. Към датата на произшествието е бил в състояние на обикновено
алкохолно опиване. Може да възприема правилно фактите, които имат значение за
делото, и да дава достоверни обяснения за тях. Заявената липса на спомен за
периода преди, по време и след катастрофата е възможно да се дължи на
претърпяната тежка черепно-мозъчна травма, но е възможно и да е субективно
твърдение. Липсата на актуална неврологична симптоматика в резултат на
увреждания към датата на изписване от болницата и към периода на изготвяне на
експертизата, предопределя липсата на спомен да не е болестно обусловена.
Поведението му в деня на инцидента е било улеснено от приетото количество
алкохол и настроението му, свързано е било с личностовите му особености и
преценката за конкретната ситуация. Понастоящем поведението му е психологично
нормално, мотивирано е от собствените му преживявания и е съобразено с избрана
от него стратегия.
Съдът възприема като обективно и компетентно
изготвени заключенията по назначените химическа
експертиза, съдебно-медицинска експертиза на П. З., съдебно-медицинска
експертиза на подсъдимия, автотехническа експертиза, комплексна автотехническа
и съдебно-медицинска експертиза и комплексна съдебно-медицинска, психиатрична и
психологическа експертизи.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от направеното
от подсъдимия самопризнание, в подкрепа на което са събраните по делото писмени
доказателства и писмени доказателствени средства /справка от сектор ПП
при ОД на МВР-П. /л.19 ДПво/, справка за нарушител /л.21 ДПво/, договор за
покупко-продажба /л.25 ДПво/, експертни решения, протокол на медицинска
комисия, епикризи и амбулаторни листове /л.115-124 ДПво/, протоколи за оглед на местопроизшествие,
ведно с фотоалбуми /л.125-151 ДПво/, справка за съдимост /л.17 ДПво/ и
характеристична справка /л.18 ДПво/, прочетени и приети по надлежния ред, заключенията
по назначените химическа експертиза, съдебно-медицинска експертиза на П.
З., съдебно-медицинска експертиза на подсъдимия, автотехническа експертиза,
комплексна автотехническа и съдебно-медицинска експертиза и комплексна съдебно-медицинска,
психиатрична и психологическа експертиза, както и гласните доказателствени
средства /показанията на
свидетелите К.А., Д.А., В.К., К. Д., Т.М., Е.К.-Ш., С.С., Т.С., С.З., Д.З. и М.З.,
на които показания съдът дава вяра като обективни /въпреки възможната
заинтересованост на последните трима като баща, съотв.майка, съотв. брат на
пострадалия/, логични и последователни.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
От заключението по автотехническата експертиза се
установява, че основна причина за настъпване на ПТП-то е загубата на контрол
над МПС-то, управлявано от подсъдимия, в резултат на което последното е
напуснало платното за движение първоначално отдясно, след което отляво. Това
неправомерно поведение, представляващо нарушение на правилото за движение по
чл.20, ал.1 ЗДвП, безспорно съставлява едно недопустимо бездействие на водача
поради субективни външни и вътрешни фактори, водещи до разсейване на
вниманието, липса на концентрация върху управлението на МПС-то и неадекватни действия с приборите на
последното. В този смисъл съдът прие, че
подсъдимият е осъществил обективните признаци на състава на престъплението, тъй
като при управление на горепосоченото МПС не е контролирал непрекъснато същото,
с което виновно е нарушил правилото за движение, установено в разпоредбата на
чл.20, ал.1 ЗДвП, като именно в резултат на това нарушение на правилата за
движение настъпва съставомерният резултат - смъртта на П. С.З..
От заключението по химическата експертиза се установява, че опаковката на взетата от подсъдимия на
22.11.2014г. в 01.15 часа кръвна проба отговаря на изискванията на Наредба
№30/2001г., като концентрацията на алкохол в същата е 1,76 на хиляда,
изследвана по газхроматографския метод. Следователно същият се е намирал в
пияно състояние при извършване на престъплението, тъй като при осъществяването
му алкохолната концентрация в кръвта му не само че не е била по-малко от 0,50
на хиляда /съгласно
Тълкувателно решение №19/1985г. на ОСНК на ВС/, а
е надвишавала този минимум. От друга страна, съгласно представената справка от
сектор ПП при ОД на МВР-П., подс.Г. не притежава свидетелство за управление на
МПС, което обуславя извод, че е неправоспособен водач на МПС. След като
престъплението е извършено от непритежаващ необходимата правоспособност подсъдим,
както и в пияно състояние, то същото е осъществено при тези две квалифициращи
обстоятелства /без необходимата правоспособност и в пияно състояние/. Безспорно
в този смисъл подсъдимият е допуснал и нарушенията за движение, установени в разпоредбите
на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП /„На водача на превозно средство е забранено да
управлява пътно превозно средство под въздействието на алкохол, наркотици или
други упойващи вещества.”/, както и на чл.150 ЗДвП /„Всяко пътно превозно
средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено
ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач./, но тези нарушения не
се намират в причинна връзка с настъпилото ПТП. Както бе посочено по-горе,
причината е загубата на контрол над МПС-то при управление на същото. Високата степен
на обществена опасност на самите нарушения е отчетена от законодателя, поради
които същите са взети предвид като квалифициращи обстоятелства. В този смисъл
наличието им обуславя квалифициране на извършеното престъпление по по-тежко
наказуемия състав.
От заключението по автотехническата експертиза се
установява, че скоростта на движение на лек автомобил „Р.”
с рег. № ** непосредствено преди настъпване на ПТП-то е 112 км/ч. В този смисъл
същата безспорно е над разрешената такава за движение извън населените места –
90 км/ч, установена в чл.21, ал.1 ЗДвП /предвид липсата на местопроизшествието
на пътен знак, сочещ друга стойност на скоростта, която не трябва
да се превишава/ и следователно при управлението на лекия си автомобил подс.Г.
е нарушил и това правило за движение, но това нарушение не се намира в причинна
връзка с причинения съставомерен резултат. До този извод води посоченото в заключението по автотехническата
експертиза, че подсъдимият би имал техническа възможност да установи МПС-то
върху платното за движение и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено
спиране, ако се е движил със скорост по-малка от 70 км/ч. Следователно настъпване
смъртта на пострадалия се намира в причинно-следствена връзка с нарушение на
задължението за движение със съобразена скорост, а не на задължението за
движение с разрешена скорост. Същевременно, след като водачът е избрал скорост,
която е по - висока от разрешената такава, както е в настоящия случай, то
движението с несъобразена скорост е недопустимо да се отчита.
От субективна страна подсъдимият извършва престъплението по
непредпазливост поради самонадеяност като форма на вина, тъй като предвижда
вероятното настъпване на общественоопасните последици от деянието, но е уверен,
че ще предотврати осъществяването им. Субективната му увереност се основава на
конкретни обстоятелства, свързани с личността му, а именно макар и
неправоспособен водач на МПС, той е шофьор с опит /видно от справката за
нарушител, за първи път е санкциониран за нарушаване правилата за движение по
пътищата още през месец април 2010г./, както и такива, характеризиращи
конкретната среда, тоест условията на време, място и обстановка, при които е
осъществено престъплението /добри атмосферни условия въпреки намалената видимост
по смисъла на т.55 ДР на ЗДвП, суха пътна настилка, която е асфалтова
и без неравности, респ.наклони /.
Действително от доказателствената съвкупност се
установява, че след като подс.Г. е загубил управление и лекият автомобил е навлязъл
върху десния банкет по посоката на движението си, водачът е направил опит да
върне МПС-то на платното за движение, като рязко е завил волана наляво. Спасителната
маневра е неправомерна, когато водачът, нарушавайки правилата за движение,
виновно се е поставил в положение да я извърши. Същата би била оневиняващо
обстоятелство, ако е извършена за избягване на вредни последици, причината за
настъпване на които е поставена от друго лице или природна сила. В този смисъл,
след като именно неправомерното поведение на подс.Г. /загубата на контрол/ е
станало причина за осъществяването й, то същата не е обстоятелство, намаляващо
отговорността на подсъдимия.
Депресивното състояние, в което защитникът на
подсъдимия сочи, че последният се е намирал, е свързано с лични душевни преживявания
на самия него. Не съществува пречка той да търси утеха в употребата на алкохол,
но управляването на МПС в тревожно и пияно състояние не може да се счита за
смекчаващо отговорността обстоятелство.
Действително и подс.Г. е претърпял телесно увреждане в резултат на
настъпилото ПТП, но доколкото същият сам е увредил здравето си в следствие на
виновното нарушаване на правило за движение, то този резултат е несъставомерен,
а след като го е причинил на себе си, то наличието му също не се явява
смекчаващо отговорността обстоятелство
Видно от протокола за извършен разпит на подс.Г., същият е посочил, че
нищо не си спомня относно случилото се преди, по време и след ПТП-то, тъй като
12 дни след последното се е намирал в кома. Липсата на самопризнание, което да
е дадено в хода на досъдебното производство /предвид проведеното съкратено
съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 НПК/, както и неоказването на
съдействие за разкриване на обстоятелствата от значение за делото не са и не
могат да бъдат отчитани като отегчаващи отговорността обстоятелства.
Същевременно причината за тяхната липса сама по себе си не е смекчаващо
отговорността обстоятелство, доколкото тя не улеснява формирането на вината.
По изложените съображения съдът счете за неоснователни направените от
защитника на подсъдимия възражения.
Предвид гореизложеното, съдът призна подсъдимия за ВИНОВЕН в
извършване на престъпление по чл.343, ал.3, пр.1 и пр.7 б.Б, пр.1
вр. ал.1, б.В вр. чл.342, ал.1 НК, а именно за това, че на 21 срещу 22.11.2014
г. на път ІІІ-375 км. 206+100 от гр. П. за гр.П., край с.К., обл.П. при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Р.” с рег. № ** е
нарушил правилото за движение по пътищата по чл.20, ал.1 Закон за движение по
пътищата: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват.” и по непредпазливост е причинил смъртта на П. С.З.,
ЕГН **********, като деянието е извършено в пияно състояние и е управлявал без
да има необходимата правоспособност, като го призна ЗА НЕВИНЕН в това по
непредпазливост да е причинил смъртта на П. С.З. и вследствие на нарушаване на
правилата за движение по пътищата по: чл.5, ал.3, т.1 Закон за движение по
пътищата : „На водача на превозно средство е забранено да управлява пътно
превозно средство под въздействието на алкохол, наркотици или други упойващи
вещества.”; чл.21, ал.1 Закон за движение по пътищата : „При избиране на
скоростта на движение, на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в км/ч. – за пътно превозно средство,
категория „В” – 90 км/ч. извън населеното място” и чл.150 Закон за движение по
пътищата : „Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по
пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от
правоспособен водач.”, поради което и на основание чл.304 НПК го ОПРАВДА по
повдигнатото в този смисъл обвинение, а именно смъртта да е причинена и
вследствие на нарушаване на правилата за движение по пътищата по чл.5, ал.3,
т.1 ЗДвП, чл.21, ал.1 ЗДвП и чл.150 ЗДвП.
Предвиденото наказание за посоченото престъпление към момента на
извършването му е „лишаване от свобода” за срок от три до десет години. С ДВ
бр.74/2015г., в сила от 30.09.2015г., е увеличен максимумът му, като
понастоящем същият е петнадесет години. В този смисъл настъпилото изменение в
закона в частта, касаеща санкцията, не е по-благоприятен за дееца закон, поради
което и не е приложим в настоящия случай.
Съобразявайки се с императивната разпоредба на чл.373, ал.2 НПК предвид
проведеното съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 НПК за
определяне на наказанието при условията на чл.58А НК, съдът счете, че не са
налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да обуславят наказанието да бъде определено на осн. чл.55 НК, поради
което определи на подсъдимия при условията на чл.54 НК - при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, на осн. чл.343, ал.3, пр.1 и пр.7
б.Б, пр.1 вр. ал.1, б.В вр. чл.342, ал.1 НК, вр.чл.58А НК вр. чл.54 НК
наказание „лишаване от свобода” за срок от пет години.
При определяне срока на наказанието “лишаване от свобода”, съдът отчете
като смекчаващи отговорността обстоятелства: изказаното от подсъдимия съжаление,
младата му възраст, трудовата му ангажираност понастоящем, както и елемента на
съпричиняване на съставомерния резултат от страна на пострадалия, който е бил
наясно, че се качва в лекия автомобил на подсъдимия, с когото преди това заедно
са консумирали алкохол в заведението в гр.К.. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът взе предвид: *изключително
лошите характеристични данни на подсъдимия, за които сочат: предходното му
осъждане, въпреки настъпила реабилитация, и то отново за транспортно
престъпление /чл.343б, ал.1 НК/, осъществено и друго престъпно деяние, макар
относно същото да е приложен институтът на чл.78А НК /в действителност не са
били налице предпоставките за прилагането му, доколкото това престъпление и
предходно извършеното такова обосновават извод за множество престъпления, което
се явява пречка за прилагането на чл.78А НК с оглед разпоредбата на чл.78А,
ал.7 НК, в сила още от 2006г./; *високата
степен на обществена опасност на подсъдимия като водач на МПС предвид
неколкократното му санкционирането по административен ред за нарушения на ЗДвП,
което сочи, че същият като
неправоспособен водач системно управлява МПС и има склонност към нарушаване на
правилата за движение; обстоятелството, че установената концентрация на алкохол
в кръвта на подсъдимия /1,76 на хиляда/ надвишава повече от пъти минималната
такава относно пияното състояние /0,50 на хиляда/; висока степен на обществена
опасност на самото престъпление предвид тежестта на допуснатото макар и само едно нарушение на правилата за движение и тежкия
вредоносен резултат, състоящ се в причинена смърт на 28-годишен мъж, намиращ се
в активна възраст.
Съдът, след като определи на подсъдимия наказание
“лишаване от свобода” за срок от пет години и се съобрази с императивната
разпоредба на чл.373, ал.2 НПК, на осн. чл.58А, ал.1 НК го намали с една трета
или същото да се счита “лишаване от свобода” за срок от три години и четири
месеца. Този срок на наказанието се явява пречка на осн. чл.66, ал.1 НК да бъде
отложено изпълнението му.
От друга страна, следва да се посочи, че е
необходимо наложеното наказание „лишаване от свобода” да бъде ефективно
изтърпяно с оглед целта да бъде постигнато
ефикасно поправяне и превъзпитание на подс.Г., проявяващ се като безотговорен човек, неуважаващ правните норми, с чувство за
ненаказуемост и с нежелание за поправяне.
Настоящото осъждане е за извършено от страна на подс.Г. непредпазливо
престъпление, поради което и на осн. чл.59, ал.1 вр. чл.61, т.3 ЗИНЗС съдът
постанови изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от открит тип
при първоначален общ режим.
Предвид обстоятелството, че подсъдимият е неправоспособен водач на МПС,
съдът не наложи на същия наказание лишаване от право да управлява МПС, предвидено
в чл.343Г НК като кумулативно наказание за престъплението, за което бе признат
за виновен.
Така наложеното наказание съдът намира, че е необходимо, достатъчно и
справедливо за постигане целите на наказанието и преди всичко с оглед
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, както и за постигане на
генералната превенция. Същото съответства изцяло на тежестта на извършеното
транспортно престъпление.
Вещественото доказателство – лек автомобил „Р.” с рег. № ** макар и
собственост на подсъдимия, и средство за извършване на престъплението, не подлежи на отнемане, доколкото е послужило
за извършването на непредпазливо престъпление. С оглед на това съдът постанови
връщането му на подс.Г. след влизане на присъдата в сила.
Вещественото доказателство – марлен тампон с червена течност е вещ без
стойност, поради което бе постановено унищожаването й като такава след влизане
на присъдата в сила.
На осн. чл.189, ал.3 НПК в тежест на подсъдимия бяха възложени направените
разноски в хода на производството, от които
625 лева да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР-Пловдив, тъй
като са направените в досъдебното производство /за изготвените експертизи/ и 75
лева - в полза на ВСС, по сметка на Окръжен съд – П., тъй като са направени в
съдебното производство /изплатени на вещите
лица за явяването им в съдебно заседание.
От страна на частните обвинители не се прави искане за присъждане на
направени от тях разноски, а и не се установява такива да са направени /л.193
ДПво/.
Предвид изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: